Значение на благодатта в живота на християнина
- Детайли
- Епископ Александър (Милеант)
Във всеки човек е заложено семето на доброто. Обаче както обикновеното семе не може да се развива и да зрее без влага и светлина, така и душата на човека остава безплодна, докато не я ороси Божията благодат. Усещайки в себе си недостиг на божествена помощ, старозаветният праведник се моли на Бога: „... душата ми е към Тебе като жадна земя" (Пс. 142:6). И всички хора, които искрено жадуват праведност, разбират, че без Божията помощ, без ръководството и подкрепата на Бога, не е възможен никакъв духовен живот. Божията благодат обновява душата на човека, очиства съвестта, просветлява разума, укрепва вярата, насочва волята към добро, сгрява сърцето с любов към Бога и ближния, устремява към небесното, изпълва с желание да се живее с духовни интереси. Благодатта очиства и освещава цялото същество на човека. Според свидетелството на мнозина, удостоили се с висше духовно озарение, Божията благодат носи такива мир и радост в душата, че всички земни блага и всички физически удоволствия изглеждат жалки и нищожни.
Господи, дай ни да придобием Светия Дух!
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
Петдесетница е.
1. Светият Дух слиза върху апостолите във вид на огнени езици на 50-ия ден след Пасха, когато те са събрани заедно, според преданието, в същата Сионска горница, където се извършва Тайната вечеря. Те получават дар да говорят на различни езици и силата на тяхното слово е такава, че още в първия ден след проповедта на апостол Петър се кръщават и присъединяват към Христовата църква три хиляди души.
Но не само дар слово получават светите апостоли при слизането на Светия Дух. Те, може да се каже, напълно се обновяват духовно. Обикновени, безкнижни, малодушни (да си спомним, че всички се разбягват, когато залавят Христос в Гетсиманската градина), те се преизпълват с такава сила на вярата и такава твърдост, че разнасят вестта за Възкръсналия Спасител по цялата вселена и не се изплашват да приемат мъченическа смърт за Него.
Възгледът за човека на стареца Софроний и съвременните богословски течения
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)
Доклад, изнесен от Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас) на всеправославния семинар „Старецът Софроний – богословът на нетварната светлина“, организиран от Ватопедския манастир и Института „Св. Максим Грек“ и проведен на 19-21 октомври 2007 г. в Атина.
Не е лесно човек да говори за този велик дар, който Господ е дал на Своята Църква – блажения старец Софроний, особено когато човек е имал, както говорещият, безценната привилегия да познава лично тази велика свята личност, да бъде духовно наставляван от неговите съвети, да се наведе под неговия епитрахил и с негова помощ да взема най-трудните и важни решения в живота си. Трудността не се крие толкова в това, че личната връзка и благодарността може да замъглят обективната истина, тъй като вече е общо прието признанието за духовното излъчване на великия старец. Трудността е в това, че богословието на този почитан старец е плод на негов личен опит, и е трудно за някой, който не притежава такъв опит, да го представи.
В днешно време сме залети от печатни издания, които описват духовни преживявания; всички вече говорят за духовност, сякаш тя е нещо, което може да бъде изложено обективно, без човек сам да го преживява. А в миналото дори онези, които наистина са преживявали тези духовни състояния, не ги правеха достояние на обществото – още по-малко пък онези, които не ги живеят, говореха за тях.
Ерес, която убива
- Детайли
- Двери
Сестра Васа Ларина е расофорна монахиня (която не е дала монашески обети) към Руската задгранична православна църква. В средата на май синодът на Руската задгранична православна църква я лиши от монашество заради непослушание и й забрани да носи монашески одежди. След това тя премина към Православната църква на Украйна. Сестра Васа е доктор по богословие, литургист, професор в Киевската православна богословска академия. Родена е през 1970 г. в Ню Йорк в семейство на свещеник, руски емигрант. След училище учи в колеж с хуманитарна насоченост. Изучава богословие в Института по православно богословие на Мюнхенския университет, широко известна е благодарение на своя канал „На кафе със сестра Васа“ в YouTube, в който се разглеждат религиозни теми. След нахлуването на руската армия в Украйна публикува поредица от видеоклипове „Православни против войната“ и критикува изказванията и действията на представители на Московската патриаршия и Руската задгранична православна църква. В интервю за канала Freedom.live тя разказва за причините за преминаването й към ПЦУ, отношението й към войната, политиката на Вл. Путин и патриарх Кирил. Интервюто е направено в Рим, но в него сестра Васа разказва за скорошното си посещение в Украйна и Киев. Предлагаме на читателите на Двери откъси от интервюто.
...Много се изненадах, че въпреки войната Киев устоява. Това беше постоянната ми мисъл: Киев стои. От това усещане извлякох много уроци. Просто чувствам, че сега трябва да учим, и то много, от това как устоява украинският народ. И дори от това, че църквата е разделена, но живее. Живот има. В крайна сметка, нашето разделение също е признак на живот. Това е нормално. Хората, които имат моралната сила да приемат това предизвикателство, да вложат духовни и душевни сили, или у които тези сили сега се пробуждат, разкриват най-добрата страна от себе си. Видях една ранена Украйна, която се бори, която страда, но устоява, за да утвърждава живота. По-голяма част от Евангелието е за това, как да победим смъртта чрез общение и единство с Христос. Този, Който стъпка смъртта със смърт и възкръсна. Но с рани. Христос възкръсна, но не без раните на страданието и ни приканва да се приобщим към Него именно чрез тях. Несправедливостта, която сякаш беше възтържествувала, когато Го разпънаха и убиха на кръста, не е забравена, защото Неговите рани свидетелстват за това престъпление.
Капанът на идолопоклонството
- Детайли
- Струмишки митр. Наум
Хората имат склонност към създаване на идоли. Идол е всичко онова, което човек поставя на първо място в сърцето си вместо Бог и вместо духовното израстване в Него. Хората искат да се държат за нещо видимо, осезаемо – като слепец за бастун – нещо, което могат да усетят и преживеят, а Бог не им изглежда подходящ за това. Още докато Моисей се бавел да се върне от планината Синай с плочите на Божиите заповеди, народът си бил направил златен телец – идол, и започнал да му се кланя.
Основната причина за такова поведение е поробеното от страстите сърце – славолюбието, сребролюбието и сластолюбието държат ума непросветен и сляп за Бога. Така човек, на това ниво на развитие, е принуден да търси сигурност и защита в явления от този свят: такива могат да бъдат държава, нация, семейство, бизнес, власт, титли, престъпност и т.н., законни или незаконни неща, и от всичко това си прави идоли. Казвам „принуден“, защото демоните, чрез страстите, поемат управление над живота ни, използвайки страха като средство. Макар винаги да е свързан с нещо материално, идолът всъщност е лъжовно състояние на помрачен ум – демонична идея, прелест.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
