Живеем във време, в което всички говорят, но малцина наистина слушат. В социалните мрежи, в приятелските компании, дори в собствените ни семейства едно различно мнение може бързо да превърне разговора в противопоставяне. И тогава възниква един труден въпрос: докъде сме длъжни да настояваме за диалог?

В апостолското четиво за четвърта неделя след Неделя подир Въздвижение (Тит 3:8–15), свети апостол Павел дава на своя ученик, апостол Тит, съвет, който на пръв поглед звучи сурово: „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам себе си осъжда“ (Тит 3:10–11).

Нима апостолът ни призовава да отхвърляме хората, защото не са съгласни с нас? Разбира се, че не. Христос е пределно ясен: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44). Християнската любов не свършва там, където започва несъгласието.

„Имат ревност за Бога, ала не по разум“ (Рим. 10:2)

Този стих описва един начин на мислене, който е съществувал не само по времето на апостол Павел, но се среща във всяка епоха. Винаги има хора, които проявяват ревност за Бога, но без да имат истинско познание, правилно разбиране за Него.  

Думата „ревност“ (ζῆλος, оттук и зилот) означава голямо усърдие и пламенен стремеж към постигането на определена цел. С нея се характеризира човек, който проявява изключително старание да осъществи някакво свое желание, понякога съревновавайки се с другите. Често думата означава и завист, ревнивост. В разглеждания стих обаче ревността има отрицателен смисъл и означава преди всичко фанатизъм, който се проявява, когато човек не познава цялата истина, когато няма истинско разбиране за дадено нещо или събитие.

Известният гръцки богослов прот. Николай Лудовикос участва в четенията "Димитриа 2026", организирани всяка година през октомври в чест на св. Димитър Солунски (26 октомври) в Солун.  На 7 октомври той изнесе беседа в храма "Св. Димитър Солунски" на тема "Царството вътре в нас". Особено рязко и категорично той говори за онези вярващи, които мислят, че защитават Църквата, а са изпълнени с омраза. Отец Николай Лудовикос призова християните да бъдат бдителни и да не бъркат омразата и превъзбудата с ревността за Бога, да търсят истинското общение с Христос, а не такава религиозност, която се изчерпва с противопоставяне, обвинения и нападки. Ето и откъс от беседата, която е остро актуална и за църковните среди у нас.

„И така, който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнината“ (1 Йоан. 2:9).

Нека чуят тези думи онези сред нас, които са решили, че Царството Божие, че Църквата е някакъв идеологически концентрационен лагер! Те затъват в омраза и пораждат омраза, като се опитват да изкарат всички останали еретици. Защото ние, разбира се, сме обиталищата на Светия Дух! 

На планината си се преобразил, Христе Боже, и Твоите ученици, доколкото можеха да понесат, видяха славата Ти, та когато Те видят разпнат, да разберат Твоето доброволно страдание, а на света да проповядват, че Ти си наистина сиянието на Отца.

Кондак на празника

Защо сред многото събития от живота на Христос Църквата е извела като важно Преображението и дори му е посветила специален празник на 6 август?

Свидетели на това събитие са били само трима души, и по всичко личи, че то не заема някакво изключително място в историята на Спасението. И все пак в този празник има нещо, което се отнася до самата същност на Боговъплъщението.

Проповед за Неделя 9-та след Петдесетница

От днешното евангелие – Мат. 14:22-34 - произлизат три главни поучения:

1. Оттегляйки се да се помоли Христос превръща физическата самота в духовно общение с Бога.

2. Иисус оставя учениците сами да се борят с морската буря, за да разберат колко необходима е за човека Божията помощ в трудни ситуации

3. Корабът, обхванат от морската буря, представлява Христовата Църква във враждебния свят.

Христос се оттегля да се помоли насаме, за да ни научи да благодарим на Бога за всяко постижение в нашия живот. Моли се насаме, за да не бъде хвален от множеството, което наситил, умножавайки хляба и рибата.