Днес се навършват 11 години от кончината на един от забележителните православни богослови-библеисти в България - професор доктор Славчо Вълчанов Славов (16.7.1940-28.1.2013 г.). Почти целият му живот премина като преподавател в Духовната академия "Св. Климент Охридски" и след това - Богословския факултет на едноименния Софийски университет. Известен е както с отличната си преподавателска работа, така и с научните си трудове, а в последните две десетилетия от живота си той беше и един от авторите на новия превод от оригиналните езици на Библията, Стар и Нов Завет, издаден от Българското библейски дружество. Създаването и утвърждаването на катедрата по богословие в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" до голяма степен се дължи на него. Славчо Вълчанов беше и добър църковник, умел църковен певец и вдъхновен проповедник. Неговите студенти помнят и сигурно никога няма да забравят лекциите на проф. Вълчанов, който обичаше Свещеното Писание и запалваше в сърцата на студентите си тази любов. Затова неговите колеги и ученици (сред които са повечето български архиереи, свещеници, богослови) с молитва към Бога и днес казват: Бог да прости Своя раб Славчо!
В негова памет публикуваме академичната му лекция от началото на преподавателската му кариера. Изнесена е по повод празника на св. Трима Светители, произнесена на 30 януари 1977 година в аулата на Духовната академия в София.