В по-старо време и двете власти, държавната и църковната, в известен смисъл имали един и същ предмет на грижа: народа. Императорът и всеки управник бил отговорен за народа. От църковна страна обаче много бързо било осъзнато, че църковното ръководство не е някаква безтелесна глава. Главата съществува като част от тялото. Но днес то сякаш все повече прилича на глава без тяло. Защото кой сериозно би твърдял, че в днешна Гърция гърците са християни в такава степен, че Църквата реално да ги изразява? Казваме: "90% са християни“. Но само защото някога сме ги кръстили. Колко години ще поддържаме заблудата, че човек е християнин само защото е кръстен? Едно е да си кръстен, друго е да си християнин. Ето, успяхме до го постигнем това... Кръщаваме ги малки деца, които още не могат да придобият съзнателно отношение към вярата. После те минават през живота, следвайки някакви обичаи, формалности и навици, но това само по себе си не ги прави християни.
Затова оттук нататък Църквата (и особено нейното ръководство) трябва да бъде много внимателна и предпазлива. Църковното управление трябва да бъде внимателно в начина, по който се обръща към народа. То трябва да престане да адресира послания „към народа“. Народът не иска да бъде поучаван по този начин. Ако ще пише, нека отправя поучение към християните, а не „послания към народа“, сякаш всички са поданици на някакъв обичан владетел, както може би е било в по-стари времена. Но днес няма такъв „любим на народа владетел“. Какво да се прави, трябва да сме наясно с това.
Трябва също да осъзнаем ясно, че ръководството на Църквата е призвано да бъде именно това, за което говори Христос – първият да бъде последен, а началстващият да бъде като слуга. То никога не бива да забравя тези Христови думи.
После, Църквата трябва да изразява своята вяра, да отправя своето слово към онези, които вярват в Христос. Не бива да налага върху цялата страна чрез кесаря, чрез държавната власт, възгледите, които християните имат по определени въпроси. Това само ще накара хората да намразят Христос и Църквата.
До неотдавна, преди 20–30 години, водехме пред свещеника всеки клетник с леви възгледи, който не вярваше в нищо, за да сключи брак. Иначе децата му нямаше да могат да наследят имуществото му, понеже друга форма на брак просто не съществуваше. Какви са тези неща?! Нима това е добро? Всичко, в което няма свобода, няма никаква връзка с Христос. Всичко, което е наложено насила, е от дявола. Точка и край. Задължителното добро и насилственото „благоустройство“ са дела на дявола, не на Бога, не на Христос. Христос казва: „Който иска“. Когато Петър Му казва: „Всички си тръгнаха“, Христос му отговаря: „Да не би и ти да искаш да си отидеш?“ (срв. Йоан 6:67).
Ако не разберем тези неща, ако не си поемем дъх, за да се освободим от стреса на задължителното „така трябва“, няма да успеем да убедим хората в нищо.
Разбира се, че не съм съгласен с абортите. Разбира се, че не съм съгласен с гражданския брак на еднополовите двойки и т.н. Но какво означава това? Че трябва да го наложа на всички? Не. Трябва да се научим да разговаряме по разумен начин с хората, които не са християни. Да кажем: нека разграничим отделните въпроси, нека видим къде има реални правни проблеми, нека намерим практически решения. Може да се даде юридическа защита там, където е необходимо, без обаче това да се представя като установяване на нова норма или като нещо равнозначно на естествения ред... Но да започнеш да излизаш, да крещиш и да се гневиш – защо? Християните нямат нужда абортите да бъдат забранени, за да не прави един християнин аборт. Не е нужно нещо да бъде забранявано, за да не го прави християнинът.
Не е допустимо някой да плаши християните, като им казва: „Ако искаш да се кремираш, няма да ти отслужа погребение.“ Какво говориш? Това не е богословски проблем, а традиция, установен обичай. Научи хората, които искат, да я уважават като древна християнска традиция. Но разбери и хората, които по психологически или други причини търсят някакво друго решение. Помогни им да разберат, че за тебе най-важното е личността на Христос и Възкресението. Ако личността на Христос и Възкресението са начинът, по който живееш, тогава дори да те изгорят, дори да те изпекат, да те изпържат, ако щеш, какво значение има? Нима няма да има възкресение? Възкресението не е повторно сглобяване на старото тяло. То е ново сътворяване. Ако не разберем това, сме жалки, когато говорим за възкресението, без да знаем какво е то, а именно – ново творение.
Образите от миналото – сухите кости и т. н. - описват именно това: че от безжизнено състояние Бог отново създава живот. Но състояние без живот е и нищото. Защото Христос сътвори света от нищото. И нека бъдем реалисти: в такъв дълъг исторически период останките от човешките същества, които са си отишли, вече са изчезнали. Нима Христос ще има затруднения с това при Възкресението? Нима може някой да си мисли, че човек ще възкръсне в същата форма, в която е умрял? Един старец с деменция ще възкръсне пак така, и едно бебе, починало безпомощно, така ли ще възкръсне? Това е смешно и даваме повод да се хули Христос, въобразявайки си, че това е автентичната вяра.
Нека си спомним думите на св. Киприян Картагенски, който казва, че Христос е истина, а не обичай. Много добре развива това отец Георги Флоровски в онази негова забележителна книга „Свещено Писание, Църква, Предание“, която е основополагаща, ако човек иска да стане християнин по православен, правилен начин. А ние само повтаряме на хората: „Ама обичаят е такъв…“ Не бива така, това не е аргумент. Защо измъчваш другия човек? Колко ще издържи той на това? Накрая, както казват англичаните, заедно с мръсната вода ще изхвърли и бебето. Ще се умори от всичко това и ще каже: „Хайде, махайте се всички оттук.“
Авторът архим. Теодосий Мардзухос е клирик на митрополията на Никопол и Превеза в Гърция, бивш протосингел на митрополията, сега енорийски свещеник. Известен проповедник, той е и отговорен редактор на богословските издания на издателство "Йона".
