Чистото сърце е благодатна почва за Словото Божие

Детайли

Румънски патриарх Даниил

14 Октомври 2018

В Неделя 21 след Петдесетница по време на св. Литургия се чете притчата за сеяча от св. евангелие според св. Лука. В тази притча нашият Господ Иисус Христос говори за един сеяч и четири различни почви, в които попадат семената, хвърлени от него.

Словото Божие остава безплодно в душата поради човешкото безразличие и небрежност

Тъй като не разбрали смисъла или посланието на тази притча, учениците поискали да им се каже какъв е нейният смисъл, а Господ Иисус, изслушвайки тяхната молба, им разкрил дълбокия смисъл на Своите слова. По принцип Той не обяснява притчи Си, оставяйки самите слушатели да достигнат духовния им смисъл, защото всички Иисусови притчи имат множество духовни значения, които се откриват съгласно мъдростта, опита и духовното състояние на слушателите.

Доброто и полезно за човеците

Детайли

Бейрутски митрополит Илиас (Ауди)

13 Октомври 2018

Свети апостол Павел е написал три послания, които си приличат по своя стил и исторически фон и по съдържащите се в тях учения. А тези послания са: първото и второто послание до Тимотея и посланието до Тит. Тези послания апостолът не ги насочва към определени църкви, както насочва обикновено другите си послания, а ги насочва към две личности - Тимотей и Тит.

Въпреки личните елементи, които се съдържат в тези послания, то повечето им теми са насочени към църквите, в които служат Тимотей и Тит. Те се различават и от чисто личното послание, каквото е посланието до Филимон. Затова тези послания са наречени "пастирски" послания, защото се занимават с практически въпроси от една страна, и разкриват сърцето на любещия своя ученик и неговите хора апостол, от друга страна, както и грижата му за църковния ред, която се равнява на грижата му за проповедта и учението в другите послания.

„Истината за приказките“ – една пастирска инициатива за родителите и техните деца

Детайли

О. Спиридон Василакос

11 Октомври 2018

През октомври по традиция възобновяват своята дейност енорийските центрове у нас. Макар техният брой да е относително малък и те да са концентрирани предимно в столицата и големите областни градове, към тяхната просветна дейност има голям интерес и все повече хора се включват в различните инициативи – въведителни курсове в православната християнска вяра за възрастни и деца, школи по иконопис, музика, дърворезба, младежки клубове и др. В Двери ще запознаем нашите читатели с една интересна пастирска инициатива в съседна Гърция, която се провежда в т. нар. „училища за родители“, които се организират в много гръцки енории. „Истината за приказките“ е идея на о. Спиридон Василакос, клирик в Тива, който предлага на родителите един интересен прочит на най-известните детски приказки, от които биха могли да се вземат множество поводи за разговор с децата на различни християнски теми. Предлагаме ви беседата върху приказката „Новите дрехи на царя“ от Ханс-Кристиян Андерсен.

Новите дрехи на царя

Преди много години в едно кътче на планетата, сред богатство и разкош живеел един суетен цар. Той не се интересувал от проблемите на царството му. Единствената му грижа била да си набавя бляскави дрехи, които носил съобразно часа от деня или лицата, които приемал. Една дреха сутринта, друга вечерта. Една одежда за официалния гост и друга за посредствения човек.

Един ден на вратата на двореца почукали двама измамници, които знаели как да експлоатират слабостите на хората и заявили, че били знатни шивачи. Обещали на царя уникални дрехи, които щели да стават за всички часове от деня и за всички лица.

Бог посети Своя народ

Детайли

сп. „Моето паство“

06 Октомври 2018

С тази фраза завършва повествованието за възкресяването на сина на вдовицата (Лука 7:16) от Наин, едно село, което е запазило името си до ден днешен. Това чудо, за което споменава само св. ев. Лука, завършва както повечето чудеса на Иисус с прослава на Бога. Св. ап. Лука така завършва описанието на чудесата Христови: „И страх обвзе всички, и славеха Бога“ (Лука 5:26); „върна се (прокаженият), прославяйки Бога“ (Лука 17:15). По същия начин пише и св. ап. Марк: „Всички се чудеха и славеха Бога“ (2:12). Също и при св. ев. Матей: „А народът, като видя това, почуди се и прославяше Бога“ (Мат. 9:8). Какво се съдържа в това прославяне и какво означава то? За да разберем по-добре това, трябва да прочетем още веднъж внимателно повествованието и да се опитаме да разберем някои подробности.

Първото, което привлича вниманието на читателя при този евангелски откъс, е краткостта и простотата на разказа, който е без много подробности. Две множества се срещат при градските врати: първото следва носилото на единствения син на вдовицата и споделя скръбта ѝ, а второто следва Иисус, Който казва: „Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете“ (Лука 6:21). С една дума, която доказва властта на Иисус, Той възкресява мъртвия и го връща на майка му.

Църковните разделения в Македония и Украйна се коренят в етнофилетизма и политиката

Детайли

Двери

02 Октомври 2018

Интервю на Двери с Охридския архиепископ Йован Вранишковски (Православна Охридска архиепископия, автономна църква към Сръбската патриаршия)

- Три съседни Православни църкви решиха да отбележат отделно 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия, претендирайки за институционална връзка с църковната структура, основана от император Василий II Българоубиец. Според Вас, симптом на какво са тези поредни чествания в Охрид, София и Битоля? Боледува ли Православието на Балканите?

- Това, което споменавате, е може би най-малкият проблем в Православието. Да се празнува църковен юбилей на повече места не е болест, а полза. Това показва, че Църквата е едно тяло и че юбилеите са общи. Това, което не е добре, е друго. Ако това, което споменахте, е мотивирано от етнофилетизма, или, по-лошо, ако то има политически причини. От всички поместни Православни църкви в Скопие беше поканена единствено Българската православна църква, но тя не отиде. В София не беше поканена нито една православна църква, а в Битоля заедно с другите православни църкви беше поканена и Българската църква, но тя не изпрати своя делегация. Сега вие, като журналисти, проучете защо е станало така, но дори и да е някаква болест, тя е много по-незначителна от това, което ни се случва като проблем въобще в Православието.