Милостивият самарянин – образ на Христовата любов у хората

Детайли

Румънски патриарх Даниил

11 Ноември 2018

Неделя 25 след Петдесетница

8 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Слизането от Йерусалим в Йерихон представлява отчуждаването от Бога на грешното човечество

Притчата, която Спасителят Иисус Христос ни представя в днешното евангелие показва самата тайна за спасението на човешкия род. Човекът, слизащ от Йерусалим в Йерихон и налетял на разбойници, които го съблекли, изпонаранили и оставили полумъртъв, представлява човешкият род, който заради греховете е изпаднал в много лоши страсти - истински разбойници-грабители и душеубийци. Слизането от Йерусалим в Йерихон представлява деградирането на човечеството заради отчуждаването му от Бога. Така грешникът изпада, става полумъртъв духовно и слиза към биологична смърт, защото „платката, що дава грехът, е смърт“ (Рим. 6:23).

Доброто дело на милостивия самарянин, който символично е Самият Спасител Иисус Христос, означава въздигането на човешката природа, паднала в грях и ранена от страсти. Христос-Господ, Лекарят на душите и телата, помазва болното от греха човечество с елея на Кръщението (светото и Велико Миро), изпълнено с благодатта на Св. Дух, който се дава на човека за изцеляване от греха и за духовно израстване.

А виното, излято върху раните, означава виното на св. Евхаристия, т.е. Господнята кръв, която човек приема в св. причастие заедно с Тялото Господне „за изцеряване на душата и тялото“, „за прошка на греховете и вечен живот“.

Законът на любовта

Детайли

Бейрутски митрополит Илияс (Ауди)

10 Ноември 2018

В днешното евангелие един законник се приближава към Господ Иисус Христос и Го запитва за пътя, водещ към вечния живот. Законникът е вещ учен по Закона, по закона на Моисей, и до него се допитват за решаване на юридическите проблеми на обществото. Следователно, законникът е нещо като адвокат в наши дни. Законникът се обърнал към Господа с "Учителю!", изразявайки показно своето уважение към Него, но тайно възнамерявайки да злепостави Иисус, и в това се крие противоречието между делата и намеренията му. С въпроса си за вечния живот законникът поискал да изкуси Господа защото знаел, че отговорът не е лесен и може да изисква много разискване. Понякога ние, разпитваме Господа като адвокат, който иска да спечели своето дело и да докаже, че е прав, независимо от това, дали делото му е праведно или не. Докато това, което се изисква, е да се насочим към Великия Съдия, Който ще съди всички народи, принасяйки Му съкрушено сърце и изповядвайки нашите грехове и недостойнство така, както свещеникът се моли във вечернята: "погледни към Своите раби и към Своето наследие, защото Твоите раби са преклонили глава и са покорили на Тебе своите вратове, о страшни и човеколюбиви Съдия, неочаквайки помощ от човек, но очаквайки Твоята милост и ожидайки Твоето спасение".

Спасението е божествен дар

Детайли

Бейрутски митрополит Илияс (Ауди)

02 Ноември 2018

Проповед върху неделното апостолско четиво

Нашата света Църква десет дни преди навлизането ни в периода на Рождественския пост (15 ноември), чрез който се подготвяме да посрещнем Нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос по плът, прочита един откъс от посланието на свети ап. Павел до Ефесяни (2:4-10). Апостолът описва в първите три стиха новия живот в благодатта, който сравнява с предишния живот в греха и смъртта, а това, което четем е: "И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят..." (Еф.2:1). Вярващият, когато чуе днешия Апостол си припомня за спасението, което Бог е приготвил за човека, за да го възвърне към онази висота, от който е отпаднал.

След като Бог създава цялото творение, чрез Неговото Животворящо Слово, и възцарява човека над него, последният избира греха и отхвърля Божия дар като се отдалечава съзнателно от рая на благоденствието и от пребиваването в Царството. Това става чрез непослушанието, което проявява към Божието слово и в резултат от това човек умира в личните си провинения и грехове и става недостоен за спасението.

Истината за приказките: Пепеляшка

Детайли

О. Спиридон Василакос

31 Октомври 2018

Продължаваме да представяме поредицата беседи от цикъла "Истината за приказките", изнесени от гръцкия свещеник Спиридон Василакос в енорийското "Училище за родители" в Тива. Предлагаме ви неговия християнски поглед върху приказката "Пепеляшка" на Шарл Перо.

Някога в едно имение живял богат търговец със своята съпруга и малката им дъщеря. Те били щастливи, докато смъртта не почукала и на тяхната врата. Съпругата му починала. Той се принудил да се ожени повторно за една жестока жена, която довела със себе си двете си дъщери. Мащехата била жестока, бащата на момичето често отсъствал от дома по работа и така то се превърнало в слугиня. Всеки ден се сблъсквала с унижения, насмешки и подигравки. Принудили го да спи до камината, върху пепелта. Оттам дошло и името й - Пепеляшка.

Един ден глашатаите на двореца обявили, че царят организирал голямо празненство, на което царският син щял да си избере девойка за съпруга. Всички девойки имали право да участват в празненството. Само Пепеляшка останала заключена у дома. Тогава я посетила нейната кръстница, която била починала преди години, дала й рокля, колесница и пантофки, за да отиде на празненството, но при условие, че се върне преди полунощ. Бързайки да се прибере от двореца, тя изпуснала своята пантофка. На другия ден пратениците на царя по пантофката я разпознали и я довели в двореца, където тя се омъжила за царския син.

След щастието

Приказките са кладенец на истината. Имат невероятна дълбочина. Не можеш да си представиш докъде стига, откъде минава и до какво се докосва. От този източник няма да почерпиш мътната вода на лъжата.

Пастирската дейност на митр. Неофит във Видинска епархия между двете световни войни (1919-1939)

Детайли

Цветомира Антонова

28 Октомври 2018

Тази година се навършиха 150 години от раждането на Видинския митрополит Неофит – един от най-харизматичните църковни лидери у нас през 20 век. Личното му вековно дълголетие (починал е на 103 години през 1971 г.) му позволява да преживее различните етапи на модерната следосвобожденска българска история и да премине през всички йерархични степени на църковното служение. От селски свещеник с основно образование той израства до високообразован и ерудиран митрополит,[1] автор на учебници и книги, председател на Втория църковно-народен събор (1921-1922) и наместник-председател на Св. Синод (1930-1944). Неофит Видински е първият български архиерей, който поставя въпроса за необходимостта от въцърковяване на благотворителността и социалното обгрижване в България като израз на автентичния църковен етос на деятелна любов към ближните. В същото време той е сред тези църковни дейци, които се превръщат в емблема на интелектуалния отпор от позицията на православието на разпространението и налагането на комунизма у нас. Стигматизиран в документите на Държавна сигурност като „убеден фашист“ и „реакционер“,[2] след 9 септември 1944 г. Видинският митр. Неофит е споменаван бегло и идеологически тенденциозно в редките научни изследвания за историята на Българската православна църква в онази епоха.[3]