Мобилно меню

4.90476190476 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (21 Votes)

Ivan Kaikov and his familyВърху страниците на църковно-певческата летопис откриваме имената на мнозина верни творци и изпълнители на източно-църковното пеене. Разбира се, без техния труд и отдаденост на благодатното дело на църковната музика последната би спряла да се развива и разпространява, би застинала в своите форми като музеен експонат. Но Творецът промишлява и за църковно-певческото изкуство. И изпраща „верни човеци, които ще са способни и други да научат” (2 Тим. 2:2) как успешно да следват многовековната певческа традиция. Един от тези „апостоли” е нашият сънародник Иван Каиков.

Цялата статия: Протопсалт Иван Каиков - пример и вдъхновител за съвременните църковни певци

4.04 1 1 1 1 1 Rating 4.04 (25 Votes)

12.04 sv damaskin zino     До св. Йоан Дамаскин
„Първия източник на музиката”

Скъпи наш отец Йоане,

Изказвам благодарността си към теб затова, че наред с богатата ти богословска дейност в областта на догматиката, екзегетиката и аскетиката, ти се отличи и като най-забележителен  песнописец и пръв по чест музикант на Св. Православна Църква. Без твоите химнографски и музикални трудове нашата Църква би се лишила от своето благодатно достояние – църковната музика. Благодарение на труда ти осмогласната музикална система[1] придоби своя оформен вид. Така ти предпази бъдещите творчески музикални изяви и изпълнения от профанизиране. Повече от дванадесет столетия мнозина надарени църковно-музикални творци се ползват от твоето достижение и музикална красота, въплътена в мелодии. Историята ни показва, че макар осмогласните форми да са канонични и узаконени във времето, те не са „застинали вкаменелости”, които сковават църковните музиканти и творческия им потенциал. Както Църквата е жив организъм, така и нейните изкуства са живи.

Цялата статия: Благодаря ти, отче Йоане...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

63 dionisiat„Музиката някога е съставяла част или страна на религиозен култ, на трудов живот, на народен бит... Произходът на тази предхудожествена музика завинаги ще остане отвъд границите на историческото изследване, понеже се губи в родовото начало на човека – в неговото психофизиологично първоустройване и социално първоизявяване”.[1] Думите на покойния музиколог Стоян Брашованов са закономерни в опредено отношение. Закономерността им се изразява в това, че първите прояви на музика у човека са извън контекста на историческите изследвания и че тези прояви са свързани с неговото психофизическо устройство, с насъщната му нужда  да възхвалява Създателя си.  Т.е. историята, и в частност историята на музиката, не може, тя е безсилна да отговори на въпроса – как се заражда музиката, какви са първоначалните й форми и т.н. Тук на помощ би могла да дойде богословската наука с нейните постулати, че човекът е сътворен по Божи образ, че освен тяло носи и жива душа, насъщна нужда за която е да търси и възпява своя Творец. Още през 2 век църковният учител Тертулиан († сл. 220) утвърждава, че човешката природа по природа е християнка.

Цялата статия: Славословиего на Бога – общо дело на ангелския и човешкия свят

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

24 04 15 09Преди да отворим дума за църковния стил на пеене, би следвало първо да си зададем въпроса за мястото и ролята на пеенето в богослужението изобщо, т.е. защо съществува пеенето в православния храм, каква е целта на музика в богослужението?

Според мен, целта, предназначението на музиката в храма е основно това – да изрази чрез подходяща мелодия всички тези боговдъхновени слова на църковните отци, които се произнасят по време на служба, да ги „облече“ в мелодия, подпомагайки по този начин християните в молитвеното им общуване с Бога, да въздигне молитвата им като кадило пред Бога. Тази максима трябва да имаме предвид винаги и трябва да се ръководим от нея всеки път, когато заставаме на клироса или се качваме на хоровия балкон, било като певци, било като диригенти.

Това, разбира се, звучи добре на теория, но понякога се сблъскваме с огромни трудности в практиката.

Цялата статия: Църковният стил на пеене. Богослужебна и есхатологична перспектива

 

И рече старецът...
"Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой."
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.