Борисполският митр. Антоний (Паканич), управляващ делата на Украинската православна църква (Московска патриаршия) посети на 20 февруари Грузинския патр. Илия ΙΙ. В Тбилиси пристигнаха също свещ. Микола Данилович, зам. председател на Отдела за външно-църковни връзки към УПЦ (МП), и руският олигарх Вадим Новински.

В официалното съобщение на сайта на Грузинска патриаршия се казва, че срещата е била неофициална и че украинските представители са искали да уведомят Грузинския патриарх за новото развитие на ситуацията в Украйна след издаването на Томоса за автокефалия. В съобщението се казва:

„На 20 февруари Католикос-патриархът на цяла Грузия Илия ΙΙ прие Борисполския и Броварски митрополит Антоний (Паканич), глава на Отдела за външни отношения на Украинската църква (Московска патриаршия). На срещата присъстваха наместникът на патриаршеския трон митр. Шио Муджири, епископи и клирици.

Рано днес, 22 февруари 2019 г., след продължително боледуване във Военномедицинска академия се е упокоил в Господа Главиницкият еп. Йоан. През последните години той беше изпратен на покой в Рилската св. обител.

Еп. Йоан е роден на 29.11.1949 г. в семейство на искрено вярващи православни християни в гр. София.

Светските му имена са Стоян Костадинов Стойков. Основно и прогимназиално образование завършва в училище „Екзарх Антим І“ в родния си град. Средно образование завършва в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш.

На 11 януари 1969 г. е постриган за монах в Бачковския ставропигиален манастир „Успение Богородично“ от Старозагорския митр. Панкратий, а духовен старец му е Браницки еп. Герасим, тогава игумен на обителта. На 30 март с. г. е ръкоположен в йеродяконски чин, също в Бачковския манастир, от еп. Герасим. Пак там на 21 май 1971 г. е ръкоположен за йеромонах и служи в манастира четири години.

Междувременно от 1969 до 1971 г., като монах, отбива военната си служба.

На 24 февруари с архиерейска св. Литургия ще бъде отбелязана шестата година от интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Честването ще се състои в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и ще започне в 9:30 ч.

Православните християни са поканени да вземат молитвено участие в празника на Българската църква и на Светейшия Български патриарх.

В четвъртък, 21 февруари, Св. Синод на Румънската православна църква прие декларация относно църковния проблем в Украйна. Румънската църква иска гаранции за запазване на румънския характер на 127 енории, предимно в Северна Буковина, които да бъдат оформени в румънски православен викариат, по подобие на украинския православен викариат, който действа от 1990 г. в Румъния.

Румънските епископи заявяват, че проблемът с разкола в Украйна е влязъл в задънена улица, тъй като в продължение на 30 години не е било направено нищо за неговото преодоляване, нито пък Московска патриаршия е търсила през този период общоправославно съдействие за разрешаването му.

Смирението на митаря е спасително, докато високото самомнение на фарисея е гибелно. На това ни учи Църквата постоянно, а особено в тази седмица с проповедите на архиереи и свещеници. И това го знае всеки християнин, знаят и децата, които са въцърковени. Тези деца не са многобройни в нашата църква, но затова пък са наистина благословени.

Най-общо казано, не са многобройни съзнателните вярващи у нас. Затова остават винаги актуални думите на апостола, когато с лек упрек запитва: „Как ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ (Рим. 10:14).

Проповедникът не трябва да е непременно клирик или пък мирянин, назначен и платен от някого, а следва всички ние да сме тези проповедници на християнската надежда, която е в нас, понеже жетвата винаги е голяма, но работниците са сякаш все по-малко.

Такава беше представата за тези неща на незабравимия Неврокопски митрополит Натанаил, когато с негово отеческо благословение и насърчение преди 10 години в Благоевград (административния център на областта, която се покрива с територията на Неврокопска епархия) беше основан епархийският Православен информационен център. А от 5 години идеите на стареца се развиват все така успешно от неговия духовен син и приемник по катедра митрополит Серафим.

Архиепископът на Телмисос Йов (Геча) е новият ректор на богословския Институт за следдипломна квалификация, който функционира в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези, Женева. Архиеп. Йов (Геча) наследява на този пост известния гръцки църковен историк и специалист по църковно право Власиос Фидас, който е подал доброволно оставка. Проф. Фидас, който на 19 февруари навърши 83 години, беше начело на института в Шамбези от 2003 г., след като се пенсионира от Атинския университет.

Архиеп. Йов е преподавател в Института за следдипломна квалификация при Православния център на Вселенска патриаршия в Шамбези от 2011 г. и постоянен представител на Вселенска патриаршия при Световния съвет на църквите в Женева. 

Архиепископът е с украински произход, но е роден през 1974 г. в гр. Монреал във френскоезична Канада. Учил богословие там, после той докторира в Париж. В Канада е постриган за расофор и ръкоположен за дякон, а във Франция е постриган в малка монашеска схима и ръкоположен за йеромонах от тогавашния архиеп. Гавриил на Руската екзархия в Западна Европа към Вселенска патриаршия, с което става неин клирик. От 2001 до 2008 г. е преподавател в руския Православен богословски институт „Св. Сергий“ в Париж в юрисдикцията на тази Руска екзархия в Западна Европа, а от 2005 до 2008 г. е и ректор на института.Той има активна роля в най-новата история на споменатата екзархия, която беше разпусната от Патриаршията в края на миналата година.

Св. Синод на Кипърската православна църква заседава на 18 февруари и изрази своята позиция за църковната криза в Украйна. Според кипърските архиереи украинският народ, както и всеки един друг народ, получил държавна независимост, има право на автокефално църковно управление, което съответства на църковните канони и традиции.

Причина за кризата в отношенията между православните църкви в момента е загубата на доверие помежду им. Пряка отговорност за това имат четирите църкви, които се отказаха от своите обещания и не участваха във Всеправославния събор в Крит. Затова те сега нямат моралното право да се позовават на принципа на „консенсуса“ за разрешаването на украинската криза. Принципът на „консенсуса“ беше договорен на предсъборните съвещания, но до съгласие не се стигна поради спор за незначителни подробности.

Кипърските йерарси изясняват и какво е тяхното разбиране за църковен „консенсус“: той не дава право за самоволно налагане на вето над общото решение, но според църковните канони „малцината се подчиняват на мнозинството“.

Кипърската църква категорично не приема прекъсването на евхаристийното общение на Руската църква с Константинополската патриаршия – една административна заповед не може да прекъсне действието на Светия Дух в храмовете на друга юрисдикция.

В първите дни на февруари излезе от печат книгата Свети Марк Ефески и Флорентийската уния от бележития руски богослов, познавач на светоотеческото наследство и преводач на творения на светите отци архим. Амвросий (Погодин). Книгата се отпечатва по инициатива и с благословението на Варненския и Великопреславски митр. Йоан, който е автор и на предговор към нея. Тя е съвместно издание на Варненска и Великопреславска св. митрополия и фондация „Двери“.

Книгата е подробно изследване от православен автор върху Фераро-Флорентийския събор (1438-1439) – исторически последния сериозен опит за обединение на Православната и Римокатолическата църква. Съчинението е исторически разказ на автора за тези събития, но по-голямата част от неговия труд се състои от самите документи, отразили работата на събора.

Българското издание на този труд е уникално с това, че изворите са преведени на български от оригиналните езици от опитния преводач от латински и старогръцки – проф. д-р Иван В. Христов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Той е проследил цитираните от архим. Амвросий (1925-2004 г.) старогръцки и латински текстове според съвременните им текстовокритични издания и те са предадени с максимална точност на български език.

Националната стратегия за детето 2019-2030 ще бъде разгледана от Св. Синод на заседанията в края на февруари и ще излезе вече с официално становище. Това заяви Старозагорският митр. Киприан в интервю за в-к „Монитор“. Владиката обясни, че публикуваният на интернет-страницата на Патриаршията текст не е бил одобрен от Св. Синод, а е качен там от Културно-просветния отдел, „някой го е направил на своя глава“.

За първи път Русенският митр. Наум оповести, че становището, представяно за синодно, не е одобрено от ръководството на БПЦ и не изразява тяхното виждане по въпроса (тук) и (тук).

Митр. Киприан посочва, че в стратегията са засегнати важни въпроси, които изискват обсъждане, за да вземе Св. Синод „най-правилното решение“.

В интервюто Старозагорският владика обяснява, че в нашето общество трудно ще навлязат новите виждания за семейството като съюз на двама души от един и същи пол. Според него причината за това е, че у нас са запазени част от патриархалните обичаи и мироглед, но в същото време се налага Църквата да работи и с деца, и с възрастни, за да може „крачка по крачка да връщаме семейните ценности и традиции. Основната роля на свещениците е да научат хората, че православието не е религия, а начин на живот“.

За поредна година, по покана на о. Киприан Станка от Констанца, български архиерей взе участие в храмовия празник на новостроящия се храм „Св. Харалампий“ в румънската морска столица. Тази година в духовното тържество участва Тивериополски еп. Тихон, патриаршески викарий, придружен от свещ. Кирил Синев.

На 10 февруари от единия край на Констанца до храм „Св. Харалампий“ беше извършена лития с мощи на св. Йоан Кръстител от светогорския манастир „Филотей“ и мощи на светия и праведен Симеон от одеския манастир „Св. Илия“.

Негово Светейшество патриарх Неофит връчи на Варненския и Великопреславски митр. Йоан орден „Св. Йоан Рилски“ – I степен за църковни заслуги и по повод неговата 50-годишнина. Високото отличие се дава на митр. Йоан по решение на Св. Синод на БПЦ. То му беше връчено след тържествената св. Литургия на 13 февруари във варненския катедрален митрополитски храм „Успение Богородично“.

Същото отличие получиха през миналата година и други двама митрополити, които честваха свои годишнини - Западно- и Средноевропейският Антоний и Русенският Наум.

В празничното богослужение във Варна взеха участие клирици от БПЦ и от четири поместни православни църкви. За юбилея на митр. Йоан във Варна пристигнаха Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, митрополитите Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Западно- и Средноевропейски Антоний, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий, Видински Даниил и епископите Мелнишки Герасим и Велички Сионий.

Гости на архиерея бяха също така архиеп. Теодосий на Томи (Кюстенджа, Румънска православна църква), двама гръцки митрополити от т. нар. „нови земи“ в Северна Гърция – Едески Йоил, екзарх на Вселенска патриаршия за Централна Македония, и Еласонски Харитон, патриаршески екзарх на планина Олимп и в момента член на Св. Синод на Гръцката православна църква, Люблински и Холмски архиеп. Авел, представител на Полската православна църква, Борисполски и Броварски митр. Антоний, управляващ делата на Украинската православна църква – Московска патриаршия, и Диоклийски еп. Методий, викарий на Черногорско-Приморския митр. Амфилохий (Сръбска православна църква).

На 12 февруари 2019 г. след продължително боледуване на 68-годишна възраст почина д-р Симеон Рачев Симеонов, бивш дългогодишен председател на църковното настоятелство на Македоно-българската източно-православна църква „Св. Георги“ в Торонто, Канада.

Роден през 1950 г. в гр. Русе, той емигрира в Канада, където става член на същата църква, още когато тя беше под юрисдикцията на Православната църква в Америка с епархийски архиерей Кирил (Йончев). 

Днес Варненският и Великопреславски митр. Йоан оглави молебена по повод 1150-ата годишнина от успението на равноапостолния св. Константин-Кирил Философ в катедралния митрополитски храм „Успение Богородично“ в морската столица. Негово Светейшество Българският патр. Неофит взе молитвено участие в богослужението. В съслужение с Варненския митрополит бяха синодните митрополити Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим, Врачански Григорий, Видински Даниил, както и епископите Мелнишки Герасим, главен секретар на Св. Синод, Велички Сионий, игумен на Троянската св. обител, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, свещеници и дякони. В молебена участваха и гостите от поместните православни църкви, гостуващи на Варненския митрополит – Еласонски митр. Харитон от Гръцката православна  църква и Диоклийски еп. Методий от Сръбската православна църква.

На 14 февруари празнуваме успението на равноапостолния славянобългарски учител св. Константин-Кирил Славянобългарски, наричан още Философ. Роден в Солун в първата половина на 9 век, изучил се до висшата степен на всеобщото и богословското знание, блестящо работил за разпространението на християнството и за преодоляването на различни ереси на своето време сред араби, прабългари, хазари, славяни, той постига световен рекорд в мисионерството. Защото заедно с великия си брат св. Методий и техните великолепни ученици и продължители на делото им е осигурил азбука, книжовност, проповед и нравствен образец на роден, славянски език за българи и славяни по цяла Централна и Източна Европа. И както самият св. Кирил казва на брата си мигове преди своята кончина в Рим през 869 г., той пада на браздата на нивата, а св. Методий и останалите е трябвало да продължат работата на Божията нива (1 Кор. 3:9).

Хиляда сто и петдесет години от тогава! И не само на всяка годишнина, но и всеки ден ние си спомняме за неговия, за техния велик подвиг. Църквата ги величае, а ние им се молим и просим тяхната подкрепа в личното си и в общественото си дело.

Днес във Варна на св. Литургия по повод 50-та годишнина на Варненския и Великопреславски митр. Йоан в празничното богослужение взеха участие архиереи от пет поместни православни църкви – Московска патриаршия, Сръбската, Румънската, Гръцката, Полската православна църква и домакините от БПЦ. За честванията във Варна пристигнаха Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и синодните митрополити: Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Западно- и Средноевропейски Антоний, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Видински Даниил, както и епископите Мелнишки Герасим, гл. секретар на Св. Синод, и Велички Сионий, игумен на Троянския манастир, а също и архим. Пахомий, ректор на Софийската семинария, архим. Самуил, игумен на Бачковския манастир, и др.