Законът на постепенността

Детайли

Протойерей Красимир Кръстев

21 Март 2026

Проповед за Четвърта неделя на Великия пост – на преп. Йоан Лествичник

В Неделята на св. Йоан Лествичник си напомняме, че духовният живот е изкачване. Не със скок, а стъпало по стъпало. Най-голямата опасност в това изкачване не е слабостта, а прибързаното усърдие.

Често новоначалните във вярата, като прочетат житията на светците, се въодушевяват. Виждат великите подвизи на монасите – строг пост, малко сън, непрестанна молитва – и искат веднага да започнат същото. Но когато поискат благословение, духовникът ги спира. И понякога това ги смущава: „Защо, отче? Виждаме и днес примери за светост – като св. Паисий Светогорец и неговия старец, наскоро канонизирания преп. Тихон. Те са живели в крайно въздържание и непрестанна радост. На ден Тихон ядял по една смокиня, която разделял на две – половината сутрин и половината следобед. И се чувствал на небето. Нима не е добро, че искаме тази небесна радост?“

Чудото има нужда от простота

Детайли

Отец Хараламбос Пападопулос

21 Март 2026

Продължение на беседата "Стават ли днес чудеса?"

И така, чудесата спрели ли са? Не, ни най-малко. Никъде в Свещеното Писание не се казва, че някакъв определен момент Бог ще спре да върши чудеса. Не се казва, че Светият Дух е спрял да действа в първите векове или че след епохата на апостолите чудесата са престанали. Божията Майка непрестанно върши чудеса. Същото важи и за светиите – видяхме това дори само с свети Паисий. И не става дума само за чудото – свети Паисий е извършил толкова много чудеса и ще продължи да върши чудеса. Помислете в колко семейства е влязъл, говорил е с тях, довел ги е в Църквата – храмовете се напълниха през миналия Великден. Дойдоха хора на изповед. Това наистина е чудо. Следователно, чудесата не са престанали.

Тогава какво се е променило?  Там, където хората дълбоко вярват, че Бог може да действа, има и повече преживявания на чудеса и подобни събития. Затова чудесата често се случват там, където хората нямат нищо друго освен молитвата. Когато си в Африка и нямаш нищо друго освен молитвата – Бог действа. А при нас няма да се молиш – ще отидеш да си вземеш един парацетамол. Ще вземеш лекарство, ще отидеш на лекар. И това е правилно, разбира се... Но искам да ви покажа как се променя нагласата на хората към самата възможност за чудо.

Борбата за един храм. Църквата „Св. Троица“ в село Урбабинци

Детайли

Монахиня Максима (Грозданова)

19 Март 2026

Откъс от книгата "Служение, саможертва, святост". Документален разказ за живота и смъртта на двама духовници от Видинска епархия, пострадали от атеистичния режим след 9 септември 1944 г., издание на Видинска св. митрополия. 

„Те дойдоха в света по човешко пустословие, 

затова им е отсъден близък край“ 

(Прем. 14:14)

В книгата-дневник на свещеник Даниил Мусински „Дневникът на един свещеник, 1944 – 1962 г.“ четем за датата 10 септември 1944 г. следното: „От вчера имаме нова власт. ОФ. Тази заран нямах богомолци и не служих св. Литургия“^[1]. 

В края на 1945 г. във Видинска св. митрополия се получава писмо (писано е на 6 декември, а в митрополията е заведено с входящ номер № 74 на 10 декември 1945 г.), което има само подпис. След текста е написано само „Протойерей“ и следва подпис без посочване на имената на протойерея. Вероятно митрополитът е знаел от кого е това писмо (не са били толкова много протойереите в епархията), но за нас името остава неизвестно. Свещеникът с голяма болка разказва какво е положението в българските училища, как всячески се пречи да се изучава Вероучение. Отецът с тревога се пита: какво ще стане с българския народ при такова безбожно възпитание? Говори за „моралното и духовно разложение“, което се насажда у младите. Пише, че директори, инспектори и учители по време на конференциите диктуват: „Никакво съдействие, дори и най-малка услуга“ на свещениците и на Църквата, на учителите по вероучение^[2].

Стават ли днес чудеса?

Детайли

Отец Хараламбос Пападопулос

15 Март 2026

Ако човек прочете Евангелието, ще види как Христос постоянно върши чудеса: проповядва, поучава и извършва чудотворни дела. Той посява словото Божие и говори за Божието царство, а същевременно, за да засвидетелства истинността на това царство, извършва чудеса – изцелява слепи, хроми, прокажени и изобщо хора с различни тежки страдания. А аз ви призовавам да четете всеки ден Свещеното Писание, макар и по малко: дори само един откъс от Стария или от Новия Завет, а най-добре и от двата – постепенно ще започнете да виждате как Бог говори в сърцето ви и как животът ви се променя. Та и в Деянията на апостолите ще видим какви велики чудеса са извършвали апостолите. Казва се, че дори чрез сянката на апостол Петър хората се изцерявали; чрез кърпата или дрехите на апостол Павел ставали чудеса. Имало възкресявания на мъртви, изцеления на парализирани, слепи и хроми – на хора с тежки болести.

Но така ли е било през всички времена? Нима през цялата история чудесата и явяванията на светците, на Пресвета Богородица и на Самия Христос са били толкова постоянни и явни?

Свети Йоаникий Велики – един българин на византийска служба

Детайли

Венцислав Каравълчев

09 Март 2026

"Надежда ми е Отец, Прибежище ми е Син, Покров ми е Дух Свети, Троице Свята, слава на Тебе." Св. Йоаникий Велики

Всяка поместна Църква се стреми да съхрани в своята памет онези Божии угодници, които са просияли в нейното лоно, защото те са свидетелство за спасителното действие на Светия Дух в нея. Всеки християнски народ също се стреми да запази имената на онези светци, които са произлезли от него – защото макар че в Църквата „няма елин, нито юдеин“ (Гал. 3:28) и народностният произход не е определящ за „небесното жителство“ (Евр. 13:14), ние всички вярваме и се надяваме, че родните ни светии ще се молят с особено дръзновение за своите сънародници на земята – ярък пример за това е св. Йоан Рилски, небесният застъпник на българския род.

За българската църковна история несъмнен интерес представляват светците, които са просияли в земите на днешна България или в лоното на родната ни Църква. По-рядко обаче вниманието се насочва към имената на онези, които са по род българи, но живеят в други земи и държави – те влизат в общата църковна памет с мястото, където са се подвизавали, а на техния родови произход обикновено не се обръща внимание.