Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)

1400 9 20141211След изцеляването на двамата слепци от Капернаум, ни казва евангелието, моментално „доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори“ (Мат. 9:32-33).

Виждаме, че Спасителят Иисус Христос се държи различно по време на двете последователни изцеления. В случая с двамата слепци Той очаква изповядване на вярата преди да ги изцели, но не и от немия бесноват, който е бил изцелен веднага след като е доведен при Него. Защо? Защото немият не е можел да изповяда вярата си, не само поради това че е бил ням, но и защото е престанал да мисли, да бъде отговорен за делата си, бидейки воден от зъл дух, който го е обладал. И в други подобни ситуации, предадени от светите евангелия (съгл. Матей 8:28-34), тук съзираме драмата на обладания от дявола човек, чийто разсъдък, глас и воля са били иззети от зъл дух. Поради тази причина Господ Иисус Христос не е изискал от немия бесноват да изповяда вярата си, но от милостива любов към хората, му е възвърнал телесното и духовно здраве. В случая с немия човек са били достатъчни вярата и любовта към ближния на донеслите го при Иисус и повярвали, че само Той може да го изцери.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)

intaiul sinod ecumenic de la niceea 1 1 fresca man stavronichita athosВ седмата неделя след Петдесетница Църквата е отредила да честваме светите отци. А кои са тези отци? Сред светиите има такива, които ние наричаме наши свети отци, като например: свети Йоан Златоуст, свети Григорий Богослов, свети Василий Велики, свети Максим Изповедник, свети Йоан Дамаскин и др. Ние не наричаме с названието "отци" всички, които са богословствали, дори и те да са били велики богослови. Наш отец, т. е. баща е този, който ни е родил. А отец в Църквата се нарича този човек, който чрез своето учение ни прави Божии чеда.

Когато Църквата се нуждае от някого, който да я защитава, когато е в опасност, тогава Бог явява в нея такъв човек, който така да учи другите, че учението му да укрепи това, което сме възприели от апостолите, и да го изясни. Така например в Църквата в края на I век възниква опасност от юдеите и от гръцките философи или по-точно от смесения с гръцката философия юдаизъм. И от това възникнала необходимостта от по-голяма яснота в учението за божествената природа на Господ Иисус Христос.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

evangelskoe chtenie hristos i rasslablennyjБолестта на тялото зове човека да търси изцеление на душата

Днешното неделно св. евангелие (Мат. 9:1-8) ни посочва факта, че Господ Иисус Христос познавал не само болестта на парализирания, но и тайното му покаяние за неговите грехове. Хората съгрешават много често, но рядко се разкайват за греховете си, или не се разкайват доброволно, по собствена инициатива. Но Бог, в Неговата милостива и изцелителна за душата любов призовава хората към покаяние и изправяне и чрез това, че допуска за известно време да бъдем лишени от свобода, здраве, материални блага, социални почести, присъствието на любимите хора или от други обичайни радости. За това понякога преминаваме през нещастия, болести, изкушения, които тайнствено ни подтикват или ни призовават да се разкаем и да се доближим повече до Бога чрез молитва и добри дела, защото Той е изворът на живота, на изцеляването от болести, на освобождаването от нещастия и на спасяването от грехове и смърт. Думата „спасение“, на гръцки (сотириа) и на латински (salus) означава оздравяване, освобождаване от трудна ситуация. Следователно Господ Иисус Христос е Спасителят в смисъл на Избавител и Изцелител на хората от състояние на грях, болест и смърт, чрез тяхното съединяване със Светия и Вечно жив Бог. За това в светия и Велик Петък пеем, след службата наречена Опело Христово, по време на литията със св. плащаница: „Отиди на небето и седни до Отца Твореца, Ти, Който оставяш на света мир, Иисусе Спасителю!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (43 Votes)

wsi imageoptim EgP0 54 kNEТърпението не се състои в поддържането на пасивно отношение спрямо Божието творение или на неутрално отношение към недостатъците. Защото вярващият винаги се стреми да промени света. Но неговата проповед може да продължи дълго време, а е възможно и хората да не го послушат, когато той им свидетелства и говори за Христос. Понеже съществува елементът на времето, а истината - това не е диктовка, която ние диктуваме над другите хора. Защо този, когото се опитваме да просветим, продължава да упорства в своя грях? Съществува едно нещо, което свети апостол Павел нарича "тайната на беззаконието", тъй като никой не знае кога ще дойде благодатта или кога ще я възприеме този, за когото се молим ние. Защото в душата има "жито и плевели" и не винаги успяваме да изкореним плевелите.

Наблюдава се, че повечето хора остават в злото, в което са израсли, както и че искреното покаяние е твърде рядко и максималното, което човек може да направи, е да чака и да обича. А това означава да съжителстваме в енорията или в света с хора, които се различават в степента на благочестието и предаността си към Христос. Ние трябва да ги приемем, защото те са наши братя и единственият шанс за тяхното просветление може да е нашето братско отношение и нашата търпимост към това, което ни ядосва и което ни шокира в тях.

4.9887640449438 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (89 Votes)

dbaf4f1935fd490467c2e4bcb5bdc9cfДнес по случай празника на един велик пророк искам да ви поговоря за дара на пророчеството. Притежаването на тази харизма в Стария Завет не е означавало в частност, както си мислят мнозина, че това е способността да се говори за бъдещи неща. Пророците са говорили за времената, в които са живеели, говорили са на първо място за това, което Бог възнамерявал да осъществи в Своя народ, тоест те са били Божията палка, с която Той вразумявал народа Си. А що се отнася за идните дни, те са били гарантирани от изпълнението на тяхното слово.

И в Новия Завет има пророчество. Обикновено се казва, че пророчеството се е прекратило, но това не е така. Свети ап. Павел споменава за този дар като за един от даровете на Светия Дух, защото, въпреки че Христос е казал всичко, трябва да се появяват хора, които да ни напомнят за казаното. Онази дарба, която малцина притежават, е да се направи действено Христовото слово в нас, грешните хора, за да се обърнем от своето непокорство към благодатта на нашия Господ в мига, в който се намираме, и при трудните обстоятелства, от които страдаме. Има такива, които учат хората, но не успяват да предадат Божието слово с острота и сила, а има и такива хора, които са предали Божията воля, но теоретично не се смятат за учители. Бог изпраща Своя Дух на някои хора в новозаветното време, за да бичуват съвестта на хората, да изкоренят злините от техните души, както се казва чрез устата на светия пророк Йеремия: "Аз разрушавам и съзиждам, изкоренявам и посявам" (срв. Йер. 31:28).

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.