Мобилно меню

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (25 Votes)

Румъния1Още първата година след падането на режима на Чаушеску предметът „Религия” е въведен в румънското училище. Православната църква в страната улавя първия порив на въодушевление от свободата и не разочарова гладните за духовна храна румънци. За пътя на утвърждаването на предмета Религия като приоритетен в румънското образование разказват отец проф. д-р Василе Крецу и д-р Кътълин Криму от университета в Букурещ, които участваха в международния семинар за учителите по Религия в Русе. Още през 1990 г. предметът „Религия” става задължителен в началния етап от образованието, преподава се като СИП в гимназиалния и е пожелателен за последните два класа. Този период продължава до 1999 г., когато предметът „Религия” е изравнен с всички останали редовни предмети и се изучава като приоритетен. През тези близо девет години православните духовници и богослови оказват всячески подкрепа за предмета – Църквата осигурява учебните материали за учениците в по-голяма степен отколкото държавата, разработва и издава програми, апробира учебното съдържание, създава положителни нагласи в обществото към този предмет. Активността на духовниците и последователната църковна политика подготвя почвата за трайното утвърждаване на религиозното образование в румънското училище.

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (39 Votes)

 MG 1274Вероучението в Сърбия е върнато в образователната система на страната през 2001 г. Особеност на сръбския вариант за връщането на предмета в училищната система е, че то е плод на политическата воля на тогавашното управление. Гражданската война през 90-те години и изпитанията, сполетели сръбското общество, карат хората да се обединят около Православната църква и да припознаят в нея един от водещите обществени авторитети. За тези събития разказаха сръбските богослови и учители по Религия дякон Радомир Маринкович и Сречко Петрович, които взеха участие в международния форум „Преподаването на Религия в средните училища и прицърковните школи – цели, методика и резултати“, който се проведе в Русе от 2 до 5 октомври.

През 2003 г. правителството решава да възобнови преподаването на Религия в сръбските училища под формата на конфесионално обучение с вероучителен характер. Включването на предмета в образователната система предизвиква жестока публична полемика в сръбското общество, но в крайна сметка вероучението е въведено „буквално за една нощ“.

4.8550724637681 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (69 Votes)

ПанИнтервю на Двери с историка Момчил Методиев, автор на редица изследвания върху историята на Българската църква през комунистическия период

- В Старозагорска епархия тези дни ще се проведе честване на 50-годишнината от интронизацията на Старозагорския митрополит Панкратий. Честването ще е придружено с научна конференция и ще мине под мотото „Старозагорският митрополит Панкратий като образец на всеотдаен архиерей, духовен наставник и общественик“. В най-ново време обаче митр. Панкратий беше инициатор на разкола в българската църква – сега Църквата ни го издига за пример, това не е ли противоречие? 

Митрополит Панкратий е най-спорният архиерей в комунистическата история на Българската православна църква. „Спорен“ е най-неутралната дума, която мога да употребя за неговото служение като митрополит и член на Св. Синод. И ако в спомените на съвременниците му той е наистина спорен – могат да се чуят и положителни, и отрицателни мнения за него, архивите на Държавна сигурност са по-скоро недвусмислени. Архивите показват, че той е избран през 1967 г. за Старозагорски митрополит въпреки несъгласието и на патриарх Кирил, и на Комитета по църковни въпроси, без да става ясно дали подкрепата за него е дошла от местни фактори или от Държавна сигурност. Привлечен е за сътрудник на ДС през 1971 г., непосредствено преди избора на Максим за патриарх, отначало с псевдоним „Борис“, а след това – „Бойко“. Веднага след това става началник на отдела за външни отношения на БПЦ, който оглавява до края на комунизма. Това е отделът, който управлява цялата икуменическа и международна дейност на Българската църква и то в тясна координация с държавата и по-конкретно с Държавна сигурност. Може да се каже, че този отдел се превръща в орган на паралелна църковна власт. И това не е просто констатация, а заключение въз основа на многобройни документи. През 1990 г. митрополит Панкратий е избран за депутат във Великото народно събрание от т. нар. Отечествен съюз, ръководен от Гиньо Ганев, а целта на тази организация на изборите през 1990 г. е да отклони гласове от СДС. А по-късно митрополит Панкратий се налага като един от водачите на т. нар. разколници в БПЦ, които искат оставката на патриарх Максим заради подкрепата на комунистическата държава за избора му за патриарх.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (60 Votes)

Terminally(от Реанимацията за ре-анимиране)

Санитарката имаше съвсем бяла кожа, съвсем черна коса, съвсем зелени очи и нямаше възраст. Привлечен от тази игра на природата и козметиката, я разгледах дискретно и обстойно. В добавка към извънземния си вид, тя бе обсипана с бижута, изобразяващи слънца, луни и съзвездия, а почти на всичките си пръсти носеше пръстени със зелени като змийските ѝ очи стъкълца. Повече от ясно – бе от онези с енергийния обмен и теориите за всичко. Прииска ми се да проверя дали хвърля сянка, но в неоновия шеол на реанимацията никой не хвърляше. Тя се въртеше заедно с останалите между леглата и системите, вършейки обичайната санитарска работа, но за разлика от тях мълчеше и не можеше да се разбере, дали притежава характерния за повечето санитарки език, от който би се изчервил римски легионер. Тъй като бях чувал, че дори и мечка не закача умрял човек, по липса на по-добра възможност, се престорих на заспал, за да избегна опасността да се погрижи за мен. Мижейки, забелязах, че обикаля и опъва завивките на болните без никой да я кара, но го отдадох на старание да се хареса на дежурните сестри. Както повечето от нас, санитарките никога не вършеха това, което не влиза в задълженията им и избягваха да вършат онова, което влиза. После сестрите и другите санитарки се изнизаха една по една и в интензивния сектор останаха да дежурят нощното осветление и висящото в полумрака страдание.

4.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (65 Votes)

9c327ff1 2643 4b91 9608 c7f032438ecdНикога не е било лесно в Полша да си православен. Страната е с преобладаващо католическо население, а и то е със самочувствието на най-католическата нация в света. Затова е имало много случаи в историята на православното малцинство на полска територия, когато те са изпитвали гонения, изселвания на цели селища и дори на убийства по религиозни причини. Сега това до голяма степен е преодоляно. Но още се разказват случки като тази (записана от Вроцлавски архиепископ Йеремия (Анхимюк, † 2017 г.), професор по Нов Завет в Православния факултет на Християнската академия във Варшава). Началото на комунистическия период в Полша след 1945 г. е белязано и с преселвания на големи маси православно население по политически причини. На православните християни, които са останали в Полша при многократното местене на границите на Руската империя, винаги се е гледало като на руснаци или поне като на „руски хора“ в Полша (фактически етническият състав на православното население в страната е пъстър, но съвсем не е руски). Компактните маси от православни в източната и югозападната част са смятани за заплаха за сигурността на страната и са били предприемани най-различни репресивни мерки, включително и споменатите преселвания на десетки и стотици хиляди православни в северните и западните части, където живее плътно католическо население. Останалите да живеят в областта много често са се страхували да заявяват своята вероизповед и дори са приемали да изповядват римокатолическата вяра, за да не ги безпокоят, да не ги преследват и изселват, да могат да получат работата, която са способни да вършат, и пр.

И така, било в 80-те години на миналия век. Една престаряла съпружеска двойка в Югоизточна Полша била изправена пред раздялата на смъртта – съпругът бил вече тежко болен, на смъртно легло. Любящата го съпруга решила в този явно последен момент да му направи признание:

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.