Глава 17. 1 – 10. Наставления към учениците. 11 – 19. Десетимата прокажени. 20 – 37. За Второто пришествие на Сина Човешки.
Лука 17:1. Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:
Следващите наставления на Христос към учениците Му не са свързани с предходната притча. Евангелист Лука просто предава тук онези речи на Христос, които е сметнал за уместно да съобщи на своите читатели, без да ги свързва едни с други. Всички опити да се направи такава връзка изглеждат неестествени. В по-голямата си част тези изказвания вече се намират в Евангелията от Матей и Марк. Настоящият стих е повторение на Матей 18:7 (вж. тълкуванието).
Лука 17:2. за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.
(Вж. тълкуванието към Мат. 18:6).
Лука 17:3. Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;
“Бъдете внимателни към себе си”. Господ току-що е говорил за изкушенията, които могат да се случат на учениците Му от други хора. Сега Той им обръща внимание, че и те самите могат да дадат повод на другите за изкушение, ако не проявят прощаваща любов към съгрешилия брат.
“Ако съгреши против тебе”. (Вж. тълкуванието към Мат. 18:15)
Лука 17:4. и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се – прости му.
“ако седем пъти” (Вж. тълкуванието към Мат. 18:21 – 22)
“се обърне” – ἐπιστρέψῃ, т.е. ще се върне, след като преди това си е тръгнал от теб с гняв.
Лука 17:5. И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.
Апостолите очевидно молят за усилване на тяхната чудодейна вяра, която те смятат за Божи дар (срв. 1 Кор. 13:2). Господ им отговаря, че това не е някаква особена вяра, а по-висше развитие на обикновената вяра. Ако имат такава обикновена вяра, те вече ще могат да вършат чудеса (срв. Мат. 17:20).
Лука 17:6. А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.
“синапово зърно” – κόκκον σινάπεως. Ако имахте вяра, остра, силна и гореща като синапово зърно, защото това е неговото свойство, щяхте да премествате и дърветата и да ги засадите в морето (Евтимий Зигабен).
“черница”. Тук вместо "планина" се споменава "черница", но мисълта не се променя.
“Тук има две велики неща, а именно, че вкорененото в земята, първо, ще бъде преместено от мястото си, и второ, ще бъде пресадено в морето. А какво може да се посади във водата? Очевидно е, че с тези думи Господ показва силата на вярата. Някои могат под "черница" да разбират в преносен смисъл дявола, защото той е измислил за нас вечния червей и го храни с мислите, които насажда; а с черничевите листа се хранят от червеи, които правят копринени нишки. Така и тази смокиня може да бъде изкоренена от сърцето на човека чрез вярата и хвърлена в морето, тоест хвърлена в бездната” (блаж. Теофилакт).
Лука 17:7. Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;
Притчата за безполезните слуги се намира само в Лука. Притчата за безполезните слуги се намира само в Лука. Пряка връзка с предходната не може да бъде установена. Господ рисува тук картината на слуга, който се връща от тежка работа на полето или от пасището. Господарят на слугата, без да обръща внимание на умората на слугата, му заповядва да му приготви вечеря и да му служи, като се препаше. И когато робът изпълнил заповедта на господаря си, последният дори не си помисля да му благодари.
Лука 17:8. няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?
Лука 17:9. Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.
Лука 17:10. Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.
Господ изяснява тази притча веднага. Учениците на Христос също трябва да се чувстват като Божии слуги. Когато са изпълнили дълга си пред Бога, нека не очакват никаква награда. Награда може да бъде дадена, но самите те, с чувство на смирение, трябва да осъзнаят, че са слуги, безполезни, т.е. със сигурност не заслужават някаква специална награда. В някои древни преводи обаче този израз "безполезни" не присъства, има само една дума "раби ". И. Вайс смята, че този израз е вмъкнат тук въз основа на Мат. 25:26 (а изглежда по-вероятно да е въз основа на Мат 25:30, където се среща точно този израз).
Лука 17:11. Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.
Евангелист Лука отново повтаря, че Христос отива в Йерусалим, отправя се към Йерусалим, макар че това движение е много бавно. Така в настоящия случай Господ преминава по линията, която разделя двете области Самария и Галилея. Евангелистът споменава Самария и я поставя на преден план, за да обясни как един самарянин се озовава сред десетимата прокажени, девет от които са евреи.
Лука 17:12. И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
Лука 17:13. и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
На входа на едно село Христос е посрещнат от десетима прокажени (вж. Мат. 8:2). Те стоели надалеч, защото законът им забранявал да се приближават до здрави хора, за да не заразяват последните (Лев. 13:46), и говорели на висок глас на Христос, за да се смили над тях. Очевидно те са имали някаква вяра в Христос като пророк, изпратен от Бога. В отговор Господ им заповядал да отидат и да се покажат на свещениците.
Лука 17:14. Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
Той им дал да разберат, че ще бъдат изцелени, че процесът на изцеление вече е започнал и че ще бъдат напълно здрави веднага щом стигнат до свещениците. Прокажените повярвали на Господа и отишли при свещениците да ги прегледат и да ги обявят за оздравели (Лев. 14:3 – 4). Къде, при кой свещеник е отишъл самарянинът, не е казано, но несъмнено при своя самарянски свещеник. И там, по пътя, се оказало, че наистина всички са били освободени от проказата. Това е било голямо чудо и, разбира се, всички изцелени е трябвало да се върнат при Христос възможно най-скоро, за да Му благодарят, а чрез Него и на Бога, за изцелението, което са получили.
Лука 17:15. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
Лука 17:16. и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
Но само един от изцелените се върнал, очевидно без да стигне до свещеника, и това бил самарянинът. Този факт е съобщен от Лука, очевидно с цел да покаже, че езичниците – а самарянинът бил близък до тях, поне по своя произход – са по-способни да оценят благата на откриващото се Божие царство, отколкото юдеите, които отдавна се готвели да го приемат.
Лука 17:17. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
Лука 17:18. Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
Лука 17:19. И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.
Христос, отбелязвайки неблагодарността на излекуваните евреи, се обърнал към чужденеца (ἀλλογενής, срв. Мат. 10:5) с успокояващи думи, като му казал какво всъщност го е спасило.
Лука 17:20. А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,
На въпроса на фарисеите кога според Христос ще дойде Божието царство, т.е. какво може да каже Христос за знаците и условията на неговото идване, Господ отговаря, че то няма да дойде "по видим начин" (μετὰ παρατηρήσεως), т.е. по такъв начин, че идването му да може да се определи чрез видими знаци. С това Господ означава духовния характер на основаното от Него царство, чието идване е извън човешкото наблюдение и поради това не може да бъде отнесено към определен момент (срв. стих 20, πότε – "когато").
Лука 17:21. и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.
“няма да кажат”, т.е. невъзможно е да се докаже настъпването на това царство по отделни явления.
“вътре във вас е”, т.е. сред вас, във вашия кръг, то вече е там (ἐντὸς ὑμῶν ἐστιν), а вие – мислено добавя Господ – не го забелязвате.
Като казва това, Господ може би има предвид извършените от Него чудеса и особено изгонването на бесове, което свидетелства, както е казал преди, че Божието царство вече е достигнало до юдеите (вж. Мат. 12:28). Някои тълкуватели (сред древните – св. Йоан Златоуст и блаженият Теофилакт) придават на това изказване друг смисъл. Според тях Христос казва тук, че Царството Божие е "в душите ви". Но на това тълкуване категорично се противопоставя фактът, че речта на Христос е отправена към фарисеите, в чиито души Господ най-малко от всички е могъл да намери знаци за идването и резултатите от този нов ред на живот, който Той обозначава с името Царство Божие.
Лука 17:22. И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;
“на учениците си”. Христос, може би след отдалечаването на фарисеите, се обърнал към учениците Си с някакво обяснение на въпроса, повдигнат от фарисеите, относно идването на Божието царство. Той говори за откриването на това царство в неговия славен вид, което ще съвпадне с Второто пришествие на Сина Човешки (следователно този "Син Човешки" трябва да бъде първо отстранен – алюзия за смъртта на Христос).
“ще пожелаете”. Това желание ще бъде предизвикано в учениците, вероятно от изпитанията на последните времена.
“поне един от дните на Сина Човечески”. (думата “поне” е излишна), т.е. да видите (в смисъл да преживеете, срв. 1 Петр. 3:10) един от дните на месианското време, за да си починете от скрърбите, но тъй като времето на идването на Месията все още не е настъпило, няма да видите този ден.
Лука 17:23. и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, – не ходете и не дирете;
“ще ви кажат” (вж. тълкуванието към Мат. 24:23, 26).
Лука 17:24. понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.
“като светкавица”. (вж. тълкуванието към Мат. 24:27). Идването на Месията ще бъде видяно от всички наведнъж и няма да има нужда да научаваме от другите за това идване. Светкавицата, за която говори Христос, е необикновена – тя може да се види от единия до другия край на небето (небесният свод според вавилонско-юдейското схващане опира с двата си края в земята).
“в Своя ден”, т.е. в деня на Неговото идване, за да съди света (този израз напомня израза на пророците: "денят на Йехова" – вж. Йоил 1:15).
Лука 17:25. Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.
(вж. тълкуванието към Мат. 16:21).
Лука 17:26. И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:
Лука 17:27. ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.
(вж. тълкуванието към Мат. 24:37 – 39).
Този ден ще настъпи внезапно и както ще бъде ден на награда за всички верни раби, така ще бъде и ден на наказание за всички онези, които не са на висотата на своето предназначение и не са подготвени за великия ден.
Лука 17:28. Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;
Това сравнение се среща единствено при евангелист Лука.
Лука 17:29. но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;
За гибелта на Содом и Говор виж коментарите към Бит. 19.
“заваля” (ἔβρεξε – срв. Мат. 5:45).
Лука 17:30. тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.
“кога се яви”. По-точно "ще се открие (ἀποκαλύπτεται) в цялото Си величие". Дотогава Той ще бъде скрит в небесата (срв. Кол. 3:3 и сл.; 2 Сол. 1:7).
Лука 17:31. В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.
(вж. Мат. 24:17 – 18).
Това наставление на евангелист Лука означава, че човек трябва да изостави всички земни неща, за да бъде готов да посрещне завръщащия се Месия. Очевидно евангелист Лука дава това наставление с оглед на безгрижния живот, описан по-горе (стихове 26 – 30), който човечеството ще води преди второто пришествие на Христос.
Лука 17:32. Спомняйте си Лотовата жена.
Съпругата на Лот е дадена като пример за привързаност към земните притежания, заради която тя загива (вж. Бит. 19:26).
Лука 17:33. Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.
(срв. Мат. 10:39). По всяка вероятност това изречение има връзка с предходното споменаване на Лотовата жена. Тя си помислила за имуществото, което е оставила, и като се обърнала по посока на дома си, загинала. Така ще загинат – душевно – онези, които много държат на телесния си живот, когато Господ призове Своите последователи към саможертва.
Лука 17:34. Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;
(Срв. Мат. 24:40 – 41).
Лука 17:35. две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;
Лука 17:36. двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.
Стих 36 се счита от западните издатели на Евангелията като вмъкнат тук от Мат. 24:40. Този стих не се среща и в Новия Завет на св. Алексий.
Лука 17:37. На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.
Учениците попитали: къде точно ще се извърши това отделяне на едни хора от други? Господ отговаря, че то ще се случи навсякъде, където има хора, които заслужават наказание. За обяснение на самото сравнение вижте коментара към Мат. 24:28.
