Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)

magdaliniДнес е неделята на мироносиците. В този ден и през цялата седмица след него песнопенията в православното богослужение са посветени на няколкото жени, следвали Иисус Христос през време на Неговата проповед в Галилея, Самария и Юдея, помагали на делото Му, а след това станали и първите свидетелки на възкресението Му. Заедно с тях се чества паметта и на двама видни юдеи, Никодим и Йосиф, неявни ученици на Спасителя, които участвали при погребението на Иисус, а Йосиф от почит и обич към Учителя дори предоставил за погребението Му гроба, изкопан в имота му за самия него.

Имената на жените-мироносици не са точно известни или поне не на всички жени, както не е известен и точният им брой. Но Бог ги знае „по лице” и по сърце и отдавна ги е приютил в Своето небесно царство, за да са винаги при Него, при Неговия въплътил се, пострадал, умрял за нашите грехове и възкръснал от мъртвите Син, та да гледат те Неговата вечна слава. Това е наградата на жените-мироносици за тяхната вярност, обич, трудове, жертвоготовност.

Наричаме ги мироносици, защото евангелистите в края на своите повествования са записали за тях, че те на третия ден след смъртта и погребението на Иисус Христос са взели рано сутринта, още по тъмно, аромати (най-общо определяни като миро по обобщаващото гръцко название на благоуханното мазило), за да идат и да помажат тялото на положения в гроба Иисус Христос. Това бил обичай, който те се постарали да изпълнят при първата възможност, след като отминала съботата, в която се паднал тогава пасхалният празник на евреите, и вече е било възможно вършенето на подобна работа. Но интересното и прекрасното, и най-вече спасителното е било, че всъщност те... не са могли да помажат тялото на Иисус в тази ранна утрин. Защото преди това вече Христос е бил възкръснал с тялото Си и гробът се оказал празен!

Според свидетелството на светия евангелист Йоан Иисус е бил помазан при самото Му погребение и полагането в гроба. В Иоан 19:39-40 четем, че Никодим донесъл голямо количество от ароматните вещества „смирна и алой” и при повиването на тялото на Учителя в погребалните повивки то било помазано с тези аромати. Така пеем и в куплетите на Христовото опело всеки Велики петък вечерта. С други думи казано, Никодим е бил първият мироносец, макар и да не се нарича така. Историята на християнството е запазила това название само за жените.

И така, телата на погребваните в скалните гробове (както е ставало в района на Палестина), които не са били засипвани с пръст, са били помазвани и в следващите дни, защото разлагането скоро е настъпвало и благоуханията е трябвало да се борят със зловонието на разлагащата се плът – доколкото е било възможно. Такава е била и целта на посещението още по тъмно, в утринния здрач, на жените, които обаче се изправили пред нещо невиждано: гробът на Спасителя бил празен, повивките стоели в гроба, а кърпата, с която завивали главата на погребвания, била дори свита и поставена в единия край (Иоан 20:7). Нямало следа от посегателство над гроба, защото такива неща стават бързо и грубо, там никой не би сгъвал и подреждал завивките на мъртвото тяло в гроба. Недоумението на жените, до този момент основателно наричани мироносици, било разсеяно от ангелите в бляскави дрехи, които задали реторичния въпрос: „Защо търсите Живия между мъртвите?! Няма го тук, Той възкръсна!” (Лука 24:5-6).

Възкресението на Иисус Христос е било предсказано от Самия Него на учениците Му. Тези предсказания са слушали несъмнено и жените, които тогава Го придружавали, а сега дошли на гроба Му. Но не е било лесно да повярваш на невероятното, когато си свидетел на толкова драматични събития: залавянето, измъчването, съденето, разпъването, смъртта на кръста. За мъжете-апостоли и за жените, да ги наречем апостолки (каквито те наистина станали след това), всичко било свършило в йерусалимската градина на Йосиф от Ариматея, в новия му гроб, който не „дочакал” стопанина на градината, защото в него положили като смъртен Безсмъртния. Благодатният гроб, както сега го наричаме, си е бил просто част от материалния свят, но с Възкръсването от него на въплътения Божи Син той станал извор на живот и нетление. Това е истината, това вярваме и това възпяваме не само на празника Възкресение Христово, но и непрекъснато. А ние това го знаем и почитаме, и възпяваме, защото го знаем тъкмо от жените-мироносици. Те са видели празния гроб, те са чули думите на ангелите, че Иисус е възкръснал, те дори – първи! – видели възкръсналия Спасител и първи Му се поклонили. Затова останали в историята на света като първите свидетелки на Христовото възкресение. Макар и да продължаваме традиционно да ги наричаме мироносици, те всъщност са си първите вестоносици (ангелиофори на гръцки) на Възкресението на Спасителя, а оттук и на спасението на човечеството от греха и смъртта. Те първи са съобщили на апостолите за Възкресението, за да станат после апостолите и заедно с тях жените-апостолки вестители и вестителки на радостната спасителна вест, че Христос възкръсна от мъртвите, чрез смъртта Си победи смъртта и на ония, които са в гробовете, дари живот!

За нас не остава нищо друго, освен да следваме примера им и да продължаваме да възвестяваме, ако не на целия свят, то поне на онези около нас – в дома ни, в семейството, в работата, сред приятелите ни – за Христовото възкресение!

Христос воскресе!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/99uwq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.