Мобилно меню

4.80952380952 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)

2017 02 20 1117В своята историческа тъкан Църквата може да има рани на едно или друго място, но в същността си тя остава „божествено установление“ с божествена ипостас. Присъствието на „съблазни“ в това поле на историята не опровергава факта на Божието царство; напротив, то утвърждава неговата историческа автентичност. В неговия земен етап, в периода между започването на царството и неговото изпълване, между сеенето и жътвата заедно с „доброто семе“ „растат заедно“ и плевелите (Мат. 13:24-30), до „синовете на царството“ се развиват „синовете на лукавия“. В това явление няма нищо странно. „Всички съблазни“ ще бъдат събрани „при свършека на века“, при пълното осъществяване на царството. Дотогава е нужно търпеливо приемане на тази историческа реалност и укрепване на „доброто семе“ с всички възможни средства.

Из "Мисията на Православната църква"

4.74285714286 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (70 Votes)

nedelia na hananeikata„Не е добре да се вземе хлябът от синовете и да се хвърли на псетата“. С тези думи Христос привидно отказва на хананейката-езичничка да изцери дъщеря й, независимо от молбите и сълзите на жената, защото тя не е от богоизбрания израилски народ. Учениците Му,  като порядъчни евреи, презират чужденците и езичниците, и молят Учителя си: „отпрати я, защото вика подире ни“ (Мат. 15:23).

За тази евангелска случка напомни вчерашната грозна сцена в град Елин Пелин. Гневното население молеше кмета, радетел за православно вероучение и сам катехизиращ се от няколко години, да изгони семейство от възрастни сирийци и сина им от техния град. Те се позоваха на това, че турци (разбирай мюсюлмани) в техния град не е имало и няма да има. Сигурно в този момент тези гневни българи най-силно са се изживявали като православни християни в иначе атеистичния си живот. Издигнатият от патриотични формации кмет на града, който също се смята за православен християнин, счете за свой дълг да откаже гостоприемство на странниците, прогонени от войната, и да ги отпрати, защото предизвикват скандали. Постъпката му е напълно в духа на днешния български патриотизъм и неговото разбиране за православно християнство. Но то е точно противоположното на това, на което учи Христос.

4.62222222222 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (45 Votes)

472"Изпитвам тревога, но не за страната, а за Църквата. Заплашват я различни опасности, но главната опасност се състои в това, че тя все по-малко е Църква Христова, говорейки за всичко, но не и за Христос, служейки на всичко, само не и на Христос".

Известният руски свещеник и професор по църковна история прот. Георги Митрофанов коментира протестите на жителите на Петербург срещу решението на местната управа да предаде на Църквата един от историческите храмове-музеи в града, Исаакиевския събор. През последните два месеца тази тема е една от водещите в руската светска преса, тъй като жителите на Петербург масово се възпротивиха на тази идея, което доведе до конфронтация с Църквата. Опитвайки се да обясни неочаквано острата реакция на обществото, отец Георги Митрофанов заявява в свое интервю:

4.83333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)

anastasios cnn greece7Отварянето на пътя за идването на Божието царство в сърцата на хората и в историята не е нещо просто и лесно. Има цена. Този, който реално иска да се потруди за разпространението на благовестието, трябва да е решен на болка и злострадание. Не съществува християнство без кръст. Нито християнски и мисионерски живот без съразпъване с Христос.

Тези, които търсят комфорта, мощта на този век, светските богатства и привилегии, не могат да бъдат истински „синове“ и проповедници на Божието царство. Аскетическото предание на Православната църква е постоянен и екзистенциален протест срещу лесното и приспособено християнство, което с думи възпява, а на дело избягва или дори враждува с Христовия кръст (Фил. 3:18).

Из "Мисията на Православната църква"

4.76923076923 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (52 Votes)

25 oИ тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство,

всяко лицемерие, завист и клевета... (1 Петр. 2:1)

Все по-често ми прави впечатление, че онези, които мислят и говорят за Бога, и считат себе си за християни, водят по-труден живот. Няма да бъде преувеличено, ако се каже, че днес подобни хора биват възприемани като „аутсайдери“ поради нежеланието им да се вместят в наложените рамки, да се впишат безконфликтно в модерните тенденции. Разбира се, такива човеци все по-рядко се срещат, да не кажем, че те просто са на изчезване. Те сякаш живеят своята Христова принадлежност самостоятелно, самотно, пазейки се от възможните течения, продиктувани от изкушенията на света. Вярвам, че докато ги има тези Христови последователи, светът няма да погине.

Не по-малко тревожно е и другото съвременно явление: масовото налагане на различни стереотипи за християнска идентичност, които обаче са противни на християнското разбиране за пълноценен живот. За християнина съществуването извън Църквата е немислимо поради противоречивата природа на човека. Проблемът е, че мнозина възприемат себе си като християни без да пребивават адекватно в Църквата, без да разбират, че тя е извор на благодатно освещаване, придобивано чрез силата на св. Тайнства, установени от самия Христос и засвидетелствани в Св. Предание и Св. Писание – двата най-автентични извора на Църквата. Да присъстваш в Църквата без доброволно осъзнаване на този акт е като да посягаш към причастната Чаша без необходимата предварителна подготовка, без да различаваш към Кого пристъпваш (1 Кор. 11:26-30). Подобно действие води човека по-скоро към погибел, а не към спасение.

 

 

И рече старецът...
"Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога."
Авва Памб
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.