Недели на евангелист Матей: Тълкувание на евангелския текст

С голяма вероятност може да се твърди, че преди разрушаването на Йерусалим от римляните Матей е разпространявал християнството в Палестина сред евреите и по тяхна молба е написал за тях своето Евангелие. Сведенията, които някои по-късни историци (Руфин, Сократ, Никифор Калист) са запазили за дейността на Матей извън Палестина, са много оскъдни и противоречиви, така че не може да им се вярва напълно. Според тези източници Матей проповядва християнството главно в Етиопия, Македония и азиатските страни и умира с мъченическа смърт или в Йерапол, или във Фригия, или в Персия. Според други обаче той умира от естествена смърт в Етиопия или в Македония.

Поводът за написването на Евангелието от Матей не е известен и за него може само да се предполага. Ако Матей наистина е проповядвал Евангелието първоначално на своите сънародници, евреите от Палестина може да са го помолили да им напише за живота на Христос, когато апостолът отиде в други езически страни, и апостолът действително да го е направил. За съжаление това изглежда е всичко, което може да се каже по въпроса.

Що се отнася до целта на написването на Евангелието, тя също може да бъде определена само предполагаемо, въз основа на вътрешното му съдържание. Тази цел, разбира се, е била преди всичко да се разкаже за историческата личност на Христос. Но ако Матей е проповядвал първоначално сред палестинските евреи, съвсем естествено е, че като представя личността и делото на Христос в своето Евангелие, той е имал предвид някои конкретни цели, които да отговарят на желанията и настроенията на палестинските християни. Последните са могли да признаят за Месия само човек, който е очакван от старозаветните пророци и е изпълнение на древните пророчества. Именно тази цел е постигната в Евангелието от Матей, където срещаме редица старозаветни цитати, много умело и в същото време естествено и без ни най-малко напрежение приложени от евангелиста към Личността, която самият той несъмнено признава за изпратения от Бога Месия.

По отношение на времето на написване то е най-ранното от четирите евангелия, написано малко след възнесението на Иисус Христос, във всеки случай преди разрушаването на Йерусалим.

Планът на Матеевото евангелие е естествен и се определя от материала или информацията за Христос, с която евангелистът е разполагал. Той описва ясно и сбито земния живот на Христос от раждането Му до смъртта и възкресението Му. При изпълнението на подобен план не срещаме изкуствено групиране на сведенията, макар че трябва да кажем, че поради стремежа към краткост в Евангелието откриваме многобройни пропуски, а от друга страна, установяваме, че много събития, случили се през повече или по-малко дълъг период от време, са обединени помежду си чрез предимно външна връзка. Това обаче по никакъв начин не пречи на целостта на историята или на нейната цялостна последователност. Човек трябва положително да се зачуди как в хода само на няколко страници от Евангелието с такова умение, толкова просто и естествено е концентриран, може да се каже, неизчерпаем откъм богатство на съдържанието си материал.

Що се отнася до цялостното съдържание на Евангелието, тук срещаме много разнообразни деления. Общото съдържание на Евангелието от Матей може да се раздели на четири основни части:

1) Първоначален разказ за земния живот на Христос преди началото на общественото Му служение (Мат. 1:1-4:11).

2) Дейността в Галилея - период на все по-голяма и все по-нарастваща слава на Христос като Учител и Чудотворец, чиято кулминация е Неговото земно прославление на планината на Преображение (Мат. 4:12-17:8).

3) Междинен период на Христовото служение в Галилея и съседните области, който служи като връзка между прославянето Му и страданията Му в Йерусалим (Мат.17:9-20:34).

4) Последните дни от земния живот на Христос, Неговите страдания, смърт и Възкресение (Мат. 21:1-28:20).

При тълкуванието на евангелския разказ е използвана следната литература:

Ориген (186-254 г.). "Тълкуване на Евангелието от Матей" (Migne, PG 13).

Иларий Пиктавийски (ок. 320-368 г.). "Тълкуване на Евангелието от Матей" (Migne, PL 9).

Йоан Златоуст (347-407 г.). "Тълкувание върху евангелието на свети Матей" (Migne, PG 57-58).

Евсевий Йероним (340-420 г.). "Тълкуване на Евангелието от Матей" (Migne, PL  26).

Григорий Нисийски (370 г. - † след 394 г.). "За Господнята молитва" (Migne, PG 44). "За блаженствата" (ib.).

Августин, Ипонски епископ (354-430 г.). "За съгласието на евангелистите" (Migne, PL 34). "За проповедта на планината" (ib.).

Пасхазий Радберт, католически богослов (IX в.). "Тълкуване на Евангелието от Матей" (Migne, PL 120).

Рабан Мавър (IX в.). "Осем книги с тълкувания на Матей" (Migne, PL 117).

Теофилакт, архиепископ на България (†ок. 1107 г.). "Тълкуване на Евангелието от Матей" (Migne, PG  123).

Евтимий Зигабен (†1119 или 1120 г.). "Тълкуване на Евангелието от Матей" (Migne, PG 129).

Чуждестранни коментатори: Корнелиус а Лапиде (1857 г.), Й. Бенгел (1860), Де Ветте (1857 г.), И. П. Ланге (1861 г.), Майер (1864 г.), Алфорд (1863 г.), Морисън (1902 г.), Меркс (1902 г.), Холцман (1901 г.), Цан (1905 г.), Елън (1912 г.).

Руски коментатори: епископ Михаил (Лузин) "Тълкувателно евангелие според Матей"; проф.  М. Тареев "Философията на евангелския разказ"; Прот. А. В. Горский.  "Историята на Евангелската и Апостолската църква".

***

Глава 1.

1-17. Заглавие. Родословие на Иисус Христос

Заглавие. Евангелието от Матей е със същото заглавие и в руския, и в славянския превод. Но това заглавие не е същото като заглавието на Евангелието на гръцки език. То не е толкова ясно, колкото в руския и славянския превод, и е по-кратко - "според Матей" и в него няма думите "евангелие" или "благовестие". Гръцкият израз "според Матей" се нуждае от обяснение. Най-доброто обяснение е следното. Евангелието е единно и неделимо и принадлежи на Бога, а не на хората. Различните хора само са излагали единственото благовестие или евангелие, дадено им от Бога. Имало е няколко такива мъже. Но в собствен смисъл евангелисти са наречени четирима души: Матей, Марк, Лука и Йоан. Те са написали четири евангелия, т.е. представили са, всеки от различна гледна точка и по свой начин, едно-единствено и общо Евангелие за едната и неразделна Личност на Богочовека. Затова и гръцкото Евангелие гласи: според Матей, според Марк, според Лука и според Йоан, т.е. едно Евангелие на Бога според Матей, Марк, Лука и Йоан. Нищо не ни пречи, наистина, за по-голяма яснота, да добавим към тези гръцки изрази думата Евангелие или Благовестие, както е било правено още в древността, още повече, че заглавията на Евангелията: по Матей, по Марк и т.н., не са принадлежали на самите евангелисти. Подобни изрази гърците са използвали и за други лица, които са писали за нещо. Така например в Деяния на апостолите 17:28 се казва: "както и някои от вашите стихотворци са казали", а буквалният превод от гръцки е "според вашите стихотворци", последвано от собствените им думи. Един от Отците на Църквата, свети Епифаний Кипърски, говори за "първата книга от Петокнижието по Мойсей" (ἡ πρώτη βίβλος τῆς κατὰ τὸν Μωυσέα πεντατεύχου; Epiphanius, Panarion - Adversus haereses, ed. by K. Holl, Epiphanius. [Die griechischen christlichen Schriftsteller 25] Band 1, Leipzig 1915. liber VIII, 4, p. 190:1), което означава, че Петокнижието е написано от самия Мойсей. В Библията думата "евангелие" означава блага вест (напр. 2 Цар. 18:20, 25 - според Септуагинта), но в Новия завет думата "евангелие" се използва само за благата вест или благовестието за спасението, за Спасителя на света.

Мат. 1:1. Родословие на Иисус Христос, син Давидов, син Авраамов[1].

Евангелието от Матей започва с родословието на Спасителя, което е разказано от стих 1 до стих 17. В славянския превод "родословие" е заменено с "родословна книга". Руският и славянският превод, макар и точни, не са буквални. На гръцки това е „βίβλος γενέσεως“. "Библос" означава книга, а "генесеос" (родителен падеж) е непреводима дума както на руски, така и на други езици. Поради това тя е преминала в някои езици, включително и в руския, без превод (генезис). Думата "генезис" обозначава не толкова раждане, колкото "произход", "възникване" (на немски: Entstehung). Като цяло тя обозначава сравнително бавно раждане, по-скоро процеса на раждане, отколкото самия акт, и в думата се има предвид покълването, нарастването и окончателното появяване в съществуване. Оттук е разбираема връзката на еврейския израз, с който започват някои родословия (Бит. 2:4-4:26, 5:1-32, 6:9-9:29, 10:1, 11:10, 27) в Библията, "сефер толедот" (книга на ражданията), с гръцкото "βίβλος γενέσεως".

Евангелието от Матей започва с родословието на Спасителя, което е разказано от стих 1 до стих 17. В славянския превод "родословие" е заменено с "родословна книга". Руският и славянският превод, макар и точни, не са буквални. На гръцки това е „βίβλος γενέσεως“. "Библос" означава книга, а "генесеос" (родителен падеж) е непреводима дума както на руски, така и на други езици. Поради това тя е преминала в някои езици, включително и в руския, без превод (генезис). Думата "генезис" обозначава не толкова раждане, колкото "произход", "възникване" (на немски: Entstehung). Като цяло тя обозначава сравнително бавно раждане, по-скоро процеса на раждане, отколкото самия акт, и в думата се има предвид покълването, нарастването и окончателното появяване в съществуване. Оттук е разбираема връзката на еврейския израз, с който започват някои родословия (Бит. 2:4-4:26, 5:1-32, 6:9-9:29, 10:1, 11:10, 27) в Библията, "сефер толедот" (книга на ражданията), с гръцкото "βίβλος γενέσεως".

На еврейски език множественото число е „Книга на ражданията“, но на гръцки език единственото число е „Генезис“, тъй като последната дума не се отнася за едно раждане, а за цяла поредица от раждания. Ето защо, за да се обозначи множествеността на ражданията, гръцката "генезис" се използва в единствено число, въпреки че понякога се среща и в множествено число. Така че трябва да признаем нашите славянски ("книга на родството", книга на роднините, генеалогия) и руските преводи, ако не напълно, то приблизително точни, и да приемем, че гръцкото ("библос генесеос") не може да се преведе по друг начин, освен с думата "родословие" поради липса на подходяща руска дума. Ако вместо думата "произход" славянският език понякога използва "битие", а понякога "живот", тази неточност може да се обясни със същата причина.

В какво значение се употребява думата "Иисус Христос" в стих 1? Разбира се, в смисъл на собствено име на добре позната историческа личност (така е и в стих 18 - думата "Христос" без определителен член), чийто живот и дело евангелистът възнамерява да представи на своите читатели. Но не е ли достатъчно тази историческа личност да бъде наречена просто Иисус? Не, защото това би било неясно. Евангелистът иска да представи родословието на Иисус, Който вече е бил известен и на юдеите, и на езичниците като Христос и когото самият той признава не като обикновена личност, а като Христос, Помазаника, Месията. Иисус е еврейска дума, преобразувана от Йешуа, което означава Бог Спасител. Същото е и в стих 18. Това име е било разпространено сред евреите. Христос, на еврейски Месия, означава помазан или помазаник. В Стария завет това е било често срещано име. С това име са били наричани еврейските царе, свещеници и пророци, които са били помазвани със свещено масло или елей. В Новия завет името се превръща в собствено име (обикновено обозначено с гръцки определителен член), но не веднага. Според блажени Теофилакт Господ се нарича Христос, защото като Цар царува и властва над греха; като Свещеник принася жертва за нас; и като Господ е помазан с истинския елей - Светия Дух. 

Наричайки една известна историческа личност Христос, евангелистът е трябвало да докаже произхода Му от Давид и Авраам. Истинският Христос, или Месията, е трябвало да произхожда от евреите (да бъде Авраамово потомство) и е бил немислим за тях, ако не е произхождал от Давид и от Авраам. От някои откъси от Евангелието става ясно, че евреите не само са подразбирали, че Христос Месията е произлязъл от Давид, но и че Той е роден в самия град, където е роден Давид (вж. Мат. 2:6). Юдеите не биха признали за Месия никого, който не е произлязъл от Давид и Авраам. На тези праотци са били дадени обещанията за Месията. А евангелист Матей е написал своето Евангелие преди всичко, несъмнено, за евреите. "Нищо не би могло да бъде по-приятно за евреина от това да му каже, че Иисус Христос е потомък на Авраам и Давид" (св. Йоан Златоуст). Пророците са пророкували за Христос като за Давидов син, например Исайя (Исайя 9:7, 55:3), Йеремия (Йер.23:5), Йезекиил (Йезекиил 34:23, 37:25), Амос (Ам.9:11) и др. Затова, след като говори за Христос, или Месията, евангелистът веднага казва, че Той е Син Давидов, Син Авраамов, - Син в смисъл на потомък, както често се среща при евреите. В думите: "Син Давидов, Син Авраамов", както в гръцкото, така и в руското Евангелие, има известна двусмисленост. Възможно е тези думи да се разбират така: Иисус Христос, Който е Син (потомък) на Давид, който е бил (на свой ред) потомък на Авраам. Но също така е възможно: Син на Давид и Син на Авраам. И двете тълкувания, разбира се, изобщо не променят същността на въпроса. Ако Давид е бил син (потомък) на Авраам, то със сигурност Христос, като Давидов син, също е бил потомък на Авраам. Но първото тълкуване е по-близко до гръцкия текст.

Мат. 1:2. Авраам роди Исаак; Исаак роди Яков; Яков роди Юда и братята му;

(вж. Лук. 3:34).

След като казва, че Иисус Христос е син на Давид и син на Авраам, евангелистът, започвайки от стих 2, доказва подробно тази мисъл. Назовавайки Авраам, Исаак, Яков, Юда, евангелистът посочва добре познати исторически личности, на които са дадени обещания, че от тях ще излезе Спасителят на света (Бит. 18:18, 22:18, 26:4, 28:14 и др.).

Мат. 1:3. Юда роди Фарес и Зара от Тамар; Фарес роди Есром; Есром роди Арам;

Мат. 1:4. Арам роди Аминадав; Аминадав роди Наасон; Наасон роди Салмон;

(вж. Лук. 3:32-33.)

Фарес и Зара (Бит. 38:24-30) били братя близнаци. Есром, Арам, Аминадав и Наасон вероятно са родени и живели в Египет, след като Яков и синовете му са се преместили там. Есром, Арам и Аминадав са споменати в 1 Паралипоменон 2:1-15 само по име, но за тях не се знае нищо повече. Сестрата на Наасон, Елисавета, се омъжва за Аарон, брата на Мойсей. В 1 Паралипоменон 2:10 и Числа 2:3 Наасон е наречен "княз" или "началник на синовете на Юда". Той е сред онези, които преброяват народа в Синайската пустиня (Числа 1:7), и е първият, който принася жертва при поставянето на скинията (Числа 7:12) около четиридесет години преди превземането на Йерихон.

Мат. 1:5. Салмон роди Вооз от Раав; Вооз роди Овид от Рут; Овид роди Иесей;

Синът на Наасон, Салмон, е сред съгледвачите в Йерихон, които приютила в дома си блудницата Раав (Нав. 2:1, 6:24). Салмон се оженил за нея. Според евангелиста от този брак се родил Вооз. Но Библията не съобщава, че Раав е била съпруга на Салмон (вж. Рут 4:13, 21; 1 Паралипоменон 2:11). Оттук се прави заключението, че при съставянето на родословието евангелистът е имал достъп до информация, различна от книгите на Стария завет. Четенето на името Раав е неустановено и неопределено: Рахав, Раав, а у Йосиф Флавий е Рахава. По отношение на нея съществуват хронологични трудности. Раждането на Овид от Вооз и Рут е описано подробно в книгата "Рут". Рут е моавка, чужденка, а чужденците са били мразени от евреите. Евангелистът споменава Рут, за да покаже, че сред предците на Спасителя има не само евреи, но и чуждоземци. От разказите за Рут в Свещеното Писание може да се заключи, че нравственият ѝ облик е бил много привлекателен.

Мат. 1:6. Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломон от Уриевата жена;

За Иесей се знае, че имал осем сина (1 Цар. 16:1-13), а според 1 Паралипоменон 2:13-15 - седем. Най-малкият от тях е Давид. Иесей живеел във Витлеем и бил син на Овид, ефратец от Юдиното коляно; по времето на Саул той бил достигнал преклонна възраст и бил най-възрастният сред мъжете. По време на преследването на Давид от Саул той бил в опасност. Говорейки за раждането на Давид от Иесей, евангелистът добавя, че "Иесей роди Давид цар". Няма такава добавка, когато се говори за други царе, които са били потомци на Давид. Може би защото е било ненужно, достатъчно е било да се посочи само Давид като цар, за да се покаже, че с него започва поколението на царете - предците на Спасителя. Давид е имал, наред с други, и синовете Соломон и Натан. Евангелист Матей проследява по-нататъшното родословие по линията на Соломон, а Лука (Лук. 3:31) - по тази на Натан.

Соломон бил син на Давид "от Уриевата жена", т.е. от жена, която преди това е била жена на Урия. Подробностите за това са дадени във 2 Цар. 11-2 и Цар. 12 и са общоизвестни. Евангелистът не споменава името на Вирсавия. Но споменаването ѝ тук е израз на желанието му да посочи отклонение от правилния ред на родословието, тъй като бракът на Давид с Вирсавия е бил престъпление. За Вирсавия се знае много малко. Тя е била дъщеря на Амиел и съпруга на хетееца Урия и по всяка вероятност се е отличавала с много лични добродетели, щом е станала любима жена на царя и е имала значително влияние върху него. По нейна молба Соломон е провъзгласен за наследник на царския престол.

Мат. 1:7. Соломон ражда Ровоам; Ровоам ражда Авия; Авия ражда Аса;

Соломон царува четиридесет години (1015-975 г. пр. Хр.). При него е построен храмът в Йерусалим. Ровоам, или Реговоам, син на Соломон, царува в Юда "само над синовете на Израил, които живееха в градовете на Юда" (3 Царе 12:17; 2 Паралипоменон 10:17). Той става цар на 41-годишна възраст и управлява в Йерусалим в продължение на 17 години (975-957). След него на престола се възкачва синът му Авия, който царува три години (957-955). След Авия царува синът му Аса (955-914).

Мат. 1:8. Аса роди Йосафат; Йосафат роди Йорам; Йорам роди Озия;

След Аса се възцарява Йосафат, или Йегосафат, неговият син, на 35 години, и царува 25 години (914-889). След Йосафат се възцарява Йорам, на 32 години, и царува 8 години (891-884). След Йорам евангелист Матей пропуска трима царе - Охозия, Йоас и Амасия, които царуват от 884 до 810 г. Ако този пропуск е направен не по случайност, поради грешка на преписвача, то причината за изключването на тримата гореспоменати царе от родословието трябва да се търси в мнението на евангелиста, че те не са достойни да бъдат причислени към линията на Давидовите наследници и предци на Иисус Христос.

Мат. 1:9. Озия роди Йоас[2]; Йоас роди Ахаз; Ахаз роди Йезекия;

Правнукът на Йорам, Озия (810-758 г.), в Библията се нарича също Азария. След Озия се възцарява Йофам, или Йоафим, неговият син, на 25 години, който управлява в Йерусалим в продължение на 16 години (758-742). След Йоафам го наследява синът му Ахаз, на 20 години, който управлява в Йерусалим в продължение на 16 години (742-727).

Мат. 1:10. Йезекия роди Манасия; Манасия роди Амон; Амон роди Йосия;

След Ахаз се възцарява синът му Йезекия, който царува 29 години (727-698). След Йезекия на престола се възкачва синът му Манасия, който е на 12 години и управлява 50 години (698-643). След Манасия синът му Аммон или Амон (в евангелието от Матей, според някои ръкописи като Синайския, Ватиканския и др. трябва да се чете Амос, а в други, не по-малко авторитетни и многобройни ръкописи - Амон), 22-годишен, който царува две години (643-641).

Мат. 1:11. Йосия роди Йоаким; Йоаким роди Йехония и братята му, преди да се преместят във Вавилон[3].

Йосия се възкачва на престола на 8-годишна възраст и царува 31 години (641-610 г.). След Йосия синът му Йоахаз, нечестивият цар, който е възкачен на престола от "народа на страната" (4 Цар. 23:30), управлява само три месеца. Но той бил свален от власт от египетския цар. Тъй като Йоахаз не е сред предците на Спасителя, евангелистът не го споменава. На мястото на Йоахаз се възкачва брат му Елиаким, на 25 години, който царува в Йерусалим 11 години (610-599). Вавилонският цар Навуходоносор покорил Елиаким и променил името му на Йоаким.

След него се възцарява синът му Йехония (или Йоахин), който е на 18 години и царува само три месеца (през 599 г.). По време на царуването му вавилонският цар Навуходоносор настъпил към Йерусалим и обсадил града, а Йоахин излязъл при вавилонския цар заедно с майка си, слугите и князете си. Вавилонският цар го взел и го преместил във Вавилон, а на негово място поставил Матфаний, чичото на Йехония, и променил името на Матфаний на Седекия. Тъй като евангелистът проследява по-късната линия от Йехония и вече след преселването му във Вавилон, не е било необходимо да се споменава Седекия. След изселването си във Вавилон Йехония е хвърлен в затвора и остава в него 37 години. След това Евилмеродах, новият вавилонски цар, в годината на възкачването си освобождава Йехония от затвора, разговаря с него приятелски и поставя престола му над този на царете, които е имал във Вавилон. Така с Йехония завършва периодът на юдейските царе, продължил повече от 450 години.

Колкото и да е прост стих 11, тълкуването му съдържа непреодолими и почти неразрешими трудности. В гръцкия текст, и то точно в най-добрите ръкописи, не е така, както в руския: "Йосия роди Йехония (а не Йоаким)... по време на преселението на Вавилон", т.е. във Вавилон. След това в стих 12 е се твърди същото като в руския. Предполага се, че думите от руския превод: "Йосия роди Йоаким; Йоаким роди Йехония" (в курсив) са добавка в оригиналните думи на Матей, макар и много стара, известна още на Ириней през II в. сл. Хр., но все пак добавка, направена първоначално в полето, за да се съгласува родословието на Матей със старозаветното Писание и след това да се отговори на езичниците, които упреквали християните, че името на Йоаким е пропуснато в Евангелието.

Ако споменаването на Йоаким е автентично, тогава е лесно да се види (от руския превод), че от Соломон до Йехония има не 14 рода или поколения, а 15, което противоречи на твърдението на евангелиста в стих 17. За да се обясни този пропуск и да се възстанови правилното четене на стих 11, трябва да се обърне внимание на следното. В 1 Паралипоменон 3:15-17 синовете на цар Йосия са изброени по следния начин: "първородният Йоахаз, вторият Йоаким, третият Седекия, четвъртият Селлум".

От тук се вижда, че Йоаким има трима братя. По-нататък: "синовете на Йоаким: Йехония, синът му, Седекия, синът му“. От това става ясно, че Йехония е имал само един брат. И накрая, "синовете на Йехония: Асир, Салатиил" и т.н. Тук евангелското родословие е почти идентично с родословието от 1 Паралипоменон. В 4 Цар. 24:17 Матфания  или Седекия е наречен чичо на Йехония. Разглеждайки внимателно тези четива, виждаме, че Йосия е имал (втори) син Йоаким, той е имал няколко братя, за които евангелистът не говори, а говори за братята на Йехония, докато според 1 Паралипоменон 3:16 последният е имал само един брат - Седекия, което не съвпада с твърдението на евангелист Матей.

Затова се предполага, че е имало двама Йехонии - първият Йехония, който се наричал още Йоаким, и вторият Йехония. Първоначално Йехония първи се е наричал Елиаким; след това вавилонският цар променя името му на Йоаким. Причината, поради която е наречен Йоаким, е обяснена в още в древността (от Йероним) с факта, че преписвачът лесно е могъл да обърка Йоахин с Йоаким, като е сменил "х" с "к" и "н" с "м". Но името Йоахин лесно може да се чете като Йехония на иврит, поради пълното сходство на използваните съгласни букви в двете имена.

Приемайки това тълкуване, трябва да четем 11-и стих от Евангелието на Матей така: "Йосия роди Йония (Елиаким, Йоаким) и братята му" и т.н.; 12-и стих: "Йехония втори роди Салатиил" и т.н. Срещу това тълкуване се възразява, че подобно посочване на родовете противоречи на обичаите на родословието. Ако горното тълкуване беше вярно, тогава евангелистът би трябвало да го изложи по следния начин: "Йосия роди първия Йехония, първият Йехония роди втория Йехония, вторият Йехония роди Салатиил" и т.н. Изглежда, че тази трудност не се решава от предположението, че "имената на бащата и на сина са толкова сходни, че случайно са били объркани или сбъркани при възпроизвеждането им на гръцки език".

С оглед на това други тълкуватели предлагат, за да решат тази трудност, че първоначалното четене на стих 11 е било: "Йосия роди Йоаким и братята му; Йоаким роди Йехония при вавилонското преселение". Това второ тълкуване е по-добро. Макар че то не е в съгласие с гръцката версия на Евангелието от Матей поради промяната на думите "и братята му", която се потвърждава от древни и важни ръкописи, може да се предположи, че това е направено по грешка от древните преписвачи. В подкрепа на последното тълкуване може да се изтъкне, че съществуващият гръцки текст, т.е., както е посочено по-горе, "Йосия роди Йехония и братята му при (в руския превод "преди") вавилонското преселение", не може да се приеме без такива или други промени и преправки и е очевидно погрешен, защото Йосия е живял не при или по време на вавилонското преселение, а 20 години преди това.

Що се отнася до Йер. 22:30, където за Йоаким се казва: „Така казва Господ: запишете тоя човек като лишен от деца, като човек, злополучен в дните си“, думите „лишен от деца“ се обясняват със следващите изрази за пророка, от които става ясно, че децата на Йоаким няма „да седнат на Давидовия престол и да управляват в Юдея“. Именно в този последен смисъл трябва да се разбира изразът „лишен от деца“.

Мат. 1:12. А след преселението Вавилонско, Йехония роди Салатиил, а Салатиил - Зоровавел;

(вж. Лук. 3:27).

Сред синовете на Йехония в 1 Паралипоменон 3:17 се споменава Салатиил. Но според 1 Паралипоменон 3:18-19 Йехония има още един син, Федаия, и от него се ражда Зоровавел. По този начин в Евангелието на Матей отново изглежда има пропуск - Федаия. Същевременно на много други места в Свещеното Писание и у Йосиф Флавий Зоровавел е наречен син на Салатиил (1 Езд. 3:2; Неем. 12:1; Аг. 1:1, 12, 2:2, 23; Йосиф Флавий, "Юдейски древности". (С. Петербург, 1900 г., книга XI, глава 3, 1 (преиздадена: Москва, 1994 г., т. 1, с. 442) и т.н.). За обяснение на тази трудност се предполага, че Федаия, според обичайния закон, е взел за себе си жената на починалия Салатиил и по този начин децата на Федаия са станали по закон деца на Салатиил, неговия брат.

Мат. 1:13. Зоровавел роди Авиуд; Авиуд роди Елиаким; Елиаким роди Азор;

Мат. 1:14. Азор роди Садок; Садок роди Ахим; Ахим роди Елиуд;

Мат. 1:15. Елиуд роди Елеазар; Елеазар роди Матан; Матан роди Яков; 

Според 1 Паралипоменон 3:19 и следващите стихове, сред синовете и внуците на Зоровавел няма Авиуд. Въз основа на сходството между еврейското и гръцкото име се приема, че Авиуд е идентичен с Годавяг (1 Паралипоменон 3:24) и с Юда (Лук.3:26). Ако това е така, отново е налице пропуск в стих 13 от Евангелието на Матей. Родословието на горепосоченото място от книгата Паралипоменон е посочено по следния начин: Зоровавел, Анания, Исайя, Шехания, Неария, Елиоенай, Ходавях.

Въпреки че добавянето на шест души би приближило родословието на Матей до родословието на Лука по брой поколения и пълна разлика в имената, отъждествяването на Авиуд с Ходавиах е твърде съмнително. Някои съвременни коментатори обаче приемат това обяснение. За хората след Зоровавел и може би Авиуд, споменати в стихове 13-15, не се знае нищо нито от Стария завет, нито от съчиненията на Йосиф Флавий, нито от Талмуда или други писания. Може само да се отбележи, че това противоречи на мнението, че евангелистът е съставил родословието на Спасителя само на основата на Библията, или най-малкото не подкрепя това мнение.

Мат. 1:16. Яков роди Йосиф, съпруг на Мария, от която се роди Иисус, наречен Христос.

(Срв. Лук. 3:23.)

Според евангелистите Матей и Лука родословията ясно се отнасят до Йосиф. Но Матей нарича Яков баща на Йосиф, а Лука - Илия (Лук.3:23). А според преданието бащата и майката на Мария са Йоаким и Анна. Спасителят обаче, според ясния разказ на Матей и Лука (Лук.1:26, 2:5), не е бил син на Йосиф. Защо тогава евангелистите е трябвало да съставят и поместят в своите Евангелия родословие на Христос, което всъщност не се отнася за Него?

Повечето коментатори приемат, че Матей проследява родословието до предците на Йосиф, за да покаже, че Иисус не е роднина на Йосиф, а негов законен син и следователно наследник на правата и привилегиите му като Давидов потомък.

От друга страна, Лука, макар че в родословието си споменава и Йосиф, всъщност разказва за родословието на Мария. Това мнение е изразено за първи път от църковния писател Юлий Африкан (III в.), чийто откъс е записан в "Църковната история" на Евсевий (1:7), повторено е с изменения при Амвросий Медиолански в тълкуванието му на Евангелието от Лука и е било известно на Ириней (Irenaeus Lugdunensis, Adversus haeres, liber 3:32).

Мат. 1:17. И така, всички поколения от Авраам до Давид са четиринадесет рода, от Давид до Вавилонското преселение - четиринадесет рода, а от Вавилонското преселение до Христос - четиринадесет рода.

Думата "всички" стои най-близко до поколенията, които Матей брои от Авраам до Давид. В следващите изрази на този стих, когато изчислява по-късните родове, евангелистът не повтаря тази дума. Следователно най-простото обяснение на думата "всички" изглежда следното. Евангелистът казва: "всички", споменати от мен в това родословие, "родове от Авраам до Давид" и т.н. Числото 14 едва ли е било свещено число сред юдеите, макар че е било съставено от повтарящото се свещено число 7. Възможно е да си помислим, че евангелистът, след като е преброил четиринадесет рода от Авраам до Давид, както и от Йехония до Христос, е искал да покаже известна закръгленост и правилност в броенето на родовете, затова е приел числото 14 и за средния (царски) период на своето родословие, като за тази цел е пропуснал някои поколения. Този подход е донякъде изкуствен, но е в съответствие с обичаите и мисленето на евреите. Нещо подобно има и в Битие 5:3 и следващите стихове, в Бит. 11:10 и по-нататък, където от Адам до Ной и от Ной до Авраам са преброени до 10 рода. Под "родове" се има предвид поколенията от баща към син.

Така родословието на Христос според Матей може да се представи по следния начин:

1. Авраам. Исаак. Яков. Юда. Фарес. Есром. Арам. Аминадав. Наасон. Салмон. Вооз. Овид. Йесей. Давид.
2. Соломон. Ровоам. Авия. Аса. Йосафат. Йорам. Озия. Йоафам. Ахаз. Йезекия. Манасия. Амон (Амос). Йосия. Йоаким.
3. Йехония. Салатиил. Зоровавел. Авиуд. Елиаким. Азор. Садок. Ахим. Елиуд. Елеазар. Матан. Яков. Йосиф. Иисус Христос

(следва) 

Бележки:

[1] В синодалния превод на БПЦ: Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Бел. пр.

 [2] В синодалния превод на БПЦ: „роди Йоатам“.

 [3] В синодалния превод на БПЦ: „през време на преселението Вавилонско“.