Въпроси към „Двери“: Искам да стана монахиня. Какво да направя?
- Детайли
- Иван Димитров
Въпрос: Решила съм да постъпя в манастир. Моля да ми помогнете и да ме насочите: къде трябва да отида и с кого трябва да се свържа? Според мен, отговарям напълно на изискванията и ще съм ви много благодарна да ме насочите към манастир, в който да отида.
Отговор: Преди всичко нека кажа, че това с пълното отговаряне на изискванията е относително и не е наша работа да го коментираме. Ще се опитаме да Ви дадем някои съвети, без да настояваме да ги следвате:
1) Не ще казване, но „за протокола“: щом сте жена, ще трябва да се насочите към женски манастир.
2) В БПЦ има десетки женски манастири, които са или с по една монахиня, или с по една възрастна жена, колкото да пази манастира и да не се разграбва той, има и манастири без нито един човек в тях.
Да бъдем милостиви към другите, както Бог е милостив към нас
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Днешната неделя се намира по средата между двата Господски празника – на Преображение Господне и на Въздвижение на честния и животворящ Кръст. На Преображение ни беше обещано да засияем с евангелското озарение, както Христос е засиял на планината. А на Кръста Христос ще победи и ще ни прости. Но за да се преобразим и да ни бъде простено, трябва да се научим да обичаме, както ни учи евангелската притча (Мат. 18:23-35).
Господ разказал следната притча за един цар, който дал на един свой слуга заем от десет хиляди таланта, които се равняват на стотици милиони според стойността на днешната валута. Тоест, това бил един огромен заем. Смисълът на притчата е, че царят е Самият Бог и че ние сме Му дължим неща, които са безценни. Длъжни сме Му преди всичко за своя живот и за това, което е по-важно от самия живот: за изкуплението, което Иисус извърши на Кръста, за вечния живот и за прощаването на греховете, когато се покайваме за тях.
Вярата твори чудеса
- Детайли
- Видински митрополит Неофит (+)
Десета неделя след Петдесетница – преп. Максим Изповедник; св. Тихон, еп. Задонски
Литургийно свето евангелие (Мат. 17:14-23)
Маловерието ражда неверие
Когато хората се молят на Бога за неща, противни на Неговата благост и вредни за техните ближни, понятно е, че молитвата им няма да бъде удовлетворена. Но често пъти те се молят за добри неща и благи цели и пак молитвата им остава нечута. Причината за това е в човешкото непостоянство в молбата и главно в тяхното маловерие. Ние много пъти се молим уж с вяра, но още когато произнасяме молбата, допускаме в душата си съмнение, че Бог ще я удовлетвори. Това съмнение още повече се засилва от влиянието, което могат да имат над нас безверниците. А по този начин с маловерието се отблъсква щедрата ръка, от която се иска желаното. Значи, подир греховността, маловерието е главната причина за това молитвите и делата на хората да остават безплодни. Прочетеното днес евангелие потвърждава тази истина.
Истина е, че апостолите повярвали и тръгнали подир Христа Спасителя. Ала тяхната вяра дълго време по слабостта си приличала на любопитство. Те гледали с удивление на чудотворните дела на Тогова, Когото последвали като Учител на истината. Спасителят знаел добре за тяхното маловерие. Но Той ги избрал да станат истински носители на вярата и постепенно ги подготвил за това. Той им говорил, че делата, които Той върши, и те ще вършат (срв. Йоан 14:12). Но когато те се опитали да сторят такива дела, не сполучили. Навярно, защото не били утвърдени още от Дух Свети и не притежавали силата на вярата. Такъв е случаят с опита да изцерят бесноватия син на нещастния баща.
Молитва и пост
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
След като Църквата ни въведе в тайната на Преображението и видяхме славата Христова на планината, днес Божието слово ни учи, че човек се изцелява чрез молитва и пост.
Нека сега подминем човека-епилептик и да обърнем внимание на това, което казал Иисус, след като учениците не успели да извършат чудото: "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тази планина: Премести си от тука там, и тя ще се премести" (Мат. 17:20).
С тези думи Господ иска да каже, че ако вашата вяра притежава топлотата на синаповото зърно, тя ще може да направи всичко. Ще може да направи невъзможното, тъй като за Бога няма невъзможни неща. Но вие се връщате към небладарността и съмнението. Апостолите, които Господ укорява, имали тази неблагодарност, защото все още не били видели Неговото Възкресение и не били приели Светия Дух. Те били плячка на пръстта, която е в тях, плячка на похотите, загнездили се в техните души. Господ искал от тях да погледнат към Бога и към Неговата сила, която може да ги превърне в нови хора, подобни на Самия Него.
Бог иска да преобрази нашия живот
- Детайли
- Двери
Господ взел със Себе Си Петър, Яков и Йоан на една висока планина. Това може да е била планина Тавор в Галилея или планина Ермон, т. е. днешната планина Ал-Шейх. Там Той им показал това, което те не съумявали да видят, докато пребивавали с Него в ежедневието - показал им славата Си. Славата, която притежавал, но нарочно скривал. Иисус не желаел да впечатли човечеството със славата Си, а се държал като един от нас, за да можем да достигнем до Неговата слава в края на нашето шестване на земята. Ако ние зърнем Кръста, там Той ще ни се яви в Своята слава; и ако съзрем Възкресението, ние ще видим Негова слава. Преди Възкресението Му се налагало да скрива Своята божественост, но въпреки това Той пожелал да покаже на учениците, че Той е истинският Образ Божий, че Той е Единородният Син. Затова довел Илия и Моисей от рая, от техния покой, за да открие на човечеството, че Мойсеевият закон вече е отминал. Щом Христовата слава изгрее, тогава Мойсеевата ще избледнее. Щом Неговата светлина се яви, тя ще ни помогне да разберем думите на пророците, образ на които е прор. Илия.
Чрез Преображението Си Иисус посочва на Своите ученици, че пророчествата са се изпълнили в Него и че Той е очакваният Месия. Следователно не се нуждаем вече от пророчества, защото всичко, което са казали пророците, се изяснява и изпълнява чрез Кръста: че Бог е любов и ни разкрива това чрез Своята смърт.
