Няма по-съвършен инструмент за богохваление от човешкия глас
- Детайли
- Двери
Провелият се в средата на юли в София практически семинар по източноцърковно пеене предизвика силен отзувк сред специалистите не само в църковните среди, но и сред академичните музиковеди. Предлагаме на читателите на Двери мненията на две участнички в семинара – доц. д-р Клара Мечкова, преподавател по история на музиката във Великотърновския университет, специалист по средновековна византийска музика, и Елена Каменарова, изкуствовед, които дават картина „отвътре“ на случилото се по време на гостуването на големия майстор от Истанбул Григорий Дараваноглу.
Вечният призив на Христос да бъдем светлина
- Детайли
- Силуан (Муса), митр. на Библос, Ал-Батрун и планината Ливан
Откакто Господ Иисус изля Своя Дух над учениците Си, животът на християнина започна да се заключава в нещо наподобяващо на клещи на Христос, чиито две дръжки държи Господ Иисус Христос. Първата от двете дръжки на клещите определя живота на християнина с думите на Господа, които Той изрече, когато беше на прага да напусне Своите ученици: „Аз съм светлината на света“ (Иоан 8:12), докато другата го определя с Христовото откровение: „Вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14). А откровението е това, което чуваме по случай възпоменаването на отците от Четвъртия вселенски събор.
Образът на тези клещи обобщава библейското учение за човека като сътворен по Божи образ и призван да стане Негово подобие. Защото изречението „Аз съм светлината на света“ сочи към образа на Този, Който ни е създал, докато изречението „Вие сте светлината на света“ сочи към осъществяването на този образ у нас, т. е. към достигането от нас на това подобие.
Похвала за светите и върховни апостоли Петър и Павел
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от Григорий, монах и презвитер
Изгряха днес за нас светилата велики и незалязващи, Църквата веселящи и вселената просветляващи – Петър и Павел: на Троицата – служебната двоица избраници; на лика апостолски – върховните; на множеството ученическо – превъзходните; на тъмата – прогонителите; към светлината – предводителите; на Царството – наследниците; на Евангелието – проповедниците; на Вишния Йерусалим – гражданите, раните на Господа Иисуса по тялото си носещи, ранени от бесовете изцеляващи; лекарите, голямото разложение лекуващи; тези, които, изпратени когато бъдат като овце сред вълци, и вълчата свирепост в овча кротост превръщат; двоицата, разделена чрез телата и съединена чрез Духа, Евангелието, ревността, усърдието и образа на кончината.
Петър, камъкът на вярата, преди останалите Учителя последвалият; изоставилият лодката и Църквата поелият; захвърлилият мрежата и Евангелието разпрострелият; загърбилият морето и вселената завладелият, който, риболова като пренебрегна, човеци да лови се научи. Вървете след Мене – рече Спасителят, – и Аз ще ви направя ловци на човеци (Мат. 4:19). Петър, твърдият камък на църковната основа! Петър, най-ревностният сред апостолите, желаещият с Учителя да умре и заради това се хвалеше: Дори всички да се съблазнят, аз обаче не ще се съблазня (по Лука 14:29). Петър, който дори в двора на Каиафа с вързания Спасител влезе! Кажи ми, с колко стрели на скръбта Петровото сърце беше уязвено тогава, когато гледаше така Господа? Защото, макар и да се отрече, но по това, че Го последва, че плака след отричането си, беше явно, че е готов да умре с Учителя. Но Спасителят умишлено допусна да се случи отричането, първо, човешката немощ да покаже и да не се хвали да го поучи, и второ, да накара апостола да бъде милостив към грешащите, защото щеше да му даде предводителството на вселената и да му връчи ключовете от небесното царство. И понеже самият той беше помилван, милостив да бъде към съгрешаващите.
Византийската музика е богословие
- Детайли
- Двери
На 13 юли в Софийска св. митрополия ще се проведе семинар по източноцърковна музика с участието на изтъкнатия протопсалт и велик майстор на Константинополската патриаршия Григорий Дараваноглу. За това събитие разговаряме с един от организаторите – църковния певец Никола Антонов.
- Това е първият международен семинар, посветен на църковната музика, който организира Софийска митрополия. Как се зароди идеята и към кого е насочена проявата?
- От много време се моля за подходящия момент това да се случи. Коментирали сме много пъти и с викария на Софийската света митрополия епископ Поликарп, чиято любов към източноцърковната музика е известна. Той неведнъж е давал своя принос за съживяването на традицията, подпомагайки издаването на псалтикийни книги. Много пъти при нашите срещи е ставало дума, че има голяма потребност от организирането на подобни събития, да се канят майстори и учители от различни страни, да се обменят опит и знания, да се съживи една практика, която по нашите земи неотдавна била неразделна част от литургичния живот на църквата, а днес е на „командно дишане“. Така се оказа, че няколко души сме мислели за едно и също нещо независимо един от друг и в един момент нещата се наредиха сами. Предложих на Негово Преосвещенство да поканим един мой учител от Гърция, той веднага прие и подкрепи идеята. Защо Гърция? Защото това е страната, в която до днес източната музикална традиция и запазена в най-голяма степен и се поддържа на високо ниво, както от църквата, така и от държавата. У нас поради няколкото десетилетия мракобесен комунистически режим, при който църквата се е борила за своето физическо оцеляване, традицията е прекъсната, огънят едва мъждука и днес има крещяща потребност да се работи отново за нейното съживяване. Много страшни поражения е нанесъл комунистическият режим. Продължил е само 45 години, но това, което е сторил в духовния живот и културата на българина, всичките 500 години Османско владичество не са успели да направят с нас.
Тя мислеше, че щом си болен, значи си грешен
- Детайли
- Елена Кучеренко, Правмир
Не бях виждала Полина Владимировна повече от година.
„И по-добре да не я бях виждала още толкова“ – си мислех аз, докато гледах как с бърза походка приближаваше към мене.
Грях ми на душата, но хич не я обичах. Според мене тя беше лоша жена. Дори зловредна.
Все беше недоволна от нещо и винаги съскаше на всички – деца, възрастни. Нали знаете – има едно такова „православно“ съскане: „Спас-с-с-си, Гос-с-с-споди“, през зъби. И ти разбираш, че е дошъл краят ти! Понякога ми се струваше, че тя съска дори на свещениците. Само че наум.
Макар че може би съм се отнасяла към нея предубедено. И всичко беше съвсем различно.
Моята предубеденост към Полина Владимировна беше следствие от нейните, както ми се струваше на мене, странни религиозни възгледи. Нейните ултраправославни убеждения („Моли се, кай се и не смей да се радваш на живота. Ако не скърбиш по цели дни, няма да се спасиш. Крачка надясно, крачка наляво – грях и разстрел“) някак витиевато преливаха в истински фашизъм.
