Избирането на нов апостол на мястото на Юда

„начена“. Показателен е буквалният смисъл на гореприведената фраза: „за всичко, що Иисус начена да върши“ (ῶν ήρξατο ο Ιησοῦς ποιεῖν τι καί διδάσκειν). Дееписателят сякаш иска да каже, че с цялата Си земна дейност Господ е само започнал, положил е началото на Своите дела и учение. Продължението на това начало ще бъде всичко по-нататъшно в делата на Неговите пратеници и техните наследници до свършека на света (Мат. 28:20), което ще бъде завършекът на великото Христово дело, което не е ограничено от никакви времена и срокове.

Деян. 1:2. до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,

„До деня, когато се възнесе“. За възнесението на Господ в Евангелието от Лука се споменава съвсем кратко  (Лука 24:50 – 53). Това събитие било краят на евангелската история и началото на апостолската. Затова свети Лука и предпочита да разкаже по-подробно за това събитие в Деянията.

Възнесението се предшества от заповедта-завещание на Господ към апостолите: „като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите“. На гръцки език „εντειλάμενος τοις αποστόλοις διά Πνεύματος άγίου“; в славянския превод: „заповедав апостолам Духом Святым“. Тук се разбира или Неговото „обещание“ да изпрати на апостолите Светия Дух, със заповед да чакат изпълнението на това обещание в Йерусалим (Лука 24:49), или Неговата заповед към тях – да бъдат свидетели и да проповядват „в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим“ (Лука 24:47 – 48).

Това обещание или заповед и повеля на Господа се дава, по израза на дееписателя „чрез Духа Светаго“. „Така е казано, – тълкува блажени Теофилакт, – не защото Синът е имал нужда от Духа, но защото там, където твори Синът, съдейства и съприсъства Духът, като единосъщен“. Този Свети Дух, Който по благоволението на Отца изпълнил и Неговия Син по човечество „не по мярка“ изобилно (Лука 4: 1, 14, 18; Иоан 3:34), е обещан и на апостолите, като начало обединяващо Отца, Сина и изкупеното от Него човечество.

„които бе избрал“ е указание на изключителността на властта и правата на апостолите, за разлика от останалите вярващи. Доказателство за тази изключителност е и това, че само на тези Свои избраници Господ и „представи Себе Си жив“ след Своето страдание, за да могат те да бъдат убедени и нелъжовни свидетели и проповедници за Него на целия свят.

Деян. 1:3. на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;

„след Своето страдание“ – т.е. след мъченията и Неговата смърт, с която завършили и Неговите страдания.

„с много верни доказателства“, – т.е. доказателства, че Той действително е възкръснал, в което и самите апостоли в началото не са могли и не са смеели да повярват; че е възкръснал действително Той Самият - разпнатият и умрелият, а не друг, който Го е заместил; че не е Неговото привидение, а е Той Самият – истински и станал отново жив сред тях, заради което ял пред тях и дори бил докоснат от ръката на Тома. После пък в течение на 40 дни отново продължил Своята проповед за Царството Божие. Всичко това, което било толкова непонятно и неправдоподобно за апостолите, се оказало съгласно с Божествените писания, за разбирането на които Възкръсналият от мъртвите Господ им отворил ума, откривайки в тези писания цялото множество доказателства за вярата в Него, като истински Син Божи, достоен за вярата на всички народи.

„през четирийсет дена“. Това точно указание на пребиваването на Възкръсналия Господ на земята след възкресението се намира само на това място в книгата Деяния. Евангелските разкази на Марк и Лука не дават никакви указания за това време и говорят само за възнесението на Господ много накратко, в общата връзка с предходните събития. А двамата други евангелисти, Матей и Йоан, въобще не споменават за възнесението. Това прави разглежданото място на книгата Деяния на апостолите много ценно, тъй като допълва такива важни страни на последните евангелски събития.

„за царството Божие“, т.е. за всичко, което се отнасяло до новия живот на хората, изкупени от страданията на Спасителя и призвани да образуват новото Царство Божие, Царството на Месията, Царството на новия Израил, Църквата на Христос. Колко много Христовите ученици са се нуждаели от това и колко малко са били все още навлезли в тези тайни на истинското Божие царство, се доказва от това, което следва в стих 6. Но пълното посвещаване на Христовите апостоли в тайните на Божието царство и превръщането им в достойни негови вестители и разпространители е последвало, след като Светият Дух е слязъл върху тях (Иоан 16:12 – 13), според обещанието на Господа.

Деян. 1:4. и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;

„и като се събираше с тях“, на гръцки език „καί συναλιξόμενος“, в славянския превод, който е по-точен от новия: „с ними же и ядый“ – буквално „и като яде храна в събранието им“. Яденето на храна и заповедта да не напускат Йерусалим на пръв поглед изглеждат трудно съчетаеми в едно изречение. Това съчетание на мисли обаче не изглежда странно, ако внесем в тях една убягваща при беглия прочит нотка. Мисълта на апостола придобива тогава такъв ход: „Той се възнесе, давайки чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които избра, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание, с множество верни доказателства през четирийсет дена, като им се явяваше и им говореше за Царството Божие, радвайки ги и удостоверявайки Себе Си пред тях дотам, че дори яде храна пред тях, като им заповяда да не се отдалечават от Йерусалим“. По този начин изразът „с ними же и ядый“ – συναλιξόμενος в оригинала – сякаш увенчава твърдата основа на радостта на апостолите и тяхната вяра в Спасителя, Който пак представил Себе Си жив пред тях, потвърждавайки това с множество верни доказателства, между които най-безспорното и радостно за невярващите от радост и чудещи се апостоли (Лука 24:41) било очевидното пред всички вкусване на храна.

„не се отдалечавайте от Иерусалим“ . Господ заповядва това на апостолите, за да не би, като започнат да проповядват в отдалечени места без все още Светият Дух да е слязъл върху тях, да бъдат оклеветени, т.е. наречени лъжци (според синаксара на Възнесение Господне). В Йерусалим това би било много по-трудно, понеже освен апостолите имало толкова други свидетели и надеждни вестители на проповядваните от тях събития. Самият проповядван бил още жив в паметта на всички!

Със заповедта да не се отдалечават от Йерусалим е свързан заветът да чакат „обещанието на Отца“, т.е. изпращането на Утешителя Свети Дух – Иоан. 14:16, 16:7, 13 и др.

„Обещанието на Отца“ – на гръцки език „ἐπαγγελίαν τοῦ πατρός“, в славянския превод „обетования Отча“ (срв. Лука 24:49). Изпращането на Светия Дух Господ нарича „обещание на Отца“, Който още в Стария Завет (Ис. 44:3 и др.) чрез пророците е дал обещание за изливането на Светия Дух във времето на Месията.

„за което сте слушали от Мене“, гръцкият текст и славянските преводи са по-точни: „ήν ηκούσατε μου,“ и „еже слышасте от Мене“. По такъв начин Господ дава да се разбере, че Неговото обещание е именно онова обещание на Отца, което е дадено в Стария Завет и сега още веднъж е изразено от устата на Сина. В думите на Господ звучи също така и онази мисъл, че Той изрекъл Своето обещание като „едно с Отца“, и това обещание приело сила като обещание едновременно на Отца, чиято воля е изпълнил Синът. Излагайки по-подробно същността на това обещание на Отца и Сина, дееписателят го привежда с думите на Сина (Лука 3:16; Иоан 1 и парал.).

Деян. 1:5. защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий.

„защото Иоан кръщава с вода“. В славянския превод „яко Иоанн убо крестил есть водою“. В гръцкия текст „ότι Ιωάννης...“. Тук ότι се намира в очевидна връзка с предходното ἠκούσατε, пояснително свързвайки двете изречения, които би трябвало да бъдат преведени така: „да чакате обещанието на Отца, което чухте от Мене, а именно: че Иоан кръщаваше с вода, а вие...“ и т. н.

Преводът със „защото“, избран да предаде гръцкото ότι, е неправилен; ако присъства μέν (ότι Ιωάννης μέν), то е напълно излишно, тъй като μέν...δέ са непреводими частици. Всъщност ότι предполага пряка връзка с по – нататъшното „ще бъдете кръстени“. В такъв случай изразът „Иоан кръщава с вода“ получава значението на обикновена добавка на дееписателя, която не се подразбира в израза на Господа „еже слышасте“. Към такова разбиране на нещата подтиква фактът, че в Евангелието тези думи не се приписват на самия Господ, а само на Йоан (Лука 3:16; Иоан 1:33 и парал.), макар че те, разбира се, биха могли да бъдат казани и от Самия Господ, не всички думи на Когото, както знаем, са влезли в Евангелието.

„ще бъдете кръстени с Дух Светий“. Изразът „ще се кръстите с Дух Светий“ съотнесен с кръщението с вода, означава цялостно изпълване с даровете на Светия Дух, сякаш потапяне в Неговата очистваща и оживяваща благодат. В такъв дух разсъждава св. Кирил Йерусалимски: „това не е частна благодат, а всесъвършена сила, понеже както потапящият се и кръщаващият се във водите отвсякъде се обкръжава с вода, така и с Духа те са били кръстени всецяло; но водата умива външността, а Духът, без да изключва нищо, кръщава всичко до вътрешността на самата душа. И на какво да се чудим? … Ако огънят, влизайки във вътрешността на грубото желязо, превръща целия негов състав в огън и студеното се разтапя, черното започва да свети; и ако огънят, бидейки вещество и прониквайки във веществото на желязото, действа така безпрепятствено, то на какво да се учудваме, ако Светият Дух влиза във вътрешността на самата душа?»

„Не след много дни от днес“ –пак неточен превод на гръцкото ου μετά πολλάς ταύτας ημέρας, в славянския превод „не по мнозех сих днех“, което означава, след немного дни или немного дни след това. Всъщност събитието е станало точно след десет дни. Толкова отсъдил Господ на Своите апостоли да чакат Обещания Утешител. Не повече и не по-малко. Не повече, защото по-нататъшното удължаване на дните на очакването би уморило чакащите и би позволило разсейване и невнимание в душите им, което би направило по-малко плодотворен тихият полъх и почиване на Божия Дух върху тях. Не по-малко – защото преждевременното прекратяване на дните на очакването би оставило душите на мнозина недостатъчно жадни за Утешителя, в недостатъчно зряло съзнание за важността на предстоящото, те не биха оценили достатъчно скъпоценността и утешителността на Идващия, което също би отслабило силата и значението на пришествието на Божия Дух.

Деян. 1:6. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?

„в това ли време?“, на гръцки език „εἰ ἐν τῷ χρόνῳ τούτῳ“, – т.е. „след немного дни“, когато учениците «ще бъдат кръстени с Дух Светий» (стих 5).

„възстановяваш царството Израилево“, на гръцки език „ἀποκαθιστάνεις τὴν βασιλείαν τῷ Ἰσραήλ“. Апостолите очевидно изразяват обичайните представи за земното царуване на Месията, с подчиняване на всички други народи и усвояването на земното величие, слава и могъщество от народа на Израил. „Толкова бяха равнодушни (уморени) учениците“, се пее в църковната песен. Поучавани в продължение на четиридесет дни за Царството Божие от явилия се Спасител, те все още „не съвсем ясно разбирали какво е това Царство Божие, тъй като не били научени от Духа…, все още били привързани към чувствените предмети, макар и не толкова, както преди; те още не били станали по-добри, впрочем за Христа мислели вече по-високо“ (св. Йоан Златоуст).

Деян. 1:7. А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;

„не се пада вам“ е малко груб превод на гръцките думи οὐχ ὑμῶν ἐστι. По-точен от съвременния превод е славянският: „несть ваше…“. По-добре и по-вярно е да изразим отговора на Спасителя в такава форма: „не е за вас да знаете...“. Деликатният уклончив отговор на Господа на толкова неуместния въпрос на Неговите обични ученици сякаш ги оставял в старите им предразсъдъци, като само променял времето на изпълнението им. В действителност този отговор разчитал на промяната на възгледите на апостолите поради самия ход на събитията, които предстояло да се случат в най-близко време: „но ще приемете сила“ и т. н. А би било безполезно да разочарова сега и напълно учениците за това, с което те твърде били свикнали, още повече, че техните възгледи и очаквания, които имали характер на груби предразсъдъци, по един или друг начин са се осъществили, само че в най-добрия и по-висш смисъл. За това може да намери указание в използвания от Спасителя израз καιρούς, – не е за вас да знаете времената или способите на обстоятелствата, характера на осъществяването на вашите надежди, защото Отец е поставил всичко в Своя власт. Преводът на израза καιρούς,с „годините“ не изразява точно мисълта на Господа и ѝ придава ненужна тавтология.

Значението на времената и начините за осъществяването на надеждите за Царството на Месията Господ отдава само на Отца – „не затова, защото Сам не знаел, но защото самият въпрос бил излишен, и затова Той отговорил с мълчание за тяхна полза“. (блажени Теофилакт).

Деян. 1:8. но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.

Като отклонява вниманието на учениците от неизпълнимото и ненужното, Господ насочва това внимание към поврата, който предстои в самите тях, когато от само себе си ще настъпи всичко, което е най-важно и драгоценно за тях: „ще приемете сила“ – сила от слезлия върху ви Дух Светий, сила да "Ми бъдете свидетели... дори до край-земя", тоест свидетели и проповедници за Мене, Моя живот, учение, дела, заповеди, обещания и предсказания.

„Това изречение, – казва блажени Теофилакт, – е едновременно и увещание, и неизменно пророчество“ на Спасителя за това, какво ще бъдат и трябва да бъдат учениците след като са получили силата на Светия Дух. А тук се крие и таен намек за това, как, с какво и кога ще се изпълнят техните надежди за настъпването на Царството на Месията, царството на новия Израил, в което старият Израил ще влезе само като част, не изчерпвайки чрез себе си всеобхватната сила и богатство не на земните временни, а на духовните вечни блага на новото Царство.

Ако преди Господ изпращал Своите ученици да проповядват за приближаването на Царството Божие само на юдеите, забранявайки да ходят с тази проповед при езичниците и самаряните (Мат. 10: 5), то сега се снема това ограничение на апостолската дейност. Йерусалим се разглежда само като начален пункт или център, откъдето лъчите на евангелската Светлина е трябвало да озарят цялата вселена „дори до край-земя“.

Деян. 1:9. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.

„И като рече това, Той се подигна“. При евангелист Марк е казано: „след разговора с тях“ (Марк 16:19). При евангелист Лука – „както ги благославяше“, отстъпи от тях, т.е. отдели се за малко и започна да се възнася на небето (Лука 24:51).

„И облак Го подзе изпред очите им“. Последният момент на възнесението, за който блажени Теофилакт казва: „Той възкръсна така, че те не видяха, а Неговото възнесение видяха; видяха края на възкресението, но не видяха неговото начало; видяха началото на възнесението Му, но не видяха Неговия край“.

„Облак“ – вероятно, светъл – (срв. Мат. 17:5) тук е знамение на особеното Божие присъствие, на особената Божествена сила, чрез която се извършило това славно последно земно дело на Господ.

Деян. 1:10. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи

„двама мъже в бели дрехи“ – несъмнено – ангели (ср. Лука 24:4; Марк 16:5; Мат. 28:2; Иоан 20:12). „Мъжете се наричат ангели", казва блажени Теофилакт, „показвайки събитието във вида, в който то изглеждало на очите, тъй като ангелите действително са приели образа на мъже, за да не уплашат [гледащите]“.

Деян. 1:11. и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.

С недоумение и почуда апостолите трябвало да вперят своя взор в небето, където току-що се скрил Господ. Това недоумение, близко до вцепеняване, разрешават ангелите с кротък и ласкав като че ли упрек: „какво стоите и гледате?“ Време е да се обърнат от безцелното вече съзерцаване на въздушните висоти към обикновената реалност, където ги очаква пълният с кипяща активност живот на апостолското призвание.

„Ще дойде по същия начин“. Тук се разбира, очевидно, второто славно Пришествие на Господа, за което Самият Той казал на учениците (Мат. 25:31), и което ще стане в същото прославено Негово тяло и също на небесните облаци (Мат. 24:30).

Деян. 1:12. Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път.

„Тогава“, т.е. след полученото от ангелите вразумяване, „те се върнаха в Иерусалим“. В Евангелието евангелист Лука добавя към това думите „с голяма радост“ (Лука 24:52).

Споменаването на планината Елеон като мястото, откъдето се върнали апостолите в Йерусалим след възнесението на Господа, очевидно означава, че тази планина е била и мястото на възнесението. Дееписателят точно определя местоположението на назованата планина, – очевидно, защото Теофил, за когото била предназначена книгата, не бил запознат с топографията на Йерусалим.

„Близо до Иерусалим колкото един съботен път“, в славянския превод „субботы имущия путь“; на гръцки език „σαββάτου ἔχον ὁδόν.“ Планината била на разстояние от една събота път, което означава такъв път, какъвто се разрешавало да се измине в събота. Равинската строгост за съботния покой определяла, че това разстояние може да бъде 2000 крачки (около една миля), на каквото разстояние стояли най-далечните шатри от Мойсеевата скиния по време на странстването на евреите по пустинята. Ако в Евангелието евангелист Лука (Лука 24:50) казва, че Господ възнасяйки се „ги изведе...  вън до Витания“, то този израз, който не противоречи на разглеждания, означава, че мястото на възнесението се намирало на пътя от Йерусалим за Витания. Последната е била на два пъти по-голямо разстояние от Йерусалим в сравнение с Елеон, на разстояние от два съботни дни път, и се посочва просто за определяне на посоката, в която Господ извел учениците към мястото на Своето възнесение.

Деян. 1:13. И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.

Деян. 1:14. Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.

„възлязоха в горницата, дето и пребиваваха... единодушно в молитва и моление“. Може би, това била същата горница –  ὑπερῷον, в която е извършена последната Тайна вечеря („голяма“ горница, Лука 22:12) и чийто стопанин вероятно бил сред последователите на Господа. Отдалечена от уличния шум, тя представлявала най-удобното място за молитвените събрания, в които учениците на Господа се подготвяли с молитви и моления (τῇ προσευχῇ καὶ τῇ δεήσει)  за обещаното Кръщение със Светия Дух.

„пребиваваха“ не в смисъл, че са останали в горницата през целите десет дни, без да излизат. Изразът означава само, че учениците не се разотишли всеки на своето място, но че постоянно са се събирали в нея за единодушна молитва. В Евангелието от Лука 24:53 е казано : „бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога“. Това означава, че учениците на Господа си останали и постоянни посетители на богослуженията на старозаветния храм, все още незаменени от новите свещенодействия. Но сега тези богослужения не били достатъчни за Господните ученици, и техните нови възгледи и вярвания ги подтиквали към нови форми на молитвени събрания. Така, ту в храма, ту в горницата те постоянно пребивавали в молитви и хваления на Бога, постоянно заедно в очакване на обещаната промяна на сиротната им участ.

Имената на апостолите без (Юда Искариот) и техният ред са почти същите, които са и в Евангелията, с незначителни изменения (срв. Мат. 10:2 – 4; Марк 3:17 – 18; Лука 6:14 – 16).

Левей или Тадей е даден с името Юда Яковов (ср. Иоан. 14: 22), а Симон Кананит е наречен Зилот („ревнител“), като принадлежащ към партията на зилотите, крайните ревнители за Мойсеевия закон.

Изброяването на апостолите има за цел да направи известни основните личности, формирали ядрото на първото християнско общество, които са били главните действащи лица в описваните събития – утвърждаването и разпространяването на Църквата Христова, избрани от нейния основател Господ Иисус Христос.

„с жени“. Тук очевидно се разбират онези благочестиви ученички на Господа, които Го съпътствали по време на живота Му и Му помогали със средства от имотите си (Лука 8:2 – 3; Лука 23:55, 24:1). Ценно е споменаването на „майката на Иисус“, а също така и „Неговите братя“, които доскоро не вярвали в Него като в Месия (Иоан: 7:5), но сега очевидно са сред вярващите.

Деян. 1:15. И в тия дни стана Петър посред учениците и рече

„в тия дни“, т.е. между възнесението и Петдесетница.

„стана Петър посред учениците и рече“. Петър, „устата на апостолите, винаги пламенен и върховен сред апостолския лик“ (св. Йоан Златоуст, Тълкувание на Матей, XVI, 15), първенства тук като „такъв, комуто Христос е поверил Своето стадо“ (Теофил), като предлага да се възпълни броят от 12 апостоли след отпадането на Юда.

Деян. 1:16. (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,

Бележката относно броя на събралите се има за цел да подчертае единодушието в събранието на учениците на Господа, а също така да покаже общото участие на всички събрали се в решаването на важните дела, подобни на описваното. В дадения случай това участие се изразило в следното: „поставиха Иосифа и Матия“ (стих 23), „помолиха се“ за тях (стих 24) и „хвърлиха жребие“ (стих 26). Имайки предвид този ред на решаването на въпросите, свети Йоан Златоуст казва: „виж как Петър всичко върши с общо съгласие и не се разпорежда с нищо самовластно и като началник“.

„около сто и двайсет души“. Действителното число на последователите на Господа било значително по-голямо, тъй като при едно от Неговите явявания след Възкресението (1 Кор. 15:6), вече се споменава за повече от 500 братя. От това трябва да предположим, че на описаното събрание са присъствали далеч не всички, а само онези, които не са били далеч от Йерусалим и са се удостоили да станат свидетели на възнесението на Господ.

В речта на апостол Петър има две основни мисли: отпадането на бившия апостол Юда и допълването на апостолския лик с друг човек. Тъй като печалната участ на Юда и неговата дръзка и страшна постъпка са могли да разколебаят слабите по вяра, то още на Тайната вечеря Господ обяснил на апостолите това събитие в светлината на Божието слово (Иоан 13:18). Сега Петър, подобно на Господа, прави същото, като посочва изпълнението на предсказаното чрез устата на Давид от Светия Дух (стих 20).

Деян. 1:17. защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;

„получил бе жребието на тая служба“, т.е. апостолската, бил призован към апостолско служение (διακονία).

Деян. 1:18. но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;

„със заплатата за своята неправда той придоби нива“ – ироничен израз, имащ предвид последствията от ужасното злодеяние на Юда (Мат. 27:7 – 8).

„като се струполи ничком, пръсна се през средата“, на гръцки език: πρηνὴς γενόμενος ἐλάκησε μέσος; в славянския превод: „ниц быв, проседеся посреде“, буквално: „като се наклони с главата надолу, коремът му се пръсна през средата“. Евангелието казва, че Юда „се обеси“, вероятно, след обесването тялото му се разкъсало по средата, от което се получило и това, за което говори апостол Петър.

Деян. 1:19. и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама', сиреч, кръвна нива.

„кръвна нива“, т.е. нива, купена с парите, за които бил предаден Иисус.

„на техен език“ (τῇ ἰδίᾳ διαλέκτῳ αὐτῶν), буквално: „на техния диалект“. Очевидно това е добавка, направена от Лука за Теофил, също както и пояснението на думата „Акелдама“.

Деян. 1:20. Защото в книгата на Псалмите е писано: жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него, и: достойнството му друг да вземе.

„жилището… достойнството“ (ἡ ἔπαυλις  …τὴν ἐπισκοπὴν) Пророческите указания на Юда са заимствани от два псалма – 68 (Пс. 68:26) и 108 (Пс. 108:8). Тълкувайки тези пророчества като приложени към Юда, свети Йоан Златоуст и блажени Теофилакт разбират под „жилище“ село (купено: „понеже какво би могло да бъде запустяло гробище?“) и дом на Юда, а под „достойнство“ (буквално: епископство) – апостолското звание. И двата гореспоменати Давидови псалма изобразяват праведния човек, който невинно страда от враговете си, отправяйки към Бога молитва за защита (заплахите към враговете, приведени от Петър). Отнасянето на тези заплахи към Юда (с промяната на множественото число в единствено) е оправдано, тъй като представеният тук праведен човек е образ на Месията, който невинно страда от враговете си, а Юда е техен главен представител и е отговорен за успеха на злия им замисъл.

Деян. 1:21. И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,

Според Петър, съществено условие за избирането за апостолско служение е избираният да бъде свидетел-очевидец на цялата земна дейност на Господа, като се започне от Йоановото кръщение до деня на възнесението. Това на пръв поглед чисто външно условие е имало обаче и важна вътрешна сила: то давало повече надежди за устойчивост, пълнота и зрялост на вярата и любовта към Господа на такъв човек, и показва, така да се каже, неговата сериозна подготовка – в непрекъснато общение с Божествения Учител и другите апостоли. Само такава подготовка – непрекъснато общуване с Господа, свидетелство на всички Негови дела, поучения и събития в Неговия живот е давала право на толкова високо служение.

Деян. 1:22. начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.

„да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му“. Така се определя същността на апостолското служение – да бъде свидетел на Христовото възкресение (стих 8; срв. 1 Кор. 15; Рим. 10:9). „Не нещо друго, – казва блажени Теофилакт, – защото, който е достоен да свидетелства, че ялият и пилият с тях и разпнат Господ е възкръснал, на този много повече може и трябва да се повери свидетелството и за другите събития, защото възкресението се извършило тайно, а другите неща – явно“.     

Деян. 1:23.  И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;

„поставиха двамина“, т.е. измежду онези, които отговаряли на изразеното условие, определиха двама. "Защо не много? За да не възникне по-голям безпорядък, а освен това въпросът засягал малцина..." (Теофил).

Избраниците – Йосиф Варсава (Юст) и Матия – са неизвестни в евангелската история. Вероятно "те са били от числото на 70-те, които бяха с 12-те апостоли, и от другите повярвали, но по-пламенно вярващи и по-благочестиви от останалите" (Теофил.).

Деян. 1:24.  след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,

„помолиха се и казаха“. На гръцки език: και προσευξάμενοι εῖπον. В славянския превод: „и помолившеся реша“. Вероятно приведената по-нататък молитва е била казана от Петър от името на събранието.

„Който познаваш сърцата на всички“ – καρδιογνῶστα πάντων. Буквално: „сърцеведец на всички“.  Молитвата очевидно е отправена към Господ Иисус Христос, който тук е наречен "сърцеведец". Тъй като на друго място Петър нарича Бога сърцеведец (Деян. 15:8 и др.), употребата на това наименование и тук, приложено към Иисус Христос не изразява нищо друго освен вяра в Неговите Божествени свойства и изповядване на Неговото Божество.

„покажи“,  т.е. чрез жребий. "Те не казали "избери", а покажи избрания: те знаели, че при Бога всичко е отнапред определено (св. Йоан Златоуст)". Както по време на земния Си живот Господ Сам е избирал Своите апостоли, така и сега, въпреки че се е възнесъл на небето, но обещавайки да остане винаги в Своята Църква, Той трябвало Сам да избере и дванадесетия апостол.

Деян. 1:25.  да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.

„за да отиде на своето място“, т.е. в мястото на осъждането, геената.

Деян. 1:26.  Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.

Определянето чрез жребий е установено в Стария Завет, като в решаването на въпросите чрез жребий виждали действието на самия Бог (Лев. 16:8 и сл.; Числ. 17; Числ. 34:13; 1 Цар. 10:20).

Но "защо – казва св. Йоан Златоуст – апостолите предпочитат избора чрез жребий?". Защото "все още не са се смятали за достойни сами да направят избора и затова искат да узнаят (за този избор) чрез някакъв знак .... А и Светият Дух още не бил слязъл върху тях..., и жребият имал голямо значение...".

Свети Матия, който е причислен към апостолите, проповядвал Евангелието в Юдея и Етиопия и умрял в Йерусалим, убит с камъни (паметта му се чества на 9 август).

Йосиф (Йосиф – Юст) след това е епископ на Елевтеропол в Юдея и също умира като мъченик (паметта му се отбелязва на 30 октомври).

Превод: Виктор Дора