По случай празника на апостол Варнава на 11 юни Кипърският архиепископ Георги говори за ценното наследство на апостол Варнава в тези земи и отправи остро предупреждение срещу отцепниците (т.нар. "оградили се"), наричайки ги „вълци в овчи кожи“, които застрашават единството и вярата на Църквата под предлог на борба срещу икуменизма. 

Ето и неговата проповед, в която накрая той говори и за днешната криза в Кипърската църква: 

Смесени са чувствата ни в този тържествен за нашата Църква ден. Сърцето ни иска да трепне от радост в памет на „онзи, който ни роди в Христа Иисуса чрез Евангелието“. То желае да огледа през изминалите векове плодовете на лозето Господне, което славният Варнава заедно с Павел засадиха. Да въздаде слава на Бога, защото вярата, която е приела от апостолите, нашата Църква е съхранила чиста и непроменена в продължение на две хиляди години.

Във всеки човек е заложено семето на доброто. Обаче както обикновеното семе не може да се развива и да зрее без влага и светлина, така и душата на човека остава безплодна, докато не я ороси Божията благодат. Усещайки в себе си недостиг на божествена помощ, старозаветният праведник се моли на Бога: „... душата ми е към Тебе като жадна земя" (Пс. 142:6). И всички хора, които искрено жадуват праведност, разбират, че без Божията помощ, без ръководството и подкрепата на Бога, не е възможен никакъв духовен живот. Божията благодат обновява душата на човека, очиства съвестта, просветлява разума, укрепва вярата, насочва волята към добро, сгрява сърцето с любов към Бога и ближния, устремява към небесното, изпълва с желание да се живее с духовни интереси. Благодатта очиства и освещава цялото същество на човека. Според свидетелството на мнозина, удостоили се с висше духовно озарение, Божията благодат носи такива мир и радост в душата, че всички земни блага и всички физически удоволствия изглеждат жалки и нищожни.

Петдесетница е. 

1. Светият Дух слиза върху апостолите във вид на огнени езици на 50-ия ден след Пасха, когато те са събрани заедно, според преданието, в същата Сионска горница, където се извършва Тайната вечеря. Те получават дар да говорят на различни езици и силата на тяхното слово е такава, че още в първия ден след проповедта на апостол Петър се кръщават и присъединяват към Христовата църква три хиляди души.

Но не само дар слово получават светите апостоли при слизането на Светия Дух. Те, може да се каже, напълно се обновяват духовно. Обикновени, безкнижни, малодушни (да си спомним, че всички се разбягват, когато залавят Христос в Гетсиманската градина), те се преизпълват с такава сила на вярата и такава твърдост, че разнасят вестта за Възкръсналия Спасител по цялата вселена и не се изплашват да приемат мъченическа смърт за Него.

В нашите дни на страшна духовна обърканост и недоверие към духовни авторитети, по-често от когато и да било следва да прибягваме към Божието слово. То трябва да бъде наш непоколебим камък, авторитет, ръководител. И е нужно да го четем с простота, доверчивост и внимание.

На какво, например, ни учи евангелското четиво за изцелението на слепия? На какви въпроси от съвременния живот Господ ни дава отговор тук?

Всички нас от време на време ни измъчва въпросът относно причините за хорските беди и нещастия. Някак се съгласяваме и можем да разберем, когато те са своеобразно средство за поправяне на грешника. Но защо понякога те се стоварват върху Божиите, добрите хора, може би дори върху праведниците?

„В средата на празника напой жадната ми душа с водата на благочестието, защото си призовал всички: жадният да дойде при Мене и да пие; Христе Боже наш, извор на нашия живот, слава на Тебе“

(Тропар на празника)

В срядата на четвъртата седмица след Пасха отбелязваме един удивителен в много отношения празник. Преполовението на Петдесетница е ден, стоящ по средата между два големи празника – Пасха и Петдесетница. В него радостта от Възкресението Христово се съединява с очакване възпомимнанието за слизането на Светия Дух върху апостолите.

Наименованието на празника Преполовение Църквата е заимствала от евангелския разказ, който благовести за Иисус Христос – как Той в третата година от Своята евангелска проповед, на препополовение на старозаветния празник Разпъване на шатри, е влязъл в храма и е поучавал. Празникът е бил въведен в християнското богослужение в първата половина на 4 в.