Темата, на която е посветено днешното евангелско повествование, е темата за благодарността. И тъй, Христос извършва чудото на изцелението на десет страдалци, които дълго време се измъчват от неизлечима болест – проказа. Но само един-единствен, който  освен това е другородец, се връща при Христос, за да Му изкаже думи на благодарност.

Човек би казал, че ситуацията е парадоксална: откъде такова жестокосърдие, такава неблагодарност в останалите девет? Христос отбелязва с ирония: как така, къде са останалите? За да се опитаме да намерим отговор на този въпрос, е необходимо да погледнем преди всичко в самите себе си. Достатъчно често ли ние благодарим на Бога за онова, което имаме?

Обръщение на Румънския патриарх към Конференцията на православните богослови в Яш

В съвременното общество, белязано от подчертана секуларизация, т. е. от релативиране на религиозните и нравствените ценности, е все по-необходимо обновяването на актуалното православно богословие посредством представяне на дълбоката връзка между истините на вярата, литургичния живот и мистично-аскетичния опит на Църквата. Това динамично свързано представяне трябва да се извърши чрез задълбочаване на големите теми за вярата и живота на Църквата в диалог с настоящите пастирски и мисионерски нужди.

1. Единството е основно свойство или признак на Православната църква, изповядван в Символа на вярата: „Вярвам в едната света, вселенска и апостолска Църква“. Разбирането на единството на Църквата, осъществяването му и неговата проява на равнището на конкретния живот на Църквата трябва да бъде едно постоянно занимание както в богословски и духовен, така и в пастирско-мисионерски план.

"Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мат. 4:7).

Двата израза - "небесното царство" (който се повтаря тридесет пъти в евангелието според Лука, четири пъти в евангелието според Марк и три пъти в евангелието според Матей) и "Божието царство" (който се повтаря тридесет пъти в евангелието според Матей) - представляват сърцевината на християнското благовестие в трите синоптични евангелия. Те се срещат в новозаветните книги под различни форми като:  "царството на Отца" (Мат. 13:43; 26:29; Лука 12:31), царството на Сина (Кол. 1:13, Лука 1:33; 22:29-30; Евр. 1:8), "царството на Сина Човечески" (Мат. 13:41; 16:28), "царството Христово" и "царството Господне" (Еф. 5:5; 2 Петр. 1:11; Мат. 20:21; Йоан 18:36; 2 Тим. 4:1; 4:18) или под много простата форма на думата "царство", която винаги се свързва с Божественото евангелие, слово и слава. Думата царство (василия) не означава царство в земния смисъл на думата, тоест държава с определени граници, с войска, с институции, с официални органи, с админстративна структура и изменчива политика... Думата в най-точния си смисъл сочи към вездесъщото "царство Божие", нетварната Му власт, вечната Негова слава и крайната Му власт, която ще изпълни небесата и творението при очакваните негови откритие и поява.

При благославянето на Новата година ние отново и на много места чухме думите, с които изразяваме нашата радост като вярващи и като общност, живееща чрез нашия Спасител: "Слава на Твоята благост, слава на Твоето милосърдие, слава на Твоето снизхождение, о, Ти, Който си единствен Човеколюбец[1]".

Несъмнено съзерцаването на Божието домостроителство изпълва сърцето на човека с истинска радост. Песнописецът подчертава това чрез повторението на думата слава, с която ние величаем Бога и която присъства във всички наши молитви и богослужения.

Започваме беседата, като обръщаме внимание на Божията благост, защото тя е твърдата основа на нашата вяра. Като отдаваме слава на Бога за Неговата благост, ние изповядваме, че Неговата любов е абсолютно благо, както Неговата справедливост и воля. От това следва, че ние признаваме относителността на нашата любов, справедливост и воля от гледна точка на това, което е добро и полезно, както и че сме готови да заменим нашата относителна благост с Божията абсолютна благост и Неговата добра воля - с нашата воля; и няма да се стремим да подчиним Божията воля на нашите желания, похоти, мироглед и схващания.

Наскоро ме помолиха да говоря за двата празника - на Въплъщението и на Богоявлението, както и за тяхната връзка с нашия живот и живота на Христос. Тогава реших да  разсъждавам за смисъла на "образа", за това, че сме създадени по Божи образ, който е библейската основа на нашата среща с Бог.

Съвременната цивилизация обръща голямо внимание на образите, на това, което може да се види, а не на това, което може да се чуе. Оставам с впечатлението, че днешният човек постоянно си прави снимки или разглежда изображения. Не зная какъв е образът, който всеки един от нас иска да създаде за себе си, или каква е представата, която има той за себе си. Разбира се, ние чувстваме необходимост от истинското себепознание, но това е потребност на вярващия, който иска да живее чист и автентичен духовен живот, когато изгражда връзка с Бога и човека.