Втора част на беседата Изкуството на молитвата
Помисълът идва тихо, почти неусетно, и започва да шепне: „Купи и тази рокля. Вземи и онези обувки“. Имаш вече десет чифта, но той настоява: „Още един няма да навреди“. Познавам хора, които притежават по четиридесет чифта обувки. Един от тях с иронична усмивка се питаше: „Какво сме станали – стоножки ли? Ако имахме четиридесет крака, да, щяхме да ги носим. Но с два?“. Замисли се, чедо мое: Възможно ли е един човек да има нужда от четиридесет, петдесет, дори шестдесет чифта обувки? Не, това вече не е нужда. Това е страст. Това е ненаситност. Това е душевна болест. Купуваме и трупаме – обувки, дрехи, чанти, предмети. Не защото ги използваме, а защото вътре в нас има нещо незапълнено. И се опитваме да го напълним с вещи.
А нуждата е проста: Един чифт за зимата, един за лятото. Може би още няколко – за различни поводи, за удобство. Десет чифта – добре. Но четиридесет? Къде отиват всички тези неща? Истината е, че това е страстта на човека – непрестанно да желае, да притежава, да се усеща пълен чрез външното. И точно тук идва нуждата от аскеза. Не просто от външен отказ, а от вътрешно упражнение в свобода.