Св. Нектарий Егински и отношението му към хората в ерес и разкол
- Детайли
- Никополски и Превезки митр. Мелетий
Доклад, изнесен на Богословската конференция по случай 150-годишнината от рождението на св. Нектарий, о-в Егина, 21–23 октомври 1996 г. Православната църква чества паметта му на 9 ноември.
Въпросът за общуването с неправославните, с хората в ерес или разкол днес е един от най-важните въпроси, пред които е изправена Църквата. Някои подхранват силно недоверие към всичко, което е свързано с подобни контакти. Те ги смятат за предателство и настояват за пълното им прекратяване. Други ги възприемат като Христова заповед, като въпрос на вярност към автентичния дух на християнството. Развиват се противоположни, поляризиращи тенденции. Отправят се тежки обвинения. И всички се стремят да обосноват правотата на своите възгледи, като се позовават на делата и богословските възгледи на светиите.
Свети Нектарий, като син на ХХ век, мъдър богослов и облагодатен от Бога чудотворец, се радва на всеобщо признание от всички. Как е гледал той на отношенията с еретиците? Какво е казвал за тях? Нека видим.
За стила на пеене във Великата Христова църква и т. нар. „патриаршески стил“
- Детайли
- Константин Псахос
Авторът е бил преподавател по Византийска музика в Атинската консерватория[1]
При всяка дискусия, водена без предубеждения, личните въпроси трябва да остават настрана, тъй като те по никакъв начин не служат на благородните и възвишени идеи. За съжаление обаче има случаи, в които някои въпроси са толкова тясно свързани с определени лица и обстоятелства, че въпреки доброто разположение на участниците в дискусията е невъзможно те да бъдат разгледани, без да се споменат конкретни лица и обстоятелства.
С присъщата ни искреност и откритост, признати и от онези, които следят нашите дискусии, възнамеряваме в настоящото изследване да разгледаме един въпрос от изключителна важност, с който досега никой не се е занимавал. Този важен въпрос е: За стила на пеене във Великата Христова църква и за т.нар. „патриаршески стил“. Ще го изследваме без предубеждения и от чисто техническа гледна точка, без да се съобразяваме с това, дали точното представяне на съответните данни би засегнало личните възгледи на някого.
Смъртта: онези, които си отиват, и онези, които остават
- Детайли
- Митрополит Антоний (Сурожки)
Темата на моята беседа е преживяването на загубата, но е трудно да говорим за преживяването на загубата, без да засегнем темата за смъртта, защото отношението ни към загубата на близък човек и начинът, по който откликваме на това преживяване, до голяма степен зависят от това какво мислим за смъртта или как я възприемаме. Затова вероятно ще говоря и по двете теми, като донякъде ще преминавам от едната към другата.
В живота си се срещаме със смъртта преди всичко чрез загубата на близки хора и преживяването на тази загуба. Ние не започваме с размисли за смъртта сама по себе си, не си задаваме теоретични въпроси - ние се сблъскваме с нея непосредствено. При това впечатленията, получени в ранното детство, могат да играят много важна роля за способността или неспособността ни да се изправим лице в лице със собствената си смърт или със загубата на близките, когато смъртта ни засяга лично и ни поразява до дълбините на нашето същество.
Правото на информация в Църквата
- Детайли
- Ставрофорен иконом Михаил Михайлов
Животът днес се характеризира с изключително лесния достъп до информация. Ние буквално сме „потопени“ в информация, която получаваме от всякъде и по всяко време. До тази информация човек може да се добере с един „клик“ на електронното устройство, което носи в джоба си. Една част от нея търсим сами, а друга ни се предоставя без да сме положили никакви усилия, за да стигнем до нея. Съвременната информационна среда, както всяко друго явление в света, има своите положителни страни, но същевременно крие сериозни рискове. Човекът днес е изправен пред възможността да бъде осведомен за неща, които са му полезни и необходими, но не е предпазен от опасността чрез предоставената му информация да бъде въведен в заблуждение. Това налага получената информация да бъде проверявана и потвърждавана от достоверни източници. Това е и причината правото на информация да бъде нормативно регламентирано, което осигурява неговото упражняване и правомерно функциониране в две направления – достъпът до информация и задължението за предоставяне на такава.
Преди диалогът да се превърне в сблъсък
- Детайли
- Солунски митр. Филотей
Живеем във време, в което всички говорят, но малцина наистина слушат. В социалните мрежи, в приятелските компании, дори в собствените ни семейства едно различно мнение може бързо да превърне разговора в противопоставяне. И тогава възниква един труден въпрос: докъде сме длъжни да настояваме за диалог?
В апостолското четиво за четвърта неделя след Неделя подир Въздвижение (Тит 3:8–15), свети апостол Павел дава на своя ученик, апостол Тит, съвет, който на пръв поглед звучи сурово: „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам себе си осъжда“ (Тит 3:10–11).
Нима апостолът ни призовава да отхвърляме хората, защото не са съгласни с нас? Разбира се, че не. Христос е пределно ясен: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44). Християнската любов не свършва там, където започва несъгласието.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
Карикатура на седмицата
