Има ли сатанински внушения и окултни влияния в рокмузиката, съвместими ли са молитвата и рока – о. Сергий (Рибко) отговаря на въпроси на младежи за мястото на рокмузиката в живота на православния християнин

Докато подготвях настоящия материал, като своеобразно продължение на интервюто, се натъкнах в руския вестник Новые известия на следния разказ:

Рок клуб в Москва. Музикантите извиват китарите към публиката, барабанистът удря със всичка сила по чинелите, долу няколко десетки момичета и момчета протягат ръце, скачат и крещят. Изведнъж музиката затихва. В залата се разнасят възгласи: „Искаме още“. Солистът приближава до себе си микрофона и казва: „При нас на гости дойде един свещеник. Той е добър човек и иска да поговори с вас“. Публиката се смее, предполагайки, че това е шега, но на сцената наистина излиза набит човек в расо, с кръст на врата: „Искам да ви приветствам така, както се приветстваха един-другиго всички хипита от 70-те години“. Пръстите са свити в юмрук, без средния и показалеца. Виктория, победа. Залата реве, от тълпата започват да излитат ръце със същия знак. Свещеникът започва да разказва за съветските времена, за това как са пращали хората заради убежденията им в психиатрията. И за смисъла на християнството. Някой се възмущава от „религиозната пропаганда“, но започват да му шъткат: „Тихо. Нека човекът се изкаже!“. И „човекът“ се изказва. И то така убедително, че след последните му думи младежите започват да скандират „Ние сме православни, ние сме православни!“. Проповедта завършва с: „Истинският християнин и истинският рокер винаги плуват против течението!“.

Проповед на рокконцерт? Трудно е да се намерят по-несъвместими неща. Дякон Андрей Кураев обаче не смята така. Интервю за „Московская среда“, август 2005 г.

- Дякон Андрей, знам че проповядвате на рокконцерти. Това ли е правилното място, където можете да донесете Божието слово?

- Аз, разбира се, не предполагам, че петминутна проповед на рокконцерт може да обърне някого към вярата. Нещо повече, мнозинството зрители на концерта възприемат моята поява на сцената като вмешателство – нали са отишли там за да се развличат. Моята задача обаче е съвсем конкретна – бих искал, хората на концертите да пропускат през себе си не само децибелите, но и да се вслушват в думите на песните, да мислят.

Та нали много от рокмузикантите са много интересни хора и добри поети! Когато Шевчук и Кинчев ме извеждат на сцената (Юрий Шевчук –  фронтмен на ДДТ, Константин Кинчев – фронтмен на „Алиса“; бел. прев.), това се възприема от зрителите като потвърждение, че християнските мотиви в творчеството им не са нещо случайно или сценичен образ, а техен вътрешен живот.

Може ли да се съвместят православните възгледи със съвременната култура. Как съвременната младеж попада в Църквата?

На тези и други въпроси в интервю пред руския портал Интерфакс-религия отговаря йером. Сергий (Рибко), настоятел на храма „Св. Сергий Радонежский“ в  московския район „Бибирево“ и на храма „Съшествие на Светия Дух над апостолите“ на Лазаревското гробище в Москва. О. Сергий е постриган за монах и ръкоположен в свещенически сан в Оптинската пустиня през 1990 г. В края на 2004 г. е награден от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий ІІ за успешна мисионерска работа сред рокерите, хипарите, пънкарите и представителите на други субкултури.

- О. Сергий, мнозина се шокират от обявата на входа на храма, където служите, заради следното съобщение: „Не обръщайте внимание на поученията на старите хора, които са преживели дълъг и труден живот и често техните възгледи не са съвсем здрави“. Как ще коментирате?