Вечерта на 23 януари в залата на Софийска митрополия се проведе официален прием на кметове от селищата в Софийска област и духовните ръководители на околиите в епархията. Срещата е по инициатива на ръководството на Софийска митрополия и се провежда за първи път. Тя е израз на желанието на църковното ръководство да взаимодейства градивно с местната общинска власт във всички инициативи, които са от полза за гражданите.

Повече от 20 кметове на софийски общини откликнаха на поканата. На приема присъстваха и архиерейските наместници на осемте софийски околии. Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит беше придружен от Белоградчишкия еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, и протосингела на митрополията архим. Василий.Негово Светейшество се обърна към събралите се градоначалници с думите:

"Бихме искали още веднъж да поздравим кметовете с доверието, което жителите на ръководените от тях общини им оказаха и им възложиха своите надежди и очаквания, които всички се надяваме да оправдаят.

През изминалата година взаимоотношенията между Софийската света митрополия – Архиерейските наместничества, държавната власт и местното самоуправление бяха на завидно високо ниво. Вярваме, че и през настоящата година, а и занапред доброто равнопоставено партньорско съработничество ще продължи плодотворно и ще спомогне за развитието на духовно-нравственото и патриотично възпитание на живеещите в диоцеза на Софийска епархия наши сънародници".

Израелското правителство реши да предаде собствеността върху Александровското подворие на близката до Кремъл огранизация и изпрати необходимите документи за това, пише Интерфакс. 

Александровското подворие се намира в стария град на Йерусалим в непосредствена близост до храма на Гроба Господен. Подворието представлява археологичен и архитектурен комплекс, включващ останки от Съдната порта, през която е минал Господ Иисус Христос, храм "Св. Александър Невски", музей и др. Теренът, на който се намира комплексът, е купен през 1859 г. от император Александър III, а комплексът е построен през 1896 г. от Императорското православно палестинско общество.

Конфликтът за неговата собственост започва след болшевишката революция през 1917 г. До момент подворието се владееше от Руското православно общество на Св. Земя. Това се оспорва от Императорското православно палестинско общество, ръководено от Сергей Степашин, бивш министър-председател на Русия и офицер от КГБ.

Промяната в собствеността на подворието е резултат от преговори между властите в Москва и Йерусалим за помилване на израелската гражданка Наама Иссахар, осъдена в Русия на седем години затвор за пренасяне на наркотици. Тя е била арестувана в края на 2015 г. в транзитната зона на летището с 9,5 гр. марихуана. Още тогава случаят придобива политически характер. 

Сега зам. министърът на външните работи на Русия Михаил Богданов включи въпроса за статута на подворието в обсъжданията. Молбата за нейното помилване до Владимир Путин изпрати лично Йерусалимският патриарх Теофил, а по време на визитата си в Израел руският президент и патриархът посетиха майката на момичето. Руският президент обеща на майката на момичето, че "всичко ще бъде наред".

Св. Синод на БПЦ направи дарение от консумативи за Клиниката по детска онкохематология към болница "ИСУЛ - Царица Йоанна“ на стойност около 4600 лв. Парите са събрани на две благотворителни изложби през 2019 г., на които са били разпродадени най-добрите рисунки от Национален конкурс "Възкресение Христово".

Ловчанският митрополит Гавриил, началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод, е предал дарението на проф. д-р Добрин Константинов. Митрополитът е уверил лекарския екип, че Св. Синод е готов да подпомогне детската клиника с каквото е необходимо. Проф. Константинов е  подчертал, че вниманието на архиереите е важно за  лекарите и сестрите в клиниката, които се нуждаят от духовна подкрепа в своята нелека работа.

Един след друг пристигат отказите на предстоятелите на поместните православни църкви да участват в „братското събрание на любовта“ в Йордания, свикано от Йерусалимския патриарх Теофил, пише изданието Orthodoxia.info. След Вселенския патриарх, който в свое писмо даде да се разбере, че не приема инициативата на Йерусалимския патриарх, също и архиепископите Атински Йероним, Кипърски Хризостом, Албански Анастасий, а и Варшавски митр. Сава, предстоятел на Полската ПЦ, са уведомили патр. Теофил, че няма да участват в синаксиса в Йордания. Отрицателно се изказа за идеята и Александрийският патриарх Теодор. Грузинският, Българският и Румънският патриарси досега не са заявили писмено намерение да участват, което е равносилно по-скоро отказ.

Към този момент освен Йерусалимския патриарх и пряко заинтересования от срещата Московски патриарх Кирил положителен отговор са дали Антиохийският патриарх Йоан и архиепископът на Чехия и Словакия Ростислав, определяни като „сателити на Москва“, пише гръцкото издание. Антиохийският патриарх е готов да участва в синаксиса, въпреки че през последните шест години е прекъснал евхаристийното си общение с Йерусалимския патриарх заради спор за юрисдикцията в Катар. Това беше и заявената причина той да откаже участие във Всеправославния събор в Крит през 2016 г. Все пак въпреки положителния отговор на Чешко-словашкия архиепископ Ростислав неговото участие също не е сигурно, смятат запознати с вътрешните конфликти в тази малка поместна църква.

В Общинския съвет на Бургас е внесено предложение на двама от съветниците, Бенчо Бенчев и Стоян Колев, за издигането на статуя на св. Николай Чудотворец в морския град. Според тях монументът можел да се превърне в местна забележителност и атракция за туристите.

По време на обсъждане на проекта в постоянната общинска комисия по култура архиерейският наместник на духовната околия прот. Севастиян Йорданов изрази своето опасение, че статутята на известния християнски светец е замислена като зрелище за туристите.

 Според него е добре да се реализира по-старата идея - да се издигне кръст на остров „Св. Анастасия“. Тогава Сливенският митр. Йоаникий благослови първата копка на начинанието.

По принцип Православната църква има отрицателно отношение към триизмерните изображения на Христос и светците, чиято употреба в култа е забранена след иконоборческата криза. В случая не става дума за богослужебна употреба на статуята, но като религиозен символ тя би трябвало да съответства на християнската естетика, за да не се превърне в кич. 

Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) даде интервю за „РИА Новости“, посветено на неговите доходи и имущество. Причина за това станаха редица публикации през последните седмици, според които „външният министър“ на Московска патриаршия е собственик на пентхаус в Испания, има внушителен автопарк и води луксозен начин на живот, несъвместим с монашеските обети.

В интервюто митр. Иларион заявява, че тези публикации имат за цел неговото отстраняване от поста председател на Отдела за външно-църковни връзки, от което интерес има Константинополската патриаршия. По отношение на луксозното 234 кв м жилище в испански курорт, за което в-к „Новая газета“ твърди, че струва близо 1 млн евро и че вероятно му е подарено от руски олигарх, митрополитът лаконично заявява, че това не е вярно. По отношение на автопарка си, той заявява, че разполага с два автомобила – „Hyundai Genesis“, модел 2016, и „Ауди“ от 2010 г., но няма два мерцедеса, за които писа руски вестник. „Който намери мой мерцедес, ще му го подаря“, заяви той.

Също така митр. Иларион твърди, че има само едно собствено жилище в Москва на „Третяковская“, но то не е „шестстайно, а четиристайно“, на обща площ 89 кв. м. и през 2005 г. го е купил за 6 млн рубли.

На 20 януари честваме паметта на светия наш патриарх Евтимий Търновски. Последният предстоятел на Българската църква преди падането на Второто българско царство под османска власт остава на поста си само кратко време след завземането на столицата Търново. Макар и пощаден от завоевателите след Божия намеса, той е отстранен от българската столнина и пратен на заточение в южните предели на България, за да лишат търновци от последната им опора. А Българската църква след няколко години е подчинена на Вселенската патриаршия, която не е преставала да мечтае да си възвърне властта над българските земи и християни.

Така св. патриарх Евтимий в края на живота си става и безкръвен мъченик. Този венец му се прибавя към достойнствата на безукорен духовник, блестящ учен, неуморен и високо инициативен книжовник, истински пастир на словесното стадо, по неволя станал и държавник в последните дни на свободна България.

Днес в Синодната палата се провежда заседание на Св. Синод на БПЦ. По традиция, установена още от Блаженопочившия патр. Максим, в навечерието на именния му ден – 21 януари, преп. Максим Изповедник, архиереите се събираха на заседание. Негово Светейшество патр. Неофит също отбелязва именния си ден на тази дата, когато се чества паметта и на светия мъченик Неофит, и също събира събратята си на 20 януари.

Заседанието на митрополитите ще продължи само един ден. И не се знае дали в тези 2-3 часа митрополитите ще успеят да се занимаят поне с някой от горещите въпроси на БПЦ и на Православието като цяло, или отново ще се оправдаят с „липсата на преписки“ за разглеждане. Във всеки случай по програма „Хоризонт“ на БНР Ловчански митр. Гавриил вече заяви днес, че не са се занимавали с въпроса за Православната църква в Северна Македония, нито с украинската автокефалия, която стана причина за разцепване на православните църкви на две групи. Няма яснота и какъв е отговорът на Св. Синод на поканата на Йерусалимския патриарх за среща на предстоятелите в Йордания в края на февруари.

Утре митрополитите ще вземат участие в св. Литургия и молебена по повод личния празник на Негово Светейшество, които ще се състоят в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“. Западно- и Средноевропейският митр. Антоний е избран от архиереите да поздрави патр. Неофит от името на Св. Синод на БПЦ.

На 17 януари 2020 г. след кратко боледуване е предал Богу духа си българският свещеник в гр. Сидни (Сидней), Австралия, ик. Сашо Петров Манасиев, съобщават от семейството му.

Той е роден през 1939 г. в гр. Горна Джумая, днес Благоевград. Кръстен е с името Сашо и с това име е ръкоположен по-късно за свещеник.

Заедно с брата си близнак Георги през 1960 г. завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско, а след това и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. За кратко време работи като служител в Софийска митрополия. След задомяването си (съпруга Бойка) през 1971 г. е ръкоположен за свещеник в храм „Св. Софѝя“, където служи в следващите години като енорийски свещеник.

През 1981 г. е изпратен от Св. Синод на служение в българската църква „Св. Петка“ в гр. Аделаида. По-късно основава българската църковна община „Св. Йоан Рилски“ в Сидни и служи в нея до края на живота си.

От 22 януари започва курс по източноцърковно пеене в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който ще се води от църковния псалт Никола Антонов. Заниманията ще се провеждат всяка сряда от 18:30 ч. в аудитория № 8 (на 3 етаж).

В зависимост от участниците ще се обособят две групи: една за съвсем начинаещи, които нямат никакъв опит с тази музика, а другата – за курсисти, които вече имат опит с невмите, учили са или са се занимавали самостоятелно (не започват от напълно нулево равнище).

При обсъждане на одобрения от Столична община проект на арх. Фуксас за реконструкция на площад „Св. Неделя“ е станало ясно, че Софийска митрополия не одобрява планираните промени около митрополитската катедрала. Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, е изпратил ик. Кирил Попов, енорийски свещеник в „Св. Неделя“, да разясни мотивите на Църквата на обсъждането, организирано от Съюза на архитектите в България.

„Този проект е непригоден за нас, защото затруднява църковния живот в нашия храм. „Св. Неделя“ става един вид музей-църква и около него един огромен плочник, което е неприемливо“, е обяснил о. Кирил пред архитектите, цитиран от „Дневник“.

През септември 2019 г. излезе от печат най-новото издание на богослужебната книга Молитвослов (на рум. Молитфелник, 927 стр.) на Румънската патриаршия. В интервю за ежедневника на патриаршията в. „Светлина“[1] архим. д-р Кирил (Ловин), координатор на Отдела „Богослужебна книга“ на патриаршеските издателства („Православен библейски и мисионерски институт“, „Базилика“, „Тринитас“), дава подробни сведения за новото издание.

Първите преводи на румънски език на Молитвослова (Требника) са от 17 в. (дотогава румънците ползват църковнославянския език – бел. ред.). Светител Доситей Молдовски превежда и отпечатва първото пълно издание в Яш през 1681 г. В Трансилвания излиза през 1689 г., а във Влашко светител Антим Иверски го отпечатва в гр. Ръмник през 1706 г.

Тъй като в Румънската църква в богослужението се използва говоримият език, литургичните текстове се актуализират на всеки десет години. Това се прави, за да се избягва употребата както на излезли от употреба архаизми, така и на несъвместими с химнографията модернизми. През комунистическия режим атеистичната власт не е позволявала отпечатването в румънския Молитвослов на последования, предназначени за отслужване в общественото пространство (извън храма). Затова в изданието на Молитвослова през 2013 г. една част от тези богослужби са били възстановени, като се взимат от по-стари издания. Сега се публикува и другата част от тях.

Днес в далечна Австрия е опелото и погребението на богослова и оперен певец Костадин п. Стефанов Губеров, който почина на 10 януари на 87-годишна възраст.

Роден е на 8 август 1932 г. в с. Бачково, Станимашко (до 1934 г. Асеновград носи гръцкото Станимака), като син на свещеник Стефан Губеров. Завършва последователно Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий“ и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1954 г.). Надарен с красив глас, до 1970 г. Костадин Губеров работи като певец в професионалния смесен хор на Съюза на слепите в България (хорът е основан през 1935 г. от композитора Михаил Шекерджиев под името „Балкан“, а от 1986 г. носи името на един от най-големите български композитори и известен църковник акад. Петко Стайнов, сляп от 10-годишна възраст – бел. ред.). Същевременно той пее и в мъжкия хор на софийската катедрала „Света Неделя“.

От 1970 г. Губеров заминава за Германската демократична република, където пее в операта на град Дьобелн до 1992 г., когато се пенсионира.

Женен е за Лидия Атанасова, от която има двама сина – Стефан и Ивайло. Като пенсионер Костадин Губеров живееше със семейството си в Австрия, където и почина преди седмица.

Опелото ще бъде извършено на 17 януари от архим. Йоан (Желков), завеждащ българската православна църковна община „Св. Кирил и Методий“ във Виена.

Бог да прости и упокои Своя верен раб Костадин, който цял живот Го славеше с песнопения!

На 18 и 19 януари в столичния храм „Рождество Христово“ в кв. „Младост-3“ ще гостува известният гръцки протопсалт Григорий Дараваноглу. Той ще пее на клира по време на празничното богослужение в събота, Атанасовден, и на неделната св. Литургия.

На 18 януари след службата в енорийския център на храма той ще проведе открит урок по византийско пеене и дискусия. Срещата е отворена за всички интересуващи се от източноцърковно пеене.

Григорий Дараваноглу е един от най-известните съвременни гръцки протопсалти. Удостоен е с офикията „велик майстор на Вселенската патриаршия“. Той е вече познат на българската църковна общност. През юли 2019 г. Григорий Дараваноглу проведе семинар в Софийска митрополия и изнесе концерт в старинния храм „Св. Софѝя“.

Отзиви за семинара през изминалата година може да прочетете тук.

В ранните часове на 15 януари на почти 86-годишна възраст почина в дома си в гр. Банкя известният български богослов и университетски преподавател доц. д-р Иван Петев Димов.

Роден е на 18 февруари 1934 г. в с. Гарваново, Хасковско. Завършил е основно образование в родното си място, а след това отива да учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, като преживява и нейното преместване на гара Черепиш, Врачанско. Семинарията завършва с отличен успех през 1954 г., а Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София – през 1958 г. След отбиване на военната повинност в Трудови войски (където почти всички семинаристи и богослови бяха изпращани) той е назначен за управител на почивната станция на Св. Синод в гр. Банкя. През 70-те години е учител в СДСеминария, а през 1982 г. е назначен за старши преподавател в Духовната академия по предметите Патрология и Агиология.