Триста са жертвите до този момент на самоубийствените атентати, извършени в Шри Ланка на 21 април, когато Римокатолическата църква отбеляза Великден. 8 взрива избухнаха почти едновременно в страната, като четири от тях бяха в столицата Коломбо. Повече от 500 са ранените, много от които в тежко състояние. Най-много хора загубиха живота си по време на възкресното богослужение в църквата "Св. Себастиан", където по време на атаката е имало близо 1000 души. След това бомби избухват в още три църкви. Бомби избухват и в още три бизнес хотела.

Мнозинството от населението в Шри Ланка изповядва будизъм - 70%, индуизъм изповядват 13%, ислям 10%, а християните в страната, предимно римокатолици, са 7%, населението в страната е 21 милиона. Шри Ланка беше разкъсвана от гражданска война, която продължи 26 години и отне живота на 70 000 души. В резултат от нея в страната засилиха влиянието си будистките националисти и монаси с радикални възгледи, но техните атаки досега бяха основно насочени срещу мюсюлманите. До момента никоя организация не е поела отговорност за кървавия атентат. Министърът на отбраната заяви, че той е дело на "религиозни екстремисти". В страната действа и малка ислямистка група, която неотдавна беше организирала разрушаване на будистки статуи, но според властите те нямат капацитета на организират мащабна атака като неделната, "без външна помощ". Разпознати са двама от атентаторите-самоубийци и те са ислямисти. Правителството обяви, че ще възстанови разрушените църкви и ще даде по 100 хиляди рупии за погребението на жертвите.

Излезе от печат новата образователна картичка на Центъра за образователни инициативи Двери, посветена на празника Възкресение Христово. В центъра на повествованието, разказващо за евангелското събитие на Христовото Възкресение, е пасхалният поздрав “Радвайте се!”, който първи чуват жените мироносици. Децата разбират, че Христос е Господар на живота и е по-силен от смъртта и злото. Неговото Възкресение донася радост и светлина в света.

Освен сглобяването на Великденска картичка, за учениците са подготвени още две задачи върху текстове на празнични песнопения.

Стихири на „Всякое дихание”, гл. 4:

Стих: Хвалите Его на силах Его, хвалите Его по множеству величествия Его.

Множеството народ, Господи, постилаха на пътя дрехите си, а други режеха клони от дърветата и ги държаха; които вървяха напред и които ги следваха, викаха силно: осанна на Давидовия Син, благословен си Ти, Който си дошъл и отново идваш в името Господне.

Ὁ πλεῖστος ὄχλος Κύριε, ἐστρώννυον ἐν τῇ ὁδῷ τὰ ἱμάτια αὐτῶν· ἄλλοι δὲ ἔκοπτον κλάδους, ἀπὸ τῶν δένδρων καὶ ἐβάσταζον, οἱ προάγοντες δὲ καὶ οἱ ἀκολουθοῦντες, ἔκραζον λέγοντες· Ὡσαννὰ τῷ Υἱῷ Δαυΐδ, εὐλογημένος εἶ ὁ ἐλθών, καὶ πάλιν ἐρχόμενος, ἐν ὀνόματι Κυρίου. 

Мно́жество наро́да Го́споди, / постила́ху по пути́ ри́зы своя́: / друзи́и же ре́заху ве́тви от древе́с, и ноша́ху. / Предыду́щии же и после́дующии, зовя́ху глаго́люще: / оса́нна Сы́ну Дави́дову, / благослове́н еси́ прише́дый, / и па́ки гряды́й во и́мя Госпо́дне.

На 21 април, Цветница, в голямата зала на Енорийския център на столичния храм "Покров Богородичен" ще бъде открита традиционната изложба на икони и дърворезби. Експонатите са дело на курсистите в школите по иконогпис и дърворезба за деца и възрастни. Ще бъдат показани произведения, изработени през първата половина на учебната година. 

Откриването на излобжата ще започне след края на св. Литургия, около 11 ч. Тя е отворена за посетители до края на юни, когато ще бъдат показани творбите, създадени през втората половина от обучението на курсистите.

Същия ден в офиса на Енорийския център ще бъде оборудван пункт за кръводаряване съвместно с Червения кръст. В празничния ден Църквата призовава християните, които имат възможност, да дарят кръв за нуждаещите се ближни. Подобни пунктове в този ден ще има и в други централни столични храмове. 

На 18 април по покана на Кипърския архиеп. Хризостом ΙΙ в Никозия пристигнаха предстоятелите на древните поместни православни църкви-патриаршии: Александрийският патриарх Теодор, Антиохийският патр. Йоан и Йерусалимският патр. Теофил. Четиримата заедно обсъдиха кризата от последните месеци в междуправославните отношения, изострила се след обявяването на автокефалията на Православната църква в Украйна от страна на Вселенската патриаршия. Срещата продължи няколко часа, след което четиримата предстоятели публикуваха комюнике.

В него те отправят призив да се възстанови евхаристийното общение между поместните православни църкви, имайки предвид Московска патриаршия, която прекъсна евхаристийно общение с Константинопол, защото, казват предстоятелите, само така може да се намери решение на кризата в Православната църква днес.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит отправи обръщение по повод унищожителния пожар в катедралата Нотр Дам в Париж. В него се казва:

„Със съкрушено сърце научихме за трагичния инцидент в парижката катедрала Нотр Дам, която на 15 април бе опожарена, като по този начин бе нанесен огромен удар върху световното културно наследство, а катедралата, преживяла превратностите на времето и историята, бе сериозно засегната.

Изразяваме най-дълбоката си подкрепа към френския народ, като желаем емблемата на тяхната страна да бъде възстановена в скоро време, а предстоящите Пасхални и Великденски празници да не бъдат помрачени, но напротив, „Светлината, която в мрака свети и мракът я не обзе“ (Иоан 1:5), да възсияе отново в душите на всички ни“.

Министерският съвет на Република Албания е взел решение за сумата на държавната субсидия за вероизповеданията в страната за 2019 г. Решението предвижда отпускането на 109 милиона албански леки за вероизповеданията, което се равнява на малко повече от 1 710 000 лв. Не се посочва принципът, по който е отпусната субсидията, но е интересно да се видят числата на делението на населението по вероизповеден признак.

При население в страната от 3 170 048 души (данни от 2009 г.) обявилите се за нерелигиозни са около 25%. Това не е изненада при факта, че Албания от 1967 г. до политическите промени в Източна Европа беше обявена от комунистическия си лидер Енвер Ходжа за първата в света напълно атеистична държава.

Атинският архиеп. Йероним ΙΙ отправи покана към Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей да присъства на откриването на църковния Дом за обгрижване на възрастни хора „Св. Порфирий“ в Дилеси, обл. Беотия, което ще се проведе на 23 май. На освещаването ще присъстват Атинският архиепископ и президентът на страната Прокопий Павлопулос.

Поканата за посещението беше предадена от протосингела на Атинска архиепископия, Теспийски еп. Симеон, който посети на 17 април Фенер.

Официалната покана и изпращането на протосингела на Архиепископията във Фенер е тълкувано в гръцките медии като знак за преодоляване на напрежението в отношенията между патр. Вартоломей и архиеп. Йероним, които през последните няколко години бяха обтегнати. По време на посещенията си в Гърция патр. Вартоломей не се срещаше с архиеп. Йероним. През октомври м. г. Атинският архиепископ дори отказа с формалния довод за претоварена програма планувана среща с патр. Вартоломей, който беше в гръцката столица, за да присъства на академично събитие (виж тук). Напрежението между двете институции се дължи на различно схващане за правата на патриарха в каноничната територия на ГПЦ.

В късните следобедни часове на римокатолическия Велики понеделник, 15 април 2019 г., изгоря почти напълно една от най-великите християнски църкви в света – катедралата „Нотр Дам“ („Нашата Госпожа“, „Нашата Владичица“), известна у нас преди всичко като Парижката „Света Богородица“. Строена в продължение на близо две столетия – от средата на 11 до средата на 14 век, тя остава за близо седем века гордостта не само на парижани, но и на всички французи. Заедно с това обаче тя е църква, в която вероятно милиони хора през тези стотици хиляди дни, в които тя беше римокатолически храм, са намирали утеха и отрада. Много повече може би са били и онези, които просто са идвали, за да се възхитят на архитектурата, на статуите, на другата украса, на запомнящия се камбанен звън.

Църковното настоятелство на храм „Св. Георги Победоносец“ в Златоград съвместно с доброволци от детските градини в града „Снежанка“ и „Радост“ организират честване на най-големия християнски празник Възкресение Христово.

Децата ще бъдат ангажирани в Цветна ръкоделничка „Великденски звън“ и освен изработване на различни празнични украси ще научат повече за събитието Възкресение Христово и ще се срещнат с енорийския свещеник о. Константин Атанасов.

Тази седмица излезе от печат книгата Празничен миней – Светийски служби. Тя е последна от поредицата богослужебни книги на български език, издадени от Одранишкия манастир „Св. апостоли Петър и Павел“. В нея са включени богослужебните последования на 20 светци. Освен службите на едни от най-почитаните имена в православния свят – св. Василий Велики, св. прор. Илия, св. Йоан Рилски, св. Димитър Солунски, св. Николай Мирликийски и др., са добавени службите на четирима български светци: св. Йоаким, патриарх Търновски, св. цар Петър, св. Сергий Къпински и св. Тривелий (хан Тервел), които не са имали досега богослужебна прослава.

В изданието е включен е и т. нар. „акатистен“ канон на Пресвета Богородица от Йосиф Песнописец, който може да се чете като първи (Богородичен) канон на утринната, преди канона на съответния светец за деня.

На 12 април в Историческия музей в гр. Русе се състоя официалното представяне на документалния сборник Търсен от хората, следен от властта, посветен на блаженопочившия Проватски еп. Антоний (1915-2002 г.). Събитието беше открито с встъпително слово на Русенския митр. Наум. В него той представи накратко личността на приснопаметния архиерей и мотивите си да подкрепи издаването на сборника. „В края на 2015 г. се изпълниха 100 години от рождението на блаженопочившия Проватски еп. Антоний, прекарал последното десетилетие от своя земен път в престолния ни гр. Русе, която годишнина беше станала и повод за нашето решение Русенска св. митрополия да инициира направата на подобаваща книга за живота и служението на този многозаслужил български архиерей.

Тази неделя, 14 април, в Lucky Дом на киното в Пловдив ще бъде показан документалният филм „Градината на Пресвета Богородица“. Той разказва за монашеския живот в Зографския манастир. Монасите вършат ежедневните си задължения – готвят, цепят дърва, чистят, рисуват икони и разсъждават върху чудесата, случващи се всеки ден, като разказват историята на икона, дошла в манастира по загадъчен начин преди 30 години.

Филмът с продължителност 65 мин. беше показан с голям успех в София. Сценаристи и продуценти са Борислав Павлов и Силвия Павлова, режисьор е Борислав Павлов, а оператор – Георги Георгиев.

На 9 април по инициатива на свещ. Кирил Синев и с благословението на Русенския митр. Наум 20 второкласници от СУ „Васил Левски“ в Русе получиха Библия за деца. Изпълнявайки Христовата повеля „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20), духовникът раздаде на учениците книгите, към които те проявиха голям интерес. С нетърпение започнаха да прелистват страниците на Св. Писание, разказано в достъпна за децата форма. Някои ученици поискаха екземпляри и за свои приятели.

На своето заседание от 2 и 3 април Св. Синод на Гръцката църква се изказа отрицателно относно молба на славо-македонски гръцки граждани да им бъде разрешено отслужване на св. Литургия на славомакедонски език в някои райони на Северна Гърция, преди всичко във Флорина.

В комюникето на Св. Синод се казва, че гръцките архиереи са изпратили писмо до Константинополския патр. Вартоломей, в което изразяват тревогата си по повод молбата на „самонареклите се „македоноезични“ жители на Гърция и на техния политически орган, представляващ т. нар. малцинство на „македонците в Гърция“, за извършването на божествената Литургия на така наречения „македонски“ език и то в национално чувствителния регион на Северна Гърция“.

Партията на славомакедонците в Гърция „Небесна дъга“ (Виножито, на местния диалект) изпрати неотдавна подобна молба до Вселенския патриарх, под чиято юрисдикция са митрополиите в Северна Гърция, да им разреши богослужение на „славяно-македонски“. Според привържениците на партията забраненият език се чува „от Касторя (Костур) до Драма, и от Науса (Негуш) до Верия (Бер)“, като става дума за „около 500 села в Северна Гърция, където се говори на славо-македонски и звучат македонски песни“.

В писмото до патр. Вартоломей се казва, че те са били жертва на репресии както в началото на 20 век, така и сега: