Бог не мери всички с еднаква мяра
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Въпрос: Ако някой външно се държи добре, но има скрита гордост и егоизъм, които не усеща и изпада в заблуда, неговият духовен отец трябва ли да му го каже или да не го прави по някаква друга причина?
Ти си учител. На кой клас преподаваш? На четвърти. Е, на 4. клас преподаваш уроци за 4. клас. Няма да преподаваш уроци за 6. клас. Не е ли така? Въпреки че знаеш и за 6. клас. Така един духовен наставник може да вижда някои неща в душата на другия човек, но едновременно с това вижда и знае немощите и възможностите му. Трябва да бъдем изключително внимателни как ще говорим на другия човек, защото той не винаги е готов да чуе това, което ще му кажем. Бях ви споменал за пример, когато едно дете попитало духовния си наставник дали в рая ще има котенца и кученца. Духовникът се засмял и казал:
- Не, няма да има котенца и кученца в рая!
На детето това обаче не му харесало и му казало:
- След като няма да има котенца и кученца, не искам да ходя в рая!
Духовникът се замислил и попитал един съвременен му старец, свят човек:
- Да не би да не му отговорих правилно?
Срещата с Бога превръща рибарите в апостоли
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Неделя 18 след Петдесетница. 1 Неделя след Неделя подир Въздвижение
Божията благодат е по-силна от човешките способности и трудове
Главната поука от днешното евангелие е че делото на „риболова“ или на събиране на хората от земното житейско море в кораба на спасението, тоест в Църквата, се извършва първом чрез Божията благодат. Онова, което научава ученикът Симон-Петър чрез чудния риболов е цяла глава по еклезиология, т.е. в богословие за тайната на Христовата Църква и на пастиря в Църквата, а именно: в църковното дело първостепенно значение има Божията благодат или помощ, а след това човешката способност. Доколкото св. Петър се осланял единствено на своя занаят, върху своята физическа сила и рибарски умения, нищо не уловил. Неговите слова: „Цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме“ (Лука, 5:5), фактически представляват тъжната констатация на един провал, съпроводен с голяма умора, примирение, но и смирение. Обаче, неочаквано съзираме, че в края на ограничените човешки сили започва тайнственото Божие дело. Когато Петър нямал никаква надежда за успех, тогава настъпила Божията помощ и чудото се извършило. След като изпълнил заповяданото му от Господ Иисус-Учителят, ученикът Петър видял как провалът се превърнал в успех, а личната немощ в огромна и чудна сила. Тази скрита сила вършеща чудеса, променяща ситуации и разрешаваща сложни проблеми, се дължи на Божията благодат. В този смисъл св. ап. Павел констатира: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява!“ (Фил., 4:13).
Да приемем Христос за учител, водач и Господ е основата на християнския живот
- Детайли
- сп. „Моето паство“
Литургически Църквата обгражда с две недели празника Въздвижение на Кръста Господен. С това тя цели в неделята, предшестваща празника, да подготви вярващите и да наблегне върху смисъла на празника в последващата го неделя. В двете недели около празника на Въздвижение на Честния Кръст Църквата ни прочита два текста: първият е от Eвангелие според св. ев. Йоан, а вторият – от Eвангелие според св. ев. Марк. Въпреки привидното противоречие в думите на двата евангелски текста, техният смисъл разкрива значението на Кръста в живота на Църквата и вярващите в нея.
Първият евангелски Йоанов текст е взет от втората част на разговора с Никодим, за който се споменава в Глава 3 на ев. Йоан (3:1-12, 13-21). В него Иисус напомня на Никодим за едно от чудесата на Стария Завет. Той прави паралел между спасението чрез Кръста и чудото с медната змия, което извършил св. прор. Моисей по заповед от Бога, като я издигнал на дърво, за да изцелява от отровата на змиите, уязвили лагера на евреите, напуснали Египет (Чис. 21:4-9).
Носенето на кръста е пътят на спасението в Христос
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Бог уважава човешката свобода
Самоотричането е освобождаване от егоизма за придобиване на смирена и безстрастна любов
Днешното евангелие ни учи, че за да бъде Христов ученик или последовател човек трябва да култивира в себе си самоотричането. Какво означава това? Дали означава отричане от себе си разбирано като деперсонализиране? Съвсем не!
В духовен смисъл самоотричането, което Спасителят Иисус Христос иска от човека не означава деперсонализиране, а обновяване на личността, промяна на начина на битието и живота, т.е. повече да не живеем егоистично, само с мисълта за себе си, но първо да мислим за Бога, Извора на нашия живот, и за хората, които се нуждаят от нашата смирена любов: родители, братя, съседи, бедни хора, болни, страдащи. С други думи, самоотричането означава отказ от егоистично и страстно самолюбие, за придобиване смирена и свята любов към Бога и нашите ближни.
Въздвижение на Кръста Господен
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илиас (Ауди)
Нашата света Православна църква чества на 14 септември празника на Въздигане на честния и животворящ Кръст Господен. Почитта, отдавана на Кръста, не е почит към дървото на Кръста, а към Този, Който е разпнат върху него, и е изповядване на станалото чрез Кръста спасение.
Църквата е отредила този празничен ден да бъде ден на пълен пост независимо от деня, в който се пада той. Това е в израз на вярата ни в спасението, с което сме се сподобили чрез Кръста.
На 8 септември отпразнувахме Рождеството на Пресвета Богородица и началото на сбъдването на обещанието Господне за спасението на човека. А на 14 септември ще отпразнуваме и честваме Въздвижението на Кръста, чрез който се сбъдна човешкото спасение, когато Господ простря върху му Своите ръце. Поради значението на това спасително дело Църквата е определила неделята, предшестваща празника, както и неделята след него за възпоменаване на светия Кръст. Затова в тези две недели се четат текстове, които са свързани с разпятието. А като далечна подготовка за празника Църквата започна да насочва вярващите към него четиридесет дни преди това: от празника Преображение Господне пеем катавасиите за Кръстовден.
