Задушница е
„Иди радостно“: тайната на смъртта и възкресението
Няма сълзи и няма думи
Слово за покойниците
Въпроси към „Двери“: Ходи ли се на гроба на починал преди да мине година от смъртта му?
Богослужебни текстове: Панихида на задушница
Утринна и св. Литургия на Задушница
Веригите на бесовете са лукави и по-здрави от желязо
- Детайли
- Митрополит на Едеса, Пела и Алмопия Йоил
Беседа върху апостолското четиво в НЕДЕЛЯ НА СЛЕПИЯ, Деян. 16:16-34
“В името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш от нея”.
Апостол Павел заедно със своите съратници бил вече на европейска земя, където говорили за Христос и извършили първите си чудеса. В град Филипи излекували едно бесновато момиче, чиито господари го използвали като “медиум”, за да изкарват пари.
Самарянката – светлата душа на една блудница
- Детайли
- Монах Михаил (Хаждиантониу)
Самарянката, която днес Иисус срещнал, била грешна жена, понеже била сменила петима мъже, а този, когото сега имала, бил шестият. Затова и тази жена се чувствала блудница; обществото я смятало за такава и за Иисус била такава. Когато жената-самарянка застанала пред Него, тя молила за спасение като грешница. Виждате, че тя е съзнавала, че да имаш петима мъже в живота си е грешно, това е блудство. И се е срамувала от това.
Разбира се, човек се пита напълно спонтанно: „Че кои от днешните жени не са имали пет връзки? Колко са имали по-малко от петима мъже в живота си?“. Но и да са имали по-малко от пет, това не е толкова важно. Важното е, дали са почувствали, че това представлява блудство? Разкаяли ли са се за това, което са направили?
Службата за Пета неделя след Пасха на български
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Пета неделя след Пасха – Неделя на самарянката (св. Фотина)
Глас 4, Утринно Евангелие 7
ВЕЧЕРНА
Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги…
Той пее веднъж Христос воскресе, и два пъти певците, и веднага Псалом 103 и Велика ектения.
Господи, воззвах (Пс. 140), глас 4:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Възкресни стихири, глас 4:
Почитта на българите към св. братя Кирил и Методий в Рим – между вярата и атеизма
- Детайли
- Доц. свещеник д-р Иван Иванов
Делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици не се ограничава само до книжовното им творчество. То обхваща и църковно-дипломатическата и литургическа дейност, която те развиват в Рим в усилията си да изградят мост между Изтока и Запада, мост, чиито основи са положени през 9 в., но той свързва последователите на славянските просветители до ден днешен.
Възраждането на почитта в Рим към св. Кирил и Методий в новата история на България започва още от първата половина на 19 в. и се свързва с инициативи както от страна на православни, така и на римокатолици. Своя принос в този процес дават личности като Иван Вазов, Пенчо Славейков и Константин Величков, които имат възможност да живеят и творят във Вечния град.
Който е с Христос, за него всеки ден е Великден
- Детайли
- Протойерей Алексий Умински
Защо губим радостта си след Празника
Въпросът „какво да се прави“ възниква у мнозина, да не кажа при повечето хора. Как да запазим благодатта, която, както ни се струва, сме придобили по време на Великия пост, да не разпилеем състоянието на радост, която сме почувствали по време на Великденската служба? Как в крайна сметка да продължим да пребиваваме в Христос, ако по време на поста и Страстната седмица като че ли сме стигнали до нещо такова?
Защо се нуждаем от Бог от време на време
Тези въпроси възникват всеки път след Страстната седмица и Великден, а после се започва с пътувания до вилата, барбекюта, отпуски, гости и настъпва времето, когато можем „да му отпуснем края“, както се изразяват някои. В това няма нищо лошо. На всички отговарям по един и същи начин: „Нищо не може да попречи на човек да пребивава в Христос“.
Струва ми се, че има един нюанс, който не се разбира от нас правилно докрай. Ние сме сигурни, че постът ни учи да пребиваваме в Христос. Но той има съвсем друг смисъл. Пребиваването в Христос в Църквата не е само времето на пости. Пребиваването в Христос е тъкмо целта на християнския живот, нашата ежедневност, всекидневният ни живот според Евангелието.
[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]
Христос Воскресе!
