Мобилно меню

4.41176470588 1 1 1 1 1 Rating 4.41 (34 Votes)

2017 01 20 0856В редакцията на Двери пристигна читателско писмо, изразяващо огромно недоумение от неочакваната "новогодишна честитка", която получили местните храмове в Пловдивска епархия - вместо за "Църковен вестник" те били задължени да се абонират за ... в-к "Стандарт". Ето и текстът на писмото:

"Всички православни храмове в Пазарджик получиха неочаквана новогодишна честитка. Свещениците с изненада узнаха от пощальоните, че са абонати на в-к „Стандарт” и трябва да си платят този непожелан абонамент. Това масово служебно абониране е станало с благословията на пловдивския владика Николай, който го е наредил, без да пита никого. Така парите на отделните църкви от епархията са намалели с 275 лв. заради една единствена страница „Вяра”, която се помества във всеки петъчен брой.

Според християните, на църквите щеше да е по-евтино, ако всеки петък си купуваха в-к „Стандарт”, което годишно ще им струва 50 лв., а не сегашните 275 лв. за ненужни вестници, често поместващи неподходящи снимки в противоречие с християнския морал. Учудващо е, че в църквите може да се намери в-к „Стандарт”, а изданието на БПЦ „Църковен вестник” го няма.

Всички свещеници си мълчат, все едно нищо не е станало, защото ако се обадят, ги е страх, че ще се озоват в някой затънтен край на епархията. Какво е това? Корупция, облечена във власт? Недомислие? Конфликт на интереси? Решение, водещо до материална изгода за някого? Сделка с издателите на в-к „Стандарт”?".

4.66666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)

Boris exzarhИзраелският адвокат Моше Алони, съвместно с професора по право от университета в Хайфа Моше Кешет и бившия израелски министър на здравеопазването и депутат ген. д-р Ефраим Снех, са внесли в Нобеловия комитет в Осло официална номинация на Българската православна църква от периода 1941-1943 за Нобелова награда за мир заради усилията на Църквата и на Светия синод за спасяването на 48 хиляди български евреи.

Нека кажа, че като българска еврейка, като писател, общественик и дипломат, отдавна съм номинирала за себе си БПЦ за тази награда.

Направих го още през 2012 година с книгата си „Ти вярваш“, в която подробно описах действията, процесите, борбите на българските владици от Светия синод за каузата да спасят своите съграждани-евреи.

Изследването на тази борба не можеше да бъде направено без точно да се формулира срещу кого се е борила църквата. Отговорът на този въпрос не е приятен за всички. Защото БПЦ не се е борила срещу някакво мистично зло, а срещу българското правителство и дори срещу българския цар, които заслепени от съюза с нацистка Германия далеч не са споделяли в онзи период хуманистическите принципи на Църквата.

4.81818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)

676238 600Нашето време, нашето безвремие…

Все повече текстове на тема реалността в руското православие, са посветени на разочарованието.

Църковната и близката до Църквата интелигенция въздиша тежко: ето, показаха ни Нарния, пък тя се оказа нещо като партиен комитет. Ние си мислехме, че „отец Звездоний”* на Войнович е една зла и глупава пародия, но като гледаме какво се говори и се извършва от името на православието днес, не ни остава друго, освен да смятаме това описание просто за леко преувеличение. Да, разбира се, има и друго православие, но в общественото пространство то е някак все по-тихо и незабележимо, особено докато от живота си отиват свещениците, заварили съветския строй и живели под идеологически натиск.

Сега непрекъснато чуваме, дори от смислени хора, че не всичко тогава е било толкова лошо. И наистина, свещеноначалието е получавало достъп до благата и останалото (дори с Брежнев са вдигали наздравица на кремълските приеми). А и не са гонили бабите от храмовете, прощавали са странностите на интелектуалния елит. Ала за редовия вярващ, който се стараеше при това да живее един нормален живот – да учи, да работи не просто като метач**, беше почти изключено да демонстрира вярата си. Ако в час по физкултура се забелязваше, че някое дете носи кръст, то се превръщаше в същински изповедник, понякога дори ставаше обект на истински тормоз. Като ходехме на Църква за Великден, подминавахме комсомолските патрули, които зорко заграждаха младите момчета − така завинаги можеше да се простиш с кариерата си. Да, успявахме някак да ходим на църква, да, по някакъв начин надхитрявахме грохващата съветска власт. Обаче като войник все пак си носех кръстчето зашито във „въшкарника“, и при това на втората година, защото през първата такива пуловери не ни се полагаха. Много добра имунизация срещу „звездонизма“.

И ако някой влизаше в Църквата открито, например постъпваше в семинарията, той завинаги биваше низвергнат от обществото, а заедно с него и семейството му. И може би това отчасти обяснява стила на поведение на днешното свещеноначалие – те „си го връщат“ за безпросветните унижения, които са преживели като деца и юноши, сега са господари на положението.

4.83050847458 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (59 Votes)

svatanasiiОт няколко години, по покана на храмовото духовенство, имам удоволствието да изнасям беседи и да разговарям с енориашите на стария варненски  храм, носещ името на самоотвержения светител. Първата покана приех с колебание поради голямото разстояние, което трябваше да измина от София до Варна, но след пристигането и топлия прием, макар и уморен, бях готов да си призная, че дългият път си заслужава.  

Усещането пред храма е особено, защото всичко е различно. Грабва те добре подреденият двор, който примамливо кани да поседнеш, да се подготвиш преди да влезеш в храма, да размениш дума с приятел, съсед, да се запознаеш с новостите в енорийския живот. Тук са и свещениците - усмихнати, добронамерени, познаващи всички и адекватно общуващи с тях. Те подават ръка за поздрав и благослов на идващите богомолци, като се интересуват за едно или друго в семейството им, за здравето на децата, поздравяват за семеен празник. Всички стават едно. Енорията се събира, за да влезе заедно в храма.

4.23076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.23 (39 Votes)

ДостИзмамаа неочаквано се появи днес една новина - изявление на синодния отдел "Връзки с обществеността" за това, какво БПЦ в лицето на своя патриарх не е направила. Винаги е по-добре, разбира се, да се споделя какво си направил, но ето, че има и такива "казуси" (вижте тук).

Новината за тази идея (не знам дали може да се нарече инициатива) на български клирици е добра и интересна. Затова смятаме, че услужливостта и добронамереността на медиите да я разгласят явно е провокирана от желанието на цялото общество Църквата ни да се включва в социално значими дела. А това с телефонните измами наистина е такова. Още повече че "контингент" както на измамниците, така и на Църквата ни са старите хора. И какво по-естествено от това клириците да поискат да ги защитят? Това им е дори сред основните задъжения, щом са пастири, а не наемници. Затова буди повече тревога, отколкото успокоение въпросното изявление.

 

 

И рече старецът...
"Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение."
Св. Варсануфий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.