Беседа върху апостолското четиво в Неделя на слепия, Деян. 16:16-34

И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

В името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш от нея

Св. ап. Павел заедно със своите съратници е бил вече на европейска земя, където са говорили за Христос и са извършили първите си чудеса. В гр. Филипи са излекували едно бесновато момиче, чийто господари го използвали като „медиум“, за да изкарват пари.

Самарянката, която днес Иисус срещнал, била грешна жена, понеже била сменила петима мъже, а този, когото сега имала, бил шестият. Затова и тази жена се чувствала блудница; обществото я смятало за такава и за Иисус била такава. Когато жената-самарянка застанала пред Него, тя молила за спасение като грешница. Виждате, че тя е съзнавала, че да имаш петима мъже в живота си е грешно, това е блудство. И се е срамувала от това.

Разбира се, човек се пита напълно спонтанно: „Че кои от днешните жени не са имали пет връзки? Колко са имали по-малко от петима мъже в живота си?“. Но и да са имали по-малко от пет, това не е толкова важно. Важното е, дали са почувствали, че това представлява блудство? Разкаяли ли са се за това, което са направили?

Проповед върху апостолското четиво в Неделята на жените-мироносици, трета след Пасха

Деяния на апостолите 6:1-7

В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.

Които ще поставим на тази служба

Един спор между християните евреи и елинисти (т. е. евреи от разсеянието, които са говорели гръцки – бел. ред.) е станал причина да бъдат ръкоположени първите седем дякони на Църквата. Тъй като апостолите са били много заети с благотворителност и това е тежало на тяхното основно дело, което е било словото Божие, те са ръкоположили дякони (в превод от гръцки ознавача служители – бел. ред.), които да бъдат „поставени на тази служба“.[1] Днес ще се спрем с прости думи върху добродетелта на човеколюбието.

Опитвайки се да ни убеди да обикнем Бога, нашата Църква ни предлага и най-добрите примери за тази цел. И така, тази седмица тя ни дава за пример една проститутка. И то не обикновена блудница, но царицата на блудниците. Защото не е сигурно, че има друга жена, която да е обичала толкова много греха, както Мария Египетска.

Тя съгрешила колкото никой друг в живота си. Но и установила, че животът нито се изпълва, нито свършва с блудството и греха. Защото всяко земно, и особено греховното явление, води след себе си като естествена последица умората и безизходицата. Само божественото явление има качеството и способността да се обновява, но и да възражда всеки човек, когото докосне.

„Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива“, ни уверява пророк Давид. Тоест, всяка нощ ти дава нещо ново и всеки ден ти открива нова тайна.

И това е необходимо на човека. Води, които застояват, започват да миришат. И човекът трябва да намери начин да се обновява и редовно на внася нещо ново в живота си.

Не виждате ли страстта и силния копнеж на хората да пътуват? Хората имат нужда от нещо ново, от някаква промяна и след като нямат вътрешна промяна, но всичко около тях е рутина, те се разтоварват в пътуванията и ваканциите. А жените се успокояват, като разместват местата на мебелите в дома си и купуват нови кухненски съдове. Това несъмнено също е промяна.

Проповед върху апостолското четиво в Неделя на Православието

Послание до евреите 11:24-26, 32-40

С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

Предпочете да страда заедно с народа Божи, отколкото да има кратковременна, греховна наслада

Днешната неделя е Неделя на православието. В тази неделя Църквата почита освен триумфа, тържеството на истината, също и делото на мисионерите. Този ден е посветен на мисията на Църквата. В апостолското четиво, което се чете днес, св. ап. Павел споменава прор. Моисей, който предпочел да страда заедно с Божия народ по време на излизането на юдеите от Египет, вместо да се наслаждава на луксозния живот в двореца на фараона. С очите на вярата Моисей виждал „основоположника на борбата“ Иисус Христос и така отхвърлил невъобразимия разкош и името син на царицата на фараона:[1] „… защото имаше пред очи наградата“.[2]