Да живее нехайният монах
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
„Любов означава да простиш и да бъдеш добър, но не сляп и глупав.
Да останем бездейни пред злото, което вилнее около нас,
е все едно да се отъждествим с него и да подадем ръка за помощ на негодниците.
Николае Щайнхарт „Дневник на щастието“[1]
С „добрите помисли“ е свързана и известната история за един нехаен монах, който на смъртното си ложе бил много щастлив. Братята в манастира го попитали:
− Как умираш радостен, след като живя толкова нехайно?
И той отговорил:
− Защото никого не съдех в живота си, а Христос е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Така че и мене ще ме прибере в рая без да ме съди.
С тази история са възпитани поколения монаси и монахолюбиви християни през вековете. Поначало тя съдържа голямо противоречие, което с нищо не може да се преодолее. Един небрежен монах е канонизиран и прославен. Този безгрижен монах е толкова достоен за завист, че сигурно на небето му завиждат и Антоний Велики, и Василий Велики.
Народният съд – „Долу любовта към ближния!“
- Детайли
- Венцислав Каравълчев
Днес се навършват осемдесет години от издаването на първите смъртни присъди на т. нар. Народен съд – 1 февруари 1945 г. Денят е обявен за възпоменателна дата за жертвите на тоталитарния режим у нас. Българската православна църква е единствената от поместните православни църкви, която все още не е канонизирала нито един християнин, станал жертва на терора на комунистическата държава. Публикуваме откъс от книгата „Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква (1944-1964 г.)“ на Венцислав Каравълчев.
… След месеца на произвола – септември 1944 г., държавата решава да придаде известна легитимност на репресиите. В началото на октомври 1944 г. е гласувана Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за влизане на България в световната война срещу съюзените народи.[1] С нея се оправдават както вече извършените убийства, така и предстоящите нови такива. Едни от първите осъдени духовници по тази наредба са архим. Йосиф (Диков) – началник на Културно-просветния отдел на Св. Синод, архим. Стефан (Николов) – главен редактор на Църковен вестник и архим. Николай (Кожухаров) – ректор на Софийската духовна семинария. Те са обвинени, че по покана на немското правителство през лятото на 1943 г. са разгледали масовите гробове във Виница, (дн. Украйна) на избити от съветската власт в периода 1937-1938 г. невинни хора и са подписали документ за това, с което са допринесли дейно и съществено за провеждане политиката на тогавашното българско правителство.[2] Те получават присъди строг тъмничен затвор, отнемане на имуществото и гражданските им права. Това дело е само началото на втората част от вече узаконения погром, който комунистите с т. нар. Народен съд осъществяват върху Църквата.
Православие и мисия
- Детайли
- Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
Историята доказва, че съзнанието за църковния призив за мисия винаги е живо в Православната църква. Въпреки това, външни фактори, каквито са османската окупация на Балканите, която продължи петстотин години, комунистическата власт през 20 в., емиграцията в страни, където господстваха други религиозни възгледи, принудиха православните – за да запазят вярата си – временно да се затворят в себе си и да формират до известна степен затворени общности. Тази тактика, понятна и навярно необходима, с времето се превърна в традиция и често получаваше форма на изолационизъм. Сред мнозина обаче вече се наложи убеждението, че безразличието към вселенската мисия на Църквата е равносилно на отричане от самото православие.
Мисията – безусловният дълг на православните
А. Католичност и апостоличност – същностните елементи на православната еклисиология
„Вярвам в една, света, вселенска (католична) и апостолска Църква“ – непрестанно повтаряме на почти всички богослужебни последования. Това е изповедание, което епископите дават публично преди своята хиротония.
За (не)очакваното страдание
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
За св. Ефрем Сириец и за поуките от неговия духовен опит
Днес ще потърсим поуките в една история от 4 век сл. Хр., историята на едно нещастие, което сполетяло добър младеж от Сирия. Страдание, което изглеждало колкото неочаквано, толкова и несправедливо, но превърнало добрия младеж във велик певец на покаянието - свети Ефрем Сириец.
Веднъж родителите на Ефрем го изпратили по работа извън града. Увлечен в мечти и размисли, младежът замръкнал на полето. Един овчар го поканил да пренощува при него на открито при стадото му. Ефрем приел. Вечерта овчарят се напил и дълбоко заспал. През нощта дошли вълци и отвлекли няколко овце. На сутринта пристигнали стопаните на стадото и като узнали за загубата, не повярвали, че е имало вълци, но обвинили Ефрем, че той е скроил открадването на овцете. Овчарят, за да не бъде обвинен от стопаните в немарливост, поддържал това обвинение. Закарали Ефрем при съдията. "Точно в това време, разказва св. Ефрем, докараха някого, хванат в прелюбодеяние с една жена, която успяла да избяга. Съдията, като отложи разследването за друг път, нареди да откарат двама ни в затвора. Там сварихме един селянин, затворен за убийство. Но нито доведеният с мене беше прелюбодеец, нито селянинът беше убиец, както и аз не бях крадец на овце. Като доказателство по делото на селянина беше докарано мъртвото тяло на убития, по моето дело – овчарят, а по делото на прелюбодееца - мъжът на виновната жена."
Оскар Уайлд: Ако искаш някой да ти каже истината, дай му маска
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Продължение от Старецът Паисий и „праведните помисли“
Съвсем друг случай, съвършено различна личност е отец Дионисий (Тацис). Тези дни чета книгата му Духовният кодекс на стареца Паисий. Това е неговата тридесет и четвърта поред книга и повечето от тях са за стареца Паисий. Той самият е сериозен духовник и много здравомислещ. Ала в живота му е имало едно злощастно събитие, което му е повлияло и духовно го е онеправдало – той е роден, закърмен и отрасъл в църковна среда! И точно поради това е достоен за възхищение за духовното здраве, което е придобил, а празнините, които има в творбите му, могат да бъдат простени. Защото празнота остава след всяко съзнателно премахване или премълчаване на нещо от нечия ипостас и същност. С голяма педантичност той отстрани критиките от учението на стареца Паисий, което го направи анемичен, вял и коренно промени личността му – превърна го в своеобразно духовно мекотело. Ако обаче отнемеш от стареца неговото негодувание, гнева му, неговата напрегнатост, мълниите, които внезапно хвърляше, ако не представиш в биографията му неговата гореща природа – нима това не е голяма загуба? Все едно да накараш човек да ходи без гръбнак… Със сигурност обаче отец Дионисий принесе полза с труда си на паството на Гръцката църква и затова му дължим благодарност.[1]
Словото стана плът |
---|