Има ли сатанински внушения и окултни влияния в рок-музиката, съвместими ли са молитвата и рока. О. Сергий Рибко отговаря на въпроси на младежи за мястото на рок-музиката в живота на православния християнин.
Докато подготвях настоящия материал като своеобразно продължение на интервюто, се натъкнах в руския вестник “Новые Известия” на следния разказ: “Рок клуб в Москва. Музикантите извиват китарите към публиката, барабанистът удря със всичка сила по чинелите, долу няколко десетки момичета и момчета протягат ръце, скачат и крещят. Изведнъж музиката затихва. В залата се разнасят възгласи: “Искаме още”. Солистът приближава до себе си микрофона и казва: “При нас на гости дойде един свещеник. Той е добър човек и иска да поговори с вас.” Публиката се смее, предполагайки, че това е шега, но на сцената наистина излиза набит човек в расо, с кръст на врата: “Искам да ви приветствам така, както приветстваха един друг всички хипита от 70-те години.” Пръстите са свити в юмрук, без средния и показалеца. Виктория, победа. Залата реве, от тълпата започват да излитат ръце със същия знак. Свещеникът започва да разказва за съветските времена, за това, как са пращали хората заради убежденията им в психиатрията. И за смисъла на християнството. Някой се възмущава от “религиозната пропаганда”, но започват да му шъткат: “Тихо. Нека човекът се изкаже!” И “човекът” се изказва. И то така убедително, че след последните му думи младежите започват да скандират “Ние сме православни, ние сме православни!”.
Вече няколко години на гръцкия музикален пазар се въртят четири хитови албума – “Научих се свободен да живея” (2000), “S.O.S.” (2001), “Наблизо” (2002) и “Светът се променя” (2003). Авторите – 12 православни монаси от манастир в гръцката област Фокида. Техни са текстовете, музиката, аранжиментът, а името на групата – “Свободни”. С перфектното си оформление, клипове и звучене албумите се превърнаха в едни от най-търсените в Гърция, където пазарът на музика, както знаем, е пренаситен, а хората придирчиви към това, какво ще слушат в работното и свободното си време. Защото в южната ни съседка музиката е навсякъде и най-вече в душите на хората.
Проповед на рок-концерт? Трудно е да се намерят по-несъвместими неща. Дякон Андрей Кураев, обаче не смята така. Интервю за "МОСКОВСКАЯ СРЕДА", август 2005 г. Дякон Андрей, знам че проповядвате на рок концерти. Това ли е правилното място, където можете да донесете Божието слово?
Д. Андрей: Аз, разбира се, не предполагам, че петминутна проповед на рок концерт може да обърне някого към вярата. Нещо повече, болшинството зрители на концерта възприемат моята поява на сцената като вмешателство – нали са отишли там да се развличат. Но моята задача е съвсем конкретна – бих искал, хората на концертите да пропускат през себе си не само децибелите, но и да се вслушват в думите на песните, да мислят.
Може ли да се съвместят православните възгледи със съвременната култура. Как съвременната младеж попада в Църквата?
На тези и други въпроси в интервю пред руския портал "Интерфакс-религия" отговаря йеромонах Сергий (Рибко), настоятел на храма "Св. Сергей Радонежский" в московския район Бибирево и на храма "Съшествие на Св. Дух над апостолите" на Лазаревското гробище в Москва. О. Сергий е постриган за монах и ръкоположен в свещенически сан в Оптинската пустиня през 1990 г. В края на 2004 г. е награден от Руския патриарх Алексий ІІ за успешна мисионерска работа сред рокерите, хипарите, пънковете и представителите на други субкултуртури.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.