Не можеш да поставиш Бог в безизходица

Детайли

Лимасолски митр. Атанасий

09 Декември 2018

Колкото повече рани получава човек в живота си, толкова по-привилегировано е неговото положение пред Бога. Както казва пророк Давид, сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре, Бог преобразява това сърце и човек става състрадателен. След време болката, неправдата и раната стават нещо добро за него, разкрасяват го и той става по-благ, по-зрял, сърцето му се прекършва, научава много неща за човешката природа и немощ, научава се да общува с брата си.

Каквото и да стане в живота, каквито и трагични и осъдителни събития, нищо не може да постави Бога в трудно положение и Той да каже: за този човек не мога нищо да направя, толкова е наранен, че нищо не мога да направя. Само ние говорим така.

Светият Дух обаче прониква в дълбините на сърцето. Както се казва в една много хубава литургична молитва, Бог знае нуждата на всеки един от нас. Ние много пъти не знаем от какво наистина имаме нужда. Бог обаче знае, затова Той става за нас това, от което ние имаме реална нужда, както се казва в същата молитва: Ти си Лекар на нашите тела и души. Бог е единственият Лекар на душите и телата ни и знае нашите потребности. Помните в Стария Завет, където евреите в пустинята роптаели често срещу Бога. Той им изпратил манната, тя била храна за всички, но при всеки се превръщала в това, от което той имал нужда. Ако някой, например, имал нужда от калций, ставала калций. При друг захар, при трети - желязо. Бог знаел нуждата на всеки един.

Доброто трябва да се върши по всяко време

Детайли

Румънски патриарх Даниил

09 Декември 2018

Прегърбената жена е търсила само спасението на душата

Христос изцерява една търпелива жена, при все че никой не е поискал нейното изцеряване

Жената, за която разказва днешното литургийно евангелско четиво, въпреки че е била прегърбена от осемнадесет години, все пак е ходела в събота в синагогата. Освен това виждаме, че Спасителят Иисус Христос не е безразличен, когато хората страдат. Той изцерява немощта и утешава страданието, изцерява болестта, давайки на хората телесно и духовна здраве, особено ако те имат жива и смирена вяра.

Тази прегърбена, страдаща и смирена жена не е искала нищо от Христос-Господ, защото не е дръзвала да Му изпроси нещо. Тя е носела кръста на своето страдание смирено и мълчаливо. Тялото й е било прегърбено от болестта, но душата й е била изправена в състояние на молитва.

Зачатието на св. Анна – краят на безплодието

Детайли

Автор: Бейрутски митрополит Илияс (Ауди)

08 Декември 2018

Нашата св. Църква чества на 9 декември зачатието на нашата Владичица, Пресвета Богородица и приснодева Мария, от Божията прародителка св. Анна. Св. Предание разказва, че когато заченала, св. Анна е била безплодна и в напреднала възраст, подобно на св. Елисавета, майката на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Пресветата Дева Мария и св. Йоан Кръстител са единствените, освен Христос, на които св. Църква чества зачатията и рожденията заради значимостта им в божествения план за въплъщението на Сина Божи.

Празникът на зачеването на Пресвета Богородица от св. Анна е в подготвителния период за Рождество Христово. Зачатието пък на св. Дева е сбъдване на Божието обещание за човешкото спасение. Тази, която е зачената, ще приеме Бога в своята утроба и ще Му даде човешка плът, за да стане Той подобен на нас и да ни спаси. Сбъднаха се всички символи, чрез които старозаветните пророци посочиха към Богородица: „Предсказанията на пророците се сбъдват, защото светата планина се вселява в утроба, божествената стълба се поставя, великият престол на Царя се подготвя, мястото, през което ще премине Бог, се украсява, неизгарящата къпина започва да се разлиства, а съдът с мирото на освещението вече изобилно излива реки от неплодието на богомъдрата Анна, която с вяра облажаваме“ (из вечерната). „Пророческият сонм в древност предрече за непорочната, чистата и богоотроковица Дева, която Анна зачена, бидейки безплодна и бездетна; нея днес с радостно сърце да облажим ние, които чрез нея сме спасени, защото тя единствена е всенепорочна“ (из утринната).

Еп. Поликарп: Народът има нужда от духовна просвета

Детайли

Двери

07 Декември 2018

В дните преди Рождество Христово разговаряме с Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, за инициативите на Софийска епархия за отбелязване на големия християнски празник и приоритетите в работата на ръководството на митрополията. Еп. Поликарп беше назначен за викарен епископ през март т. г. и внесе някои промени в организацията на работа в митрополитската канцелария, като: публикуване графика на архиерейските богослужения за месец напред, съвместни богослужения в различни енории на епархията, участие в училищни мероприятия и концерти, срещи с епархиоти и др.

- Ваше Преосвещенство, какви са инициативите на Софийска митрополия за празника Рождество Христово?

- С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит Софийска митрополията се ангажира с организирането на няколко събития, свързани с големия празник. До сега за големите празници Софийска митрополия се „прикрепяше“ към честванията, организирани от други – енорийски храмове, училища, различни институции. Тази година ръководството на митрополията реши да инициира свои дейности, като се опре на активността на свещениците и техните помощници по места. Така беше организирано отбелязването на големия празник Въведение Богородично. За първи път епархийското ръководство прикани всяка една духовна околия да организира празнична вечер с концерт и други дейности с децата от училищата, за да бъде отбелязан подобаващо Денят на християнското семейство и православната младеж.

Бил ли е К. С. Луис „анонимен православен“?

Детайли

Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

04 Декември 2018

На 29 ноември се навършиха 120 години от раждането на К. С. Луис. В памет на този обичан от малки и големи автор ви предлагаме текста на митр. Калистос (Уеър), публикуван през 1995 г. в сп. Соборность.

1. „Умно, учтиво и  по християнски“

В своята интересна статия за Луис и православието, озаглавена „Под руския кръст“, Андрю Уокър отбелязва, как в Лондон, по време на официален обяд, един гръцки епископ от Константинопол говорил за „анонимното православие“ на Луис. Имал ли е основане за това? Д-р Уокър отбелязва, че православните християни много обичат Луис. Има книжарници, в които се продават само православни книги, с едно-единствено изключение – Луис. Има и православни свещеници, които преподават катехизис по Обикновено християнство.