Днес е един добър ден за българската каноничност. Поканени най-официално от дошлия у нас архиепископ Стефан, глава на МПЦ, да участват в държавно-църковните тържества по Петдесетница в Охрид, мнозинството от нашите митрополити казаха: „Не, благодарим!“.

Да, няма как БПЦ да участва – това ще е в разрез с устава ѝ, който, колкото и да се потъпква от някои митрополити, си е основен закон на БПЦ-БП. В него, както всички знаят, е написано, че БПЦ я има, защото е приемница на Плисковската архиепископия, на Българската патриаршия от Първото ни царство, на Охридската архиепископия от византийското робство, на Българската (Търновска) патриаршия от Второто ни царство, на Българската екзархия от турското робство и до 1945 г. И сега изведнъж да каже синодът ни: е, то щом Охридската архиепископия си я имат вече и сърби, и македонци, какво толкова пък – да им я харижем, а? Да, но това не е като да харижеш една енория или един клирик на друга църква, както става понякога в нашето бепеце. Тук ти си режеш корените и казваш: халал да им е на сърбите архиеп. Йован, халал да им е на македонците архиеп. Стефан! А ние да стоим отстрани и да подсмърчаме или дори от учтивост да ръкопляскаме?

Има един основен документ за устройството и дейността на Българската православна църква – нейният Устав. Както знаем, той е приет от най-висшия управленски орган – Църковно-народния събор, но май все повече не е нужен на никого, особено и защото самият Св. Синод се случва да го нарушава без проблем. Това нарушаване минава за „икономия” или с оправданието „при особени обстоятелства” и всичко е наред. Но все пак има хора, които чат-пат четат и Устава и сега пак го направиха, за да се види можем ли с лекота да отминаваме казването, че еди-кой си митрополит не е бил на заседание на Св. Синод. Ние сме свикнали на всяко заседание да отсъстват поне по трима митрополити и много важни за Църквата ни решения да се взимат все с отсътвия. Но какво казва Уставът на БПЦ по въпроса:

„Чл. 54. Никой архиерей не може да откаже участие в заседание на Светия Синод в пълен или намален състав, освен поради тежка, продължителна болест, немощ или други причини, признати за основателни от Светия Синод. При неизпълнение на това задължение архиереят подлежи на църковно наказание.”

Много ни е нужна. Винаги и на всеки един от нас. На всички ни се случва да изпаднем в това състояние. Изборът на сина не е лесен. Лесен е обикновено първият избор, но вторият, ех, вторият... На когото не му се е случвало, той не го знае! А който го е преживял този обрат, той никога не забравя съкрушаващата сладост в гърдите, когато видиш благостта на Отца, на бащата или майката, на брата или сестрата, на ближния да те обгръща с нечакана топлота и неподправена радост.

Затова точно в навечерието на тази неделя е толкова тъжно да видиш, че някои не си вземат поука от Христовата притча, която е класика в религията, в етиката, в живота. Призоваваха го и го молеха да се разграничи от онези, чиито рожкови той споделяше, но не ги послуша. Очакваха го с отворени обятия, а той явно се тешеше в чужди обятия, които обаче не са бащините, не са отеческите, не са братските. Колко жалко, наистина...

И защо е всичко това? С видинския избор не се слага нито краят на света, нито пък и краят на митрополитските избори. Когато Бог рече, пак ще има избори, пак ще има състезание, много е вероятно и този наш брат и отец да спечели. Желаем му го от сърце! Първо, защото нито аз, нито Славка Божкова, които работим единствено и само за слава Божия, ще се кандидатираме тогава или когато и да било. Но нима е християнско, който и да си ти, да се опитваш да слагаш прът в колелото на епархийската история на Видин или да жалиш, че твоя креатура или „твой човек“ не е влязъл в двойната бюлетина за каноничния избор?

Аз това не го разбирам. Който го разбира, нека ми каже.

Спокойно, няма и не се очаква някой епископ да излезе на борсата (тоест, като безработен, както обикновено се употребява този израз в съвременния български език). Защото дори един епископ да е на покой, та дори да е под запрещение да прави каквото и да било като принос в дейността на Църквата, той си получава заплатата от Св. Синод (сигурно се сещате за един настоящ пример в БПЦ). Но става дума за това, че видинските епархийски избори отново поставят един сериозен въпрос. Един от двамата избрани епископи (Драговитийски Даниил или Мелнишки Герасим) след седмица ще се отправи за Видин и ще освободи един важен пост – на викарий на възрастния митрополит на САЩ, Канада и Австралия или на главен секретар на Св. Синод. Предполага се, че както синодната канцелария не може без началник, така и митр. Йосиф няма да може без викарен епископ. Тогава?

Тогава съвсем естествено е Св. Синод или задокеанският митрополит да отидат на борсата, за да си потърсят епископ. Ама де ги тез епископи? За добро или за лошо нови не се ръкополагат, 2-3 са „замразени“, незамразените (с едно изключение) си имат места и достатъчно работа. Изключението е с тримата (случаят е направо за книгата на Гинес, но нямам право да правя такова предложение) викарни епископи на един амбициозен митрополит. Не че му трябват трима (при това платени от синода, не от митрополията!), защото той си върши добре работата и сам, но пък елементарният пазарен и борсов принцип е: когато цените са ниски, купувай; когато цените се покачат, продавай!

През последните дни живо се обсъжда в църковните среди посещението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в Цариград във връзка с откриването (не знам дали да го наричаме обновление, защото този чин не беше спазен) след дългогодишен ремонт на историческия български храм „Свети Стефан“ в квартала Фенер, известен като желязната църква. Какво се дискутираше ли?

Преди всичко, обновлението беше планирано за 26 декември от 15 ч., от 17 ч. в същия ден следваше да се отслужи първата вечерна от български архиерей, а на самия празник, 27 декември, да се отслужи първата света литургия след обновлението – от празнуващия Калиополски и Мадитски митрополит Стефан (Цариградска патриаршия) и от Старозагорския митрополит Киприян в присъствието на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей. В последния момент тези богослужения бяха отменени от турската власт, която явно се договори с българските власти църквата да се „открие“ (с добре познатото у нас рязане на лентички) на 7 януари. Основанието?