Двери представя филма „Добротворецът“ в памет на митр. Неофит Видински

Детайли

Двери

26 Февруари 2021

„Благата дума трогва, а добрият пример привлича“ – тези думи на митр. Неофит Видински вдъхновиха екипа на Двери да направи документален филм в памет на един от най-харизматичните църковни лидери, белязали родната история със своята дейност и лично присъствие.

По повод петдесетгодишнината от смъртта му представяме филма „Добротворецът“ с участието на духовници, изследователи и близки на бележития църковник. В споделените от тях впечатления, свидетелства и ярки спомени като червена нишка минава паметта за духовник с голямо сърце, посветил живота си на служението на ближните.

Митрополит Неофит Видински – живот в полза на малките Христови братя

Детайли

Цветомира Антонова

25 Февруари 2021

С благо слово и благо действие в служба на малките и онеправдани Христови братя митр. Неофит Видински (1868 – 26 февруари 1971 г.) се превръща в българския пример за добротворец на 20 в. Благодетел на сираци и пастир на Видинска епархия в преломни времена, митр. Неофит оставя след себе си отчетлива историческа следа, която враговете на Църквата искат да заличат чрез умишлена забрава и игнориране на личността му.

Видинският митрополит Неофит е един от най-харизматични църковни лидери у нас през 20 в. Личното му вековно дълголетие (починал е на 103 години през 1971 г.) му позволява да преживее различните етапи на модерната следосвобожденска българска история и да премине през всички йерархични степени на църковното служение. От селски свещеник с основно образование той израства до високообразован и ерудиран митрополит, автор на учебници и книги, председател на Втория църковно-народен събор (1921-1922 г.) и наместник-председател на Св. Синод (1930-1944 г.).

В неговия вековен житейски път ясно се разграничават два периода, белязани от политическата промяна на 9 септември 1944 г.

Първият период от 1889 до 1944 г. е период на съзидание и градеж. Въпреки личната трагедия и душевни страдания, с които започва пастирският му път Видинският митрополит Неофит намира здрава основа в искрената си и дълбока вяра в Бога и преодолява всички изпитания с възхитителна любов и копнеж по Христа, изпълнявайки апостолските думи „и вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). При всяка трудност, която се появява, той не загубва присъствие на духа, не се отчайва, а прибягвайки към Христа, Който е в него, намира начини да я преодолее.

Служба за Неделя на митаря и фарисея на български

Детайли

Свещеник Траян Горанов, Великобритания

21 Февруари 2021

Начало на Постния триод

Неделя на митаря и фарисея

В събота на вечерната

Господи, воззвах (Пс. 140), глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме! Послушай ме, Господи! Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва; чуй ме Господи!

Стихири

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7)

На Твоя животворящ Кръст непрестанно се покланяме, Христе Боже, и славим Твоето тридневно възкресение, защото чрез него Ти обнови покварената човешка природа, Всесилни, и ни показа пътя към небето Ти, Който единствен си благ и човеколюбив.

Триод какво е?

Детайли

Иван Димитров

19 Февруари 2021

Ще отговорим накратко на въпроса от заглавието, а също и на последващите възможни въпроси: защо се нарича така, кога започва и кога свършва триодът?

Какво е триодът?

Според правилата на Православната църква триод се нарича подвижният период от единадесет седмици, който започва от Неделята на митаря и фарисея (т. е. неделята, когато се чете евангелският откъс с Христовата притча за тези два контрастиращи образа на юдейска религиозност, описани в Лука 18:10-14) и завършва на Велика събота. Съгласно църковната богослужебна практика денят да започва от вечерта на предния ден, съответно и триодът започва от вечерната в съботния ден преди Неделята на митаря и фарисея.

Ексапостиларий или светилен

Детайли

Иван Димитров

15 Февруари 2021

За хората, запознати с църковнопевческите текстове, двете понятия са известни. Те означават едно и също: кратък молитвен текст, от една строфа, който се пее на утринната след канона и преди „Всякое дихание“ и последващите стихири (за незапознатите – това е към края на утринната). За някои от читателите може да е по-ясно да се каже, че ексапостилариите (светилните) се пеят след „Честнейшую“, но трябва да се знае, че всъщност „Честнейшую“, песнопението в чест на св. Богородица, се вмъква преди 9-а песен на канона, който именно е важната структурна част от утринната.

И така, светилният (ексапостиларият) е самоподобно песнопение (т. е. притежава своя собствена мелодия, „подобна на себе си“, съответно независеща от последователността на гласовете на византийското осмогласие). Въпросната мелодия е в два вида – на 2-ри и на 3-ти глас, като тези мелодии са основни; макар понякога да се посочва „подобен“, т. е. образец, по подобие на който се изпълнява текстът на даден светилен (както е и при други видове песнопения), тези „подобни“ са винаги леки вариации по двете неизменни основни мелодии на светилните.