Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Църквата, културата и руският национализъм

Публикувана на Сряда, 26 Април 2017 Написана от Сергей Чапнин

S ChapninТезиси от изказване на асамблеята на Съвета по външна и отбранителна политика, 9 април 2011 г.

Когато размишляваме върху културата, национализма, езика и модернизацията, ние търсим правилната картина на света. Нещо ни подсказва, че сме я изгубили и че не можем по никакъв начин да я намерим. И че този проблем е неизмеримо по-голям от търсенето на конкретните механизми и инструменти на модернизацията.

Тук аз не си поставям за задача да представям позицията на Руската православна църква по тези въпроси. По-скоро това са размишления върху църковния контекст на проблемите, на които е посветена днешната ни среща.

Културата: постсоветското versus руското

В дискусията вече прозвуча, че ние се намираме в постимперско състояние. Дори две десетилетия по-късно ние не сме в състояние да говорим равнодушно за разпада на Съветския Съюз. Все пак, както и преди ние наричаме нашия свят руски. Ние искаме да говорим за руския народ и руската култура. Когато всичко това вече отдавна е съветско или, по-точно, постсъветско. И това не е някакво „замразено”, а активно развиващо се постсъветско. Аз съм убеден, че за описване на обкръжаващата ни действителност ние използваме неверни понятия.

Св. Марк Ефески и Флорентийската уния – Глава 7

Публикувана на Понеделник, 24 Април 2017 Написана от Архим. Амвросий (Погодин)

St Mark EugenikosСмъртта на Константинополския патриарх Йосиф. Обсъждането на въпроса за първенството на папата и за това, кога точно в божествената Литургия се извършва освещаването на светите Дарове. Трактатът на св. Марк Ефески за освещаването на светите Дарове

От съдържанието на предишната глава и приведените творения на св. Марк Ефески може да се види какъв напрегнат характер са възприели събитията. Въпросът вече не е бил за съединяването на църквите, а за живота и смъртта на Православната църква. От една страна, ние виждаме предателството – съзнателното и с нищо не можещото да бъде оправдано предателство – на православието, поддържано от жестокия натиск от страна както на латиняните, така и на императора, а от друга – отчаяната борба, която е водена от единици, а най-добре казано от един-единствен човек – св. Марк Ефески, при от време на време появяваща се подкрепа от страна и на някой друг; една борба за запазване на православието, за опазване от нарушаване на православната вяра и на най-светите нейни догмати.

В тази глава ни предстои да продължим изложението на последващите събития.

„Зная един човек в Христа…” 20

Публикувана на Събота, 22 Април 2017 Написана от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

elder sophrony saharovЗаключение

В началото на тази книга говорих върху въпроса как богословието и аскетичният живот и като цяло църковното управление и пастирското служение могат да бъдат приведени в единен синтез. И, както вече отбелязах, хармоничното съчетаване на тези три аспекта на църковния живот срещнах при стареца Софроний, един боговдъхновен богослов, истински исихаст и достоен отец и пастир. Предполагам, че вече достатъчно ясно изложих това в предходните глави.

Бог ми дарува голямото щастие да го познавам и сам о. Софроний направи всичко възможно, за да ми разкрие богатството на своето сърце и богословие. Пазя в сърцето си образа на блажения старец, винаги му се моля и търся неговото застъпничество.

Запазил съм три посвещения, с които той подписа три от своите книги, които ми подари В тях се отразява цялото богатство на неговото сърце, на неговия богословски ум. Старецът ги написа с уверената ръка на талантлив художник. Първото бе написано в книгата His life is mine (Неговият живот е мой), която ми подари на Пасха, 1977 г.:

„На преосвещения архимандрит Йеротей,
в знак на братските връзки на любовта в Христа,
архимандрит Софроний,
светата Пасха, 1977”.

Пасхалната светлина

Публикувана на Неделя, 16 Април 2017 Написана от Свещ. Стенли Харакас

Fr Stanley HarakasКогато дъщеря ми Катрин беше на 16 години, тя и нейни приятели решиха да поставят пиесата „Иисус Христос Суперзвезда”. За представлението родителите на тези актьори се събрахме в хола на едни от съседите. Съпругата ми и аз бяхме впечатлени от нашите актьори-аматьори. Впечатлени бяхме и от самата пиеса, преди края на представлението. Разпването на Иисус бе изпълнено по драматичен и затрогващ начин. Изпуснато обаче беше нещо много важно – нямаше никакво споменаване за Възкресението.

В посланието на Църквата новозаветните четива ни насочват към неразкъсваемата връзка между Велики петък и Великден. В книга Деяния (5:30;10:39; 13:29) св. апостол Петър говори за смъртта на Иисус чрез повесване на дърво и веднага добавя: „Него Бог възкреси на третия ден” (10:40). В своето Първо послание до коринтяните св. ап. Павел определя Евангелието, чрез което те [коринтяните] се спасяват, като състоящо се от проповед, „че Христос умря за греховете ни, … че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна” (15:1-4). Евангелието според Йоан пък ни казва, че Петър и Йоан повярвали, когато посетили празния гроб, въпреки че те „… още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите (20:9). Срещата на жените мироносици с ангела при гроба св. ев. Марк описва така: „Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук” (16:6).

Този пасаж от Евангелието според св. Марк е и четивото, избрано за драматичната пасхална служба в източно-православната традиция. Службата се извършва в полунощ на Светата и велика събота – точно както започва и Денят на Възкресението.

Страданието и разпнатият Христос

Публикувана на Петък, 14 Април 2017 Написана от Прот. Емануил Клапсис

Fr Emmanuel ClapsisСтраданието е един от неизбежните аспекти на човешкия живот в сегашния свят. Страданието, бедите и опитът от трагичното откриват уязвимата природа на човешкия живот, дават ни възможност да разберем нашите ограничения като човешки същества и степента на зависимост на нашия живот от другите хора и от Бога. Страданието има потенциала да води човешките същества или към отчаяние, мъка и затваряне в себе си, или към надмогването му чрез надежда и вяра, с доверие в Божието доброжелателство и в Неговите отношения на завет с Неговия народ.

Сред хората е особено силен инстинктът да се търси причината (или причините) за страданието. Но защо? Защо аз? Тези въпроси възникват от опита, който всеки човек има със страданието. Необходимостта да търсим причините за страданието е дълбоко всадена в нас. Понякога ние намираме отговора и донякъде променяме поведението си, предвид лошия си опит. Друг път обаче причините са отвъд нашите знания и контрол, и нашето търсене ни води до увеличаващо се чувство за безсилие и незаслужена вина, или до обвиняване на другите. И все пак, за нас е трудно да приемем, че може и никога да не разберем действителната причина за нашето страдание. И ние негодуваме срещу тази необяснима мистерия, особено когато се чувстваме беззащитни и вцепенени пред лицето на едно безсмислено страдание. По този начин, нашето търсене на смисъла и на обяснението ангажира целия ни рационален капацитет, който бива впрегнат да открие смислени причини за необяснимото.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/r889 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме