В нашата епоха господства образът. Всички се тревожим да имаме добър образ, за да ни ценят хората, или най-вече за да ценим самите себе си. Тревогата за образа ни сама по себе си не е непременно нещо лошо. Нужно е да я разтълкуваме. В нея има една човешка потребност: човек усеща красотата в себе си, усеща нуждата да бъде добър. Това, бихме казали, е божествено вдъхновение – желанието да обичаме доброто, да обичаме красотата. Тази потребност имаме и по отношение на самите себе си.

Но често не я поставяме върху правилна основа. Красотата ще я намерим, ако работим върху себе си, ако се развиваме вътрешно, ако видим смисъла на нашето съществуване, ако разберем за какво Бог ни е определил, тоест да открием своето призвание и своите дарби, но в Христа. Тези дарби се утвърждават истински, когато разберем, че са Христови и че заедно с Христос ни водят към отношение с човека. Тогава те служат: служат на света, служат на човека, служат на личната ни връзка с всеки човек.

Продължение на беседата "Стават ли днес чудеса?"

И така, чудесата спрели ли са? Не, ни най-малко. Никъде в Свещеното Писание не се казва, че някакъв определен момент Бог ще спре да върши чудеса. Не се казва, че Светият Дух е спрял да действа в първите векове или че след епохата на апостолите чудесата са престанали. Божията Майка непрестанно върши чудеса. Същото важи и за светиите – видяхме това дори само с свети Паисий. И не става дума само за чудото – свети Паисий е извършил толкова много чудеса и ще продължи да върши чудеса. Помислете в колко семейства е влязъл, говорил е с тях, довел ги е в Църквата – храмовете се напълниха през миналия Великден. Дойдоха хора на изповед. Това наистина е чудо. Следователно, чудесата не са престанали.

Тогава какво се е променило?  Там, където хората дълбоко вярват, че Бог може да действа, има и повече преживявания на чудеса и подобни събития. Затова чудесата често се случват там, където хората нямат нищо друго освен молитвата. Когато си в Африка и нямаш нищо друго освен молитвата – Бог действа. А при нас няма да се молиш – ще отидеш да си вземеш един парацетамол. Ще вземеш лекарство, ще отидеш на лекар. И това е правилно, разбира се... Но искам да ви покажа как се променя нагласата на хората към самата възможност за чудо.

Ако човек прочете Евангелието, ще види как Христос постоянно върши чудеса: проповядва, поучава и извършва чудотворни дела. Той посява словото Божие и говори за Божието царство, а същевременно, за да засвидетелства истинността на това царство, извършва чудеса – изцелява слепи, хроми, прокажени и изобщо хора с различни тежки страдания. А аз ви призовавам да четете всеки ден Свещеното Писание, макар и по малко: дори само един откъс от Стария или от Новия Завет, а най-добре и от двата – постепенно ще започнете да виждате как Бог говори в сърцето ви и как животът ви се променя. Та и в Деянията на апостолите ще видим какви велики чудеса са извършвали апостолите. Казва се, че дори чрез сянката на апостол Петър хората се изцерявали; чрез кърпата или дрехите на апостол Павел ставали чудеса. Имало възкресявания на мъртви, изцеления на парализирани, слепи и хроми – на хора с тежки болести.

Но така ли е било през всички времена? Нима през цялата история чудесата и явяванията на светците, на Пресвета Богородица и на Самия Христос са били толкова постоянни и явни?

Свещеното Писание, и Старият, и Новият Завет, казва, че Бог дава благодат на смирените, а на горделивите се противи. Смирението побеждава гордостта. Когато се смиряваме пред Бога, ние привличаме Неговата благодат. И както Той не ни принуждава насила да Го следваме, а чрез Своето смирение се възвиси на Кръста, и чрез това възвисяване на Кръста – чрез Своето смирение и кротост – привлича всички към Себе Си, така и ние, когато се смирим, привличаме Неговата благодат към себе си. Това е едно взаимно привличане, което трябва да съществува между Бога и човека. Бог привлича човека чрез смирението на Своята съвършена любов и го привежда близо до Себе Си. А човекът чрез доброволното си смирение, заради заповедта Божия, привлича Божията благодат към себе си. Тогава сърцето му се съединява с Духа Христов.

Слово на свети Софроний от Есекс за това как да преминем Великата Четиридесетница, произнесено на 11 февруари 1991 г. пред монасите и монахините в неговия манастир "Св. Йоан Предтеча". 

Днес и вчера сърцето ми страда и страда по необичаен начин. И помолих Бога: не сега – дай ми да завърша делото на живота си. И ето, приближавайки се към края на делото на моя живот, ще започна да беседвам с вас за това как трябва да преминем периода на поста. Вече ви говорих за моя метод, който ви препоръчвам да усвоите. Този метод е следният: да видим нашата крайна цел и да вървим към нея, започвайки от азбуката.

По отношение на Великата Четиридесетница трябва да поставим пред себе си същото начало, но в по-малки мащаби. Трябва да разберем, че ни се предлагат петдесет дни пост като подготовка за посрещането на Възкресението от мъртвите, и така ще изградим нашата духовна нагласа.

Сега започва нашият духовен подвиг. Нашето вдъхновение се умножава от мисълта, че милиони християни ще спазват този пост.