Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

SynaxiApostolon05Евангелие от Марк, глава 31 – 6. Изцелението на сухоръкия човек в събота.  7 – 12. Общо описание на дейността на Иисус Христос.  13 – 19. Избирането на дванадесетте ученици. 20 – 30. Отговорът на Иисус Христос на обвинението, че Той изгонва демони със силата на сатана. 31 – 35. Истинските родственици на Иисус Христос.

Марк 3:1. И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка.

(За изцелението на човека с изсъхналата ръка вж. коментарите към Мат. 12:9–14.)

Марк отбелязва, че болният имал изсъхнала, а не суха ръка (Мат. 12:10). Следователно той не се е родил с такава ръка, а тя е била изсъхнала, вероятно от някаква рана.

Марк 3:2. И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.

Според свидетелството на Марк фарисеите  – тук става дума за тях – са следили с особено внимание (παρετήρουν) дали Христос няма да го изцели (θεραπεύσει) в събота. Разбира се, те възнамерявали след такова изцеление да обвинят Христос, че е нарушил закона за съботната почивка.

Марк 3:3. А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.

"Изправи се насред" – по-точно: "Излез в средата!“. Господ бил сред народа. Той бил заобиколен главно от фарисеите (срв. стих 5: "ги изгледа" или по-точно, огледа седящите около Него). Така Господ пристъпва към открито предизвикване на Своите врагове, изисквайки от тях ясно да изкажат мислите си за Него.

Марк 3:4. Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.

"Да прави добро" – да вършиш добри похвални дела изобщо (ἀγαθόν ποιῆσαι). Иисус обяснява в какво се състои "доброто дело", което има предвид тук. Да не се помогне на нещастния човек, когато може, означава да го предаде като жертва на сигурна смърт. Човекът със сухата ръка очевидно е имал сериозна опасна болест, т.нар. мускулна атрофия, която щяла да прогресира, и Господ не само изцелил едната му ръка, но и унищожил самата болест в нейния корен. На Христовия въпрос фарисеите не можели да отговорят нищо: те не искали да се съгласят с Христос, но и не намирали причина да противоречат на неговия поглед към този въпрос, защото шестата заповед изрично гласи "Не убивай“.

Марк.3:5. И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.

Като погледнал враговете си и не видял някой от тях да се опитва да отговори директно на поставения му въпрос, Господ хвърлил гневен поглед към тях като към лицемери, огорчен от тяхната твърдост или упорство. (срв. Изх. 4:21Втор. 9:27).

Марк.3:6. Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят..

(За иродианите вж. коментарите към Мат. 22:16).

Марк.3:7. А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея,

Разказът на Марк за дейността на Христос по това време заема пет стиха, а този на Матей – един (Мат. 4:25). Господ се оттеглил към морето не от страх от враговете Си – фарисеите и иродианите (враговете на Христос, разбира се, не смеели да направят нищо срещу Него, защото голяма тълпа от хора вървяла след Него), а просто защото вижда колко безсмислено би било да продължи разговора с тях.

Марк.3:8. Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество.

Евангелист Марк изброява седем области или места, от които хората идват при Христос. Това число очевидно има символично значение. То означава пълнотата на страните или областите в Палестина. Дори отдалечените Идумея и Финикия изпращат свои представители при Христос. Но докато за галилеяните и жителите на Юдея се казва, че са "последвали" Христос (ст. 7), за йерусалимците и жителите на Палестина, споменати по-нататък, евангелистът казва само, че са "дошли", а може би само са гледали да видят какво ще направи Христос.

Марк.3:9. И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат;

Марк.3:10. понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.

Тук очевидно се имат предвид четиримата вече известни ученици (Марк 1:16 – 20). Хората се тълпят при Христос главно, разбира се, за да бъдат излекувани от Него – това може да се каже и за онези галилейци и юдеи, които "следват" Христос. Други просто искали да се убедят сами, че Христос наистина е изцелявал болни.

Марк.3:11. И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий!

Марк.3:12. Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.

"Нечисти духове", т.е. хора, които са имали нечисти духове в себе си. "Божият Син" е по-важният израз (срв. Мат. 4:3) от "Светия Божий" (Марк 1:24). Но дали тези хора са били наясно с истинското значение на това наименование, не става ясно. Господ не отхвърля това прозвище, а забранява само на бесноватите да го произнасят (вж. коментарите към Марк 1:25). Колко странно е, че Христос, великият Чудотворец, е бил преследван от представителите на юдаизма и само демоните са Го величаели!

Марк.3:13. После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.

(За призоваването на 12-те апостоли срв. Мат. 10:2 – 4).

"На планината". Морският бряг е бил, така да се каже, мястото на постоянните народни събирания. За разлика от тях, в планините на север от Тивериадското море можело да се намерят и доста уединени мяста. Господ отишъл там, за да избяга от тълпите. Учениците са призовани да Го последват – но само тези, върху които в този случай е паднал Христовият избор, а не всички. Евангелист Марк дори не нарича поканените от Христос "ученици", много е възможно сред вече повиканите от Христос ученици да е имало и съвсем нови лица.

„И дойдоха при Него“ (ἀπῆλθον), т.е., отивайки с Него, те оставили едновременно с това и своите предишни занимания“.

Марк 3:14. И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,

„И отреди“ – ἐποίησεν. В този смисъл глаголът ποιέω е употребен в 1 Цар. 12:6 – т.е. Той е избрал дванадесет (без допълнението апостоли, което присъства в Мат. 10:2).

„за да бъдат с Него“. Това е първата цел на избирането им: апостолите трябвало да бъдат постоянно с Христос, за да се подготвят за своето служение.

„да ги разпраща…“. Това е втората цел, призванието на апостолите. Под „проповядват“ евангелист Марк разбира на това място възвестяването за настъпването на Божието Царство, което било предмет на проповедта и на Самия Христос.

Марк 3:15.  и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;

„да церят болести“. Този израз не се среща в Синайския и Ватиканския кодекс, поради което Тишендорф и други съвременни критици го пропускат. Но той се съдържа в сирийските, александрийските и западните, латинските, кодекси (срв. Мат. 10:1).

Марк 3:16.  и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;

В съгласие с най-старите кодекси Тишендорф започва този стих така: "и постави дванадесетте" (καὶ ἐποίησεν τοὺς δώδεκα). "Постави Симон, като го нарече с името Петър." По-правилно според Тишендорф: "и нарече Симона с името Петър". Тази добавка към името на Симон е направена по време на първото му призоваване да последва Христос (вж. Йоан 1:42). Евангелист Марк обаче е сметнал за необходимо да го спомене само тук, както Матей е сметнал за необходимо да го каже, когато описва друго по-късно събитие (вж. Мат. 16:18). Петър не е собствено име, а прозвище – "скала", така че апостолът е носил и двете имена заедно.

Марк 3:17.  Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма;

Нито Матей, нито Лука отделят Андрей от брат му Симон, което вероятно означава, че и двамата братя са били призовани да следват Христос по едно и също време. Но Марк поставя Заведеевите синове на второ и трето място, очевидно поради признатото им значение в кръга на апостолите (Петър, като "уста на апостолите", който винаги говори от името на всички апостоли, Марк поставя, подобно на евангелист Матей, на първо място).

"Воанергес", т.е. "синове на гърма"." Думата "Воанергес" очевидно произлиза от две думи: "воан" – арамейска дума, съответстваща на еврейското "бней" (от "баним"), "синове", и глагола "рагаш". Последният глагол няма значението на " гърмя" на библейски иврит, но би могъл да има такова значение в общоприетия иврит по времето на Христос. Поне в арабския език има глагол, близък до него, а именно "раджаса" със значение "гърмя с гръм". Защо Господ нарича Яков и Йоан така, евангелист Марк не казва, така че за обяснение трябва да се обърнем към Евангелието от Лука. Последният съобщава за един случай, когато двамата братя са проявили много голяма избухливост и гневен нрав, което би могло да бъде причина да им се даде такова прозвище – "синове на гърма" (Лука 9:54).

Някои тълкуватели виждат в това прозвище алюзия за силното впечатление, което двамата братя са направили на слушателите с проповедта си (Евтимий Зигабен). Ориген нарича Йоан Богослов "мислен гръм".

Марк 3:18.  Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит

Марк 3:19.  и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

За обяснение на имената на апостолите вж. коментара към Матей 10:2 – 4. Като отделя дванадесетте, Христос по този начин полага основите на Църквата като видимо общество със собствена йерархия.

Марк 3:20.  И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.

Марк 3:21.  И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.

Един от евангелистите, Марк, споменава за струпването на множество хора в къщата, където е бил Христос в Капернаум, и за изпращането на Христовите роднини в Капернаум, за да вземат Христос. От друга страна, той пропуска разказа за излекуването на бесноватия, който в Матей и Лука служи като въведение към описанието на нападките на фарисеите срещу Христос: той вече е говорил за такива чудеса, извършени от Христос преди това.

Очевидно евангелист Марк, който току-що е описал избирането на 12-те, които образуват най-близкия кръг около Христос, сякаш клетката на новозаветната Църква, бърза да покаже на читателите си как се е отнасъл към новата стъпка на Христос, първо, народът, второ, роднините на Христос, и трето, враговете Му – фарисеите, а след това показва как Христос се отнася към фарисеите и роднините Си.

„Дохождат в една къща“. Тук евангелист Марк не използва любимия си израз "веднага" (εὐθύς) и по този начин дава възможност да се предположи, че след избирането на 12-те е имало някакъв промеждутък от време, към който можем да отнесем разговора на планината, който евангелист Лука поставя непосредствено след разказа за избирането на 12-те (Лука 6:17 и сл.).

„пак“. Срв. Марк 2:2.

„тъй че те не можеха и хляб да ядат“, т.е. да се хранят. Народът очевидно изпълнил и двора, където било обичайно да се устройват трапези за гостите.

„Близките Му“. Този израз се разбира по различен начин от тълкувателите.

Според Шанц и Кнабенбаур тук под "близките Му" (οἱ παρ´ αὐτοῦ) се разбират привържениците на Христос в Капернаум. Основания за това твърдение тези учени намират:

а) във факта, че в книгата на Макавеите изразът означава именно поддръжници (1 Мак. 9:44, 11:73 и др.).

б) роднините на Христос са живели в Назарет и не са могли да научат толкова скоро какво се случва в Капернаум,

в) когато идват майката и братята на Христос, Марк ги нарича с друго име (стих 31).

На тези съображения се възразява следното:

а) Изразът "ближни" може да означава и роднини (Прит. 31:21, където еврейската дума, преведена на руски с думата "нейното семейство", е предадена в гръцката Библия с израза οἱ παρ´ αὐτῆς);

б) това, което се казва в стих 20, е могло да се продължава немалко време, така че семейството на Христос да е научило за случващото се;

в) Марк има предвид същите лица в стихове 21 и 31, но ги обозначава по-точно след пристигането им.

Затова повечето тълкуватели разглеждат "ближните" като роднини на Христос [1]. (За тези роднини на Христос евангелистът засега прекъсва речта си, като им дава, така да се каже, време да пристигнат в Капернаум, а междувременно описва сблъсъка с книжниците).

„понеже се говореше“. Кой е говорил?  Вайс вижда тук безличен израз: "говорило се изобщо сред народа, говорели тук и там .... и тези разговори стигнали до роднините на Иисус, които от любов към Него отишли да Го отведат у дома". Но най-естествено е да видим тук указание за впечатлението, което са направили на Христовите роднини разказите на хората, дошли в Назарет от Капернаум, за положението, в което се е намирал Христос по това време в Капернаум. Вероятно те са започнали да обмислят помежду си какво да направят с Христос.

„бил извън Себе Си“. (ὅτι ἐξέστη), т.е. в такова развълнувано състояние, че можел да бъде наречен "човек извън себе си". Такъв човек обикновено пренебрегва обичайните житейски правила, като е изцяло увлечен от идеята, която го е погълнала. Но такъв човек не е безумец, нито пък апостол Павел се е смятал за безумец, когато е казал: "Ако излизаме от себе си, то е заради Бога" (εἴτε γὰρ ἐξέστημεν) (2 Кор. 5:13) (в синодалния превод на български език този израз е преведен различно: „ако сме прекалили в хвалбите си, то е заради Бога“, бел. пр.). Семейството не смятало Христос за безумен, а мислело само, че Той се нуждае от почивка от страшното душевно напрежение, в което се намирал тогава и в което дори забравял за необходимостта да възстановява силите си с храна. А и Самият Христос не упреква по-нататък роднините си, че искат да Го отведат, нито пък смятал за необходимо изобщо да доказва, че е в добро здраве, а само отклонил искането им да се грижат за Него.

Марк 3:22.  А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.

Според евангелист Матей фарисеите изобличили Христос в общуване с Велзевул и го обвинявали пред народа, но не го изказвали директно пред Христос (Мат. 12:24). Според евангелист Марк тези упреци са направени от книжниците, дошли от Йерусалим, очевидно като шпиони от Синедриона, които трябвало да наблюдават всички действия на Христос и да посочват на народа в какво Христос нарушава общоприетите правила на поведение.

"Веелзевул" (вж. коментарите към Мат. 10:25).

Книжниците излагат две позиции: а) в Христос е Веелзевул, т.е. Христос е обладан от демон, и б) Христос изгонва бесове със силата на владетеля на бесовете.

Марк 3:23.  И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?

Марк 3:24.  Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;

Марк 3:25.  и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;

Марк 3:26.  и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му.

Марк 3:27.  Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.

Марк 3:28.  Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;

Марк 3:29.  но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.

Марк 3:30.  Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.

Евангелист Марк не казва, както Матей, че Христос е проникнал в мислите на Своите противници: според него книжниците са изрекли обвиненията си открито. Но само той отбелязва, че Господ отвел книжниците настрана от тълпата и им говорил с притчи, т.е. със сравнения (до стих 30). Виж коментарите към Мат. 12:25 – 32.

„виновен за вечно осъждане“. Според четенето на Тишендорф „ще бъдеш виновен във вечен грях“ (ἁμαρτήματος, ῥ а не κρίσεως, както е в нашия Textus Receptus). Това означава, че виновният е завинаги привързан към греха, не може да се отърве от него (същото значение има и предходният израз: "за него няма да има прошка вовеки"). От това все още не е възможно да се направи пряко заключение за това какво ще бъде в задгробния живот. Казано е само ясно, че грехът винаги ще тежи на човека – няма да има период, в който той да изпитва облекчение...

Но нашият прочит в Textus Receptus също има много основания (Tischendorf, с. 245). Ако го приемем, препратката тук несъмнено е към вечното осъждане на грешника.

Марк 3:31.  И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.

Марк 3:32.  Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.

Марк 3:33.  Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?

Марк 3:34.  И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;

Марк 3:35.  защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.

За роднините на Христос вж. Мат. 12:46 – 50.

Евангелист Марк поставя този разказ на мястото му; при него е съвсем ясно както това, какви са били мотивите на роднините да търсят Христос (според Матей и Лука те просто са искали да Го видят или да поговорят с Него) – те искат да Го отклонят от проповедническата Му дейност, така и това, което казва Христос по този въпрос.

„Около Него седеше народ“. От начина, по който Христос говори по-нататък за народа (стих 34), някои тълкуватели с право заключават, че по това време книжниците са напуснали къщата, в която е бил Христос.

* * *

[1] Беда, Теофилакт, Евтимий Зигабен, Вайс, Голцман, Лойзи и др.

Превод: Анна Георгиева 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d8xap 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики