Пророческият феномен, срещан на страниците на Стария Завет, впечатлява и буди интереса на изследователя и вярващия човек. Ако юдаизмът е дълбоко вкоренен в Петокнижието и историческата литература, то пророческите книги са в голяма степен христоцентрични, не само защото пророците са предсказали с впечатляваща точност идването на Месия – Христос, но и защото с религиозната си идея те стоят непосредствено до Пророка от Назарет.
Определен интерес представлява появата на старозаветното пророчество и конкретни негови ранни представители (Авраам, Моисей, Мариам), както и развитието на това служение в периода след настаняването в Обетованата земя и след Плена (Самуил, Илия, Елисей и пророците-писатели).
Най-често свързваме пророческото служение с дара на предсказването, но това е само един аспект от многообразната му дейност, която е много по-широка, по-обхватна – религиозна, социална, политическа.
Всичко това ми се стори достатъчно основание да предложа в учебния план на Богословския факултет дисциплина „Старозаветното пророчество“, като се опитам да я представя пред академичната общност, а и сега пред четящата публика в различни форми, с различни средства, по нов начин.