Мобилно меню

4.96875 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (128 Votes)

54693.w470Всички читатели, дори и тези, които никога не са били студенти, знаят за тези прословути сесии. Не са любимо време за студентите, но няма как – необходимо зло! Като се започне от предварителните сесии, та се мине през редовните и се стигне (много често) и до поправителната сесия. И това е както за редовните, така и за задочните студенти. Така си е и засега изглежда, че и занапред така ще бъде.

Повечето читатели знаят или помнят, че и Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (какво славно име, нали?!) откак се помни си имаше редовните сесии – зимна и лятна. Зимната беше от началото на Рождественския пост, та чак до навечерието на Рождество Христово. Лятната започваше от началото на юни и продължаваше до навечерието на Петровден. А по времето на стриктния и упорит в работата си патр. Максим се случваше и след Петровден да си доработват синодните архиереи несвършеното през целия юни.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

Св. Йоан ЗлатоустБлагодатта от твоите уста,
огряла като огнена светлина,
просвети вселената,
внесе в света богатството на несребролюбието
и ни показа висините на смирението.
Но, отче Йоане Златоусте,
като ни възпитаваш със своите слова,
моли се на Словото – Христос Бог
да бъдат спасени душите ни.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (43 Votes)

422Аз не искам да коментирам как управляващите разбират държавните канони, т. е. правилата, законите, по които трябва да се развиват държавата и нашият живот в нея. Защото явно е прав Спасителят, когато казва за една категория хора, че „те говорят, но не вършат“ (Мат. 23:3) онова, което сами казват.

Но не мога да не коментирам, когато началникът на кабинета на министър-председателя и главен координатор за посещението на папа Франциск в България заявява по Българската национална телевизия, че „канонът не може да бъде над гражданите и над техните желания“ (БНТ 1, Сутрешен блок, 8 май 2019 г.). Това е дословно казаното от висшия държавен чиновник. Този чиновник явно си няма понятие от религия, не просто от православно християнство. Той (или тя, няма значение в случая) си представя канона вероятно като нещо измислено, за да тормози хората и да ограничава техните граждански права и свободи.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (54 Votes)

Notre DameПарижката „Света Богородица“!

Кой не е чувал или чел за нея? Най-малкото от едноименния роман на великия френски писател Виктор Юго, по който са направени поне 15-ина световно известни филми, театрални постановки, дори балети.

И колко много сънародници – със сигурност стотици хиляди – са я виждали и са се възхищавали, и са свързвали чутото, прочетеното, видяното по филми и театрални постановки за този шедьовър на християнската архитектура и изобразително изкуство!

Онези, които са замислили този внушителен храм, и другите, които са го строили и украсявали, са имали сигурно най-различни амбиции. Някои може би са били изпълнени с човешката гордост на византийския император Юстиниан, който при освещаването на „Света Софѝя“ по Коледа 537 г. извикал: „Соломоне, аз те победих!“. Макар че никак не е християнско, нали?

4.9402985074627 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (67 Votes)

Koimhsh ths TheotokouПразникът е ден в годишния кръг с особено значение, което предполага честване (почитане), празнуване, спиране на обичайната всекидневна работа и пр. Но хора много, традиции различни, затова и празниците са доста и разнообразни. Дори в една само традиция, в една религия, в една страна или област, та и в едно селище. Както е казал един мъдрец, празниците са като спирките по един дълъг път, в случая – пътя на нашия живот. 

Такива са и църковните празници. При тях на пръв поглед е засилена богослужебната страна, но не по-слаба е и образователната. Защото хората отново, и тази година, чуват за съдържанието на празника, размишляват, поучават се. И тъкмо затова обичат празниците. Някои може да ги обичат и заради курбана, който се раздава на места, но това е съвсем друг въпрос.

Църковните празници имат понякога (напр. когато са господски или богородични) предпразненство и попразненство. Предпразненството е обикновено 1 ден, а попразненството е най-често 1 седмица, само на Пасха Христова заради величието на празника попразненството е 40 дена – до срядата преди Възнесение. В последния ден на попразненството е отданието на празника, когато в общи линии се повтаря службата за празника от съответните богослужебни книги, но самото честване няма онази тържественост, каквато има на самия празник.

 

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.