За богатеенето в Бога
- Детайли
- Неврокопска митрополия
III Неделя след Петдесетница. Събор на св. Доростолски мъченици; св. прпмчца Феврония; преп. Дионисий Атонски; св. прпмчк Прокопий Варненски
Литургийно свето евангелие: Рече Господ: светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. (Мат. 6:22-33)
Кога нашите духовни очи са здрави и кога боледуват?
След като ни е посочил как трябва да се молим (чрез Господнята молитва „Отче наш”, която съдържа в себе си всички молитви); след като е изяснил смисъла на поста, нашият Господ Иисус Христос насочва вниманието ни към преходното значение на земните блага, към мимолетното богатство на земята и вечното богатство на небесата, чиито наследници можем да бъдем.
Бъдете носители на светлината
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планината Ливан
"Ако окото ти бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно" (Матей 6: 22).
Ако речем да преведем този стих на разбираем за нас съвременен език, това ще рече: Ако твоят поглед към нещата бъде добър, изхождащ от Христовата простота, и цялото твое битие ще бъде светло; ако пък твоят поглед към нещата и хората бъде тесногръд, изхождащ от някакво криещо се в душата ти зло, то тогава ти ще носиш мрак на другите, ще ги виждаш само от лошата им страна и така битието ти също ще се помрачи.
Взорът, който отправяме към нещата, трябва да бъде прост, тоест непосредствен, така че да съответства на настоящата реалност. Дали това означава че Господ ни призовава да бъдем наивни, за да сме като децата? Ние трябва да бъдем деца по сърце, а не по разум. Тъй като човек може да бъде велик със своя ум и в същото време - дете със своята простота и невинност. Светото Евангелие ни призовава да виждаме светлината, която се крие в хората, понеже всички са нейни носители.
Човекът като литургийно същество
- Детайли
- Архим. Георги Капсанис
Човекът обикновено бива характеризиран като разумно и независимо същество. Тези отличителни признаци са верни, но не отразяват човешката природа в пълнота.
Опитът на богослужението ни дава възможност да почувстваме, че човекът преди всичко е литургийно същество. Той е бил създаден, за да служи, да отдава себе си и целия свят на Бога с благодарност, славословие и любов. И в това непрестанно дарение – жертва – служение, да се съединява с Бога, да се освещава и да живее.
Разумността, независимостта и другите царски качества не са били дадени на човека случайно. Чрез тях той може да бъде в литургийни отношения с Троичния Бог. В това литургийно приношение човек действа «по образ Божи» и постепенно се въздига до «подобие».
Животът на човека в Рая е Божествена литургия. Човекът служи на Светата Тоица заедно с ангелите. Но, изпадайки в себелюбие, той изгубил способността с благодарност да принася себе си и света на Бога и да участва в Райската литургия.
Отлъчил се по своя воля от Райската литургия, човекът останал и на земята без литургия. Той престанал да съществува като «образ Божи». Но някакви остатъци и искри от тази способност за литургия, която имала място (в живота му) преди грехопадението, се запазили в него. Те го подтикнали да принася жертва и да въздава почест на Бога.
Св. Йоан Златоуст за хомосексуализма в неговото време
- Детайли
- Св. Йоан Златоуст
Из Четвърта беседа върху Послание до римляни (PG 60, 417 sq.)
Но още не съм споменал за върха на злото, нито съм разкрил главната част на бедствието, тъй като често, когато се канех да го кажа, се изчервявах, а често се и срамувах. Кое е всъщност това? Вече трябва да се осмелим и да го кажем. Освен това, би било голямо малодушие, когато трябва да изкореним някое зло, да не се осмеляваме дори да говорим за него, сякаш мълчанието само по себе си ще излекува заболяването.
Затова няма да мълчим, дори ако се наложи безброй пъти да се засрамим и да се изчервим. Защото лекарят, когато трябва да почисти замърсената рана, нима се отказва да употреби нож или да бръкне с пръст до дъното на раната? Така че и ние няма да спрем това слово, защото заразата е още по-лоша.
А кое е злото? В живота ни е навлязъл един странен и противозаконен копнеж. Налегна ни болест тежка и неизлечима, разрази се по-лоша от чума. Измислиха ново и страшно беззаконие, защото то променя не само човешките, но и природните закони. Така блудството стана дребна работа и то вече се определя като обикновен разрат. И както при страданията, когато дойде много силна болка, тя надвива впечатлението от предишната, така и прекаленият размер на тази сквернота прави непоносимото да не изглежда вече като непоносимо, тоест разврата с жена.
По благодат сте спасени
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
В неделята след Петдесетница чествахме празника на всички светии поради това, че светостта е плод на делото на Светия Дух в нас, както и плод на нашия отклик на Господния призив към нас да бъдем свети. Св. апостол Павел казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали" (Еф. 2:8-9).
Дали тук с тези думи се разбира, че колкото и да грешим, ние ще се спасим, понеже спасението е дарувана благодат, тъй като делата сами по себе си не водят към спасение? Разбира се, това тълкувание е погрешно. И за да разберем същността на това, което има предвид апостолът, трябва да се запитаме: какво е благодатта? И в какъв смисъл тя е Божи дар за нас?
Когато Бог е създал човека, Той вдъхнал в неговите ноздри живо дихание от Своя Дух. Това дихание, изхождащо от Бога, е Неговият животворящ Дух Свети, чрез Когото ние „живеем и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28). Без Светия Дух, Който е в нас, ние сме мъртви. Може да изглеждаме живи, но ние всъщност сме мъртви (срв. Откр. 3:1).
