Сложната фигура на (св.?) Думитру Стънилоае

В скорошна статия, озаглавена „Fascist Hagiographies: The Recent Canonizations of Fascist Saints in the Romanian Orthodox Church“, която се появи в Public Orthodoxy, Йонуц Билюца заяви, че най-влиятелният румънски православен богослов на всички времена и един от най-важните православни мислители на двадесетото столетие – прот. Думитру Стънилоае, е възприемал националистически и антиикуменически възгледи. И въпреки това, Румънската православна църква неотдавна го канонизира като „Светия изповедник свещеник Думитру Стънилоае“, чиято памет ще се чества на 4 октомври.

В следващите параграфи не изразявам мнение относно канонизационния процес. Вземайки предвид обаче, че решението за канонизацията му вече е взето (независимо че церемониалното ѝ потвърждение ще се извърши през 2025 г.), първият ми въпрос е кои аспекти от живота и делото на о. Стънилоае Църквата канонизира? Вторият ми въпрос е доколко видими са национализмът и антиикуменизмът в неговото творчество? С което нямам за цел да извинявам или да прикривам с мълчание онези крайно проблематични аспекти в целия корпус съчинения на о. Стънилоае, а по-скоро да представя един сложен богослов и личност, която не може да бъде свеждана само до тези аспекти от своя живот.

Цялата статия: Сложната фигура на (св.?) Думитру Стънилоае

Аборт

Продължение от „Семейство и семейно планиране“

Като следва Писанието, православното каноническо право отъждествява аборта с убийство и изисква отлъчване от църковно общение за всички участвали в извършването му. Правило 91 на Шестия вселенски събор налага епитимия като на убийци на такива, които дават „отрови,[1] причиняващи недоизнасяне на плода в утробата“, както и на тези, „които приемат отрови, умъртвяващи плода“.

В своето Правило 2, разглеждайки аборта, св. Василий Велики изрично отхвърля всякакви съображения, които биха позволили аборт на ранен етап на бременността. Той пише: „Която умишлено погуби заченат в утробата си плод, подлежи на наказание за убийство. Ние не правим тънка разлика, дали плодът вече е добил образ, или не…“.[2]

Цялата статия: Аборт

Богородица, Божията майка, в православната традиция

За Пресвета Богородица – Божията майка – ние мислим като за „по-почитана от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите“. Тя участва в славата на Своя Син и постоянно ходатайства за всички, и особено за онези, които страдат. Нещо повече – тя е модел и парадигма за всичко онова, което всеки християнин се надява да бъде. В нея ние имаме конкретен пример за това какво означава да си член на Църквата. Тя ни разкрива пълнотата на осветеното човечество, към която всички човешки същества се стремят, за да живеят в единение с Бога.

Наименованието Богородица – Божия майка – ни дава ключа към разбирането на християнското възприятие за това коя е тя. Новият Завет не говори за нея изрично като за Божия майка. Позицията ѝ като такава обаче се съдържа в разбирането на Църквата относно единството между Иисус Христос и Бог Отец. Още от самото начало отците на Църквата заявяват, че Иисус действително е роден от Мария, както и че Синът на Мария наистина е Бог. Св. Ириней Лионски твърди, че ако раждането на Бога от Мария е недействително, то и нашето изкупление е също толкова недействително. За св. Григорий Назиански да се възприема това название за нея е тест за православие.

Цялата статия: Богородица, Божията майка, в православната традиция

За християнския живот

Като основен принцип, да се живее по християнски означава да се живее така, щото, според силите, постепенно, възраствайки, да се уподобяваме на Христа. Може и да звучи много страшно, но Спасителят го е казал съвършено ясно: Аз ви дадох пример, за да го следвате. И примерът, разбира се, включва целия Негов живот и мислене, и сърдечно отношение към човека, към окръжаващия го свят, към Божиите съдбини. А това включва всичко, което човекът представлява сам по себе си, и всичко, което той може да прави. Ето защо християнският живот не се заключава просто в това да заучиш едни или други заповеди и да се стараеш да ги изпълняваш, а в това зад заповедта, зад думата, зад образа да намериш дълбокия смисъл и да се сраснеш с този смисъл. Искам да обясня.

Когато се замисляме или зачитаме в Стария Завет, виждаме, че там са дадени заповеди, и ако човек е изпълнявал докрай тези посочени от Бога заповеди – по съвест, с всичките си сили, с цялото си разбиране, с цялото си устремяване към праведност, пред Бога той е бил праведен. С това обаче за човека всичко е и приключвало, положението му спрямо Бога е било сякаш юридическо: такъв човек е бил „прав“ в своите дела. В Евангелието пък Спасителят забележително ни казва: когато вие изпълните всичко, признайте, че сте безполезни (т. е. такива, които за нищо не стават) раби.[1] Значи става дума не за това да бъдеш праведен пред Бога чрез изпълняването на заповеди, а зад заповедта да намериш някакъв свой път. Какъв е този път?

Цялата статия: За християнския живот

Проповед на празника Успение Богородично

Началото на Църковната нова година започва на 1 септември, а първият празник от нея е Рождество Богородично. Ето че сега, през август, годината завършва с празника на Богородичното успение. Думата успение има особено значение и се отнася за всички, които заспиват в Господа, за всички, които не умират. Разбираме смъртта като разплата за греха. Нямаше да има смърт в човешката природа, ако го нямаше грехът. Всичко щеше да бъде в състояние на жертва и възкресение.

В днешното Евангелие (Лука 10:38-42) четем: „И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне. Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме“.

Цялата статия: Проповед на празника Успение Богородично