Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (65 Votes)

Holy 40 ascetic virgin martyrs and their teacher the Martyr Ammon the Deacon at Heraclea in ThraceПаметта им се чества на 1 септември, в началото на новата църковна година.

Българските земи са сред първите, огласени от проповедта на апостолите и техните непосредствени наследници. Те са обилно напоени с кръвта на хиляди мъченици, чиито имена не знаем. Бидейки вече небесни жители, тези хора – удивителни мъже и жени, продължават да бъдат свързани и със своята земна родина, а ние днес сме благословени да живеем по осветените от техния подвиг земи. Убедени сме, че не става дума само за историческа памет и приемственост, но съществува и духовна връзка между християните, подвизавали се на едни и същи места. Тази връзка е преди всичко молитвена – всички, просияли в святост Христови ученици, се застъпват за новите християни в Църквата, които сега полагат духовен труд за постигането на Божието царство. От своя страна и ние, днешните християни, имаме нужда от молитвеното общуване с тях. В нашия живот винаги има неминуеми моменти на Божия намеса, когато виждаме ужаса на своето жалко съществуване, когато осъзнаваме безсилието на своята сила, когато всичко илюзорно, към което цял живот сме се стремили, се разпада и когато с боязън и трепет, но и с надежда се обръщаме към Бога. Именно тогава, когато не ни стига дръзновение и вяра да получим търсенето, ние се обръщаме за помощ към Неговата Майка и към Неговите приятели, които любовта към Него е обожила. Мъчениците са най-ярките свидетели за тази любов.[1] Неслучайно древната Църква е постановила в основите на Светия престол или във вместопрестолието - антиминса да се влагат мощи на мъченик. Забележете - не на светец, не на преподобен, а именно на мъченик.[2] Причината е, че техният подвиг, заради който са получили венци на славата, е най-близък до жертвената смърт на Кръста на Божия Син.

В следващите редове ще се спрем върху житието на едни изключително популярни във Византия мъченици, подвизавали се през 4 век в нашите земи и по-конкретно във Верия, днешна Стара Загора, един от най-древните градове и голям раннохристиянски център.[3]

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

All SaintsСветият свещеномъченик Исаак Хамаски живял през 14-15 век. Текстът на житието му се пази в арабски пергамент № 254, който се намира в Париж и датира от 15 век. Св. Исаак бил родом от района на Ханнак недалеч от днешния сирийски град Хама, откъдето идва и прозвището му. Според някои изследователи това била древна антийохийска епархия, чийто център е бил на мястото на съвременния християнски православен град Махарде в северозападната част на Сирия.

Като свещеник на Антиохийската църква, който открито и смело изповядвал вярата си в Иисус Христос, св. Исаак Хамаски бил заловен от мюсюлманите, за да попречат на проповедта му. Понеже той не спирал да проповядва и да учи, че Христос е Син Божи, че Той е истински Бог и че християнското вероизповедание е най-достойното и най-доброто измежду всички изповедания. Тъй като обаче св. Исаак бил уважаван от управниците, те започнали внимателно и кротко да го увещават, като едновременно с това го ласкаели и му обещавали големи суми пари, в случай че реши да отстъпи от своето мнение и от своята вяра. Той в отговор им казал: "О, маловерни и малоумни люде! Този свят заедно с благата, богатствата, гордостта и всичко, което е в него, е преходен и ще премине. Затова и моята свята вяра е скъпа и драгоценна за мене." След това той ги упрекнал и ги изобличил с много строги слова. Тогава съдиите, като разбрали, че той твърдо се придържа към православната вяра и че не слуша това, което те му казвали било чрез ласкателства, било чрез заплахи, го осъдили на смърт чрез обезглавяване. След това го извели извън пределите на град Хама до мястото, на което той приел мъченическата смърт. Тогава той ги помолил да му дадат време да се помоли.

4.8611111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (72 Votes)

agios nektariosepiskoposПо случай 170-годишнината от рождението му и 55-годишнината от канонизирането му

Днес Църквата празнува паметта на един от най-почитаните съвременни светци и чудотворци – св. Нектарий Егински. Този прочут днес в целия православен свят епископ на Александрийската патриаршия потвърждава в наши дни вечната актуалност на думите на Иисус Христос: „Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил“ (Иоан 15:20-21). Позналите Христовия дух и следващите Неговия път винаги са отпивали от горчивата чаша на мъченичеството, а най-горчиво е гонението от своите си – от тези, които са призвани да ръководят Христовата църква и сами да свидетелстват за истината. По Божи промисъл от св. Йоан Златоуст до св. Нектарий Егински, и до наши дни, стотици пастири на Христовото стадо не само са свидетелствали за своята собствена вярност на Христос, духовно благородство и незлобие, но и пророчески, със самото свое свидетелство, са изобличавали конформизма, светския дух, интригантството на човешките страсти, които разкъсват Христовия хитон – Неговата Църква.

Св. Нектарий е роден в 1846 г. в Силиврия, Тракия (днес гр. Силиври на брега на Мраморно море в Турция), в многобройно семейство, с името Анастасий. Още на 13 години, поради бедността на родителите си заминава да работи в Константинопол. Започва работа във фабрика за тютюн, където неговият работодател го тормози и бие. Анастасий обаче търпи това отношение без ропот. Младият работник намира интересен начин да говори за това, което е горяло в сърцето му: поставя в кутиите с тютюн листчета с евангелски думи... Един ден случаен търговец забелязва как го бие собственикът, съжалява го и го взема в магазина си. Оставя му свободно време да ходи на училище и на църква.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

DIONYSIOS OF OLIMBOS1. Светлата звезда

Преподобни Дионисий е една светла звезда – от онези, които светят на мисления небосвод на Църквата ни и с божествения блясък просветяват мрака на земния ни живот.

Надарен с много таланти, той във всяко отношение е достоен да бъде рав-нопоставен с великите и богоносни отци на Православната църква, които са про-сияли сред подвизи.

Човек се удивлява като вижда как в неговия живот се съчетават подвижни-чеството на Господния Предтеча с апостолската ревност и социалната дейност, отшелничеството на исихаста с организираността и управленската дарба на ръково-дителя, мистичното извисяване на мислителя с непосилните подвизи и накрая – привързаността към точността на канона с човеколюбивата снизходителност и прошката.

Рядко се срещат личности с такава широта на ума и сърцето!

Животът на преподобния и неизброимите му чудеса са допринесли той да се утвърди в съзнанието на църковния народ като светец – гордост и закрилник на областта Пиерия. Паметта му се чества на 23 якуари.

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)

ih4515В продължение на векове западните историци категорично отхвърляха твърдението на Християнската църква в Индия за нейните апостолски корени, а също и претенциите й, че представлява най-старата християнска църква извън пределите на Римската империя.

„Деянията на Тома” – загадка за историците

Както южно-индийското предание, така и доукрасеният сирийски оригинал на „Деянията на Тома”, датиран през 2 век, дълго време не изглеждаха нищо повече от апокрифни легенди. Макар много отци на Църквата да съобщават за апостолската мисия на св. Тома в Индия, нямаше исторически свидетелства за споменатите във въпросните „Деяния” царе, а много от географските названия в този апокриф са неизвестни на науката. Независимо от това, че от възникването си „Деянията на Тома” са широко разпространени в християнския свят, не съществуваха сигурни доказателства за автентичността на текста и на преданието. „Деянията” бяха смятани за увлекателна история, традиционно започваща с описанието на момента, когато апостолите разделили помежду си света за своята мисия.

„По времето, когато апостолите били в Йерусалим всички…, те разделили страните помежду си, за да може всеки от тях да проповядва в страната, която му се паднала… И при жребия и разделянето Индия се падна на апостол Юда Тома. А той не пожелал да отиде, казвайки: „Нямам сили за това, защото съм слаб и съм евреин, как мога да уча индийците?” И като разсъждавал така Юда, явил му се нашият Господ в нощно видение и му казал: „Не бой се, Тома, иди в Индия и проповядвай словото, защото Моята благодат е с тебе”. Но той не бил напълно убеден, казвайки: „Изпрати ме, където Ти искаш, Господи наш, само в Индия няма да отида” (Деяния на Тома).

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.