Мобилно меню

4.80952380952 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)

2017 02 20 1117В своята историческа тъкан Църквата може да има рани на едно или друго място, но в същността си тя остава „божествено установление“ с божествена ипостас. Присъствието на „съблазни“ в това поле на историята не опровергава факта на Божието царство; напротив, то утвърждава неговата историческа автентичност. В неговия земен етап, в периода между започването на царството и неговото изпълване, между сеенето и жътвата заедно с „доброто семе“ „растат заедно“ и плевелите (Мат. 13:24-30), до „синовете на царството“ се развиват „синовете на лукавия“. В това явление няма нищо странно. „Всички съблазни“ ще бъдат събрани „при свършека на века“, при пълното осъществяване на царството. Дотогава е нужно търпеливо приемане на тази историческа реалност и укрепване на „доброто семе“ с всички възможни средства.

Из "Мисията на Православната църква"

4.83333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)

anastasios cnn greece7Отварянето на пътя за идването на Божието царство в сърцата на хората и в историята не е нещо просто и лесно. Има цена. Този, който реално иска да се потруди за разпространението на благовестието, трябва да е решен на болка и злострадание. Не съществува християнство без кръст. Нито християнски и мисионерски живот без съразпъване с Христос.

Тези, които търсят комфорта, мощта на този век, светските богатства и привилегии, не могат да бъдат истински „синове“ и проповедници на Божието царство. Аскетическото предание на Православната църква е постоянен и екзистенциален протест срещу лесното и приспособено християнство, което с думи възпява, а на дело избягва или дори враждува с Христовия кръст (Фил. 3:18).

Из "Мисията на Православната църква"

4.69696969697 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (66 Votes)

2017 01 27 1319Всеки знае, че патриархът няма какво да научи от един политически лидер, ръководител на политическа партия. Изминалите години след промяната у нас показаха, че досега никой политически лидер не се е засилил да помогне на православната вяра на народа ни, независимо от конституционното й положение на традиционно вероизповедания и от предизборните им обещания. А и не се очаква да се засили.

Покойният Български патриарх Максим имаше принцип: да не се среща официално с политически лидери (освен "на крак" на разни тържества или държавни приеми). Ако съответният партиен водач стане президент или премиер, или председател на Народното събрание, тогава като висш представител на власта - да. Единствен Георги Първанов хитро "заобиколи" този принцип на големия патриарх. След избора си и преди встъпването в длъжност, през м. декември Първанов ходи в Москва (естествено! Друг избран президент пък преди да встъпи в длъжност ходи до папата! Кое ли е по-подходящото?!). И като се върна от Москва, Първанов поиска да се срещне с патриарха, който съответно отказа да го приеме. Но пък Първанов излезе с "номера", че имал да предаде на патр. Максим послание от руския патриарх. И съответно по изключение беше приет. Тогава се оказа, че посланието на руския колега на нашия патриарх било... устно! Но така или иначе патр. Максим, "опарен" от този случай, затвърди принципа си и продължи да не приема партийни водачи, които искаха да си направят безплатен пи-ар на гърба на Българската православна църква и на нейния патриарх.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (35 Votes)

miro fb 520x245Така изписано, заглавието звучи сексистки. Но въобще не е. Просто така привлича вниманието на „мъжете в църковното пеене“, които имат „свое“ мнение по въпроса (което пък, между нас казано, си е чисто сексистко).

Иначе всеки среднообразован в християнството човек (и особено мъжете!) може да даде поне 2-3 необорими доказателства от Свещеното Писание за високото положение на жената в Православната църква. Само че практиката е малко по-различна от теорията, както често става. Но това са подробности.

От друга страна, могат също така да се приведат и апостолските думи за жената, която в църквата (по време на богослужебно събиране) трябвало да мълчи. Но пък, видите ли, в Солунския богословски факултет предметът Омилетика повече от 20 години се преподава от жена – и то с голям успех. За които не знаят, омилетиката е науката за църковната проповед или простичко казано: за богословско-назидателното говорене в църква.

Та думата ми е за църковното пеене и за мястото и ролята на жените в него. Жените наистина го превземат по една много проста причина: от десетилетия у нас се чувства, а вече направо крещи липсата на църковни певци. Някой може да каже: то свещеници няма, а те тръгнали за певците да плачат! Да, свещениците в БПЦ (доста под 1000 души общо) като бройки покриват не повече от 1/4 от нуждите, а според други – дори едва 1/6 от нуждите. И липсата им ще се увеличава много сериозно в идните десетилетия, но който е жив тогава, да му мисли.

3.25 1 1 1 1 1 Rating 3.25 (24 Votes)

filologНаучната терминология (в това число и богословската) в българския език е навлязла основно от езиците на европейските страни (включително Румъния и Русия), където са учили и първите ни учени хора с университетско образование в различните научни области. В някои случаи това е ставало през руския език, където чрез европейското влияние също са навлезли в науката (съответно и в руското богословие) много термини в тяхното "западноевропейско" произношение. В крайна сметка в нашия богословски език са се наложили именно повлияни от западното произношение термини. И доколкото става дума за православно богословие, възникнало предимно в гръкоезичния ареал, това западно произношение е било предпочитано не на последно място и поради вековния български стремеж (комплекс) да се разграничаваме от гръцкото езиково влияние. 

Истината е, че световната научна терминология е може би в 75% от случаите с гръцки корени, а останалите проценти - с латински. Много думи дори носят странното съчетание (което днес почти никой не забелязва) от гръцка и латинска съставка; една от най-разпространените такива думи вероятно е "авто-мобил". А при названията на лекарствени средства парадоксите са хиляди. 

 

 

И рече старецът...
"Само чрез сражение душата постига напредък."
Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.