На 24 май “Двери” чества 13 години от създаването си
- Детайли
- Двери
В Деня на българската просвета и култура Двери чества 13 години от създаването си. Датата, на която стартира порталът, беше избрана неслучайно. Проектът Двери беше замислен и се осъществява като образователно-просветен и с мисионерска насоченост – да разширява кръга на своите читатели от тясно църковната сфера към така нареченото “светско” общество. Да говори за Христовата Църква, нейната общност и ценности на език разбираем за съвременните българи. Стремежът ни е, доколкото можем, да следваме примера на светите Братя Кирил и Методий, посветили живота си на християнската проповед сред славяните на техния роден език.
Отците на нашата вяра
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В символа на вярата, който са поставили светите отци, събрали се през 325 г., се казва, че ние вярваме в Един Господ Иисус Христос. В това, че Той е Господ, тоест, че Той е Бог и Единороден Син Божий, Който няма друг Нему подобен и Който е роден от Отца преди всички векове. Вярваме, че Той е несътворен, а е съществувал винаги заедно с Бога, Своя Отец, и с Дух Свети. Затова отците Го наричат "Светлина от Светлина и Бог истинен от Бог истинен" и потвърждават, че е роден, тоест, че е дошъл от лоното на Отца, от сърцевината и същността на Бог Отец, а не е сътворен като човеците, не Го е създал Бог, нито пък някой друг.
Той е Светлина от Светлина. Както слънцето е светлина и лъчите му са светлина, така и Христос е светлината, раждаща се от Бог Отец. Това е същността на нашата вяра. Ние вярваме, че Бог дойде в света, въплъти се и умря, а когато казваме, че Той умря, ние с това казваме: вярваме, че Този, Който е бил повесен на дърво, е Бог в плът. Защото, ако Христос не беше наистина Бог, ние нямаше да сме изкупени, а щяхме да сме си все още в своите грехове, защото човек не може да изкупи човечеството.
Мирът на Бога
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Трябва да се научим да плачем. Старецът Паисий казваше, че в родината му, в Кападокия, когато турците обикаляли нощем, казвали: Какво им става на тези християни, цяла нощ ли оплакват мъртъвците? Те чували плач, вопли, стонове и мислели, че православните християни оплаквали мъртъвците си нощем. Не можели да разберат, че хората се молили, защото кападокийците били простодушни, открити хора. Може би те плачели за своята мъртва душа, както би трябвало да плачем и ние. Сълзите носят голям мир в човека и мисля, мое лично убеждение е това, може да е грешка, не знам, че една от причините да имаме толкова психически проблеми днес, е че не плачем. Отиваме на погребение и не плачем. Или става някакво скръбно събитие, но се стискаме да не заплачем, особено младите и момчетата смятат, че това е срамно. Не те ли е срам да плачеш? Голям човек да плачеш? Не искам да кажа, че трябва да плачеш където и да е и във всеки един момент, но плачи поне вкъщи. Но как ще плачеш вкъщи, след като нямаш време, веднага щом се върнеш у дома, вратата се отваря и там те очаква друга арена, с други неща, с други проблеми и т.н. И ако не те очакваш арена, те очаква телевизията да те погълне, интернет, телефонът ти и други. Кога да заплаче човекът?... Днес нямаш време дори да заплачеш.
Слепецът, станал проповедник на Христос
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Духовната слепота е по-тежка от телесната слепота
Евангелието от Неделя на слепия поставя в удивителен контраст милостивата Иисусова любов, която изцелява един слепороден, като му дава зрение, и мрачната завист на фарисеите, които се дразнели, когато Иисус изцерявал болни, защото привличал множество хора към Себе Си.
Целта на днешното евангелие е да посочи, че понякога по-лесно вярват в Христос и Го изповядват слепородени хора, отколкото други, които въпреки че телесно виждат, не вярват в Него. С други думи евангелието ни посочва, че по-голяма болест е неверието или духовната слепота на човека, отколкото телесната слепота, или по-лесно някой се изцерява от телесна слепота, отколкото от духовната слепота на неверието.
Христовата светлина
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
От началото на пасхалния период ние четем Евангелието според Йоана и биваме просвещавани чрез него в познанието на Христовата светлина, а тъкмо това евангелие е преизпълнено със слова за светлината. Тази е последната неделя от пасхалния период, а Църквата иска да завършим това добро време чрез четене за един слепец, който бива озарен от светлината, изливаща се върху него. Защото Църквата иска да ни обърне вниманието към Христос – Светлината, Който е озарението на нашите души. Защото, докато сме в греховете, ние сме слепи и се нуждаем да спрем да вършим грях, за да прозрем светлината на Спасителя. От времето на възкресението на Спасителя ние станахме победители чрез Него, радващи се на Неговото спасение.
Христос Воскресе!
