В неделята след Петдесетница чествахме празника на всички светии поради това, че светостта е плод на делото на Светия Дух в нас, както и плод на нашия отклик на Господния призив към нас да бъдем свети. Св. апостол Павел казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е;  не е от дела, за да не би някой да се похвали" (Еф. 2:8-9).

Дали тук с тези думи се разбира, че колкото и да грешим, ние ще се спасим, понеже спасението е дарувана благодат, тъй като делата сами по себе си не водят към спасение? Разбира се, това тълкувание е погрешно. И за да разберем същността на това, което има предвид апостолът, трябва да се запитаме: какво е благодатта? И в какъв смисъл тя е Божи дар за нас?

Когато Бог е създал човека, Той вдъхнал в неговите ноздри живо дихание от Своя Дух. Това дихание, изхождащо от Бога, е Неговият животворящ Дух Свети, чрез Когото ние „живеем и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28). Без Светия Дух, Който е в нас, ние сме мъртви. Може да изглеждаме живи, но ние всъщност сме мъртви (срв. Откр. 3:1).

Втора неделя след Петдесетница – на всички български светии; св. мчци Леонтий, Ипатий и Теодул

Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мат. 4:18-23)

Господ Иисус Христос казва, че светило се не запаля, за да се тури под крина или под одър, но се поставя на светилник, за да осветлява всички вкъщи (Мат. 5:15). Такива светила, запалени от Бога, са светиите. Те са поставени нависоко, за да осветляват и освещават ония, които биха дошли под тяхно озарение. Бог е запалил тия светила, защото сам Той е светлина, която е живот, истина и радост. Животът се нуждае от светлина. Не само животът в нравствен и духовен, но и в битиен смисъл, животът безусловно се нуждае от светлина, за да расте и да процъфтява и да дава плод и обилие на плод.

В деня на Светия Дух Църквата ни разкрива как действа Светият Дух в нас и какво е Неговото влияние върху хората около нас. Затова на този ден се чете откъс от Евангелието на ев. Матей за евангелския призив за привличането на хората към Бога - тъй като не само тогова, но сега Светият Дух не спира да събира хората и да ги приобщава с Бога.

Един ден Господ вървял по крайбрежието на Галилейското езеро и там срещнал двама млади мъже, „двама братя, Симона, наричан Петър, и брат му Андрей да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и им казва: вървете след Мене“ (Мат. 4:18-19).

Риболовът бил завладял изцяло тези двама братя. Всеки от нас е завладян от нещо в живота си. А Иисус преминава през живота на всеки човек, явява се на всеки – не чрез свръхестествен образ, не чрез чудо, но Той ни среща такива, каквито сме във всекидневния си живот. Той идва при нас, докато се занимаваме с търговия, с наука или готварство... И ни избавя, но не от нашите дела, а от нашата неразумност. Иисус не желае човек да излезе извън своето занимание, понеже спасението може да се осъществи и на нашето работно място, и в нашето училище, и на улицата. Господ не желае човек да изостави своето село, своето семейство, своята челяд или което и да е друго нещо. Защото Царството може да се изгради навсякъде, където сме поставени.

Първа неделя след Петдесетница – на всички светии; св. апли Вартоломей и Варнава; св. Лука, архиеп. Симферополски и Кримски; св. Богородица „Достойно есть”

Литургийно свето евангелие: Рече Господ на учениците Си: всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при паки-битието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи. (Мат. 10:32-33, 37-38; 19:27-30)

Съвременните нам човеци и всички живели преди нас, са безчислени и необозрими, както песъчинките на големите пустини Сахара и Гоби. Кои са те? Какъв е техният живот? Какво виждаме в душите им? Ако би било възможно да се обхване с поглед необозримото, то бихме видели, че огромното мнозинство на човечеството се състои от хора, които в Свещеното Писание са наречени „народ на тая земя” (Числ. 14:9). Защо са наречени с такова име? Защото най-главната цел на техния живот и основните им стремежи са насочени към достигане на земни блага. Блага, които получават от материалната природа.

Литургийно свето евангелие: В последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен. Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът. Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос? Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид? И тъй, у народа произлезе разпра за Него. А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка. Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха; защо Го не доведохте? Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек. Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили? Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите? Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет. Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им: осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши? Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил. Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. (Йоан 7:37-52; 8:12)