На 2 май се чества паметта на св. цар Борис I Михаил Покръстител. Църковните песнопения го прославят като този, който „ни научи да ходим в заповедите Господни“. В деня, когато празнуваме неговата памет, Църквата ни призовава „да му се помолим да изпроси от Господа милост за всички православни управители, а на нас прощение на греховете“.

Тропар, гл. 6

Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра като на твърда скала, оставил си царския престол и жезъл. И, заселил се в пустинята, разцъфтял си в постнически подвизи и си намерил благодат пред Господа. А сега, застанал пред престола на Всевишния, моли Христос Бог да дарува на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим, спасение на душите ни.

Кондак, гл. 2

Създал храмове върху камъка на непорочната вяра, с божествените добродетели ти самият, богоблажени царю Борисе, се показа най-добър и красив храм, в който се всели Отец и Син и Светият Дух, а с това се изпълни твоята надежда за безсмъртие, защото Бог те изпита и те намери достоен за Себе Си, и те прие като жертвено всеплодие; моли се сега за нашите души.

Вирусът, който порази всички страни по целия свят, скова в страх всички народи, блокира движението на хората, спря поминъка им, застрашава всички с неизчислимо огромни материални и морални последствия.

Тъкмо в тези усилни времена някак неусетно се промъква и един духовен вирус. Една измама взима все по-широки размери, фейсбукът я повлече в мътния си поток, хората се „хващат“, лайкват, в безнадеждността си се предоверяват, че са намерили сигурното избавление. Вече стотици, вероятно и хиляди хора у нас и в чужбина наивно се поддават на усърдно разпространяваните небивалици за съня на някаква българка. Дето няколко пъти ѝ се явявал св. Никифор Прокажени и ѝ нареждал да му се молят непрекъснато на него (!). На всичко отгоре и коронавирусът щял да бъде изцерен! Измамата вече мина и океана – стигна сред американските благочестиви православни в българската епархия.

Времето е усилно, това всички го виждаме, живеем, изстрадваме – всеки по своему. Непривичното състояние на затвореност съчетано със страха от смъртта, който е естествен и небезпочвен в сегашно време, кара хората да прибягват към всякакви съвети, често на нечистоплътни хора, които осребряват моментната психическа слабост на по-голямата част от народа. Едни сънуват сънища, на други им писал някой си, на трети от Света гора им съобщили. Тези дни се тиражира и въпросът с едно съмнително издание, насаждащо суеверия.

И няма кой да каже „Стоп!“, „Спрете! Това не е християнско!“. А много добре знаем, че като му сложиш марката „християнско“, и най-голямото суеверие става истина, при това „напълно достоверна“.

Тази вечер усилено се разпространява някакво съобщение от Света гора да си мажем горния праг с елей.

Тропар, гл. 1

Спаси, Господи, Твоя народ и благослови наследието Си, като даруваш на болните победи над човекоубийствения вирус и чрез Твоя Кръст дай здраве на рабите Си.

Кондак, 4 гл., по Вознесийся

Христе Боже, Лекарю на душите и телата, прояви милостта Си към тези, които сега са заплашени от заразата, прогони болестта и премахни страданията, като дариш изцеление и здраве на душата и тялото, със силата на Твоя Кръст унищожи безчовечния и страшен вирус.

Всички читатели, дори и тези, които никога не са били студенти, знаят за тези прословути сесии. Не са любимо време за студентите, но няма как – необходимо зло! Като се започне от предварителните сесии, та се мине през редовните и се стигне (много често) и до поправителната сесия. И това е както за редовните, така и за задочните студенти. Така си е и засега изглежда, че и занапред така ще бъде.

Повечето читатели знаят или помнят, че и Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (какво славно име, нали?!) откак се помни си имаше редовните сесии – зимна и лятна. Зимната беше от началото на Рождественския пост, та чак до навечерието на Рождество Христово. Лятната започваше от началото на юни и продължаваше до навечерието на Петровден. А по времето на стриктния и упорит в работата си патр. Максим се случваше и след Петровден да си доработват синодните архиереи несвършеното през целия юни.