Патриаршеско и синодално послание по повод учредяването на Българската екзархия

Детайли

Св. Синод на БПЦ

28 Февруари 2020

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Днешният 28 февруари 2020 година от Въплъщението на Бог Слово е ден светъл и паметен за българската история. В този наистина исторически ден отбелязваме значима и знакова годишнина от дългата и превратна история на православния ни народ. В този благословен от Господа Бога ден, преди сто и петдесет години православният български дух тържествува, защото след дългите столетия на духовна и политическа зависимост се отстранява една историческа неправда и нашата обща духовна майка, Православната ни църква, се възражда за нов живот. Това историческо за всички нас събитие е извършено с официален държавен акт ­ ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 г., с който се увенчават вековните усилия на нашите славни предци за постигане на духовна свобода и независимост. Малко повече от столетие след унищожаването и на последната крепост на свободния български дух –­ Охридската българска архиепископия, народът ни отново се сдобива със своя автономна Православна църква ­ Българската Екзархия.

Доц. д-р Христо Темелски: Извоюваната през 1870 г. българска църковна независимост е твърде скъпа за православните българи

Детайли

Двери

26 Февруари 2020

Интервю на „Двери“ с доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия

- Доц. Темелски, Св. Синод на БПЦ постави акцента в честването на годишнината от основаването на Екзархията върху издаването на султанския ферман. За някои християни е смущаващо историческо честване от този мащаб да бъде посветено на акт на мюсюлманската власт. Според Вас, това случайно ли е или е израз на определен възглед за тази част от българската църковна история?

Св. Синод вярно се ориентира, че честването трябва да стане на датата на издаването на фермана. Тъй като има някои разминавания в датировките, предварително искам да поясня, че ферманът е издаден в петък, 27 февруари 1870 г., а е връчен на българските и на гръцките представители от Великия везир Али паша на следващия ден – Тодорова събота, 28 февруари. На цариградската българска колония документът е показан на 1 март, Неделя православна, в дървената църква „Св. Стефан“.

Според мен причината някои християни да се смущават от този „акт на мюсюлманската власт“ е обстоятелството, че не познават добре нито църковната ни история, нито самото съдържание на фермана. Няма никакви причини да се смущаваме от това честване, което е наистина „историческо“.

„Слово за покойниците“ от смирения монах и презвитер Григорий

Детайли

Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)

22 Февруари 2020

(... и за това, че трябва да живеем на земята като странници; и за антихриста; и за възкресението на мъртвите; и за това, че суетен и със страдание пълен е човешкият живот; и че смъртта е сън и от усилията е покой; и за милостинята)

Поменът за починалите във вяра е повод за благодарност и молитва, а не за покруса и плач. Нека безумните елини оплакват и себе си, и своите мъртви! Нека беззаконните юдеи, отблъснали Живота, окайват себе си заедно с чедата си! Нека скърбят изчадията на еретиците, с хулните си догмати геената разпалили. Ние пък, покойниците като споменаваме, възхваляваме, защото споменът за праведника ще пребъде благословен, учи Соломон (Прит. 10:7), а самите себе си за надмирските селения приготвяме – тях желаем да достигнем, защото те са нашето отечество. В тях са и споменаваните днес от нас, тях с хвалебни песни удостоява пророкът, казвайки: Блажени са тези, които Ти си избрал и приближил (по Пс. 64:5), защото в житейското море, бедстващи като ги видя, ги избра, но малцина от избраните приближи. Вълненията на душата като премахна, духовно пристанище им дари: няма вече страдания, няма вече скърби, няма вече усилия, няма вече вълнения суетни, няма вече грижи безполезни, няма вече грозота на тленното, а красота на нетленното и очакване за сбъдване на славата – неизразимата, безконечната. Наистина са блажени тези, които избра и приближи!

Богослужебни текстове от Неделя на блудния син

Детайли

Иван Димитров

15 Февруари 2020

В настъпващата неделя Църквата ни припомня притчата на Господ Иисус Христос за блудния син, записана в Евангелието според Лука (15:11–32). Богослужебните текстове в неделния ден и в следващите седмични дни развиват тази тема в поетични форма и език, за да можем да се замислим за своето собствено състояние и за нуждата от опомняне и завръщане в покаяние към обятията на милосърдния Баща - Бог.

Предлагаме ви в превод от гръцкия оригинал някои от най-добрите текстове за Неделя на блудния син. 

На „Господи, воззвах”, Слава..., гл. 2

О, от колко много блага лиших себе си аз, клетият! О, от какво царско достойнство изпаднах аз, нещастният! Прахосах богатството, което получих, престъпих заповедта. Горко ти, нещастна душо, защото вече се осъждаш на вечен огън! Затова преди края извикай към Христос Бог: приеми ме, Боже, като блудния син и ме помилвай!

Почитането на новомъчениците в Русия не се утвърди. А ние се гордеем с нещо, от което трябва да се срамуваме

Детайли

Проф. прот. Георги Митрофанов

09 Февруари 2020

В неделя, 9 февруари, празнуваме Събора на новомъчениците и изповедниците на Руската църква. У нас (в Русия) са много популярни светците, към които можеш да се обърнеш с молба, която не е била удовлетворена от системата на здравеопазване, правоохранителните органи или съда. Какво можем да измолим от новомъчениците, които са били обикновени хора, жертви на репресии? Защо се разочароват хората, когато четат техните жития? За проблемите на канонизацията и отношението към новомъчениците размишлява прот. Георги Митрофанов.

Вече тридесет години в нашата църква се прославят новомъчениците и изповедниците на 20 в. И за мене като свещеник и църковен историк, който вече 20 години работи в Синодалната комисия по канонизация на светците, е просто необходимо да се опитаме да оценим резултатите от тази дейност и да отговорим на следния въпрос: в какво се превърна процесът на откриване и прославяне на новомъченици за нашите съвременни православни християни?

Сложно е да направим такова обобщение, но за мене е очевидно, че новомъчениците и изповедниците на Руската православна църква заемат много скромно място в пантеона – подчертавам тази полуезическа дума – на онези Божии угодници, които се почитат от нашите хора в Църквата. Сред практикуващите християни в Русия не е широко разпространено почитането на новомъчениците.