Съвместно изявление на православните епископи в Германия, прието на 23 юни т. г. по време на 22-ото заседание на Конференцията на православните епископи в Германия, провело се в Кьолн

Пандемията, която беше предизвикана от коронавируса, се отразява не само върху икономическия и обществения живот, но оказва сериозно влияние и върху живота на Църквата. Както и повечето религиозни общности, Православната църква в Германия се намира в трудно положение. Тя също непрекъснато се сблъсква с нови и нови противоепидемични мерки под формата на разпореждания и ограничения на федерално и провинциално равнище, които създават затруднения за богослужебния живот, особено за отслужване на светата Евхаристия, и дори заплашват да го спрат.

С настоящото Православната епископска конференция на Германия (Die Orthodoxe Bischofskonferenz in Deutschland – ΟΒKD) напомня, че Евхаристията и евхаристийното общение на вярващите са неотменими за църковния живот, и набелязва възможни решения, които биха подпомогнали енориите и вярващите за справяне със сегашната ситуация.

Днес бих искал да бъда с тези, които изпитват болка. Да направя едно предаване и да бъда в компанията на хората, които страдат от тежка болест, от сериозни и нелечими заболявания, от рак в напреднал стадий или в начален и се тревожат. Ако на теб ти е весело и искаш да продължиш радостната програма на деня, отмини. Но аз не мога, защото често покрай мен гърмят бомби, чиито осколки минават толкова наблизо, че и аз усещам нещо от ужаса на тази война и се потрисам. Едно е слушаш за другите - да знаеш, че еди-кой си се разболял, друг е в риск, трети умрял от тази болест, четвърти ще видим дали ще живее, а друго да чуваш това за твоите близки, приятели и познати, духовни братя, духовни чеда, роднини и най-страшното – за себе си. Да дойде часът да чуеш, че ти самият  имаш такава болест.  Разбрал ли си това? То идва внезапно. Ти тичаш със 180 км. в час  по пътя на живота,  не по магистрала, а в живота, тичаш, имаш желание да стигнеш някъде и внезапно пред теб пада нещо, огромен скален блок и рязко удряш спирачки!  И край, спираш, вече не тичаш. Защо? Защото животът ти се променя! Защо се променя? Защото се е появила  болест, която преобръща всичко, а на теб ти се струва, че полудяваш.