„Книга за живота на Иисуса Христа“ (Мат. 1:1) С тези думи започва Новият Завет. Това са началните думи на Евангелието според св. ев. Матей, както и на повествованието в Неделята преди Рождество Христово.

В него чуваме многократно да се повтаря думата „роди“, „роди“, „роди“. Така е в земния живот. Всяко същество на земята се ражда. И този еднократен момент в живота на всеки един от нас, човеците, се почита с голяма радост и незабравими чувства от вечни времена.

Рожденият ден – това е най-великото събитие в живота на всеки човек. Рождените дни на великите хора са паметни радостни тържества за цели общества и народи. Рожденият ден пък на най-великия измежду родените от жени – Иисус Христос – е най-радостният празник за  всички, които вярват в Него, които Го обичат и Го следват, които Му поднасят съкровени дарове. „Велик е, Господи, денят на Твоето Рождество!“ – вдъхновено възкликва св. Ефрем Сириец.

от смирения монах и презвитер Григорий

(И за това, че който се причастява, трябва себе си да изпита; и че злото не бива да се помни; и че са достатъчни пет дни, предварително да се очисти човек чрез искрено покаяние; и че подобава християнинът да търпи бедите; и срещу юдеите, казващи: „Взе Бог жената и роди Сина“; и за блажения Филогоний, архиепископ Антиохийски)

Обичайно е тези, които отиват при земен цар, когато наближи да влязат в царския двор и да се явят пред лицето на царя, повечето от тях да са обзети от страх. Така и ние, понеже изминахме спасителния пост подобно на дълъг път и вече сме близо до празника Рождество Христово и ще пристъпим към безсмъртната трапеза, трябва да имаме голямо усърдие, велик страх, пълно смирение, строго изпитване на съвестта. И понеже виждам вашата любов, с наслада поглъщаща поучителното слово подобно на добра и тлъста почва, която приема семена, допринеси и ти, та да се докоснем до това, за което е проповедта.

Всеки православен християнин, който носи име на светец, е не само призван, но и избран. Той е щастливец, защото при кръщението си е получил от Господ не само ангел-пазител на душата и тялото си, но и личен светец, чието име носи, и на всеки имен ден си чете хубавата молитва за случая.

Така е и в енорията. Умните и предвидливи енориаши единодушно преди да се организират в църковна общност умуват, предлагат, избират и посвещават след молитва храмовия си небесен патрон.

През настоящата година една от епархийските ни енории чества годишнина от основаването на църковната община с небесен ангел-пазител и храмов покровител скъпия за ума, сърцето, душата, чувствата и волята на всеки наш енориаш поотделно – св. Климент Охридски Чудотворец (тук).

Понякога хората молят да изложим основните принципи на християнството във вид на тезиси, точки, питат какво ни учи Христос в Евангелието. И се оказва, че да се изложи в двадесет, тридесет или дори четиридесет точки онова, на което Той учи, е невъзможно, а за да навлезем в това – съществува друг, и то само един начин, един път, за който Господ ни подсеща многократно в Евангелието – да вървим след Него. Сигурно, ако преброим коя фраза се повтаря най-често в Новия Завет, това ще бъде пределно простата фраза: „върви след Мен“. И ние както можем, както умеем, започваме да следваме Христос. Но по този път срещаме изискването: не просто „тръгни след Мен“, а „вземи кръста си и тръгни след Мен“. Тези думи се повтарят в Евангелието пет пъти, с някои малки разлики (два пъти при Матей, два пъти при Лука и един път – при Марк), и ето, в този момент внимателният читател на Евангелието пита: „Защо тук се говори за кръста, когато Иисус казва това преди разпъването Му на кръста? Нелогично е“. Но не бива да забравяме, че Евангелието не е стенограма на онова, което Божият Син ни проповядва по време на Своето служение, думите Му са нещо, което Той ни говори днес, на всекиго от нас. И всяко евангелско четиво, което четем по време на Литургията или просто с молитва в сърцето – е явяване на Възкръсналия Спасител сред Своите ученици.

от Григорий, архиепископ русийски

На небето уподоби се днес планината Тавор чрез славата, понеже на нея застана Спасителят и божествена красота разпръсна; за нея и певецът в древността говореше, стъквайки песен: Планино Божия, планино плодоносна! планино тучна, на която Бог благоволи да обитава (по Пс 67:16, 17).[1] На нея Господ като се възкачи, кръстната тайна предрече. На нея светостта на Възкресението предварително показа. На нея славата на светците чрез личба предварително изобрази. На нея възвести, че над живи и мъртви властва. На нея завистта юдейска изобличи и че не е богопротивен показа. На нея Своята слава изяви пред върховните ученици, за да привикнат, защото учители на вселената щяха да станат, след като славата на проповядвания и с очите си видяха, а не от други като чуха. И възглася Петър по всички църкви – основата на всички тях: „Не лъжливи басни като следвахме, ви възвестихме славата на Господа, нашия Иисус Христос, а очевидци като станахме на Неговото величие, понеже Той прие от Бог Отец чест и слава, когато Неговият глас Му поднесе такава слава от великолепната Си слава: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение (Мат. 3:17). И този глас, идващ от небето, ние чухме, когато бяхме на светата планина (Лука 9:35). Такава е славата и на посланието на днешния празник. Такава беше и славата и на Тавор, когато се обявиха тайнствата. Такава е славата на висотата на Божията планина: понеже не на нея застана ковчегът (както на Араратските планини след спадането на водата от потопа), а на тази, на която застана, когато нахлу потопът заради греха и когато заради милостта остатъка от родовете в ковчега съхрани. Днес се изпълни Давидовото пророчество: Тавор и Ермон за Твоето име се радват (Пс. 88:13). И защо със силата на Твоята мишца (Пс. 78:11)? Навсякъде в Светото Писание Синът мишца се нарича. Твоят Син Единосъщен – рече, – на Своята божественост силата малко да открие, и планините се радват“ (по Пс. 97:8).