По случай 170-годишнината от рождението му и 55-годишнината от канонизирането му

Днес Църквата празнува паметта на един от най-почитаните съвременни светци и чудотворци - св. Нектарий Егински. Този прочут днес в целия православен свят епископ на Александрийската патриаршия потвърждава в наши дни вечната актуалност на думите на Иисус Христос: "Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил" (Йоан 15:20-21). Позналите Христовия дух и следващите Неговия път винаги са отпивали от горчивата чаша на мъченичеството, а най-горчиво е гонението от своите си - от тези, които са призвани да ръководят Христовата църква и сами да свидетелстват за истината. По Божи промисъл от св. Йоан Златоуст до св. Нектарий Егински и до наши дни стотици пастири на Христовото стадо не само са свидетелствали за своята собствена вярност на Христос, духовно благородство и незлобие, но и пророчески, със самото свое свидетелство, са изобличавали конформизма, светския дух, интригантството на човешките страсти, които разкъсват Христовия хитон - Неговата Църква.

Св. Нектарий е роден през 1846 г. в Силиврия в Тракия (днес град Силиври на брега на Мраморно море в Турция), в многобройно семейство с името Анастасий. Още на 13 години поради бедността на родителите си заминава да работи в Цариград. Там започнал работа във фабрика за тютюн, където неговият работодател го тормозел и биел. Анастасий обаче търпял това отношение без ропот. Младият работник намерил интересен начин да говори за това, което горяло в сърцето му: поставял в кутиите с тютюн листчета с евангелски думи... Един ден случаен търговец забелязал как го бие собственикът, съжалил го и го взел в магазина си. Оставил му свободно време да ходи на училище и на църква.

1. Светлата звезда

Преподобни Дионисий е една светла звезда – от онези, които светят на мисления небосвод на Църквата ни и с божествения блясък просветяват мрака на земния ни живот.

Надарен с много таланти, той във всяко отношение е достоен да бъде рав-нопоставен с великите и богоносни отци на Православната църква, които са про-сияли сред подвизи.

Човек се удивлява като вижда как в неговия живот се съчетават подвижни-чеството на Господния Предтеча с апостолската ревност и социалната дейност, отшелничеството на исихаста с организираността и управленската дарба на ръково-дителя, мистичното извисяване на мислителя с непосилните подвизи и накрая – привързаността към точността на канона с човеколюбивата снизходителност и прошката.

Рядко се срещат личности с такава широта на ума и сърцето!

Животът на преподобния и неизброимите му чудеса са допринесли той да се утвърди в съзнанието на църковния народ като светец – гордост и закрилник на областта Пиерия. Паметта му се чества на 23 якуари.

В продължение на векове западните историци категорично отхвърляха твърдението на Християнската църква в Индия за нейните апостолски корени, а също и претенциите й, че представлява най-старата християнска църква извън пределите на Римската империя.

„Деянията на Тома” – загадка за историците

Както южно-индийското предание, така и доукрасеният сирийски оригинал на „Деянията на Тома”, датиран през 2 век, дълго време не изглеждаха нищо повече от апокрифни легенди. Макар много отци на Църквата да съобщават за апостолската мисия на св. Тома в Индия, нямаше исторически свидетелства за споменатите във въпросните „Деяния” царе, а много от географските названия в този апокриф са неизвестни на науката. Независимо от това, че от възникването си „Деянията на Тома” са широко разпространени в християнския свят, не съществуваха сигурни доказателства за автентичността на текста и на преданието. „Деянията” бяха смятани за увлекателна история, традиционно започваща с описанието на момента, когато апостолите разделили помежду си света за своята мисия.

„По времето, когато апостолите били в Йерусалим всички…, те разделили страните помежду си, за да може всеки от тях да проповядва в страната, която му се паднала… И при жребия и разделянето Индия се падна на апостол Юда Тома. А той не пожелал да отиде, казвайки: „Нямам сили за това, защото съм слаб и съм евреин, как мога да уча индийците?” И като разсъждавал така Юда, явил му се нашият Господ в нощно видение и му казал: „Не бой се, Тома, иди в Индия и проповядвай словото, защото Моята благодат е с тебе”. Но той не бил напълно убеден, казвайки: „Изпрати ме, където Ти искаш, Господи наш, само в Индия няма да отида” (Деяния на Тома).

Проповед, посветена на празника на преп. Силуан Атонски (11 септември) в манастира „Св. Йоан Предтеча” в Есекс

Празничната служба, посветена на този велик светец, стигна почти до своя край. Хубави са тези празници, където стигаш до края, а те точно тогава започват. Те са тези, които след богослужебното величание, поетичното слово, словесното приближаване към светеца явяват неговото тайнствено откровение и усещането за неговото „скрито” присъствие в Църквата.

Св. Силуан е велик светец. Освен това той е особен светец. Той е съвременен светец. Сред нас все още има хора, живели по неговото време. Той е еднакъв с всички други светци като проява на действието на божествената благодат. Светецът обаче е едновременно с това различен като личност, като пазител на божествения образ в себе си.

Живот в пълна незабележимост

Приживе той направи всичко възможно, за да не се прочуе в този свят, да остане скрито неговото духовно наследство – дори от неговите собствените очи. Той направи каквото можа, за да не докосне и разруши скъпоценното съкровище на душата си, да не разпръсне богатството от опита на Царството Божие. Той оползотвори  благоприятните за неговата свещена цел външни условия на монашеското уединение на Света Гора.

„Сине Божий, помилвай ме!”

Тези думи са част от Иисусовата молитва, с които днес честваният св. мъченик Неофит се молил по време на мъченията си. На неговото житие искам да спра просветеното ви внимание с молитвено благопожелание за прослава на светеца и наша изрядна полза.

Старецът Порфирий Кавсокаливит, канонизиран от Цариградската патриаршия през ноември миналата година, ни уверява в книгата си „Ранени от любов”, че православната вяра най-успешно се предава по кръвна линия.

Така от благочестивите Теодор и Флоренция се родила благословената от Бога рожба св. мъченик Неофит. Дете слънчево и умно. Дете с изключителни способности да наследи правата вяра от родителите си, да обича Църквата, да почита честния и животворящ Кръст, непрестанно да се моли, да чете и знае Св. Писание. Дете, усвоило още у дома си плодовете на Светия Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.