Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Църквата, културата и руският национализъм

Написана от Сергей Чапнин

S ChapninТезиси от изказване на асамблеята на Съвета по външна и отбранителна политика, 9 април 2011 г.

Когато размишляваме върху културата, национализма, езика и модернизацията, ние търсим правилната картина на света. Нещо ни подсказва, че сме я изгубили и че не можем по никакъв начин да я намерим. И че този проблем е неизмеримо по-голям от търсенето на конкретните механизми и инструменти на модернизацията.

Тук аз не си поставям за задача да представям позицията на Руската православна църква по тези въпроси. По-скоро това са размишления върху църковния контекст на проблемите, на които е посветена днешната ни среща.

Културата: постсоветското versus руското

В дискусията вече прозвуча, че ние се намираме в постимперско състояние. Дори две десетилетия по-късно ние не сме в състояние да говорим равнодушно за разпада на Съветския Съюз. Все пак, както и преди ние наричаме нашия свят руски. Ние искаме да говорим за руския народ и руската култура. Когато всичко това вече отдавна е съветско или, по-точно, постсъветско. И това не е някакво „замразено”, а активно развиващо се постсъветско. Аз съм убеден, че за описване на обкръжаващата ни действителност ние използваме неверни понятия.

Св. Марк Ефески и Флорентийската уния – Глава 7

Написана от Архим. Амвросий (Погодин)

St Mark EugenikosСмъртта на Константинополския патриарх Йосиф. Обсъждането на въпроса за първенството на папата и за това, кога точно в божествената Литургия се извършва освещаването на светите Дарове. Трактатът на св. Марк Ефески за освещаването на светите Дарове

От съдържанието на предишната глава и приведените творения на св. Марк Ефески може да се види какъв напрегнат характер са възприели събитията. Въпросът вече не е бил за съединяването на църквите, а за живота и смъртта на Православната църква. От една страна, ние виждаме предателството – съзнателното и с нищо не можещото да бъде оправдано предателство – на православието, поддържано от жестокия натиск от страна както на латиняните, така и на императора, а от друга – отчаяната борба, която е водена от единици, а най-добре казано от един-единствен човек – св. Марк Ефески, при от време на време появяваща се подкрепа от страна и на някой друг; една борба за запазване на православието, за опазване от нарушаване на православната вяра и на най-светите нейни догмати.

В тази глава ни предстои да продължим изложението на последващите събития.

„Зная един човек в Христа…” 20

Написана от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

elder sophrony saharovЗаключение

В началото на тази книга говорих върху въпроса как богословието и аскетичният живот и като цяло църковното управление и пастирското служение могат да бъдат приведени в единен синтез. И, както вече отбелязах, хармоничното съчетаване на тези три аспекта на църковния живот срещнах при стареца Софроний, един боговдъхновен богослов, истински исихаст и достоен отец и пастир. Предполагам, че вече достатъчно ясно изложих това в предходните глави.

Бог ми дарува голямото щастие да го познавам и сам о. Софроний направи всичко възможно, за да ми разкрие богатството на своето сърце и богословие. Пазя в сърцето си образа на блажения старец, винаги му се моля и търся неговото застъпничество.

Запазил съм три посвещения, с които той подписа три от своите книги, които ми подари В тях се отразява цялото богатство на неговото сърце, на неговия богословски ум. Старецът ги написа с уверената ръка на талантлив художник. Първото бе написано в книгата His life is mine (Неговият живот е мой), която ми подари на Пасха, 1977 г.:

„На преосвещения архимандрит Йеротей,
в знак на братските връзки на любовта в Христа,
архимандрит Софроний,
светата Пасха, 1977”.

Есхатологията в епохата на апокалиптиката

Написана от Борис Маринов

Apokalypsis Orama Eyaggelistou„Тогава светът ще види Господа
да идва върху облаците небесни”

(Дидахия 16, 8)[1]

„Ето, ида скоро” – така говори Господ на апостола, евангелиста и боговидеца Йоан в книгата, подпечатала Неговия Нов Завет с човечеството (Откр. 3:11 и др.). „Дойди, Господи” – така отговарят учениците, особено като завършек на всяко свое богослужение, в първите столетия след Петдесетница. За тези неща обаче, – за това горещо желание и тази истинска готовност за още една, Втората среща с Господа, ние главно четем и знаем, че са съществували някога, в едно много далечно минало на Църквата. Не можем да ги чуем днес, да ги почувстваме като водещо настроение и нагласа сред съвременната християнска, църковна общност.

На тяхно място отдавна звучат добре познатите многолетствия, а сред всички обяснения и оправдания за тази промяна най-често се изтъква и най-правдоподобно звучи необходимостта от още и още „време”. От време за покаяние. В личностен и в общностен план. И това обяснение щеше да звучи съвсем приемливо, ако можеше да потисне натрапчивото усещане, че чрез него в действителност ловко се маскира нещо друго – желанието „този свят” просто да продължи съществуването си такъв, какъвто е. Независимо, че формално продължава да се изповядва обратното.

Раят в перспективата на Сътворението, Църквата и Пакибитието

Написана от Мариян Стоядинов

Ampelos 2Богословската традиция на Църквата не третира рая просто като сюжет от началото на свещената история. Раят не остава в миналото, нито е невъзвратимо загубен и колкото и парадоксално да звучи, не е и пределна цел на човешкото съществуване. В разбирането на отците, на което ще се спрем в настоящия текст, раят, насаден в „Едем, на изток” е своеобразна врата към Царството небесно. В тази своя интерпретация и те, както и всеки дръзнал да разглежда тази тема, се основават на краткото свидетелство на Божието откровение.

Раят и райското състояние на човека са описани лаконично в книга Битие: „… И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло” (Бит. 2:8-9).

Творение след дните

От горните стихове личи, че раят не е създаден в шестия ден, заедно с останалото творение и човека, а след като творението е завършено и е произнесена последната оценка за него: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро – ден шести” (Бит. 1:31). В тълкуванието си преп. Симеон Нови Богослов обръща изрично внимание на факта, че раят е последното, което Бог твори. В своето четиридесет и пето слово той пише:

Защото след като създал всичко друго, [след като] създал и човека, и си починал в седмия ден от всички дела, които сътворил, [Бог] насадил рай в Едем на Изток, като царско жилище, и въвел в него човека, когото създал, като цар. Но защо Бог не устроил рая в седмия ден, а го насадил на Изток, след като бил завършил цялото творение? Защото Той, като провиждащ всичко, извел в битие и подредил цялото творение в порядък и благочинна последователност; а седмия ден определил да бъде по образа на вековете, които трябвало да дойдат впоследствие във времето, а рая насадил след тези седем дена, да бъде образ на бъдещия век.[1]

Пасхалната светлина

Написана от Свещ. Стенли Харакас

Fr Stanley HarakasКогато дъщеря ми Катрин беше на 16 години, тя и нейни приятели решиха да поставят пиесата „Иисус Христос Суперзвезда”. За представлението родителите на тези актьори се събрахме в хола на едни от съседите. Съпругата ми и аз бяхме впечатлени от нашите актьори-аматьори. Впечатлени бяхме и от самата пиеса, преди края на представлението. Разпването на Иисус бе изпълнено по драматичен и затрогващ начин. Изпуснато обаче беше нещо много важно – нямаше никакво споменаване за Възкресението.

В посланието на Църквата новозаветните четива ни насочват към неразкъсваемата връзка между Велики петък и Великден. В книга Деяния (5:30;10:39; 13:29) св. апостол Петър говори за смъртта на Иисус чрез повесване на дърво и веднага добавя: „Него Бог възкреси на третия ден” (10:40). В своето Първо послание до коринтяните св. ап. Павел определя Евангелието, чрез което те [коринтяните] се спасяват, като състоящо се от проповед, „че Христос умря за греховете ни, … че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна” (15:1-4). Евангелието според Йоан пък ни казва, че Петър и Йоан повярвали, когато посетили празния гроб, въпреки че те „… още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите (20:9). Срещата на жените мироносици с ангела при гроба св. ев. Марк описва така: „Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук” (16:6).

Този пасаж от Евангелието според св. Марк е и четивото, избрано за драматичната пасхална служба в източно-православната традиция. Службата се извършва в полунощ на Светата и велика събота – точно както започва и Денят на Възкресението.

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме