Евангелското четиво в Първата неделя на Великия пост за призоваването на апостолите Филип и Натанаил от Иисус (Иоан 1:43-51) разкрива много относно способността ни да гледаме и да виждаме нещата по правилния начин. В тази история Иисус първо призовава бъдещия апостол Филип да Го последва, след което Филип се обръща към своя приятел Натанаил и го кани да се присъедини. Обръщайки се към Натанаил, Филип нарича Иисус „Онзи, за Когото писа Моисей в Закона и за Когото говориха пророците – Иисус от Назарет, синът на Йосиф“ (Иоан 1:45).

Натанаил, несигурен в истинността на това твърдение, пита Филип: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ (Иоан 1:46). На което Филип просто отговаря: „Ела и виж“. Това е първото споменаване на виждането в тази история. Малко по-късно, когато се приближават, Иисус казва за Натанаил: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“. Натанаил се учудва откъде Иисус го познава, а Иисус отговаря: „Преди да те повика Филип, когато беше под смоковницата, Аз те видях“ (Иоан 1:48). Това е второто споменаване на виждането – този път не нашето човешко зрение, а Божието.

След това виждането се споменава още три пъти. Изумен, Натанаил веднага изповядва Иисус като Божи Син и Цар на Израил. Иисус му казва: „Понеже ти рекох: видях те под смоковницата, затова ли вярваш? По-големи неща от тези ще видиш“. И накрая добавя: „Истина, истина ви казвам: отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Сина Човечески“.

Продължение от „Бог говори чрез събитията в живота ни“

И така, целта на нашата промяна не е да седим и да се насилваме, да униваме, да изпадаме в меланхолия. Не, целта е след това у нас да има радост. Някой може би ще запита: „Добре, но нима св. Порфирий ни казва да не полагаме усилия, да не се подвизаваме?“.

Не, разбира се, точно обратното! Но това трябва да бъде аскеза, която съдържа любов, която носи радост. Например: един спортист, който се занимава с професионален спорт – знаете ли колко радост получава той от спорта, който практикува, от тренировките, които прави, от резултатите и, в крайна сметка, от целия път, който изминава? За да стигне обаче до там, знаете ли какви лишения е претърпял? Какъв режим има? Ляга си рано, не яде всякакви храни, не стои до късно, не употребява алкохол… Страда ли, че прави всичко това? Не, радва се! Това му носи радост. Така че виждаме съчетанието между усилието и радостта. Едното не изключва другото.

Св. Порфирий ни дава още един пример: Представете си, казва, че в едно село има един млад мъж, който обича едно момиче. Лудо е влюбен в нея. Само че това момиче, което е сърцевината на душата му, живее в много далечно село. За да отиде при нея, той трябва да изкачи планината, да слезе от другата страна, после пак да се изкачи, после отново да слезе. По пътя няма ли да настъпи камъни? Няма ли клоните да го одерат? Няма ли да го намокри някой порой, докато отива при своята любов? Мислите ли, че всичко това има значение за влюбения? Нищо не го интересува!

Продължение на "Как мракът става светлина, според свети Порфирий"

Светите отци на Църквата, осъзнавайки вътрешния мрак и противоречията в човека, предлагат различни пътища за изцеление. Съществуват много духовни методи за освобождаване от страстите и преодоляване на тъмните страни на нашата природа. Но свети Порфирий въвежда нещо ново. Разбира се, неговият подход стъпва върху светоотеческата традиция, но в същото време предлага една различна форма на духовна борба. Той сам я нарича „безкръвният път“.

Обикновено сме свикнали да мислим, че за да се освободим от страстите, трябва да воюваме с тях пряко. Трябва да ги атакуваме челно, да ги ударим право в сърцето, да влезем в жестока битка със своите слабости. Но свети Порфирий предлага друг начин. Той ни показва един различен път...

Важно е да разберем, че той не отхвърля традиционния път на духовна борба. Не казва, че пряката битка със страстите е грешна или ненужна. Напротив – той я уважава дълбоко. Дори признава, че сам е преминал през този път и че за много хора това е необходим начин на духовен подвиг. Но свети Порфирий казва: "Има и един по-кратък, по-пряк път." Той го нарича „безкръвната“ или „мирната“ борба.

Какво означава това?

На 27 февруари се почита паметта на съвременния светец преп. Ефрем Катунакийски, канонизиран от Вселенската патриаршия през 2020 г.

Мисля, че както с Бога всеки човек развива една различна и неповторима връзка, понеже самият човек е уникален и неповторим, така и когато общуваме с някой старец, всеки от нас има своя неповторим и различен опит с него. Един старец може да има хиляда послушници. Тези хиляда души, всеки един от тях, има своя различна и несравнима с другите връзка със стареца. Ако попитате всекиго от тях, ще установите странен факт: всеки има лична връзка, лично мнение, лично впечатление за този старец, за Божия човек.

Всички те чувстват стареца като свой, чувстват, че старецът им предава себе си изцяло – така, както по време на св. Литургия се причастяваме само с една частица от св. Хляб на божествената Евхаристия, но това не е частица от Христос, а е целият Христос! Той присъства изцяло в това множество народ, който се причастява, в едната вселенска Христова църква по целия свят. Така и всеки от нас, когато общуваше със стареца Ефрем, според душевната си сила и разположение и според състоянието, в което се намираше, преживяваше в душата си своя опит от неговото присъствие.

Темата, която избрахме днес за обсъждане, засяга всички ни, защото е свързана с истината за нашето съществуване и душата ни.

Казвам „истина“, защото вярвам, че всеки, който води духовна битка, понякога стига до момент, в който не се разпознава. С други думи, често в живота си усещаме, че искаме едно, но постъпваме по друг начин.

Често усещаме, че мислим едно, но накрая постъпваме по различен начин. В резултат, не разпознаваме себе си и не разбираме как сме направили определени избори, изпадайки понякога в слабости и големи грехове. Така започваме да осъзнаваме, че в нас може би съществува и друг, непознат наш „аз“. 

Свети Порфирий казваше, че вътре в нас живее „другият аз“ – скритият, противоположният. Той често ни препъва в ежедневието, като ни отклонява от правилния път. По-нататък ще разгледаме някои от съветите на свети Порфирий, които могат да ни помогнат в нашия духовен път.