Бих желал още в началото да изразя дълбоката си благодарност към декана и към академичното тяло на Института по православно богословие „Св. Сергий Радонежки“ в гр. Париж, Франция, че присъждат на скромната ми личност титлата „doctor honoris causa“. Оценявам този акт като една от най-високите почести, които някога съм получавал, и го възприемам с най-искрено вълнение.
Родоначалниците на съвременното православно богословие
Честта, която ми оказвате в този момент, идва от едно университетско заведение, което в днешно време дава решителен принос за богословието. Какво щеше да бъде богословието днес без заслугите на Георги Флоровски, Сергий Булгаков или Николай Афанасиев, а да не цитирам и други, които преподаваха в този институт?
Тези имена, както и това на Владимир Лоски, поставиха толкова значителен отпечатък върху съвременното богословие, че по-голямата част от богословието на 20 в. – както православно, така и неправославно – представлява в известен смисъл коментар върху тяхната богословска работа. Лично имах привилегията да срещна един от тези големи богослови, покойния отец Георги Флоровски, като професор в университета в Харвард, и неговото влияние върху моята мисъл беше решително. И въпреки че никога не съм се срещал лично с Владимир Лоски и Николай Афанасиев, голяма част от богословската ми работа е била в диалог с техния принос. Лоски насочи духа ни към апофатическата природа на богословието и така ни освободи от рационализма на модерното школско богословие, докато Афанасиев привлече вниманието ни върху централното място на св. Евхаристия в еклисиологията. Имах известни несъгласия по някои въпроси и с единия, и с другия, което е естествено при един диалог. И все пак всичко, което моето поколение постигна в областта на богословието, беше изградено върху основите, положени от тези велики духове.
Към тези именно стълбове на съвременното богословие е насочена в този момент моята мисъл и моята дълбока признателност. Моля нашия Господ Бог да благоволи да ги приеме в сонма на Своите светци, ведно с великите учители и пастири на св. Църква. Вечна да бъде паметта им!
Днес Православната църква се е установила трайно в Западна Европа и Америка и допринася за благовестието на Господ Иисус Христос в тези части на света
… Ето според мене най-важните приноси на православното богословие на Запад:
1. Православното западно богословие допринесе не само за по-доброто познаване на православието, но и спечели дълбока почит на Запад. Православни мислители като Николай Бердяев, а след това и Оливие Клеман (професор по Нравствено богословие – бел. прев.) влязоха в диалог със западната философска мисъл, докато богослови като Флоровски и Лоски въведоха православното богословие в центъра на икуменическите дискусии. Няма да бъде преувеличено, ако се каже, че Вторият Ватикански събор не само е взел под внимание православното богословие, но и се е повлиял силно от него. Римокатолическите богослови от ранга на Ив Конгар, Анри дьо Любак и др. бяха в постоянен диалог с православното богословие, докато Вторият Ватикански събор разпространи идеята за съборността на поместната църква във връзка с евхаристийната еклисиология на Николай Афанасиев. Православното богословие на Запад постави Православната църква в центъра на съвременния икуменически диалог.
Ценностно преоткриване на пневматологията и исихазма
2. По-точно православното богословие на Запад допринесе за едно по-сериозно оценяване на пневматологията в православната мисъл. Богослови като Павел Евдокимов, Никос Нисиотис и отец Борис Бобринской разкритикуваха христомонистичните тенденции на западното богословие и способстваха самите православни да осъзнаят значението на Светия Дух в живота на Църквата. Това даде отражение не само в богословието, но тъй също и в областта на духовността и богослужението на християнските общности.
3. Удостояването с високо внимание на богословската мисъл на св. Григорий Паламà (и особено както тя е била представена от богословските кръгове на този институт) представлява също един от значимите приноси на православното богословие на Запад. И тук трябва да споменем Владимир Лоски (що се отнася до чисто богословския аспект), както и Йоан Майендорф, който направи първото критично издание на творенията на св. Григорий Паламà и публикува множество изследвания върху този гръцки св. отец. Последва огромен интерес сред православния свят към исихазма с критични издания на св. Григориевите текстове от страна на покойния проф. Панайотис Христу в Гърция и богословски публикации в Румъния от покойния отец Димитър Стънилоае върху исихасткото богословие. Отделни аспекти на това богословие като различието между същност и енергия в Бога се превърнаха в обща основа на православното богословие. И въпреки че някои, включително и аз, смятаха за свой дълг да критикуват крайния неопаламизъм, никой не може да отрече факта, че този богоозарен св. отец на Църквата благодарение на съвременните западни православни богослови е бил поставен за първи път в центъра на православното богословие.
Обновата на богослужебния живот и на духовността
4. Друго едно измерение на богословието беше поставено на преден план от съвременните западни православни богослови – това на св. Литургия, съответно на св. Евхаристия. Отец Шмеман попълни и разшири това, което Афанасиев установи по отношение на евхаристийната еклисиология. Православните оцениха по-дълбоко централното място на богослужебния живот във всички сфери на богословието и духовността – нещо, което школското православно богословие в миналото пренебрегваше, въпреки че православните народи непрекъснато осъществяваха такъв богослужебен и духовен живот през цялата си многовековна история.
Това именно позволи да бъдат коригирани доста грешки, като например изключително рядкото приемане на св. Причастие и др. Тук можем да говорим за една литургична обнова на Православната църква днес, която се дължи на процъфтяването на литургичното и евхаристийно богословие в контекста на съвременното западно православно богословие.
5. Накрая трябва да отбележим и значението на западното православно богословие за развитието на монашеския живот в Православната църква навсякъде по света. Разглеждайки богословието по-скоро като една емпирична, отколкото като интелектуална тема, съвременното православно богословие се вглъби в мистичните и аскетични богослови като св. Симеон Нови Богослов и св. исихасти – нещо, което съдейства за взаимното проникване на аскетическото и догматическото богословие. Монашески велики фигури като покойния отец Софроний от Есекс, Англия, въведоха богословието в аскетичния живот, докато отец Димитър Стънилоае от Румъния извърши обратното, като предложи един емпиричен подход към догматиката. Това привлече много западни християни към св. православие и допринесе за засилване на православното присъствие на Запад.
Бъдещето на евхаристийната еклисиология
Това са само няколко от големите приноси, с които православното богословие е било полезно за православната икумена (вселенска общност – бел. прев.) в миналото. А що се отнася до бъдещето, ще се запитаме: какво е значението на това наследство за бъдещето на православието? Ще се опитам да отговоря на този въпрос, като развия тук някои скромни размисли.
Ще започна с бъдещето на евхаристийната еклисиология
В тази връзка се поставят много и важни проблеми за Православната църква. Първият е относно т. нар. православна диаспора. Евхаристийната еклисиология изисква наличието само на една единствена поместна църква, обединена в една единствена св. Евхаристия, с един единствен епископ. Всички знаем обаче, че това правило не се спазва. Този факт създава противоречие между богословието и живота, между теорията и практиката. Ако това продължи още дълго време, то ситуацията ще стана смехотворна. Проблемът с православната диаспора трябва да бъде разрешен неотложно. Православната църква на Запад не може да се организира на национална основа. Тя трябва да се структурира върху принципа на поместност, а не на националност.
Друг проблем, свързан с евхаристийната еклисиология, с който Православната църква се сблъсква, е трудността да се примири личното благочестие с църковния етос. По своята същност евхаристийната еклисиология е антииндивидуалистична. А благочестието, от своя страна, е склонно да бъде личностно. В нашия съвременен свят, който се характеризира с променливост, поместните църкви не могат тъй лесно да остават постоянни общности от членове, които се познават и са единни в евхаристийното общение. Следователно, тенденцията сред православните е те да се приобщават към дадена евхаристийна общност според техните предпочитания, без да имат чувството, че принадлежат на една определена поместна църква. Ако това продължи, индивидуализмът ще залее твърде скоро Църквата. Тогава хоризонталното измерение на св. Евхаристия и на св. Църква ще изчезне.
Единството на Църквата на поместно и съборно равнище
Тази опасност може да бъде засилена от един друг нов факт. Растящата власт на монашеството може да направи излишно епископското служение в Църквата. Евхаристийната еклисиология, която не се основава върху епископа (това е една от слабите черти на еклисиологията на Афанасиев), превръща епископа в един обикновен администратор, а не го възприема като евхаристиен предстоятел. Това поставя под съмнение благодатната основа на епископската власт в Църквата и води до дихотомия между догматиката и каноничното право. Ако св. Евхаристия, епископът и Църквата не са взаимозависими, евхаристийната еклисиология може да се окаже истинска опасност за Православната църква в бъдеще.
Подобни размисли могат да се направят и от гледна точка на единството на Църквата в поместно и съборно отношение. Ако евхаристийната еклисиология се ограничи до поместната църква, ние ще трябва да гледаме на църковното единство на равнището на географските области просто като на една административна работа. Всичко това ще доведе до сериозни последици както за единството на самите поместни църкви, така и за техните дискусии с римокатолиците, които се стремят да дадат първостепенно значение на съборната Църква. Евхаристийната еклисиология ще бъде изключително важна за богословския диалог, по-специално между православни и римокатолици. Трябва да пристъпваме към това богословие като към наш пътеводител в икуменическите си отношения, но едновременно с това трябва да го освободим от неговата първична „поместност“.
Пред предизвикателствата на съвременния свят – „да интерпретираме своята вяра с екзистенциални понятия“
Бъдещето, което е вече пред нашите очи, носи със себе си нови проблеми, с които православното богословие не се е сблъсквало в миналото.
На първо място е бързото трансформиране на западните общества в мултикултурни общности. Православното богословие трябва да осъзнае факта, че т. н. „православни народи“ в чисто състояние ще престанат да съществуват. Западното богословие, което се научи да живее в неправославна среда, трябва да научи православните църкви не само как да оцеляват, но и как да се повлияе на тази неправославна среда. Този икуменически диалог в бъдеще ще бъде conditio sine qua non за православното богословие. И той трябва да включи всъщност не само християните, а и други религии. В противен случай Православната църква ще се превърне в „гето“, неспособно да въздейства върху обществото. С оглед на тази цел православното богословие трябва да се подготви да интерпретира своята вяра с екзистенцални понятия. Две причини налагат веднага подобна интерпретация. Първата произлиза от екзистенциалните потребности на човешката личност. Налице е растяща загриженост относно зачитането на човешкото достойнство и свобода в наше време, която произтича от развитието на техниката и науката. Основна тема на богословието днес трябва да бъде значението на личността. Православното богословие трябва да извлече от богатата си православна традиция, в частност от догмата за Светата Троица, схващането за човешката личност, което може да отговори на екзистенциалните тревоги на съвременния човек.
Друг проблем, с който човечеството се сблъсква днес, е екологичната криза. Православното богословие не се е занимавало с този проблем в миналото, понеже той не е съществувал. Дълг е на православното богословие днес да разкрива своята богословска традиция, като се позовава особено на този проблем. Евхаристийното богословие и аскетичният опит могат да бъдат безценни източници на вдъхновение за развитието на едно „екологично богословие“, тъй необходимо днес.
Интерпретиране на православната традиция пред света
Православното богословие не може да съществува в културна бездна… Следователно то е призовано да играе важна роля като интерпретира православната традиция пред света. Тази трудна задача не може да бъде осъществена, ако се изолират другите християни, които живеят на Запад, понеже проблемите са общи за всички. Трябва да се осъществява и един диалог с културата, успоредно с икуменическия диалог. Всички ние сме признателни на тези, които съдействаха да се чуе гласът на православното богословие и допринесоха за уважителното отношение към него на Запад!
Бог да благослови техния труд, за да принесе той плод в бъдещето.
Превел от френски: ставроф. ик. Антон Вълчанов
* Словото (публикувано в месечното списание Service orthodoxe de presse № 326, март 2008 г., Париж) е произнесено в отговор на присъждането на почетната титла „doctor honoris causa“ на Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас, Константинополска патриаршия). Отличаването става по време на годишното академично събрание на Института по православно богословие „Св. Сергий Радонежки“ от декана д-р Мишел Ставру, професор по догматично богословие. Така се изразява високото признание на академичния състав на института за дългогодишната архиерейска и богословска дейност сред православния свят на ерудирания преподавател и автор на статии, изследвания и книги, сред които са и: Единството на Църквата в евхаристията и в епископа през първите три века, Човекът като църковник, Творението като евхаристия, Православието и съвременният свят, Евхаристийното схващане за света и съвременния човек, Общение и другост и мн. др.!
