Вярата твори чудеса
- Детайли
- Видински митрополит Неофит (+)
Десета неделя след Петдесетница – преп. Максим Изповедник; св. Тихон, еп. Задонски
Литургийно свето евангелие (Мат. 17:14-23)
Маловерието ражда неверие
Когато хората се молят на Бога за неща, противни на Неговата благост и вредни за техните ближни, понятно е, че молитвата им няма да бъде удовлетворена. Но често пъти те се молят за добри неща и благи цели и пак молитвата им остава нечута. Причината за това е в човешкото непостоянство в молбата и главно в тяхното маловерие. Ние много пъти се молим уж с вяра, но още когато произнасяме молбата, допускаме в душата си съмнение, че Бог ще я удовлетвори. Това съмнение още повече се засилва от влиянието, което могат да имат над нас безверниците. А по този начин с маловерието се отблъсква щедрата ръка, от която се иска желаното. Значи, подир греховността, маловерието е главната причина за това молитвите и делата на хората да остават безплодни. Прочетеното днес евангелие потвърждава тази истина.
Истина е, че апостолите повярвали и тръгнали подир Христа Спасителя. Ала тяхната вяра дълго време по слабостта си приличала на любопитство. Те гледали с удивление на чудотворните дела на Тогова, Когото последвали като Учител на истината. Спасителят знаел добре за тяхното маловерие. Но Той ги избрал да станат истински носители на вярата и постепенно ги подготвил за това. Той им говорил, че делата, които Той върши, и те ще вършат (срв. Йоан 14:12). Но когато те се опитали да сторят такива дела, не сполучили. Навярно, защото не били утвърдени още от Дух Свети и не притежавали силата на вярата. Такъв е случаят с опита да изцерят бесноватия син на нещастния баща.
Молитва и пост
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
След като Църквата ни въведе в тайната на Преображението и видяхме славата Христова на планината, днес Божието слово ни учи, че човек се изцелява чрез молитва и пост.
Нека сега подминем човека-епилептик и да обърнем внимание на това, което казал Иисус, след като учениците не успели да извършат чудото: "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тази планина: Премести си от тука там, и тя ще се премести" (Мат. 17:20).
С тези думи Господ иска да каже, че ако вашата вяра притежава топлотата на синаповото зърно, тя ще може да направи всичко. Ще може да направи невъзможното, тъй като за Бога няма невъзможни неща. Но вие се връщате към небладарността и съмнението. Апостолите, които Господ укорява, имали тази неблагодарност, защото все още не били видели Неговото Възкресение и не били приели Светия Дух. Те били плячка на пръстта, която е в тях, плячка на похотите, загнездили се в техните души. Господ искал от тях да погледнат към Бога и към Неговата сила, която може да ги превърне в нови хора, подобни на Самия Него.
Бог иска да преобрази нашия живот
- Детайли
- Двери
Господ взел със Себе Си Петър, Яков и Йоан на една висока планина. Това може да е била планина Тавор в Галилея или планина Ермон, т. е. днешната планина Ал-Шейх. Там Той им показал това, което те не съумявали да видят, докато пребивавали с Него в ежедневието - показал им славата Си. Славата, която притежавал, но нарочно скривал. Иисус не желаел да впечатли човечеството със славата Си, а се държал като един от нас, за да можем да достигнем до Неговата слава в края на нашето шестване на земята. Ако ние зърнем Кръста, там Той ще ни се яви в Своята слава; и ако съзрем Възкресението, ние ще видим Негова слава. Преди Възкресението Му се налагало да скрива Своята божественост, но въпреки това Той пожелал да покаже на учениците, че Той е истинският Образ Божий, че Той е Единородният Син. Затова довел Илия и Моисей от рая, от техния покой, за да открие на човечеството, че Мойсеевият закон вече е отминал. Щом Христовата слава изгрее, тогава Мойсеевата ще избледнее. Щом Неговата светлина се яви, тя ще ни помогне да разберем думите на пророците, образ на които е прор. Илия.
Чрез Преображението Си Иисус посочва на Своите ученици, че пророчествата са се изпълнили в Него и че Той е очакваният Месия. Следователно не се нуждаем вече от пророчества, защото всичко, което са казали пророците, се изяснява и изпълнява чрез Кръста: че Бог е любов и ни разкрива това чрез Своята смърт.
Ако човек няма радост, няма Бога
- Детайли
- Архим. Харалампос Пападопулос
Разговор с архим. Харалампи Пападопулос след беседата му "Молитвата е среща на две тайни" (в две части тук и тук)
За постигането на исихия или безмълвие
Със сигурност е много трудно човек да събере ума си. Днес вече говорихме за един важен аспект на молитвата. Молитвата има много измерения и едно от тях е проблемът, за който говорите - как може човек да събере ума си, за да се помоли истински. Истината е, че умът не се събира лесно, много е трудно. Отците на Църквата често говорят за това, считайки го за последица от грехопадението, тоест за заболяване на ума.
Първото нещо, което трябва да правим, колкото и да ви се струва странно, е когато започнем живота по Христос и имаме много помисли, да не се смущаваме от това. Тоест, когато ми идва една мисъл в молитвата и аз се смущавам защо да я имам, или защо да е така, тогава проблемът се увеличава. Св. Порфирий казва: когато се молите, не се молете с тревога и паника, защото, ако се молите за нещо в такова състояние, тогава това увеличава тревогата и безпорядъка във вас.
Същото става и с помислите, тоест трябва да разберете, че е „естествено” да се случва - това е умът. Неизцеленият ум не може да остане спокоен, концентриран в едно нещо и прескача от едно в друго, прави сценарии, ужасяващи сценарии. Например детето ти отсъства, закъснява да се прибере и умът започва да прави сценарии - ще ми го докарат пребито, ще се обадят от полицията и т.н. Или имаме други помисли - на клевета, ревност, завист и т.н. Първото е да приемем това за факт. Казваш добре, това е, успокой се, отпусни се, продължи молитвата си. Дори един старец ни казваше, че когато си в храма и умът ти се отклонява и започваш да мислиш какво ще ядеш, какво ще правиш, мислиш за мъжа си, за децата и за всичко друго, което те измъчва и занимава, не се смущавай, събери го и го постави отново в храма. Той се отклонява, върни го отново в храма, но това да става нежно, благо, спокойно, не със смут, тревога, чувство за вина и с натрапчивост, защото това увеличава тревогата, а тревогата увеличава и помислите.
Поклонническият път „Рилският Чудотворец“ е движеща се молитва
- Детайли
- Соня Спасова
Разговор с о. Ангел Ангелов, предстоятел на столичния старинен храм „Св. София“, участник и духовен наставник на поклонническия път „Рилския Чудотворец“
На 1 август за осми път ще тръгне пешеходна група от София до Рилския манастир, за да извърви поклонническия път „Рилския чудотворец“. Какво бихте казали на тези, които ще тръгнат по този маршрут за първи път?
Не сучайно тръгваме на 1-ви август – началото на Богородичния пост. Мнозина си мислят, че това едва ли не утежнява поста, а всъщност е точно обратното – постът не се усеща в онези му трудности, които ще усетим, ако сме в големия град, където около нас са всякакви изкушения особено чисто хранителни. По време на похода ние извършваме богослужения, пребиваваме в молитва – всяка вечер четем канона на св. Богородица и всеки може да се помоли за това, което му е нужно. През почивките по пътя четем акатиста на св. Йоан Рилски. Правим водосвет на езерото „Бъбрека“ в Рила. Дай Боже, някой ден да отслужим и св. Литургия там! Целият поход е една движеща се молитва, една подвижна църква! Трябва да имаме желанието и радостта от това да сме заедно в тази „мобилна“ църква. Самият маршрут не е чак толкова труден, има 1-2 прехода, които са по-труднички, но не са невъзможни и не изискват от хората специална физическа подготовка. Всичко друго се преодолява – и разстоянията, и високите температури, и умората.
