Мобилно меню

4.6610169491525 1 1 1 1 1 Rating 4.66 (59 Votes)

162874.pЗлополучната среща на генералния директор на БНТ със синодни митрополити по повод предаването „Вяра и общество“ отвори кутията на Пандора за нашата Църква. И това, което излезе на бял свят, никак не е добро. Публичният линч, особено с участието на Църквата, никога не изразява истината. Независимо от намеренията. Обществото, колкото и непросветено да е, безпогрешно усеща това и се изпълва с недоверие към тези, които заклеймяват, които сочат с пръст и искат от „кесаря“ да вземе меча си и да го употреби, призовавайки за това „от Божието име“.

Не е християнско да търсиш възмездие от светската държава за „оскърбените си религиозни чувства“. Не е нормално с благочестив вид да сочиш някого с пръст, да го наричаш безбожник и безброй други клевети, при това държейки плакат с думите: „Злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се“. Особено когато това е твой брат в Христос. И не, това не е ревност за истината! Това е обикновено и незряло желание чрез нечие публично унижение да потвърдиш пред себе си и пред околните своята субективна правилност или „благочестие“, казано на християнски език. Дали правим връзката между тези свои религиозни преживявания и общите закони на психологията, според които колкото по-неуверен е човек, колкото по-неспокойна е съвестта му, толкова по-категорично безмилостен е в заклеймяването на другите?

Как умеем лукаво да се скрием от съвестта си! Надминаваме в това изкуство древните фарисеи, когато твърдим: „Аз може да съм прелюбодеец, таен или явен, но имам свещеното право да соча с пръст врага на Църквата. Аз съм най-окаяният от всички грешници, но за вярата съм огън и компромиси не правя“...

4.1139240506329 1 1 1 1 1 Rating 4.11 (79 Votes)

2020 07 05 2118Пиша ви по повод дискусията около „Вяра и общество“ по БНТ и по-точно обвиненията срещу автора и водещ на предаването в богохулство, заедно с другите критики срещу него и работата му като журналист. Атаката срещу предаването и автора му пораждат редица въпроси, на които аз сама не мога да си отговоря. Наясно съм, че нямам нито познания, нито опит, но ако чрез вашия сайт те се поставят за обсъждане в църковното общество, могат да бъдат принципно изяснени:

Кое точно се нарича богохулство и какво означават тези конкретни обвинения в богохулство, какви се очаква да са последиците за един православен християнин, обвинен в богохулство? Кой го обвинява в богохулство и, както е в конкретния случай, ако това е само началникът на журналиста (т. е. Емил Кошлуков пред СЕМ), то Светият Синод, като подкрепя действията на Кошлуков (според писмото му до БНТ от 30 юни 2020 г.), значи ли, че подкрепя и тези обвинения?

4.6296296296296 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (54 Votes)

01 w747 h800 q100Дойде време за официално отваряне на църквите в Обединеното Кралство, а на мене не ми се отпуска сърцето да се зарадвам. Дори не знам как да озаглавя мъката ми, която искам да излея сега.

Мъката ми е породена от разделението на малкото стадо вярващи българи по света и у нас относно предаването на Горан Благоев по БНТ.

Ние всички вярващи и ходещи на църква българи се познаваме поименно и по лице. Толкова малко сме. „Шепа“ хора. Това, което ни обединява, са Тялото и Кръвта Христови, които се претворяват и предават всеки ден. Ако в сърцето си имаме ненавист към брата си, как пристъпваме към същата Чаша, към която и той пристъпва?

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (48 Votes)

img 2713 1s 300Властта толкова свикна с пълната лоялност на църковните йерарси, че автоматично пренесе тяхната позиция към цялата църква. И това се оказа голяма грешка. Недоверието към държавата остана твърде съществена черта на народната религиозност и това може да стане съкрушителен удар върху по-голямата част от системата на държавно-църковните отношения. 

Бунтът на манастира в Урал и неговото излизане от подчинението на официалната църква се оказаха неочаквани както за официалната църква, така и за руското общество в цялост. Бунтовниците изискват спазване на „чистотата на вярата“, а това е типичен лозунг на всички, включително и на православните фундаменталисти. И техните призиви за църковен съд над патр. Кирил и над тези йерарси, които са отстъпили от чистотата на вярата, говорят за радикалния и достатъчно войнствен характер на бунтовниците. И въобще не е случайно, че тези събития се случват на фона на пандемията.

Църквата реагира бавно на промените в живота на обществото и губи много сили за запазване на традицията. Но периодът на пандемията стана рядко изключение от това правило. През март-април патр. Кирил и Свещ. Синод бяха принудени да действат бързо и приеха редица решения, радикално променящи обикновеното поведение в храма.

4.5377358490566 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (106 Votes)

Image 8764728 302Въпросът изглежда нелогичен, защото, щом писмото е на Св. Синод, значи е негово. Да, ама не. Св. Синод е колективен орган и там всеки един от митрополитите може да предложи някакъв текст, който сетне след решение на колективния орган става текст на синода. А публична тайна е, че много често текстовете на Св. Синод се пишат от хора, които не са членове на синода, а често дори не са служители на синодната канцелария.

Това писмо се очакваше да се появи, защото има някои хора с големи амбиции, а има и усърдни „с ревност не по разум“ църковни активисти, които сън не спят, докато не си кажат мнението – особено ако е възможно то да мине за мнение на колективния ръководен орган на БПЦ-БП. Медии предупредиха, че се е изготвило такова писмо, че един амбициозен митрополит го „придвижвал“ към официализиране, че севернобългарски митрополити стоели зад идеята. Появи се и самият текст с предупреждението: в него има много правописни грешки!

Щом има правописни грешки, рекохме си, някои не много грамотни, но пък више амбициозни хора са го изготвили. Този вариант с правописните грешки услужливо се разпространи от светски медии (основно сайтове), особено днес преди т. нар. „молитвено присъствие“ пред сградата на БНТ.

Какво обаче прави впечатление: писмото на Св. Синод до генералния директор на БНТ е обявено тъкмо като писмо на синода, но се оказва, че нито синодът има такова решение (дори неприсъствено взето), нито писмото е подписано от членовете на Св. Синод на БПЦ-БП. И все пак писмото е подписано от българския патриарх и „изведено“ от канцеларията на Св. Синод на 30 юни.

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин