Йоан, глава 9. 1 – 41 Излекуването на слепородения
Йоан 9:1. И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
Вървейки по пътя от храма, Христос видял един човек, сляп от рождение, който вероятно седял при храмовите порти заедно с други слепи просяци (срв. Деян. 3:2). Че срещата със слепородения е станала след тръгването на Христос от храма (Йоан 8:59), личи от съединителната частица „и“, стояща в началото на първия стих, както и от липсата на такива изрази като например „след това” или „отново”, които се поставят, за да обозначат известен интервал между събитията (срв. Йоан 2:12; Йоан 5:1; Йоан 8:12).
Йоан 9:2. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
„кой е съгрешил“. Този път с Господа са били и Неговите ученици, чието присъствие не се споменава при разговора на Христос с юдеите (Йоан, глава 8). Учениците се обръщат към Господа с теоретичен въпрос: как да си обяснят обстоятелството, че слепороденият толкова страда? Кой е виновен за неговото мъчително положение? В Стария Завет учениците очевидно не са могли да намерят обяснение. Наистина, макар че законът на Моисей казва, че Бог наказва децата за греховете на родителите до трето и четвърто поколение (Изх. 20:5), но от друга страна, пророците са предвъзвестявали, че с настъпването на Царството на Месия това ще бъде отменено и всеки ще бъде наказван само за своята лична вина (Иер. 31:29 и сл.; Иез. 18:2 и сл.). За апостолите това Царство изглеждало като вече настъпило от момента, когато ангелите са възвестили мир на целия свят след раждането на Христос. Този сляп човек обаче очевидно им се е струвал роден след раждането на Христос. Как би могъл Бог да го накаже за греховете на родителите му, след като на земята се е установил мир? Но другото обяснение – личната вина на родения сляп човек – тук не подхождало, защото този сляп човек със сигурност не е имал време да извърши нещо престъпно, преди да се роди.
„за да се роди сляп“ (ἵνα). Междувременно, според общоприетия еврейски възглед, болестта все пак е трябвало да има за своя причина нечия вина: да се мисли така давал повод и Сам Христос (срв. Йоан. 5:14).
Йоан 9:3. Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
Христос не признава, че това правило има всеобщ характер. Не е имало извършено никакво особено престъпление нито от родителите на изцеления слепец, нито от него самия (което е и невъзможно). Болестта е била изпратена на слепеца, за да се проявят върху него делата Божии. Това разбира се, не значи, че човекът е ослепял, за да се прояви впоследствие върху него силата Божия (Климент Римски, Беседа XIX, 2) или славата на Сина Божи (така тълкува това място свети Йоан Златоуст) или за да се извърши върху него някое от Божиите дела. Христос иска само да каже, че Божията грижа за хората, която в по-голямата си част остава скрита за човешките очи, се е разкрила върху слепия. Да, дълго време делата на Божия промисъл не са били ясно видими за хората, но сега те се разкриват в делото на Божия Син – Месията. Изцелението на слепия, което Христос възнамерявал да извърши, Той разглеждал като едно от проявленията на Божия промисъл за хората.
Йоан 9:4. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
Йоан 9:5. Докле съм в света, светлина съм на света.
„докле е ден.. настъпва нощ“. „Да, – сякаш казва Христос, – и онова действие, което възнамерявам да извърша над слепия, е само една брънка от веригата на многото дела на Моето призвание. Такива дела Аз трябва да извърша много, а време остава много малко. Имам да извърша много такива дела, а времето е много кратко. Трябва да се бърза. Скоро ще настъпи нощ, т.е. възможността да действам видимо, открито за всички, ще Ми бъде отнета".
„светлина съм на света“. Христос възвестява на всички Евангелието на спасението (срв. Йоан 8:12; Йоан 1:4, 9), както слънцето изпраща винаги на хората чувствена светлина (Йоан 11:9). Като истинска светлина на света Христос желае да прогони мрака, в който живее слепият, т. е. иска да го направи зрящ. И тъй като чрез това действие на Христос ще се прояви съкровената дейност на Бога, то ясно е, че изцелението на слепия в очите на Христос е имало символично значение: то разкривало, че Бог желае да изцелява и духовно слепите. Слепецът е символ на човека в неговото естествено състояние, неспособно за подобаващо разбиране на целта на своето съществуване. Затова той се нуждае от просвещаване с Христовата светлина, за да достигне истинско познание и започне свят живот – възраждане (Йоан 3:3 – 7) или освобождаване чрез Сина (Йоан 8:31 – 36). По този начин със Своето последно изречение Христос придава особен символичен характер на чудото, което следва.
Йоан 9:6. Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
Йоан 9:7. и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
„направи калчица“. Същият символичен характер се проявява и в действието, което Христос използва при изцелението на слепия човек. Вместо с една дума да изцели слепия, както е извършвал Своите чудеса в другите случаи (срв. Йоан 2:7; 4:50; 5:8; 6:10), сега Христос прави калчица от плюнка, помазва очите на слепия с тая калчица и го изпраща да се умие в Силоамската къпалня. Сам евангелистът очевидно придава голямо значение на тези подробности.
Какво е означавало първото действие? Широко отворените очи на слепия създавали впечатлението, че вижда. Но Христос му замазва очите с кал – да не изглежда човекът зрящ, щом в действителност не вижда! По същия начин човекът, който по природа няма познание на истината и даже е неспособен да я познае, но въпреки това си въобразява, че има такова познание, на такъв човек ще му бъде отнет този фалшив признак на зрение с ръката на Христос, за да получи след това истинско познание.
„иди се умий“. Към това отрицателно действие се присъединява и положително, което се изразява в заповедта на Христос към слепия да се умие в Силоамската къпалня. Сам евангелистът ни обяснява смисъла на тази заповед. Името на извора, където Христос изпратил слепия, означава според тълкуванието на Йоан „пратен“ (Силоам, по-точно на еврейски „Шилоа“). Йоан очевидно долавя в Силоамския извор символ на Месия, изпратен от Бога за просвещението на хората.
Йоан 9:8. А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
Йоан 9:9. Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
Йоан 9:10. Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
Йоан 9:11. Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
Йоан 9:12. Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
Слепият незабавно изпълнил указанието на Христос. Към това го подтиквало естественото желание да се възползва от всяко средство за изцеление на своята болест, а от друга страна, до него са могли да достигнат слуховете, че Христос е чудотворен целител (Йоан 5:5 – 9; 7:21). По този начин у слепия вече имало наченки на вяра. Но, получил изцеление, той не отива да потърси Христос, а бърза към вкъщи. В разговорите със своите съседи и други хора, които са го виждали да седи по-рано при портите на храма, той говори за своя благодетел като за почти непознат човек: знае само името на своя Лечител, а къде е Той – това не било известно на излекувания човек.
Йоан 9:13. Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
Йоан 9:14. А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
След известно време излекуваният слепец беше отведен при фарисеите от юдеите, които най-ревностно се стремели да изпълняват Мойсеевия закон. Те не можели да се примирят с мисълта, че се е появил чудотворец, който извършва изцеления в събота, когато са забранени дори такива незначителни работи като приготвянето на калчица от слюнка. Фарисеите, при които бил отведен Христос, се смятали за специалисти в разграничаването на това какво може и какво не може да се прави в събота. Къде са се намирали тези фарисеи по това време, не е казано.
Йоан 9:15. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
Йоан 9:16. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
Йоан 9:17. Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
Йоан 9:18. Но юдеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал.
По този повод сред събралите се фарисеи нямало единно мнение. За да решат как един човек може да извърши чудо в нарушение на Моисеевия закон, фарисеите решили отново да разпитат изцеления човек. Когато изцеленият ги уверява, че Христос е "пророк", т.е. в непосредствено общение с Бога, фарисеите, наричани от евангелиста юдеи заради враждебното си отношение към Христос (срв. Йоан 6:41, 8:48), решават да твърдят, че изцеление не е било извършено. Надявайки се да намерят подкрепа за това твърдение, те поканили родителите на изцеления човек.
Йоан 9:19. и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
Йоан 9:20. Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
Йоан 9:21. а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
Йоан 9:22. Това казаха родителите му, понеже се бояха от юдеите; защото юдеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христос.
Йоан 9:23. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
На въпроса на фарисеите действително ли бившият слепец е техният син, родителите на слепия отговорили, че той наистина е техен син и че се е родил сляп. Как е станало неговото изцеление, те не знаят, защото не са присъствали на него. Не казват нищо за Христос като виновник за изцелението на техния син, защото, по забележката на евангелиста, са се страхували от юдеите, т. е. от членовете на Синедриона (срв. Йоан 7:48), които били решили да отлъчват вярващите в Христос от синагогата или от израилското общество. Отлъченият пък се лишавал от някои важни преимущества: например, в неговия дом не можело да се извършва обрязване, да се оплакват мъртви и накрая, до него не можел да се приближава на повече от четири лакти никой освен жената и децата му.
Йоан 9:24. Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
Йоан 9:25. Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
Фарисеите отново искат да изтръгнат от излекувания човек някакво доказателство срещу Христос. Може би са очаквали изцеленият да каже, че Христос е използвал някакви заклинателни формули (вж. Мат. 12:24 и сл.). Сега те вече са постигнали съгласие помежду си и по отношение на Христос. "Ние знаем – казват те, – че този човек е грешник!" По тяхна молба изцеленият слепец трябва да "въздаде слава на Бога", т.е. искрено да разкрие всичко, което знае за Христос. Но той не искал да се впуска в разсъждения дали Христос е или не е грешник; изглеждало му напълно достатъчно да знае само, че Христос го е изцелил от слепотата му.
Йоан 9:26. Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
Йоан 9:27. Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
Тогава фарисеите отново задават въпроса по какъв точно начин е станало изцеляването, но добилият кураж човек вече сам с насмешка ги пита дали и те не желаят да станат ученици на Христос.
Йоан 9:28. А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
Йоан 9:29. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
Фарисеитеq разбира се, се почувствали обидени от такъв отговор на човек, спадащ към „проклетото простолюдие” (срв. Йоан 7:49). Тяхното раздразнение ги подтиква да се обърнат с ругателство към изцеления (ἐλοιδόρησαν). Наричат го ученик на Христос, макар че в действителност той не е бил още такъв, а себе си гордо наричат ученици на Мойсей. При това, противно на тяхното по-предишно твърдение („ние знаем” в стих 24), тук те казват, че не знаят откъде е Христос, т. е. откъде Той черпи Своето учение и сили. Сега те се страхували да кажат, както са казвали преди, че Христос е грешник и следователно не е от Бога, тъй като фактът на изцелението, извършено от Христос, е бил пред очите на всички.
Йоан 9:30. Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
Йоан 9:31. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
Йоан 9:32. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
Йоан 9:33. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
Изцеленият човек се възползва от затруднението на фарисеите и с чувство за хумор посочва своето изцеление, което би трябвало да изясни на фарисеите кой е Христос. Той припомня на учените фарисеи това, което всъщност е било добре известно на всеки израилтянин ("ние знаем"), а именно, че благочестието и изпълнението на Божията воля е условие за чуването на всяка молитва. Изцеленият човек вижда в чудото, извършено от Христос, именно такова чуване на молитвата (срв. Йоан 11:41 и сл.). Той възхвалява Христос за това, че е извършил върху него чудо, за което никой и никога преди това не е чувал, и заключава, че Христос е от Бога.
Йоан 9:34. Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
Изгубилите самообладание фарисеи заявили на изцеления, че той очевидно се е родил грешник, обременен с грехове още при раждането си. Те казали това, имайки предвид неговата болест, която според тях била причинена от греховете му (срв. Пс. 50:7; 57:4). След това го изгонили. С това те ясно са показали, че нямат какво да възразят на истината, която този обикновен човек от простолюдието изрекъл (стих 31). От своя страна, пострадалият заради Христос човек показал с поведението си, че в него постепенно се извършил преход от доверието, което първоначално имал към Христос като към чудотворен изцелител, към вяра в Него като Божи пратеник, като благочестив и силен молитвеник, комуто Бог дава власт да върши чудеса.
Йоан 9:35. Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божи?
„ти вярваш ли в Сина Божи“. Когато Христос чул от някого, че фарисеите са изгонили изцеления човек, Той се обърнал към него, за да му помогне да постигне пълна вяра в Него. Като го срещнал, Христос го попитал дали вярва в Божия Син. Така Христос показал на изцеления, че Му е известно как той Го защитавал пред фарисеите. Изцеленият, както беше посочено по-горе, твърдял, че Иисус е от Бога (стих 33). В това изповядване се криел вече зачатък на вяра в Иисус като изпратен от Бога Месия. Слепецът сигурно е разбрал, че Христос не напразно го е изпратил да измие очите си в Силоамския извор. Той не можело да не разбере, че неговият изцелител с това му му намеквал за идването на „пратеник от Бога“ (Силоам означава значи „пратен“).
Цан, Голцман и някои други четат, основавайки се на някои древни текстове, този въпрос като: "Вярваш ли в Сина Човешки?" Но едва ли подобна промяна на текста е основателна. Христос, макар и да се е наричал Човешки Син, едва ли би го употребил в този случай, защото сред евреите това не е бил общоприет израз за Месия и слепецът нямало да разбере какво е имал предвид Христос.
Йоан 9:36. Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
По онова време юдеите заради унизителното си положение били обхванати от мисълта за пратеника, който трябвало да дойде от Бога, за да облекчи страданията им, за онзи Месия, който им бил обещан от пророците. И в душата на слепеца, естествено, е могла да проблясне надеждата: а не е ли неговият изцелител онзи Месия, Когото и той чакал? Та този човек бил извършил нечувано чудо... И ето, Христос откликнал на нуждата на изцеления да узнае истината и довел мисълта му за Себе Си до пълна зрялост. Той пита изцеления: вярва ли в Него като в Месия? Терминът „Син Божи” тук несъмнено е имал не метафизично значение, а теократично: той означавал в настоящия случай „Месия”, тъй като изцеленият в настоящия момент можел да го разбере само в този смисъл. Излекуваният човек охотно откликнал, питайки: „а кой е Той?” Усещайки, че Месия е близко до него, той сякаш казва: „та къде е Той? Искам по-бързо да отида при Него!”
Йоан 9:37. Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
„видял си Го“. Желанието на излекувания да види Месия се сбъдва. Христос му казва, че той вече е „видял“ Месия – видял Го е, разбира се, когато се отворили очите му. Месия и сега стои пред него („говори с тебе“).
Йоан 9:38. А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
Изцеленият изповядал своята вяра в Христос като в обещания Месия и Му се е поклонил като на Божествен Пратеник (срв. Йоан 4:24).
Йоан 9:39. А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
„за съд дойдох“. Различното отношение към Христос от страна на фарисеите и изцеления слепец подтиква Господа да каже, че е дошел на този свят за съд на човеците, така че слепите да прогледнат, а виждащите да станат слепи. Думат „съд” (κρῖμα) обозначава тук не съдебното производствоо, (κρίσις), провеждано по определени закони и правила: не с такава цел е дошъл Христос този път (срв. Йоан 3:17). Под "съд" тук трябва да се разбират последиците, които появата на Христос с проповядването на Евангелието ще има за хората: едни ще могат да приемат тази проповед, други – не. В това ще проличи разликата между хората, която досега е била скрита. Можем да кажем, че "съдът" тук се отнася до това, което се случва в душата на човека (срв. Откр. 17:1; Рим. 3:8).
Йоан 9:40. Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?
„нима и ние сме слепи“. Фарисеите разбрали думите на Христос по такъв начин, че Той нарича тях, фарисеите, слепи – разбира се, в духовен смисъл, и че само в Него те могат да намерят изцеление от своята слепота. Това обаче ги обидило. Нима те се нуждаят от такава услуга от страна на Христос? Та те са достатъчно просветени хора!
Йоан 9:41. Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.
Но Христос отговаря, че би било много по-добре, ако бяха слепи, т. е. изобщо да не познават истината. В такъв случай би могло да им се помогне, както Христос е помогнал и на слепородения, и нямаше да имат грях, т. е. нямаше да бъдат виновни за упоритото противопоставяне на Христос, което идва от тяхната лъжлива увереност, че истината им е вече известна. Фарисеите се гордеели със своето познаване на закона или, както казва апостол Павел, смятат, че са призвани да учат невежите, тъй като в своя закона те виждат ненарушим, непроменящ се „образец на познание и истина“ (Рим. 2:20). На такива хора, които не изпитват потребност от духовно изцеление, не може да се помогне!
Намерението, с което евангелист Йоан помества в своето Евангелие този разказ, вероятно е било да покаже на своите читатели християни чрез конкретния случай, че Христос е „светлина на света“ и дава „светлината на живота“ на онези, които Го търсят (Йоан 8:12). А на онези, които не приемат Неговото свидетелство и Го отхвърлят, Той ще донесе съд, изразяващ се в това, че те ще останат в мрака на незнанието и греха. А подробностите от разпита, проведен от фарисеите на изцеления и неговите родители, евангелистът предава, за да покаже как фарисеите всячески се стараели да внушат на народа, че Христос не е извършил никакво чудо. Преди това Йоан описва как юдеите не приемат думите на Христос (7-ма гл.), а сега добавя, че те не искат да признаят и извършеното от Него дело. По-рано те не се осмелили да оспорят факта на чудото (Йоан 5), но сега стигат дотам да отрекат самото чудо, въпреки неговата очевидност. Става ясно, че омразата им към Христос се е усилила, а от друга, че са решили да подавят всяка симпатия към Христос сред народа, дори като изопачават фактите.
