Деяния на апостолите, 14 глава. Проповедта на Павел и Варнава в Икония, Листра и Дервия (1 – 7). Изцелението на сакатия човек в Листра и опитът на езичниците да принесат жертви на апостолите (8 – 18). Преследването на апостолите, обратното пътуване през новооснованите общини и завръщане в сирийска Антиохия (19 – 28)
Деян. 14:1. В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.
Повярвалите „ елини“ несъмнено са прозелити – езичници, обърнати към юдаизма, за разлика от „езичниците“, споменати по-нататък (ст. 2), които се присъединяват към невярващите юдеи срещу апостолите.
Деян. 14:2. А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.
„възбудиха и озлобиха“, т.е. наклеветиха апостолите, обвиниха ги в много неща, „представиха простосърдечните като коварни“ (свети Йоан Златоуст).
„против братята“, т.е. не само срещу апостолите, но и изобщо срещу новопокръстените Христови последователи, по-голямата част от които били юдеи по рождение, следователно братя по плът за гонителите (Римл. 9:3).
Деян. 14:3. Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.
„говорейки дръзновено за Господа“. Блажени Теофилакт Охридски пише: „Това дръзновение произтичало от предаността на апостолите на делото на проповедта, а това, че слушалите ги, повярвали, било следствие от чудесата, но донякъде за това допринесло и дръзновението на апостолите“.
Деян. 14:4. А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други – с апостолите.
„народът в града се раздели“. В това разделение изглежда се крие причината, поради която подстрекаването на езичниците от страна на юдеите остава до известно време безплодно.
Деян. 14:5. Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,
„иудеите със своите началници“ – срв. Деян. 13. Вероятно с архисинагога и старейшините, които образували съвета при него.
„с камъни убият“. В желанието „да ги убият с камъни“ се открива както фактът, че главните ръководители на нападението срещу апостолите са били юдеите, така и че вината на апостолите е била формулирана като богохулство, за което юдеите са имали подобно наказание.
Деян. 14:6. те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
„в ликаонските градове Листра и Дервия“. Ликаония не толкова в политически, колкото в етнографски план била особена област в Мала Азия с градове Листра на югоизток от Икония, и Дервия на югоизток от Листра.
Деян. 14:7. и там благовестяха.
Деян. 14:8. В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
Деян. 14:9. Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
„забележи, че има вяра“ – виждайки с проницателността на богопросветен апостол.
Деян. 14:10. каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
Деян. 14:11. А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
„казваха по ликаонски“. Какъв е този ликаонски диалект, е трудно да се каже: някои го смятат за диалект, близък до асирийския, други – за идентичен с кападокийския, трети - за развален гръцки.
Деян. 14:12. И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
„наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес“. Защо хората са виждали точно тези богове във Варнава и Павел, се обяснява отчасти с местна фригийска приказка за появата на тези богове в човешки образ (Овидий, Метаморфози VIII), както и с факта, че в близост до града имало храм или идол на Зевс, а Ермес (Хермес), като красноречив тълкувател на боговете, е бил смятан за задължителен придружител на Зевс, когато той слиза от Олимп при смъртните. Намек за последното дава и самият дееписател, според когото Павел е бил смятан за Ермес, „защото първенствува в говоренето“.... Възможно е самият външен вид на апостолите да е имал своето значение: Павел, като млад мъж (Деян. 7:58), отличаващ се с енергичен характер, отразяващ се във всичките му речи и действия, лесно би могъл да се отъждестви с Ермес, който бил представян като нежен, жив, добре изглеждащ младеж, докато Варнава със своята сериозност би могъл да напомня на езичниците за Зевс. Относно външния вид на апостолите св. Йоан Златоуст пише: „Струва ми се, че Варнава имал достолепен вид“.
Деян. 14:13. А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
„донесе венци“ – за да украсят с тях жертвените волове, което обикновено се правело, за да зарадват повече боговете.
Деян. 14:14. Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
„раздраха си дрехите“ в знак на дълбока скръб и съкрушение от такова заслепение на хората.
Апостолите доказват абсурдността на обожествяването им от езичниците, уверяват ги в лъжливостта на езическите богове. Посочват им Единия жив Бог, Твореца на всички неща, Който, макар да е допуснал всички народи да следват неверни пътища, не ги е лишил от възможността да познаят истинския път (срв. Рим. 1:20, 11:13-36).
Деян. 14:15. мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
Деян. 14:16. Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
Деян. 14:17. макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
„Без да насилва свободната воля, – казва блажени Теофилакт Охридски, – Господ позволил на всички хора да постъпват според собственото си усмотрение; но Сам Той постоянно извършвал такива дела, от които те, като разумни същества, можели да разберат Създателя“.
Деян. 14:18. И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
„едвам убедиха“. Толкова силно бил развълнуван народът от случилото се и толкова твърдо бил убеден, че пред очите му били богове, а не хора.
Деян. 14:19. дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв.
„дойдоха … някои иудеи“ от невярващите и враждебно настроените към Павел и Варнава (Деян. 13:50 и 14:5).
„набиха Павла с камъни“, а не Варнава – може би защото той, като водещ в говоренето (Деян. 14:12), изглеждал на юдеите като най-опасния и омразен враг. Вероятно за същото пребиване с камъни апостолът споменава в 2 Кор. 11:25. Такава е удивителната изменчивост на тълпата, която лесно се поддава на злата реч на подстрекателите. Съвсем доскоро те били готови да почитат апостолите като богове, а сега били способни на разправа като с най-закоравели злодеи. Несъмнено впечатляваща е и способността на подстрекателите да осъществят такъв обрат в настроенията на масите.
Деян. 14:20. А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.
„учениците се събраха около него“ вероятно с намерението да видят какво става с него, в какво състояние е или дори да го погребат, ако е мъртъв.
„стана и отиде в града“. Няма съмнение, че това укрепване на телесните сили на Павел е било чудотворно действие, макар че авторът само загатва за него – с краткия и силен израз - „стана и тръгна“! Тук заслужава внимание и твърдостта на духа на апостола, който без страх се връща в града, където току-що е бил в смъртна опасност.
Деян. 14:21. След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,
Деян. 14:22. като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.
От Дервия, след успешна проповед, апостолите предприемат обратно пътуване до Антиохия Сирийска, през всички посетени преди това места (Деян. 13 и т.н.), укрепвайки вярващите, за да бъдат готови да пазят Христовата вяра, въпреки всички гонения, скърби и изпитания, които представляват за вярващите най-сигурния път към Небесното Царство (Мат. 7:14).
Деян. 14:23. А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.
„им ръкоположиха презвитери“ – предстоятели и ръководители на всяка община, която по този начин получава стабилна външна организация. Ръкополагането, т.е. възлагането на ръце (Деян. 6:2 – 6), показва важността на служението на презвитерите, както и благодатния характер на това посвещаване (срв. Деян. 11:30).
„помолиха се с пост“ – както правят при всички важни случаи (Деян. 13 и др.)
„ги повериха“ – т.е. новопокръстените християни, заедно с новопоставените им ръководители
„на Господа“, т.е. на Неговата благодат, благоволение и закрила.
Деян. 14:24. И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
Деян. 14:25. и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;
През Писидия и Памфилия апостолите се връщат в Пергия, първия град, в който пристигат след пристигането си на брега на Мала Азия (Деян. 13:13).
„слязоха в Аталия“ – крайморски град в Памфилия, югоизточно от Пергия, при вливането на река Катаракта в морето. Градът е наречен на името на Атал Филаделф, пергамския цар, от когото е построен.
Деян. 14:26. а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.
От Пергия апостолите пътуват през Селевкия до Антиохия Сирийска, откъдето, водени от Божията благодат, започннали първото си апостолско пътуване.
Деян. 14:27. Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.
„събраха църквата“, т.е. християнското общество в Антиохия и им „разказаха всичко, което Бог бе направил с тях“. Апостолите изповядват със смирение, че Божията сила е действала в тях през цялото това време, а не те сами.
„отвори вратата на вярата“ . Образен израз на приемането на езичниците в лоното на Христовата църква (1 Кор. 16:9; 2 Кор. 2:12; Кол. 4:3). Свети Йоан Златоуст припомня, че юдеите забранявали дори да се разговаря с езичници.
Деян. 14:28. И там стояха немалко време с учениците.
С това завършва разказът за първото апостолско пътуване до езичниците на великите апостоли Павел и Варнава.
Колко дълго е продължило това първо пътуване на Павел, авторът не казва. Предполага се, че то е продължило около две години.
