Какво да сторим за починалите?
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Какво да сторим за нашите починали роднини и приятели? Това е един от най-често задаваните въпроси. Свещениците наистина се уморяват да повтарят ясните православни отговори и в крайна сметка да установяват, че няма чуваемост. В душите на голяма част от нашите съвременници дяволът уютно си е свил гнездо. Негов съработник е страхът. На тази основа разцъфтява всякакво противно суеверие. Добре, казват такива хора, ще викнем свещеника да изпълни православния канон, но ще се подсигурим и ще изпълним и древните нелогични и нелепи езически ритуали, дошли до нас чрез „бабешкото“ предание: покриване с кърпи на огледала и телевизори в къщата на покойника, забиване пирон през керемида в дюшемето, усукване бял и червен конец, откъсване главата на жив петел над гроба, зидане на гробове във фараонски стил, оборудвани с телевизори, легла и гардероби и т.н. На самия гроб пък се забучват вилици, лъжици, цигари, „преливат” с ракия, бира, кока-кола… Безброй са глупавите неща, които се вършат по гробовете. Да вършиш такива безумия след 11 века Православие по твоите земи е безкрайно тъжно. Но за бесовете това е забавление, те използват хорската мъка и си устройват своеобразен цирк, като се надсмиват на човешките суеверия.
„Троицата“ на Андрей Рубльов повдига въпроса за значението на иконата
- Детайли
- Двери
На 15 май руският президент Владимир Путин взе решение да предаде на Руската православна църква главния експонат на древноруската колекция на Третяковската галерия – иконата на преп. Андрей Рубльов „Света Троица“, изписана през 15 век. Информацията за това събитие разбуни духовете в руските изкуствоведски и църковни среди. В съобщението, публикувано само на сайта на Московска патриаршия, не се казва какви са правните основания за това действие. Още повече че федералният закон за „Музейния фонд и музеите в РФ“ забранява изваждането на артефакти от този фонд. Това се допуска само „в случаи на изгубване, разрушение или отсъствие на историко-културна, художествена или друга ценност, което се установява с експертиза“. Нито президентът, нито която и да е друга институция в РФ има пълномощия да предава музейни ценности от такъв мащаб на религиозни организации. Същевременно подобна ситуация е възможна в Русия заради принципа на „правната неопределеност“, който цари в руската държавна машина и който фундаментален принцип е следствие от колизията между Закона за Музейния фонд и Закона за предаване на религиозните организации на имущество с религиозно предназначение“, приет четиринадесет години по-късно специално за РПЦ.
Учените окачествяват поведението на представителите на РПЦ като „инфантилна безотговорност“. Църквата иска само да се възползва от иконата, без да полага грижи за нейното запазване, алармират те. Без специални грижи шедьовърът на преп. Андрей Рубльов ще бъде повреден безвъзратно.
Не е за подценяване не само високата художествена стойност на „Троицата“, но и застрахователната ѝ цена, която според бившия министър на културата на Русия Ал. Авдеев е 600 млн долара, почти колкото и на „Мона Лиза“ на Леонадро да Винчи.
Патриарх Неофит: Ние сме част от големия свят на европейската християнска цивилизация
- Детайли
- Двери
Негово Светейшество Българският патриарх Неофит отправи обръщение по повод 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. В него патриархът отбелязва важната роля на славянската азбука и култура за цивилизационната идентичност на българския народ. Приобщаването към християнската вяра не само ни прави част от европейската цивилизация, но насочва пътя ни на развитите в светлината и просветата, на Истинската светлина, която е нашият Господ Иисус Христос, казва в обръщението си предстоятелят на БПЦ.
Публикуваме целия текст:
Всенародният празник на буквите всяка година идва при нас със светлите образи на светите братя Кирил и Методий, боговдъхновените наши и на всички славянски народи просветители и първоучители в спасителната православна вяра. Този светъл празник е заслужена слава и чест на християнския български род, които имат непреходна стойност и значение във вековете, защото делото на равноапостолните Солунски братя нямаше да бъде възможно без благоприятните условия, които то намери у нас – сред нашия народ, който по Божи промисъл, в нужното за това време, при равноапостолния Борис-Михаил Покръстител беше обновен в купола на светото Кръщение.
Мисионерското църковно-просветно, духовно-образователно и възпитателно дело на светите Братя, което намери приемственост и подражание в лицето и в трудовете на всички техни достойни и ревностни следовници през вековете, придаде завършеност на това обновление. Благодарение на тях нашите далечни предци получиха възможността да възприемат новата и спасителна вяра осъзнато и разумно, приобщавайки се чрез нея към големия свят на европейската християнска цивилизация, към която принадлежим и днес. За всичко това им дължим вечна благодарност и признателност.
Светлина за търсещите
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Шеста неделя след Пасха – на слепия
Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши. И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши. (Йоан 3:19-20).
Възлюбеният Йоан повече от всички Христови ученици разсъждава по темата за светлината. Именно отношението към светлината е решаващият фактор, който ще определи и вечната участ на всеки човек.
„Светлината дойде на света…“. Имало е време, когато светлината е била оскъдна. Времето на Стария Завет. Израил е бил една запалена от Бога свещ, а отделни пламъчета са припламвали и сред езическите народи, чрез някои гръцки философи като Платон и Сократ. Малка светлинка – малка отговорност. От езичниците ще се изисква по-малко, а „от всеки, на когото е дадено много, много и ще се иска“ (Лука 12:48). А както знаем, дори след изгрева на слънцето остават заслони и сенчести места, в които лъчите не проникват веднага.
Погрешни типикарски указания в синодния календар
- Детайли
- Иван Димитров
За пореден път читатели съобщават за погрешни типикарски указания в календара на Св. Синод на БПЦ-БП. Наистина, това са неща, в които се заглеждат сравнително малък брой от ползвателите на църковния календар, но все пак става въпрос за достоверността на тези указания в официалното издание на ръководството на Църквата ни. А през тази година сякаш грешките станаха правило. Най-често те се състоят в посочване на погрешни страници в изданието на Типика (книгата за реда на и в богослуженията). Може да се предположи, че при пренасянето на данни от стари години на календара върху предстоящата за отпечатване година онзи, който прави това „нагаждане“ на данните, не си е „отварял очите“ и така е допуснал тази нескончаема поредица от грешки през тази година.
Например за 22 и 23 май, понеделник и вторник на шестата неделя (седмица) след Пасха, отново са посочени грешни страници. Посочената за 22 май страница от Типика трябва да се отнесе към 23 май, а посочената за 23 май – към 24 май.
