(Следва) 

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК

ЗА КНИГАТА:

"Толковая Библия" (Библията с тълкуване, или Обяснителна Библия), издадена под редакцията на проф.Александър Павлович Лопухин (1852-1904). Първото дванадесеттомно издание излиза в Санкт Петербург от 1904 до 1913 г. като безплатно приложение към списание "Странник". Всяка година е отпечатван по един том, а през 1912 и 1913 г. - по два.

Началото на издаването на "Толковая Библия" е обявено в октомврийския брой на "Странник" от 1903 г. В анотацията на предстоящото издание се посочва по-специално, че пристъпвайки към него, редакционната колегия смята, че отговаря на най-настойчивата и спешна нужда на нашето духовенство и на цялото общество. С всяка изминала година Библията става все по-разпространена в обществото и сред духовенството и не е далеч времето, когато тя ще се превърне в настолна книга във всеки благочестив дом. Да се даде на пастирите на Църквата, както и на всички любители на четенето на Божието слово като цяло, ръководство за правилно разбиране на Библията, да се обоснове и защити истината от изопачаването й от лъжеучители, както и ръководство за разбиране на много неясни места в нея - това е целта на това издание."

"Толковая Библия" в никакъв случай не е строго научно издание, тъй като на преден план е желанието на авторите към духовно назидание на читателите, както и желанието им да подкрепят достоверността на Библията чрез позоваване на данните на позитивната наука. Съотношението между научния и духовно-образователен подход, както и нивото на коментарите е различно в отделните книги, тъй като в написването им са участвали голям брой автори с различно научно ниво и виждане на проблема.

Работата по обяснителната Библия започва под редакцията на Александър Павлович Лопухин, професор по богословие. Но за съжаление Александър Павлович умира в разгара на творческите си сили през август 1904 г. и работата по това уникално издание е продължена от неговите наследници. Последният том е публикуван по-малко от година преди Първата световна война.

Смъртта на учения, за щастие, не води до прекратяване на основните му издателски проекти. Издаването на "Толковая Библия", продължено от наследниците на Лопухин, е завършено през 1913 г. В рамките на десет години са публикувани дванадесет тома, които последователно предлагат на читателя коментар и тълкуване на библейските текстове на всички книги от Стария и Новия завет.

Самият Александър Павлович Лопухин имал време да подготви само коментар на Петокнижието на Мойсей, който съставлявал първия том на "Толковая Библия". Започвайки с историческите книги на Стария завет на Библията (книгите Иисус Навин, Съдии, Рут и книгите Царства), с работата се заемат изтъкнати руски библеисти: професорът от Киевската духовна академия свещеник Александър Александрович Глаголев; професорът от Петербургската духовна академия свещеник Фьодор Герасимович Елеонски; професорът от Казанската духовна академия Василий Иванович Протопопов; професор Владимир Петрович Рыбинский от Киевската духовна академия, професор Василий Никанорович Мишцин, професор Александър Иванович Покровски от Московската академия, професор Михаил Николаевич Скабаланович от Киевската духовна академия, професорът от Петербургската духовна академия Иван Гаврилович Троицки; професорът архимандрит (по-късно епископ) Йосиф, свещеник Михаил Фивейски, К. Н. Фаминский и протойерей Николай Орлов.

През последния век „Толковая Библия“ е използвана в обучението на българските студенти по богословие и в семинариите, като през годините на български език са излизали откъси, предимно от тълкуванието на Петокнижието, както и тълкувание на евангелието от Йоан.

За читателите на „Двери“ предлагаме превод на тълкуванието на евангелието от Матей, за да стане новозаветната тематика достъпна на по-широк кръг хора, интересуващи се от Божието слово.

За превода на български език е използвано новото редактирано издание на „Толковая Библия“, в което се отстранени много неточности на оригиналния вариант: Толковая Библия, или Комментарии на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Завета : в 7 т. / под ред. А. П. Лопухина. - Изд. 4-е. - Москва : Дар, 2009.

Използван е новозаветният текст по синодалното издание на БПЦ.

Христос е бил първият от тримата разпънати на Голгота, Който „издъхва“. Земята помръква и се разтриса, а Адът вижда Сина и Словото да слиза в неговото царство и разбира „злото“, което го е сполетяло и унижило.

Често пъти разпънатите на кръст са губели усещанията си на кръста и са умирали след часове. Понякога войниците счупвали костите на краката им, за да им причинят по-голяма болка, шок, но и да не могат да се опират на краката си, а тялото им да виси само на ръцете. Тогава от силно кръвотечение и допълнителното затруднено действие на белите дробове те умирали бързо.

Днес е неделята на мироносиците. В този ден и през цялата седмица след него песнопенията в православното богослужение са посветени на няколкото жени, следвали Иисус Христос през време на Неговата проповед в Галилея, Самария и Юдея, помагали на делото Му, а след това станали и първите свидетелки на възкресението Му. Заедно с тях се чества паметта и на двама видни юдеи, Никодим и Йосиф, неявни ученици на Спасителя, които участвали при погребението на Иисус, а Йосиф от почит и обич към Учителя дори предоставил за погребението Му гроба, изкопан в имота му за самия него.

Имената на жените-мироносици не са точно известни или поне не на всички жени, както не е известен и точният им брой. Но Бог ги знае „по лице“ и по сърце и отдавна ги е приютил в Своето небесно царство, за да са винаги при Него, при Неговия въплътил се, пострадал, умрял за нашите грехове и възкръснал от мъртвите Син, та да гледат те Неговата вечна слава. Това е наградата на жените-мироносици за тяхната вярност, обич, трудове, жертвоготовност.

Мощите (гр. λείψανα, лат. reliquiae) са тленните останки на светците, почитани от Църквата като светиня, изпълнена с благодат и притежаваща дара на чудотворството. Мощите са почитани от най-ранния период на християнството, вероятно от грижа за телата на мъчениците. Още в такъв стар паметник като “Мъченичеството на Поликарп (Смирнески)” (ум. ок. 155 г.), става дума за това, че костите на мъченика, останали след изгарянето му, са “съкровище, по-ценно от скъпоценен камък и по-чисто от злато”; общността е искала да ги притежава, за да “стане част от святата му плът". Свидетелства за почитане на останките на мъчениците през следващото столетие (III) намираме при Киприян Картагенски и Дионисий Александрийски. Съхраняването на мощите на мъченика се е възприемало като продължаващо негово съприсъствие в църковната общност, като манифестация на победата над смъртта, постигната от Христос, подал на светеца благодатта на спасението, и повторение на мъченическия подвиг.

Преданието в Православната църква не е автоматично и автоматизирано следване и възпоменаване на миналото, а живо, динамично осъществяване на вечната истина на Богoвъплъщението.

Преданието в Църквата е дарът, който приемаме от Христос – чрез апостолите и предстоятелите в евхаристийното събрание, и залог, който се пази от и в Църквата. Св. ап. Павел говори за него: „Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен…“ (1 Кор. 11:23-27).

Като подчертава този евхаристиен характер на Преданието, св. Ириней Лионски, епископ на църквата в Галия (ок. 140-202 г.), казва, че то обхваща Христос, т. е. Църквата, Кръщението, епископите и верните, правата истинска вяра, даровете на Светия Дух, църковния и богослужебния порядък и организация.[1]