Такъв ли ще е изборът? Наистина, защо да не е такъв? Няма сериозни пречки изборът за нов митрополит на Сливенска епархия да бъде честен и достоен. Църковната общественост у нас се е нагледала на всякакви изкривявания и нечестности около митрополитските избори, така че недоверието ѝ има достатъчни основания.

А е толкова просто! Защото наистина всичко зависи само от епархийските избиратели.

Според устава на Българската православна църква – Българска патриаршия Сливенска епархия има седалище в Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Тополовград, Котел и Малко Търново (чл. 3, т. 12). Това ще рече, че щом „всяка епархия има свои духовни и мирски избиратели – по 6 от всяка духовна околия; трима от тях са клирици и трима – миряни“ (чл. 101, ал. 1), очаква се от седемте духовни околии да се съберат на 18 февруари 42 избиратели и да гласуват по съвест и със страх Божи за двамата епископи, най-достойни за служението на техен духовен отец и ръководител – ако е рекъл Бог, до края на дните им. Това безспорно е голяма отговорност.

Малка ли? Хм, хайде, нека е малка. Но си е трагедия. Или на фона на другите трагедии в нашата родна мила църковна практика може би това е малка трагедия?

Думата ми е за богослуженията извън светата литургия. И то не за требите, където нещата са ясни: плащаш и получаваш. Ама ти плащаш като за пълна треба, а те ти правят съкратена, защото: а) ти, поръчалият требата, нямаш много време и бързаш (за къде ли?); б) свещеникът, който я прави, има много други треби и много бърза да сколаса да „претреби“ всички; в) когато интересите и на двете страни съвпадат, няма проблем.

Много наши сънародници празнуват на този ден своя светец-покровител – св. княз Борис-Михаил Покръстител, обикновено наричан цар Борис. Това са мъжете с име Борис или Борислав, както и жените с име Бориса или Борислава и други сродни. Заедно с тях и всички православни християни празнуваме паметта на покръстителя на българския народ и просветителя на народа ни чрез делото на св. братя Константин-Кирил и Методий и на техните ученици. На днешния ден той се е упокоил в манастира „Св. Пантелеймон“ над Великия Преслав.

Но на днешния ден около половин хилядолетие по-рано се е упокоил и св. Атанасий, Александрийски архиепископ, наричан Велики. Неговата памет също много се тачи от православните християни, а мнозина носят неговото име: Атанасий, Атанасия, Атанас, Атанаска, Танас, Танаска, Наско, Наска и други сродни. В страната ни определено повече са храмовете в негова чест, има и манастири, посветени на него. И макар по-известен и честван да е 18 януари, наричан Атанасовден, тогава светецът не се чества самостоятелно, а заедно с другия виден александриец св. Кирил. Но така се е наложил празникът у нас и сега малцина знаят, че и на 2 май почитаме паметта на светеца с безсмъртното име (от гръцки атанатос = безсмъртен).

Статия за богослужебния език в църковна страница в мрежата от богослова и църковен певец Ивайло Борисов стана повод във фейсбук да се развие за сетен път дискусия по въпроса.

Темата е много стара, от години се обсъжда. Важна е и няма еднозначно приемане от православната ни (интернет) общественост. Защото не става въпрос само за езика на светата литургия, чийто текст като обем (не като важност) е може би 0.1% от всички богослужебни текстове в църковните книги, а за многото хиляди страници в дванадесетте минея (12 месеца по 30-31 дена), в октоиха (осем гласа по седем дена седмично), в постния и цветния триод (и двата по десетина седмици) и пр.

Този въпрос много често е занимавал хората в планинските области. Чува се, примерно, че мечка влязла в нечий двор, нападнала животно или стадо, или пчелин, но докато не дойде в нашия двор и не засегне добитъка ни, много-много не обръщаме внимание на тревожните новини. Шегаджиите в кръчмата, които се интересуват повече дали кръчмарят е „кръстил“ виното или ракията, веднага взимат на подбив всяка вест за мечка, правеща големи пакости на селото.

На такава история ми прилича и сегашното положение с коронавируса. Боледуват стотици хиляди у нас, умират хиляди, сред тях и десетки клирици на Църквата ни, но безотговорни шегаджии – православни християни, че и не малко клирици – се глумят с нещастието на съседите си, защото… мечката не е дошла още в техния двор. Просто мечка няма, това са заговори на тъмни сили, а който им вярва, не е истински православен християнин.

Само че, доколкото сме чели в дебелите книги, към спасение и живот ни е призвал Христос, а не към гибел и смърт.