Мобилно меню

4.42105263158 1 1 1 1 1 Rating 4.42 (19 Votes)

444323Разрушаването на величествения храм „Всех святих“ в Русе през 1975 г. от комунистическия режим остава като рана в съзнанието на местните жители. Русенци са убедени, че над града тегне проклятие заради вандалския безбожен акт, при който за една нощ е унищожен архитектурен шедьовър и свято място, където хиляди хора са отправяли молитви към Бога, където са погребани техните архиереи - митрополитите Василий, Михаил и Григорий. 

Храмът е издигнат изцяло с дарения и е първият построен от българите след Освобождението. Сградата, проектирана от Едуард Винтер, се вписва в забележителната архитектура на Русе, но не и в плановете на комунистическата власт, която планира да го превърне в "образцов атеистичен град".

4.90243902439 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (41 Votes)

MGL9536

Последните десетина година са особено успешни за българската археология. Бяха направени важни открития с огромно значение не само в регионален, но и в световен мащаб. Наред до феноменалните находки на траколога Георги Китов се нареди и тази на проф. Казимир Попконстантинов от острова „Св. Иван” до Созопол, където в по-ранната църква на едноименния манастир през 2010 г. беше открит реликварий с частици от мощи, вероятно на св. Йоан Предтеча. Откритието предизвика широк отзвук у нас и в чужбина. Беше направена експертиза от учени в европейски университети, която подкрепи хипотезата за принадлежността на мощите.

Така или иначе археологическата находка от 2010 г. постави много въпроси, чиито отговори тепърва трябва да бъдат търсени. Тя привлече интереса на научната общност и отвори нови хоризонти и страници от историята на южното българско Черноморие, Созопол и неговите манастири. Историята на едно голямо духовно и книжовно средище – островният манастир „Св. Йоан Предтеча”, получи шанса да бъде възкресена и написана, така че той да не тъне в забвение подобно на десетки други уникални обекти в България.

4.84210526316 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (76 Votes)
___________0078.jpgВ редакцията се получи сигнал, онагледен от няколко снимки. Сигналът е за поредната църква, която се руши заради нашата немарливост.

Сигурно знаете, че щом попитат един митрополит: „Чия собственост е храмът?”, отговорът неминуемо е: „На Българската православна църква!” Най-много да издребнее и да каже: „На (светата) митрополия!” Ако продължат със следващия въпрос: „А кой трябва да се грижи за храма?”, отново ще получат убедения безапелационен отговор: „Християните от енорията!” Някои християни не приемат такава логика – храмът да не е техен, а само грижите за храма да са техни. Но до полемика въобще не се стига, защото в повечето случаи християните се грижат за храма си, без да се замислят, чия е собствеността. Има обаче и такива населени места, където жителите са 20-30 души, а потомците им са свикнали повече да получават нещо от неуморните старци-роботи, вместо да дават каквото и да било на родното си място. Тогава настъпва мерзостта на запустението. Тя, мерзостта, отдавна се е вселила в душите ни, но сега излиза и на мегдана, където е храмът. В повечето случаи – храм за чудо и приказ, граден от камък, голям и светъл, украсен по всички правила на християнското изкуство. Само че имало комунизъм, имало социализъм, имало и има безверие, има безморалност, цари безнаказаност... Разрушиха се сгради като замъци, къщи като дворци, ограбиха се паметници на достойни хора, дали много на света, разрушиха се свидни човешки съдби, та за църквите ли ще заплаче някой?!...

4.14285714286 1 1 1 1 1 Rating 4.14 (14 Votes)
1_121.jpgПървото впечатление от "Духовните стражи на Рупчос" - тази малка голяма книга е рядкото духовно богатство, което тя съдържа: прецизно описание на църквите и параклисите в Горен и Долен Рупчос. Изданието е с прекрасен дизайн – луксозно, цветно, с богат снимков материал плюс две карти, изработени от автора, с интересна композиция и културен език. Работено е добросъвестно, с любов и вяра, които вдъхновяват автора Костадин Глушков да разкаже на читателите това, което е открил. Преводът на английски език е направен от неговата дъщеря Калина.  Срещнал разбиране от страна на община Чепеларе в лицето на кмета Т. Бозуков, Глушков има късмет книгата да бъде издадена от общината заедно с други – общо 25 заглавия, между които и една на П. Маринов. Книгата е подарена на различни културни институции. Не се продава, затова нашата цел е да се обнародва за по-широк кръг от читатели.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (8 Votes)
1_123.jpgКнигата на доц. Асен Маргаритов "Манастирът "Св. Атанас" – духовна твърдина в Родопите" е поредният духовен дар за родопчанина. Тя има за свой предмет единственото манастирско светилище в Средните  Родопи, функционирало до началото на XVIII в. като духовно средище, след което е разрушено, заедно с всички духовни храмове в околността. Трудът съдържа предговор, уводна и същинска част, снимков материал и приложения.

Трудът започва с посвещение и благодарност  от страна на автора за материалната и духовна подкрепа – израз на съпричастие към неговия труд.

В предговора Константийският епископ Антоний пише: „Книгата съчетава в себе си силата на вярата и неуморния труд на стотици родолюбиви родопчани, които са вградили в строежа и поддръжката му частици от своето сърце, послание от добродетели за вековете... Тишината и спокойствието на манастира подтикват човешката душа да общува в молитви с нейния Създател и Творец, да благодари и да отваря сърцето за добротворство, повлияно от добрия християнски пример.”

 

И рече старецът...
"Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател."
Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.