Мобилно меню

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (25 Votes)

24891584 307308166449634 1084568474 nИнтервю с д-р Георгица Чочой, етнолог и преводач от български на румънски език

- Господин Чочой, Вие сте румънски етнолог и журналист, специализирал сте се в културно-православната източно-славянска и балканска сфера. Малцина у нас знаят, че освен тези занимания Ваша основна дейност са преводите от български, среднобългарски, руски и сръбски език. Какво Ви подтикна да започнете да превеждате църковни текстове от български на румънски?

- Да, превеждам най-вече от български език. Имайки специализация по културна антропология и бидейки преводач от славянски езици, забелязах твърде слаба ориентация на румънските изследователи по отношение на народната култура на юг от Дунава и по-специално към българската. В галопиращия процес на модернизация на румънската и българската култура от втората половина на 19 в. румънските и българските изследователи са се насочили към културни пространства много по-отдалечени от общия дълбок кошер на балкано-карпатската култура. Това го доказва малкият брой взаимни преводи от периода между двете световни войни както при румънците, така и при българите. Чувстваше се отдавнашна необходимост от извършване на румънски изследвания, базирани върху изследването на българския фолклор, който, по мое мнение, спомага за опознаването и изясняването на някои елементи в румънската култура. През комунистическия период също не е могло да се направи това, което е било желано, нито по отношение на някои фундаментални среднобългарски текстове, които пряко засягат нас, румънците. Това се случва въпреки знаменитата румънска школа по славистика.

2.975 1 1 1 1 1 Rating 2.98 (40 Votes)

synedrio karta 2 640x360В българския език чужди думи и понятия идват обикновено през европейските езици – румънски, италиански, френски, немски, английски. Този процес е бил толкова впечатляващ, че някои патриотично настроени филолози преди повече от стотина години се опитват да дадат решения, които звучат напълно неприемливо. Така или иначе езикът ни се изпълва с чужди понятия.

Същото се наблюдава и в богословската терминология. А понеже в нея повечето понятия естествено са от гръцки произход (да не забравяме, че християнството се появява в гръкоезична среда), те идват при нас в своето „западно“ произношение, заимствано от някой европейски език. Обаче в последните 2-3 десетилетия в богословските среди у нас се наблюдават странни усилия да се въведат нови форми на известни и безпроблемно употребявани повече от век понятия. Ако се зачетете в писанията на някои съвременни преподаватели в богословските ни школи, ще срещнете, например, форми като еклезиален, еклезиен, еклисиен, докато всичко това може да се замести с простичкото прилагателно църковен. Ясно, просто, разбираемо, чисто българско!

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (36 Votes)

334619 220774864704402 1872231240 oВ навечерието на Рождество Христово, когато предстои празникът, напомнящ за Божията милост и любов към нас, много българи с готовност участват в кампаниите за подкрепа на бедни и нуждаещи се. В тези дни ставаме по-чувствителни към страдащите и като християни се питаме дали нашето милосърдие има сезонен характер, само от пари ли се нуждаят бедните, къде е ролята на Църквата в грижата за страдащите.

По тези въпроси разговаряме с Миряна Маламин-Сирийски, програмен директор на фондация „Светът на Мария“, която предоставя социална услуга Дневен център за хора с интелектуални затруднения „Светове“, а също участва в редица общински и държавни работни групи и експертни изследвания за промяна на нормативната уредба в сферата на социалните услуги и социалното подпомагане. Доброволец е към Енорийски център „Покров Богородичен“. Преди това Миряна повече от осем години работи с холандската организация „Де Пасарел“ в разработване на методики за различни социални услуги в подкрепа на хора с интелектуални затруднения, а в периода 2010-2012 г. ръководи за България консултантски проект на социалното министерство за реформа в социалните услуги за хора с увреждания. Със социалната тема Миряна се среща във фондация „Покров Богородичен“, където през 1997 г. координира социална кухня за бедни, а през 1998 г. ръководи проект „Споделено пространство“ в подкрепа на децата от Дома в гр. Угърчин, който проект по-късно прерасна в Православна доброволческа инициатива. Като обучител в социалната програма на Фондация „Покров Богородичен“ се среща с духовници и миряни от БПЦ и други православни църкви, които развиват прицърковна социална и милосърдна дейност.

- Вие познавате социалната система на държавата, но имате и опит от организиране на църковна милосърдна дейност. По какво се различават те? Можем ли да кажем, че щом държавата има изградена система за социално подпомагане на гражданите, то не е необходимо Църквата да навлиза в тази сфера?

2.5714285714286 1 1 1 1 1 Rating 2.57 (35 Votes)

2017 12 11 1700

В редакцията на Двери пристигна отворено писмо от свещ. Станой Станоев, подписано от него лично, в което той иска право на отговор във връзка със статията „Старият стил и старостилието“ с автор архим. Никанор.

В краткото си писмо отец Станой заявява, че е готов да отговори на всеки конкретен въпрос във връзка с „делата му на Божията нива“. Той казва, че „никой от нас не трябва да забравя, че има Бог и един ден всеки от нас ще застане пред страшния Му съд. Жестокостта, отмъщението, лукавството са смъртни грехове и всички трябва да се позамислим“.

Свещеникът иска прошка от всички, които е съблазнил да съгрешат заради неговите грешки, както и от Негово Светейшество патриарх Неофит, архиереите и всички вярващи, с които е общувал.

Писмото е подписано от "свещеник Станой Цветанов Станоев", както клирикът е записан към Софийска митрополия, а не като йеромонах или великосхимник.

Ето и целия текст на писмото:

4.6521739130435 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (23 Votes)

991 ratio pripiskiСлед известен период на мълчание от отец Ипомоний, „Двери“ се сдоби с част от приписките му по някои от новините и събитията от църковния ни живот. Ако трябва да си позволим поне един кратък коментар, бихме отбелязали, че тези приписки носят някои съществени отличия от онези на старите книжовници, така ценени от историческата ни наука. Приписките на отец Ипомоний обикновено не остават дотам странични на съдържанието на текстовете, влезли в полезрението му, но тъй като те не притежават и някаква особена дълбочина или мъдрост, не можем да ги представим като нещо по-голямо и значимо. Дали тези приписки могат да донесат някаква полза на читателите, е твърде съмнително. Затова не им отделяйте повече внимание, отколкото би им подобавало...

За земните ресторанти и Небесната трапеза                               

„Не е лесно за днешните благочестиви християни да разумяват що е „хлебът наш насущний“. Мнозина се смущават от това, че енорийски център се е сдобил с изискан ресторант. Или че изисканият ресторант се е сдобил с енорийски център. Трудно е да се прецени. Казват, че идеята била да се раздава храна на бедните. Пък накрая работата малко на „гурме“ отишла. Ама то какво ти разбира бедният от „гурме“, от „фюжън кухня“ и авторско меню? Нали? А и по същество идеята си е много практична. Влизате в храма, за да нахраните душата си, след което се отбивате в ресторанта до храма, за да заситите и тялото си. Е, може би тези две неща няма да се случват точно по този начин. Възможно е онези, които влизат в храма, да не могат да си позволят да се отбият в изискания ресторант, а посетителите на изискания ресторант пък да не проявяват особен интерес да влязат в храма. Но всеки е свободен да избере своята трапеза. А в този случай между земната и Небесната разстоянието ще е само една малка крачка. Но колко трудна е тази крачка. Винаги е така с малките крачки...“

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.