Продължение от Глава четвърта

ГЛАВА ПЕТА

Но понеже се видял обезпокояван от мнозина и не бил оставен да живее в отшелничество, както искал по своето раз­биране, а и като се боял да не би да се възгордее от делата, които Господ вършел чрез него, или пък друг някой да помисли подобно нещо за него, решил и тръгнал да оти­де в Горна Тиваида при хората, които не го познавали. И като взел от братята хляб, седнал на брега на р. Нил и гледал дали ще мине някой кораб, за да се качи и да отиде с него.

Докато размишлявал по този начин, един глас дошъл до него от­горе: „Антоние, накъде отиваш и защо?“. А той, като чул гласа, не се смутил, понеже бил свикнал да бъде викан та­ка, и отговорил с думите: „Понеже не ме оста­вят на спокойствие тълпите, затова искам да отида в Горна Тиваида поради многото главоболия, които ми при­чиняват тукашните хора и особено понеже искат от мене неща, които са свръх силите ми“. А гласът му казал: „Ако ис­каш да имаш истинско спокойствие, иди сега по-навътре в пустинята“.

Продължение от Глава трета

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Подир това върху Църквата връхлетя гонението, станалото през царуването на Максимин (имп. Максимин Дая, бел. ред.). И когато светите мъченици бяха доведени в Александрия, тогава ги пос­ледва и Антоний, като напусна монастира и говореше: „Да отидем и ние да се борим, понеже ни викат, или сами да видим борещите се“. А имаше голямо желание да стане свидетел и едновременно мъченик. И като не искаше да се предаде, служеше на изповедниците в мините и в зат­ворите. Голяма беше неговата ревност да насърчава към готовност за жертва тъй наречените борци в съ­дилището, да посреща мъчениците и да ги придружава, до­като умрат.

_{*   *   *}

А съдията, като виждаше неговото и на другарите му безстрашие, както и тяхното усърдие, заповяда ни­кой от монасите да не се явява в съдилището, нито въобще да пребивава в града. Тогава неговите друга­ри всички решиха да се крият на този ден. Но Антоний толкова малко се безпокоеше от това, че дори изп­ра дрехата си и на следния ден застана най-отпред, като се показа на управителя във всичкото си достойнство. Всички се удивляваха на това, а управителят, когато минаваше със своето отделение войни­ци, също го видя. Антоний стоеше неподвижен и безстрашен, като проявяваше нашата християнска доблест. Защо­то той искаше и сам да бъде свидетел и мъченик, както казахме по-горе.

Продължение от Глава втора

ГЛАВА ТРЕТА

Така прекарал той (Антоний) около двадесет години, като се упражнявал в себе си. А подир това, когато мнозина има­ли горещо желание и искали да съперничат на неговия живот, и когато дошли някои негови познати и насилили вратата му, тогава Антоний излязъл като от някое све­тилище, посветен в тайните на учението и боговдъхновен. И тогава за пръв път се показал от укрепеното си мяс­то на дошлите при него.

А те, като го видели, почудили се, че тялото му е в същото състояние, че нито било угоено от не­подвижността, нито пък отслабнало от постенето и от борбата с дяволите. Той бил такъв, какъвто го зна­ели преди отшелничеството му.

И мнозина от присъстващите, които страдали от телесни болести, Господ излекувал чрез него. А други пък очистил от зли духове и на Антоний дал дара на слово­то. И така мнозина наскърбени утешавал, а други, враж­дуващи, обърнал в приятели, като на всички повтарял, че не бива да предпочитат нищо в света пред любовта към Христос.

Като им говорел и съветвал да си спомнят за бъдещите добрини и за проявеното към нас човеколюбие на Бога, Който не пощадил Своя собствен Син, а Го дал заради всички нас, той убедил мнозина да приемат монашеския живот. И тъй постепенно и в планините се появили манастири, и пустинята се заселила с монаси, които напускали от лич­ния си живот и се записвали да живеят на небето.

Продължение от Глава първа

ГЛАВА ВТОРА

Ала врагът на доброто – завистливият дявол, като видял у младия човек такова начинание, не могъл да тър­пи. Но каквото имал обичай да върши с всички, това предприел да направи и против него. И то най-напред го изкушавал, за да го отвърне от поетия път, като му внушавал спомена за неговите имоти, грижата за сест­ра му, връзките на рода му, сребролюбието, славолюбието, удоволствието от разнообразната храна и другите прелести на живота, а най-сетне – суровостта на доб­родетелта и колко голямо усилие е нужно за нея. Към то­ва прибавил и телесната му немощ, и продължителното вре­ме за постигане на целта. Въобще събудил в ума му цяла вихрушка от мъдрувания, като искал да го откаже от правия му избор.

*   *   *

Но когато лукавият се видял безсилен срещу решени­ето на Антоний и нещо повече – победен от неговата твърдост, повален от силната му вяра и паднал от неп­реклонните му молитви, тогава пристъпил да се бори с други оръжия срещу младежа, като нощно време го пла­шел с всякакъв вид шум, а денем така му досаждал, че онези, които гледали отстрани, разбирали, че между двамата се води борба. Единият внушавал нечисти мисли и представи, а другият с помощта на молитви ги обръщал в добри и с пост укрепявал тялото си. Това било пър­вото сражение на Антоний с дявола и първият му под­виг, но било повече подвиг на Спасителя у Антоний.

Преди около двадесет години ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов, служил десетилетия наред в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“, а също и в Българската православна църковна община „Св. патриарх Евтимий“ в Париж, преведе от френски и издаде книгата „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“. С негово и на издателството „Захарий Стоянов“ разрешение  на части ще публикуваме изданието и в Двери.

ПРЕДГОВОР

Светата Православна църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия, и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, вероопределенията и  каноните на седемте вселенски събора и творенията на древните свети отци и църковни учители, обхващащи периода от 2 до 9 в. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност богоносната личност на преп. Антоний Велики, основоположник на източното монашество. В резултат от своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и външни борби и изкушения, духовни победи, пустинни подвизи, евангелски добродетели и мистико-реално общение с нашия Спасител и Изкупител Господ Иисус Христос преп. Антоний Велики е създал и ни е завещал през вековете своето боговдъхновено и богоозарено творчество.