Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

IMG 9317 2Той, Предвечният Бог, е същият вчера, днес и вовеки. Тази неизменяемост битува в нашата вяра, в нашата надежда, и в любовта ни към Бога и ближния. Тази неизменяемост подпечата нашата вяра с печата на истината. Онази истина, която ни даде Христос, и с която ни направи свободни. Затова  вярата ни не се нуждае от доказателства. Още в онези далечни времена целият интелигентен свят познаваше Христос като историческа личност и започна да брои годините на новото време именно от Неговото рождение.

В нощта на Рождество целият разумен свят чака Месията –  Христос. В тази нощ ще се случи най-великото чудо, защото Най-Прекрасният – Неизказаният и Непостижим Бог ще приеме човешки вид, за да покаже безкрайната Си любов към хората. Божията велика милост към нас се прояви по най-необясним начин, възможен само за Него – Царят на царете. Абсолютната Вечност слезе от Своя престол, по-висок от небесата, и заживя с човеци. Бог, Който създаде човека с ръце, бе положен в ясли от ръцете на Девицата Мариам и праведния Йосиф. Този преломен момент в човешката история е неповторим и непостижим. Младенецът развълнува народите още когато беше в яслите, защото тези, които брояха звездите, видяха новата звезда на небесата и, оставяйки обикновеното звездобройство, дойдоха и се поклониха на Слънцето на правдата, почетоха Източника, слязъл от висините. За раждането Му разбраха всички – едни Го славеха, откривайки в Него Предвечния Бог, а други, според древното си богоборство, продължиха да воюват против Бога, защото служеха на злите сили.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (50 Votes)

normal St Demetrius Boboshevo St Demetrius 2Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за празника на светия великомъченик Димитър Солунски

Обични в Господа братя и сестри,

В двадесет и шестия ден на октомври светата Православна църква почита светлата памет на славния Христов воин и великомъченик мироточеца Димитър Солунски. Този дивен Божи угодник, живял и подвизавал се във вярата през далечното трето и началото на четвъртото столетие, във времена на тежки гонения против вярата и Църквата, винаги е бил на особено висока почит сред православния ни народ. Вдъхновено Похвално слово за него е написал още в зората на християнска България свети Климент Охридски, а във времето на Търновска България живота и подвига на свети Димитър е прославил и друг изтъкнат наш духовник и книжовник – митрополит Григорий Цамблак. В династията на Асеневци са го смятали за свой покровител, както и на възстановената в 1185 г. българска държава, а броят на посветените на него храмове и днес продължава да свидетелства за любовта на православния български род към Солунския чудотворец и за преклонението му пред него.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (30 Votes)

Kyriaki tyflouБеседа върху апостолското четиво в Неделя на слепия, Деян. 16:16-34

И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

В името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш от нея

Св. ап. Павел заедно със своите съратници е бил вече на европейска земя, където са говорили за Христос и са извършили първите си чудеса. В гр. Филипи са излекували едно бесновато момиче, чийто господари го използвали като „медиум“, за да изкарват пари.

4.8677685950413 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (121 Votes)

samareitidaСамарянката, която днес Иисус срещнал, била грешна жена, понеже била сменила петима мъже, а този, когото сега имала, бил шестият. Затова и тази жена се чувствала блудница; обществото я смятало за такава и за Иисус била такава. Когато жената-самарянка застанала пред Него, тя молила за спасение като грешница. Виждате, че тя е съзнавала, че да имаш петима мъже в живота си е грешно, това е блудство. И се е срамувала от това.

Разбира се, човек се пита напълно спонтанно: „Че кои от днешните жени не са имали пет връзки? Колко са имали по-малко от петима мъже в живота си?“. Но и да са имали по-малко от пет, това не е толкова важно. Важното е, дали са почувствали, че това представлява блудство? Разкаяли ли са се за това, което са направили?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

rasprost303Проповед върху апостолското четиво в Неделята на жените-мироносици, трета след Пасха

Деяния на апостолите 6:1-7

В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.

Които ще поставим на тази служба

Един спор между християните евреи и елинисти (т. е. евреи от разсеянието, които са говорели гръцки бел. ред.) е станал причина да бъдат ръкоположени първите седем дякони на Църквата. Тъй като апостолите са били много заети с благотворителност и това е тежало на тяхното основно дело, което е било словото Божие, те са ръкоположили дякони (в превод от гръцки ознавача служители бел. ред.), които да бъдат „поставени на тази служба“.[1] Днес ще се спрем с прости думи върху добродетелта на човеколюбието.

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин