Учители в настойчивата молитва
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
След изцеляването на двамата слепци от Капернаум, ни казва евангелието, моментално „доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори“ (Мат. 9:32-33).
Виждаме, че Спасителят Иисус Христос се държи различно по време на двете последователни изцеления. В случая с двамата слепци Той очаква изповядване на вярата преди да ги изцели, но не и от немия бесноват, който е бил изцелен веднага след като е доведен при Него. Защо? Защото немият не е можел да изповяда вярата си, не само поради това че е бил ням, но и защото е престанал да мисли, да бъде отговорен за делата си, бидейки воден от зъл дух, който го е обладал. И в други подобни ситуации, предадени от светите евангелия (съгл. Матей 8:28-34), тук съзираме драмата на обладания от дявола човек, чийто разсъдък, глас и воля са били иззети от зъл дух. Поради тази причина Господ Иисус Христос не е изискал от немия бесноват да изповяда вярата си, но от милостива любов към хората, му е възвърнал телесното и духовно здраве. В случая с немия човек са били достатъчни вярата и любовта към ближния на донеслите го при Иисус и повярвали, че само Той може да го изцери.
Ние сме чеда на нашите отци
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В седмата неделя след Петдесетница Църквата е отредила да честваме светите отци. А кои са тези отци? Сред светиите има такива, които ние наричаме наши свети отци, като например: свети Йоан Златоуст, свети Григорий Богослов, свети Василий Велики, свети Максим Изповедник, свети Йоан Дамаскин и др. Ние не наричаме с названието "отци" всички, които са богословствали, дори и те да са били велики богослови. Наш отец, т. е. баща е този, който ни е родил. А отец в Църквата се нарича този човек, който чрез своето учение ни прави Божии чеда.
Когато Църквата се нуждае от някого, който да я защитава, когато е в опасност, тогава Бог явява в нея такъв човек, който така да учи другите, че учението му да укрепи това, което сме възприели от апостолите, и да го изясни. Така например в Църквата в края на I век възниква опасност от юдеите и от гръцките философи или по-точно от смесения с гръцката философия юдаизъм. И от това възникнала необходимостта от по-голяма яснота в учението за божествената природа на Господ Иисус Христос.
Вярата на милостивите помага на страдащите
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Болестта на тялото зове човека да търси изцеление на душата
Днешното неделно св. евангелие (Мат. 9:1-8) ни посочва факта, че Господ Иисус Христос познавал не само болестта на парализирания, но и тайното му покаяние за неговите грехове. Хората съгрешават много често, но рядко се разкайват за греховете си, или не се разкайват доброволно, по собствена инициатива. Но Бог, в Неговата милостива и изцелителна за душата любов призовава хората към покаяние и изправяне и чрез това, че допуска за известно време да бъдем лишени от свобода, здраве, материални блага, социални почести, присъствието на любимите хора или от други обичайни радости. За това понякога преминаваме през нещастия, болести, изкушения, които тайнствено ни подтикват или ни призовават да се разкаем и да се доближим повече до Бога чрез молитва и добри дела, защото Той е изворът на живота, на изцеляването от болести, на освобождаването от нещастия и на спасяването от грехове и смърт. Думата „спасение“, на гръцки (сотириа) и на латински (salus) означава оздравяване, освобождаване от трудна ситуация. Следователно Господ Иисус Христос е Спасителят в смисъл на Избавител и Изцелител на хората от състояние на грях, болест и смърт, чрез тяхното съединяване със Светия и Вечно жив Бог. За това в светия и Велик Петък пеем, след службата наречена Опело Христово, по време на литията със св. плащаница: „Отиди на небето и седни до Отца Твореца, Ти, Който оставяш на света мир, Иисусе Спасителю!“
Свещеното търпение
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Търпението не се състои в поддържането на пасивно отношение спрямо Божието творение или на неутрално отношение към недостатъците. Защото вярващият винаги се стреми да промени света. Но неговата проповед може да продължи дълго време, а е възможно и хората да не го послушат, когато той им свидетелства и говори за Христос. Понеже съществува елементът на времето, а истината - това не е диктовка, която ние диктуваме над другите хора. Защо този, когото се опитваме да просветим, продължава да упорства в своя грях? Съществува едно нещо, което свети апостол Павел нарича "тайната на беззаконието", тъй като никой не знае кога ще дойде благодатта или кога ще я възприеме този, за когото се молим ние. Защото в душата има "жито и плевели" и не винаги успяваме да изкореним плевелите.
Наблюдава се, че повечето хора остават в злото, в което са израсли, както и че искреното покаяние е твърде рядко и максималното, което човек може да направи, е да чака и да обича. А това означава да съжителстваме в енорията или в света с хора, които се различават в степента на благочестието и предаността си към Христос. Ние трябва да ги приемем, защото те са наши братя и единственият шанс за тяхното просветление може да е нашето братско отношение и нашата търпимост към това, което ни ядосва и което ни шокира в тях.
Стремежът ни е предметът Религия да стане привлекателен за деца и родители
- Детайли
- Двери
Разговор на „Двери“ с проф. Пламен Макариев, председател на Експертния съвет по религия към министъра на образованието и науката, за новите програми за СИП и ЗИП Религия в българското училище
- Проф. Макариев, Вие оглавявате Експертния съвет към МОН, който беше натоварен със задачата да организира създаването на нови учебни програми по предмета Религия, както и учебници по тази дисциплина. През април т. г. на сайта на МОН вече бяха публикувани новите програми. Какво наложи създаването им и какви нови идеи вложихте в тях?
- Формалният повод за създаване на нови учебни програми по предмета Религия беше влизането в сила от 1 август 2016 г. на новия Закон за предучилищното и училищното образование, което налагаше привеждане на програмите по всички училищни дисциплини в съответствие с неговите изисквания. Но Експертният съвет по религия към министъра на образованието и науката се ориентира към разработване на изцяло нови програми по Религия, а не просто към адаптиране на старите, защото по този начин се откри възможност за съществено усъвършенстване на преподаването на този предмет в българските училища и с това - за създаване на предпоставки за решаване на редица проблеми, които понастоящем възпрепятстват пълноценното реализиране на тази кауза.
