Мобилно меню

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)

Ca1„Защото време е да почне съдът от Божия дом“ (1 Петр. 4:17) пише ап. Петър в началото на църковната история. Това време настъпи за Католическата църква на Франция, която реши да открие пред обществото шокиращата истина за себе си. Конференцията на католическите епископи на Франция създаде преди три години независима комисия, ръководена от бившия вицепрезидент на държавния съвет Жан-Марк Сове. Църквата дори предостави на комисията три милиона евро за нуждите на разследването.

Всъщност начало на процеса даде папа Франциск, който свали грифа за секретност от делата на клириците педофили. Този гриф беше поставен от неговия предшественик Бенедикт XVI през 2011 г. в опит да спаси репутацията на църквата. Смята се, че неговият отказ от престола две години по-късно освен всичко друго е и последица от лавинообразното нарастване на тези дела, участници в които вече бяха и епископи, и кардинали.

4.963963963964 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (111 Votes)

557840 516210231797041 362033652 nНякога, преди хиляди години, премъдрият цар Соломон, разказвайки за суетата на света и неправдата в него, заключи:  няма нищо ново под слънцето…

Преди това баща му, славният цар Давид, изпя в своите песни „Сега на всяка наша крачка ни окръжават (нечестивците); те устремиха очите си, за да ме повалят на земята“ (Пс. 16:11)… Да повалят на земята всички слаби, честни и вярващи хора, които, подобно на  Псалмопевеца, бяха непорочни пред Господ и се пазеха да не съгрешат (срв. Пс. 17:24).

Другаде той, превзет от любов по Божията правда, пееше: „Нечестивците няма да пребъдват пред Твоите очи“ (Пс. 5:6). Така е! Нечестието им никога няма да остане пред Божиите очи, няма да го има и в Рая – Царството на вечния живот, Царството Божие. Нечестието им обаче дълго ще пребъдва на земята. Злото ще превзема народите. Те ще се вълнуват против Господ и против Помазаника Му Христос, както и против всяка правда и истина.

4.9090909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (154 Votes)

mitropolitis alexandroupoli 2Интервю с Александрополския митрополит Антим за поведението на християните в пандемията, благотворителността на Църквата и пастирските грижи към бедни и богати.

- Ваше Високопреосвещенство, живеем в трудни времена заради пандемията и в такива моменти винаги обръщаме поглед към Църквата за утеха и подкрепа. Кажете, моля Ви, послушаха ли Ви вярващите във Вашата епархия, когато ги призовахте да ограничат посещенията си в православните храмове заради пандемията и да отправят молитвите си към Бога пред своя домашен иконостас?

- Наистина, трудни са времената, в които живеем. Пандемията променя много страни на всекидневния ни живот. Затова Църквата е призвана да изпълни задачата си да утешава и да подкрепя народа си. Църквата ни учи на две неща: да живеем живота си с радост и надежда и в края на земния си живот да победим и смъртта, като я направим преддверие към истинския живот, който идва след това. И това не са философски спекулации, това е самият наш живот. Ние, християните, всичко това го живеем и затова не беше лесно да ограничим този наш духовен опит, като затворим храмовете, които за нас, православните християни, са „небе на земята“. В крайна сметка обаче, за да запазим нашите болни и възрастни хора, се примирихме и направихме домовете си храмове и домашните си иконостаси – олтари.

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

dНе всичко случващо се в Църквата ни радва. Някои неща ни напрягат, други ни смущават. Някои вярващи старателно крият своите размисли и не ги споделят дори с най-близките си хора. Други пък обратно – смело и рязко ги изливат в социалните мрежи и в публицистика. Предлагаме ви един интересен разговор на главния редактор на сп. „Дары“ Сергей Чапнин с протоиерей Вячеслав Перевезенцев (1965-2021) за езика на Църквата, който тя използва за диалога си със света, но и между самите християни.

d400

С. Чапнин: През последните години у мене се оформи впечатлението, че е настъпила криза, която аз бих определил на първо място като криза на църковния език. Дискусиите през последните години за употребата на съвременния руски език в богослужението е само една от проявите на тази криза и далеч не е най-важното. Аз бих откроил два основни проблема. Първо, че с много редки изключения Руската православна църква не успя да използва езика на Евангелието в диалога с външния свят. Тук имам предвид както държавата, така и обществото. Църковната йерархия реши да не рискува и в желанието си да бъде разбрана, предпочете да използва чуждия за нея език на секуларното общество – да говори за патриотизма, историята и проблемите на съвременния свят, да използва понятията и идеологическите конструкции, които са удобни за държавата. Езикът на Евангелието започна да изпълнява не съдържателна, а декоративна функция. Това ми се струва парадокс, тъй като възниква очевиден смислов разрив: на думи Църквата декларира привързаност към традициите, а на практика твърде лесно се отказва от тях, за да бъде по-разбираема за външния свят. Вие нямате ли такова усещане?

4.873786407767 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (206 Votes)

77dbТози въпрос много често е занимавал хората в планинските области. Чува се, примерно, че мечка влязла в нечий двор, нападнала животно или стадо, или пчелин, но докато не дойде в нашия двор и не засегне добитъка ни, много-много не обръщаме внимание на тревожните новини. Шегаджиите в кръчмата, които се интересуват повече дали кръчмарят е „кръстил“ виното или ракията, веднага взимат на подбив всяка вест за мечка, правеща големи пакости на селото.

На такава история ми прилича и сегашното положение с коронавируса. Боледуват стотици хиляди у нас, умират хиляди, сред тях и десетки клирици на Църквата ни, но безотговорни шегаджии – православни християни, че и не малко клирици – се глумят с нещастието на съседите си, защото… мечката не е дошла още в техния двор. Просто мечка няма, това са заговори на тъмни сили, а който им вярва, не е истински православен християнин.

Само че, доколкото сме чели в дебелите книги, към спасение и живот ни е призвал Христос, а не към гибел и смърт.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum