Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

640Много наши сънародници празнуват на този ден своя светец-покровител – св. княз Борис-Михаил Покръстител, обикновено наричан цар Борис. Това са мъжете с име Борис или Борислав, както и жените с име Бориса или Борислава и други сродни. Заедно с тях и всички православни християни празнуваме паметта на покръстителя на българския народ и просветителя на народа ни чрез делото на св. братя Константин-Кирил и Методий и на техните ученици. На днешния ден той се е упокоил в манастира „Св. Пантелеймон“ над Великия Преслав.

ceb1ceb8ceb1cebdceb1cf83ceb9cebfcf836Но на днешния ден около половин хилядолетие по-рано се е упокоил и св. Атанасий, Александрийски архиепископ, наричан Велики. Неговата памет също много се тачи от православните християни, а мнозина носят неговото име: Атанасий, Атанасия, Атанас, Атанаска, Танас, Танаска, Наско, Наска и други сродни. В страната ни определено повече са храмовете в негова чест, има и манастири, посветени на него. И макар по-известен и честван да е 18 януари, наричан Атанасовден, тогава светецът не се чества самостоятелно, а заедно с другия виден александриец св. Кирил. Но така се е наложил празникът у нас и сега малцина знаят, че и на 2 май почитаме паметта на светеца с безсмъртното име (от гръцки атанатос = безсмъртен).

4.9481481481481 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (540 Votes)

cerkovnoslavyanski 4Статия за богослужебния език в църковна страница в мрежата от богослова и църковен певец Ивайло Борисов стана повод във фейсбук да се развие за сетен път дискусия по въпроса.

Темата е много стара, от години се обсъжда. Важна е и няма еднозначно приемане от православната ни (интернет) общественост. Защото не става въпрос само за езика на светата литургия, чийто текст като обем (не като важност) е може би 0.1% от всички богослужебни текстове в църковните книги, а за многото хиляди страници в дванадесетте минея (12 месеца по 30-31 дена), в октоиха (осем гласа по седем дена седмично), в постния и цветния триод (и двата по десетина седмици) и пр.

4.9271844660194 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (412 Votes)

77dbТози въпрос много често е занимавал хората в планинските области. Чува се, примерно, че мечка влязла в нечий двор, нападнала животно или стадо, или пчелин, но докато не дойде в нашия двор и не засегне добитъка ни, много-много не обръщаме внимание на тревожните новини. Шегаджиите в кръчмата, които се интересуват повече дали кръчмарят е „кръстил“ виното или ракията, веднага взимат на подбив всяка вест за мечка, правеща големи пакости на селото.

На такава история ми прилича и сегашното положение с коронавируса. Боледуват стотици хиляди у нас, умират хиляди, сред тях и десетки клирици на Църквата ни, но безотговорни шегаджии – православни християни, че и не малко клирици – се глумят с нещастието на съседите си, защото… мечката не е дошла още в техния двор. Просто мечка няма, това са заговори на тъмни сили, а който им вярва, не е истински православен християнин.

Само че, доколкото сме чели в дебелите книги, към спасение и живот ни е призвал Христос, а не към гибел и смърт.

4.9540229885057 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (87 Votes)

viber image 2020 07 29 22 27 40 3Мине – не мине някое време и в синсайта се появи някакво страно съобщение или опровержение. Последната „изненада“ е това за архим. Дионисий.

Убедете ни, че това не е политическа предизборна заигравка! Искаме и ние да мислим, че не е, но няма как да се убедим в такова нещо. Защото, видите ли, представители на „гербомола“ се обърнали към Светия ни Синод възмутени от действията на архимандрита и му изкарали за пореден път в нестроен порядък всичките онези непрани ризи, които гледаме от години да се веят избелели в синодния двор, но никой от онзи двор не иска нито да ги пере, нито да ги прибере, където им е мястото.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

O Neofit Rilski PhotoЕдна тиха годишнина отбелязваме днес, която гръмко вика към националната ни съвест. Но в тревогата на днешния ден, която се проточва вече почти десет месеца, отвикнахме да си спомняме за онези личности и събития, които са помогнали да се изградим като българи в много по-трудни времена (които не ми пречи да нарека и времена на робство, но нали и свободните епохи имат своите робства?!).

На днешния ден, мразовития 4 януари, през 1881 г. в килията си в Рилския манастир тихо е предал неспокойно будния си дух отец йеромонах Неофит Рилски.

Сто и четиридесет години изминаха оттогава, но в днешния ден слушаме за ваксини или нарушения по време на изминалите празници, а никой не се сеща за този скромен, но светъл дух на родното Възраждане. Неговото име днес носят един университет, десетки училища, поне едно селище и още множество институции на народната свяст.

 

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски