Където няма любов, няма и Църква, а само привидност…
Църквата е създадена чрез Голгота…
и само на тази цена ние можем да влизаме в нея.Сурожки митр. Антоний (Блум)
Тези думи на съвременния апостол на любовта са въплътени в живота на истинските християни, които изповядват вярата си като я живеят реално – тук и сега. Не е случайно, дори е закономерно: от семейства на духовници да се раждат медици, някои от които са губили и живота си в изпълнение на своя дълг. Защото свещениците служат на Главата на Църквата, на Лекаря Христос, Който казва: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам“ (Иоан 15:12-14).
Много са знайните, а още повече – незнайните примери за това. По време на чумната епидемия през 312-313 г. единствените служещи на болните са християните (Gary Ferngren. Medicine and Health care in Early Christianity. „John Hopkins University Press“, 2009). В наши дни бяхме свидетели на саможертвата до смърт на много лекари, сестри и друг медицински персонал по време на COVID-19 пандемията (само в България – над сто и седемдесет души от тях починаха).
От недалечното ни минало изпъква още един такъв забравен пример на вярност дори до смърт: д-р Михаил Попов, полковият лекар и син на свещеник в „бялото градче“ Попово. Човек, изпълнил дълга си на лекар, военен и християнин сред „пламъците“ на епидемията от тиф, сред разрушенията от войната, изпитанията на бедността и отчаянието след Ньойския договор. Един от тези, които са победили чрез Кръста, „… защото всичко мога чрез Господа Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Фил. 4:13).
Д-р Михаил Иванов Попов е роден на 24 януари 1877 г. в с. Каломен, Дряновско. Той е третото от общо осемте деца на свещ. Иван Стоянов Иванов, който идва за свещеник в Попово през 1882 г. с цялото си семейство. От 1882 г. до 1918 г. о. Иван служи в храм „Св. архангел Михаил“ в града, като завежда и селата Сеячи (Сеид) и Невски (Султан), сега квартали на Попово. Преставя се в Господа на 27 юни 1920 г. и е погребан до олтара на храма.
Михаил Попов завършва началното си образование в гр. Попово, а средно – в гр. Разград. Завършва медицина във Франция, като получава и сертификат по естествените науки, химия и физика от Факултета по естествени науки в Монпелие. От 1904 до 1910 г. работи като лекар в гр. Варна. През 1910 г. сключва брак с Павлина Димитрова Фтичева от Варна, с която имат три деца – Мара, Иван и Михаелка (Милка), която е родена след смъртта на баща си.
През 1911 г. преминава специализация по патологична анатомия, детски болести и бактериология в Париж. По време на Балканската война участва като полкови лекар. През 1915 г. е назначен за околийски лекар в гр. Попово. По време на Първата световна война е главен лекар на дивизия, за което е отличен с редица награди. След края на войната и завръщането на пленени войници от Солун в града избухва епидемия от коремен тиф. Заразява се по време на медицински преглед и скоро след това, на 21 януари 1922 г., умира.
В знак на признание д-р Михаил Попов е погребан в двора на болницата, което е прецедент за онези времена. И до ден днешен гробът на завърналия се от Париж, за да служи на народа си, е там, във вече „старата“ болница, позабравен от земните, но вечен жител на Царството небесно, влизайки там чрез своята Голгота. Защото „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:12-14).
Амин!
