Авторът Георги Бакалов е юрист, преподавател по право в Нов Български университет

„А ти, когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, за да остане благодеянието ти в тайна“ (Мат. 6:3-4)

Споделям с всички един анализ, защо актовете следва да имат мотиви… И правя това, защото, както са казвали древните, „Amicus Plato, sed magis amica veritas“ или на български: „Мил ми е Платон, но истината ми е по-мила“.

За какво става дума

Когато разсъждавах как ще бъде най-уместно да започна своето изложение по коментирания от юриста Александър Тодоров въпрос за „касирането на избора на епархийските избиратели и дължимото канонично поведение на клириците и миряните“, се сетих за един цитат от Св. Писание: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Лука 20:25).

Не бих желал да изпадам в размишления относно смисъла на това послание, защото тези, които проявяват жив интерес към Св. Писание и светоотеческата книжнина, знаят колко много смисъл съдържа едно изречение. Не искам да размишлявам и защото нямам самочувствието да съм изразител на едната правда, а също защото знаем, колко опасно е многословието според св. Отци!

Деветима епархийски митрополити нямат право да узурпират законодателната власт на събора – чл. 8 от Устава на БПЦ-БП.

В сайтове е публикувана нова редакция на „Синодална наредба относно избирането на епархийските митрополити“. Няма да повтарям вече изложени доводи и основания. Тук ще отбележа само следното:

Съгласно чл. 8 от Устава на БПЦ-БП „Законодателната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от избрани по реда на този Устав клирици и миряни“. Затова, в съответствие с основополагащата доктрина и Закона за нормативните актове, нормите на Устава на БПЦ-БП представляват ПЪРВИЧНИ ПРАВНИ НОРМИ.

Издадената наредба на основание чл. 58, т. 12 от Устава е ВТОРИЧНА НОРМА, която произтича от Устава и трябва да бъде в съгласие с ГЛАВА СЕДМА, РАЗДЕЛ ВТОРИ И ГЛАВА ОСМА ОТ УСТАВА НА БПЦ-БП, затова трябва да не противоречи на Устава, нито пък да се произнася по вече уредени от Устава въпроси по начин, който е различен от приетия в Устава.

Юридическият отдел на Украинската православна църква (УПЦ) публикува подробен коментар за последните законопроекти във Върховната рада на Украйна, които описва като „насочени към нарушаване на правата на вярващите и религиозните организации на УПЦ“.

Става дума за четири законопроекта, които бяха разгледани на 9 декември т. г. от Комисията по хуманитарна и информационна политика и бяха вписани в регистъра под номера 7403, 8012, 8221 и 8262.

В тези законопроекти не се споменава изрично, че именно Украинската православна църква попада в обхвата и ограниченията на тези законопроекти. Въпреки това от УПЦ смятат, че „от съдържанието на някои от тези проектозакони и обяснителните бележки към тях можем да заключим, че тези законодателни инициативи са насочени предимно към религиозните организации на УПЦ. Това ясно се вижда от публичната позиция на авторите на тези законопроекти“.

Най-консервативната от всички православни църкви на руската традиция, Руската православна задгранична църква, избира нов първоиерарх във вторник, 13 септември. За тази цел Архиерейският събор ще се проведе в сградата на Св. Синод на ъгъла на „Парк авеню“ и „93-та улица“ в Ню Йорк (на снимката). Тринадесет от седемнадесетте епископи, които са членове на РПЦЗ, ще имат право на глас на събора.

Вечерта на 17 септември в Знаменския събор в Ню Йорк избраникът ще бъде обявен в ранг митрополит, а на следващата сутрин по време на светата Литургия ще бъде интронизиран и ще му бъде връчен жезълът, който символизира властта на първойерарха на РПЗЦ. Общуването на архипастирите, духовенството и богомолците ще продължи с празнична трапеза, за която ще бъдат поканени около петстотин гости. Все още няма информация дали от Москва ще пристигнат официални представители на Руската православна църква. Напълно възможно е организаторите на събора да правят всичко възможно, за да не дойде никой – „гостите от Москва“ в момента изглеждат много токсични.

Във всеки случай тържествата и празниците бързо ще приключат и първойерархът неизбежно ще трябва да решава доста сложни проблеми. Натрупали са се доста от тях. Агресията на Русия срещу Украйна постави Руската православна църква в изключително трудна ситуация. Официално Руската задгранична църква се опитва да запази мълчание, като се фокусира върху практическата помощ за Украйна и украинските бежанци в различни страни, но гласовете в подкрепа на Русия са доста силни. Разбира се, чуват се и остри критики по адрес на Руската православна църква, но това са гласове на миряни, които йерархията не коментира публично. Ето какво писа през април 2022 г. Елена Зезюлина, адвокат с двадесетгодишен опит и енориаш на църквата „Св. Серафим“ в Сий Клиф, Ню Йорк:

Сръбската православна църква се оказа незаобиколим фактор за политическите и обществените процеси през последните близо три години в малката адриатическа република Черна гора. Всичко започна през декември 2019 г., когато управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) на президента на Черна гора Мило Джуканович прокара през местния парламент закона за имотите на вероизповеданията, с което посегна върху собствеността на СПЦ.

Аргументите на Джуканович и на правителството в Подгорица бяха, че с този акт се възстановява една историческа правда, свързана с края на Първата световна война, когато не само Черна гора, а и Цървата ѝ биват насилствено присъединени към Кралството на сърби, хървати и словени – Югославия, а Черногорската църква влиза в състава на СПЦ.