В дните след Рождество Христово, на 29 декември, Православната църква почита паметта на светите витлеемски младенци-мъченици, избити по заповед на цар Ирод Велики (Мат. 2:18).

Изследователите на църковната история се затрудняват, къде да причислят невръстните мъченици: към старозаветните или към новозаветните светци? Те са първите мъченици, свързани с идването на Спасителя, но те загиват не заради Христос, а вместо Него, както пише св. Августин.

Свещеното Писание не уточнява, каква е била бройката на младенците, убити по заповед на Ирод във Витлеем. Новозаветни изследователи, като взимат предвид големината на град Витлеем по онова време, децата от мъжки пол на възраст от две години надолу не са били повече от няколко десетки. С въвеждането на почитта към св. витлеемски мъченици в първите векове е определен и техният брой – 14 000. Това число не е избрано случайно, а има символично значение. 14  е броят на „синовете” на Рахил.  В Библията синове на Рахил са не само родените от нея деца - Йосиф и Вениамин, а също и внуците й – „тия са синовете на Рахил, които се родиха на Яков, всичко 14 души” (Бит. 46:22). Може да се предположи, че 14 000 е метафора, посочваща големия размер на кръвопролитието и невероятното страдание, което е било причинено на децата и техните родители. За многобройните си „синове” плаче Рахил 17 столетия след смъртта си.

Сънародникът ни Валери Митев учреди в  Туитър 3-ти юни като Световен ден против аборта

Валери  Митев е изобретател; от 2003 година живее в град Шостка, Украйна и работи в сферата на информационните технологии. Съпругата му е украинка, имат три деца - две момичета и момченце на две години. Валери е про-лайф активист.
 
Кога  и как вниманието Ви беше привлечено от тихия геноцид, който застрашава бъдещето на света, г-н Митев?
 
- Мой  приятел имаше две деца и  се оказва, че съпругата му  очаквала раждането на близнаци. По-късно разбрах, че децата били абортирани. За тези събития научих, когато вече беше много късно, децата вече ги нямаше. Това ме потресе.  Ако бях разбрал по-рано щях да помогна със съвет, години преди това успях да убедя една жена да не прави аборт и това дете вече е на 27 години. Понякога е нужно съвсем малко, за да се помогне и съхрани детският живот.

Въпросът за абортите от християнска гледна точка изглежда ясен и сякаш отдавна решен: абортът е грях, убийство на човек. Какво обаче ни накара да подготвим тема, посветена на абортите?

Първо, това е убеждението ни, че макар и християнската гледна точка към проблема да е ясна и известна на всички - дори и на тези, които са далече от Църквата, тя не е обсъждана активно нито в църковните среди, нито в обществото, именно поради тази привидна своя "яснота". Резултатът е, че църковната позиция остава неразбираема и изолирана, като често пъти дори представители на Църквата не могат да обяснят задълбочено, защо Църквата счита аборта за грях, а ембриона - за личност.  

За радостта от срещата на родителите с детето разказва слайд филмът, дело на свещ. Йордан и презвитера Йорданка Василеви. Тяхното малко православно филмово студио подготвя преводни филми и създава собствени образователни видео-материали. Скоро част от тях ще са достъпни за теглене. Филмът ще се пусне автоматично при потребителите с инсталиран flash plug-in.

- Владико, какво е мнението ти относно узаконяването  на абортите?

- Поставянето на въпроса за извършването на аборти разкрива изумителната безчувственост на човека, на цялото човечество към човешкия живот. Немислимо е да се говори за светостта на човешкия живот и едновременно с това да се разрешава и да се узаконява аборта. Мисля, че в държава, в която абортът е узаконен, никой – започвайки от правителството и завършвайки с обикновения гражданин - няма право да говори за това, че човешкият живот е свещен, защото абортът е убийство.

Разбира се, има случаи, когато абортът е неизбежен, но тези случаи са от компетентността на медицината. Когато с заченато дете, което няма да може да се роди, което ще бъде урод, което ще бъде чудовище – да, в такъв случай абортът е допустим. Но когато абортът се прави от някоя двойка или от жена, която е допуснала да зачене нежелано дете и иска да се отърве от него, това си е просто престъпление.

Джийн бе изоставена от гаджето си - нещо, което продължава да я изумява и наранява. Сега не знае накъде да поеме. Страхува се да каже на родителите си: представя си как лицето на майка й ще се сгърчи от мъка, а баща й ще й обърне гръб от срам. Шефът й преди време бе намекнал, че справянето с работата на служителка, която забременее, ще се държи под око особено строго. Собственикът на сградата пък ясно бе заявил как там децата не са никак добре дошли.

Предлагаме на Вашето внимание два откъса от книгата "Истински избор" на известния американски православен публицист и апологет Фредерика Матюз-Грийн. В момента се подготвя и българският превод на книгата, който е заплануван да излезе от печат през 2008 год.

Вече над двадесет и пет години нацията е затънала в тресавището на изключително трудната полемика относно абортите. “Затънала” е много подходящо определение; едни и същи изтъркани спорове се водят отново и отново и понеже спорещите страни си карат, както си знаят по успоредни прави, без да се опровергават един друг, не е възможно да се стигне до разрешаване на проблема. Намираме се в пълна безизходица.

Поздрави от София. Малко ми е тъжно и ще споделя. Днес Миро донесе една брошурка озаглавена "Аз, нероденото дете". Издава я Балканският православен младежки съюз заедно с един гръцки манастир. Брошурката е срещу абортите и е направена изключително интересно и много въздействащо. Аз щях да се разрева в един момент - когато четях за един от методите за "прекъсване на бременност" и имаше картинка - клещи, които притискат главичката на едно съвсем мъничко същество, готови да строшат тази миниатюрна главичка :( Не ми е въздействала само на мен и определено не съм единствената провокирана, само като гледах физиономиите на колегите, докато четяха просто .. ужасно е.

После бях на спорт и чух нещо по свой адрес, което гласеше - Убий я с топката, няма кой да реве за нея. Трябваше да го пусна от едното ухо и да си излезе през другото, но му обърнах внимание и се размислих. Тъпо, защото по-добре да изгониш една безсмислица докато е още в статута на такава, а не да й отделиш внимание и после да се бориш с нея. На теория ми е ясно и лесно, но практиката не съвсем. И се размислих, разбира се, че има кой да "реве" за мен... но за едно малко същество, което няма шанс да живее, което собствената му майка убива .. кой реве за него?

Когато бях монах на Синай, един ден се изкачих на св. Връх. Беше зима и по целия път към светинята вървях сам. Храмът там е посветен на Светата Троица. Отваряйки вратата, видях едно писмо да лежи захвърлено на пода, без никакъв адресат. Отворих го и видях, че една жена го бе написала ... на Христос. Явно бе счела, че св. Връх на Синай е най-сигурното място, за да Му го предаде. Писмото всъщност бе един болезнен вик към Бога.