Идолът на "добрия човек"
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
В тази беседа ще обърнем внимание на нещо, което обикновено ни убягва, когато говорим за притчата за Блудния син, а именно, за образа на неговия брат. А това е така, защото другите аспекти на тази притча са толкова силни, че наистина, както отбелязват някои изследователи на библейските текстове, ако цялото Евангелие се изгуби и остане само тази притча на Христос, тя сама по себе си е достатъчна да ни научи на тайната на бащината Божия любов и на начина на спасение и завръщане на човека.
Затова обикновено говорим за блудния син, чрез който Господ ни показва пътя на завръщането. От друга страна, в притчата не по-малко силно присъства и образът на бащата, който със своята неизразима бащинска любов приема своя разпътен син. Другият син остава на заден план. Кой да се занимава с него? Ала аз винаги, когато слушам тази притча, се спирам именно на този образ, на този тип човек. Защото чувствам, че ние, религиозните хора, често сме именно такива. Основно сме застрашени от синдрома на този човек. Това е голяма опасност, която дебне всички ни.
При най-стария български владика
- Детайли
- Петър Николчев (+10.9.1944 г.)
Статията „При най-стария български владика“ е публикация на Петър Николчев във вестник „Зора“ от 15 юли 1937 г. Журналистът Петър Иванов Николчев е от Белоградчик. Той има богато литературно и публицистично творчество, започнало още в младите му години като председател на Юношеския туристически съюз в гимназията във Видин. За съжаление Петър Николчев има трагична съдба. На 10 септември 1944 г. на гарата в Горна Джумая (днес Благоевград) той заедно с други журналисти и директора на “Зора“ Данаил Крапчев (1880 – 1944) от Прилеп са били убити от група комунисти – преследвачи на “фашисти”.
Публикува се в памет на Варненски и Преславски митрополит Симеон (9 февруари 1840 – 23 октомври 1937)
Вратите на дядо Симеон във Варна винаги са отворени за всекиго; децата влизат при него във всяко време. Когато дойде в София, и в синодалната палата започнаха да се стичат при него като на поклонение – Високопреосвещеният митрополит никого не върна: всички приемаше и благославяше. Близките му настояваха да не се преуморява, но той им заявяваше:
Слово в Неделя на блудния син
- Детайли
- Ярославски и Ростовски митр. Йоан (Вендланд)
В името на Отца и Сина, и Светия Дух!
Направихме още една крачка към посрещане на празника Пасха. Миналата неделя светата Църква ни показа как човек трябва да върви към Бога: да се моли, но как – без хвалби, смирено.
Тази неделя Църквата ни показва как Бог върви към човека. Но наистина, и в този случай първата крачка трябва да направи самият човек.
Грешният блуден син (Лука 15:11-32). Неговият най-сериозен грях се състои в това, че той изоставя своя баща и отива в далечна страна, а после в блуден живот пропилява голямото богатство, дадено му от бащата. Последствията от това не закъсняват. Той обеднява, започва да гладува и тогава си спомня за бащата. Дори подготвя своята изповед пред него и молба бащата да го приеме вече не като син, а като един от неговите слуги-наемници. И ето, когато синът се връща при бащата, бащата го вижда отдалече, излиза от дома, бързо тръгва към него и го прегръща. Въпреки че синът започва своята предварително подготвена изповед, бащата не му позволява да я довърши, заповядва да го облекат в най-хубавите дрехи, да обуят босите му нозе в меки обувки, да сложат пръстен на ръката му и да подготвят пищно празненство.
Църквата и светът
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан Зизюлас
По повод 3-годишнината от кончината на Пергамския митр. Йоан Зизиулас († 2 февруари 2023)
Изследването на делото на Тримата светители ни води до някои изводи за това какво място заема Църквата в света. Няма съмнение, че Тримата светители, които почитаме днес, са оказали дълбоко влияние върху културата на своето време и не само. Особено силно е било тяхното въздействие върху т.нар. византийска култура и върху културата на народите, които в по-голямата си част принадлежат към Православната църква.
Характерни черти на това въздействие са не само уважението към Църквата и нейните служители, което в миналото, а може би и днес, никога не е било помрачавано от недостойнството на отделни личности (с една удивителна разсъдливост православните винаги са правели разлика между конкретната личност и онзи, към когото тя сочи, така че почитта към първообраза да не бъде нарушена заради евентуалните недостатъци на образа…). В социалното пространство Църквата пренесе общинното начало в организацията на обществения живот, като по този начин укрепи духа на „демокрацията“ в нейния автентичен израз. Тя също така създаде едно човешко нравствено отношение на търпимост към слабостите на хората, избягвайки всякакъв вид „свети инквизиции“ и „лов на вещици“, и положително култивирайки етос на съучастие в болката и радостта на другите.
Къде е опората на човека, когато светът се руши
- Детайли
- Прот. Андрей Кордочкин
Тази неделя в православните храмове се чете евангелски откъс, който, според мен, помага да се отговори на един въпрос, който за мнозина от нас поне през последните четири години е изключително важен – а именно как да не полудеем, когато се сриват всички наши обичайни опори, когато се разпада представата ни за добро и зло и когато се рушат връзките между хората.
И ние чуваме този кратък откъс – притчата, която Спасителят разказва за двама души, дошли в храма и молещи се по много различен начин (Лука 18:10–14). Единият се сравнявал с другите, благодарейки на Бога за това, че не е като тези хора, които, както му се струвало, са по-лоши от него самия. А другият човек се молел много скромно и незабележимо, не виждал никого около себе си и изричал само простите думи: „Господи, бъди милостив към мене, грешния.“
А ако се вгледаме внимателно в тези двама души, ще видим, че основната разлика в тяхната молитва, в тяхното поведение, се състои в това, че вниманието на единия човек е било насочено навътре – към самия него, а вниманието на другия е било насочено навън.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
