На 18 октомври в столичния храм "Рождество Христово" беше отслужена панихида за 40-ия ден от кончината на отец Стефан Паликаров, председател на българската църковна община в Милано. На заупокойната служба присъстваха семейството и най-близките хора на отец Стефан.

Отец Стефан почина на 9 септември в Окръжна болница в София, след кратко, но тежко боледуване от COVID 19. Едно от последните му желания бе да гостува и съслужи със своите събратя от храм "Рождество Христово" за началото на църковната година на 1 септември, но болестта не му позволи.

Нека всички, които го познаваха, отправят молитва към нашия Бог и Спасител да бъде милостив към Своя служител и да го настани в място светло, където няма нито болка, нито печал, но живот безкраен.

Бог да го прости и даде утеха и сили на близките му!

XVI Световна среща на българските медии под надслов „Медии и истина“ се проведе на 16 и 17 октомври в Рилската света обител. Журналисти от различни точки на света представят своите издания в двудневния форум, организиран от БТА.

На откриването, състояло се в иконната галерия на Рилския манастир, присъстваха Неврокопският митрополит Серафим, Андрианополският епископ Евлогий, игумен на светата обител, цар Симеон Втори, министрите на външните работи Светлан Стоев и на образованието и науката Николай Денков. Те направиха обръщения към присъстващите журналисти и гости

Православните българи от Женева и близките градове в Швецария и Франция отново се събраха на свое „събитие”. А за нас всяка света литургия е събитие, защото сме зажаднели за Божието слово и Неговата благодат. Затова с голяма радост отново се събрахме на 17 октомври в храма „Temple de la Madeleine” в Женева. Неделята е на светите богоносни отци от Седмия вселенски събор, с чието решение е утвърдено иконопочитанието в Църквата.

Богослужението извърши ставрофорен иконом Юлиян Ангелов, председател на катедралния храм „Св. цар Борис Покръстител“ в гр. Берлин, който обгрижва духовно и българската диаспора в Конфедерация Швейцария. В тази втора след летните месеци служба участие взеха десетки миряни. Много деца взеха свето причастие.

С църковен орден „Св. Серафим Саровски“ – трета степен беше награден руският рок музикант Вячеслав Бутусов от известната през 90-те група „Наутилус Помпилиус“ (Nautilus Pompilius). В поздравлението си към него Московският и на цяла Русия патриарх Кирил отбелязва, че отличието му се дава „заради участието в различни обществени и благотворителни проекти“.

На 15 октомври Вячеслав Бутусов навърши шестдесет години и личният му празник е конкретният повод, за да бъде награден от РПЦ. В поздравлението на патр. Кирил към музиканта се казва още: „Вашето име е добре известно както в нашата страна, така и извън пределите ѝ. Вие засягате такива вечни теми като добро и зло, говорите за правдата и справедливостта, предлагате на слушателите да се замислят върху важните за всеки човек въпроси на битието. Специална признателност заслужава Вашето участие в различни обществени и благотворителни проекти, включително и реализираните под егидата на Руската православна църква“, отбелязва патриархът.

Изданието Думите на вярата представлява интерконфесионален речник, който изяснява основни богословски термини от гледна точка на трите основни християнски деноминации: православие, римокатолицизъм и протестантство. Целта на книгата е „да бъде инструмент за разбиране на гледната точка на другия върху думите на вярата, която обединява“. Трима автори представят термините от позицията на различните вероизповедания: на източноправославните – Германо Марани, на римокатолиците – Джузепе Лорицио, на протестантите – Фулвио Ферарио. Зад тях обаче стои научен екип от експерти в съответните конфесии. Сред членовете му е и българинът доц. свещ. д-р Иван Иванов, преподавател по литургика в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Думите на вярата е издание на Богословския факултет на Папския латерански университет и магистърската му програма по интерконфесионална теология съвместно с Богословския факултет „Валдезе“ в Рим.

От 15 до 17 октомври в гр. Опака, Русенска епархия, се проведе Международна научна конференция на тема: „Светият отец Антоний от Крепчанския манастир: 1100 години монашество в българските земи“. Събитието беше организирано от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет, доц. д-р Ангел Николов от Софийския университет и Магдалена Жечева от Регионалния исторически музей - Търговище. В проявата взеха участие Русенски митр. Наум, Велички еп. Сионий, игумен на Троянския и на Бачковския манастир, научни работници и гости. В тридневната научна конференция участват големи имена на историческата наука не само от България, но и от Русия, Австрия и Гърция.

В Гърция митрополитът на Зихна (Зъхна) и (Долни) Неврокоп Йеротей беше осъден на първа инстанция на четири години затвор за отнемане на паметници с особено голяма стойност от храма „Св. Йоан Предтеча“ в с. Ангиста, общ. Амфипол, обл. Серес. Заедно с него е осъден и един протосингел. Заради чистото съдебно минало на митрополита Солунският съд реши да замени присъдата с наказателна глоба в размер на пет евро на ден за периода на присъдата, което възлиза на приблизително 7300 евро.

Ценностите, сред които потири и кръст от 1830 г., е трябвало да бъдат дадени за реставрация, но след това не са били върнати в храма.

Обвиняемите не са признали вина и предстои делото да се разглежда на следваща инстанция. Според устава на ГПЦ обаче, ако митрополитът получи присъда и тя влезе в сила, независимо от размера ѝ, трябва да бъде освободен от поста му и да се избере нов митрополит.

На 17 октомври, в неделя, за първи път ще бъде отбелязан празникът Събор на всички свети Лекари. Той беше учреден на заседанието на Св. Синод на Вселенска патриаршия през юли т. г. и ще бъде честван всяка година през октомври, в най-близката неделя до 17 и 18 октомври. Тогава Църквата почита св. Безсребърници и св. апостол Лука, който също е бил лекар.

На новия празник Църквата ще почита приноса на медицинската наука и лекарското служение на човечеството. Службата за празника е съставена от Родоския митрополит Кирил.

В окръжното послание на Вселенската патриаршия до нейните архиереи и клирици се казва: „От началото на християнството до най-ново време лекари, лечители и специалисти, както и множество обикновени и съвестни християни са служили на „намиращите се в болест и скърби“, и така на дело са разкривали Божието човеколюбие, като постъпващи по начина и образа на Христос. Мнозина от тях са се отличили със светостта си, която Църквата е признала, като ги е причислила официално към своя празничен календар“.

С редица събития беше отбелязана годишнината от възстановяването на Доростолска епархия. Тяхната кулминация беше на 10 октомври в гр. Силистра, където в катедралния храм „Св. апостоли Петър и Павел“ беше отслужена съборна архиерейска св. Литургия. Тя беше оглавена от Доростолския митрополит Яков. В съслужение с него бяха гостуващите му митрополити Белоцерковски и Богуславски Августин от Украинската православна църква (Московска патриаршия), Старозагорски Киприан, Врачански Григорий, както и епископите Тулчански Висарион от Румънската православна църква, Адрианополски Евлогий, игумен на Рилския манастир, Велички Сионий, игумен на Троянския и на Бачковския манастир, Агатополски Йеротей, викарий на Сливенския митрополит, архимандритите Васиан, предстоятел на Руското подворие в София, и Василий, протосингел на Софийска епархия, както и духовници от епархията и гости.

След литургията беше отслужен трисагий за блаженопочиналите Доростолски митрополити Иларион (2003-2009) и Амвросий (2009-2020), оглавявали епархията след възстановяването ѝ през 2001 г.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит няма да организира тържествено честване на рождения си ден. На 15 октомври той ще навърши седемдесет и шест години, но заради усложнената епидемична обстановка в страната патриархът ще отбележи личния си празник в уединение и молитва. За това съобщават от кабинета на предстоятеля на БПЦ и посочват, че Негово Светейшество напомня да помагаме на хората в нужда и да молим Бога за „скорошно избавление на обичния ни народ от бича на пандемията“.

С отеческа загриженост Негово Светейшество призовава за стриктното спазване на противоепидемичните мерки и благопожелава крепко здраве и благоденствие на всички.

Само осем са гръцките митрополити, които не са ваксинирани, съобщава изданието „Вима ортодоксиас“, което е една десета от общия им брой. Според официални данни на Гръцката църква 60-65% са клириците в Северна Гърция, които са си поставили ваксина срещу COVID-19, а в Южна Гърция те са до 90%. Съобщава се също, че броят на ваксинираните монаси и монахини е нисък, както и на монасите в Света гора.

По време на хиротонията на новоизбрания митрополит на Касторя (Костур) Калиник Атинският архиепископ Йероним отправи критика към онези йерарси, които не следват в пастирската си дейност решенията на съборния институт на Гръцката църква по отношение на пандемията, но и на други църковни проблеми. Той разкри и вътрешното напрежение между йерарсите, някои от които стигат дори до отказ от съслужение със свои събратя, без формално да излизат в схизма. Затова архиеп. Йероним призова новия митрополит никога да не застрашава единството на Църквата и да не отказва евхаристийно общение със събратята си поради някакви свои убеждения:

Днес се навършват петнадесет години от кончината на Пловдивския митрополит Арсений (1932-2006 г.). Роден в с. Дълго поле (по време на раждането му селото още е носило турското си име Узун Кърово, заменено през 1934 г. с българския му превод), Пловдивско, с името Ангел Богоев Чакандраков, той завършва Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий“ (1951 г.), после Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1955 г.) и постъпва като послушник в Рилския манастир, където работи като помощник-библиотекар. На следващата година е постриган за монах с името Арсений и ръкоположен за йеродякон. През 1957-1959 г. е на специализация в Московската духовна академия. Там през 1958 г. Московският патриарх Алексий Първи го ръкополага за йеромонах.

В съобщение до медиите от Националния исторически музей информират, че техен екип е започнал археологически проучвания на цитаделата на крепостта Кокалянски Урвич. Проучванията са финансирани от Столична програма „Култура“ и Националния исторически музей. В проекта взимат участие студенти и докторанти от четири български университета: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновски университет „Св. Кирил и Методий“, Нов български университет и Университет по библиотекознание и информационни технологии.

Цитаделата на Кокалянски Урвич се проучва за пръв път. За целта е осигурен достъп до върха на хълма и са създадени условия за посещение и отдих. Работният процес продължава и през следващите седмици въпреки лошите метеорологични условия. За да бъде възможно това, дарители са предоставили за ползване шатри, под които стажантите и работниците да могат да извършват своите дейности. Археологическите проучвания на крепостта ще продължат до края на октомври.

На 12 октомври руският изкуствовед Юрий Савелиев, професор в Православния хуманитарен университет „Св. Тихон“ на Руската православна църква, ще изнесе лекция в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професорът ще говори на тема: „Византийско християнско художествено наследство и интерпретацията му в изкуството на XIX и началото на XX век“. Заради противоепидемичните мерки лекцията ще се проведе от 18 ч. в хибриден вариант – присъствено в 8-ма аудитория и дистанционно  във фейсбук и Тиймс. Осигурен е превод на български език.

Поради ограниченията в залата на Богословския факултет ще присъстват ограничен брой хора. Лекцията може да бъде проследена в Тиймс – тук и във Фейсбук – тук.

Юрий Ростиславович Савелиев е професор в катедрата по история и теория на християнското изкуство на Православния хуманитарен университет „Св. Тихон“ и професор по История на византийското и руското изкуство в Московския държавен университет „М. Ломоносов“.

Св. Синод на йерархията (т. е. на всички около осемдесет епархийски митрополити) избра днес петима нови митрополити, за да запълни овакантените през последните две години митрополитски катедри.

Заседанията започнаха в понеделник, 4 октомври, с доста голям дневен ред. В него видно място заемаше четенето и обсъждането на обстойни доклади от митрополити по теми като съборното начало в Църквата, мястото на миряните в живота на Църквата, поведението на клира и миряните по време на коронавирусната пандемия и др. Високото качество на изнесените доклади стана предпоставка за задълбочени дискусии, споделят участници в заседанията.