На 28 октомври 1965 г. е приета декларацията на Втория ватикански събор "Nostra aetate" (В наше време). Този документ бележи исторически поврат в отношенията на Католическата църква с последователите на другите религии, като категорично отхвърля дискриминацията и насърчава взаимното опознаване и уважение. Днес, шестдесет години по-късно, ние си припомняме дълбокия смисъл на този текст. Той утвърждава диалога не само като средство за мирно съжителство, но и като духовен път, който може да отведе човека от страха към доверието и от отчуждението към любовта. Делкларацията остава и ориентир за пастирските и богословските решения на Църквата във време, когато разделението често надделява над диалога, религиозната свобода системно се нарушава, а Божието име бива предавано и използвано за оправдаване на насилието и тероризма.

По повод тази значима годишнина, на 16 септември 2026 г. ватиканският официоз "L'Osservatore Romano" представи новия документ „Път на надеждата“. Той е подготвен от три дикастерии на Римската курия, подписан е от папа Лъв XIV и е получил папско одобрение на 22 юни 2026 г. Официалното му публикуване е знаково избрано в навечерието на празника на света София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов. Този празник чества Божията премъдрост, проявена именно чрез тези три най-важни добродетели.

В Гръцката православна църква дейностите за подкрепа и превенция на зависимостта от хазартни игри са децентрализирани, тоест, организирани са по митрополии и енории, в сътрудничество със специализирани държавни и лечебни структури.

Приоритет е свещениците да бъдат обучени да разпознават зависимостта и да насочват към лечение. Например, митрополията на Тесалиотида и Фанариоферсала през юни 2022 г. организира обучение на духовенството със специалисти от Центъра за лечение на зависими лица „Изход“ (специализирана терапевтична програма за зависимости в Гърция, базирана основно в Лариса). Свещениците са запознати със зависимостите от наркотици, алкохол, хазартни игри и интернет, както и са обучени за работа със засегнатите семействата.

В Сърбия проблемът с хазарта се оценява като сериозен, особено сред младите, но няма сериозно изследване на зависимите след 2014 г. Тогава Институтът по обществено здраве съобщава, че 51–93 хил. души с проблемно или патологично залагане, от които 14–33 хил. са в най-тежката, патологична категория. По-новите оценки са на експерти, но без национална статистика. През юни 2026 г. сръбското национално радио обобщава актуалните оценки като над 90 000 души със сериозен проблем, който се отразява на личното им здраве и техните семейства. Сред непълнолетните проблемът е още по-сериозен – почти всеки пети 15–16-годишен е играл за пари, въпреки че хазартът е забранен за непълнолетни.

В Сърбия Църквата също е реагирала на проблема с хазартната зависимост, но за разлика от Румъния и Грузия не е предприемала публичен натиск за промяна на законодателството, за да защити хората, които са най-податливи да изпаднат в зависимост. Акцентът е поставен върху лечението, пастирската помощ и рехабилитацията на зависимите.

Грузинската православна църква има последователна политика срещу хазарта, която излиза далеч извън общите нравствени призиви. Грузинската църква не се ограничава с проповеди, че хазартът е грях. Подходът ѝ поне от 2019 г. насам има четири практически измерения: законодателно лобиране и участие в работни групи; сътрудничество с медицински и психологически специалисти; работа с UNICEF и държавните институции; превенция, насочена особено към децата и младите хора и настояване пред държавните органи за реално прилагане на ограниченията.. В този смисъл тя възприема лудоманията (хазартна зависимост) едновременно като духовно-нравствен, семеен и обществено-здравен проблем.

За активна църковна политика по този проблем може да говорим поне от 2017 г. Тогава по инициатива на патриарх Илия II в Младежкия център при катедралата "Св. Троица" се събират представители на Църквата, правителството, парламента, НПО и семейства на зависими. След срещата прот. Андрия Джагмаидзе съобщава, че ще бъде създадена работна група с представители на държавата, обществото и Църквата. Обсъждат се възрастови ограничения, единен регистър на зависимите, възможността близки да поискат чрез съд забрана за игра и, много важно, ограничаване на рекламата, която първоначално дори не е включена в законопроекта. Министерството на финансите заявява на самата църковна среща, че е готово да обсъди добавянето ѝ.

През 2019 г. в бедната страна проблемът достига критични размери – хазартът достига приблизително 24% от общия отчетен оборот на грузинския бизнес сектор. Над 50 % от учениците са играли хазарт въпреки забраната за участие на лица под 18 г. в онлайн хазартните игри. Изследване на Центъра за изследване на хазарта и превенция на лудоманията отбелязва като основна причина изключително агресивната реклама на онлайн казината – интернет реклама, SMS съобщения и билбордове, които правят хазарта да изглежда „модерен“ сред подрастващите. В резултат на натрупаното обществено напрежение има парламентарен натиск за промяна на закона. Тогава Грузинската патриаршия също се включва и започва да разглежда проблема не като въпрос за личната нравственост, а като среда, която активно привлича децата към хазарта.

Преди няколко дни в малък български град баща уби двете си дъщери и се обеси. Той е играел хазарт, имал е дългове, семейството му е било разбито. Нашата църква през последните години заявява публично като свой приоритет „запазването на семейството“, но с изключение на една частна инициатива на християни във Варна („Отвори очи“) и в столичния храм "Покров Богородичен" (вж тук), Църквата ни не разпознава хазарта като опасност за семейството. А с голямата си енорийска мрежа в цялата страна, особено в малките населени места, тя има огромен потенциал да участва в справянето с тази болест. В поредица от няколко публикации ще представим как в други поместни Православни църкви подхождат към този проблем.

Румънската православна църква не се ограничава до морална критика на хазарта. Ръстът на пристрастените към хазарт е показал, че не е достатъчно Църквата да каже, че „хазартът е грях“, а духовникът да увещава човека „да спре“. Агресивната реклама, лесната достъпност на онлайн-залаганията, многобройните казина и бедността много бързо могат да доведат човека до състояние, в което не може „да спре“. Семейството му е разбито, той е потънал в дългове – кредити, бързи заеми, скрити задължения, които не може да върне. Световната здравна организация вече посочва самоубийството сред основните здравни последици от хазарта - хората с хазартно разстройство лесно изпадат в депресия и са имали приблизително 15 пъти по-висок риск да починат от самоубийство.