Днес технологиите са навсякъде, животът всеки ден ни предоставя немислими досега неща, при това често взаимоизключващи се. Например, развиват се технологии, които улесняват контрацепцията - незачеването. Там, където природата би създала живот, технологията се намесва с претенцията: Не, аз контролирам това! Ще има живот, ако искам! Съществува и обратното явление - където има проблем с раждаемостта, технологията отново се намесва: Ще създам плодовитост. И не само това, но и живот! Мога не само да подобря здравето на ембриона чрез хирургична интервенция или друг начин, но мога да променя и генетическите характеристики на плода! Технологията има такива претенции, защото обществото го иска, общественото мнение го иска, науката го иска - всички считат, че това е твърде добро. Защо?

(беседа със свещеници за пастирския подход към проблемите в семейството)

Когато в това огнище и гнездо, наречено семейство, се съберат двама души и Бог ги благослови и придобият няколко деца, на тях им предстои според своите възможности да преминат през етапите на живота в Светия Дух, както е в Църквата.

Нашата основна цел като духовници, които не се задоволяваме само с това да съветваме, да даваме отговори или психологически да галим хората, е да ги ръководим мистично, т.е. да ги насърчаваме да развиват връзката си с Бога. Първата стъпка е да им помогнем да придобият необходимите добродетели, пазейки заповедите, които Сам Бог е положил като Свое слово в живота на Църквата, за да стигнат до  вътрешното очистване в брака.

Днес действителността е различна и тези нови условия въвеждат напълно непознати елементи в живота и създават огромни проблеми. Ще поговорим по-нататък за това.

Първо нека проследим развитието на добродетелите на съпрузите и децата – както във вертикалните отношения (с Бога), така и в хоризонталните отношения (с ближния).

В рамките на програмата на провеждащата се във Варна Седмица на православната книга се проведе среща с духовници, на която присъстващите миряни можеха да задават актуални за тях въпроси. Модератор на дискусията беше самият Варненски митрополит Йоан. Като кириарх на епархията той счете за свой дълг да отговори на най-трудните пастирски въпроси, които изискват компетенцията на епископ. В дискусията се включиха също така черногорският свещеник прот. Радомир Никчевич от Сръбската православна църква и бесарабският българин о. Симеон Банков, клирик на Руската православна църква.

Срещата с духовниците се проведе в Градската художествена  галерия на Варна, чиято зала беше препълнена до краен предел. Десетки въпроси бяха отправени към митрополит Йоан и свещениците, като владиката отбеляза, че за него подобни срещи с миряните са много важни, защото дават възможност да се обсъждат актуални църковни въпроси.

Няколко важни теми бяха разгледани от духовниците тази вечер.

Преди и след свикването на Светия и велик събор бяха изразени много и различни възражения и оспорвания във връзка с това, доколко текстът „Отношения на Православната църква с останалия християнски свят“ отговаря на еклезиологията на Православната църква. По този въпрос бих искал да изкажа на първо време някои богословски размисли, като си запазвам правото по-късно, ако е воля Божия, да представя нещо може би по-пространно и завършено.

Първо, повечето критици на този текст обикновено не разглеждат обосновано самия текст, а изразяват общи становища относно това, доколко инославните изповедания са църкви или не. Те стигат до заключението, че те не са църкви, и като игнорират (дали неволно?) разпоредбите и позоваванията в самия този текст, стигат до отхвърлянето на текста, като смятат онези, които са го приели и подписали, ни повече, ни по-малко за предатели на православната вяра и основно – на нейната еклезиология.

Въпрос: Чувствам, че Бог ще направи така, че всички хора ще се спасят. След като аз като човек мога да простя на всеки, който ми направи зло, колко повече Бог, Чиято любов е  безкрайна и е над всяка човешка мисъл, няма да остави нито едно Негово дете да бъде осъдено вечно. Следователно, адът не съществува! (смях в залата)

Отговор на митр. Атанасий: Защо се смеете? Аз не се засмях. На мен ще ми е от полза да няма ад, защото в този случай няма да отида в него! Този въпрос са си задавали много хора не само в наши дни, а и преди много векове. Впоследствие те станали еретици, защото не послушали учението на Църквата и продължили да се придържат към своите възгледи. Нека разгледаме внимателно въпроса: