Търсенето на царството Божие - приоритет на човешкия живот
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Истински свободен е духовният човек
В евангелието на тази неделя Господ Иисус Христос не ни приканва към леност, но ни призовава към освобождаване от тиранията на изключителните грижи за придобиване на материални блага. Когато Той казва: не се грижете за храна, питие и облекло (вж. Мат. 6:31), това означава, че не трябва да свеждаме човешкия живот до неговия биологичен, материален и преходен аспект. Грижата за храна, питие и облекло не трябва да парализирва нашия духовен живот посредством натрапчива загриженост за преходни материални блага, но да се погрижим за безсмъртната душа, т. е. да търсим непреходния вечен живот, който е общението на човека с вечния Бог. Когато се грижим прекалено много за ограничените и преходни материални блага, забравяме за безграничните и вечни духовни блага. Затова Спасителят иска да ни освободи от тиранията на материалното, за да дарува на човека свободата да храни своята душа с присъствието на милостивата Божия любов в неговия живот. А това присъствие на милостивата Божия любов в света е небесният Промисъл или божественият Промисъл, т. е. грижата на Твореца за сътворените от Него същества.
Безусловната защита на репутацията на всички хора е заговор срещу добродетелта
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
„Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си“ (Мат. 5:29). Ще рече – ако то е причина за забранената страст и за съблазън на хората, ако е „мрежа и клопка“, както казва пророк Исаия, тогава трябва да отстраниш тази причина. С други, по-строги думи Учителят предупреждава: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните“ (Мат. 18:6-7).
Всеки грях, когато се види или разгласи пред другите хора, е причина за тяхната съблазън. По начало „няма нищо скрито, което да не се открие“, и затова сме отговорни за опазването на чистотата на другите. Те могат да паднат в грях, ако ние се провиним пред Господа. Защото хората се поучават от хората, но и падат в грях, ако другите паднат. Това е принципът на взаимосвързаността. А възрастните сред нас са най-съблазнителни за останалите. Защото хората взимат от тях добрия пример. Ако примерът е лош, мнозина се заразяват и падат в грях.
33 параклиса, колкото Христовите години
- Детайли
- Иван Димитров
Това е крайната цел на един свещеник „не като другите“. Последното определение, към когото и да се сложи, дава особен оттенък на качествата и действията на дадения човек. А при иконом Петър (Пейко) Тодоров Цанков то напълно подхожда. Такова мнение споделят хиляди хора от страната и от чужбина, доколкото о. Петър през последните 8 години служи в курорта „Свети Влас(ий)“, а сред богомолците в курортния едноименен храм повечето са руснаци и други чужденци.
Свещеникът е балканджия, роден в планината и от малък е расъл с поглед, зареян във връх Юмрукчал (днес Ботев). Затова разходките в близката планина над Св. Влас са редовната му физзарядка сутрин, някъде между 6 и 7 ч., преди да отслужи утринната в поверения му храм. Един ден му хрумнала идеята, че по планинската пътека, където човек лесно се задъхва и уморява, е добре да има места за кратко спиране и смислена почивка. А открай време е известно, че смислената почивка е двойно по-резултатна. Така стига до идеята да сложи на определени места християнски знаци – икони и кръстове. После идеята се дооформя в създаването на малки каменни иконостаси, които хората наричат параклиси.
Патриаршеско и синодално послание по повод 1000-годишнината от учредяването на Българската Охридска архиепископия
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ-БП
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
През последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху съседна Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в тази страна, която за жалост в продължение на десетилетия пребивава вън от общение със семейството на поместните Православни църкви. Тази тема и този проблем придобиха острота във връзка с официално заявеното от ръководството на тази Църква желание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да приеме ролята на нейна майка-Църква, и така най-сетне да бъде уреден каноничният статут на Църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и чувство за отговорност от българска църковна страна, но същевременно и недвусмислено отрицателно от някои братски Поместни църкви, които открито заявиха своето несъгласие с подобно развитие на македонския църковен въпрос.
Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос.
Православието и причастието
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Едната света, апостолска и съборна Църква е Църква, основана на правата вяра. Тази Църква изразява своята вяра, когато се събира и приема божественото слово и тялото Господне. „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението“ (Еф. 4:5). А правата или православна вяра е основно условие за приемане на светата Чаша. Защото светите Дарове ни съединяват с Възкръсналия от мъртвите Христос, Който се „разпростира“ до тези наши братя, които вярват в Него според разкритото в решенията на седемте вселенски събора изповедание. Защото то се е запазило в учението на нашите свети отци и се е изявило в православното изповедание. „Ние многото сме една плът в Христос и членове един на друг“ (Рим. 12:5).
Оттук ние не можем да разделим нашата принадлежност към Христос от нашата принадлежност един към друг. Следователно е неоснователно да се говори, че аз мога да се причастя в която и да е църква, където има свето Причастие. Правилно е твърдото убеждение, което гласи: където и да присъства православното учение, за мене това е гаранция за наличието там на тялото Христово. Има една съгласуваност, която не приема разлъчването между здравото изповедание и тялото Господне. С израза „тяло Господне“ се означават заедно божествените дарове и самата Църква. Тези двете са едно.
