Митрополит Йоан: Оставането вкъщи на празниците няма да наруши вашата църковност
- Детайли
- Двери
В интервю за БНТ Варненският и Великопреславски митрополит Йоан изясни причините за разминаването на изявленията на Св. Синод и д-р В. Мутафчийски по повод реда на провеждане на празничните богослужения за Цветница и Великден. Представителите на държавата обявиха, че са договорили с архиереите богослуженията на празниците да се проведат на открито, за да се избегне близкият контакт между богомолците и евентуалното им заразяване с коронавируса. От Св. Синод пък обясниха, че промяна в реда на службите няма да има.
„Църковен вестник“ е сред най-търсените дигитални ресурси на Университетска библиотека
- Детайли
- Двери
В началото на тази година Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ успя да завърши дигитализирането на цялото течение на „Църковен вестник“, официалното издание на Българската православна църква. Всички броеве са достъпни тук. В интервю за Двери директорът на библиотеката – доц. д-р Анна Ангелова – разказва за процеса по цифровизиране на най-старото печатно издание у нас, което излиза от 7 април 1900 г.
- Доц. Ангелова, в навечерието на 120-ата годишнина на „Църковен вестник“, която ще отбележим на 7 април, беше завършена дигитализацията на изданието и сега то е достъпно за читателите в пълния си обем от всяка точка на света. Чия беше инициативата за цифровизирането и как митрополитите се отнесоха към тази идея?
- Инициативата беше на декана на Богословския факултет проф. Александър Омарчевски и тя беше осъществена с благословението на Св. Синод на БПЦ и лично на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит.
Есхатология на номиналното християнство
- Детайли
- Прот. Ангел Величков
По своята същност и насоченост християнството е есхатологично. В битността си като такова то е по-скоро крайно, отколкото умерено, защото нито започва, нито завършва в този свят, но само преминава през него. Извирайки от библейското учение за сътворението на света от Единия безначален Бог, християнското откровение разширява максимално за човешкия ум понятието за Триединността на Твореца. Тази широта на възприемането на Бога е главна в християнската сотириология: спасението на човека е невъзможно без опитното познание на Троицата, понеже само чрез приобщаването към Сина и в силата на Светия Дух ние можем да станем синове Божии. Това означава да влезем в Божието надприродно битие, наречено още Царство или Чертог, или Брак, или Угощение, но не като гости или слуги, а като синове и сънаследници на Отца. И тук кръгът не се затваря, а продължава спираловидно: създадени из нищото от предвечния Бог, след края на земния си път ние не се завръщаме отново в небитието, а възлизаме в Божието битие, приемайки по благодат и самата божественост. Нищо по-малко и по-ниско от това не може да удовлетвори църковното събрание и отделния християнин.
Затова още първите християни са отъждествявали идеала си за спасение с есхатологичното очакване: „Мараната, дойди, Господи Иисусе!“ (Откр. 22:20).
Утешително слово по време на пандемия
- Детайли
- Архим. Захариас (Захару)
Много хора са объркани, а други са изпаднали в паника заради заплахата от коронавирус, която се разпространи в целия свят. Смятам обаче, че не бива да допускаме това, понеже каквото и да прави Бог с нас, той го прави от любов. Нашият Бог е Всеблаг, Той е Бог на милостта и любовта, Който обича всички човеци. Бог ни е сътворил от любов, за да сподели Своя живот и дори Своята слава с нас. Когато паднахме в греха, Той позволи на смъртта отново да влезе в живота ни от благост, за да не станем безсмъртни в своето нечестие, а да търсим начин за спасение. Въпреки че сме паднали, Бог никога не е спирал да ни осигурява не само материални блага, с които поддържа нашия род, но Той изпраща и пророци, и праведници, подготвяйки Своя път, така че да дойде и да разреши нашата трагедия и да донесе вечно спасение чрез Кръста и Възкресението на Неговата немислима любов. Той дойде и пое върху Си проклятието на греха, и показа Своята любов докрай: „понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (Иоан 13:1). Всичко, което Бог е сторил, когато ни е сътворил, когато ни е обсипал с блага, за да поддържа света, когато е подготвял пътя Си за идването на земята, когато се е появил лично и е извършил нашето спасение по толкова удивителен начин, всички това Той прави, понеже е благ. Благостта му е безгранична. Той ни спасява и дълго страда заради нас, докато чака да „достигнем до познанието на истината“ (1 Тим. 2:4), и ни носи истинско покаяние, за да можем да сме с Него във вечността. По този начин на всеки етап от Своята връзка с човека нашият Бог показва само Своята благост и милост, „която е по-добра от живота“ (Пс. 62:4); благостта е Неговата природа и Той прави всичко в полза и за спасение на човека.
Гръцки митрополит състави нова молитва при коронавирус
- Детайли
- Двери
Известният химнописец на Православната църква и митрополит на град Воден (Едеса, в Северна Гърция) Йоил е написал и публикувал нова молитва по повод на последното голямо изпитание както за вярващите в неговата епархия, така и в цял свят. Предлагаме я в превод на читателите на Двери, при желание от тяхна страна да я включат в личното си молитвено правило:
Господи Иисусе Христе, Боже наш, истински Лекарю на душите и телата, Който заради нас се въплъти, за да изцелиш голямата рана на човешкия грях, Който не презря неизлечимо боледуващите десетима прокажени, но със спасителната Си благодат ги очисти, Който като Богочовек прекара дните на Своето присъствие на земята, като правеше благодеяния и изцеляваше всички боледуващи и страдащи, Който прояви такова добротворство и направи здрави парализирани, слепи, тежко съгрешили, бесновати и страдащи телесно и душевно, по плът и по ум, приеми сега благосклонно нашето моление и със Своята сила прогонѝ убийствения вирус, който с появата си предизвиква страх, дори смърт сред болните и незаслужено страдащите. И ако заради многото ни грехове Ти си допуснал това изпитание, молим Те като милостив да го отстраниш от нас и от целия свят. Ако пък за изпитание на вярата ни си допуснал болестта да се разпространи, успокой тревогите на заболелите от нейната епидемия. Ако обаче тя се разпространява поради злодейството на противника на нашето спасение или от небрежността на безотговорни хора, като всемогъщ Бог прекрати нейната сила, запазѝ младежите и защити и изцели от проклетия вирус заболелите и старите хора, и освободи всички от смута в сърцата, като вместо него ни дариш здраве, спокойствие и бодрост по застъпничеството на нашата Владичица Богородица и на всички светии. Амин!
