Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (60 Votes)

2019 07 19 0933Провелият се в средата на юли в София практически семинар по източноцърковно пеене предизвика силен отзувк сред специалистите не само в църковните среди, но и сред академичните музиковеди. Предлагаме на читателите на Двери мненията на две участнички в семинара – доц. д-р Клара Мечкова, преподавател по история на музиката във Великотърновския университет, специалист по средновековна византийска музика, и Елена Каменарова, изкуствовед, които дават картина „отвътре“ на случилото се по време на гостуването на големия майстор от Истанбул Григорий Дараваноглу.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

01

Акустичната система на източноцърковната музика е много различна от западноевропейската. Трудността в нейното разгадаване идва и от факта, че често се заемат термини от западноевропейската музикална теория, които обаче в контекста на източната традиция - като наследник на средновековната византийска музика[i] – са неприложими, имат различно, а понякога и диаметрално противоположно значение. Източноцърковната музика е вокална. Нейната теоретична система е създадена да обслужва една изцяло вокална акустична практика и не цели да обясни музиката универсално. Източноцърковното пеене, псалтикийното изкуство, си служи с някои средства на универсалния език на музиката, както и с някои термини, заимствани от античността (като имената на ладовете), но в практиката те често имат съвсем друго съдържание и с това трябва много да се внимава, когато се правят паралели между античността и византийското средновековие, както и със състоянието на тази музика в поствизантийската и османската епоха. В настоящия текст ще обърнем внимание на някои основни особености, които често пъти създават сериозни затруднения в обяснението както на теоретичните принципи, залегнали в източноцърсовната певческа традиция, така и на определени практически въпроси (защо нещо се пее така, а не иначе).

В източноцърковната музика звукоред наричаме последователното редуване на звуците от активния певчески диапазон по височина. Големината на интервала между два съседни звука по звукореда наричаме тон. Във византийската музика е много съществено схващането за звуците като отстояния и затова всеки звук се разпознава чрез обкръжаващите го звуци. Различаваме три вида интервалови големини: голям тон, умален тон, минимален тон[ii]. Наличието на различни видове интервалови големини прави източноцърковната музика много по-трудна за овладяване от европейската. Основният звукоред използва диатоничия тонов род, който някои наричат естетствен и според Новия метод на Тримата учители (1814) включва редуването на седем звука[iii], наречени: НИ, ПА, ВУ, ГА, ДИ, КЕ, ЗО[iv].

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

23Една от най-любопитните и интересни теми за любителите и изпълнителите на източноцърковна музика е темата за интепретацията на невмените знаци и формули. Тази тема обаче рефлектира пряко върху въпросите за стила на поднасяне и естетическото възприятие на това най-висше литургично изкуство. Традицията на източноцърковното пеене разкрива ролята на псалта като интерпретатор – сиреч тълкувател – на свещените богослужебни текстове. Основният критерий при изпълнението на това особено служение е изискването на св. апостол Павел в църква всичко да става „с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40). Псалтът принадлежи към нисшия чин на църковния клир, пише протопсалтът на митрополитския храм "Св. Григорий Палама" в Солун Захария Пасхалидис. Неговото дело е изключително по вид църковно послушание, тъй като е свързано с непосредствено участие в общественото богослужение. С пеенето си псалтът представлява вярващите и поради това заема специално място сред тях в храма. Освен мелодичен глас, музикална дарба и подготовка псалтът е длъжен да има благочестие и вяра. Целта на пеенето в църква не е само да се предизвика умиление в душите на вярващите, но и да се подпомогне тяхното духовно ободряване. Псалтът се явява пазител на църковната византийска музика[i] и я предава от рода в род. Това е наследство на нашите отци, което се явява съкровище на православната църква и представлява само по себе си част от нейното свещено Предание[ii].

4.9090909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (11 Votes)

63411Това необикновено песнопение, което се изпълнява в един-единствен ден в годината – късно вечерта на Разпети петък, е сред малкото, преведени изцяло на български език. Самото “Опело Христово” (или “Надгробен плач”) има интересна история. То става част от богослужебния цикъл в Православната църква сравнително късно, в залеза на византийския период (ХІІІ-ХІV в.). Тези тропари всъщност се пеят на утринната на Велика събота (която се отслужва вечерта на Велики петък) и макар често да ги свързваме с плача над Христовия Гроб (съответно над св. Плащаница), те не са толкова оплакване, колкото възхвала на Христовите дела, на победата на Господ над смъртта и очакване за предстоящия триумф на Възкресението. Такова е и оригиналното гръцко име на тези химни: Εγκώμια επιταφίου (“възхвала при плащаницата”). Те са разделени на три части, наречени “статии” от гръцкото “στάσεις”, което сочи, че по време на изпълнението им стоим прави.

Още по-интересна е историята на българския превод на “Опело Христово”. Като оставим настрана споровете дали е по-добре да се служи на църковнославянски или на новобългарски, трябва да признаем, че този превод е сред малкото добри образци, които са в състояние да помирят привържениците на двете тези – той е и достатъчно разбираем, защото е на живия днешен език, и достатъчно дълбок и поетичен, тъй като преводачът е сторил така, щото древното звучене и смисълът на църковнославянските слова да прелеят плавно в съвременната реч.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (45 Votes)

product 9477(170 години от издаването на първите печатни български нотирани църковно певчески сборници на църковнославянски език)

След невмената реформа от 1814 г. на тримата музикоучители от Цариградската патриаршия (Хурмузий Книгохранител, Хрисант Мадитски и Григорий Протопсалт), нашите възрожденски музикоучители заедно с музикоучители от Гърция и Румъния стават непосредствени продължители на тяхното дело. Още през 1816 г. в Рилския манастир е въведен новият Метод и е започнало приспособяването му към спецификата на църковнославянския език. Така постепенно по нашите земи реформираната невмена нотация придобива популярност, като с нейна помощ започва нотирането на музикални произведения с църковен и светски характер.

Както е известно, османското робство задържа за дълъг период от време развитието на българския народ в културно и интелектуално отношение. Османската държава нарича балканската православна общност „рум миллет“, т.е. гръцки народ. Така българите, лишени от собствена Църква и намиращи се в подчинение на Цариградския патриарх,  постепенно престават да бъдат считани за отделен народ, като това от своя страна естествено води и до постепенното западане на просветата и книжовното дело.

През време на Възраждането нашият народ започва постепенно да се освобождава от веригите на двойното си робство. Българите започват борба за самостойна родна Църква и богослужение на роден език. Липсата на нотирани църковно певчески сборници на църковнославянски език довело до това, че българите са пеели на роден език, всеки приспособявайки думите на текста по свое усмотрение по мелодиите на гръцките образци. Николай Триандафилов Сливенец е направил епохална крачка в българската църковно-певческа практика. В средата на 19 век в Букурещ той издава първите църковно-певчески сборници с песнопения на църковнославянски език. Те заменят използвания дотогава в богослужението старогръцки език.

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.