Българската православна църква "Света Софѝя" в Чикаго

Детайли

Георги К. Иванов

28 Февруари 2026

По повод годишнината от регистрацията на българската православна църква в Чикаго (1 март 1946 г.) публикуваме този текст, който е част от книгата на проф. Георги К. Иванов „Българските църковни общини в Америка и Чикаго” (Пловдив, 2011 г.). Авторът е живял дълги години като емигрант в Чикаго и е допринесъл много за запазване на българския характер на църковните ни общини в този американски мегаполис с изключително голяма българска общност. Проф. Г. Иванов любезно предостави текста на Двери.бг.

Идеята за създаването на българската православна църква "Св. София" в Чикаго датира от 29 април 1938 г. Това научаваме от една “Дописка за посрещането на епископ Андрей Велички в гр. Чикаго, САЩ”. Публикувана е в “Църковен вестник”, гр. София, бр. 22 от 27 май 1938 г.

Как да преминем пътя на Великия пост

Детайли

Св. Софроний (Сахаров)

28 Февруари 2026

Слово на свети Софроний от Есекс за това как да преминем Великата Четиридесетница, произнесено на 11 февруари 1991 г. пред монасите и монахините в неговия манастир "Св. Йоан Предтеча". 

Днес и вчера сърцето ми страда и страда по необичаен начин. И помолих Бога: не сега – дай ми да завърша делото на живота си. И ето, приближавайки се към края на делото на моя живот, ще започна да беседвам с вас за това как трябва да преминем периода на поста. Вече ви говорих за моя метод, който ви препоръчвам да усвоите. Този метод е следният: да видим нашата крайна цел и да вървим към нея, започвайки от азбуката.

По отношение на Великата Четиридесетница трябва да поставим пред себе си същото начало, но в по-малки мащаби. Трябва да разберем, че ни се предлагат петдесет дни пост като подготовка за посрещането на Възкресението от мъртвите, и така ще изградим нашата духовна нагласа.

Сега започва нашият духовен подвиг. Нашето вдъхновение се умножава от мисълта, че милиони християни ще спазват този пост.

Църквата не е чакалня, а семейство

Детайли

Протойерей Красимир Кръстев

21 Февруари 2026

Проповед за Сиропустна неделя

Днес често чуваме, а понякога и сами си казваме: „По-добре да не се сближавам с другите“; „Ще стоя на разстояние, за да не бъда наранен“; „В света човек за човека е вълк, а и в Църквата не винаги знаеш какво се крие под агнешката кожа“.

И затова избираме нещо, което на пръв поглед изглежда разумно: идваме в храма, палим свещ, помолваме се... и си тръгваме, като си повтаряме: „Идвам при Бог, не при хората, от тях удари мога да очаквам“.

Но така, незабелязано, Църквата започва да прилича не на семейство, а на чакалня – хора заедно, но всеки сам. Телесно близо, а вътрешно – далеч.

Гордостта като корен на всички грехове

Детайли

свещ. Траян Горанов, Великобритания

19 Февруари 2026

В духовното учение на светите отци на Православната църква гордостта не е просто един грях сред многото. Тя е коренът, източникът и скритата отрова, която ражда всяка друга страст. Отците описват гордостта като изначален бунт, отвръщането на творението от Твореца и прекомерната любов към себе си, която замества любовта към Бог. В този смисъл тя е истинският „първороден грях“, царицата на пороците и вратата, през която всички други грехове влизат в човешкото сърце.

Гордостта като първото падение

Според Свещеното Предание първото падение в творението не е било на Адам, а на дявола. Пророк Исайя описва вътрешното движение на сърцето на падналия ангел Денница: „Ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния“ (Ис. 14:14). Отците тълкуват това като глас на гордостта у сътворено същество, което желае автономизиране от Бог и търси самовъзвисяване вместо общение. Св. Йоан Златоуст учи, че дяволът е паднал не поради слабост, а поради наглост. Гордостта е отказ да се остане в истината на сътворената природа на ангелите или човеците (беседа върху 1 Кор.).

Отец Ипомоний и Низвергнатият

Детайли

Пропан Бутан

17 Февруари 2026

Гренландия не беше за всеки. Суровото време, дългата зима, аскетичният живот, който водеха жителите на острова, вероятно обясняваха защо населението ѝ беше толкова малобройно. За тези неща си мислеше отец Ипомоний, докато наблюдаваше как под залязващото на хоризонта слънце малкият витлови самолет умело се приземяваше върху заледената писта.

Отецът чакаше гост. Не точно гост, ами помощник. То и помощник трудно можеше да се каже, защото гостът беше изпратен при него като вид послушание и църковно наказание. Заради своето горделиво поведение и неразкаяност неговият доскорошен събрат беше низвергнат, но – слава Богу, не беше отлъчен. Други казваха, че е изгонен „заради правда“, но Ипомоний не вярваше на това. Мигар беше възможно не само епархийският съд да сгреши, но и Светият ни Синод! Да не бъде!