Да сме достойни за призванието си на християни
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илияс (Ауди)
Проповед върху неделния апостол - (Еф.4:1-7)
Св. апостол Павел в своето послание до Ефесяните набляга на единството на Божиите чеда в Христос, обединяващ всички чрез връзките на мира, независимо от тяхната етническа принадлежност - дали са юдеи или елини, тоест езичници, и после са познали Христос, тъй като всички те са живеели в греха.
Бог по Своето човеколюбие ги възкреси заедно с Христос и това се случи по Неговата благодат, а не поради тяхното достойнство: "И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч духа, който сега действа в синовете на неверието, сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева - Бог, богат с милост, поради голямата си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа" (Еф.2:1-5).
В откъса от посланието, който се чете в храма на всеослушание днес (Еф.4:1-7), свети апостол Павел изисква от Божиите чеда, които преди това са били езичници, да постъпват съответно на призванието, което са получили от Бога. Забележителното в този откъс е, че този, който моли и изисква е затворникът Павел. Затова тук трябва да се посочат две характерни неща за изискването му.
Трудностите и духовният живот
- Детайли
- Силуан (Муса), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Молитвата е основата на нашия живот, когато искаме да живеем нашата вяра и се стремим да следваме Божията воля. Трудностите в живота ни учат да се молим и от опит разбираме колко е важна и действена молитвата. Понякога трудностите ни съкрушават, но те помагат за молитвеното настроение на нашите съкрушени души и по този начин ние навлизаме в опита на Църквата, който свидетелства, че Господ се отзовава на съкрушените по сърце. Защото ако трудностите преди са били за нас източник на опасност, то сега те се превръщат във възможност за духовно израстване и узряване. Това преобразяване на душата се осъществява чрез молитвата.
Трудностите имат и друга полза, която съпътства молитвата - това е покаянието. Трудностите изкореняват нашите користни интереси и приоритети и ни помагат да концентрираме вниманието си върху това, което е важно - върху завръщането към нашата личност и оттам към Бога. Себеизпитването е добродетелно и задължително дело ако наистина желаем да живеем нашата вяра и животът ни да бъде духовно зрял. А себеизпитанието се осъществява като въздигнем нашия взор към Бога и съзерцаваме Неговата любов и грижа за нас. Тогава човек ще се устреми към това - да изживее покаянието в дълбокия му смисъл – като устрем към Бога и благодарност към Него за всяко добро дело - всеки ден в своите молитва и поведение. Когато човек осъзнае себе си, тогава той може да поеме пътя на своята отвореност към Бога.
Истинският пост води до промяна
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Избрани изречения за поста
Постим, за да се доближим повече до Бога, а не за да бъдем видeни или хвалени от хората.
Постим, защото обичаме Бога Подателя повече отколкото Неговите материални дарове, които консумираме.
Постът е жертва на смирената любов на човека към Бога, когато е съединен с благодарствена и просителна молитва, отправена към Бога.
Който пости, но не се моли, не събира духовна светлина в душата, а извършва просто едно биологично и психологическо упражнение, заради здравословни или естетически подбуди.
Истинският пост не е само въздържание от храни с животински произход, но и въздържание от всяка материална лакомия и похот за егоистично властване над другите; той е въздържание от всяка мисъл, слово или дело, което намалява любовта към Бога и ближния.
Милостивият самарянин – образ на Христовата любов у хората
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Неделя 25 след Петдесетница
8 Неделя след Неделя подир Въздвижение
Слизането от Йерусалим в Йерихон представлява отчуждаването от Бога на грешното човечество
Притчата, която Спасителят Иисус Христос ни представя в днешното евангелие показва самата тайна за спасението на човешкия род. Човекът, слизащ от Йерусалим в Йерихон и налетял на разбойници, които го съблекли, изпонаранили и оставили полумъртъв, представлява човешкият род, който заради греховете е изпаднал в много лоши страсти - истински разбойници-грабители и душеубийци. Слизането от Йерусалим в Йерихон представлява деградирането на човечеството заради отчуждаването му от Бога. Така грешникът изпада, става полумъртъв духовно и слиза към биологична смърт, защото „платката, що дава грехът, е смърт“ (Рим. 6:23).
Доброто дело на милостивия самарянин, който символично е Самият Спасител Иисус Христос, означава въздигането на човешката природа, паднала в грях и ранена от страсти. Христос-Господ, Лекарят на душите и телата, помазва болното от греха човечество с елея на Кръщението (светото и Велико Миро), изпълнено с благодатта на Св. Дух, който се дава на човека за изцеляване от греха и за духовно израстване.
А виното, излято върху раните, означава виното на св. Евхаристия, т.е. Господнята кръв, която човек приема в св. причастие заедно с Тялото Господне „за изцеряване на душата и тялото“, „за прошка на греховете и вечен живот“.
Законът на любовта
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илияс (Ауди)
В днешното евангелие един законник се приближава към Господ Иисус Христос и Го запитва за пътя, водещ към вечния живот. Законникът е вещ учен по Закона, по закона на Моисей, и до него се допитват за решаване на юридическите проблеми на обществото. Следователно, законникът е нещо като адвокат в наши дни. Законникът се обърнал към Господа с "Учителю!", изразявайки показно своето уважение към Него, но тайно възнамерявайки да злепостави Иисус, и в това се крие противоречието между делата и намеренията му. С въпроса си за вечния живот законникът поискал да изкуси Господа защото знаел, че отговорът не е лесен и може да изисква много разискване. Понякога ние, разпитваме Господа като адвокат, който иска да спечели своето дело и да докаже, че е прав, независимо от това, дали делото му е праведно или не. Докато това, което се изисква, е да се насочим към Великия Съдия, Който ще съди всички народи, принасяйки Му съкрушено сърце и изповядвайки нашите грехове и недостойнство така, както свещеникът се моли във вечернята: "погледни към Своите раби и към Своето наследие, защото Твоите раби са преклонили глава и са покорили на Тебе своите вратове, о страшни и човеколюбиви Съдия, неочаквайки помощ от човек, но очаквайки Твоята милост и ожидайки Твоето спасение".
