Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

good samaritanНеделя 25 след Петдесетница

8 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Слизането от Йерусалим в Йерихон представлява отчуждаването от Бога на грешното човечество

Притчата, която Спасителят Иисус Христос ни представя в днешното евангелие показва самата тайна за спасението на човешкия род. Човекът, слизащ от Йерусалим в Йерихон и налетял на разбойници, които го съблекли, изпонаранили и оставили полумъртъв, представлява човешкият род, който заради греховете е изпаднал в много лоши страсти - истински разбойници-грабители и душеубийци. Слизането от Йерусалим в Йерихон представлява деградирането на човечеството заради отчуждаването му от Бога. Така грешникът изпада, става полумъртъв духовно и слиза към биологична смърт, защото „платката, що дава грехът, е смърт“ (Рим. 6:23).

Доброто дело на милостивия самарянин, който символично е Самият Спасител Иисус Христос, означава въздигането на човешката природа, паднала в грях и ранена от страсти. Христос-Господ, Лекарят на душите и телата, помазва болното от греха човечество с елея на Кръщението (светото и Велико Миро), изпълнено с благодатта на Св. Дух, който се дава на човека за изцеляване от греха и за духовно израстване.

А виното, излято върху раните, означава виното на св. Евхаристия, т.е. Господнята кръв, която човек приема в св. причастие заедно с Тялото Господне „за изцеряване на душата и тялото“, „за прошка на греховете и вечен живот“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

samariteanul milostiv 1 В днешното евангелие един законник се приближава към Господ Иисус Христос и Го запитва за пътя, водещ към вечния живот. Законникът е вещ учен по Закона, по закона на Моисей, и до него се допитват за решаване на юридическите проблеми на обществото. Следователно, законникът е нещо като адвокат в наши дни. Законникът се обърнал към Господа с "Учителю!", изразявайки показно своето уважение към Него, но тайно възнамерявайки да злепостави Иисус, и в това се крие противоречието между делата и намеренията му. С въпроса си за вечния живот законникът поискал да изкуси Господа защото знаел, че отговорът не е лесен и може да изисква много разискване. Понякога ние, разпитваме Господа като адвокат, който иска да спечели своето дело и да докаже, че е прав, независимо от това, дали делото му е праведно или не. Докато това, което се изисква, е да се насочим към Великия Съдия, Който ще съди всички народи, принасяйки Му съкрушено сърце и изповядвайки нашите грехове и недостойнство така, както свещеникът се моли във вечернята: "погледни към Своите раби и към Своето наследие, защото Твоите раби са преклонили глава и са покорили на Тебе своите вратове, о страшни и човеколюбиви Съдия, неочаквайки помощ от човек, но очаквайки Твоята милост и ожидайки Твоето спасение".

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

7 1334450438Проповед върху неделното апостолско четиво

Нашата света Църква десет дни преди навлизането ни в периода на Рождественския пост (15 ноември), чрез който се подготвяме да посрещнем Нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос по плът, прочита един откъс от посланието на свети ап. Павел до Ефесяни (2:4-10). Апостолът описва в първите три стиха новия живот в благодатта, който сравнява с предишния живот в греха и смъртта, а това, което четем е: "И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят..." (Еф.2:1). Вярващият, когато чуе днешия Апостол си припомня за спасението, което Бог е приготвил за човека, за да го възвърне към онази висота, от който е отпаднал.

След като Бог създава цялото творение, чрез Неговото Животворящо Слово, и възцарява човека над него, последният избира греха и отхвърля Божия дар като се отдалечава съзнателно от рая на благоденствието и от пребиваването в Царството. Това става чрез непослушанието, което проявява към Божието слово и в резултат от това човек умира в личните си провинения и грехове и става недостоен за спасението.

4.8620689655172 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (29 Votes)

Monreale adam entering 1Връзката на човека с Бога се променила след грехопадението. Адам е имал непосредствена връзка с Бога, Когото виждал и с Когото говорел лице в лице, тоест познавал Го е в пълнотата на познанието, докато човек не се възгордял пред Бога и не нарушил заповедта Му. Но Бог не се отнесъл жестоко към човека, но го повикал в знак на силната връзка и познанство, които съществували между тях. Но Адам избягал и се отрекъл от връзката си с Бог. Бог дал възможност за покаяние на Адам, но неговата гордост му попречила да изповяда своята грешка и резултатът бил грехопадението. Връзката на човека с Бога се изменила и се превърнала от непосредствена връзка във връзка, в която човек избягва да види лицето Господне днес, а мнозина питат: Къде е Бог? А има също и такива, които не познават Бога. Бог не е далеч от нас, но ние съзнателно се отдалечаваме от Него.

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (32 Votes)

paul 3Думите на Нашия Господ Иисус Христос, с които ни призовава към носене на Кръста, са призив да подражаме на делото Му. Той благоволи да отдаде Себе си за нас грешниците поради Неговата свръхестествена любов, и се предаде и умря чрез разпъване на кръст. Това означава, че ние трябва да се уподобим на Него и да се разпнем поради същата причина, по която нашия Господ е благоволил да бъде разпнат. Така можем да разберем и думите на свети ап. Павел в днешното апостолско четиво: "Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега с плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе си за мене" (Гал.2: 19-20).

Свети апостол Павел заръчва на галатяните да внимават за една пречка, която стои на пътя им към Христос - Законът, тоест този старозаветния закон, който Бог е дал на Своя народ, за да им бъде пътеводител. Но как може Законът, който е от Самия Бог, да бъде пречка?

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.