На 6 март, събота, Задушница преди Великия (Великденския) пост, в Женева беше отслужена заупокойна св. Литургия. Тя беше възглавена от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний в съслужение със ставрофорен иконом Юлиян Ангелов от Берлин, който с решение на Епархийския съвет вече е определен за обгрижващ и българите в Конфедерация Швейцария.

Богослужението се извърши в римокатолическата църква „Св. апостол Павел“ в женевския квартал „Колони“ при любезното гостоприемство на местните свещеници.

На 7 март 1971 г. Българската православна църква, а и цяла България се разделят с първия в най-новата ни история патриарх – Българския патриарх Кирил. С човека, успял не само да се издигне до най-високия връх в църковната йерархия, но и останал в историята на българската книжовност като един от най-ярките и плодовити изследователи на църковната ни история, заслужил с това признанието на три духовни академии и на самата Българска академия на науките, която през 1970 г. го избира за свой действителен член. И който, не на последно място, остава в историята и с активната си роля, заедно с тогавашния Софийски митрополит и сетне Български екзарх Стефан, за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. Заради което през 2000 г. – отново заедно с екзарха – получи и признанието да бъде провъзгласен за „праведник на народите“, дадено на двамата не от кого да е, а именно от институцията, изследваща съдбата на избитите във Втората световна война евреи – „Яд ва-Шем“ („Памет и име“).

Българският патриарх Неофит изпрати съболезнователно писмо до Сръбския патриарх Порфирий относно кончината на Захумско-Херцеговинския епископ Атанасий (Йевтич). Предстоятелят на Българската църква определя покойния епископ като една от най-ярките личности на съвременното православно богословие, чието име ще остане безсмъртно в паметта на Православната ни църква.

В писмото на Негово Светейшество патр. Неофит се казва:

Ваше Светейшество,

С болка научихме за преставянето в Господа на бившия Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич).

Владика Атанасий – епископът с безсмъртно име – остава в паметта на Православната ни църква като изключително харизматична, авторитетна и дълбоко вярваща личност, като достоен пастир и скромен монах, който в творчеството си се доказа като изключителен познавач на Свещеното Писание, Патрологията и Догматическото богословие.

По време на редовното правителствено заседание вчера кабинетът отпусна 1.638 милиона лева за строително-ремонтни дейности за два православни храма и за джамията „Макбул Ибрахим паша“ в Разград.

Близо 438 000 лева получи Българската патриаршия. От тях 120 000 лева са предназначени за строително-ремонтни дейности по храм „Св. пророк Илия“ в с. Сугарево, общ. Сандански. Неврокопският митрополит Серафим посочи, че няма малък или голям храм по значимост, тъй като всеки храм е дом Божи. „И за нас той е ценен, защото е израз на вярата, стремежа към добродетели на нашия народ, заради който той е изграждал храмовете ни. Възстановяването на „Св. пророк Илия“ в подобаващ вид ще е свидетелство и за нашата обща загриженост и любов към Бога“, отбеляза митр. Серафим.

На 4 март, привечер, почина бившият Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич), един от най-известните съвременни сръбски богослови. Той беше приет с усложнения от COVID-19 на 17 февруари в болницата в Требине. Там беше на кислородна терапия, но на 2 март здравословното му състояние се влоши. Той беше причастен със св. Христови тайни от еп. Йоаникий (Михович).

Еп. Атанасий (Йевтич) е роден през 1938 г. През 1958 г. завършва Белградската духовна семинария, като през същата година постъпва в Богословския факултет, но се налага да отбие военната си служба. През 1960 г. приема монашество в манастира „Пустиня“ във Валево. През 1963 г. завършва богословие. През следващата с благословението на тогавашния Сръбски патриарх Герман заминава да учи в Богословската академия на о-в Халки. Защитава докторат в Атинския университет на тема „Богословието на ап. Павел според св. Йоан Златоуст“. През 1968 г. започва да чете курса „Въведение в богословието и патрологията с аскетика“, както и „История на Църквата през византийския период“ в Православния институт „Св. Сергий“ в Париж. От 1973 г. започва работа в катедрата по Патрология в Богословския факултет в Белград, като през различни периоди е декан на факултета. Автор е на стотици научни трудове, от които основният е Патрология, преведени на много европейски езици. През 1991 г. е хиротонисан за Банатски епископ, а през следващата става Захумско-Херцеговински епископ. Заради войната в Босна и Херцеговина катедрата му се мести в Требине. През 1996 г. получава сериозна травма на шийните прешлени и подава молба за оттегляне на покой, като Архиерейският събор удовлетворява молбата му през 1999 г. През 2010 г. е назначен за местоблюстител на Рашко-Призренска и Косовско-Метохийска катедра, но не успява да изпълнява задълженията си и се оттегля след няколко месеца по здравословни причини.

Доставките на ваксини за монасите и работниците на Света гора закъсняват, съобщава изданието „Вима ортодоксиас“. Според протокола за ваксиниране в Гърция монасите са сред приоритетната група, тъй като сред тях има много възрастни и с хронични заболявания, и трябваше да бъдат ваксинирани отдавна. Въпреки това ваксините за Света гора все още са в хладилниците в Атина, съобщава изданието. Това закъснение поставя в риск живота на най-възрастните обитатели на монашеската република.

Митрополитът на Илия Герман уволни двама служители на църковния старчески дом в Гастуни, тъй като отказали да се ваксинират срещу коронавируса без основателни причини. За това съобщи самият йерарх в местната преса, като се обоснова, че познава ценността на човешкия живот и го пази. Самият митр. Герман се е ваксинирал и с двете дози на ваксината в болницата на град Пиргос.

„Ваксинирането на служителите е необходимост. Вчера уволнихме двама служители на социалния дом към митрополията, от старческия дом „Св. Богородица“ в Гастуни. Уволнихме ги, защото макар че от здравната служба отидоха да ваксинират служителите, тези двамата казаха: „А ние няма да се ваксинираме“. Дадохме им петнадесет дена отпуск, за да отидат да се ваксинират или при лекар, или да предоставят документ от лекар, че ваксинирането им е противопоказано, но те бяха непоколебими. „Аз няма да го направя, каквото и да става“, ми казаха. За съжаление се наложи да ги освободя, за да не застрашават здравето на живеещите в дома възрастни и други работници“, заяви митрополитът.

Днес в храма „Христос Спасител“ се състоя заседание на църковния съд на Московска епархия, на което се разгледа апелацията на протодякон Андрей Кураев относно предишното решение на съда, според което о. Андрей подлежи на лишаване от свещен сан. О. Андрей Кураев не присъства на предишните заседания, тъй като оспори липсата на конкретни обвинения към него, което на практика не му позволи да се защити.

След края на заседанието о. Андрей Кураев съобщи, че съдът „не е намерил основания“ за преразглеждане на присъдата. Ключовият въпрос към него е бил „Кой епископ Ви е благословил да критикувате Църквата? Вие сте дякон, а Апостолско правило 39 забранява на дякона да прави нещо без знанието на епископа“.

Отговорът на о. Андрей Кураев е бил: „Това правило говори единствено за имуществото на Църквата, а аз не се опитвам да се разпореждам с него (Ципин, който е главният експерт на патриаршията по църковно право, не оспори това)“. Както и следното: „Има епископи, които ме подкрепят, но това няма канонично значение, тъй като моят епископ е Московският патриарх и затова няма да обявявам имената им. А от патриарха, разбира се, нямам подобно благословение“.

„Само за две седмици след избора си за предстоятел на Сръбската църква патриарх Порфирий предприе няколко действия, които излизат извън рамките на протокола“, пише сръбското издание Данас. Той облече медицински защитен костюм (скафандър), за да посети пациентите с коронавирус, емоционално изказа съболезнования на близките на починалия музикант и поет Георги Балашевич, поздрави тенисиста Новак Джокович и предостави помощ на семействата, чиито къщи бяха разрушени от земетресението в Хърватия, изпращайки посланието: „Разчитайте на нас“.

Последната проява е участието на патр. Порфирий в предаване на обществената телевизия на Сърбия, където изпрати поредица премерени послания по различни теми.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит отправи приветствие по повод националния празник на страната ни. То беше прочетено в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ от Мелнишки еп. Герасим, главен секретар на Св. Синод, след отслужването на трисагий за всички загинали на бойното поле за свободата на отечеството и благодарствен молебен.

В приветствието на Негово Светейшество се казва:

„С молитвен спомен и синовна благодарност и признателност към всички герои на българската свобода и тази година посрещаме Трети март – денят, поставил началото на най-новия свободен период от хилядолетната история на скъпото ни отечество. Ден на светла радост и заслужена гордост, на памет и молитва за всички, които в далечните дни на освободителната война отдадоха живота си за извоюването на българската свобода! В този светъл и празничен ден Православната ни църква отправя благодарствени молитви към Всеподателя за свободата и независимостта, в които пребъдваме и днес, и прошения за доброто и благопреуспяването на православния български род, за неговия държавен и църковен възход и още по-голямото обогатяване на неговата духовност и култура през вековете.

Вече двадесет години Държавният архив във Видин събира и съхранява материали, свързани с Видинския митрополит Неофит, и популяризира делото му чрез възпоменателни събития и изложби на архивни документи, разкриващи неговата личност и забележителна дейност. За това разказва в специален видеоматериал, заснет от „Двери“, Светлана Кръстева, началник на Държавен архив – Видин.

Г-жа Кръстева описва как през 2015 г. е създаден личен архивен фонд на митр. Неофит благодарение на дарение, направено от Елисавета Жекова, правнучка на архиерея, който фонд продължава да се обогатява и сега.

През годините Държавен архив – Видин издирва и събира документални постъпления, снимки, книги, издания, свидетелстващи за живота и делата на приснопаметния Видински митрополит.

Румънският парламент гласува 960 000 евро годишна помощ за румънския скит „Св. Йоан Предтеча“ към Великата лавра на Света гора. Решението е взето с 258 гласа „за“ и 31 „против“. От 2007 г. досега румънският скит получаваше държавна помощ от 250 000 евро годишно, но от тази година сумата е увеличена почти четворно.

„Предвид историята на това място и значението му за румънския народ е необходимо румънската държава да предоставя редовна икономическа подкрепа за възстановяването и опазването на тези сгради“, заявяват в мотивацията си авторите на законпроекта. Те сравняват румънския скит с Парижката „Св. Богородица“, за чието поддържане френската държава отпускаше по четири милиона евро годишно, а след пожара сумата нарасна многократно.

Днес, 27 февруари, от 11 ч. в храма на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ беше отслужено опелото на г-н Димитър Василев Попов, библиотекар, учител и възпитател в това наше духовно училище в продължение на над три десетилетия: 1989-2021 г. (тук). Заедно със семейството му, да се простят, да се помолят за него и да го изпратят в последния му път дойдоха стотици негови приятели, колеги, ученици – както от София, така и от цялата страна. Опелото отслужиха архим. Василий, протосингел на Софийска митрополия, архим. Пахомий и йером. Мелетий, ректор и зам.-ректор на семинарията, архим. Серафим (Геновски), бивш ректор на СДСеминария (1994-1996 г.), архим. Исаак, архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, ставрофорен иконом Тодор Хаджиев, протосингел на Плодивска митрополия, и десетки свещеници и монаси от София и страната.

„Благата дума трогва, а добрият пример привлича“ – тези думи на митр. Неофит Видински вдъхновиха екипа на Двери да направи документален филм в памет на един от най-харизматичните църковни лидери, белязали родната история със своята дейност и лично присъствие.

По повод петдесетгодишнината от смъртта му представяме филма „Добротворецът“ с участието на духовници, изследователи и близки на бележития църковник. В споделените от тях впечатления, свидетелства и ярки спомени като червена нишка минава паметта за духовник с голямо сърце, посветил живота си на служението на ближните.

На 10 февруари 2021 г. жителите на големия пристанищен град Бургас бяха неприятно изненадани от една страховита скулптура. На входа на Морската гара в Зоната за обществен достъп в Бургас гражданите и гостите на града бяха шокирани от стряскащата визия на човек с вериги и с две лица – човешко и вълче (при това свирепо озъбено), както и с масонски символи в основата. Това буквално взриви общественото мнение, последваха сериозни дискусии в общественото пространство. А паметникът наистина просто се „появи“ – без да е преминал изискваните по закона и по общинските правила процедури.

Близо четириметровата скулптура е на Боян Мага или Магьосника, смятан за един от създателите на богомилството. Автор на проекта е художникът Георги Андонов. Явно изненадан от негативния отзвук на скултурата му, сега той не иска да вземе отношение в дискусията и да се опита да защити своята идея, както правеше миналата година.