Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)

265146 204955389551318 100001105751673 523727 1575421 nВсички сме чели и чули за събитията, станали в нощта на залавянето на Спасителя в Гетсиманската градина. Тогава немалко хора, организирани от фарисеите и книжниците, отишли, за да заловят Христос. Въоръжението им било, както го описва светият евангелист Марк в Глава 14 от евангелието си – ножове и колове. И Той им казва, че са излезли срещу Него като срещу разбойник. И наистина, гледали сме (поне във филмите) как се залавят сериозни престъпници – с тежко въоръжение.

И през вековете свободата и истината винаги са били преследвани, в тяхно лице са съзирали сериозна опасност – затова поетът Бродски, когото съдят в Съветския съюз през 60-те години на миналия век за тунеядство, пише в един от стиховете си „Влизал съм, вместо див звяр, в клетка“.[1] И всички, които се плашат от истината, затварят устата ѝ между решетките на клетката. Или по-лошо – завинаги я карат да замлъкне.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (225 Votes)

1920px Bilibin3 saltanИмало едно време един цар. Мъдър човек бил самодържецът, но с годините се стигнало до положението, както е казал един беден мъдрец преди около 1960 години, „когато остарееш, друг ще те опаше и поведе, където не щеш“. А всеки знае, че при такова положение на ситуацията от самодържеца остава единствено първата част. Какво става с втората част ли? Ами, за нея има една груба народна поговорка: „глътна вода, удави се…“. Те царете не обичат народните поговорки, но не могат и да ги обезсилят.

На младини царят бил висок, снажен, хубавец, много моми примирали по него и мечтаели да ги удостои поне с един поглед само. Той обаче си взел за невеста мъдростта, както е казано в житието на славянския пръвоучител, а кандидат-невестите си останали само с въздишките и припаданията. Сигурно затова преди години едни църковни журналисти създадоха и новата дума „припадалки“. Но това е друга работа.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

IMG 20210209 092957Доскоро не особено известна за широката публика, църквата „Св. Йоан Летни“, разположена на живописните скали на брега на язовир „Пчелина“, в близост до с. Поцърненци до Радомир, напоследък е притегателен център за неделна семейна разходка на стотици софиянци и перничани. И нищо чудно: въздействието на старинния храм, датиращ от края на Второто българско царство – ок. 1350 г., на фона на впечатляващата панорама, разкриваща се от скалите, над които той се извисява, е наистина впечатляващо. След всички събития, случили се през вековете, и в суровите климатични условия, на които е подложена малката църква, оцеляването ѝ до днес е истинско чудо.

4.8702702702703 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (185 Votes)

8d427415249e73980fd2261100a26101Православните богослужебни текстове, които се четат или се пеят, са едно от богатствата и украшенията на нашия църковен живот. Защото това са творби на църковна средновековна поезия, която продължава да се поддържа и до днес в установените отпреди много векове ритми, стилови фигури и образи. Разбира се, в пълнота това е възможно само за съвременни химнографски творби, писани на отдавна мъртвия византийски гръцки език, но така или иначе това творчество с различен успех продължава и днес. А при превод на гръцки богослужебни текстове (от средновековието или от съвременноста), на съвременен език, та дори и на църковнославянски (а такива преводи се правят и днес), не могат да се спазват поетичните форми, особено ритмиката. Те до голяма степен се губят, защото в тези преводи водещият принцип е да се запази съдържанието, а не формата. Това обаче не може и не бива да е пречка смисловото и поетичното богатство на тези текстове да се предава на съвременен, разбираем за богомолците език. В тази насока несистемно се полагат усилия, обикновено от ентусиасти, които се стремят да следват принципа на св. апостол Павел „в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“ (1 Кор. 14:19).

4.9166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (120 Votes)

Fr Ioan KaramichalevКакто вече писахме (тук), към края на изминалата 2020 г. на книжния пазар се появи „Лъх от тих вятър“ – сборник с къси разкази от известния столичен свещеник, поет и писател иконом Йоан (Янчо) Михайлов Карамихалев. Месец и половина по-късно отзивите за новата книга са повече от възторжени, а нейният автор беше чест и желан гост на публицистични предавания в телевизионния и радио-ефир и други средства за масова информация. И тъй като книга, написана от клирик на Православната ни църква, рядко се радва на такъв широк отзвук и толкова голям интерес и одобрение, екипът на Двери се обърна към нейния автор с няколко въпроса, свързани както със самата книга, така и с първоначалните отзиви за нея.

- Отец Йоане, Вашият сборник разкази „Лъх от тих вятър“ успя да впечатли като че ли поравно и църковната аудитория, и литературните, писателските среди. Какво от радостта, донесена Ви от големия успех на Вашия пръв опит в белетристиката, бихте споделили с нашите читатели?

- Най-голямата радост за един автор е, когато неговите творби и посланията, които е вложил в тях, докоснат умовете и сърцата на хората. Това би зарадвало и мене, книгата да достигне до читателите и да предизвика някаква, макар и малка, положителна промяна в тях. Благодарен съм, че известни наши литературни творци като Теодора Димова и Румен Стоянов харесаха моите разкази и дадоха положителна оценка за тях и че с авторитета и популярността си спомогнаха да се заговори и за моята книга сред литературните кръгове и в медиите. Интересът към такъв род литература, отнасяща се до ежедневието на православни духовници, душевните преживявания на християните и живеенето на вярата в заобикалящия ни свят, донякъде е обясним, защото тази книга, според мнението на гореспоменатите писатели, запълва определена ниша в съвременната литература, запълва и за голяма част от нашите съвременници липсата на личен опит в църковния живот, липсата на по-близко общуване с православни духовници и разбиране за естеството на тяхното служение.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж