Апогеят на византийското изкуство
- Детайли
- Свещ. Стаматис Склирис
В рамките на XIV век се поставят всички художествени проблеми, с които се сблъсква това, което ние днес, ретроспективно, наричаме византийско изкуство или традиция на иконата през всички векове на своето развитие. Двамата големи творци на онази епоха – Михаил Астрапас и Панселинос, вземат цялата предходна традиция и предлагат определени решения, които след това остават класически и никога не са надминати. Големият преход от дотогавашната живопис до XIV век започва да се проявява още в средата на XIII век. Имаме два паметника – Милешево и Сопочани, в които можем да доловим този преход от художественото разбиране на епохата на Комнините към изкуството на епохата на Палеолозите.
В общи линии можем да кажем, че изкуството на Комнините е по-тържествено, по-сакрално и по-статично в движенията, както и в начина, по който силуетът стои спрямо пространството, което го обкръжава. Изкуството на Палеолозите е по-свободно; то се насочва към един натурализъм, към по-естествено възприемане на действителността.
Когато говорим по-общо за естетиката на Византия, винаги трябва да имаме предвид, че това не е била просто естетика сама по себе си. Тя е била начинът, по който чрез сетивата – и особено чрез зрението – византиецът е изразявал своята вяра за този свят, както и за бъдещето и вечността на света.
Само смирението прави Христос наш спътник
- Детайли
- Архим. Захариас (Захару)
Свещеното Писание, и Старият, и Новият Завет, казва, че Бог дава благодат на смирените, а на горделивите се противи. Смирението побеждава гордостта. Когато се смиряваме пред Бога, ние привличаме Неговата благодат. И както Той не ни принуждава насила да Го следваме, а чрез Своето смирение се възвиси на Кръста, и чрез това възвисяване на Кръста – чрез Своето смирение и кротост – привлича всички към Себе Си, така и ние, когато се смирим, привличаме Неговата благодат към себе си. Това е едно взаимно привличане, което трябва да съществува между Бога и човека. Бог привлича човека чрез смирението на Своята съвършена любов и го привежда близо до Себе Си. А човекът чрез доброволното си смирение, заради заповедта Божия, привлича Божията благодат към себе си. Тогава сърцето му се съединява с Духа Христов.
Българската православна църква "Света Софѝя" в Чикаго
- Детайли
- Георги К. Иванов
По повод годишнината от регистрацията на българската православна църква в Чикаго (1 март 1946 г.) публикуваме този текст, който е част от книгата на проф. Георги К. Иванов „Българските църковни общини в Америка и Чикаго” (Пловдив, 2011 г.). Авторът е живял дълги години като емигрант в Чикаго и е допринесъл много за запазване на българския характер на църковните ни общини в този американски мегаполис с изключително голяма българска общност. Проф. Г. Иванов любезно предостави текста на Двери.бг.
Идеята за създаването на българската православна църква "Св. София" в Чикаго датира от 29 април 1938 г. Това научаваме от една “Дописка за посрещането на епископ Андрей Велички в гр. Чикаго, САЩ”. Публикувана е в “Църковен вестник”, гр. София, бр. 22 от 27 май 1938 г.
Как да преминем пътя на Великия пост
- Детайли
- Св. Софроний (Сахаров)
Слово на свети Софроний от Есекс за това как да преминем Великата Четиридесетница, произнесено на 11 февруари 1991 г. пред монасите и монахините в неговия манастир "Св. Йоан Предтеча".
Днес и вчера сърцето ми страда и страда по необичаен начин. И помолих Бога: не сега – дай ми да завърша делото на живота си. И ето, приближавайки се към края на делото на моя живот, ще започна да беседвам с вас за това как трябва да преминем периода на поста. Вече ви говорих за моя метод, който ви препоръчвам да усвоите. Този метод е следният: да видим нашата крайна цел и да вървим към нея, започвайки от азбуката.
По отношение на Великата Четиридесетница трябва да поставим пред себе си същото начало, но в по-малки мащаби. Трябва да разберем, че ни се предлагат петдесет дни пост като подготовка за посрещането на Възкресението от мъртвите, и така ще изградим нашата духовна нагласа.
Сега започва нашият духовен подвиг. Нашето вдъхновение се умножава от мисълта, че милиони християни ще спазват този пост.
Църквата не е чакалня, а семейство
- Детайли
- Протойерей Красимир Кръстев
Проповед за Сиропустна неделя
Днес често чуваме, а понякога и сами си казваме: „По-добре да не се сближавам с другите“; „Ще стоя на разстояние, за да не бъда наранен“; „В света човек за човека е вълк, а и в Църквата не винаги знаеш какво се крие под агнешката кожа“.
И затова избираме нещо, което на пръв поглед изглежда разумно: идваме в храма, палим свещ, помолваме се... и си тръгваме, като си повтаряме: „Идвам при Бог, не при хората, от тях удари мога да очаквам“.
Но така, незабелязано, Църквата започва да прилича не на семейство, а на чакалня – хора заедно, но всеки сам. Телесно близо, а вътрешно – далеч.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
