Продължение на беседата "Когато Бог мълчи"

И така стигаме до четвъртата част – до думите на апостол Павел, които прочетохме: „Всичко съдейства за добро на ония, които обичат Бога“, тоест Бог винаги извежда нещата към добро, винаги дава някакво разрешение, винаги открива изход. Обърнете обаче внимание какво казва апостолът. Той не казва, че всичко е добро. Не казва, че в този живот онзи, който вярва в Бога, ще бъде освободен от всичките си проблеми, че всичко ще върви добре и че няма да среща никакви трудности. Казва: „съдейства“. Бог направлява събитията, устройва ги и ги води по такъв начин, че чрез тях да те доведе до доброто. Той не ти казва, че няма да има проблеми.

И тук е изключително важно да разберем, че Христос никога не ни е лъгал. Христос никога не е казвал на някого: „Ако си с Мене, няма да носиш кръст.“ Бог не е казвал, че ако изпълняваш Неговите заповеди, всичките ти проблеми ще бъдат разрешени. Никога не е казвал: „Ако вярвате в Мене, няма да имате кръст.“ Какво каза? Каза: „Никога няма да те оставя сам. В твоя кръст ще бъда с тебе, ще бъда до тебе.“

Продължение на беседата "Истинската молитва е да можеш да застанеш пред Бога гол"

Много често възприемаме Божието мълчание като Негово отсъствие, защото сме свикнали да мислим, че ако нещо не говори, то не съществува. Затова и ние говорим непрестанно, а твърде малко слушаме.

Днес човек търси някого не просто за да разговаря с него, а за да бъде изслушан. Търси човек, пред когото да изкаже болката си, да отвори сърцето си, да сподели нещо от своя живот. Но не намираме лесно хора, които действително да ни изслушат. Един мъдър старец на Света гора казваше, че добрият Бог ни е дал две уши и една уста, за да говорим по-малко и да слушаме много повече. За съжаление обаче ние не умеем да слушаме. Не сме готови да отворим място в себе си за другия и да му кажем: „Ела, говори“, без да го прекъсваме и без веднага да му даваме отговор.

Често се тревожим и си мислим: „Какво ще му кажем?“ Но страдащият човек не иска непременно да му кажеш нещо. Човекът с разбито сърце не търси отговори, а присъствие. В страданието и в трудния момент аз не търся някой изключително умен човек, който да ми даде изключително находчив отговор или решение. Търся човек, който да бъде до мен и да ми каже: „Тук съм.“ 

Продължение на първа част на беседата: Бог отговаря дори на молитви, които не казваме

Защо нищо в живота ни не се променя, след като молим Бога за това? Когато се моля, искам от Бога различни неща: да ми даде здраве, да ме пази, да не ми се случи зло, да не претърпя злополука – едно, друго, такива неща. Но не Го искам в живота си. Искам баща, който има три-четири имота, но самия баща не го искам в живота си – искам да го изпратя в старчески дом. Често искаме неща, които, ако наистина ни бъдат дадени, ще ни разрушат. В онзи момент не можем да го разберем. Тогава ни се струва, че само това има значение и че от него зависи целият ни живот.

Второто е, че се страхуваме да поискаме в молитвата си неща, които в крайна сметка ще ни спасят. Но не ги искаме. Страхуваме се да ги поискаме, защото, ако Бог ни ги даде, те ще ни извадят от удобството ни. Ще променят живота ни, ще донесат покаяние, промени в живота ни. Това не го искаш. Страх те е да го поискаш. Например, молиш се за някаква страст и казваш: „Отнеми от мен, Боже мой, тази страст. Вземи слабостта ми“. Но вътре в себе си, по-дълбоко, в сърцето си, казваш: „Нека си остане, добре си е. Ако ми я вземе, как ще живея? Какво ще сложа на нейно място?“.

Ще говорим за една тема, чието заглавие може би е учудило някои от вас, може би вече е породило въпроси у вас.  Надявам се с Божията благодат  да успеем да осветлим тези ваши въпроси, а накрая да имаме време и за разговор.

И така, темата, за която днес ще поговорим и която ще разгърнем, е вдъхновена от Посланието до римляни, от осма глава, стихове от 26 до 29, които са удивителни. Нека първо си ги припомним, за да ги имаме в ума си, докато говорим: Там апостол Павел казва следното: Светият Дух идва като помощник в нашите немощи. Ние, казва той, не знаем нито за какво, нито как да се молим., тоест не знаем нито какво да кажем, нито начина, по който да говорим с Бога.

И тогава Светият Дух идва като помощник вътре в нас. И какво прави тогава Той, когато ние не знаем нито какво, нито как да правим? Светият Дух ходатайства пред Самия Бог за нас с въздишки – с въздишки, които не могат да бъдат изразени с думи. А Бог, казва апостолът, Който вижда дълбините на сърцето – запомнете това – знае добре какво иска да каже Светият Дух.

Продължение на беседата "Стават ли днес чудеса?"

И така, чудесата спрели ли са? Не, ни най-малко. Никъде в Свещеното Писание не се казва, че някакъв определен момент Бог ще спре да върши чудеса. Не се казва, че Светият Дух е спрял да действа в първите векове или че след епохата на апостолите чудесата са престанали. Божията Майка непрестанно върши чудеса. Същото важи и за светиите – видяхме това дори само с свети Паисий. И не става дума само за чудото – свети Паисий е извършил толкова много чудеса и ще продължи да върши чудеса. Помислете в колко семейства е влязъл, говорил е с тях, довел ги е в Църквата – храмовете се напълниха през миналия Великден. Дойдоха хора на изповед. Това наистина е чудо. Следователно, чудесата не са престанали.

Тогава какво се е променило?  Там, където хората дълбоко вярват, че Бог може да действа, има и повече преживявания на чудеса и подобни събития. Затова чудесата често се случват там, където хората нямат нищо друго освен молитвата. Когато си в Африка и нямаш нищо друго освен молитвата – Бог действа. А при нас няма да се молиш – ще отидеш да си вземеш един парацетамол. Ще вземеш лекарство, ще отидеш на лекар. И това е правилно, разбира се... Но искам да ви покажа как се променя нагласата на хората към самата възможност за чудо.