Продължение на беседата "Самотата на любовта"
Целта на живота в манастир и в брак е една и съща. Коя е целта? Целта е онази безкрайност, която аз нося в себе си – цялата безкрайност, която тя, жената, носи в себе си, което всяко дете носи в себе си – да бъде посветена свободно на Божията любов, която също е безмерна, тоест няма мяра, нито край. За да ни покаже Бог какво иска да направи с нас и от нас.
Предаваме себе си с тези думи: „от Твоето Тебе принасяме за всичко и за всички“, за да направиш с нас това, което Ти искаш. Тогава влизаме в чудото на Бога, влизаме в Божието провидение. Тогава Бог започва да ни приема на сериозно. Човекът не е просто природно същество. Не е нормално да бъде същество, което прави естествените неща по свръхестествен начин. Как да го кажа... Затова и всичко, което прави, е прекомерно. Бедните животни ядат каквото намерят наляво и надясно, било то месо или плодове, но не готвят. Животните изобщо не готвят. Защо? Защото не изграждат връзки – нито с храната, нито с Бога, нито с другия.