Изповядвайки Христос днес

Един от основните принципи на християнския живот е, че близостта до Христос води и до взаимна близост между християните. Но тази близост по необходимост влече след себе си напрежение и дори трагедии, защото в този свят има сили, съпротивляващи се на Христос. По този начин не само християнското послание, като такова, на практика води до разделения – „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч“ (Мат. 10:34), а и Самият Иисус в земния Си живот е заобиколен от спорове. Неговото собствено физическо присъствие е нямало магически обединяващ ефект, нито Неговото учение, или ученията за Него, са водели към автоматично единодушие. Когато Той е поучавал, налице е бил един постоянен конфликт дори сред „религиозните хора“ от Неговото време. Христос е бил дори обект на тяхната омраза, като е предупреждавал за същото и Своите ученици, защото „няма слуга по-голям от господаря си“ (Иоан 15:20). Историята на Църквата е изпълнена с доктринални стълкновения около самоличността на Христос и смисъла на Неговото дело. И всички страни в тези стълкновения са имали претенцията, че са „близо“ до Него и че изразяват Неговото учение по адекватен начин.

В какъв смисъл тогава ние казваме, а ние наистина казваме това, че единството на Църквата е единство в Христа? Защото е ясно, че християнската ни вяра не ни позволява да търсим каквато и да било друга форма на единство или какъвто и да било друг модел, който да би направил Църквата една. Единството в Христа е действително мистериално по природа. То не следва някакъв изключително мисловен модел. То не е ограничено до някакво единство на убежденията, нито представлява просто емоционална вярност към възлюбения Учител. А дори и да включва и да предполага тези модели, те все още не го изчерпват. Каква тогава е неговата природа?

Цялата статия: Изповядвайки Христос днес

Шестодневът

Продължение от „Радва се новото творение“

Цялото богослужение на Православната църква се подразделя в три кръга: Дневен, Седмичен и Годишен. Към първия от тях, Дневния кръг, принадлежат онези служби, които се извършват всекидневно, бидейки предвидени за едно или друго време от деня или от нощта. Всяка от тези служби има своя специфичен исторически произход и – по своето съдържание – отговаря на определени възпоменания и моменти от нашето религиозно съзнание. Така например, в службата на Полунощницата ние подражаваме на будността на светите ангели, както и припомняме Христовото Възкресение и предстоящото Негово Второ пришествие. В богослужението на Третия час се припомня за слизането на Светия Дух над светите апостоли, в Шестия час – за Разпятието, в Деветия час за смъртта, и т. н.

В Годишния кръг влизат служби и молитвословия, които се променят всеки ден, в зависимост от деня, месеца или седмицата на Поста или Петдесетница, и т. н.

Цялата статия: Шестодневът

Понятието за развитие в богословското мислене

„Докато господстваше убеждение, че човекът се е развил от животното, се смяташе също за доказано, че Новият Завет е възникнал късно и е обусловен от всякакъв род исторически обстоятелства“, пише Романо Гуардини. Става дума за влияние върху богословското мислене на естественонаучни понятия за развитие, които водят началото си от Дарвин. Върнем ли се по-назад, ще видим, че Хегел със своето философско понятие за развитието дори е изпреварил английския естествоизпитател. Ясно е, че освен експеримент или изворознание, науката представлява свързана с определени предпоставки интерпретация. Понятието за развитие е легнало в основата и на определена биологична теория, на определена историографска методология. Върху западното богословие то е влияло за известно време в две разновидности: просвещенско-идеалистическа и романтическо-идеалистическа.

Цялата статия: Понятието за развитие в богословското мислене

Буквар на вярата – Глава седма. Човекът

Продължение от Глава шеста. Светът

Образ

В Преданието на неразделената Църква и в нейното православно историческо продължение научаваме истината за човека, като изучаваме откровението на истината за Бога. И това е така, защото не ни е достатъчна една описателна антропология (която днес могат да ни предложат и т. нар. „науки за човека“), а търсим тълкувание на самия факт на човешкото съществуване, осветляване на онези пластове от човешкото битие, които остават недостъпни за обективна обосновка.

В писменото предание на Божиите откровения, т. е. Св. Писание на Църквата, Бог се открива като личностно Битие, а човекът, сътворен по образа на Бога – също като личностно битие, макар и тварно по естество. Тази отправна връзка на човека към Бога, която е самият начин на съществуването на човека, е изобразена още в първите страници на Стария Завет по един поетичен и символичен начин, от който християнската мисъл винаги е черпила основните предпоставки на църковната антропология.

Цялата статия: Буквар на вярата – Глава седма. Човекът

Мястото и значението на Българската православна църква в българското общество в края на Студената война според френските дипломатически извори

Въведение

След започнатата от съветския лидер Михаил Горбачов политика на сближаване с държавите от западното геополитическо пространство начело със САЩ обществено-политическото развитие на държавите от Източния блок започва да представлява интерес за Франция, която е една от водещите страни в т. нар. Западен лагер. Поради това в края на Студената война (1986-1990 г.) от френските дипломатически мисии постъпват различни телеграми, анализи и прогнози за обществено-политическото развитие на страните от Източния блок, включително в религиозната сфера, която е особено важна с оглед свободното упражняване на религиозните свободи, което е част от основните права и свободи, застъпени в т. нар. Трета кошница от Хелзинския заключителен акт, подписан през 1975 г., и спазването на които се превръща в основно средство за натиск от Запада над страните зад т. нар. „Желязна завеса“. От наличните френски документи за религиозния живот в България може да се направи анализ на неизследваната до този момент проблематика – какво е мнението и по какъв начин френската дипломация възприема ролята и позициите на Българската православна църква (БПЦ) в обществения живот на страната.

Цялата статия: Мястото и значението на Българската православна църква в българското общество в края на Студената...

Българското Освобождение и архимандрит Галактион Хилендарец (1830-1894)

Най-страшни, тежки и мъчителни дни преживяло населението от Елена и околността ѝ заедно с дядото духовник, чорбаджиите и първенците през бурната пролет на бунтовната 1876 г., най-вече когато войсковата част, която временно пребивавала в Елена за пазене на реда, а най-вече за парализиране на въстаническите приготовления и движения, била заменена с един табор от 200-300 души башибозуци, вербувани от най-свирепите и жестоки турци от Тузлука (днес района около гр. Търговище, бел. ред.), алчни за клане, обир и грабеж, под главатарството на най-свирепия, най-жестокия в целия Търновски санджак звяр в човешки образ, известния търновски първенец и богаташ Хаджи Дервиша. Извън кражбите и грабежите, вършени ежедневно над мирното и трудолюбиво население, оскотелите башибозуци често са проявявали престъпни волности, нанасяли побоища и заплашвали със сеч и клане, манифестирайки тази закана с явното точене на ятаганите си по улици и мегдани.

- Ужасите и страхотиите – казваше ми един ден покойният дядо архимандрит Галактион, – които преживя населението, ние – духовенството, първенците и дори чорбаджиите, не се поддават на описание. Те само се чувстват от тези, които са ги преживели. Благодарение на Всевишния ужасните дълги дни преминаха и постепенно станаха все по-добри и по-добри, докато най-после изгря зарята на отдавна мечтаната златна свобода – духовна и политическа.

Цялата статия: Българското Освобождение и архимандрит Галактион Хилендарец (1830-1894)