Мобилно меню

3.025641025641 1 1 1 1 1 Rating 3.03 (39 Votes)

synedrio karta 2 640x360В българския език чужди думи и понятия идват обикновено през европейските езици – румънски, италиански, френски, немски, английски. Този процес е бил толкова впечатляващ, че някои патриотично настроени филолози преди повече от стотина години се опитват да дадат решения, които звучат напълно неприемливо. Така или иначе езикът ни се изпълва с чужди понятия.

Същото се наблюдава и в богословската терминология. А понеже в нея повечето понятия естествено са от гръцки произход (да не забравяме, че християнството се появява в гръкоезична среда), те идват при нас в своето „западно“ произношение, заимствано от някой европейски език. Обаче в последните 2-3 десетилетия в богословските среди у нас се наблюдават странни усилия да се въведат нови форми на известни и безпроблемно употребявани повече от век понятия. Ако се зачетете в писанията на някои съвременни преподаватели в богословските ни школи, ще срещнете, например, форми като еклезиален, еклезиен, еклисиен, докато всичко това може да се замести с простичкото прилагателно църковен. Ясно, просто, разбираемо, чисто българско!

3.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 3.67 (15 Votes)

DSC09597В мрежата се натъкнах на следното твърдение по повод на употребената дума „нафора“: „Нафора нищо не значи. Думата е Анафора, което означава „антидор“. Нещо като заместител на причастието“.

Анафора обаче не означава антидор. Антидор означава „вместо даровете“, т. е. даровете на светата евхаристия. А анафора означава „възношение“, „въздигане“ на даровете по време на светата евхаристия. Не е необичайно „окастрянето“ на думата в българския език до формата „нафора“, която е общоупотребима и не може да се твърди, че не значи нищо. Може би 99% от християните у нас ползват тази форма и в това няма нищо лошо.

Такива примери има много: напр. думата параклис има две значения в българския език, а на гръцки са две съвсем различни думи: „парекклисион“ (букв. „прицърквие“, т. е. малък храм при някой друг, по-голям храм) и „параклисис“ (молба, моление, съответно и вид богослужебно последование).

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)

Starozagorsky CyprianС две думи казано: трудна работа. Не че работата е толкова трудна, но когато няма резултати и нищо не произлиза от такива комисии, обикновено така обобщаваме.

През последните години се нагледахме на... липсата на резултати на множество синодни комисии. Те се съставят по сериозни въпроси, но за съжаление отношението към завършване на работата на комисията с някакъв резултат е в значителна степен несериозно. Спомняте ли си резултати от комисиите за поведението на този или онзи епископ, станал скандално известен пред цял народ с деянията си? Или за някакви монаси, които били такива или онакива, но... няма решение по нито един от въпросните случаи.

В последните 1-2 месеца отново две комисии показаха правилността на наблюдението: ако искаш една работа да не се свърши, повери я на комисия!

4.6736842105263 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (95 Votes)

copiСветото кръщение на едно дете е радост за всеки християнин. Когато децата са стотици, радостта е стократна... Но трябва да се внимава едно от тайнствата в Църквата да не се превръща в някакъв вид имиджово събитие, продуцирано по модела на ТВ-реалити, с продуктово позициониране на популярни лица от екрана. Кръщението е много сериозен личен избор, повратен момент в живота на човека, дори и когато се извършва в младенческата му възраст, и не бива да бъде просто част от кампания, дори тя да е с най-добри намерения. „Национално кръщение“ за християнина е нонсенс. В Църквата няма „национално“, има „съборно“. „Няма вече юдеин, ни елин“, както пише апостол Павел до Галатяните. И дори когато обличат младенците в народни носии, трябва да се помни най-важното – „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“.

Това „звездните кръстници“ може и да не го знаят, но свещенослужителите трябва да им го кажат – и на тях, и на родителите, за да могат малките християнчета да растат на здрава духовна основа... А решението на БПЦ да се освободят всички кръщенета в този ден от такса е прекрасно. Дано да намери продължение и да бъде определен поне един ден в годината, в който всички, които желаят да се кръстят и присъединят към Христовата Църква, да могат да го направят, без да се притесняват от недоимъка си. За това не е нужна намесата на лицата от екрана, нали, защото „човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“.

Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

66669Днешното решение на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия за персоналните промени по висшите етажи на църковната власт буди известни въпросителни. Те няма как да не направят впечатление, макар че ще бъде пресилено да ги наречем изненадващи – отдавна сме спрели да се изненадваме на подобни решения на върховното църковно ръководство.

Първо, досегашният ректор на ПДА „Св. Кирил и Методий“ е освободен без никаква обосновка. А в обществения ни живот през последните 27-28 години свикнахме да виждаме подобни обосновки за важни решения. Той беше досега близък съратник на пловдивския владика и освобождаването му може да означава доста неща.

Второ, новоназначеният (от утре, 20 септември 2017 г.) ректор няма доказано притежание на диплома за висше образование (независимо че е учил богословие в университет на съседна страна) и това е широко известно. На фона на ниския академичен рейтинг на въпросното висше духовно училище днешното назначение не вещае нищо добро.

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.