Да приемем Христос за учител, водач и Господ е основата на християнския живот
- Детайли
- сп. „Моето паство“
Литургически Църквата обгражда с две недели празника Въздвижение на Кръста Господен. С това тя цели в неделята, предшестваща празника, да подготви вярващите и да наблегне върху смисъла на празника в последващата го неделя. В двете недели около празника на Въздвижение на Честния Кръст Църквата ни прочита два текста: първият е от Eвангелие според св. ев. Йоан, а вторият – от Eвангелие според св. ев. Марк. Въпреки привидното противоречие в думите на двата евангелски текста, техният смисъл разкрива значението на Кръста в живота на Църквата и вярващите в нея.
Първият евангелски Йоанов текст е взет от втората част на разговора с Никодим, за който се споменава в Глава 3 на ев. Йоан (3:1-12, 13-21). В него Иисус напомня на Никодим за едно от чудесата на Стария Завет. Той прави паралел между спасението чрез Кръста и чудото с медната змия, което извършил св. прор. Моисей по заповед от Бога, като я издигнал на дърво, за да изцелява от отровата на змиите, уязвили лагера на евреите, напуснали Египет (Чис. 21:4-9).
Носенето на кръста е пътят на спасението в Христос
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Бог уважава човешката свобода
Самоотричането е освобождаване от егоизма за придобиване на смирена и безстрастна любов
Днешното евангелие ни учи, че за да бъде Христов ученик или последовател човек трябва да култивира в себе си самоотричането. Какво означава това? Дали означава отричане от себе си разбирано като деперсонализиране? Съвсем не!
В духовен смисъл самоотричането, което Спасителят Иисус Христос иска от човека не означава деперсонализиране, а обновяване на личността, промяна на начина на битието и живота, т.е. повече да не живеем егоистично, само с мисълта за себе си, но първо да мислим за Бога, Извора на нашия живот, и за хората, които се нуждаят от нашата смирена любов: родители, братя, съседи, бедни хора, болни, страдащи. С други думи, самоотричането означава отказ от егоистично и страстно самолюбие, за придобиване смирена и свята любов към Бога и нашите ближни.
Въздвижение на Кръста Господен
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илиас (Ауди)
Нашата света Православна църква чества на 14 септември празника на Въздигане на честния и животворящ Кръст Господен. Почитта, отдавана на Кръста, не е почит към дървото на Кръста, а към Този, Който е разпнат върху него, и е изповядване на станалото чрез Кръста спасение.
Църквата е отредила този празничен ден да бъде ден на пълен пост независимо от деня, в който се пада той. Това е в израз на вярата ни в спасението, с което сме се сподобили чрез Кръста.
На 8 септември отпразнувахме Рождеството на Пресвета Богородица и началото на сбъдването на обещанието Господне за спасението на човека. А на 14 септември ще отпразнуваме и честваме Въздвижението на Кръста, чрез който се сбъдна човешкото спасение, когато Господ простря върху му Своите ръце. Поради значението на това спасително дело Църквата е определила неделята, предшестваща празника, както и неделята след него за възпоменаване на светия Кръст. Затова в тези две недели се четат текстове, които са свързани с разпятието. А като далечна подготовка за празника Църквата започна да насочва вярващите към него четиридесет дни преди това: от празника Преображение Господне пеем катавасиите за Кръстовден.
Водосвет за начало на учебната година
- Детайли
- Двери
В навечерието на 15 септември публикуваме чинопоследованието на водосвет за начало на учебната година. Молитвите в него са преведени на български, за да са разбираеми за участниците – учителите, учениците, родителите, гостите на тържеството. Текстът е подреден от свещ. Станислав Симеонов.
При невъзможност водосветът да бъде извършен от свещеник, може основните молитви да се изчетат от учител-християнин, имащ съзнанието, че както всяко друго човешко дело, и учебното дело трябва да започва с изпросване на Божието благословение.
Дякон (ако има; ако няма, този възглас се пропуска): Благослови, владико!
Свещеник: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги, и във всички векове.
Хор: Амин!
Гл. 8: Бог Господ и явися нaм, благословeн грядий во имя Господне. (3)
Тропар: Благословeн еси, Христе Боже нaш, Иже премyдри ловци явлeй, ниспослaв им Духа Святaго, и теми уловлeй вселeнную, Человеколюбче, слaва Тебе.
Благословен си, Христе Боже наш, Който си направил рибарите мъдри, като си им изпратил Светия Дух, и чрез тях си уловил вселената, Човеколюбче, слава на Тебе.
Слaва..., и нине..., гл. 6:
Слово за всечестното Рождество на Пресветата Владичица наша Богородица
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
Въведение. Митрополит Григорий (Цамблак) – български църковен деятел, проповедник и писател от Късното средновековие
През 2019/2020 (?) се навършват 600 години от кончината на Григорий (Цамблак) – една личност, която и до днес си остава донякъде енигма. Все още няма еднозначен отговор и на въпроса за годината и мястото на неговото раждане, а в някои публикации относно етническата му принадлежност след българин се поставя въпросителен знак. И въпреки че в тези встъпителни думи не е уместно да се вмъква реплика към тези, които се съмняват в българския произход на Григорий (Цамблак), не мога да се въздържа и да не отбележа, че те пренебрегват (случайно или не!) най-категоричното и безспорно доказателство, че той е българин: езика на съчиненията му. В творбите му (особено в проповедите!) наред с книжовната славянска лексика се съдържат много разговорни и диалектни думи, синтактични съчетания, речеви изрази и фразеологизми, характерни единствено за българския език.
