Марк, глава 15. 1 – 15. Христос на съд пред Пилат. 16 – 25. Подигравка с Христос, отвеждането Му на Голгота, разпъване на кръста. 26 – 41. На кръста. Смъртта на Христос. 42 – 47. Погребението на Христос.
Марк 15:1. Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.
(Вижте тълкуванието към Мат. 27:1 – 2).
В целия този раздел (стихове 1 – 15) евангелист Марк отново говори само за най-важните неща, като оставя читателите сами да попълнят недоизказаните.
„ Веднага" Процесът срещу Христос трябва да приключи възможно най-скоро, защото до вечерта всички първосвещеници и други ще ядат пасхата и трябва да настъпи пълна почивка от всички занимания.
Марк 15:2. Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.
Марк 15:3. И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.
"Обвиняваха в много неща". За естеството на тези обвинения вж. Йоан 18:29 и сл.; Лука 23:2.
Марк 15:4. А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе.
Марк 15:5. Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.
Марк 15:6. А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.
"А на празника той им пускаше". Обичаят да се освобождават престъпници по повод на празник очевидно не се е ограничавал само до Пасха (подобно на Матей, св. ап. Йоан Богослов споменава само Пасха, но не изключва възможността за освобождаване и на други празници – Йоан 18:39).
Марк 15:7. Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.
"Вара'ва, със събунтовниците си..." (ст. 7). Евангелист Марк прави доста подробна бележка за Варава. (ст. 7.) Той е някакъв заговорник, който е сформирал цяла група бунтовници и дори е извършил убийство в бунта, който е вдигнал. А според Моисеевия закон убийството се наказва със смърт (Изх. 21).
Марк 15:8. И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.
"Почна да моли Пилата да направи", т.е. да направи това, което винаги е правил за тях.
Марк 15:9. А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?
Марк 15:10. Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.
Марк 15:11. Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва.
Марк 15:12. Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?
"Иудейския Цар ". Така Пилат нарича Христос в Марк (срв. Мат. 27:17, където Пилат нарича Иисус "наречен Христос"), вероятно за да покаже на народа колко неестествено е да иска смъртта на собствения си цар, макар че от гледна точка на Пилат народът нямал легитимно основание за искането си. Възможно е Пилат да е използвал и "Христос", и "иудейски цар" в спора си с народа, поради което евангелистите се различават един от друг тук.
Марк 15:13. Те отново закрещяха: разпни Го!
Марк 15:14. Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!
Марк 15:15. Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.
(Вижте тълкуванието към Мат. 27:11 – 26).
"Като искаше да угоди на тълпата". Тази забележка на евангелист Марк характеризира Пилат като слаб владетел, който не може да наложи своето мнение, но от желание да угоди на тълпата нарушава изискването на вътрешния глас на съвестта си.
Смятайки, че е възможно да успокои кръвожадната ярост на враговете Му, без да прибягва до крайности, Пилат решил да Го бичува, така че след това наказание, което било, така да се каже, компромис между справедливостта и милосърдието (от гледна точка на езичниците и юдеите), да се сложи край на цялото дело. Затова разбойникът Варава бил освободен, а Христос бил осъден на наказание.
След като издал съответната заповед, Пилат станал от трибунала и се оттеглил във вътрешните покои на двореца. Според установения обичай бичуването обикновено било прелюдия към смъртното наказание и затова събранието на Христовите врагове ликувало. Това било ужасно наказание и римските граждани били освободени от него по силата на различни закони. Но всички онези, които нямали правата на римското гражданство, и особено тези в неспокойните провинции, били бичувани безмилостно. Христос бил взет от стоящите наблизо войници и съпроводен от рева и виковете на злорадстващата тълпа бил отведен в двора на преторията, където се съхранявали всички необходими принадлежности за наказание. Затворникът, осъден на това наказание бил завързван за стълб и по голия си гръб бичуван със специални камшици с бодливи върхове, от които цялото тяло на жертвата се превръщало в една непрекъснато кървяща рана. Не е изненадващо, че наказаните скоро изпадали в безсъзнание, от което се събуждали с усещането за невъобразимо страдание. Същото бичуване често било прилагано и към християнските мъченици по време на гоненията.
Марк 15:16. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
"Отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията ". С последния термин Марк обяснява на читателите си израза "вътре в двора", който не е съвсем ясен. Преториумът, или прокурорският дворец, по това време вероятно се е намирал в замъка на Антоний, близо до храмовия площад, на северозапад.
Марк 15:17. и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
Марк 15:18. и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
Марк 15:19. Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.
Марк 15:20. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
Марк 15:21. И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
"И накараха някого си...". Евангелист Марк добавя към бележката на Матей (Мат. 27:32), че Симон идвал от полето и минавал покрай процесията, отиваща към Голгота. Но какво е правил Симон на полето, евангелистът не уточнява. Може би не е работил, а просто го е наглеждал, но е възможно и да е работил. Във втория случай трябва да приемем, че пасхалната почивка все още не е била настъпила. Според общоприетото тълкуване Симон се е връщал именно от работа. След това евангелист Марк споменава, че Симон е баща на Александър и Руф. Очевидно читателите на Евангелието, римските християни, познавали и тези двама души и може би Руф бил същият Руф, когото апостол Павел споменава в Посланието си до римляните (Рим. 16:13).
Марк 15:22. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.
Марк 15:23. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
"Вино със смирна" . Смирната, когато се смеси с виното, му придава опияняващо свойство. Затова Господ не приема такова вино, защото искал да умре в състояние на пълно съзнание. При евангелист Матей идеята изглежда е малко по-различна: Христос не е искал да пие оцет, смесен с горчива жлъчка (Мат. 27:34), именно заради лошия вкус на виното (срв. Пс. 68:22). Но и единият, и другият мотив за отхвърлянето от Христос на предложеното Му вино могат да бъдат съчетани в този случай.
Марк 15:24. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
Марк 15:25. Беше третият час, и Го разпнаха.
(Вижте тълкуванието към Мат. 27:27 – 34).
"Беше третият час" (ст. 25). Евангелист Марк не определя точно часа на разпятието; всъщност това е бил шестият час, както става ясно от Евангелието от Йоан, написано след Евангелието от Марк, очевидно с цел да допълни и поправи някои от хронологичните неточности, открити в синоптиците (Йоан 19:14). Затова някои древни коментатори, като блажения Йероним твърдят, че в Евангелието на Марк е допусната грешка: книжовникът вместо буквата ς – "шест" е поставил буквата γ – "три". Други пък добавят частицата ὡς – "сякаш", "приблизително" – към израза "часът на третия час". Но това, че Христос не е могъл да бъде разпнат в третия, т.е. в нашия смисъл, в девет часа сутринта, изглежда не изисква доказателства: толкова много събития са се случили до този момент от "утрото", когато първосвещениците се събрали за втори път (ст. 1).
"И Го разпнаха" . Вместо този израз някои кодекси го предават: "и Го пазеха" (ἐφύλασσον αὐτόν). Тъй като за разпятието на Христос вече се говори в стихове 23 и 24, изглежда по-точно приемането на последното четене. Войниците, следователно, са пазели Христос, за да не би приятелите Му да Го снемат от кръста. С този разказ Марк започва описанието на случилото се, докато Господ е висял на кръста.
Марк 15:26. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.
Марк 15:27. С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.
Марк 15:28. И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".
"И се сбъдна Писанието..." . Много от авторитетните кодекси не включват този стих. Най-новите критични изследователи също смятат, че цитирането на сбъднати пророчества не отговаря на характера на Евангелието от Марк, което било предназначено за християни измежду езичниците. Но може да се допусне, че 53-та глава от Исайя, от която е взето това пророчество (Ис. 53:12), е била добре позната и на християните от тези среди (срв. Деяния 8:32).
Марк 15:29. Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,
"Уа!" (на гръцки: οὐᾶ, на латински: vah) се използва само тук. Това е възклицание за присмех.
Mарк 15:30. спаси Себе Си и слез от кръста!
Марк 15:31. Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.
Марк 15:32. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
Марк 15:33. А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.
Марк 15:34. А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
"Боже Мой, Боже Мой..." . Ако в Матей Христос пита с думите на псалома защо Бог Го е изоставил (ἵνα τι), то в Марк думите Му звучат като възклицание: "Защо (εἰς τί) си Ме оставил!". Това е възклицание на скръб: "до какво състояние си Ме довел!"
Марк 15:35. Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.
Марк 15:36. А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.
"Даваше Му да пие..." . Според евангелист Марк този войник повтаря това, което другите са казали (Мат. 27:49). По този начин, принуждавайки Христос да пие противен оцет, той увеличавал страданието Му и същевременно показвал, че вече никакъв Илия няма да защити разпнатия от подигравките на войниците или да Го спаси от смъртта.
Марк 15:37. А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.
Марк 15:38. И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.
Марк 15:39. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
"А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика...". Последните думи "като извика" не се срещат в много от авторитетните кодекси. Всъщност те само пречат на смисъла на речта, тъй като дават основание да се мисли, че стотникът се е обърнал към вярата в Христос само благодарение на силния вик (κράξας). При съкратеното четене обаче мисълта на стиха е ясна: стотникът е повлиян от факта, че Христос "издъхна по този начин" (οὕτως ἐξέπνευσεν), т.е. при такива удивителни знамения като например тъмнина и земетресение (Мат. 27:45, 54) 16.
Марк 15:40Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,
"Малкия Иаков" (ст. 40) – по-правилно е "Иаков по-малкия" (в гръцкия текст е посочено μικροῦ, а не νεωτέρου).
"Саломия." Евангелист Марк очевидно нарича с това име майката на Заведеевите синове (Мат. 27:56), Йоан и Яков (срв. Мат. 20:20). Ако вземем предвид Йоан 19:25, можем да заключим, че Саломия е била сестра на Божията майка.
Марк 15:41. които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.
(Вижте тълкуванието към Мат. 27:35 – 56).
Марк 15:42. И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота,
"Понеже беше петък". Марк отбелязва защо Йосиф е бързал да извърши погребението на Христос. Било петък вечер и оставали само два – три часа до началото на съботата, когато според закона не можело да се върши никаква работа, дори да се сваля кръстът. Освен това началото на съботата през тази година било началото на празника Пасха и това още повече налага да се бърза, за да се свърши цялата работа.
Марк 15:43. дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
"Дръзна". Марк единствен от евангелистите отбелязва тази черта от характера на Йосиф. Той се страхувал не толкова от Пилат, колкото от своите съратници в Синедриона, които със сигурност нямало да му простят застъпничеството за Христос, дори когато това застъпничество се отнася единствено до правото на Христос за достойно погребение.
"Виден член" – по – точно "човек богат и почетен" (εὐσχήμων).
"От съвета" С него се обозначава член на Синедриона.
"Очакваше царството Божие" – царството на Месията, но вероятно като славно, външно, политическо царство. Във всеки случай е важно, че не само нисшите слоеве на народа, но и благородниците са симпатизирали на новия Учител.
Марк 15:44. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?
"Пилат се почуди...". Разпнатите понякога са били измъчвани на кръста в продължение на дни и изненадата на Пилат е естествена.
Марк 15:45. И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.
Марк 15:46. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.
Наближавала съботата, което не позволявало да се извършат всички погребални ритуали. Затова свалили тялото от кръста и след като набързо го обвили в скъпи бели савани, го положили в току-що изсечената гробница, която Йосиф бил приготвил за себе си в близката градина и сега отстъпил на обичния си Учител.
Марк 15:47. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
(Вижте тълкуванието към Мат. 27:57 – 61).
На погребението присъствали Мария Магдалена и Мария Йосиева, които след като погребението приключило и огромният камък бил поставен на входа на гробницата, седнали в тъжен размисъл до гроба и се прибрали вкъщи, за да приготвят миро и тамян за тялото на своя любим Учител и Господ. Там ги очаквали други ученици и ученички, които, след като се съвзели от ужаса на изминалия ден, бавно се събрали, за да прекарат в братско единство и общение предстоящия голям празник, който за тях бил празник на дълбока скръб, безнадеждна печал и безутешни сълзи.
