от Григорий, архиепископ на Русия

Кръстът днес се въздига, пленява се адът, покланя се на Христос, защото Давид, с радост пеейки, отдавна пророкуваше, като казваше: Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците (Пс. 67:19). Кръстът се въздига и царства разпнатият! Кръстът се въздига и падат бесовете! Кръстът се въздига и юдейският род погива, защото кръвта на Господа, която върху себе си призоваха, когато рекоха кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни (Мат. 27:25), вече ги застигна. Кръстът се въздига и тържествува християнският род! Кръстът се въздига и заедно с него се въздига земята, по средата на която беше забит! Кръстът се въздига и всичко става ново! Кръстът се въздига и четирите краища на света събира! Кръстът се въздига и земята с небето се съединява, защото преградата на толкова страшното коварство, издигната между тях, падна, защото не успя да изтърпи сражението. И когато бе премахната, чрез помирението едно станаха, както преди да бъдат разделени от враждата. Нека дойде Адам с прамайката (Ева), и с нас да го въздигне, и с Давид да възглася: Превъзнасяйте Господа, Бога нашего (Пс. 98:5) и да се поклоним пред подножието на нозете Му (Пс. 131:7), защото е свят. Да се весели, прегръщайки кръста. Нека величае славата му, да възвестява силата му, да изповядва спасяването му, защото заради дървото[1] от рая като беше изгонен и от нетленните одежди съблечен (по Бит. 3:10), осъден беше с пот на лицето да яде хляба си (по Бит. 3:19), а като последно знамение – в земята да се върне, от която е взет (по Бит. 3:19). Нещо повече дори – справедливо, защото дяволът обикновено така награждава тези, които го слушат, и така облича тези, които му служат. А заради кръстното дърво и в небесата се засели, и в божественост се облече (както превеликият Павел казва: всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте; Гал. 3:27), с безгрижен и щастлив живот се удостои и с нетление вечно да преуспява.

от Григорий, архиепископ на Русия

Пак за пророческа кръв жадува Юдея! Пак от пророкоубийство се задъхва! Пак Йезавел Илия търси за смърт (по 3 Цар. 16:31)! Пак на колесница го преследва! Тя обаче, препускайки, не застигна праведника, но нейната най-лукава внучка с престъпно прошение постигна да бъде донесена на блюдо сред нечестивия пир на Предтечата главата; главата, почитана от ангелите; главата, гласа на Отца чулата, Сина кръстилата и Светия Дух видялата (Мат. 3:16-17); главата, гнусното прелюбодеяние на безсрамния Ирод изобличилата; главата, за очите на Иродиада страшната! О, лукава жено! Такава глава ти превърна в забавление едновременно и на меча, и на убийствената десница. И по каква причина? Понеже говореше на Ирод: не ти подобава да имаш жената на Филип, твоя брат (по Мат. 14:3-4)! Затова още повече, о, Ироде, беше длъжен благодатта да изповядваш; затова още повече – да почиташ оня небесен, свръх човеците човек; затова още повече – да го обичаш, понеже от беззаконието те отдалечава и греха отсича. Ти обаче обратното вършиш, убивайки несправедливо на чистотата учителя, на покаянието проповедника. Когато подобаваше от тъмницата да го изведеш, прошка от него да молиш, пира да осветиш с пристигането на мъжа, и тези свещеници, и старейшините галилейски, и всички събрани да зарадваш, точно тогава ти веселието в плач превърна, и пир по-скоро с кръв, нежели с вино устрои. О, съвършено безумие! Кой е виждал пир с кръв примесен?! Кой е чувал за глава на блюдо (като ядене!) насред гощавка носена?!

Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш (Мат. 14:3-4). А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше (Марк 6:19-20). Учителя на Светлината служителят на мрака в тъмница затваря, за да го изплаши и да го принуди да не го изобличава. При това – вързан! Но Словото Божие не може да бъде вързано! Този Ирод[1] е най-злото отроче на оня, жестокия василиск[2] (Мат. 2 гл.; Лука 1:5), на оня, децата в невинна възраст избилия и много майки без деца оставилия. От него впрочем тогава Йоан беше съхранен, за този (Ирод) беше оставен, за да изпълни и той мярата на своите предци.

от Григорий, монах и презвитер, на 24 юни

Кръстителят днес за нас се ражда – и кой не ще се възрадва! Предтечата ни се явява – и кой не ще се развесели! Воинът на Царя върви отпред – и кой не ще се притече! Гласът на Словото вопие – и кой не ще го чуе! Всички посрещаме, всички се радваме, всички рождеството празнуваме! И ръце като протегнем с радост, на пелени че го държим да си представим. Йоан се ражда, най-големият сред пророците и в пророчествата преди него, защото всички пророци… бяха пророкували до Йоана (Мат. 11:13). Между родените от жени няма равен на него (по Мат. 11:11). Йоан, начинателят на Кръщението и отменителят на обрязването; Йоан, от пророка – пророк, от свещенически и престарели чресла – пресвещена и млада издънка; от бездетна и старица – многоплодна градина, от Бога дарена; Йоан – втори Илия (само с примера на пустинничеството, с житието и достойнството), надминал и него, и всички други; звездата, изгряла преди Слънцето на правдата; гургулица пустинна, предизвестила спасителната пролет; приятелят на младоженеца (Иоан 3:29), проиграл в утробата (по Лука 1:41) и вопиещ в пустинята покайте се (Мат. 3:2), благовестващ и в ада. Йоан, роденият според обещанието, който с раждането си премахна бащината немота и майчиното безплодие: и ето, ти ще мълчиш – рече ангелът на Захария – и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си (Лука 1:20). Виж проповедника на благодатта от самото зачатие. А и докато беше още в бащините чресла, на мълчание осъди Ветхия Закон, защото това, че дотогава Захария ще мълчи, означаваше окончателно отхвърляне на юдейските дела; това, че когато Йоан се роди, ще проговори, показваше въвеждането на евангелското житие. Затова и символично от ангела светителят беше осъден да мълчи.

от Григорий, епископ на Русия

Днешният празник е изпълнение на промисъла, който за човешкия род осъществи Единородният Син Божи, изпратен не рабски, а божествено, волята на Отца като изпълни; не привидно явил се на света, а действително: в нашата немощ като се облече и човешки образ като прие, подобен стана по плът на нашата нищожност, както казва премъдрият учител Павел. И не само чрез кръста, гвоздеите и пробождането с копие в ребрата истината за Себе Си доказа, но и чрез смъртта, гроба, Възкресението, докосването от ученика, и – последно – днес чрез Своето божествено Възнесение всички увери. Възнесението, чрез което въздигна стария Адам и Той стана Нов Адам, понеже подобаваше престарелият от новия да се обнови, болният – от лекаря да се изцели, падналият – от силния да се изправи, умрелият – от живота да се възкреси, осъденият за грях – от безгрешния да се оправдае, тленният – от нетленния безтленен да стане, земният – от небесния да се въздигне. И след като родствено се приобщи към нас, рабите, към нашата плът и кръв (освен към рабството!), приобщихме се и ние към Неговата слава и чест (освен към господството!). И понеже Иисус беше първенстващ сред множеството братя, пръв и от мъртвите (възкръсна). Чрез името на осиновяването почете вярващите в Неговото име, а чрез безсмъртието ги облагодетелства, пътя на Възкресението като проправи, та умиращите заради ветхия Адам да се оживотворят заради Новия. И при това да няма слизане в ада, както беше заради оня, а възход на небесата, както днес заради Новия. И понеже човекът, като овехтя във всичко заради престъпленията и непотребен после стана, погина, като увреди разума чрез заблудата на обожествяването, разумното на душата в неразумно превърна (от това напълно неразумен стана, по външен вид само различаващ се от безсловесните животни), Словото става плът, надебелява, та неразумното чрез Себе Си да изцели; разумния и одушевен човек приема, та увредения разум да излекува и прелъстената душа да възвърне и във всичко напълно цялостен и съвършен чрез Себе Си да обнови човека. Защото не за ангелите, не за архангелите, не за херувимите и серафимите, не и за която и да било друга твар беше подобаващо това дело, а само за Този, Който в началото сътвори човека. Понеже като го обнови всецяло и в новия като се облече (по Кол. 3:10), както казахме, страдащ, него от страданията освободи; умиращ, него обезсмърти; възкръсвайки, него възкреси; а след това възнасящ се, и него със Себе Си възнася и го настанява вдясно на Бога и Отца, от Когото никога не отстъпи. Ще изпрати Своя Пресвети Дух във вид на огнени езици да освети света, да утеши скърбящите ученици, дарования да им раздаде, да ги кръсти, премъдри да ги направи, да ги въоръжи с божествена сила и да ги изпрати да проповядват, езиците им като изкове и изостри подобно на огнените езици. Понеже Синът се появи в света и с човеците поживя, редно беше и Духът да се спусне, показвайки действията Си. Вие стойте – рече – в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре (Лука 24:49). И като рече това, както те гледаха, Той се издигна и облак Го поде пред очите им. И докато гледаха към небето, двама мъже застанаха пред тях в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите, гледайки към небето? (Деян. 1:9-11).

„Не се страхувайте“ (Мат. 28:10)

Един от основните дарове, който ни подари Възкръсналият Господ, е назован в стихирата от пасхалния период: „Дверем заключенным, представ Иисус учеником, безстрашие и мир даяше“ („Когато вратите бяха заключени, Иисус застана пред учениците, давайки им безстрашие и мир“). Със силата, която им дава това безстрашие, победените преди товаот „страха пред юдеите“ ученици се превръщат в непоколебими апостоли „на всички народи“, свидетели на Неговото Възкресение.

Страхът е опасен съветник на човека. Той прониква по различни начини в мисълта и волята, намалявайки нашата устойчивост и творческа сила.

Различни причини предизвикват у човека страх: военните сблъсъци, природните катастрофи, епидемиите, както настоящата пандемия на COVID-19, която разтърси цялото човечество. На личностно ниво страх предизвикват враждебността, несправедливостта, разнообразните човешки конфликти, но много често – и нашите слабости. Човешкият страх става най-силен пред лицето на смъртта.