Евангелие от Марк, глава първа. 1 – 8. Написването на книгата. Йоан Кръстител. 9 – 11. Кръщението на Господ Иисус Христос. 12 – 13. Изкушението на Иисус Христос. 14 – 15. Иисус Христос като проповедник. 16 – 20. Призоваването на първите четирима ученици. 21 – 28. Христос в синагогата на Капернаум. Изцеление на бесноватия човек. 29 – 31. Изцеление на тъщата на Симон Петър. 32 – 34. Чудотворене в късната вечер. 35 – 38. Христос на молитва рано сутринта и идването на учениците при Него. 39. Дейността на Христос в цяла Галилея. 40 – 45. Изцелението на прокажения.
Марк 1:1. Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
В руския превод на Евангелието първият стих е в пряка връзка със следващите три стиха, и мисълта на всички първи четири стиха, според общоприетото тълкуване (вж. "Обяснително евангелие" на епископ Михаил), е следната: "начало на Христовото благовестие за идването на благодатното царство на Месията е появата на Йоан Кръстител, който проповядва кръщение за опрощаване на греховете. Но ние не може да се съгласим с това разбиране на първия стих. Ако изречението от първия стих се разглежда като подлог, а продължението на четвъртия стих – като сказуемо (тогава вторият и третият стих биха били вмъкнато изречение), а периодът е твърде дълъг. В същото време евангелист Марк навсякъде в Евангелието изразява мислите си с кратки изречения. Тогава, ако евангелистът е искал специално да внуши на читателите си, че излизането на проповед на Йоан Кръстител е началото на Евангелието, би следвало да се очаква, че той ще отбележи точно какво е продължението на това начало. Ние обаче не откриваме такова обозначение по-нататък. С оглед на казаното дотук е по-добре да приемем за по-естествено, че първият стих обозначава написването на тази книга. "Началото на Евангелието на Иисус Христос, Сина Божий" (Иисус Христос е в родителен падеж), т.е. благата вест, както е била провъзгласена от Иисус Христос, Сина Божий, във формата или по начина, по който е била предложена на християните в началния етап на християнското им просвещение, които тепърва са влизали в Христовата църква.
(подробно за това вж. в „Цел на написването на Евангелието от Марк“
„Иисус Христос“ (срв. Мат. 1:1).
"Син Божий". Ако евангелист Матей, който пише своето Евангелие за християните сред юдеите, е трябвало да им покаже, че Христос произхожда от прадедите на еврейския народ – Давид и Авраам (Мат. 1:1), то евангелист Марк, който пише своето Евангелие за християните сред езичниците, няма нужда от подобно указание. Той изрично нарича Христос Син Божи – разбира се, в изключителен смисъл, като Единородния Син на Отца (вж. Мат. 16:16). Но ако Евангелието, което Марк предлага на своите читатели, произлиза от Божия Син, то, казва той, трябва да има неоспорим авторитет за всички [1].
Марк 1:2. както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."
Марк 1:3. "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."
Марк 1:4. Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
Тези три стиха представляват един период. "Според (съюза "като" в най – добрите гръцки кодекси съответства на частицата καθώς, а не ὡς, както е в нашия кодекс Receptus) предсказанията на пророците Малахия (Мал. 3:1) и Исайя (Ис. 40 :3), които предсказват идването на Предтечата на Месията [2], който ще подготви юдейския народ да приеме Месия, се явил Йоан, който кръщавал в пустинята и проповядвал покайно кръщение за опрощаване на греховете". Следователно появата на Йоан не е нещо напълно неочаквано; тя отдавна е била предсказана. Пророчеството на Малахия за Йоан Кръстител (вж. коментара към Книгата на пророка Малахия) е цитирано от евангелиста по-рано от пророчеството на Исайя, който е по-стар пророк, защото първото пророчество говори с по-голяма определеност за идването на Предтечата на Месията, отколкото второто. Забележително е, че евангелист Марк не цитира пророчеството на Малахия според оригинала, нито според превода на Седемдесетте, който в този случай съвсем точно повтаря мисълта и израза на оригинала, а следва на това място евангелист Матей. Вместо израза на оригиналния текст "пред лицето Ми", евангелист Матей, последван от Марк, чете: "пред лицето Ти". Следователно, според превода на двамата евангелисти, Бог при Малахия се обръща към Самия Месия с предсказанието, че ще изпрати преди Неговото идване специален ангел или предвестник – Предтечата. При пророка се съдържа обръщението на Йехова към еврейския народ.
Предположенията на професор В. Болотов "за деня и годината на смъртта на свети Марк" (4 април 63 г.) ("Християнское чтение", 1893 г., юли и сл. изд.) не съвпадат с това, което се получава от справката с библейските данни за смъртта на Марк.
"В пустинята" (Марк 1:4).
Евангелист Марк не определя какъв вид пустиня има предвид (Матей изрично я нарича Юдейска пустиня: Мат. 3:1). Това може да се обясни с факта, че Марк, като жител на Йерусалим, е сметнал за ненужно да определя по най – краткия възможен начин какво има предвид под "пустиня": йерусалимците са свикнали да разбират под "пустиня" именно Юдейската пустиня, т.е. страната между Юдейските планини и Йордан, северозападно от Мъртво море (срв. Съд. 1:16; Пс. 62:1).
"Проповядваше". Евангелист Марк предава проповедта на Йоан със свои думи, а Матей показва как говори самият Йоан (срв. Мат. 3:1 – 2).
„Покайно кръщение“ (срв. Мат. 3:11)
"За опрощаване на греховете". Прощаването на греховете е предпоставка човечеството да навлезе в новия живот, който ще започне с появата на обетования Месия в народа на Израел. Но във всеки случай това опрощение е изглеждало като нещо бъдещо, което тепърва предстои. Всъщност греховете на човечеството може да се смятат за опростени едва тогава, когато за тях бъде принесена наистина удовлетворяваща жертва на Божията правда. По онова време такава жертва все още не е била принесена [3].
Марк 1:5. И излизаха при него цялата Юдейска страна и йерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си
Тук Марк повтаря това, което е казано в Евангелието на Матей (Мат. 3:5 – 6). Само че той първо споменава "юдейската страна", а след това "йерусалимците". Възможно е тук да оказва влияние намерението на Марк, – който пише своето Евангелие за християните сред езичниците, които не могат да съчувстват на града, където е умъртвен Христос, – да постави Йерусалим не на такова видно място като Матей, който пише своето Евангелие за християните сред евреите (проф. Богословский, "Публичното служение на Господ Иисус Христос", т. 1, с. 36).
Марк 1:6. А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
Евангелист Марк казва за дрехите на Йоан същото, което и Матей (Мат. 3:4), но той ги описва, след като споменава за тълпите от хора, идващи при Йоан, за да се кръстят.
Дали самият Марк не е бил сред онези, които са се отправили към Йоан в пустинята? Най – малкото, трудно е да си представим, че като млад мъж, който несъмнено се интересува от религиозни въпроси, той би могъл да си седи у дома в Йерусалим по времето, когато Йоан извършва символично действие от голямо значение – кръщение – в близката Юдейска пустиня.
Марк 1:7. И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;
Марк 1:8. аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
Сега евангелистът по-точно и по-пълно съобщава съдържанието на проповедта на Кръстителя. Това е проповед за Месията (срв. Мат. 3:11) Йоан се счита за недостоен да извърши за Месията дори дело, присъщо на роб: да се наведе и развърже ремъка на обувкиту му. Тук евангелист Марк е по-близко до Лука (Лука 3:16) отколкото до Матей.
Марк 1:9 И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.
(Срв. Мат. 3:13).
Евангелистът Марк точно посочва, че Христос е дошъл от Назарет (за Назарет вж. коментарите към Мат. 2:23).
Марк 1:10. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него.
(срв. Мат. 3:16)
Марк 1:11. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.
(срв. Мат. 3:17)
При Марк, както и при Лука, Божият глас е отправен директно към Христос, докато при Матей той е отправен към трето лице, вероятно Предтечата [4].
Марк 1:12. Веднага след това Духът Го извежда в пустинята.
(срв. Мат. 4:1)
Марк разказва, че Светият Дух привлича (ἐκβάλλει) Христос със сила в пустинята. Христос изпитва непреодолимо желание да отиде в пустинята и там да се бори със сатана.
Марк 1:13. И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушаван от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха.
Евангелист Марк разказва накратко за изкушенията на Христос от дявола, като очевидно е имал предвид подробния разказ за изкушенията при евангелиста Матей (Мат. 4:2 – 10). Той обаче добавя, че Христос е бил в пустинята "със зверовете". С това евангелистът иска да каже, че чрез победата Си над сатаната Христос е възстановил отношенията на подчинение на зверовете към човека, в които всички животни са се намирали по отношение на все още безгрешния Адам. По този начин пустинята е преобразена от Христос в рай (срв. Йов 5:23; Исайя 11:6 и сл.).
„и Ангелите...“ (срв. Мат. 4:11)
Марк 1:14. А след като бе предаден Иоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие,
Марк 1:15. казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.
Марк, подобно на Матей (Мат. 5:12), пропуска разказа за дейността на Господ Иисус Христос в Юдея и при пристигането Му в Галилея, за която подробно говори Йоан Богослов (Йоан 1:29 – 4:54) и която обхваща период от поне година и половина. Според евангелист Марк, хвърлянето на Кръстителя в затвора подтиква Христос да започне открита дейност в Галилея.
"Божието царство". Марк използва този израз около 14 пъти. Той го възприема, разбира се, в същия смисъл, в който Матей най – често използва израза "Царство Небесно". Но евангелист Марк пише Евангелието си за християните сред езичниците и намира за по-добре да използва пряко, строго и точно обозначение на Царството, което Христос е дошъл да установи, отколкото да употребява метафоричен, описателен израз – Царство Небесно, както прави евангелист Матей, който пише за християните сред евреите, запознати с богословската терминология. За тълкуването на самия термина "Царство Божие" вж. коментарите към Мат. 6:33; срв. Мат 3:2.
"Времето се изпълни" – по-точно: срокът или периодът, т.е. периодът, определен от Бога, за да подготви човечеството да приеме Спасителя (ὁ καιρός, а не χρόνος), е приключил. Сегашното време, което все още преживяват Христовите слушатели, е време на преход към нов начин на живот – към Божието царство.
"Вярвайте в Евангелието." В гръцкия текст тук е ἐν τῷ εὐαγγελίῳ – "в Евангелието". Изразът е необичаен в Новия Завет – глаголът πιστεύειν навсякъде се използва с предлог за винителен падеж. Затова е по-добре, в съгласие с някои древни кодекси (напр. Ориген), да се чете изразът τῷ εὐαγγελίῳ без никакъв предлог и да се превежда "вярвам на Евангелието", т.е. на Бог, който говори на хората в Евангелието.
Виж коментарите към Мат. 4:12, 17.
Марк 1:16. А като вървеше покрай Галилейско море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари.
Марк 1:17. И рече им Иисус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци.
Марк 1:18. И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него.
Марк 1:19. И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си;
Марк 1:20. и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него.
За призоваването на първите четирима ученици вж. коментарите към Мат. 4:18 – 22. Евангелист Марк споменава работниците, които Заведей е имал (ст. 20); Матей не говори за тези работници.
Това със сигурност не е било първото призоваване. Както можем да видим от Евангелието на Йоан, четиримата ученици, споменати тук, са били призовани да следват Христос много отдавна – след кръщението на Христос в река Йордан (Йоан 1:35 и сл.).
Марк 1:21. След това дохождат в Капернаум; и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше.
Съдържанието на Марк 1:21 – 28 го няма при евангелист Матей, но го има при Лука (Лука 4:31 – 37).
"Идват" – разбира се, Господ с четиримата Си ученици.
"В Капернаум" (вж. Мат. 4:13)
"в събота". В гръцкия текст тук е употребено множествено число (τοῖς σάβββασιν), но при евангелист Марк то е употребено в смисъл на единствено число (срв. Марк 2:23, 27).
"в синагогата" (вж. Мат. 4:23)
"поучаваше". Съдържанието на Христовото поучение тук вероятно е същото като това, което е посочено по-горе в стих 15.
Марк 1:22. И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците.
Марк 1:23. Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза:
«И се чудеха» (срв. Мат. 7:28 – 29)
„обхванат от нечист дух“ – означава същото като бесноват (срв. Мат. 4:24)
Марк 1:24. о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий.
"О" – на гръцки ἔα [7]. Това е по-скоро възклицание, което съответства на нашето "ах" (ср. Йез. 30:2).
"Какво имаш ти с нас" (срв. Мат. 8:29).
"Назареецо". Така демонът нарича Христос, вероятно с цел да събуди недоверие у слушателите Му като жител на презрения град Назарет (срв. Йоан 1:46).
"Светия Божий". В Стария Завет така са наречени първосвещеникът Аарон (Пс. 105:16) и пророкът Елисей (4 Цар. 6:9). Но тук, очевидно, този израз се възприема в специален, изключителен смисъл, като обозначаващ божествения произход и божествената природа на Месията (срв. Мат. 8:29: "Син Божий").
Марк 1:25. Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него!
Господ не желае да чуе признанието за Своето месианско достойнство от устата на бесноват: след това биха могли да кажат, че само лудите са признали Христос8. Заедно със заповедта "млъкни" Господ заповядва на злия дух "да излезе" от обладания човек. По този начин Господ показва, че наистина е победил сатаната.
Марк 1:26. Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.
Марк 1:27. И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват?
Марк 1:28. И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска.
Думите на очевидците на произшествието според най – доброто четене (Wohlenberg) трябва да се предадат по следния начин: "що е това? Учение ново – с власт! И на нечистите духове Той заповядва и те Му се покоряват“ (Руският превод поставя "заповядването" на нечистите духове в зависимост от "учението" на Христос, а това обяснение няма никаква подкрепа.) С други думи, юдеите от една страна, недоумявали за характера на новото учение, което Христос им предлагал, и, от друга страна, били объркани от самия факт на изгонването на демон, тъй като Христос направил това без никаква подготовка, докато юдейските заклинатели са правили опити за изгонване на демони с помощта на различни доста дълги заклинания и действия.
"И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска. по-точно: "в страните, обкръжаващи Галилея", т.е. не само в Сирия, но и в Перея, Самария и Финикия. Основание за този "слух" е не само чудото на изцелението на бесноватия човек, но и цялата дейност на Иисус Христос (вж. стихове 14 – 15).
Марк 1:29. И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея.
Марк 1:30. А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея.
Марк 1:31. Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше.
За изцеляването на тъщата на Симон срв. Мат. 8:14 – 15.
Марк 1:32. А привечер по заник – слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс.
Марк 1:33. И целият град се бе събрал пред вратата.
Марк 1:34. И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос.
От "всички" болни, доведени при Него, Господ изцели "мнозина", очевидно тези, които били в Неговото полезрение или които заслужавали да бъдат изцелени (вж. Мат. 8:16). Евангелист Марк добавя към думите на Матей, че Господ не позволявал на демоните да казват, че Го познават. Изглежда, тук е по-добре да се види указание, че Господ изобщо не е позволявал на демоните да говорят. Намек за това откриваме в самия израз, с който тук е обозначена думата "говорят" (λαλεῖν, а не λέγειν). Следователно Господ не позволява на демоните да говорят, защото те знаят за Него кой е Той, а Христос не желае да допусне признаване на Неговото достойнство от устата на бесноватите по причините, посочени по-горе (стих 24). Изцеленията са извършени, както точно посочва Марк, в съботната вечер, когато слънцето вече е залязло. Едва сега свършвала съботната почивка и можело да се осъществи пренасянето на болни, което не било позволено в събота.
Марк 1:35. А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.
Рано сутринта, почти през нощта (ἔννυχον λίαν; руският превод е неточен – "много рано"), Господ напуснал къщата на Симон, където намерил подслон, и се оттеглил на усамотено място за молитва. За молитвата на Иисус Христос вж. коментарите към Мат. 14:23. Спуржон казва по този въпрос в една от своите беседи: "Христос се моли. Дали Той намира в това покой за Себе Си след тежката работа през деня? Подготвя ли се за трудовете на следващия ден? Това е и едното, и другото. Тази ранна утрин, прекарана в молитва, обяснява Неговата сила, която Той открива вечерта... И сега, когато работата на деня е свършена и чудната вечер е отминала, все още не всичко е свършило за Него – Той все още има да върши делото на Своя живот и затова трябва да се моли... Работникът отново се приближава към източника на сила, за да може, излизайки на предстоящата Му борба, отново да препаше кръста си с тази сила..." ("Христос в молитва").
Марк 1:36. Симон и ония, които бяха с Него, притърчаха подире Му;
Марк 1:37. и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят.
Марк 1:38. Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл.
Сутринта Симон и трима ученици не намерили Иисус в стаята, която Му е отредена, и стремително изтичали (κατεδίωξαν), за да Го намерят. Намирайки Христос, те Му съобщили, че всички, целият град, вече Го търсят, очевидно за да чуят проповедта Му и да получат от Него изцеления за болните. Но Господ не искал да се върне в Капернаум. Той призовал учениците Си в съседните места (това е по-добър превод на думата κωμοπόλεις, която в руския превод по някаква причина е разделена на две думи "села" и "градове"), т.е. в малки градове, които по своята структура са подобни на обикновени села (този израз не се среща в Новия Завет и дори в превода на Седемдесетте). Господ искал да проповядва и там, защото именно това е целта, заради която е дошъл, или по-скоро "излязъл" (ἐξελήλυθα). Последният израз несъмнено показва, че Христос е изпратен в света от Своя Отец (срв. Лука 4:43). Според древните църковни тълкувания Христос указва тук истината за Своето Божествено достойнство и доброволността на Своето изтощение (кеносис) (Wohlenberg, с. 689 [7]).
Марк 1:39. И проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше бесовете.
Затова Христос не се върнал в Капернаум, а проповядвал Евангелието в синагогите на други места и изгонвал бесове. Очевидно Той е бил придружаван от четиримата ученици, споменати по-горе. Евангелист Марк споменава за изгонването на бесовете, без да съобщава за изцелението на други болни, разбира се, защото този случай му се е струвал най – труден, тъй като тук е било необходимо да се влезе в пряка борба с духовете на злото, докато при изцелението на обикновените болни Господ не поразявал пряко сатаната, а само като виновник за първородния грях, който е причинил всички болести на човечеството.
Марк 1:40. Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти.
Марк 1:41. А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се!
Марк 1:42. След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист.
Марк 1:43. И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати,
Марк 1:44. и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
Марк 1:45. А той, като излезе, захвана да разказва много и да разглася за станалото, тъй че Иисус не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в самотни места. И дохождаха при Него отвсякъде.
За изцелението на прокажения вижте Мат. 8:1 – 4. Тук обаче евангелист Марк прави някои допълнения. Jой ни съобщава, че след като излекувал прокажения, Господ му се разгневил (ἐμβριμησάμενος; в руския превод е неточно – "погледнал го строго") и го изгонил (ἐξέβαλεν; в руския превод – "изпратил го"). Гневът на Христос се обяснява с факта, че прокаженият с приближаването си до Христос, който бил заобиколен от хора, нарушава Мойсеевия закон, който забранява на прокажените да влизат в "стана" на Израил (Лев. 13:46). След това евангелист Марк добавя, че изцеленият човек не спазил забраната на Христос и разпространил навсякъде вестта за извършеното над него чудо, така че Христос бил последван от голям брой хора, които не искали Той да поучава за Божието царство, а само да извършва чудеса, и които очаквали Христос да се обяви за Месия, когото по онова време очаквали. Дори в пусти места, отбелязва Марк, Христос не намирал покой и при Него идвали множество хора.
Изразът в стих 45 "излезе", използван за прокажения, може да означава, че след като е бил изцелен, той е отишъл в дома си, където преди това не му е било позволено да ходи, и след като е прекарал известно време там, е отишъл да разкаже за чудото, извършено над него.
* * *
[1] В някои древни кодекси (напр. Синайския) и при някои свети отци и църковни писатели думите "Син Божий" не се четат. Но в повечето кодекси – Ватиканския, Парижкия, както и в сирийските и латинските преводи – тази добавка е включена.
[2] Вместо израза "от пророците" в много древни кодекси се чете: "от пророк Исайя". Но има и древни кодекси, включително александрийският (V в.), в които се съдържа приетото от нас четене. Трябва да се отбележи, че четенето "от пророк Исайя" поражда голямо затруднение как да се обясни фактът, че по-нататък евангелистът директно цитира пророчеството не на Исайя, а на Малахия.
[3] Блажени Теофилакт казва: "Предтечата проповядваше покайно кръщение, за да могат хората, след като се покаят и приемат Христос, да получат опрощение на греховете". Ясно е, че и този църковен тълкувател отнася "опрощението на греховете" към времето, когато Христос вече ще бъде "приет" с пълна вяра като Изкупител.
[4] Г. А. Холмовски ("Християнское чтение", 1910, януари, с. 39 – 41) предлага следния превод на обръщението на Бог Отец към Сина: "Ти си Моят възлюбен Син; чрез Теб явих Моята благост". Всъщност е по-добре да видим в тези думи не указание за добротата на Небесния Отец, съсредоточена в Неговия Единороден Син, а указание за Богоотеческото благоволение, проявено в Сина (или чрез Него) на хората. За това говори и значението на аориста εύδόκησα (еднократен акт, обозначаващ изпращането на Сина Божий на земята за изкуплението на хората), както и фактът, че глаголът εύδόκησα всъщност е вече излишен след израза: "Ти си Моят възлюбен Син", ако този глагол отново бъде отнесен към личността на Христос, а не към човешкия род.
[5] Думата не се среща на това място в Евангелието. – Бел. ред.
[6] "Свидетелството на демона било крайно смущаващо и неприлично – то представлявало ужасен дисонанс със свидетелството на Кръстителя и с гласа от небето, който възвестявал Христос..." Това би дало на фарисеите известно основание да обвинят Христос, че използва силата на бесовския княз (Edersheim. "The Life and Times of Jesus the Messiah", vol. 1, p. 610).
[7] Други тълкуватели виждат тук само намек за желанието да проповядва, което Той имал, когато "излязъл" от Капернаум (вж. Лагранж, 1911 г.).
Превод: Анна Георгиева
