Патриаршеско и синодално пасхално послание 2020 г.
Митр. Йеротей (Влахос): Защо празнуваме Възкресение?
Михалис Маврофоракис: Слизането на Христос в ада според Новия Завет
Оливие Клеман: Размисли за Възкресението
Свещ. Антоний Кониарис: Централното място на Възкресението в Православната църква
Никола Антонов: Пасхален тропар, гл. 5
Из Пасхалното богослужение на български език
Евангелие на Второ възкресение
Св. Лонгин - стотникът, който прободе реброто на Христос
- Детайли
- Спирос Симеон
Христос бил първият от тримата разпънати на Голгота, Който "издъхва". Земята помръкнала и се разтресла, а Адът видял Сина и Словото да слиза в неговото царство и разбрал "злото", което го сполетяло и унижило.
Често пъти разпънатите на кръст губели усещанията си на кръста и умирали след часове. Понякога войниците счупвали костите на краката им, за да им причинят по-голяма болка, шок, но и да не могат да се опират на краката си, а тялото им да виси само на ръцете. Тогава от силно кръвотечение и допълнителното затруднено действие на белите дробове те умирали бързо.
Патриаршеско и синодално послание за Възкресение Христово 2020 г.
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през настоящата година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната вест за Възкресението и за победата над смъртта в дни, когато около нас има толкова много преждевременно погубен живот. Жертви, дадени в неравна битка с разпространила се из целия свят гибелна пандемия, която не подминава и нас. И макар страната ни да преживява всичко случващо се по-леко и по-безболезнено в сравнение с други близки и далечни за нас страни, повсеместното страдание и мъката на толкова много хора не могат да не се отразят на чувствителността ни и да не поставят пред всекиго от нас множество нелеки за осмисляне и разрешаване въпроси.
Същевременно обаче тъкмо ние – вярващите в Христа и изповядващите Неговото свято име, най-малко от всички следва да се поддаваме на отчаяние и на пораженчество, защото нашата вяра е вяра в Живия Бог, Който проводи в света Единородния Свой Син „да подири и спаси погиналото“ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „не е Бог на мъртви, а на живи“ (Мат. 22:32), Който „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4).
Слово на Велики петък
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от Григорий, монах и презвитер, игумен на манастира Пантократор
(За това, че в разпятието на Иисус Христос, нашия Господ Бог и Спасител, ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви; и против еретиците; и за (думите) Жено, ето твоя син; и към ученика – Ето твоята майка)
Моисей, великият, морето разделилият, Египет наказалият, фараона потопилият, чрез Духа предричайки бъдещето, рече: ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви (по Втор. 28:66). И това се изпълни днес, когато Господ на славата на кръста висеше. Убой се, небе! Земьо, основи разтреси, защото Сътворилият ви в началото (по Бит. 1:1) посред вселената на кръста страда в плът! Положилият пясъка като предел на морето с гвоздеи бива пригвозден! Създалият Адам на смърт се осъжда от слуги – от слуги неблагодарни, от слуги неверни, от слуги законопрестъпни. О, дивно дело! О, тайнство страховито! От христоубийците евреи доброволно страда Благодетелят, Който избави техния праотец от жестоко робство, Който Червено море за тях пресуши, Който ги наставляваше с облачен стълб през деня и с огнен стълб през нощта (по Изх. 33:9-10; 14:24), Който четиридесет години ги прехранваше в пустинята с храна готова, без труд добита; Който за тях Мерра[1] направи сладка (Изх. 15:23, 25) и от скалата източи вода (по Изх. 17:5-6). На тях Закона даде, като се яви на планината (Изх. 19:20; 20:1-17; 32:15), и обетованата земя им предаде в наследство (Изх. 33:1-2)! Ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви (по Втор. 28:66).
Из посланието на Св. Синод след атентата на Велики четвъртък в храма „Св. Неделя“ през 1925 г.
- Детайли
- Двери
Преди 95 години, на Велики четвъртък – 16 април 1925 г., е извършен най-тежкият терористичен акт в историята ни, отнел живота на стотици и отприщил вълна от насилие в страната. Военната организация на Българската комунистическа партия посяга на съборния храм „Св. Неделя“. По това време в него се провежда опелото на ген. Константин Георгиев, убит на 14 април от други дейци на комунистите. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III, за които е било сигурно, че ще присъстват на опелото. На място загиват 150 души, а десетки умират по-късно от раните си.
Св. Синод на Българската православна църква излиза с послание, което е прочетено във всички храмове и е публикувано на 2 май 1925 г. в Църковен вестник. Ето откъси от посланието:
„С преголяма скръб трябва да подчертаем, че грозното злодеяние, извършено в съборната църква „Св. Неделя“, няма подобно на себе си в историята на човечеството. Домовете за молитва у разните народи още от най-старо време са смятани за места свети и неприкосновени, а често пъти и за убежищни центрове на гонените престъпници, където последните, доде се намирали под свещения храмов покрив, се чувствали в пълна безопасност, защото самите преследвачи смятали за грях да влязат в светинята, да ги заловят и накажат. В такъв именно свят и неприкосновен дом за молитва и в един от най-светлите църковни дни осатанените от злоба вероотстъпници и човекомразци с жестока подлост избиха стотици невинни души, и то по време на богослужение...
Слово на Велики четвъртък
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от монаха презвитер Григорий, игумен на манастира Пантократор
(За предаването на нашия Господ Бог и Спасител, Иисус Христос; и за Юда; и срещу извършващите тайнството с безквасен хляб;[1] и за сребролюбието)
Печал изпълва душата ми и недоумение обзема мисълта ми, когато си спомня окаяния Юда! От каква голяма височина в каква дълбока пропаст сам себе си хвърли! От каква велика слава на апостолския лик до какво страшно безчестие стигна, нещастникът! От какво наслаждение от Учителя се лиши! С каква горест себе си покри заради сребролюбието! Защото то му изходатайства горчивата смърт на обесването. И се сбъдна за него пророческото слово: Ето ония, които се отдалечават от Тебе, ще загинат (по Пс. 72:27). Защото Владиката и на дело, и с думи го отдалечаваше от дълбокия ров: на дело – когато нозете му уми и с вечеря го удостои; с думи пък, когато говореше: истина ви казвам, един от вас ще ме предаде (Мат. 26:21), обобщавайки това, за което става дума. Не искаше да го изобличи пред всички, а съвестта му да изобличи и към покаяние да го подтикне. Кого не биха трогнали тези думи: прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил (Мат. 26:24). Той обаче не разбра, защото това е жестоката душа: трудно стига до покаянието, а към унищожителна погибел постоянно гледа. И виж какво свидетелство за покаянието имаше – блудната жена. Но дори и тогава не се обърна към покаянието, а в същия момент, когато тя се спасяваше, точно тогава той погиваше. Това показвайки, евангелистът рече: Тогава, един от дванадесетте, на име Иуда Искариот, като отиде при първосвещениците, рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? (по Мат. 26:14-15). Тогава, като отиде… рече. Кога тогава? Когато блудницата своите грехове възненавидя и към покаянието прибягна; когато нечистата дреха на блудството съблече; когато към Учителя се затече; когато донесе скъпоценното миро – с изобилието на донесеното показваща силата на любовта; когато със сълзи измокри пречестните нозе; когато с косите на главата си отри мокротата от сълзите; когато получи пълно опрощение на многото грехове и написаното раздра; когато дявола посрами – тогава той, като отиде, за цената се пазареше. Защото, когато помрачи душевното око чрез страстта на сребролюбието, не чувстваше и от неговото стъпало отпадаше.





