Митр. Антоний Сурожски: Св. Мария Египетска
Прот. Василиос Термос: Покаянието като любов
Лимасолски митр. Атанасий: Погледът на Бога
Прот. Виктор Кулигин: Със страх Божий, вяра и любов… отстъпете?!
Олга Шулчева-Джарман: Мария Египетска. Риба, извадена от водата
Прот. Андрей Ткачов: Причастяването на Мария Египетска
Да си тръгнем от онова, което е съблазън за нас!
Преподобна Мария Египетска
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Опитвайки се да ни убеди да обикнем Бога, нашата Църква ни предлага и най-добрите примери за тази цел. И така, тази седмица тя ни дава за пример една проститутка. И то не обикновена блудница, но царицата на блудниците. Защото не е сигурно, че има друга жена, която да е обичала толкова много греха, както Мария Египетска.
Тя съгрешила колкото никой друг в живота си. Но и установила, че животът нито се изпълва, нито свършва с блудството и греха. Защото всяко земно, и особено греховното явление, води след себе си като естествена последица умората и безизходицата. Само божественото явление има качеството и способността да се обновява, но и да възражда всеки човек, когото докосне.
„Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива“, ни уверява пророк Давид. Тоест, всяка нощ ти дава нещо ново и всеки ден ти открива нова тайна.
И това е необходимо на човека. Води, които застояват, започват да миришат. И човекът трябва да намери начин да се обновява и редовно на внася нещо ново в живота си.
Не виждате ли страстта и силния копнеж на хората да пътуват? Хората имат нужда от нещо ново, от някаква промяна и след като нямат вътрешна промяна, но всичко около тях е рутина, те се разтоварват в пътуванията и ваканциите. А жените се успокояват, като разместват местата на мебелите в дома си и купуват нови кухненски съдове. Това несъмнено също е промяна.
Как да постим така, че да не е лицемерно?
- Детайли
- Прот. Павел Великанов
„Постът изкуствено създава напрежение, при което човек или ще се срине, или обратното – ще се устреми нагоре с всичка сила“, казва протойерей Павел Великанов. Трудно ни е дори временно да се откажем от всичко, което преди ни е помагало да се откъснем от проблемите – месни ястия, сериали, социални мрежи и ходене на гости. Нас обаче ни чака среща със самите себе си, а също и възможност да допуснем в живота си Бог.
Докато трае постът, се стремим да станем по-добри, а като свърши - живеем като преди. Може би това е лицемерие?
При светите отци има един чудесен образ: ако сложиш две чаши с вода и всеки ден изливаш и пълниш отново едната, а другата не я пипаш, след месец разликата между двете ще бъде много голяма. Същото се случва с всичко, свързано с ритъма на църковния живот.
Изглежда сякаш след постите е минало времето на някакво много силно напрежение и човек се връща към предишния си ритъм на живот, навици, занимания, които може би не винаги са правилни и близки до идеала. Но все пак нещо остава. Както пише светителят Йоан Златоуст в известното си „Пасхално слово“, Бог и „намерението целува с любов“. Често в живота ни духовното израстване не се случва по линейна схема, по-скоро се движи по спирала. Въртим се в един и същи радиус и от наша гледна точка не се случва нищо съществено, но като наблюдаваме себе си от година на година, забелязваме значими промени.
Неделя Кръстопоклонна
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
През третата неделя на Великия пост нашата Църква издига пред нас Христовия кръст, тъй че ако сме се изморили от поста дотук, с неговото явяване да се окуражим за следващите три седмици. Това е все едно някой да върви по планинска пътека, без дървета наоколо, а силното слънце да го изгаря и заслепява. И изтощеният човек внезапно, на средата на пътя, вижда дърво. Изпълнен с радост сяда под него да си отдъхне, и когато си почине достатъчо, с обновени сили тръгва отново по пътя, който му остава да извърви. Тази роля има Честният Кръст в този ден. Отморява хората и ги обновява. Дори самата му поява окуражава уморения и изпълва с надежда отчаяния. Защото, особено през Св. Четиридесетница, изкушенията нарастват и отчаянието се усилва, затова имаме нужда от котва, някъде да се облегнем и утешим.
Как обаче ни утешава Честният Кръст? Някой би казал, че е по-скоро обратното: че Кръстът означава само скръб и нищо друго. Как тогава да разбираме утехата на Кръста?
Днешното евангелско четиво ни показва начина. Сложи Кръста на рамото си и върви по пътя си. „Вземи кръста си и Ме последвай“. И къде е утехата в тези думи? В обяснението, което Христос дава по-надолу. Който погуби душата си заради Мен и Евангелието, той ще я намери обновена; докато· който се остави на прищевките на сърцето си, ще я погуби завинаги.
Любо
- Детайли
- Ик. Йоан Карамихалев
Доцентът от Духовната академия бай Сънчо (така бяха го нарекли тези, на които преподаваше, понеже лекциите му бяха скучни и приспивни) беше решил в края на семестъра да провери готовността на студентите си да излязат на амвона в академичния параклис. На всеки от тях беше дал тема за проповед, която да напише и произнесе.
- Я ти, Любомире, да чуем как си се подготвил! – вдигна той един висок и хилав младеж. – Каква ти беше темата?
- Върху евангелското четиво за Неделя на разслабения.
- Хайде, почвай!
- „Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?“ – започна с евангелския текст студентът. – „Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата“ – със слаб, немощен глас Любомир изговори думите на разслабения.
- По-силно, по-силно, викай! – доцентът обичаше проповедите да се произнасят с ясен и силен глас, така че пламъчетата на свещите в параклиса да потреперят.
- Защо да викам? Човекът е болен, сили няма, откъде да го извади тоя глас? – възрази Любомир.
- Ти ли ще ме учиш как се проповядва, бе, алан-коолу? – разгневи се доцентът.
Не за пръв път Любомир ядосваше своя преподавател. Още по време на студентската бригада в помощ на селското стопанство, когато доцентът, който беше командир на бригадата, направи забележка на новоизлюпения тогава студент, че бере ябълки само с една ръка, а в другата държи цигара и по този начин намалява производителността на труда, Любомир му отвърна с цитат от Евангелието, че „лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната“.
Отровата „безчувствие“
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Преди да вкусят рая, преди да вкусят светлината, светците познали опитно какво означава тъмнина, мрак, отсъствие на Бога. Тяхната душа изпитвала такова затруднение, болка, агония и нужда, че молитвата им била една и всесърдечна: Боже, просветли моя мрак! Боже, смили се над мене, грешния! Така казвал св. Серафим Саровски: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“. Така се молили всички светци от дълбочината на сърцето си.
Човек ще се запита: ами ние, които със сигурност сме много по-зле от светците, защо не чувстваме този мрак на нашето битие, и тази агония да подтикне и нас да извикаме към Бога от дъното на душата си: Господи Иисусе Христе, просветли моя мрак!?
Защо не ни притеснява мракът, в който живеем? И не само не ни интересува, дори не го усещаме, а ако го усетим, не искаме да се отделим от него и дори се радваме, че живеем така – далеч от Бога, задоволявайки се с една формална връзка с Него, с едно сухо, интелектуално познание и вяра.
Истината е, че не искаме да се забъркваме много-много с Бога, защото Бог е опасно нещо. Ако Му дадем много права, Той може да поиска да бъдем Негови, а това не е толкова приятно за нас. Съгласни сме да вярваме в Него, но не и да иска да бъдем Негови, не и да иска изключителни права върху нас. Предпочитаме да Го държим на известно разстояние, с мярка да се отнася към нас, без да ни се бърка в живота. Той да си знае мястото, в Неговия ъгъл и да приема от нас това, което Му даваме като наш дълг и да е доволен. В крайна сметка, както често казваме, не е нужно да отидем в центъра на Рая. И едно ъгълче ни стига. Така казваме – и едно ъгълче е добре. Откъде да знаем, че в Рая няма ъгли…
[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]