Да, дойди, Господи Иисусе! (Към проблема за есхатологията и историята)
1. Всеки път преди началото на Евхаристийния канон ние произнасяме нашето изповедание на вярата. Само този, който вярва в изложеното в него, може да участва в Евхаристията. Христологичната част на нашия Символ на вярата съдържа вярата в предвечното и свръхестествено раждане на Христос, в Неговото разпване, погребване, възкресение и седене отдясно на Отца, а също така и в Неговото славно второ пришествие. „И пак ще дойде със слава…“. Всички тези изповедания на вярата са неотделими едно от друго и са еднакво задължителни за всички. Който вярва, че „Словото стана плът и живя между нас…“ (Йоан 1:14), вярва и в Неговото Второ пришествие и, обратно, който вярва в Неговото славно Пришествие, той вярва, че Словото стана плът. Разбира се, никой от нас няма да каже, че не вярва в идващия Христос, ако Го изповядва като Син Божи, разпнат и възкръснал при Понтий Пилат. Но какво говори тази вяра на нашите мисли и чувства? Ако попитаме себе си или пък другите, вероятно отговорът няма да бъде много конкретен. Ако ние вярваме във Второто пришествие, то по какъв начин тази вяра се отразява на нашия живот? Или тя в нищо не се отразява, тъй като ние живеем сякаш тази вяра отсъства. За нас това е някакво смътно бъдеще, за което ние предпочитаме да не мислим. Толкова далечно, че почти сме убедени в това, че то ще настъпи не по време на нашия живот и дори не по време на най-близките поколения. Нещо повече, ние можем да си зададем въпроса наистина ли искаме Пришествието на Христос да настъпи? За нас вече не е разбираемо чувството на първите християни, които са живеели само с мисълта за идващия Христос. Тази надежда е изпълвала с радост техните сърца, помагала им е да понасят изпитанията, гоненията, мъченията и смъртта. За нас това е непонятно, понеже ние по-скоро се страхуваме и бихме предпочели Неговото пришествие да не е утре или вдругиден.
Цялата статия: Да, дойди, Господи Иисусе! (Към проблема за есхатологията и историята)
Преоткриване на апостолското съзнание през 21 в.
Теоретично никой не го отрича. Напротив, изповядваме го официално и го повтаряме почти на всяко богослужебно събрание. Обявяваме, че вярваме „в една света, съборна и апостолска Църква“, и заявяваме, че сме нейни членове. Обичайното разбиране за смисъла на апостолството обаче остава твърде ограничено за мнозинството православни християни и дори за много поместни църкви. Обикновено повечето наръчници по догматика, по които се образоват новите поколения клирици на Православната църква, подчертават три основни елемента на това понятие: а) Православната църква е апостолска, тъй като е учредена от Иисус Христос и основана от апостолите; б) съхранява чисто и неповредено учението на апостолите, апостолската вяра и предание; в) нейното устройство се основава на неразривното апостолско приемство на епископите.
Това са неоспорими истини, които са обсъждани многократно и задълбочено. Има обаче още една много важна страна, още една същностна проява на апостолството, за която бих искал сега да поговорим.
Сигурен ръководител за доброто разбиране на този въпрос си остава Новият Завет.
Цялата статия: Преоткриване на апостолското съзнание през 21 в.
Светият Дух в Църквата
Ние не можем да говорим върху христологията и спасението, без обясним в повече подробности обстоятелството, че Христос е имал тяло, че Неговото тяло сега е Църквата и че това е, в определен смисъл, и начинът, по който е придобило форма изпълняването на месианските надежди от времената на Стария Завет. Знаем още и че тези надежди са били обвити в една особена и вълнуваща неопределеност. Св. пророк Исайя, например, е говорил за страдащия раб. Тези негови текстове могат да бъдат тълкувани като имащи отношение както към Личността на Спасителя – Христос или Месията, така и към Новия Израил, към Неговия народ. Ето защо, в месианската надежда на Израил е налице и едно свързващо значение по подразбиране, което казва, че Месия е, в определен смисъл, също и народът. Няма Месия без народ и няма народ без този завършек – това ново тъждество между божествения живот и човешкия живот, което е било открито в Иисус Христос.
Ако, следователно, изследваме в Новия Завет историята, по-специално, на първите дни на Църквата, така, както те са описани в кн. Деяния на светите апостоли, забелязваме там огромната роля, която по един много личен начин играе в тези дни Светият Дух. Във всяко по-важно събитие, описано в кн. Деяния, ние чуваме свидетелството на Светия Дух, Който говори и действа почти видимо. Народът е могъл да разбере дали една или друга общност или група от хора е приела Светия Дух, или не, в зависимост от видимите изяви или знаци – резултат от действието на Духа. И това е едно от тайнствените обстоятелства, които са описани в Новия Завет.
Никейският събор
Никея е градът, избран да бъде домакин на Първия вселенски събор. Официално Константинопол е провъзгласен едва в 330 г., а към времето на свикването на Никейския събор императорската резиденция е в Никомидия, много близо до Никея. Никея, чието име идва от гръцката дума за „победа“, е била лесно достъпна по море и земя от всички части на Империята. Императорското писмо за свикването на този събор не е съхранено. Евсевий съобщава, че императорът е разпратил писма-покани до епископите от всички страни, с което им нареждал да дойдат бързо – „σπεύδειν ἁπανταχόθεν τοὺς ἐπισκόπους γράμμασι τιμητικοῖς προκαλούμενος“.[1] Всички разходи е трябвало да бъдат платени от имперската хазна. Броят на събралите се епископи, който е достигнал до нас, е триста и осемнадесет – така твърдят св. Атанасий Велики, Сократ Схоластик и Теодорит Кирски. С времето към този брой започват да свързват и един мистичен символизъм – в гръцката абревиатура някои виждат препратка към кръста и към „светото име на Иисус“. В своето съчинение De fide (1, 18) св. Амвросий Медиолански свързва броя от триста и осемнадесет епископи с броя на слугите на Авраам от кн. Битие (14:14). В отделните разкази броят се различава. Според Евсевий, например, са двеста и петдесет – „πεντήκοντα καὶ διακοσίων ἀριθμὸν“.[2] Евсевий обаче не включва броя на свещениците и дяконите. Арабски разкази от по-късно време говорят за повече от две хиляди епископи. Запазените днес латински списъци съдържат подписи на не повече от двеста двадесет и четирима епископи. Няма обаче причина, поради която броят от триста и осемнадесет да не е бил в действителност точен. Ако включим свещениците, дяконите и останалите присъствали на събора, броят би достигнал и до две хиляди.
Бележки върху православното разбиране за Евхаристията
През Средните векове се наблюдава появата на истинско изобилие от „изброявания на ереси“, с които латиняните и гърците се замерят взаимно. Съществено място при тези изброявания – особено след конфликта от 1054 г. между Константинополския патриарх Михаил Керуларий и кардинал Хумберт – заемат проблемите, свързани с Евхаристията. През цялото четиринадесето и цялото петнадесето столетие, например, като най-главно доктринално разминаване между двете църкви се е смятал въпросът за ползвания в това тайнство хляб – дали да бъде той квасен, или безквасен.
Очевидно е, че днес никой не би възприел този начин на мислене: средновековните диспути между латиняните и гърците, особено тези от единадесетото и от дванадесетото столетия, са били диспути на авторите на литургически рубрики, които имплицитно са приемали, че едното само уеднаквяване на тези рубрики е достатъчно, за да събере двете църкви отново заедно. Парадоксално, самата безполезност на гръцко-латинските дебати от този период е предполагала, че по същество схизмата не е разделение „в дълбочина“. Наистина велики богослови, като например св. патриарх Фотий, са успявали да помагат на двете спорещи страни да забравят за човешките „предания“ и да удържат единството си върху основата на едното Св. Предание на съборната Църква.[1] Дори днес сериозността на икуменическия диалог зависи от нашата обща загриженост за истинските, католични измерения на обсъжданите въпроси.
Цялата статия: Бележки върху православното разбиране за Евхаристията
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
- Мир всем
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин