Децата и християнското образование
- Детайли
- Софи Куломзин
В началото на новата учебна година ви предлагаме поредица от статии, свързани с религиозното образование. Текстът на Софи Куломзин, една от най-значимите православни педагози на 20 век, звучи особено актуално. Тя поставя прост, но важен въпрос: достатъчно ли е децата да научат нещо за Бога, или християнското образование трябва да им помогне да Го познаят чрез общността, личния опит и живата връзка между учител, семейство и Църква? Статията предлага Божествената литургия като модел за такова образование и предупреждава както срещу механичното заучаване, така и срещу свеждането на вярата до абстрактни знания, откъснати от живота на детето.
Съвсем ясно осъзнавам, че християнското образование не е просто въпрос на метод, техники, скъпи помагала и книги. Всъщност най-важният аспект на християнското образование е духовното качество на процеса, който протича в него. Учителите дават най-доброто от себе си, когато осъзнават огромното предизвикателство и значението на своята работа – работа, която не допуска немарливо и нехайно отношение. Усилията на учителя имат по-голямо значение от материалната база. Учебниците, картите и оборудването сами по себе си нямат решаващо значение. Важното е да осъзнаваме значимостта на онова, което вършим, и да се стремим да го вършим по най-добрия възможен начин.
Училището не възпитава чрез етикети „добро“ и „лошо“
- Детайли
- Проф. Христос Янарас
В тази беседа известният гръцки богослов и мислител проф. Хр. Янарас поставя под въпрос едно от най-обичайните педагогически клишета – определянето на детето като „добро“ и „лошо“. За него училището не трябва да бъде място, в което ученикът просто натрупва знания, умения и дипломи, а пространство, в което се учи на общение, съ-отговорност, свобода и участие в живота на общността. В беседата Янарас говори за превръщането на образованието в средство за индивидуален успех, за загубата на общностния характер на училището, за връзката между античната гръцка παιδεία и църковния опит, както и за особения авторитет на учителя, който възпитава не само с думите си, а преди всичко с това, което самият той въплъщава. Тя е произнесена на Корфу, на 30 януари 2017 г., когато в Гърция честват Тримата Светители като празник на образованието.
... Установяването на празника на училищното образование, на Тримата светители в края на XIX век е било свързано с усилието на гръцкото общество да съчетае своя християнски опит и традиция – не някаква идеологическа конструкция, а действително преживявана в продължение на векове от народното тяло традиция – със своето антично минало. Тоест да покаже, че християнската Църква не е била противник на древногръцката традиция, на философията, изкуството и т.н. Именно в лицата на Тримата светители се е смятало, че това съчетание намира своя най-ярък израз.
Особено често в тази връзка се позоваваме на текста на св. Василий Велики „Към младежите – как могат да извличат полза от езическите [елинските] книги“.
Временният и вечният закон
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожки
Изпитвам известен трепет да се обърна към тази аудитория след подобно въведение, а освен това и след кардинал Хийнън, който говори тук миналата година. Трябва да призная, че изпитвам известен трепет и когато говоря по темата, която ми беше определена или предложена, защото не съм нито юрист, нито богослов. Получил съм научно, медицинско образование и познанията ми за такова явление като закона далеч не са на равнището, което вероятно очаквате с оглед на обявената тема. И все пак във всички области на живота неизбежно се сблъскваме с проблема за закона и правото.
В обявената тема законът е определен като временен и вечен и бих искал веднага да съпоставя тези две понятия посредством една паралелна двойка: закона, заповедите на Стария Завет и закона, заповедите на Новия Завет. Струва ми се, че между тях има твърде малко общо, освен самите думи, които използваме.
Старозаветните заповеди можеха да направят праведен онзи, който съвестно ги изпълнява, но не можеха да вдъхнат в човека Божествения живот, не можеха да го направят причастен на вечния живот. В това отношение Старият Завет ни предлага закон на живота, закон, даден от Бога, но посредством такъв закон човек може да достигне праведност, а в края на пътя въпреки това слиза в шеол – в ада, както са го разбирали древните юдеи. Разбира се, този ад, този шеол, не е живописният ад на Данте или на християнския фолклор. Това не е място на вечни мъки, а нещо по-просто и много по-трагично: мястото, където няма Бог. Място на последната, окончателна и безнадеждна богооставеност.
Магията и капаните на дявола
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
...Св. Паисий Светогорец разказваше за един университетски преподавател, който бил написал, че онова, което светците говорят за бесовете, било плод на тяхното въображение. Старецът казал: „Ела тук, остани една нощ при мене и аз ще ти покажа дали е във въображението ти.“
В Свещеното Писание се среща думата „φαρμακεία“ - тя означава магьосничество. Някой може да каже: „Какви са тези неща? Нима и днес има магии?“ И все пак има хора, които се занимават с такива неща, при това понякога образовани хора, дори личности с високо обществено и политическо положение.
Има два вида магьосници. Едните са шарлатани. Но и те носят тежка отговорност, защото използват лековерието на хората. А самите хора, като се обръщат към такива неща, съгрешават и отблъскват благодатта на Светия Дух от сърцата си. Другите обаче са истински магьосници - хора, които действително са се предали на демонични сили. Те са по-малко, но съществуват. Познавах в Никозия един такъв човек, при когото идваха дори държавни ръководители със специални полети до Кипър, за да се срещнат с него и да търсят съветите му.
Благославяне на фануропита
- Детайли
- Архимандрит Атанасий (Султанов)
Познат е обичаят да се донася за благославяне в храма на 27 август, празника на светия мъченик Фанурий, нарочно подготвена пита (правена по стара рецепта), която наричат фануропита. Фануропита може да бъде благословена и при друга духовна нужда. Благославянето става по следния чин:
Свещеникът: Благословен е нашият Бог....
Трисвятое, Пресвета Троице, Отче наш...
Свещеникът: Защото Твое е царството...
Пеят се (или се четат) следните тропари, глас 4:
Небесна възхвала светло се извършва на земята, защото сега тук радостно те почитаме, ангелските множества свише с песни славят твоите подвизи, а долу на земята в църквата величаем славата, която придоби със своите трудове и страдания, славни Фанурие.
Слава на Отца и Сина, и Светия Дух (кондак, глас 3):
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
