На 2 октомври академичната година за редовните студенти в Богословския факултет на Софийския университет ще започне в 12:30 ч. с молебен в параклиса на името на патрона на университета  св. Климент Охридски. Първокурсниците ще получат книжките си в 13:15 ч. в Аудитория 8. Лекциите за останалите курсове започват също в 13:15 ч.

Заради ремонта на академичния параклис няма да бъде спазена установената традиция учебната година да започне със св. Литургия, която обикновено оглавява някой от архиереите на БПЦ.

Тази година Софийският университет чества 135 години от създаването си. По този повод откриването на новата академична година ще протече по-особено. Ще бъде проведено тържествено шествие по столичните булеварди, в което ще се включат всички факултети.

Рилската св. обител преиздаде на съвременен български език първото описание на историята на манастира, направено от о. Неофит и отпечатано за първи път през 1879 г. в София (Иеромонах Неофит Рылец, Описание болгарского священнаго монастыря Рылскаго, С. 1879). Изданието е посветено на 230-годишнината от рождението на йером. Неофит Рилски – духовник, учител, педагог, книжовник и просветител от Възраждането.

Книгата със заглавие Описание на българския свещен Рилски манастир представя историята на обителта от нейното основаване през 10 в. от преп. Йоан Рилски Чудотворец до времето, в което живее о. Неофит. Авторът представя манастирския комплекс, прилежащите имоти, описва ежедневието на монасите, богослужебното правило и реда в обителта.

През м. октомври в София започват просветните курсове към редица столични храмове, където всички желаещи могат да се запознаят с основите на православната вяра. Курсовете са подходящи както за новоначинаещи във вярата, така и за такива, които са посещавали подобни беседи и в предходни години. По правило те се провеждат веднъж седмично, занятията водят богослови, а в някои храмове участват и енорийските свещеници. Някои от курсовете са тригодишни (например, в храмовете „Покров Богородичен“ и „Св. Кирил и Методий“), а други продължават година – от октомври до юни.

Беседите се наричат катехизаторски (от гръцката дума κατήχησις, която означава обучение, поучение в християнството) и представляват най-характерната форма на християнска просвета, утвърдена още от първите векове на християнството, първоначално за онези, които са желаели да приемат св. Кръщение.

Ето някои от местата, където може да посещавате беседи по катехизис в столицата:

Депутатите Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски и Ивайло Мирчев са подали сигнал до изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов за проверка и установяване на собствеността на храма „Св. Николай Мирликийски“ в София, известен още като „руската църква“. Това съобщава сайтът на Народното събрание.

Депутатите посочват, че с този сигнал молят прокуратурата да извърши проверка на фактите около „собствеността, стопанисването и експлоатацията“ на православния храм „Св. Николай Мирликийски“. Авторите отбелязват изключителната важност на проблема и предвид „възникнало съмнение дали не е извършено престъпление (документно или друго), свързано с легитимацията на посолството на Руската федерация в България като собственик на храма“. Целта на проверката е „след установяване на всички релевантни факти и издирване на необходимите документи, да бъде установено по безспорен начин в чия собственост се намират понастоящем имотите (земя и сграда)“ на храм „Св. Николай Мирликийски“.

През нощта в неделя в сръбския манастир в село Банска, Северно Косово, влязоха тридесет тежко въоръжени мъже, които се барикадираха в него и започнаха престрелка с косовската полиция. В резултат беше убит един полицай и още двама полицаи са ранени, а четирима от нападателите са убити.

Въоръжените лица са пристигнали в селището във военни униформи без опознавателни знаци, с тежкотоварни автомобили, които са блокирали моста към селото. Мъжете са разговаряли на сръбски и на руски език, сред тях е имало членове на сръбски и руски паравоенни организации, включително и от частната армия на убития Евгений Пригожин „Вагнер“.

По повод дискусията за собствеността върху Руската църква „Св. Николай“ в София Министерството на правосъдието публикува на официалната си страница следното съобщение:

„Установяването на собствеността върху руската църква изисква задълбочена проверка, анализ на нормативна уредба и документи, находящи се и извън Агенция по вписванията (Държавен архив, Столична Община и др.).

В този смисъл въпросът за собствеността ѝ не е в компетентността на Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията.

Днес Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит издаде заповед в правомощията си на Софийски митрополит за отваряне на руската църква в София и възстановяване на богослуженията в нея. В съобщение от Софийска митрополия се казва, че патр. Неофит лично е назначил свещеници от София, които ще поемат обгрижването на храма, за да извършват обичайните богослужения. От Софийска митрополия гарантират, че никаква част от имуществото на църквата няма да бъде погубена или увредена. В съобщението се подчертава, че както и досега вярващите ще могат да се покланят „пред мощите на св. Серафим Софийски и да измолват неговата благодатна помощ и подкрепа“.

За предприетите действия Негово Светейшество Българският патриарх Неофит е информирал Руския патриарх Кирил.

На 25 септември, понеделник, в залата на Софийска митрополия ще се проведе среща – духовна беседа, с архим. Вартоломей (Газетас), игумен на манастира „Есфигмен“ на Света гора.

Архим. Вартоломей е най-младият атонски игумен и ръководи каноничното братство на Есфигменския манастир от 2013 г. Той е познат на християните у нас с книгите си Слова за духовно израстване в Христа и Послание от Градината на Божията майка, издания на Църногорския манастир, както и с редица интервюта по актуални за Православието проблеми.

Вижте интервюто на Двери с него от 2021 г.: „Християнинът трябва да излъчва светлина“.

Беседата ще започне в 18:30 ч. Входът е свободен.

На 24 септември Българската православна църковна община „Св. Теодосий Търновски“ в Кьолн имаше голямата радост да се събере в новия си храм, предоставен за ползване на БПЦ от Римокатолическата църква. Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний отслужи чин на полагане на свети антиминс и след това света литургия в съслужение със ставрофорен иконом Юлиян Ангелов и свещеник Николай Николов, който през януари 2023 г. беше ръкоположен да обгрижва църковната община. Митр. Антоний пострига за четец още един от младите енориаши на храма, които редовно участват в богослуженията. Много християни пристъпиха към св. Причастие, а всички вкупом отправиха молитва Бог да благослови това дело и да утвърди българската православна община в този немски град.

В словото си след литургията митр. Антоний поздрави българите с придобиването на собствен храм, което е свидетелство за зрелостта на църковната общност:

Русенски митрополит Наум публикува на страницата си във фейсбук изявление по повод статута на руската църква в София. Причината за изявлението на владиката е затварянето на църквата по заповед на отстранения предстоятел на подворието към храма архим. Васиан (Змеев), който беше уличен в шпионска дейност и изгонен от България.

Митр. Наум заявява, че така наречената „руска църква“ е собственост на БПЦ и се намира в нейната юрисдикция. Затова затварянето на храма от „странични лица“ е недопустимо. Според него „следва Софийският митрополит веднага да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него“.

В изявлението на Русенският митрополит се проследява историята на „руската църква“ в София от освещаването ѝ до наши дни. Публикуваме пълния текст:

В Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе публична защита на докторската дисертацията на Теодор Аврамов на тема: „Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата (чрез Преданието към Православието)“.

Защитата се проведе на 20 септември във факултета. Научното жури в състав: проф. д-р Александър Омарчевски (председател), проф. прот. д-р Людмил Малев, проф. дфн Нина Димитрова, проф. дфн Валентин Канавров, доц. д-р Светослав Риболов гласува единодушно за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ на Теодор Аврамов.

Научен ръководител на докторанта е проф. д-р Павел Павлов. Дисертацията е в областта на История на православното богословие през 20 в. и спада към историческото богословие.

На 21 септември Факултетният съвет на Богословския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ гласува за назначаване на длъжност професор на доц. прот. д-р Иван Иванов, преподавател по литургика. Това стана на основата на успешно проведен конкурс. Заседанието на научното жури се проведе на 15 септември.

Доц. прот. д-р Иван Иванов участва в конкурса с 1 монография, 21 студии, 5 статии, както и глава от колективна монография (Дневникът на Етерия (сравнително изследване с паралели от богослужебната традиция на Църквата). Според членовете на научното жури приложените документите доказват необходимите академични и практически качества и постижения на кандидата както в областта конкретно на дисциплината Литургика, така и в Практическото богословие като цяло.

Научните трудове и преподавателската дейност у нас и в чужбина на о. Иван Иванов са основно в областта на литургиката, църковната музика и химнографията, както и по въпросите на междурелигиозния диалог.

От 25 септември Българската народна банка пуска в обращение златна възпоменателна монета, посветена на стогодишнината на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е с номинална стойност от 100 лв. Монетата е от серията „Християнство“ и е изсечена в тираж 4 хиляди броя, съобщи БНБ.

Цената ѝ при пускане в обращение е 1470 (хиляда четиристотин и седемдесет) лв. Годината на емисията е 2023, пробата на злато е 999/1000, качеството е мат-гланц, висше. Монетата тежи 8.64 гр., диаметърът ѝ е 24 мм с гурт гладък.

За двадесет и пета поредна година Енорийският център при храм „Покров Богородичен“ организира църковно-просветни курсове за възрастни и деца. До края на септември своето желание за обучение могат да заявят както нови курсисти, така и тези от предишни години, които желаят да продължат участие в следващите нива. Учебната година традиционно ще бъде открита на храмовия празник на 1 октомври и ще продължи до края на юни 2024 г.

Заниманията в Енорийския център се провеждат от понеделник до неделя. Вечер в делничните дни са курсовете за възрастни, а през събота и неделя – за деца. Те се ръководят от специалисти по съответната дисциплина и с участие на свещениците от храма.

Курсовете по катехизис се провеждат повече от двадесет години и в тях се работи по утвърдена програма. Те са част от просветителската и мисионерска дейност на храма. Уникалното в тях е, че те не само въвеждат курсистите в православното учение, богослужение и традиции, но и позволяват лично и непринудено общуване със свещениците от храма. Заниманията по катехизис за възрастни, както и неделното училище за деца и младежи са безплатни, за останалите курсове има такса за участие.

Всички занимания се провеждат в залите на Енорийския център в криптата на храма.

С решение на Св. Синод на Православната църква в Северна Македония от 20 юни 2023 г. в йерархията на тази църква бяха приети четирима доскорошни техни разколници, които бяха станали архиереи на Сръбската православна църква, но с юрисдикция в РСМ. Тази тяхна юрисдикция не беше призната от Скопие и това създаде през годините много неприятности на самите „македонско-сръбски“ архиереи начело с бившия Велешки митрополит Йоан (Вранишковски), обявен от СПЦ за Охридски архиепископ още през 2002 г.

След възстановяване на каноничните отношения със СПЦ през май 2022 г. се реши и приемането на въпросните архиереи в ПЦ на РСМ. А през юни т. г. бяха определени епархиите на четиримата архиереи. Тогава се реши Крушевско-Демирхисарска епархия да се ръководи от митр. Йоан (Вранишковски) с титлата Крушевско-Демирхисарски митрополит, Делядровско-Илинденска епархия – от еп. Йоаким с титлата Делядровско-Илинденски епископ, Делчевско-Каменишка епархия – от еп. Марк с титлата Делчевско-Каменишки епископ, а еп. Давид беше назначен за викарий на Скопска епархия (т. е. на архиепископа) с титлата Дрембицки епископ.