Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (13 Votes)

01.07 sv JДнес празнуваме отдание на Богоявлението, в което чествахме събитието на Кръщението на Спасителя в р. Йордан. Църквата е намерила за добре да се прочете този откъс от Евангелието според св. Матей, в който се говори за светлината и евангелист Матей цитира текст от книгата на св. пророк Исаия, който нарича „езическа Галилея“ областта, в която е живял Господ, „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в сянка смъртна, изгря светлина“ (Мат. 4:15-16 по Ис. 9:1-2).

Светлината се изля с идванато на Иисус. А ние в православното изповедание казваме, че Църквата се основава върху това, което са ни предали апостолите и чрез което оставаме в Светлината. Много са злите помисли в света и те ни атакуват по най-различни начини: чрез чужди догмати и странни помисли и чрез обществено поведение, чуждо на нашата вяра. Църквата е атакувана от всички страни на живота, а хората са объркани, защото са поставени между Евангелието и лошите неща от ежедневието, които възникват ден след ден. Но твърдият вярващ не се отклонява от това, което е възприел в светата Църква от доброто изповедание, и от това, което светият апостол Павел, съкратено казано, е писал: „А ние вярваме, че Христос умря и след това възкръсна“. Ние пазим тази вяра, за да останем непокътнати от грешката и греха.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (23 Votes)

600px pavel apostol pishet poslanie korinfyanamНеделя след Богоявление - св. Йоан Кръстител

Неделно апостолско послание: „В ония дни, докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. Всички бяха около дванайсет души. А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.”  (Деян. 19:1-8)

Покайното кръщение

„Докле Аполос беше в Коринт”, тоест, когато Аполос, вървейки към Ефес, отишъл в Коринт, „Павел премина през горните страни”, апостол Павел преминавал през планинските области на Галатия и Фригия, страни във вътрешността на Мала Азия, „дойде в Ефес”, слязъл след това в Ефес, „и, като намери там някои ученици”, срещнал някои християни. Апостол Павел разбрал за някои сериозни празноти във вярата и в живота им, който не бил украсен с благодатта на Светия Дух, и, „каза им”, т. е. попитал ги: „Като повярвахте, приехте ли Светаго Духа?”, т. е. вярвайки в Христа, приехте ли Светия Дух? А те му отговорили: „Нито сме и чули, дали има Дух Светий.” Не сме чули дори, че съществува Свети Дух.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

2018 01 04 1500В деня, който следва празника на Богоявлението, ние възпоменаваме Събор на св. Йоан Кръстител. Св. Йоан се явява пред нас като разтърсваща личност, която провокира заспалите души. Той е бил човек, смирил се докрай, за да разкрие на Израил Христос. Той самият не се е разкривал и е смятал, че неговата мисия е изпълнена с идването на Онзи – Великия и Очаквания. Затова той е завършил своето дело, след като е кръстил Иисус, а после е бил затворен заради истината, която не е спестил на Ирод.

Може би ще се запита някой: как св. Йоан е постигнал такова смирение, как е успял да живее аскетичен живот в пустинята, как е съумял да се противопостави така смело на несправедливия владетел, което го е довело до мъченическата смърт? Тайната се крие в това, че той се е въздържал от всичко, което хората са притежавали и което са желаели. Йоан е живеел усамотен в пустинята, за да покаже, че единството на човешката личност се състои в неговата среща с Бога и истината. А това става чрез живот в пустошта – без храна и подслон.

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (52 Votes)

shutterstock 216739453Откакто настъпиха последните времена, а както учи Църквата те идват тогава, когато Господ слиза на земята и става човек – в деня на неговото Рождество, оттогава светът започва да се дели по най-различни признаци, паралели и меридиани.

И едно от разделенията е следното: има хора, които зависят от календара, и свободни хора, които живеят във вечния живот и не зависят от календара.

Сред хората, които зависят от календара, има мнозина, които се смятат за въцърковени, православни, носят кръст, ходят в храма, изповядват се, причастяват се, правят всичко, което е нужно.

Това са хора, които вярват в Бога. Те всяка сутрин отварят молитвословите и в утринните молитви намират и четат Символа на вярата, в който се говори за живота в бъдещия век, живота вечен, в който трябва да вярва един християнин. В действителност те съвсем не желаят този живот и не са готови за него. Те измерват живота със сегашното време.

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (40 Votes)

35549.pТя е насочена към една дума, която никога не умира – щастието. Нова година, нов късмет! Към всеки от нас, това щастие, този късмет се обръща по свой начин, лично. Но самата вяра, че то може да се случи, че може да го чакаш, да се надяваш, е обща вяра. Кога човек е истински щастлив?

Днес, след толкова столетия натрупан опит, след всичко, което знаем за човека, вече не можем да отъждествяваме щастието с едно нещо, нещо външно − пари, здраве, успех − за което знаем, че не съвпада с онова винаги тайнствено, винаги неуловимо понятие – щастието.

Да, ясно е, че физическата удовлетвореност е щастие. Но не е пълно щастие. Че парите са щастие, но и мъка. Че успехът е щастие, но и страх. И поразителното е, че колкото повече външно щастие имаме, толкова по-крехко е то, толкова по-голям е страхът да не го загубим, да не го запазим, да го изпуснем. Може би затова в новогодишната нощ пожелаваме ново щастие, понеже „старото“ никога не ни се получава истински, все нещо не му достига. И затова се взираме пак напред, с молба, мечта и надежда…

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.