Бобок

Детайли

Михаил Епщайн

14 Януари 2026

В разказа на Достоевски „Бобок“ героят броди из гробището и чува разговорите на мъртъвците. Съзнанието не ги напуска веднага, а постепенно. И за тях това е миг на щастливо разкрепостяване от всички окови на морала.

„Дявол да го вземе, ето какво нещо е гробът! Всички ще разказваме историите си на глас и няма вече да се срамуваме... Всичко горе беше вързано с гнили въжета. Долу въжетата! Ще преживеем тези два месеца в най-безсрамна истина! Да се съблечем и оголим!“ „Да се разголим, да се разголим!“, викаха всички в един глас.

Над гробището се надигат гъсти зловонни изпарения – процесът на разложение вече е обхванал и самите души. И насред този „празник на мъртъвците“ изведнъж се чува странната, неясна дума „бобок“: „Не че е глас, а като че ли e някой до тебe: „Бобок, бобок, бобок!“ Какво е това бобок?“ Точният смисъл на думата остава неясен. Това не е дори дума, а думичка, някакво мърморене, междуметие – звук на умираща, но още тлееща душа.

Нашето огледало е другият

Детайли

Прот. Николай Лудовикос

13 Януари 2026

Страда ли някой, защото самият той не обича? Много малко са онези, които ще дойдат и ще ми кажат: ‘Отче, аз не обичам както трябва.’ Къде са тези хора? Потърсете ги и ги намерете. Всички ще ви кажат: "Мен не ме обичат! Не ме обичат родителите ми, жена ми не ме обича, не ме обичат децата ми, а аз толкова много съм направил за тях..." Поне досега при мен не е идвал никой, който да ми каже: "‘Отче, виж, аз имам голям проблем. Аз съм болен – аз не обичам. Ако това, което чувствам към другите, е любов, тогава се срамувам от себе си.’ Така ли е или не?

Разбирате ли колко голямо нещо е това, което наричаме любов? Имаш едно огледало, в което непрекъснато се отразяваш. Това огледало е другият човек. Когато си сам, казваш: "Обичам те, грижа се за теб, всичко е наред.." Но когато другият застане пред теб такъв, какъвто е, със своите страсти, със своите трудности, с болката си, с безизходиците си, с объркванията си – хайде тогава, кажи му, че го обичаш право в очите, и го докажи.

Животът с Христос е празник

Детайли

Прот. Георги Схинас

11 Януари 2026

Не ви ли прави впечатление, че хората идват на църква и слушат едни и същи думи? Същите думи. Всяка неделя, в продължение на 50, 60, понякога 100 години, колкото живее човек. Ако бяха на театрално представление, щяха да искат да видят друго, нещо ново. Колкото и да е хубаво едно представление – гледаш го, гледаш го пак, и край. И все същите актьори. Поне на Бродуей в Ню Йорк сменят трупите – играят например „Фантомът на операта“ в Majestic Theater вече 25 години. Знам, защото съм ходил веднъж. Сменят се актьори, музиканти, интерпретации... А тук, в църквата, почти нищо не се променя. И все пак хората идват отново и отново. Значи нещо получават от това. 

Затова не можем просто да кажем някому: „Недей да ходиш по барове“, "Не преяждай", „Не се напивай“... Може и да ги кажеш тези неща като съвети, но за да ги спазва човек, трябва нещо друго да спечели сърцето му. Аз им казвам: „Ела в неделя. Ела и в събота. Ела и на делничните литургии.“ И се старая да им предложа едно пиршество, което те не познават, но то е наистина пиршество. Защото, ако не беше празник, приятелю, нямаше да съм тук в този момент, да съм свещеник. Да не съм глупав? Защо да стоя в храма, понякога и с някой певец, който пее фалшиво, тъй като не са всички обучени византийски псалти... 

Чувството за вина и покаянието

Детайли

Архим. Варнава Янку

09 Януари 2026

Чувството за вина по своята същност е сигнал за събуждане, който показва, че нещо вътре в нас не е наред. В този етап то може да бъде полезно, ако се възприема като средство за мобилизация, за да се разбере какво липсва и какво поражда тази вина.

Но аз няма да се задържам върху вината, защото тя по своята същност е егоцентричен акт. Това е начин човек да се занимава постоянно със себе си: „О, защо направих това? Защо съм такъв?“ Това постоянно самонаблюдение, това занимаване със себе си е егоистичен акт, чрез който човек всъщност се стреми да се самооправдае, да анализира вината си, да се вглъбява в нея, мислейки си, че така ще компенсира вредата, която е причинил на себе си и на другите, и това по някакъв начин ще го оправдае.

Не, няма вина, след като Христос беше разпнат. Няма вина от момента, в който човек се покае. Следователно въпросът е в покаянието.

Богоявление 2026 в София (фоторепортаж)

Детайли

Двери

07 Януари 2026

Стотици граждани събра традиционният Богоявленски обред на езерото в столичния квартал Дружба. Сред присъстващите бяха общински съветници, политици, хора на изкуството. Обреда извършиха Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил и столични свещеници и дякони. 

Осемнадесетгодишният Васил Борисов извади кръста от водите на езерото.

Предлагаме на читателите на Двери поглед към събитието на фотографката Стефка Борисова.