Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (8 Votes)

Koleda pitkaВсички пости подготвят вярващите към онова, което е отвъд пределите на поста сам по себе си.

И ако целта на Великия пост е Христовото Възкресение, то сегашните пости ни подготвят по-скоро към срещата с дошлия в света въплътен Син Божи. За да навлезем в този празник с чисто сърце, душа и тяло, Църквата ни предлага да се пречистим чрез покаяние, въздържание и молитва.

Колко дни трябва да постим?

В литургичния живот на Църквата тайнството на Рождество Христово се приближава по значимост до тайнството на Възкресението от мъртвите и заради това продължителността и значението на Рождественския пост са подобни на Великия пост преди Великден. Но тези пости не винаги са били четиридесетдневни. Дори Великите пости, най-старите, са имали различна продължителност и строгост. Още в средата на ХІІ век известният византийски канонист Теодор Валсамон, Антиохийски патриарх, отговаряйки на въпрос за задължителността на постите преди празниците Рождество Христово, на апостолите Петър и Павел и Успение на Божията Майка, посочва, че те трябвало да се спазват по седем дни, „понеже едни само пости са четиридесетдневни – на светата и велика Пасха“. А през 1431 г. Григорий Протосингел (Григорий ІІІ Мамас) пише, че по негово време в Константинопол някои са спазвали Рождественския пост от 15 ноември, други от 6 декември, а трети чак от 20 декември – от деня на предпразненството.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (28 Votes)

 

Постът изостря всяко душевно движение на човека – и добро, и зло. Чрез пост е възможно да се приближиш особено към Бога и да се отдалечиш особено от Него. Пример за неблагодатен пост и тъмна самоотверженост са онези „повече от четиридесет” юдеи, които се заклели да не ядат и пият, докато не убият Павел. Те се решили на такъв пост, за да поддържат изострено злобното си състояние. Във всеки случай тези редки юдеи не са били топлохладни и ако впоследствие някой от тях се е обърнал към Христос, той вероятно е станал пламенен проповедник на Истината.

Възбуждането на огромните сили на духа и енергиите на човешката самоотверженост в света за дело, ускоряващо падението на човека в бездната, е трагично. Светът е пълен с такова неблагодатно постничество, с такава пагубна жертвеност, засилваща суетната и зла активност на духа. Всичко това само потвърждава светия закон на поста, даден за просветление, смекчаване и въздигане на човешкото съзнание. (Откъс от „Мисли о добру и злу”)

4.85454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (55 Votes)

1MescherinovКакъв е смисълът на поста? Трябва ли той да принася някакъв духовен плод?

Това разбира се е един риторичен въпрос. Нонсенс е да отговорим на него с „Не. Постът в никакъв случай не следва да принася духовен плод”. А същевременно на практика това нерядко се случва.

Бих рискувал да разгледам проблема за поста от неочакван ъгъл, а именно: има случаи, когато постът не само не принася полза, но точно обратното – носи вреда на душата на християнина. Това се случва тогава, когато автентичният библейски, християнски, църковен смисъл на поста се подмени с някакво друго съдържание.

4.90697674419 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (43 Votes)

Ето че минават подготвителните дни за Великия пост, идват Сирни Заговезни. Сирната неделя е нещо удивително. От една страна казват, че това са дни с езически произход, старославянски. Може и така да е. Но вие знаете, че една от чертите, които съвременното общество за съжаление е загубило, но са били живи в традиционна Русия още в миналия век и които общо-взето все още присъстват в Църквата, – това е умението да организираш прекарването на времето. Времето е пространството, в което живее човек. Да речем отивате да живеете в нов дом. Щом пристигнете, трябва да сгреете дома със своя дъх. Дори ако тази къща е обзаведена, вие все пак нещичко ще поразместите, така че отпечатъкът на вашата душа като стопанин да остане в тази къща. Като получите в службата нов кабинет или ново бюро се случва същото. Чувстваш се неуютно, когато влизаш в кабинета. Дори един пепелник свой да сложиш – пак е нещо. Ще го очовечиш, ще го направиш по-домашен, ще оставиш своята следа.

4.32307692308 1 1 1 1 1 Rating 4.32 (65 Votes)

postКогато в църковните среди казват: “По време на постите през еди-коя си година се случи това и това” или “Някой път ще ви погостувам за поста”, обикновено се подразбира Великият пост, а всички останали три поста специално се уточняват в този случай. А това наистина е Пост с главна буква. Нещо повече – това общо-взето е единственият пост сред църковните, в които самото църковно богослужение е специално и свързано с поста. Тъй като да речем богослужението по време на Петровия пост няма някакви особености в сравнение с обичайните, редовни служби. Богослуженията за Успение и Рождество са по същество същите. Е, има две-три молитви, които говорят за това, че приближаваме Рождество (в ирмосите, катавасиите това е казано), но принципно самият стил на богослужението е същият.

А по време на Великия пост дори “Господи, помилуй” пеят различно от всеки друг път. Появяват се специални молитви и в домашното молене на християнина, и в храма. И това вече показва, че става дума за съвсем различно време.

 

И рече старецът...
"Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение."
Св. Варсануфий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.