Глава 8. 1 – 3. Жените, които служат на Христос. 4 – 8. Притчата за сеяча. 9 – 18. Тълкуване на притчата. 19 – 21. Истинските роднини на Христос. 22 – 39. Преместването на Христос с учениците Му на източния бряг на Генисаретското море. 40 – 56. Изцелението на кръвотечивата жена и възкресяването на дъщерята на Иаир.
Лука 8:1. След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте,
Евангелието на Лука ни дава известна представа за естеството на всекидневния живот на Христос по това време (Лука 8:1 – 3). Той го прекарва в постоянни обиколки, започвайки от Капернаум като център, през всички околни градове и села на Галилея. По време на тези пътувания Той постоянно бил придружаван от избраните от Него дванадесет апостоли, както и от малка група благочестиви жени, дълбоко предани Нему, които, било от чувство на родство, било от благодарност за изцелението на болестите им, се посветили да служат на Христос и Неговите апостоли и се грижели да ги снабдяват с провизии и с всичко необходимо. Докато Христос е бил зает с божествената Си проповед, Той не е имал възможност да се грижи за материалните си нужди и задоволяването им е било поето от тези благочестиви жени. Имената на някои от тези жени, които са придружавали Христос в служението Му, са запазени от евангелистите в знак на благодарност за техните любящи грижи.
Лука 8:2. и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
"Мария Магдалена" (вж. тълкуванието към Мат. 27:56).
“от която бяха излезли седем бяса”. Този израз обозначава изключителната сила на демоничното обладаване: "седем" в езика на Свещеното Писание е символ на пълнота (вж. Мат. 12:45). Според Й. Вайс това показва, че Мария седем пъти през живота си е страдала от бесноватост. Що се отнася до доста широко разпространеното рационалистично мнение, че Мария е била просто изключително нравствено разпусната жена, което евангелистът е искал да обозначи със забележката си, на това разбиране противоречи използваният за Мария термин "излекувана" (τεθεραπευμέναι), който означава чудотворно излекуване от действителна, а не мнима бесноватост.
Лука 8:3. и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.
Само евангелист Лука говори за жените, които по време на проповедническите пътувания на Христос с 12-те апостоли Му служели с имуществото си.
В тази близка приятелска атмосфера обаче нямало нищо, което да прилича на комунизъм, защото няма и най-малки признаци, че имуществото на всеки от Христовите ученици и най-близките Му последователи е било вложено в една обща каса. Вярно е, че учениците Му оставили всичко, но те не продавали имуществото си, за да внесат получените средства в общата каса (Мат. 19:27, срв. Мат. 19:21). Някои от тях все още притежавали частни средства (Мат. 10:9), а жените, които ги придружавали, имали собствено имущество (Лука 8:3). Когато Христос платил храмовия данък за Себе Си, Той не го платил в същото време и за Своите ученици, защото плащането му било представено на тях. Безвъзмездните пожертвования са били използвани за задоволяване на обикновени нужди, като Той не е приемал дори тези пожертвования от учениците Си, въпреки че се е смятало за допустимо равините да приемат възнаграждение от своите ученици: "даром получихте", казва Той, "даром давайте" (Мат. 10:8). Той не приемал никакви парични дарове от хората, нито пък позволявал на учениците Си да събират милостиня, както книжниците позволявали на своите ученици. Единствените дарове, които Той приемал, били гостоприемство и подслон, които винаги Му били осигурявани в приятелска Галилея. От време на време Той получавал дарения от благочестивите жени, които Го следвали, но противно на алчността на равините, Той използвал тяхната щедрост само за да посрещне непосредствените Си нужди. Малкият кръг от най-близките Му последователи никога не е търпял нужда, а дори е бил в състояние да дава милостиня и макар че Учителят очевидно никога не е имал пари със Себе Си, Той ясно е отличавал Себе Си и учениците Си от просяците (Лука 22:35, Мат. 10:9, Мат. 17:27, Мат. 26:9, Йоан 13:29).
“домакин Иродов”. Висша длъжност в двора на Ирод, вероятно Антипа, нещо подобно на по-късното камердинер (вж. Мат. 20:8).
“Сусана” – неизвестна личност.
Тези жени служили на Христос до Неговата кръстна смърт (вж. Лука 24:10).
Лука 8:4. А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
Евангелист Лука разказва притчата за сеяча по сходен с Матей и Марк начин (Мат. 13:3 – 9, Марк 4:1-9), но с някои съкращения. Вж. тълкуванието съответно към текстовете на Матей (тук) и Марк (тук).
“говори с притча” – машал, παραβολή, алегория. В съчиненията на еврейските равини това е била любима форма за излагане на една или друга истина. Обикновено те са предшествани от въведение: ״Ще ви разкажа една притча. Какво е подобието на една позната вещ? На това и това" и т.н. (Едерсхайм, 1, стр. 581). Така че притчака не е била непозната на евреите, защото още в Стария Завет има опити да се изяснят някои истини по този начин (Съд. 9:7 – 16, Ис. 5:1 и сл., Йезек. 13:11 и сл.), а по времето на Христос тя е била в постоянна употреба сред равините.
Основната ѝ черта е представянето на нравствената или религиозната истина в по-жива форма, отколкото е възможно при обикновеното изложение, и за тази цел учителят използва най-обикновени и добре познати явления от природата или обикновения живот – явления, сравнението с които ярко представя пред очите на слушателите излаганата истина и я запечатва трайно в паметта им. По същността си притчата е близка до баснята, доколкото допуска възможността за въвеждане на измислени събития в разказа; но се различава от нея по това, че постоянно държи на правдоподобността и не позволява да се приписват на тези или други участници, изведени в нея, такива свойства, които са им чужди по природа.
Бидейки изключително проста, тя в същото време винаги се характеризира със сериозен и възвишен характер; и от най-простите явления извлича най-дълбоките истини, способни да се запечатат трайно в съзнанието на слушателите. Целият заобикалящ ни живот предоставя неизчерпаем материал за притчите на Христос, който с наистина божествена мъдрост въплъщава в тях истината за Небесното Царство. Сеячът на близкия склон, плевелите в полето, обикновеният кълн от синапено зърно, квасът в тестото, случайно намереното от орача съкровище и много други неща от този род Му служели като повод да представи под най-завладяваща форма най-дълбоките истини, които човешкият ум може да възприеме. Макар че и други учители не без успех са използвали формата на поучението, само при Христос тази форма е получила онзи истински божествен и възвишен характер, който е превърнал притчата в едно от най-силните средства за влагане на най-великите истини на Божието царство в сърцето на човечеството.
Лука 8:5. излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
Първото от тези чудесни поучения е притчата за сеяча, която изобразява самото начало на насаждането на Божието слово в сърцето на човека. В страна като Галилея нищо не би могло да бъде по-познато и по-разбираемо от образите и картините, представени в тази притча; а самият сеяч би могъл да бъде там, пред очите на всички, и да сее току-що разорана нива на близкия хълм, спускащ се към езерото.
“излезе сеяч”. Сеячът е Божият Син, Който “излезе" от недрата на Отца, от Неговата съкровеност и стана видим. Кой излезе? Този, Който винаги сее. Защото Синът Божий не престава да сее в душите ни: Той сее добри семена в душите ни не само когато поучава, но и чрез този свят и чрез онези явления, които се извършват с нас и около нас. Той не е излязъл оттам, за да погуби обработващите земята или да изпепели страната, а само за да сее. (блаж. Теофилакт).
Лука 8:6. а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
Лука 8:7. други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
Лука 8:8. а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Лука 8:9. А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?
"Учениците" в този случай са дванадесетте апостоли (вж. казаното в стих 1).
Въпреки необикновената простота и яснота на притчата, дори учениците не разбрали смисъла ѝ и когато Спасителят се връщал в дома на апостол Петър в Капернаум, те не пропуснали да поискат нейното обяснение.
Лука 8:10. Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
“та” – по-правилно е "тъй че, за да" (ἵνα ), вж. Марк 4:12.
Спасителят не се забавил да даде на апостолите, като бъдещи наследници на Неговото дело, подробно обяснение на тази притча. Когато Го попитали защо говори на народа с притчи, Спасителят отговорил, че това е единствената форма на учение, която може да бъде използвана за поучаване на хората, "които като гледат, не виждат, и като слушат, не чуват, и не разбират", защото, по думите на пророк Исаия, "сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря." (Ис. 6:9 – 10). Нека поне тези външни образи се запечатат в паметта им, за да могат, при по-благоприятно настроение, да им послужат като средство да проникнат в по-дълбокия им смисъл, който все още не им е възможно да разберат. Само на избраните ученици е дадено да "познаят тайните на Небесното Царство" и на тях, като на вестители на тези тайни, Спасителят може да предложи обяснение на външните образи на притчата.
Лука 8:11. Тая притча значи: семето е словото Божие;
За обяснението на притчата вж. тълкуванието към Матей 13:10 – 17; Марк 4:10 – 25.
Евангелист Лука тук следва най-вече Марк.
Лука 8:12. а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;
Лука 8:13. а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;
Лука 8:14. а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;
“в живота си се задавят от грижи” (преводът на бълг. език е по смисъл). По-правилно би било да се преведе: "ходейки" или "живеейки" (в гръцкия текст тук стои глагол πορεύειν: ὑπὸ μεριμνῶν καὶ πλούτου καὶ ἡδονῶν τοῦ βίου πορευόμενοι). Думите: от грижи, богатство и светски наслади са определение към думата "ходейки" или обозначение на мотивите на това "ходене". Хората, следователно, слушат словото, но в делата си се ръководят от други фактори – грижи и т.н., и чрез това словото се подтиска като семена, растящи между тръни, които не узряват.
Лука 8:15. а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
“в добро и чисто сърце”, т.е. в нравствено прекрасно и добро (καλῇ καὶ ἀγαθῇ) сърце, а такова сърце се създава чрез пречистващото действие на слушаното слово (Йоан 15:3).
“с търпение”, т.е. като постоянстваме в словото, като се държим неизменно за него. Това е казано в противовес на "отстъплението", посочено в стих 13.
Лука 8:16. И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
Лука 8:17. Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
Лука 8:18. Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.
“който няма, ще му се отнеме”. Тук евангелист Лука е по-конкретен от Матей и Марк: той казва, че някои хора само си въобразяват, че са постигнали някакъв напредък в нравственото усъвършенстване, а в действителност не са постигнали нищо. И ето, скоро и тази утеха ще бъде отнета на такива хора – цялото им нравствена нищета ще бъде разкрита.
Точно в това се състои цялата тайна на благодатта, която Бог умножава в душата на светците и която в по-малка степен се излива върху главата на безразличните.
Лука 8:19. И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.
Евангелист Лука съобщава за идването при Христос на Пресвета Богородица и Неговите братя в съответствие с разказаното от Марк (Срв. тълкуванието към Марк 3:31 – 35 и Мат. 12:46 – 50).
Лука 8:20. И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
Лука 8:21. А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.
“Но тъй като Христос дойде да спаси целия свят и да направи всички хора братя, Той казва: Моя Майка и Мои братя са онези, които слушат Божието слово; след това, тъй като само слушането не спасява никого, а само осъжда, Той допълва: и го изпълняват. Защото е необходимо да се слуша, а заедно с това да се изпълнява” (блаж. Теофилакт).
Лука 8:22. Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.
Лука 8:23. Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.
В езерото внезапно се разразила една от онези страшни и силни бури, които са толкова обичайни за тази дълбока котловина на земното кълбо. Галилейското езеро, разположено в дълбоката си падина, заобиколено от всички страни с хълмове, обикновено е красива местност с чисто огледална повърхност, която отразява както крайбрежните хълмове, така и безоблачното небе. Но тишината му е измамна, защото от време на време от североизточните и източните проломи и теснини (вади) внезапно излизат вихрушки, които бързо раздвижват водата и дотогава спокойното езеро и се превръщат в бясна стихия със заплашително надигащи се и безпорядъчно кипящи вълни. Ветровете от източната пустиня, които се разразяват над обширните открити равнинни възвишения на Хавлонитида и Гауран, се устремяват с необикновена сила през тесните проломи и ждрела на източния бряг на езерото и бързо раздвижват самото езеро. Езерото е разположено на шестстотин метра под нивото на Средиземно море, поради което въздухът над повърхността му става необичайно разреден под въздействието на горещите слънчеви лъчи, а когато разредяването достигне най-високата си степен, по-студените въздушни слоеве на заобикалящите го от изток хълмове се устремяват да запълнят празното пространство и веднага се появява силен вихър, който прераства в буря. Същата буря се появила и сега. В един миг във въздуха се извили вихрушки и езерото силно се развълнувало. Опасността била голяма и лодката била подхвърляна насам – натам от разпенените вълни. Христос, който лежал на откритата палуба на кърмата, беше заливан от пръските, но Той спял спокойно. Умората Му била толкова голяма, че дори бурята не можела да наруши съня Му, а и никой не се осмелявал да Го събуди.
Лука 8:24. Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.
Ураганът, който сломил калената смелост на опитните рибари, свикнали на такива бури в родното си езеро, нито за миг не смутил дълбокото вътрешно спокойствие на Сина Човешки. Без ни най-малко смущение, без никакъв страх, Христос, просто вдигайки се от мократа кърма, и без да направи каквото и да е друго движение, успокоил бурята в душите на учениците Си със спокойните думи: "Къде е вярата ви?" А след това, като се изправил с цялото спокойствие на Своето божествено величие, Той погледнал в мрака на бурята, и сред рева на стихиите се чул Неговият повелителен глас и вятърът утихнал, настъпила тишина.
Лука 8:25. Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?
Лука 8:26. И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
Лука съобщава за преминаването на Христос и учениците Му на източния бряг на Генисаретското езеро и за изцелението на обладания от бесове човек съгласно Марк (Марк 4:35 – 5:20; срв. Мат. 8:23 – 34). В същото време обаче той прави някои промени в детайлите – например в стих 25 смекчава обръщението на Господ към апостолите: "къде е вярата ви?" (Според Марк – "що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!" Марк 4:40), а в стих 28 заменя израза: "Заклевам те в Бога" (Марк 5:7), с израза "Моля Ти се". След това добавя, че бесноватият човек е бил обладан от бесове дълго време и не е носил дрехи (стих 27), че бесовете са помолили Господ да не ги запраща "в бездната", т.е. в подземния свят (стих 31; срв. Рим. 10:7; Откр. 9:1 и т.н.). Обсебеният човек, след като се излекувал, проповядва за случилото се с него само в собствения си град (стих 39; според Марк "в Десетоградието"; Марк 5:20).
Лука 8:27. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
“в къща не живееше”. В древността не е имало приюти или болници за такива бесновати хора и те просто са били прогонвани от хората или унижавани чрез мерки, които са били колкото неефективни, толкова и жестоки. При такива обстоятелства нещастните хора можели да намерят подслон единствено в пещерите по скалистите склонове, които изобилствали в Палестина и които евреите използвали за погребение на мъртвите. В Ум Кайс, който се намира на мястото на древната Гадара, все още могат да се видят много пещери, които служат за жилища на по-новите араби. Някои от тези пещери са толкова обширни, че в тях могат да се настанят до четиридесет души. (Geikie, 2, стр. 629).
Лука 8:28. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
Лука 8:29. Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
Лука 8:30. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
Милосърдният Господ, желаейки да освободи нещастниците от игото на силите на тъмнината, което тегнело над тях, попитал един от тях как се казва. "Легион" – отговорила за него бесовската сила, която била потиснала у човека всякакво лично самосъзнание. Присъствието на римските войски го било запознало с това название на множеството и тъй като в съзнанието му имало шест хиляди зли духове (колкото са войниците в един легион), той отговорил с тази латинска дума, която била добре позната на всеки евреин.
Лука 8:31. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
Лука 8:32. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
Виждайки края на властта си над нещастния човек, бесовете започнали да молят Христос да им позволи да влязат в едно голямо стадо свине, пасящи в планината, които гадаринците отглеждали за храна на римския легион, разположен някъде наблизо, а може би и за самите жители, които в тази отдалечена страна не спазвали стриктно закона на Мойсей. За да представи нагледно изцелението на бесноватите Спасителят разрешил на бесовете да влязат в стадото свине.
Лука 8:33. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
Лука 8:34. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
Лука 8:35. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
“и се изплашиха”. Когато го видели, те се уплашили. Но още повече се ужасили не от толкова голямото чудо, а от ужасната загуба, която претърпели. Две хиляди свине загинали и тъй като свинете били за тях по-ценни от човека и от всичко, което можело да се очаква от божествения Посетител, те с позорно единодушие помолили Христос да си отиде от тях.
Лука 8:36. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
Лука 8:37. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
Самият Христос бил наредил на учениците Си да не дават светините на кучетата, нито да хвърлят бисерите пред свинете, "за да не ги стъпчат с краката си, и като се обърнат, да ги разкъсат". Ето защо Той решил веднага да напусне негостоприемната страна, но за да не я лиши напълно от благата вест за идването на Небесното Царство, направил един от изцелените проповедник на Божията слава в тази страна. "Върни се у дома, казал му Спасителят, при своите и им разкажи какво е направил Господ и как се е смилил над теб." И така обладаният от бесове мъж от Гадара станал първият проповедник на Божието царство в цялата страна, известна като Десетоградие (от която била част областта Гадара), а проповедта му била потвърдена от изумителното чудо, което било извършено лично над него.
Лука 8:38. Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:
Лука 8:39. върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Лука 8:40. А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.
Лука 8:41. И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,
За възкресението на дъщерята на Иаир и изцелението на кръвотечивата жена Лука разказва в пълно съответствие с Марк (срв. тълкуванието към Марк 5:21 – 43; срв. Мат. 9:18 – 26). Лука обаче добавя, че Иаир е имал само "една дъщеря" (ст. 42), че Петър е отговорил на въпроса на Христос – разбира се, от името на учениците – и че този отговор не е бил донякъде неуважителен, както изглежда отговорът при Марк (Марк 5:31), защото "всички се отричаха" (ст. 45). Според евангелист Марк жената е треперела, защото е почувствала промяната, която се е случила с нея (Марк 5:33), а според Лука – защото е осъзнала, че постъпката ѝ е станала известна на Чудотвореца.
Лука 8:42. защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.
Лука 8:43. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,
Но сред тълпата (която несъмнено включвала някои от фарисеите и учениците на Йоан, с които Той разговарял, както и митари и грешници, които Го следвали непрекъснато) имало един човек, който не бил завладян от любопитство да види какво ще направи Той за началника на синагогата (Мат. 9:18 – 26, Марк 5:21 – 43, Лука 8:40 – 56). Това било една жена, която от дванадесет години страдала от тежка болест, която я съкрушавала мъчително, още повече че по онова време хората смятали, че тази болест е пряко следствие от греховните навици. Напразно била изхарчила състоянието си, търсейки облекчение при много известни лекари, но всичко това само още повече навредило на здравето ѝ и сега, като последно, отчаяно средство, искала да изпита какво може да получи напълно безплатно от божествения Лекар.
Лука 8:44. приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана.
Заради женската си срамежливост тя се страхувала да разкрие болестта, от която страдала, но във всеки случай била решена, така да се каже, да получи желаното лечение тайно. И така, с отчаяна сила и настойчивост си проправила път през многолюдната тълпа, за да може да Го докосне; и тогава наистина тайно докоснала дрехата Му. Веднага почувствала, че е постигнала желаното и е излекувана, и побързала да се скрие незабелязано в тълпата.
Лука 8:45. И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
Но то било незабележимо само за другите, не и за Христос. Чувствайки, че изцелителната сила е излязла от Него, Той спрял и попитал: "Кой се докосна до дрехата Ми?" Без да разбира за какво става дума, апостол Петър отговорил, че на такова тясно място е трудно да се каже кой я е докоснал; но Спасителят с този въпрос искал да предизвика отговор от онази, която, възползвайки се от голямото благодеяние на Божествения Лекар, искала да се скрие Него.
Лука 8:46. Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
Лука 8:47. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
Тя излязла от тълпата, трепереща от страх, хвърлила се в краката Му и Му казала истината. Желаейки да поправи грешката си, тя забравила женската си стеснителност. Очевидно се страхувала от Неговия гняв, защото законът ясно гласял, че докосването на кръвотечаща жена прави мъжа нечист до вечерта. Но тук докосването до Него я очистило, а не Го осквернило.
Лука 8:48. А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
"дъще" – в това ласкаво обръщение, без никакво негодувание, вече звучало опрощението, което жената получила.
Лука 8:49. Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
Лука 8:50. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
Лука 8:51. А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.
"Петър, Йоан и Яков". Евангелист Лука поставя от двамата Заведееви синове на първо място Йоан, като по-известен човек, а Марк поставя Яков (Марк 5:37).
Лука 8:52. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.
“ридаеха за нея”. По-точно "биеха се в гърдите в знак на скръб за нея" (ἐκόπτοντο αὐτήν).
Лука 8:53. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
Когато пристигнали в къщата му, видели безпорядъка, който създавали там наетите оплаквачки и свирачи, които с фалшив шум и викове, удряйки се в гърдите, оскърбявали безмълвието на искрената скръб и нямото величие на смъртта. Тези притворни викове възмутили душата на Христос; като спрял първо на вратата, за да забрани на тълпата да Го следва, Той влязъл в къщата само с трима от най-близките Си апостоли – Петър, Яков и Йоан. Тук Той най-напред заповядал да бъдат прекратени безсмислените викове; но когато думите Му, че "момичето не е умряло, а спи", били посрещнати с груба насмешка, Той с възмущение изгонил наемните оплаквачи.
Лука 8:54. А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!
Лука 8:55. И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде.
“И възвърна се духът й” е добавка на евангелист Лука, от която може да се види, че Христос съживява наистина покойница, жена, от която душата вече си е отишла.
Лука 8:56. И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.
Родителите били поразени, но Христос спокойно им казал да й дадат да яде. И както обикновено Той добавил, че не бива да казват нищо за случилото се, защото онези, които са получили такива велики благодеяния от Божията ръка, трябва по-скоро да си спомнят за тях с благоговейна благодарност и да ги пазят като тайно съкровище в дълбините на сърцата си. В действителност слухът за това необикновено събитие "се разнесе по цялата онази земя" (Мат. 9:26).
