Диалогът като част от идентичността на Православната църква

Детайли

Проф. д-р Илия Евангелу

05 Декември 2023

Публикуваме част от докада на проф. д-р Илия Евангелу, прочетен от него на български език на конференцията в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (тук). Авторът е преподавател в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет. Неговата научна област са църковната книжнина и духовният живот на славянските народи. Проф. Евангелу владее отлично български и старобългарски език, специализирал е в Софийския университет.

Църквата от самото начало, следвайки заповедите на своя Основател, започва да разговаря със света и религиозните общности, за да разпространява посланието на Спасението. Още от първите векове тя води диалог, защото е убедена, че нейната вяра се основава на откровението на Истинския Бог, Който стана Човек, за да спаси човеците.

Апостолите, а след тях св. отци, са били в постоянен диалог с хората от различни религии, за да им представят своята вяра и да ги убеждават в нея. Дори и след появата на ересите св. отци на Църквата не престават да разговарят с тях, за да ги убедят в истинността на православната вяра. Това личи не само от историческите сведения и от трудовете на самите отци, но и от протоколите на съборите, поместни и вселенски, които са били свиквани именно по тази причина.

Следователно, диалогът с инославните и с хората от различните религии още от първите векове е постоянен избор на Църквата, който характеризира цялото ѝ първо хилядолетие. Може би защото апостолското предание и преданието на първите отци са били още свежи и защото, от една страна, са формирали нейното съзнание, а, от друга, са се съпротивлявали на институционализирането и сговора на Църквата със светската власт, която често избира не да разговаря, а да налага със сила своята гледна точка.

Св. Антоний – лечител, изпратен от Бога

Детайли

-

03 Декември 2023

Продължение от Глава осма

ГЛАВА ДЕВЕТА

Един висш военачалник (Валакий му беше името) прес­ледваше жестоко нас, християните, поради нашата го­ляма ревност против омразните ариани. И понеже бе­ше толкова жесток, че биеше дори девици и събличаше голи онези, които живееха монашески живот, за да ги бие, то Антоний прати до него хора с писмо с такъв смисъл: „Виждам Божия гняв, че иде върху тебе. Престани да гониш християни, за да не те порази гне­вът! Защото вече ще те връхлети“.

*   *   *

Но Валакий се изсмял, хвърлил писмото на земята, ка­то плюл върху него, а с донеслите го се отнесъл гру­бо, като им заповядал да съобщят на Антоний следно­то: „Понеже се грижиш толкова много за монасите, от­сега ще преследвам и тебе“. Но не минаха пет дни и го пора­зи Божият гняв.

*   *   *

Пак за богослуженията

Детайли

Иван Димитров

02 Декември 2023

Има един свещеник. Името му Траян (по Йоан 1:6). И той като св. Йоан Предтеча вика в православната ни човешка пустиня, че е по-добре да се молим на език разбран (отделен въпрос е колцина го чуват). Работи за това, като прави преводи на богослужебните текстове, които се изпълняват от певците или се четат като лична молитва от вярващите и които като обем са всъщност 10:1, т. е. десет към едно спрямо текстовете, които четат и казват (напевно) свещениците по време на богослужение.

Той няма нужда от реклама. Български свещеник е, но по редица причини е гастарбайтер (от немски = „гост-работник“ или по сегашному икономически емигрант) в Южна Англия от 12 години. Като повечето свещеници с такава участ (жалко е, че има и изключения!) и той е потърсил в околността къде да служи. Там имало 2-3 гръцки църкви (отдавна основани от кипърски емигранти) и му разрешили да служи с гръцките свещеници (те повечето всъщност са покръстени англичани вече). Искал да бъде приет в клира на западноевропейската ни епархия, но не е приет, макар да няма канонически пречки. Тогава говорил с гръцкия архиепископ за Великобритания (към Цариградска патриаршия) и е на път да стане техен клирик. Е, от Траян може да го прекръстят на Трифон, но това да е кусурът.

Общението като дар от Бога

Детайли

Монс. Яромир Задрапа

27 Ноември 2023

Текстът е част от приветствието на монс. Яромир Задрапа на конференцията на тема „Богословие – Църква – общество в диалог“, която се проведе на 23 и 24 ноември в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (тук).

Днес празнувате, представям си с голяма радост и благодарност, стогодишнината на Богословския факултет на СУ „Климент Охридски“. Това е изключително постижение, което отразява един век на ангажираност, размисъл и изследване, и представлява ценен принос към разбирането на богословието и неговото влияние в Църквата и в обществото.

Това събитие, което събира членове както на източните, така и на западните култури в София, ще спомогне за полезното сравняване и обмен на истината на единственото Евангелие на Христос, черпейки от плодотворното наследство и опит на всеки един, със съзнанието, че Църквата е нужно да диша с двата бели дроба (Препратка към изказването на папа Йоан Павел Втори: „Европа трябва да диша и с двата си бели дроба, единият: римокатолическия, другият: източноправославния“, бел. ред.).

В настоящия исторически момент, когато напрежението, радикализацията, причинена от различни фактори, и отрицателните сили, които се възползват от контрастите, се засилват, е очевидно, че Духът говори на Църквата за обновлението и преобразяването, които започват от изпълнението на единството в Христа. Това прави възможно свидетелството в този разделен свят, че има Личност, Божият Син, Който в Своята любов успява да разруши стените на разделението и наистина да насърчи стъпките към срещата и общението.

Равенството

Детайли

К. С. Луис

25 Ноември 2023

60 години от смъртта на К. С. Луис

Демократ съм, защото вярвам в грехопадението на човека. Обикновено хората са демократи по противоположната причина. До голяма степен демократичният ентусиазъм произлиза от идеите на хора като Русо, които са вярвали в демокрацията, защото са смятали, че хората са толкова мъдри и добри, че всеки един има право да управлява. Опасността да се защитава демокрацията по тези причини е в това, че те не са верни. Всеки път, когато се разкрие тяхната слабост, хората, които предпочитат тиранията, веднага извличат капитал от това разкритие. Стига да се досетят за това, тутакси се налага да се брани демокрацията. На мен не ми се налага да се досещам. Познавам се и знам, че не заслужавам да управлявам дори и курник, още по-малко пък нация. Истинската причина за демокрацията е, че сме грехопаднали същества и не би трябвало да се дава безконтролна власт на никой човек над събратята му. Аристотел е смятал, че някои хора стават само за роби. Може и да е така. Но аз отхвърлям робството, защото никой не става за господар.

Учеха ни друго. Не смятам, че равенството е благо само по себе си, като радостта или мъдростта. По-скоро то е лекарство, което е необходимо доколкото сме болни, или е дреха, нужна, защото сме загубили невинността си. Не смятам също, че предишната власт на кралете, на свещениците, съпрузите или бащите или предишното подчинение на поданиците, на паството, на синовете и съпругите са лоши сами по себе си. Може би това е било добро, както е била добра голотата на Адам и Ева. Но то с право е било отнето, защото хората са станали лоши и са злоупотребили. Да се опитваме да го възстановим сега, означава да допуснем грешката на нудистите. Правното и икономическо равенство са абсолютно необходими средства за поправяне на грехопадението и за защита срещу жестокостта.