Енцикликата на папа Лъв XIV Magnifica humanitas е най-съдържателното до днес институционално осмисляне на изкуствения интелект, оформено във вид на енциклика. Не защото в нея се казва нещо принципно ново за етиката на AI, а защото тя полага под съответния дебат философска и богословска основа, достатъчно солидна, за да може успешно да се противопостави на онази инструментална логика, която самият документ диагностицира.

Основната енергия на медийните реакции към първата енциклика на папа Лъв XIV отиде в заглавията: папата предупреждава, призовава към регулиране, настоява за предпазливост. Всичко това е вярно, но телеграфното преразказване пропуска най-важното – онова, което всъщност отличава този документ от един експертен доклад или кратък аналитичен меморандум. Енцикликата отказва да разглежда AI като технически проблем, изискващ управленски решения. Вместо това тя вижда в AI въпрос, изправил се пред нас, за това какви същества сме ние – и му дава отговор, разбира се, не изчерпателен, но внимателно обмислен: технологичната индустрия засега не е предложила нищо подобно.

Из „Записките на един келеш“

Простирам към Тебе ръце, душата ми е

към Тебе като жадна земя. (Пс. 142:6)

Литургията сама по себе си е извор на богословие...

Пол Майендорф

Познавам един човечец от Северозапада. Обичаше Божието слово, напълно му вярваше, но трудно го прилагаше. Уж само за любовта говореше, а не я даваше, уж за Бога говореше, а себе си слагаше на първо място, прошката му се струваше божествено нещо, но беше злопаметен, защото си мислеше, че върши някаква човешка правда, уж служеше на другите, но майка си забрави… въобще, дето викаха местните, „свестно момче, ама келешче“. Веднъж едно момиченце, протестантче, го попитало нещо за вярата и за храма, той отговорил каквото беше чел и чувал, и тя казала: „за първи път чувам поп да говори толкова разбрано“. Той не беше поп, нито можеше да бъде, беше си просто келешче. Но тази история, която ми разказа, провокира доста размисли в мене.

По непреодолима Божия воля в последните години по-често наобикалям тази част от България, най-западната и най-изостаналата, бивша крепост на комунисти, далечна земя на трибали, изпълнена с верблюди и други странни същества според Радичков, а настоящо нищо, но и непреходно красива. Освен чакали все още се срещат хора въпреки тежката демографска криза с най-голяма смъртност в България и Европа, най-застаряло население и най-ниски доходи. С тези хора разговарях често и виждах, че душата им е онази „жадна земя“, за която говори псалмопевецът. Ама нямаше кой да им каже „пет думи разбрани“, както казва ап. Павел. А и те как ще кажат „амин“ на нещо, което не разбират…

25 години от създаването на кабинета по религия и 5 години от неговото обновление в 150. ОУ „Цар Симеон Първи“

Когато ме попитат какво означава да преподаваш религия в училище, винаги ми е трудно да отговоря само с едно изречение. Защото религиозното образование не е просто предмет. То не е само урок, учебник, тетрадка или оценка. То е среща — среща на детето със смисъла, с доброто, с красотата, с другия човек и, разбира се, с Бога.

За мене часовете по религия в 150. ОУ „Цар Симеон Първи“ са едно особено пространство. Пространство, в което децата могат да говорят свободно, да питат, да се вълнуват, да търсят, да се учат да разбират себе си и хората около себе си. В тези часове говорим за вярата, за християнските празници, за светците, за Църквата, но всъщност говорим и за неща, които са много близки до детското сърце — за добротата, уважението, милосърдието, прошката, благодарността, приятелството, семейството.

Грузинската православна църква без никакви изненади утвърди новия патриарх – такъв стана местоблюстителят на починалия през март Илия II. Изглежда, че Шио III няма намерение да променя външната политика на Грузинската патриаршия и ще продължи традицията на избягване на решения по острите въпроси, пред които е изправена Църквата. Такива са например признаването на автокефалията на Православната църква на Украйна или заемането на страна в конфликта между Руската православна църква и Вселенския патриарх. Що се отнася до вътрешната политика, новият патриарх има шанс да повиши авторитета си, ако успее да издейства от властите амнистия поне за част от политическите затворници. От своя страна, опозиционните грузински медии засега не критикуват патриарх Шио, а напротив, възлагат на него големи надежди.

Наследник на апостолския престол

Нова глава в историята на Грузинската православна църква започна, както подобава, под възгласите на гръцки „Аксиос!“, тоест „Достоен!“. След продължилата няколко часа церемония по интронизация в древния храм „Светицховели“ в Мцхета, завършила с обряда на връчването на символите на патриаршеството, Грузинската православна църква има своя 142-ри католикос-патриарх Шио III. Той се подготвяше за това през последните девет години, откакто през 2017 г. предишният, легендарен патриарх Илия II го обяви за местоблюстител. Обикновено местоблюстителят се определя от Синода след смъртта или оставката на патриарха за времето до организирането на изборите. Затова мнозина тогава възприеха решението на Илия II като опит да предотврати спорове и противопоставяне вътре в църковния елит.

В Деня на Европа в интервю за БНР Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний говори за ролята на вярата и Православната църква в живота на обединена Европа. Архиереят отправи послание в празничния ден, в което пожела „да имаме повече любов помежду си, за да възтържествува и мирът между нас“. Той подчерта, че въпреки разделението в съвременния свят фактът, че живеем в Европа, ни дава надежда, че можем да се обединим“.

Митр. Антоний посочи, че нашето обединение следва да бъде върху „твърдата основа на християнския морал и принципи… Да имаме повече вяра, да имаме повече надежда, да имаме повече любов и да не подминаваме болката на нашите ближни, нито нуждата им“.