Тази година честването в Рим на 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, беше придружено от редица църковно-обществени прояви. За празненствата в италианската столица пристигнаха Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Браницки епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, и заместник-ректорът на духовното училище архим. Мелетий, преподаватели от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и др. Домакин на тържествените събития беше Българската църковна община „Св. Седмочисленици“ в Рим начело със своя председател доц. прот. д-р Иван Иванов.

На 24 май се навършват осемнадесет години от създаването на портала Двери на Православието. Проект, който обедини усилията на хора от различни професионални сфери с идеята да се създаде пространство за независима църковна журналистика. Събитията през това време доказаха актуалността и необходимостта от подобно начинание. Днес сайтът Двери навършва годините на човешкото пълнолетие. Подобно на човека, и този проект премина през изпитания и периоди на самоутвърждаване, преоценка, развитие в стремежа да достигне зрялост и стабилност.

През всичките тези години сме работили и сме се стремили да сме полезни на нашите читатели, които приемаме като съмишленици и съ-ревнители във вярата. Надяваме се всички ние – създатели, автори, сътрудници, коментатори, критици, почитатели и конкуренти – да навлезем заедно с Двери във възрастта на зрелостта и трезвомислието, на любовта и великодушието. За да може църковната ни общност да стане място, в което човек да иска да дойде и да види нашата вяра.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит отправи обръщение по повод 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. В него патриархът отбелязва важната роля на славянската азбука и култура за цивилизационната идентичност на българския народ. Приобщаването към християнската вяра не само ни прави част от европейската цивилизация, но насочва пътя ни на развитите в светлината и просветата, на Истинската светлина, която е нашият Господ Иисус Христос, казва в обръщението си предстоятелят на БПЦ.

Публикуваме целия текст:

Всенародният празник на буквите всяка година идва при нас със светлите образи на светите братя Кирил и Методий, боговдъхновените наши и на всички славянски народи просветители и първоучители в спасителната православна вяра. Този светъл празник е заслужена слава и чест на християнския български род, които имат непреходна стойност и значение във вековете, защото делото на равноапостолните Солунски братя нямаше да бъде възможно без благоприятните условия, които то намери у нас – сред нашия народ, който по Божи промисъл, в нужното за това време, при равноапостолния Борис-Михаил Покръстител беше обновен в купола на светото Кръщение.

Мисионерското църковно-просветно, духовно-образователно и възпитателно дело на светите Братя, което намери приемственост и подражание в лицето и в трудовете на всички техни достойни и ревностни следовници през вековете, придаде завършеност на това обновление. Благодарение на тях нашите далечни предци получиха възможността да възприемат новата и спасителна вяра осъзнато и разумно, приобщавайки се чрез нея към големия свят на европейската християнска цивилизация, към която принадлежим и днес. За всичко това им дължим вечна благодарност и признателност.

Архиерейският събор на Сръбската православна църква взе решение да разпусне своята структура на територията на република Северна Македония, която беше основана през 2002 г. – Православната Охридска архиепископия (ПОА), ръководена от архиеп. Йоан (Вранишковски).

В решението на СПЦ се казва, че Архиерейският събор е отделил „специално внимание на темата за окончателното разрешаване на каноническия статут на архиереите на Православната Охридска архиепископия“ в контекста на възстановеното литургично единство между Сръбската патриаршия и Македонската православна църква – Охридска архиепископия“, както и последвалото решение за предоставяне на томос за автокефалия на тази църква.

Съборът е решил да освободи канонично архиереите на ПОА, „така че те да бъдат интегрирани в синода на Македонската православна църква в съответствие със свещените канони и уставите на нашите две поместни църкви, както и с постигнатото предварително съгласие на синодите на трите църковни структури“.

На 16 май т. г. руската църква „Св. Николай“ в София, подворие у нас на Московския патриарх, събра на молебен представители на няколко русофилски организации у нас. На мероприятието, чиято основна цел е да покаже активните връзки на руското посолство и подворие с българската общественост, присъства посланичката на Русия у нас Елеонора Митрофанова.

Молебенът беше оглавен от настоятеля на подворието архим. Вассиан (Змеев), а участие в него взеха и двама клирици от БПЦ – свещеноик. Живко Желев от Старозагорска митрополия и Серафим Желев от Софийска епархия. На молебена беше осветена икона на св. Киприан, митрополит Московски, която беше подарена на присъствалия на събитието йером. Ириней (Пиковски) от Сретенския манастир, основан от св. Киприан.

Почти тридесетгодишна традиция за сънародниците ни в Париж е пикникът за Деня на светите братя Кирил и Методий и на българската писменост и култура, който те посрещат заедно сред природата в малкото градче Моренвилие в околностите на Париж. Дългогодишен организатор на празника е българската църковна община „Св. патриарх Евтимий Търновски“. И тази година на тържеството се събраха стотици българи от всички поколения и приятели на българската общност.

Специален гост беше Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, който за първи път присъства на това тържество. Той отслужи празничния молебен и благослови дошлите да празнуват светлия ден на нашия роден език и книжовност и да бъдат заедно в молитва към Бога и нашите свети първоучители.

На 21 май Православната църква в Северна Македония откри своя първи храм в юрисдикцията на Сръбската патриаришя: „Св. Злата Мъгленска“ в Загреб, Хърватия. Освещаването беше извършено съвместно от Македонския архиепископ Стефан и Сръбския патриарх Порфирий, в съслужение с още четирима епископи от двете църкви.

Храмът е „първата новопостроена църква в европейската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия“, се отбелязва в официалното съобщение.

На практика това означава, че Македонската църква смята каноничната юрисдикция на Сръбската патриаршия, която се разпростира и в Хърватия, за част от своята „Европейска епархия“.

Службата в навечерието на освещаването уважи и министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович, който след края на богослужението отбеляза, че построяването на македонската църква е израз на „политиката на цялото правителство на Република Хърватия, подкрепяща Македония по нейния европейски път, но също така и по пътя на политическото, икономическо, културно и търговско сътрудничество, което имаме и което е изключително важно“.

На 14 май във Варшава беше осветен храм, посветен на Божията премъдрост. Църквата „Света Софѝя“ е първият православен храм за последните сто години, построен в градска среда в Полша. С освещаването му се откриват честванията, посветени на стогодишнината от получаването на автокефалия на Православната църква в Полша от Вселенската патриаршия през 1924 г.

Първият камък за неговото изграждане беше положен от Вселенския патриарх Вартоломей на 5 декември 2015 г. Храмът е копие на църквата-символ на Православието в Източната Римска империя, „Света Софѝя“ в Константинопол, построена по време на имп. Юстиниан Велики. Проектиран е от полския архитект Анджей Марковски и има размери 36.9 м дължина, 30 м широчина и 21.6 м височина. Централният купол е с диаметър 16.2 м и е покрит с мед. Анджей Марковски не успя да види завършен своя проект, защото почина преди четири години.

Бердянска епархия на УПЦ, намираща се в окупираната от руснаците Запорожка област, беше отнета от Украинската църква с официално решение на Синода на Московска патриаршия. В решението се казва: „да се приеме Бердянска епархия в пряко канонично и административно подчинение на Московския и на цяла Русия патриарх“. Това стана на 16 май, като тогава е определен нов управляващ епископ, Броницки епископ Лука, викарий на Московския патриарх Кирил.

За да се оправдае отнемането на епархията и отстраняването на нейния украински митрополит, се използва писмо-обръщение на местните свещеници от 1 май, които завяват политическата си лоялност към окупационните руски власти. Те казват, че силно желаят да минат на пряко подчинение на Московския патриарх, тъй като техният митрополит не бил в състояние да обгрижва епархията и това е довело до смут в църковния живот. От 86 свещеници само петима не са подписали и петима са били болни.

Желанието на свещениците обаче никога не е било фактор за промяна на епископската юрисдикция на някоя епархия. Затова в решението на руския синод като мотив за анексията е използвано „фактическото изоставяне на епархията от Бердянския митрополит Ефрем“.

Днес е неделя на слепия, казано накратко. А всъщност е неделята на прогледналия слепороден, когото нашият Господ е изцерил в Йерусалим за негово спасение и за поука на всички, които тогава са присъствали на чудото и които през вековете слушат този удивителен разказ.

Тъкмо в тази неделя имахме щастието през този месец да се зарадваме в Бога със св. Литургия в нашата женевска църковна община. За този празничен ден дойде при нас ставрофорният иконом Юлиан Ангелов, председател на катедралния храм в Берлин, и отслужи св. Литургия за нас. Песнопенията с молитвено въодушевление изпълни нашият църковен хор, ръководен от диригента г-жа Станислава Нанкова.

След богослужението и проповедта о. Юлиан кръсти три дечица с български корени: две сестрички и едното от двете им братчета. По неведоми пътища и не без Божия помощ баща им намери нашия храм след поколения прекъсната връзка със своите български корени.

В салона на Софийска митрополия на 20 май се проведе празнично състезание-викторина за ученици, изучаващи предмета Религия в Софийска епархия. Събитието беше посветено на изпълването на 1160 години от Великоморавската мисия на св. равноапостолни братя Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски. Състезанието се провежда за трети път, като тази година в него имаше участници от 1. до 4. клас.

От 22 до 24 май в София ще се проведе Международна научна конференция „Кирило-Методиевото дело в научната и културната памет“. Форумът се организира от Кирило-Методиевския научен център при БАН (КМНЦ), институцията, която от десетилетия определя насоките на изследванията по кирилометодиевистика в Европа и света.

Конференцията е централното събитие през юбилейната за КМНЦ 2023 г. В авторитетния форум ще вземат участие над седемдесет учени от дванадесет страни на три континента (Австрия, България, Великобритания, Индия, Италия, Литва, Полша, Румъния, САЩ, Словакия, Украйна, Чехия), представящи десетки университети и научни центрове по света.

На 12 и 13 май в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе конференция на тема „Религиозното образование в българското училище“, която събра за дискусия духовници, преподаватели, учители и общественици, ангажирани с тази кауза. Конференцията се организира от Богословския факултет на СУ и е в рамките на програмата, с която най-старото висше богословско училище у нас отбелязва своята стогодишнина. Това е първото подобно мащабно мероприятие в сферата на религиозната просвета, което се организира след края на пандемията. На него бяха обобщени постиженията в областта и бяха маркирани основните предизвикателства, които изискват решаване в близките години.

На 17 май от 17 ч. в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ на Богословския факултет на Софийския университет ще бъде отслужена панихида в памет на блаженопочиналите наставници на академичната общност: проф. дфн Георги Попов (1943-2023 г.), преподавал Църковнославянски език и старобългарска книжнина, Стефан I, Български екзарх, хоноруван доцент по Омилетика (1878-1957 г.), проф. д-р Борис Маринов (1895-1980 г.), преподавал Апологетика, проф. д-р Боян Пиперов (1906-1982 г.), преподавал Свещено Писание на Стария Завет, проф. Христо Христов (1941-2000 г.), преподавал Църковна история, гл. ас. Людмила Савова (1952-2017 г.), преподавала Руски език, хоноруван преподавател Константин Цицелков (1912-2003 г.).

Достъпът до академичния параклис не е ограничен и тези, които искат да участват в молитвата за приснопаметните преподаватели, са добре дошли.

Издателството на Зографския манастир издаде нова книга от поредицата „Аналогион“, в която се публикуват богослужебни текстове на църковнославянски език. Това е Служба на всички български светии, чийто празник се чества във втората неделя след Петдесетница. Този богослужебен текст е съставен от Левкийски епископ Партений († 1982 г.), но за съжаление той не дочаква неговото издаване. Едва през 1995 г. Неврокопска митрополия, по решение на Св. Синод на БПЦ, отпечатва службата, която след това не е била преиздавана и се превръща в библиографска рядкост.

Текстът в новото издание е набран с църковнославянски шрифт, като след полиелея е прибавен и „седален“, който липсва в първата служба. „Славите“ в службата за първи път са нотирани и са публикувани в нотното приложение. Отстранени са някои грешки и са направени малки редакции. В подготовката на новото издание на Службата на всички български светии участие взимат зографските братя Климент и Атанасий, а музикалната нотация е на Георги Радев.

Други издания от поредицата „Аналогион“ са Служба на преп. Порфирий Кавсокаливит, Служба и житие на преп. Силуан Атонски, Молебен канон към св. Климент Охридски и др.