Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

paroudisМарк, глава 13. 1 – 4. Беседа за разрушаването на Йерусалим, второто пришествие на Христос и края на света. – 5 – 13. Поводът за речта. – 14 – 27. Времето преди края. 28 – 32. Последните времена и настъпването на края. 33 – 37. Призиви за бдителност.

Марк 13:1. И когато Той излизаше от храма един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!

(Вижте тълкуванието към Мат. 24:1 – 3).

Най-накрая Спасителят излязъл от храма, но учениците все още не желаели да напуснат старозаветния храм и, без да разбират ясно току-що изреченото пророчество, макар и неволно да усещали страшната истина, с чувство на съжаление се осмелили отново да привлекат вниманието на своя Учител върху напускането на храма, сякаш искали да проверят още веднъж пророчеството за неговата съдба.

Евангелист Марк разказва за събитията по-конкретно от Матей. "Един" (не всички) ученик посочва на Христос камъните и сградите на храма. Четиримата ученици, които са най-близо до Христос (не всички), задават въпрос към Христос на Елеонския хълм.

Камъните, от които е изграден вторият храм, са изключително големи: около 25 лакътя дължина, 12 ширина и 8 дебелина.

Марк 13:2. Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.

Марк 13:3. И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:

"Срещу храма." Целият храм се виждаше ясно от Елеонския хълм.

"Петър, Яков, Йоан и Андрей." Както в началото на откритата дейност на Христос (Марк 1:16 – 20), така и в края ѝ, евангелист Марк представя тези две двойки братя.  В началото те чули вестта, че времето се е изпълнило и Божието царство е наближило; сега Христос им съобщава бъдещата съдба на това Царство.

Марк 13:4. кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?

"Когато това стане", т.е. когато храмът бъде разрушен.

"Какъв е белегът, когато всичко това стане?" Апостолите несъмнено смесват разрушаването на храма с края на света и откриването на славното Божие царство. Ето защо те казват "всичко това". Следователно първият въпрос се отнася до времето на края, а вторият – до знамението, по което може да се очаква краят.

Марк 13:5. Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.

Евангелистът цитира речта на Христос със съкращения, но съобщава и някои подробности, пропуснати от евангелист Матей. (срв. Мат. 24).

Марк 13:6 Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.

"Че съм аз." Тук Христос не казва, че някои ще твърдят, че са завърналият се Иисус Христос, а че ще наричат себе си "Христос" или "Месия".

Марк 13:7. А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.

Марк 13:8. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.

"Смущавайте" (ταραχαί) е само тук. В Евангелието на Матей: "земетресения", т.е. различни сътресения в живота на хората, които ще внесат смут (корен ταραχή – ταράσσω – "внасящ смут").

Марк 13:9. Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.

" Но вие гледайте себе си ", т.е. не изпускайте от поглед себе си и не забравяйте назначението си да действате като проповедници на Евангелието.

" Ще ви предадат..." (вж. тълкуванието към Мат. 10:17 – 18).

Марк 13:10. И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.

Обяснявайки как апостолите ще се окажат изправени пред съда, Христос казва, че преди, т.е. преди "края", разбиран като разрушаването на Йерусалим (ст. 7), учениците Му трябва да проповядват Евангелието на всички народи и за тази си проповед ще бъдат държани отговорни (срв. Мат. 24:14).

Според свидетелството на един от апостолите, наистина, още преди разрушаването на Йерусалим и унищожаването на еврейското царство, те били разнесли Евангелието по цялата земя (Рим. 10:18), възвестили са го на всяка твар под небето (Кол. 1:23), като, разбира се, „на всяка твар“ е казано само в общ смисъл.

Марк 13:11. Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий.

Марк 13:12. И брат брата ще предаде на смърт, и баща – чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.

Марк 13:13. И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

(Вижте тълкуванието към Мат. 10:19 – 22).

По всяка вероятност евангелист Марк е по-прецизен от Матей, когато поставя тези думи на Христос в Неговата есхатологична беседа. Те нямат приложение към изпращането на учениците да проповядват, за което се говори в Мат. 10, тъй като по онова време апостолите все още не са били изправени пред съда на владетелите и царете.

Марк 13:14. А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;

(Вижте тълкуванието към Мат. 24:15).

Прави впечатление, че при евангелист Марк думата "да стои" е причастие от мъжки род и би трябвало да се предаде по-правилно като "стоящ" (ἑστηκότα). Няма съответствие със съществителното, към което се отнася това причастие ("мерзост" е гръцкото βδέλυγμα – среден род), и несъмнено евангелистът е искал да каже нещо с него. Какво е то? Много е възможно тази "мерзост" да му е била представена като човек, който ще се появи като противник на Христос в светилището, като някакъв антибог или антихрист (срв. 2 Сол. 2:3 и сл.). Той със сигурност – така трябва да са разбирали апостолите – ще се появи в Йерусалим, в Йерусалимския храм, който е истинският Божи дом (Йоан 2:16).

Марк 13:15. и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;

Ориген тълкува това място иносказателно: „От Писанията е видно, че "да бъдеш на покрива" означава да имаш издигнат и гледащ нагоре ум, и това е от свидетелствата, оставени за светиите, за това как пророците били приемани в горницата...“

Марк 13:16. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.

В същия смисъл е и тълкуванието на Теофилакт: „А който вече е на високото, да не слиза от него. Защото когато в нас се появи някакъв страстен помисъл, тогава трябва да бързаме към висотата на добродетелта чрез изповед и да не слизаме от тази висота. А този, който върши добро, нека не се връща към старата съвест, към старата дреха, от която е бил съблечен.“

Марк 13:17. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

Марк 13:18. Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.

Марк 13:19. Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.

Изглежда, че става дума за гоненията, които ще сполетят вярващите в Христос, но тук можем да видим и признаци за политически сътресения, от които християните в Йерусалим ще пострадат много.

Марк 13:20. И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.

"Никой човек", следователно тези, които са вярващи в Христос.

"Но заради избраните", т.е. точно заради тези вярващи в Христос дните на скръбта ще приключат според Божието предопределено решение.

Марк 13:21. Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, – не вярвайте.

Марк 13:22. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

Марк 13:23. А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.

Марк 13:24. Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,

Марк 13:25. и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.

Марк 13:26. Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.

Марк 13:27. И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.

Марк 13:28. Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;

Марк 13:29. тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.

Марк 13:30. Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.

Марк 13:31. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Марк 13:32. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.

" А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. " (ст. 32; срв. Мат. 24:36). Към думите, които предава Матей, евангелист Марк добавя израза "нито Син". Този израз дълго време е предизвиквал сериозни спорове сред тълкувателите. Смущавал е именно защото приписва на Сина незнание, което обаче не може да бъде Му приписано като Божествено Лице.

Св. Амвросий Медиолански, който не може да съвмести този израз с разбирането за Лицето на Сина Божи, смята, че той е вмъкнат в текста на Евангелието от Марк от арианите, за да покаже на православните, че Христос не е Бог ("За вярата", книга 5, гл. VI). Но подобно предположение не може да се приеме още отсега, защото отците на Църквата, които са се борили срещу арианите, със сигурност биха ги осъдили за това изопачаване на евангелския текст. Нещо повече, всъщност и евангелист Матей включва същата мисъл, защото казва, че само Отец знае времето на настъпването на последния ден, следователно Синът не го знае и според Евангелието на Матей. Ето защо, дори да приемем, че предположението на свети Амвросий е вярно, пак ще трябва да приемем недоумението, което поражда стих Мат. 24:36.

Други отци на Църквата, без да прибягват до такива опасни предположения, се опитват да обяснят този загадъчен израз с факта, че Христос си приписва "незнание" поради човешката Си природа, поради което добавят прилагателното "човешки" към думата "Син" (св. Григорий Богослов, Атанасий Велики, Кирил Александрийски).

Свети Софроний и свети Йоан Дамаскин се опълчват срещу еретиците от VI век, агноитите, които учат, че Христос като човек "не знае някои неща".

Според свети Василий Велики (Съчинения, част 7, с. 159) този израз трябва да се предаде по следния начин: "и Синът не би знаел, ако Отец не знаеше, защото от Отца Му е дадено знание". Но тук, очевидно, самият текст на Евангелието вече е променен чрез допълнение.

Някои от най-новите западни коментатори (следваме тяхното мнение в "Тълкувателно евангелие" на Гладков, вж. с. 572, изд. 3) разбират този израз като указание, че определянето на времето на Страшния съд е дело на Отца и че това определяне все още не се е състояло… Но дори и това тълкуване не може да бъде прието, защото противоречи на общото християнско учение, което признава, че съдбините на света са били предопределени от Бога от вечност, което трябва да допуснем, при положение, че сме убедени в Божественото всезнание.

Накрая някои коментатори допускат, че Христос наистина не е знаел този ден, защото според думите на св. апостол Павел (Фил. 2:7) Той е бил на земята във вид на слуга и е живял като човек, т.е. самоограничил се е по отношение на Своите Божествени свойства и по-специално на Своето всезнание.

С. Савински в своята дисертация: "Есхатологичната беседа на Христос Спасителя" (Киев, 1906, с. 115), следвайки мнението на свети Йоан Златоуст, блажени Йероним, Августин, Теофилакт и други, разбира незнанието от страна на Сина на деня и часа на "парусия" (от гр. ἡ παρουσία – "второто пришествие") не като "слабост на невежеството, а като възпитателно средство на мъдрия педагог". Според гореспоменатите отци Господ сякаш казва, че макар да знае, не е иска да разкрие този срок на учениците, защото не би било полезно те да знаят за него: знанието, че до Страшния съд има още много време, би ги направило небрежни в благочестието. Тази мисъл е по-точно изразена от Лагранж (1911) в коментара му към Евангелието на Марк със следните думи: „Синът знае, но няма поръчение от Отца да съобщи, че знае, и в този смисъл "не знае". Следователно Синът не знае като Месия, изпратен от Отца; не е част от Неговата власт да разкрива на хората времето на края на света (с. 327)“.

Марк 13:33. Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.

Призив за бдителност (вж. тълкуванието към Мат. 24:42).

Думата "молете се" в най-новите критични издания на текста липсва.

"Време" (καιρός) може да означава и един момент, но обикновено има значение на период, епоха (вж. Марк 1:15). Оттук е очевидно, че апостолите не са получили никакви указания за определено знамение, което би могло да възвести настъпването на последния ден. Такова знамение не би могло да бъде и разрушаването на храма. Велхаузен дори предполага, че това място е било вмъкнато в Евангелието още когато християните виждат, че разрушаването на Йерусалим не е последвано от унищожение на света. В тази мисъл, разбира се, е вярно само това, че като цяло в Евангелието и конкретно в есхатологичната реч на Христос тези два момента изобщо не са свързани.

Марк 13:34. То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.

Тук Христос предлага втора притча, паралелна на първата – тази за смокинята (ст. 28). Само че тук няма символ, а директно увещание да бдим, за да не бъдем изненадани.

"Както кога някой човек..." Частицата ὡς, която стои тук, несъмнено стои в началото на притчата, както ὥσπερ γάρ в Мат. 25:14, и няма никакво съответствие нито в предходното, нито в следващото изречение, така че има само едно подчинено изречение без главно изречение. Въпреки това главното изречение е ясно – то трябва да бъде взето от ст. 33 и с това добавено главно изречение се получава следната притча: "Призовавам ви да бдите, както човек, който отивайки (ἀπόδημος), остави…" и т.н. Апостолите и всички вярващи тук са представени като слуги, които са получили от своя заминал господар известна свобода на действие (ἐξουσία, в превод не съвсем точно – "власт"; власт – над кого?). Те трябва да бъдат бодри в изпълнението на назначението си, което Христос ще им даде. Особено стражът на портата трябва да бъде буден, а към него на първо място са приравнени апостолите. Разбира се, това не означава, че те ще доживеят Второто пришествие: в тяхно лице Христос се обръща към християните от всички бъдещи поколения, които винаги трябва да продължават да очакват Второто пришествие на Христос за съд.

Марк 13:35. И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,

Моралната поука тук е изложена с изразите, от които е съставена самата притча, така че всичко получава отпечатък на алегория. Господарят на къщата е самият Христос.

Вместо да определи времето по "стражи" (както прави Лука (Лука 12:38), Марк използва популярните обозначения на времето: вечер – от 6 до 9 часа, полунощ – по-точно самата нощ – от 9 до 12 часа, пеене на петел – от 12 до 3 часа сутринта, и утро – от 3 до 6 часа. Така тези изрази обхващат цялото нощно време, което всъщност е времето на съня. Но по това време очевидно трябва да се очаква завръщането на стопанина на къщата.

Марк 13:36. та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.

Тук е посочена целта на бдителността, както преди това, в стих 35, е посочен мотивът за бдителност. Трябва да бъдете будни – казва Христос – за да не би господарят, като се върне неочаквано, "да ви намери заспали". Състоянието на сън тук, разбира се, се възприема в преносен смисъл, като морална дрямка, като пълно безразличие към по-висшите въпроси за душата.

Марк 13:37. А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!

Въпреки че есхатологичният разговор, представен от Марк (ст. 3 – 5), е адресиран само до четиримата апостоли, той все пак се отнася до всички вярващи, както става ясно от този стих.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d86p3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит