Мобилно меню

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (32 Votes)
Проповед на рок-концерт? Трудно е да се намерят по-несъвместими неща. Дякон Андрей Кураев, обаче не смята така. Интервю за "МОСКОВСКАЯ СРЕДА",  август 2005 г.

Дякон Андрей,  знам че проповядвате на рок концерти. Това ли е правилното място, където можете да донесете Божието слово?

Д. Андрей: Аз, разбира се, не предполагам, че петминутна проповед на рок концерт може да обърне някого към вярата. Нещо повече, болшинството зрители на концерта възприемат  моята поява на сцената като вмешателство – нали са отишли там да се развличат. Но моята задача е съвсем конкретна – бих искал, хората на концертите да пропускат през себе си не само децибелите, но и да се вслушват в думите на песните, да мислят.

Та нали много от рок-музикантите са много интересни хора, и добри поети! Когато Шевчук и Кинчев ме извеждат на сцената (Юрий Шевчук –  фронтменът на ДДТ и Константин Кинчев – фронтменът на „Алиса” – бел. пр.) , това се възприема от зрителите, като потвърждение, че християнските мотиви в творчеството им не са нещо случайно, или сценичен образ, а техен вътрешен живот.

Това първи случай ли е в нашата Църква за изяви на свещенослужители на рок-концерт?

kuraev.gifД. Адрей: Свещенослужителите винаги са имали лични контакти с рок музикантите. Когато започнах публичните си появи на рок-концерти, открих, че в средите на духовенството има немалко бивши рок-музиканти, неочаквано започнах да получавам такива признания от свещеници, които познавам от години.  Но все пак едно са личните контакти, и съвсем друго това, което се случи януари 2003 година, когато се срещнах с 13 хиляди души в Зимния дворец на Санкт Петербург.

А как възприемаха Вашите думи слушателите? По какъв начин изразяваха отношението си?

Д. Андрей: Свиркаха. Все пак рок-концертът не е университетска лекция.
В началото не разбирах оттенъците в свиркането. Сега вече нещичко разбирам – и мога да кажа, че свиркаха правилно, разбирайки къде и каква реакция се очаква от тях.

За много православни рок-концертът – това е образ на сатанинска тълпа...

Знаете ли, когато в православна аудитория ми се случи да чуя обвинения от подобен род, аз реагирам твърдо: “Извинете, а къде са вашите деца? Те с Вас, в тази зала ли са, на лекцията ми ли? Не! В храма ли са? Пак не! Тогава, извинявайте, но Вашият личен педагогически опит не може да е авторитет за мен. Вие със своя православен начин на живот сте отблъснали собствените си деца от Църквата, и именно затова на мен ми се налага да отивам в тази пустош, където избягаха децата ви за да ги върна при Вас ".

Случвало ли ви се е заради вашето мисионерско новаторство да получавате "един по врата" от своите колеги-свещенослужители?

Ако цялата църковна среда беше казала “Да, това е добре, продължавай в същия дух”, това щеше да е признак на болест. Ако всички свещеници бяха тръгнали да проповядват на рок-концертите, то те щяха да станат ненужни и неразбираеми за останалите хора. Основният, традиционен начин на работа на православието не трябва да се мени. А аз съм само една “подправка”. Незадължителна, но надявам се, не и вредна.

След завръщането си в Москва от последния рок-концерт в Сакт Петербург (присъстваха 17 000 души и беше посветен на 100-годишнината на руския подводен флот),  се срещнах с митрополит Климент.  Изповядах му: “Владико, тези дни пак съгреших – изявих се на един рок концерт”. Реакцията на митрополита беше неочаквана: “И какво особено има в това? Ние специално написахме в документите на Архиерейския събор, че трябва по-активно да се използва съвременната младежка култура за извънбогослужебна проповед".  Учудих се как бързо това, което се възприемаше в началото като провокация и скандал, стана съвсем подразбиращо се.

И все пак, дякон Андрей, защо са Ви всички тези главоболия?

Много важно е да изпратим послание до младите хора на собствения им език: че между Православието и Средновековието няма знак за равенство. Да бъдеш млад – не е грях. Църквата съществува не само за бабите, но и за младите хора. Възможно е да бъдеш съвременен човек и в същото време да изповядваш най-ортодоксалната религия на света...

Датският философ Киркегор някога е разказвал следната притча. В едно градче дошъл пътуващ цирк. Един месец давал представления в края на града. Всички деца и жители ходили на неговите спектакли по няколко пъти. Дошло време циркът да си заминава. Два часа преди началото на последното представление вътре в цирка започнал пожар. Вече гримирания и облечен в своя костюм шут се разтичал из града, викайки “Пожар! Пожар!”. А хората се смеели: “Каква забележителна реприза!”. Така се смели на шегата, докато не се подпалили и техните собствени домове.

Тази притча е за възприемането на църковната проповед от съвременния свят. Църквата крещи: “Внимание, има опасност, има пожар!”. А гражданите, които са далече от Църквата, ни възприемат като ексцентрични хора в ексцентрични дрехи, които следва да бъдат държани на разстояние – обръщат се към нас само по строго ритуален начин, в ритуални дни, по ритуални поводи: кръщенета, венчавки, опяване. Затова аз отивам при другите шутове на обществото – рокерите. И се опитвам да им кажа, че съществува съвършено друг начин на общуване с нас, не като с икони. И ние сме хора от тази планета, а не сме от света на архангелите.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kpa3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно."
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.