Глава 11. 1 – 11. Влизането на Господ в Йерусалим. 12 – 14. Проклятието на смокиновото дърво. 15 – 19. Очистването на храма. 20 – 26. Разговор за изсъхналата смокиня. 27 – 33. За Божествената власт на Христос.
Марк 11:1. Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
Наближавал последният решителен момент в живота на Христос. Злобата на враговете Му все по-силна и те търсили начини да подкопаят влиянието Му сред хората и дори да Го убият. Сега вече не било време за въздържане от открито провъзгласяване на Месията. Досега Христос говорил за Себе Си като за обещания Месия само лично и на определен кръг хора; сега настъпило времето да го оповести публично и да заяви по най-тържествен начин, че Той е истинският Месия-цар, истинският Давидов син. Именно това прави Христос чрез тържественото Си влизане в Йерусалим (Мат. 21:1 – 11, Марк 11:1 – 11, Лука 19:29 – 44, Йоан 12:12 – 19).
Рано сутринта на девети нисан Спасителят оставил мирния си и гостоприемен дом във Витания и според обичая тръгнал пеша с учениците си към Йерусалим. След като се спуснали в малка долина, покрита със смокинови и маслинови дървета, те се приближили до селото Витфагея, което, подобно на Витания, се намирало на толкова близко разстояние от Йерусалим, че според равинския закон се смятало за част от него. Тайни ученици и последователи на Христос имало на много места и (вероятно) при един от тях, който живеел във Витфагия, Господ изпратил двама от учениците Си да вземат от него едно осле за тържественото Му влизане в Йерусалим. Учениците направили точно каквото им било заповядано и довели една магарица и едно младо осле.
Евангелист Марк добавя към името Витфагея и името Витания. Направил е това може би, за да изясни почти непознатото име Витфагея (този топоним не се среща в Тишендорф, 8-о издание) с по-известното име Витания. Последното селище (сега Ел Азарие) е било разположено на югоизточния склон на Елеонската планина. Пътят към Йерусалим от Витания е водел, както и сега, първо в югозападна, а след това в северозападна посока, между Елеонския хълм и Хълма на изкушенията.
Марк 11:2. и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
Mарк 11:3. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
"И веднага ще го прати тука". По-правилното четене е: "И веднага ще го прати пак тук. От това "пак" е естествено да се заключи, че младото осле е било животно, принадлежащо на собственика на къщата, в която сега се е намирал Христос. То е било дадено само временно на някой съсед.
„Вижте колко знаци има тук! Господ казал на учениците, че ще намерят младо осле; после им казал, че ще се опитат да им попречат, а после, когато учениците кажат, че Господ го иска, ще им позволят да го отведат“ (Теофилакт).
Марк 11:4. Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
"Вързано о вратата на улицата", на кръстопътя. По-точно "при портата, близо до самия път, който минаваше покрай къщата" (ἐπὶ τοῦ ἀμφόδου).
Марк 11:5. И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
Марк 11:6. А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
Марк 11:7. И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
"Докараха ослето". Свидетелството на Евангелието на Марк изглежда показва, че Господ е влязъл в Йерусалим само на едно младо осле. Марк не споменава ослицата, за която говори Матей. С това обаче той не иска да каже, че тя не е присъствало в процесията на Христос. Той пояснява, че Господ е яздил на младото осле, а ослицата е можело да пътува заедно с него. В същото време евангелист Марк отбелязва, че досега никой не бил яздел на това младо осле (вж. коментарите към Мат. 21:4 – 5).
Марк 11:8. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
"Клони от дърветата", или по-скоро "постелки, направени от зеленината, която растеше на полето" (στιβάδας κόψαντες ἐκ τῶν ἀγρῶν). По онова време Елеонският хълм, както и сега, е бил обработван от земеделци и на него е имало много растителност от всякакъв вид.
Марк 11:9. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
Марк 11:10. Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!
„Царството на Месията, според представите на древните пророци, се считало за възстановеното Давидово царство, както и самият Давид се възприемал като образ на Месията (Йер. 33:15 – 21; Иез. 34:23 – 25). Затова сега народът виждал във влизането на Иисус Христос в Йерусалим началото на възстановяването на Давидовото царство или настъпването на царството на Месията; Христос обаче не разбирал така царството, както показват последвалите събития“. (Еп. Михаил)
"Благословен Идещият" ("в име Господне! " – не се среща в най-автентичните кодекси) "Царството на отца ни Давида! Осанна във висините!". Това означава, че народът е признал Христос за законен потомък на Давид, с когото трябва да настъпи всеобщо очакваното обещано царство. Читателите на Евангелието от Марк досега няколко пъти са срещали израза "царството Божие" (Марк 1:14, 4:11, 9:1 и др.), което трябва скоро да дойде (Марк 1:15). Ако сега хората наричали приближаващото се царство "Царството на Давид", с това те искали да кажат, че Бог е определил Иисус, Когото слепецът нарекъл Син Давидов (Марк 10:47), за Цар на това Божествено царство и че откриването на това царство трябва да се очаква в близко бъдеще.
Марк 11:11. И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
За влизането на Господ в Йерусалим срв. тълкуванието към Мат. 21:1 – 11.
"Като разгледа всичко...". Според Евангелието от Марк Христос не е започнал да поучава в деня на влизането Си в Йерусалим, поради късния час, а само е проверил всичко, което се е вършело в храма. Очевидно според Марк нищо особено важно не е било извършено от Христос в този ден, въпреки че евангелист Матей си спомня за някои от чудесата, извършени от Христос същия ден (Мат. 21:14).
Марк 11:12. На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
Марк 11:13. и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
Марк 11:14. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.
(Вижте тълкуванието към Мат. 21:18 – 19).
"Понеже още не беше време за смокини." Тази забележка на евангелист Марк несъмнено е свързана само с непосредственото изречение: "не намери нищо". Той обяснява защо Господ не е намерил плод на смокинята: още не е било лято, когато плодовете са узрели. Но в такъв случай защо Господ проклина дървото? Няма съмнение, че цялата случка е имала символично значение. Господ е знаел, че на дървото няма плод, но тази смокиня, противно на естествения ред (в началото на април, когато Господ минава покрай смокинята, тази – и въобще смокините като цяло – все още не са се разлистили), е била покрита с листа. Това обстоятелство е дало повод Господ да предупреди учениците за подобна измама като тази на величествената храмова служба в Йерусалим и, която предишния ден е била обект на внимателното наблюдение от Господа. Йерусалим и храмът, както би казал евангелистът, все още не са дали добрия плод, желан от Христос; времето за това още не е дошло.
"И чуха това учениците Му", т.е. вникнали в смисъла на Христовите думи, които не можели да останат неразбираеми за тях след притчата за смокинята, по примера на която Господ по – рано им бе представил тъжната съдба на юдейството (Лука 13:6 – 9).
Марк 11:15. Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
(Вижте тълкуванието към Мат. 21:12 – 17).
Според Евангелието на Марк изгонването на търговците от храма става в понеделник, а не в неделя, както показват Матей и Лука. Може да се смята, че евангелист Марк тук е нарушил хронологичния ред на събитията, за да отдели по – ярко самото влизане в Йерусалим като събитие от изключителна важност. Все пак свидетелството на другите двама евангелисти трябва да се признае за по – точно от това на Марк.
Марк 11:16. и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
"И не позволяваше да пренесе някой ".... За да съкратят пътя, някои си позволявали да пренасят различни неща през притвора, нещо, което е осъдено от еврейските равини от древни времена.
Марк 11:17. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп.
Когато Спасителят пристигнал в храма и се огледал наоколо, с тъга видял, че обичайната юдейска алчност отново е забравила дадения й преди време урок, и тълпата отново е превърнала Божия храм в пазар. Всички дворове на храма отново бяха претъпкани с волове и овце, продавачи на гълъби и лихвари; великолепният портик бил задръстен от добитък и се огласял от звука на пазарящи се гласове и звън на монети. Христос не би проповядвал на такова осквернено място.
"И поучаваше ги." Марк прави тази забележка с цел да покаже, че Господ, бидейки строг съдник на случващото се в храма и макар че изобличава юдеите, в същото време не престава да ги поучава поради голямата Си любов към тях.
Марк 11:18. Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
За първосвещениците и книжниците – враговете на Христос (вж. Мат. 21:15) – евангелист Марк отбелязва, че те "се бояха" от Христос, " тъй като цял народ се чудеше на учението Му". С това евангелистът дава да се разбере, че враговете на Христос са били удържани в своите враждебни и зли замисли само благодарение на благоговението, с което народът е слушал Христос.
Марк 11:19. А когато се стъмни, Той излезе вън от града.
"А когато се стъмни..." Правилният превод е: "Когато настъпи вечерта, Господ напусна – според обичая си – града."
Марк 11:20. Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
Марк 11:21. И като си спомни, Петър Му каза: "Рави, виж, смокинята, която Ти прокле, изсъхна.
Марк 11:22. В отговор Иисус им каза:
Марк 11:23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.
"Вяра в Бога", т.е. вярата в Бога като Всемогъщ, Който може да направи всичко, което поискат учениците на Христос. Възможно е тук да става дума за онази чудодейна вяра, която е била дадена по времето на апостолите на някои християни като специален дар от Светия Дух (срв. 1 Кор. 13:2). Като посочва такава вяра, Господ утешава учениците Си с оглед на трудностите, които ги очакват при проповядването на Евангелието.
Марк 11:24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
" Всичко, каквото бихте поискали в молитва...". Когато се молят за нещо, учениците трябва да вярват, че ще го получат. Може да се каже, че вярата поставя молещия се в положение, в което той си представя, че вече е получил от Бога всичко, за което се моли и каквото желае.
Марк 11:25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.
"И кога стоите на молитва, прощавайте...". Същевременно, онзи, който пребивава в молитвата (срв. Мат. 6:5 за стоенето в молитва), трябва да е проникнат от чувство за прошка към онези, които са го онеправдали. В противен случай Бог няма да прости на молещия се вината, която самият той има пред Него и тогава молещият се не може да очаква да бъде чута молбата му за изпълнението на каквото и да е извънредно Божие дело или чудо. (Срв. Мат. 6:14 – 15).
Марк 11:26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.
(Вижте тълкуванието към Мат. 21:20 – 22).
Евангелист Марк предава по-разширено речта на Христос, отколкото е дадена в Евангелието от Матей.
Марк 11:27. И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите
Марк 11:28. и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?
"И когато Той ходеше из храма" (стих 27). С тези думи Марк, разбира се, няма предвид простото разхождане из храма, а разговорите, които Христос води с юдеите, и чудесата, които върши. Тези две неща се имат предвид, когато първосвещениците питат "с каква власт" Христос върши "тези неща". Според Евангелието от Марк те разпитват Христос за целия Му начин на действие – и за учението, и за чудесата.
Марк 11:29. А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това
Марк 11:30. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.
Марк 11:31. А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
Марк 11:32. Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.
Марк 11:33. И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
(Вижте тълкуванието към Мат. 21:23 – 27).
„Ако беше казал: "Аз правя това с Моята власт", щяха да Го убият с камъни като богопротивник, а ако беше казал: "Върша това с Божията власт", в такъв случай те биха могли да разколебаят народа да Му вярва, тъй като обявявал себе си за Бог. Но Господ им задава въпроса за Йоан не без причина или с някаква хитрост“ (Теофилакт).
