За трудната и красива възраст на пубертета
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Юношеската възраст, т.нар. пубертет е много важна възраст. Този период може да донесе на родителите толкова болезнени изненади, че те да се окажат по-застрашени от младежите, защото не знаят какво да правят, сблъсквайки се с поведението на своите деца.
Не бива да гледаме изолирано на отделните възрасти, т.е. на детската възраст, юношеската, младежката и т.н. Човек започва да се формира от първия момент на своето зачеване и вече научно е доказано съществуването на генетичния код. Днес говорим за психология на ембриона (пренатална психология), т.е. за възрастта, в която детето още е в утробата на майката. Може да кажем, че детето съществува в родителите си много преди да се появи на бял свят. Всички знаем колко голям фактор е наследствеността; едно дете носи в себе си много неща от своите родители, баба и дядо. Когато виждаме поведението или мисленето на едно дете и познаваме родителите, бабите и дядовците, тогава разбираме и констатираме, че много неща идват от предците. Затова човекът не може да се разглежда изолирано - само през пубертета и да се чудим как онова добро дете, което в основното училище беше ангелче, в гимназията стана тиранин, с толкова труден характер? Със сигурност не е станала някаква трансформация, това дете е същото, което е било в утробата на майка си, което се е родило, пораснало, стигнало е до пубертета и по-късно ще стане младеж. Но е факт, че най-болезненият период за родителите е пубертетът на техните деца, защото през тази възраст за тях е характерно желанието да се освободят от родителската опека и да гледат по различен начин на нещата. В техния душевен свят започват търсенията, съмненията, отхвърлянията, търсенето на свободата, засилва се чувството, че им се оказва натиск от родителите, от учителите, от обществото, те търсят образци, присъединяват се към различни групи - спортни клубове, музикални групи и т.н.
Истинският пророк не властва над хората
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Днес по случай празника на един велик пророк искам да ви поговоря за дара на пророчеството. Притежаването на тази харизма в Стария Завет не е означавало в частност, както си мислят мнозина, че това е способността да се говори за бъдещи неща. Пророците са говорили за времената, в които са живеели, говорили са на първо място за това, което Бог възнамерявал да осъществи в Своя народ, тоест те са били Божията палка, с която Той вразумявал народа Си. А що се отнася за идните дни, те са били гарантирани от изпълнението на тяхното слово.
И в Новия Завет има пророчество. Обикновено се казва, че пророчеството се е прекратило, но това не е така. Свети ап. Павел споменава за този дар като за един от даровете на Светия Дух, защото, въпреки че Христос е казал всичко, трябва да се появяват хора, които да ни напомнят за казаното. Онази дарба, която малцина притежават, е да се направи действено Христовото слово в нас, грешните хора, за да се обърнем от своето непокорство към благодатта на нашия Господ в мига, в който се намираме, и при трудните обстоятелства, от които страдаме. Има такива, които учат хората, но не успяват да предадат Божието слово с острота и сила, а има и такива хора, които са предали Божията воля, но теоретично не се смятат за учители. Бог изпраща Своя Дух на някои хора в новозаветното време, за да бичуват съвестта на хората, да изкоренят злините от техните души, както се казва чрез устата на светия пророк Йеремия: "Аз разрушавам и съзиждам, изкоренявам и посявам" (срв. Йер. 31:28).
Търсенето на царството Божие - приоритет на човешкия живот
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Истински свободен е духовният човек
В евангелието на тази неделя Господ Иисус Христос не ни приканва към леност, но ни призовава към освобождаване от тиранията на изключителните грижи за придобиване на материални блага. Когато Той казва: не се грижете за храна, питие и облекло (вж. Мат. 6:31), това означава, че не трябва да свеждаме човешкия живот до неговия биологичен, материален и преходен аспект. Грижата за храна, питие и облекло не трябва да парализирва нашия духовен живот посредством натрапчива загриженост за преходни материални блага, но да се погрижим за безсмъртната душа, т. е. да търсим непреходния вечен живот, който е общението на човека с вечния Бог. Когато се грижим прекалено много за ограничените и преходни материални блага, забравяме за безграничните и вечни духовни блага. Затова Спасителят иска да ни освободи от тиранията на материалното, за да дарува на човека свободата да храни своята душа с присъствието на милостивата Божия любов в неговия живот. А това присъствие на милостивата Божия любов в света е небесният Промисъл или божественият Промисъл, т. е. грижата на Твореца за сътворените от Него същества.
Безусловната защита на репутацията на всички хора е заговор срещу добродетелта
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
„Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си“ (Мат. 5:29). Ще рече – ако то е причина за забранената страст и за съблазън на хората, ако е „мрежа и клопка“, както казва пророк Исаия, тогава трябва да отстраниш тази причина. С други, по-строги думи Учителят предупреждава: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните“ (Мат. 18:6-7).
Всеки грях, когато се види или разгласи пред другите хора, е причина за тяхната съблазън. По начало „няма нищо скрито, което да не се открие“, и затова сме отговорни за опазването на чистотата на другите. Те могат да паднат в грях, ако ние се провиним пред Господа. Защото хората се поучават от хората, но и падат в грях, ако другите паднат. Това е принципът на взаимосвързаността. А възрастните сред нас са най-съблазнителни за останалите. Защото хората взимат от тях добрия пример. Ако примерът е лош, мнозина се заразяват и падат в грях.
33 параклиса, колкото Христовите години
- Детайли
- Иван Димитров
Това е крайната цел на един свещеник „не като другите“. Последното определение, към когото и да се сложи, дава особен оттенък на качествата и действията на дадения човек. А при иконом Петър (Пейко) Тодоров Цанков то напълно подхожда. Такова мнение споделят хиляди хора от страната и от чужбина, доколкото о. Петър през последните 8 години служи в курорта „Свети Влас(ий)“, а сред богомолците в курортния едноименен храм повечето са руснаци и други чужденци.
Свещеникът е балканджия, роден в планината и от малък е расъл с поглед, зареян във връх Юмрукчал (днес Ботев). Затова разходките в близката планина над Св. Влас са редовната му физзарядка сутрин, някъде между 6 и 7 ч., преди да отслужи утринната в поверения му храм. Един ден му хрумнала идеята, че по планинската пътека, където човек лесно се задъхва и уморява, е добре да има места за кратко спиране и смислена почивка. А открай време е известно, че смислената почивка е двойно по-резултатна. Така стига до идеята да сложи на определени места християнски знаци – икони и кръстове. После идеята се дооформя в създаването на малки каменни иконостаси, които хората наричат параклиси.
