Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Св. Йоан Златоуст: християнският епископ между благополучието, пророческата непреклонност и мъченичеството

Публикувана на Понеделник, 27 Януари 2025 Написана от Прот. Дору Костаке

St Basil the Great St John Chrysostom Cappella PalatinaВ нашия век на празно преследване на успехи и на отсъствието на такива, мисълта за противопоставяне на системата, улесняваща постигането на обществено положение, е дълбоко смущаваща. Много по-лесно е да бъдат потиснати всякакви мисли, които биха попречили на социалния ни успех, – точно както пропъждаме досадна муха, – отколкото да упражняваме предназначението си на питащи същества. Така ние никога не успяваме и да се запитваме дали в бръмченето на мухата изобщо има някакъв смисъл. Инстинктът за самосъхранение следва да ни учи, че борбата за успех и старанието да го удържаме са вредни за нашето благополучие и безопасност. Както говори визионерът Айзък Азимов, „положението в обществото няма да стои кротко под вас; трябва постоянно да се борите да не потънете“ (Прелюдия към Фондацията).[1] Ако това е така, защо тогава инстинктът ни за самосъхранение заглъхва пред себеразрушителното преследване на успеха на всяка цена?

Цялата статия: Св. Йоан Златоуст: християнският епископ между благополучието, пророческата непреклонност и...

Брак, безбрачие и монашески живот

Публикувана на Понеделник, 20 Януари 2025 Написана от Прот. Йоан Майендорф

Protopresbyter John and Matushka Marie MeyendorffПродължение от „Брачното свещенство

Един от парадоксите на християнската етика е, че бракът и безбрачието, макар да предполагат различно практическо поведение, са основани на едното и също богословие за Царството на Бога, а, следователно, и на една и съща духовност.

Още в началото на този очерк видяхме, че своеобразието на християнския брак се състои в трансформирането и преобразяването на естествената човешка привързаност между мъжа и жената във вечен съюз на любовта, който дори и смъртта не е в състояние да разруши. Бракът е тайнство, тъй като в брака се предвкусва и се изобразява бъдещото Царство Божие – сватбата на Агнеца (Откр. 19:7, 9); пълното съединяване между Христос и Неговата Църква (Еф. 5:32). Християнският брак намира своето главно предназначение не в плътското удовлетворение, нито в социалната стабилност или в подсигуряването на потомство, а в есхатона, в „последните неща“, които Господ приготвя за Своите избрани.

Цялата статия: Брак, безбрачие и монашески живот

Троичното поклонение

Публикувана на Понеделник, 06 Януари 2025 Написана от Прот. Борис Бобринской

EpiphanyОт всеединството и дуализма към триединство

Тайната на божественото триединство се изразява в човешки понятия и в човешки построения, но не се изчерпва от едното само умозрително метафизическо търсене, нито се определя главно като предмет на спекулативно-разсъдъчно съзерцание. Познаването на догмата за троичността представлява духовна потребност за обновяващия се в Христа човешки разум. Богопознанието е основа и цел на нашето духовно битие. „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Иоан 17:3). Богопознанието – това е жизнена задача, екзистенциален път към спасение и обòжение, жива и благодатна среща и общение на човека с Триединния Бог: Отец, Син и Свети Дух.

Със своите собствени сили обаче човекът не може да се възвиси до изповядването на троичността на Бога, нито може чрез самостоятелно философско търсене да стигне до утвърждаване на необходимостта от триединното начало на битието. Сам Бог открива на света неизречената и съкровена отвека тайна на Своята триипостасност.

Цялата статия: Троичното поклонение

Есхатология и христология

Публикувана на Вторник, 31 Декември 2024 Написана от Кард. Томаш Шпидлик

Apocalypse Chora monasteryРазлични есхатологически виждания

По време на Втория Ватикански събор един наблюдател, пристигнал от Изтока, бил придружаван из Рим от западен експерт, за да бъде запознат с някои пастирски дейности. Естествено е при подобни случаи да има хвалба, макар и скромна. Което обаче поражда скромна реакция и от отсрещната страна: „Вие също ли очаквате пришествието на Иисуса Христа, или искате да направите всичко предварително, още тук, в Рим?“. По един не толкова изтънчен начин, но като сериозно възражение, чуваме същия упрек от източните богослови: латиняните не се молят с Мараната! Ела, Господи Иисусе (Откр. 22:20), а се боят от dies irae, calamitatis et miseriae.[1] Разбирайки сериозността на проблема, трябва още отначало да застанем в отбранителна позиция, доколкото самото му формулиране не е никак лесно. Било на Изток, било на Запад битуват различни противоречащи си тенденции.[2]

Цялата статия: Есхатология и христология

Шмеман за нашето време: Христос, кризата на епохата

Публикувана на Неделя, 15 Декември 2024 Написана от Прот. Алексей Виноградов

Alexander Schmemann EucharistВсяка година след кончината на протопрезвитер Александър Шмеман през 1983 г. неговото наследство оживява благодарение на една установена годишна лекция в негово име, изнасяна в „Св. Владимир“ – богословската семинария в Ню Йорк, в която неговите идеи процъфтяваха, напоявайки поколения клирици и миряни, както и чрез множество публикации и лекции, достигайки по-широка аудитория. Такава постоянна академична катедра или годишно събитие предполага, че този, на когото те са посветени, е своеобразно мерило за мисълта и достиженията на дадената институция, чието наследство неговите духовни приемници се чувстват ангажирани да почитат и популяризират. В този текст размишлявам върху това как о. Александър би формулирал отговора на Църквата на кризата на нашето време.

В една своя основополагаща идея, изразена, може би, най-добре в неговата лекция „Между утопията и бягството от действителността“,[1] о. Александър се застъпва за един среден път между тези две крайности: сектантският изолационизъм от реалния свят – на единия полюс, и, на другия полюс, неговата противоположност – „прогресирането“ към една ефимерна секуларна утопия. Само че предложеният от него среден път съвсем не е някакъв компромис между двете крайности, а по-скоро представлява тържество на едно издигане над и двете тези задънени улици, към есхатологическо виждане за осезаемия, реалния свят – дом на Въплътения Господ и Господар на историята.

Цялата статия: Шмеман за нашето време: Христос, кризата на епохата



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/r889 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 197Калин Янакиев
Защо Рождество е станало тогава?

Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас)
Божиите заповеди и общението с Него

Ренета Трифонова
Религиозното и нравственото чувство при проф. Иван Панчовски и идеята за святото на Рудолф Ото

Александър Смочевски
Проектът на Румънската патриаршия за създаване на Постоянен всеправославен съвет към Вселенската Константинополска патриаршия

Марио Коев
Категорията „време“ и нейните съдържания

 

Полезни връзки

 

Препоръчваме