Духовната анорексия
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Бог иска всички хора да се спасят и да познаят истината (1 Тим. 2:4). Много пъти обаче нашата леност и привързаност към страстите не оставят Бога да се доближи до нас, а ние си запушваме ушите. Човекът, който е окован в страстите си, не иска реално да се махне от греха. Когато влиянието на страстта и пленът отмине, той може да се кае и да казва: Прости ми, няма да го направя отново! Но дълбоко в себе си този човек не иска да се махне от греха. Ако видехме Христос пред себе си и Той ни кажеше: Искам да те освободя от страстта, която те измъчва, ти би ли се съгласил? Нямаше ли да Му отговорим: Разбира се, че искаме, но ни харесва и тази наша страст. Истината е, че страстите ни харесват, те носят сластолюбие в себе си. Човекът обича греха, сърцето му прилепва към него. В това се състои болестта на греха, че краде нашето сърце и затова ние трудно бягаме от него. Докато човекът, който действително се е погнусил от греха и е готов да поиска от цялата си душа Бог да го освободи, Той със сигурност ще го освободи. Ние не се освобождаваме от страстта, която ни терзае, защото чувстваме наслада и доволство в нея. Нямам предвид само плътските страсти. Всяка страст поражда в нас сластолюбие и затова ни е трудно да се отлепим от нея. Кой от нас, например, би искал да придобие смирение? Казваме, че всички искаме, но когато дойде часът да го придобием и другите ни изравнят със земята, се оказва, че ни е малко трудно.
Христос седнал при Якововия извор да си почине и чакал, както ловец чака да дойде улова, т. е. чакал да дойде самарянката, защото знаел, че животът ѝ не бил добър. Тя живяла незаконно с много мъже и този, с когото била сега, не ѝ бил законен съпруг. Тя обаче имала благо разположение и именно затова Христос отишъл да се срещне с нея, да я освободи от оковите на греха, а след това тя да стане Негов апостол, мъченица и светица. Ето как ни разказва Евангелието за тяхната среща:
Да прибавяш част към Цялото
- Детайли
- Двери
От 3 до 9 август за трета поредна година Варненска и Великопреславска митрополия проведе Летен младежки форум. Той се организира от Духовно-просветен център „Св. архангел Михаил“ с благословението на Варненския и Великопреславски митр. Йоан. Тази година форумът бе под надслов „Част от цялото“. Идеята на тазгодишната инициатива е за няколко дена 30 младежи да участват в редица църковни събития и да добият опит от общността на Църквата. Подходът на организаторите беше съобразен с възрастта на участниците – подрастващи и младежи, затова обучението беше без излишна теория, без лекции, без схоластика, без досадни нравствени наставления. Тогава къде да заведеш 30 тийнейджъри, за да разберат от личен опит какво е Църквата?
„Св. Александър Невски“ – първият и единствен български храм, построен по решение на Народното събрание
- Детайли
- Иван Димитров
По случай 140-годишнината от решението за построяване на храма и 95-годишнината от освещаването му
Какво ли не е видяло християнството през двехилядогодишния си живот! От хората е видяло както много добро, така и много пречки, гонения, геноцид от политически и идейни противници. Дори се смята, че откритите, външни врагове са по-„лесни“ от вътрешните, които в рамките на самата Християнска църква създават не просто затруднения, а често я изправят пред кризисен избор.
Подобна участ не е подминала и Българската църква. Често казват, че Църквата не е „от този свят“, но е „в този свят“. Затова ѝ се налага да се съобразява с държавата, сред която съществува и действа. Намесата на българската държава е налице още при самото приемане на християнството и учредяване на Българската църква. Тази намеса се забелязва много често при поставянето на ръководители на църквата, при елиминиране на нейните врагове, които автоматично се разглеждат и като врагове на държавата.
И така до ден днешен.
Поклонническият път „Рилският Чудотворец“ се подмладява (фоторепортаж)
- Детайли
- Двери
Десетата година от провеждането на поклонническия път „Рилският Чудотворец“ беше белязана от големия брой деца и младежи, които взеха участие в него. Някои от младежите, които сега сами се включиха в поклонението, в първите години на инициативата са преминали разстоянието от София до Рилския манастир заедно със своите родители. Днес, вече пораснали, те сами тръгват през трите планини към манастира на св. Йоан.
За децата пешеходният преход не е проблем, те са в първите редици на поклонниците, участват в богослуженията и носенето на кръста и иконите. Те са първите, които влизат в Рилския манастир в навечерието на празника Преображение Господне. Подмладяването на участниците в похода обнадеждава организаторите, че инициативата ще продължи и в бъдеще.
„Как стана така, че Църквата не разпозна нацизма?“
- Детайли
- Архим. Сава (Мажуко)
Увлечени от патриотизма, не забелязваме заплахата
Опасността от възраждане на нацизма ще съществува винаги. Какво да направим обаче, за да не допуснем неговото повторение?
Неотдавна американският богослов Давор Джалто публикува една статия, наречена „Национализъм наш насъщни дай нам днес“. Разпознахте, разбира се, молитвата, малко своеволно преиначена от автора. Статията е посветена на въпроса за автокефалията на Украинската църква. Но изобщо не става дума за една от политическите партии. Давор Джалто е истински богослов, затова той обхваща в широта проблема, който излиза далеч извън рамките на конкретния казус с украинските събития. Тъй като в историята на Църквата постоянно присъстват онези съблазни, видни и сега. Те ще бъдат там и занапред – докато не научим уроците си.
За кои съблазни говори американският богослов? Става дума за това, че националните поместни църкви имат склонност да отъждествяват своята църковна самостоятелност с понятия като патриотизъм и национализъм. Богословът пита уместно ли е, възможно ли е християнинът да бъде патриот, да изповядва национализма и тъй нататък? Без да заема нито една от позициите в този спор, като остава на почвата на научната обективност, Давор Джалто казва, че наблюдаваната днес картина е някак странна – руският империалистичен национализъм кой знае защо е нещо лошо, а украинският – неясно защо е нещо хубаво.
Американският богослов в този случай не защитава руснаците, той говори за проблема в неговата цялост, за това, че като се увличаме от едни или други политически пристрастия, не си позволяваме да дадем обективна оценка на конкретната заплаха. Заплахата от национализма, мисля, съществува при всеки народ, абсолютно всеки народ има склонност към това. Покойният Сократ, както казва Диоген Лаертски, се е молил в благодарствено възвание към своите езически богове и им е благодарил за три неща: за това, че се е родил мъж, а не жена, свободен, а не роб, грък, а не варварин.
