Днес бих искал да бъда с тези, които изпитват болка. Да направя едно предаване и да бъда в компанията на хората, които страдат от тежка болест, от сериозни и нелечими заболявания, от рак в напреднал стадий или в начален и се тревожат. Ако на теб ти е весело и искаш да продължиш радостната програма на деня, отмини. Но аз не мога, защото често покрай мен гърмят бомби, чиито осколки минават толкова наблизо, че и аз усещам нещо от ужаса на тази война и се потрисам. Едно е слушаш за другите - да знаеш, че еди-кой си се разболял, друг е в риск, трети умрял от тази болест, четвърти ще видим дали ще живее, а друго да чуваш това за твоите близки, приятели и познати, духовни братя, духовни чеда, роднини и най-страшното – за себе си. Да дойде часът да чуеш, че ти самият имаш такава болест. Разбрал ли си това? То идва внезапно. Ти тичаш със 180 км. в час по пътя на живота, не по магистрала, а в живота, тичаш, имаш желание да стигнеш някъде и внезапно пред теб пада нещо, огромен скален блок и рязко удряш спирачки! И край, спираш, вече не тичаш. Защо? Защото животът ти се променя! Защо се променя? Защото се е появила болест, която преобръща всичко, а на теб ти се струва, че полудяваш.
Разговор с академик А. Г. Чучалин, член на Руската академия на медицинските науки
Новият грип, който се превърна в пандемия, и най-вече паниката и страхът, които се създават у хората, извежда на повърхността нещо изключително важно, свързано с психологическата несигурност и екзистенциалния страх на съвременния човек.
Библейското разбиране за медицината е много важно за нас: то винаги остава ориентир за всеки, който вярва в Бога. Въпреки това е твърде трудно да се сравнява медицината на днешния ден с лечебната практика от библейските времена. Имаме предвид не само трудността да се съпостави библейската терминология, която е във висша степен метафорична, със съвременната международна класификация на болестите, но и самата психология на отношението към болестта.
