Глава 20. 1-26. Въпросът за властта на Христос. 27-38. Въпросът на садукеите. 39-47. Христос и книжниците.
Лука 20:1. В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите
Тази част напълно съответства на разказа на евангелист Марк (Марк 11:27-33), който Лука очевидно следва тук, както и на Евангелието на Матей (вж. тълкуванието към Мат. 21:23-27).
Междувременно слухът за новото изгонване на търговците от Храма достигнал до Синедриона и неговите членове, след като малко се съвзели от смущението си, дошли в Храма, за да поискат от проповедника отговор на въпросите: "С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт!" С тези въпроси явно се е целяло да го провокират към някакво подобно изявление, което, както се е случвало и преди, би им дало основание да го обвинят в богохулство и да го убият с камъни. Но това коварство паднало върху собствените им глави (вж. Лука 20, въпросът за кръщението на Йоан).
Лука 20:2. и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
Лука 20:3. Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
Предвиждайки злата им мисъл, Христос с божествена мъдрост им казал, че ще им отговори, само ако те самите първо отговорят на Неговия въпрос. Този въпрос веднага смутил питащите и настъпило мълчание. Те напълно разбирали смисъла и целта на въпроса.
Лука 20:4. кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
Лука 20:5. А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
Лука 20:6. Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.
“целият народ ще ни избие с камъни” - Обичайна екзекуция сред юдеите (срв. Изх.17:4).
Лука 20:7. И отговориха: не знаем, откъде беше.
Блаж. Августин казва: “Наистина, вие не знаете, защото сте в тъмнина, лишили сте се от светлина. Не е ли по-добре, когато в сърцето на човек внезапно се появи някакъв мрак, да пусне светлината, вместо да я прогони?И когато те казали: "Не знаем", Господ отвръща: "Нито пък ще ви кажа с каква власт върша това (Лука 20:8).Защото знам, че в сърцето си вие казахте: "Не знаем" (Лука 20:7), не защото искате да научите, а защото се страхувате да признаете истината".”
Лука 20:8. Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
Лука 20:9. И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
Притчата за лозето при евангелист Лука е сходна с начина, по който е представена при евангелист Марк (Марк 12:1-12; срв. тълкуванието към Мат. 21:33-46).
“И почна да говори към народа”. Според Марк Господ казва притчата на първосвещениците, книжниците и старейшините (Марк 12:1: "на тях"; срв. Марк 11:27), а не на народа. Но евангелист Лука вероятно разбира под "народа" също първосвещениците заедно с книжниците и старейшините. Поне от неговото Евангелие става ясно, че тези лица също са присъствали, когато е била изречена притчата (срв. ст. 19).
Лука 20:10. и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
Но въпреки всичко, което направил за лозето си, то не дало никакъв плод, а може би само диви плодове. Тъй като лозарите не можели да представят плод и не смеели да разкрият своята непроизводителност, за която били отговорни, те обиждали, биели, ранявали и убивали един след друг пратениците, които господарят на лозето изпращал при тях. Накрая той изпратил сина си, но този син, когото те разпознали и не могли да не разпознаят, те също пребили, изгонили и убили.
Лука 20:11. Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
Той изпраща различни "слуги", т.е. пророци, за да има поне някаква малка печалба; защото, казано е, Той искал да получи "плодове", а не всички плодове. Какъв може да бъде нашият плод Богу, освен Неговото познание?И то е нашата печалба; но Той прави нашето спасение и нашата полза Свои. Злите работници онеправдали изпратените, били ги и ги изпратили с нищо, т.е. станали толкова неблагодарни, че не само се отклонили от доброто и не дали добри плодове, но и извършили зло, което заслужава по-голямо наказание. (блаж. Теофилакт)
Лука 20:12. Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
Лука 20:13. Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
Лука 20:14. Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
Лука 20:15. И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
“убиха го”. "Убиха" Сина, като Го "изведоха вън от лозето". Удобно е да се каже "от Йерусалим", защото Христос е пострадал "извън портите" (Евр. 13:12). Но тъй като под лозе разбираме народа, а не Йерусалим, едва ли е по-близо да кажем, че народът, макар и да Го е убил, но е било извън лозето, т.е. не като Го е умъртвил умишлено, а като Го е предал на Пилат и езичниците.Следователно Господ е пострадал извън лозето, т.е. не от ръцете на народа, защото на тях не им е било позволено да убиват когото и да било, затова Той е умрял от ръцете на войниците. Някои са разбирали под лозе Писанията. Тоест, че Господ пострада извън Писанията, че беше убит от онези, които не вярваха на Мойсей. Защото, ако бяха повярвали на Мойсей и бяха изследвали Писанията, нямаше да убият Господа на Писанията. (блаж. Теофилакт)
Лука 20:16. Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
“като чуха това, рекоха: дано не бъде”. Очевидно това са били хора от простолюдието, които са осъзнавали, че Господ изобразява в притчата отношението на юдеите към Него. Те казват, че не им се иска лозарите да убият "сина", т.е. било им жал за Христос.
Лука 20:17. Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
“що значи писаното”. По-точно: какво тогава би трябвало да означава изречението от писанието за “камъка”, ако се сбъдне желанието ви “да не бъде”, Тоест, в такъв случай волята Божия, изречена за Мен в Писанието, няма да се изпълни.
Лука 20:18. Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
“всеки, който падне” (вж. тълкуванието към Мат. 21:44).
Лука 20:19. И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.
“понеже разбраха”. Кой е разбрал? Народът или йерарсите? Според евангелист Лука, по-вероятно е народът, който е разбрал, че притчата е казана за йерарсите (вж. стихове 16-17). Сякаш евангелистът иска да каже, че народът, който е разбрал притчата, указваща плановете на йерарсите срещу Христос, вече е бил нащрек и именно от това са се страхували йерарсите, поради което не са посмели да заловят Христос.
Лука 20:20. И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
Разговорът на Христос с "лукавите човеци" за данъка на кесаря е разказан от евангелист Лука в съгласие с разказа на евангелист Марк (Марк 12:13-17; ср. Мат. 22:15-22).
“като Го следяха”. Въпреки това йерарсите не се отказват от замислите си и, като са постоянно нащрек за всяка постъпка и дума на Христос, изпращат при Него лукави, т.е. заговорници (ἐγκαθἐτους) от тях, които, преструвайки се на благочестиви, т.е. преструвайки се, че действат от собствена религиозна потребност, ще уловят Христос в някоя небрежна дума. Този превод на руския текст на Евангелието обаче не отговаря напълно на гръцкия; по-правилно е: "изпратиха подучени мъже, преструващи се на благочестиви, да Го уловят...". Те са искали да предадат Христос на началството, и по-конкретно (κα... - изяснителен съюз) на властта на прокуратора.
Лука 20:21. И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
“не гледаш на лице”, т.е. не принадлежиш към никоя партия, а разсъждаваш безпристрастно (срв. Гал. 2:6).
Лука 20:22. позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
“да даваме” поголовен данък и данък върху земята (φόρον, за разлика от τέλος - мито или косвен данък).
Лука 20:23. А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
Лука 20:24. Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
Лука 20:25. Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
Лука 20:26. И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
Лука 20:27. Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
“дойдоха някои от садукеите” - по-правилно е да се каже: “отхвърлящи възкресението”, което се отнася като определение към “някои”. Оттук става ясно, че само някои от садукеите са отхвърляли възкресението на мъртвите, защото им се е струвало примитивно.
Вярно е, че някои от равините са имали по-възвишени представи за задгробния живот, но мнозинството е имало най-груби схващания в това отношение. Според тях възкресението щяло да бъде възстановяване на хората не само в предишните им тела, но и с предишните им вкусове и страсти; възкръсналите не само щели да ядат, пият и да се женят, но и щели да възкръснат в същите дрехи, в които са ходили, дори със същите телесни черти и дефекти, "така че хората да могат да разпознаят, че са същите хора, които са познавали приживе".
С всички тези грубо чувствени представи и отричайки възкресението като цяло (учението за него според тях не се съдържало в Мойсеевото Петокнижие, което те признавали), те дошли при Спасителя със своя въпрос.
Лука 20:28. Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
Те избрали от сферата на равинската казуистика случая на жена, която се омъжила последователно за седем братя, всеки от които починал бездетен, и искали да узнае на кой от тях ще принадлежи тя при възкресението.
Лука 20:29. имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
Макар и въображаем, този случай бил възможен, защото законът гласял, че ако съпругът умре бездетен, брат му трябвало да се ожени за вдовицата му, за да възстанови потомството си и да продължи името си, а първородният син от този втори брат се записвал като син на починалия.
Не вярвайки в задгробния живот и възкресението и предполагайки, че Иисус, когото са чували да поучава за възкресението и който имал същите възгледи за него като техните фарисейски опоненти, те предвкусвали удоволствието да Го смутят с тези объркващи въпроси и по този начин да осмеят Него и самото Му учение за възкресението.
Лука 20:30. тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
Лука 20:31. взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
Лука 20:32. след всички умря и жената;
Лука 20:33. и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
Лука 20:34. Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
“чедата на този век”, т.е. хората от предмесианския период.
Лука 20:35. но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
Лука 20:36. и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
“и да умрат вече не могат”. По-правилно е “защото и не могат повече да умрат” (οὐδέ γάρ ἀποθανεῖν ἔτι δύνανται). Поради безсмъртието на възкръсналите, тяхната неумираемост, бракът между тях (но не и различието на половете) е няма да съществува, тъй като бракът е необходим само там, където има смърт (бл. Теофилакт).
“понеже са равни на Ангели”. Това е основанието, поради което те няма да умрат. Те няма да умрат по силата на изменението, на което подлежи тяхната природа, защото тяхното равенство или сходство с ангелите се състои в една по-висша, вече не груба и плътска, телесност. Тази телесност няма да бъде подвластна на смъртта.
“бидейки синове на възкресението”, т.е. чрез възкресението да възкръснат за нов живот.
“са синове Божии”. Има и друго основание за безсмъртието на бъдещия живот. Хората ще бъдат Божии синове - не само в морален смисъл, като възлюбени Божии деца, но и във висш, метафизичен смисъл - ще имат в себе си висшия божествен живот, божествената слава (Рим. 8:17), който (живот) е вечна по природа.
Лука 20:37. А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
“Мойсей го каза при къпината”. Думата "каза" (ἐμήνυσεν, при епископ Михаил Лузин погрешно четена като ἑρμήνευσεν - изтълкува) означава възвестяване на скритото (Йоан 11:57; Деян. 23:30). Господ споменава Мойсей най-вече защото питащите го се позовават на Мойсей (вж. стих 28).
Лука 20:38. Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
“защото у Него всички са живи”, т.е. всички - на които Той е Бог - са живи с Него. Макар и да са мъртви, то това е за хората, по отношение на хората, но не и по отношение на Бога. Така бъдещото възкресение на мъртвите е естественият и необходим завършек на онова състояние на живот, в което се намират мъртвите преди Страшния съд.
Лука 20:39. На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
“някои от книжниците”. Според евангелист Марк това било казано от един книжник, който разговарял с Христос за най-важната заповед (Марк 12:32). Тъй като евангелист Лука вече е привел този разговор по-горе (Лука 10:25 и т.н.), тук той го пропуска и споменава само резултата от този разговор - отговора на книжника или "някои книжници", както той се изразява.
Лука 20:40. И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
“не смееха вече да Го питат за нищо”. Тук евангелист Лука също повтаря съобщеното от Марк (Марк 12:34).
Лука 20:41. как казват, че Христос е син Давидов?
“как казват”. Вж. тълкуванието към Марк. 12:35-37.
В своята слепота те изгубили представа за истинското достойнство на Месията и очаквали да видят в Него политически завоевател, който ще покори за тях целия свят с всичките му съкровища, и тъй като Христос не оправдал тези очаквания, те Го обявили за измамник, за съблазнител на народа. За да ги насочи към истината, Христос ги запитал: "Какво мислите за Христос? Чий син е Той?" Те Му отговорили: "Син на Давид".
Лука 20:42. А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
Лука 20:43. докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
Лука 20:44. И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
Синовството се определяло само като външна връзка по плът на Христос с Давид, докато от един добре познат им псалм (Пс. 109:1) се вижда, че Давид нарича Христос (Месията) свой Господ, Който седи отдясно на Бога. Така те трябвало да разберат, че Христовото царство не е земно, а небесно; не осъзнавайки това, многоучените книжници и законници очевидно съвсем не познавали в какво се състои истинското достойнство на Месията. Ако го разбираха, щяха да видят, че признаците на Месията намират пълно съответствие в личността на гонения от тях Иисус от Назарет.
Лука 20:45. И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
“когато целият народ слушаше”. Вж. Марк 12:38-40. Разликата между Марк и Лука тук се състои в това, че според първия предупреждението на Господ е изречено пред и за народа, докато според Лука то е адресирано до Христовите ученици. Тази разлика може да бъде примирена по следния начин: Господ говори в този случай на глас пред множеството (Марк), но се обърнал директно към учениците Си (Лука).
Лука 20:46. пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,
Лука 20:47. които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.
“изпояждат домовете на вдовиците”, т.е. пълнейки корема си и разхищавайки без мяра. И това се прави под сякаш благоговеен повод. Защото под предтекст за молитва и духовна полза, те учат не на пост, но на пиянство и чревоугодие и затова, казва Господ, “ще получат по-тежка присъда”, защото не само вършат зло, но и го прикриват с молитва. Видът у тях е благоговеен, а добродетелта превръщат в претекст за лукавство. Следователно те заслужават по-голямо осъждане, защото заради тях доброто бива порицавано. Вдовиците трябва да бъдат съжалявани, а те влизат в къщите им, уж за да ги благословят с дълги молитви. В същото време вдовиците са принудени да правят такива разходи заради посещението им, че по този начин се разоряват. (блаж. Теофилакт).
