Днес се навършват 11 години от кончината на един от забележителните православни богослови-библеисти в България - професор доктор Славчо Вълчанов Славов (16.7.1940-28.1.2013 г.). Почти целият му живот премина като преподавател в Духовната академия "Св. Климент Охридски" и след това - Богословския факултет на едноименния Софийски университет. Известен е както с отличната си преподавателска работа, така и с научните си трудове, а в последните две десетилетия от живота си той беше и един от авторите на новия превод от оригиналните езици на Библията, Стар и Нов Завет, издаден от Българското библейски дружество. Създаването и утвърждаването на катедрата по богословие в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" до голяма степен се дължи на него. Славчо Вълчанов беше и добър църковник, умел църковен певец и вдъхновен проповедник. Неговите студенти помнят и сигурно никога няма да забравят лекциите на проф. Вълчанов, който обичаше Свещеното Писание и запалваше в сърцата на студентите си тази любов. Затова неговите колеги и ученици (сред които са повечето български архиереи, свещеници, богослови) с молитва към Бога и днес казват: Бог да прости Своя раб Славчо!

В негова памет публикуваме академичната му лекция от началото на преподавателската му кариера. Изнесена е по повод празника на св. Трима Светители, произнесена на 30 януари 1977 година в аулата на Духовната академия в София.

Пророческият феномен, срещан на страниците на Стария Завет, впечатлява и буди интереса на изследователя и вярващия човек. Ако юдаизмът е дълбоко вкоренен в Петокнижието и историческата литература, то пророческите книги са в голяма степен христоцентрични, не само защото пророците са предсказали с впечатляваща точност идването на Месия – Христос, но и защото с религиозната си идея те стоят непосредствено до Пророка от Назарет.

Определен интерес представлява появата на старозаветното пророчество и конкретни негови ранни представители (Авраам, Моисей, Мариам), както и развитието на това служение в периода след настаняването в Обетованата земя и след Плена (Самуил, Илия, Елисей и пророците-писатели).

Най-често свързваме пророческото служение с дара на предсказването, но това е само един аспект от многообразната му дейност, която е много по-широка, по-обхватна – религиозна, социална, политическа.

Всичко това ми се стори достатъчно основание да предложа в учебния план на Богословския факултет дисциплина „Старозаветното пророчество“, като се опитам да я представя пред академичната общност, а и сега пред четящата публика в различни форми, с различни средства, по нов начин.

Тълкувание на 118 псалом

„Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди” (Пс. 118:69)

С тези думи пророкът сякаш казва: животът ми е изпълнен с лъжата и злобата на хора, на демони и на всичко, което се противи на Бога и постъпва горделиво. Въпреки това аз не ставам причастен на лъжата, която ме заобикаля. Не възразявам, не протестирам, не роптая и не се питам защо е в моя живот цялата тази злоба и неправда, защо трябва да ми се случват всички тези неща. Сякаш  пророкът е безразличен. Той е като човек, който нито обръща внимание, нито слуша, нито чува. Ще рече вижда само едно: „Аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди”. Сиреч посветих се с цялото си същество да изследвам и изуча Твоите заповеди. Това е моето дело, не приемам никой да ме откъсне него – нито горделивите демони, нито горделивите хора.

„Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон”

Сърцето на противящите се на Бога е станало като млякото, което се втвърдява от обработка. Така става и със сърцето на горделивите, които упорстват в лъжата, но въпреки това аз изследвах Твоя закон и не се отклоних. Такива хора са били светците и това е една от дивните им черти – каквото и да им се случвало, те следвали своята цел и търсели помощ само от Началника и Завършителя на вярата Иисус Христос.

Размисли върху Псалом 118

Псалом 118 е псалом, в който се говори за Божиите заповеди, за отношенията между хората, основани на тези заповеди. Хубаво е да го знаем, тъй като той се използва всеки ден в православното богослужение.

Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе

„В дълбините на сърцето си скрих Твоите думи, за да не падна в грях“… Прор. Давид казва, че с цялото си сърце е потърсил Бога и Го моли да не го оставя да се отклони от Неговите заповеди. Скрил е Божието слово в сърцето си като скъпоценно завещание, както неоценимо съкровище, което човек взема, скрива го и само той го употребява, не иска да го открие на другите, за да не го загуби. Същото става и тук с Божиите слова и заповеди.

Трябва да знаем, че само тогава ще имаме правилно отношение към Бога, когато разберем колко драгоценно нещо са Божиите слова и заповеди и се отнесем много сериозно и последователно към Божието слово, а не прибързано и повърхностно. То трябва да бъде не нещо случайно и ежедневно, а нещо много сериозно и важно за нас, за да си заслужава трудът да бъде скрито в дълбините на сърцето ни.

Сред всички монументални архитектурни шедьоври, построени от Ирод Велики в течение на неговото тридесетгодишно управление в Израил, никой не внушава толкова страхопочитание, както величественият дворец-крепост, издигнат на границата на Юдейската пустиня и назован в негова чест „Иродион“.

Крепостта „Иродион“ се намира най-отгоре на хълм, чийто връх е с височина 759 м. над морското равнище. Оттук се е разкривал панорамен изглед към всички владения на царя, включително и към Йеруалим, намиращ се на петнадесет километра на север. Безжалостният управник, сдобил се с властта след политически измами и брачни връзки със семейството на Хасмонеите, е бил главният строител на царството, макар и доста „проблемен“ монарх.

Яростта и параноята на Ирод са нямали граници, което го довежда дори до убийството на собствените му деца и на любимата му съпруга. Така че е било сложно да бъде обуздано прекаленото му увлечение по огромни и скъпоструващи строителни начинания.