Йоан, глава 2. 1 – 12. Чудото по време на сватбата в Кана Галилейска. 13 – 25. Христос в Йерусалим. Очистването на храма.
2:1. На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.
2:2. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.
„На третия ден“. Бил третият ден след деня, в който Христос призовал Филип (Йоан 1:43). Този ден Христос вече бил в Кана Галилейска, където дошъл, вероятно, защото Неговата пречиста майка била отишла там преди Него – на сватба в познато семейство. Можем да предположим, че отначало Той е отишъл в Назарет, където живеел със Своята майка, а след това, като не я намерил, се отправил с учениците за Кана. Тук и Той, и учениците Му, вероятно всичките петима, били също поканени на сватбата. Но къде се е намирала Кана? Известна е само една Кана в Галилея – малко градче, на час и половина път североизточно от Назарет. Предположението на Робинсън, че е съществувала още една Кана на четири часа от Назарет на север няма достатъчни основания.
2:3. И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.
2:4. Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.
2:5. Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.
„като се привърши виното“. Сватбените тържества при евреите продължавали до седем дни. (Бит. 29:27; Съд. 14:12 – 15). Затова към момента на пристигането на Христос с учениците Му, когато вече изминали няколко дни в празненства, имало недостиг на вино – както изглежда, домакините не били богати хора. Пресветата Дева вероятно вече била чувала от учениците на Христос за нещата, които Йоан Кръстител говорил за нейния Син, и за обещанието за чудеса, което Той преди два дни дал на Своите ученици. Затова тя сметнала за възможно да се обърне към Христос, като Му посочва затрудненото положение на домакините. Може би е имала предвид и факта, че учениците на Христос със своето присъствие на празненството са нарушили разчетите на домакините. Какъвто и да бил случаят обаче, несъмнено е, че тя е очаквала от Христос чудо (св. Йоан Златоуст, блаж. Теофилакт).
„Какво имаш ти с Мене, жено?“ Христос отговаря на тази молба на майка Си със следните думи. „Какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми”. Както изглежда, в първата половина на отговора се съдържа известен упрек към Пресветата Дева, че иска да Го подтикне да започне да върши чудеса. Някои виждат тон на упрек и в това, че Христос я нарича тук просто „жена”, а не „майка”. И действително от следващите думи на Христос за Неговия „час” без съмнение може да се заключи, че със Своя въпрос Той искал да ѝ каже, че отсега нататък трябва да изостави обичайния си земен майчински поглед към Него, по силата на който тя смятала, че е в правото си да изисква от Христос като майка от син.
Земното родство, с колкото и голяма близост да се отличавало, не е било решаващо за Неговата божествена дейност. Както при Неговото първо появяване в храма, така и сега, при първото явяване на Неговата слава, пръстът, който указвал на Неговия час, не принадлежал на Неговата майка, а само на Неговия небесен Отец“ (Едершейм). И все пак въпросът на Христос не съдържа упрек в нашия смисъл на тази дума. Тук Христос само обяснява на Своята майка какви трябва да бъдат занапред техните взаимотношения. И думата „жено” (γύναι) не съдържа в себе си нещо обидно, приложена към майката, т. е. в обръщението на син към майка. Виждаме, че Христос нарича майка Си по същия начин, когато преди смъртта Си, гледайки я с любов, определил Йоан да бъде неин закрилник в бъдеще (Йоан 19:26). И накрая, във втората половина на отговора: „още не е дошъл часът Ми”, съвсем не можем да видим отказ на майчината молба. Христос казва само, че още не е дошло времето за извършване на чудо. Оттук проличава, че Той е искал да изпълни молбата на майка Си, но само в момента, посочен Му от Неговия небесен Отец. А и самата Пресвета Дева е разбрала именно в този смисъл думите на Христос, както личи от факта, че казала на слугите да изпълнят всичко, което нейният Син им нареди.
2:6. Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по юдейския обичай, побиращи по две или по три мери.
2:7. Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.
2:8. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.
Според юдейския обичай при трапеза се полагало да се измият ръцете и съдовете (срв. Мат. 15:2; 23:25). Затова за сватбената трапеза била подготвена вода в голямо количество. От тази вода Христос заповядал на слугите да напълнят шест каменни делви, с обем по две или три мери (под мера тук, вероятно, се разбира обикновената мярка за течности – бат, равнявала се приблизително на четири ведра). Такива съдове, събиращи до десет ведра вода, са стоели на двора, а не в къщата. Така че в шестте съда се намирали до 60 ведра вода, която Христос превърнал във вино.
Чудото е било извършено в такъв мащаб, за да не би по-късно някой да го обясни по естествен начин. Но защо Христос не е направил вино без вода? Той е постъпил така, "за да могат тези, които сами черпели вода, да станат свидетели на чудото и то съвсем да не изглежда призрачно" (св. Йоан Златоуст).
2:9. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца
2:10. и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.
„старият сват“ (в оригинала, ὁ ἀρχιτρίκλινος – главният отговорник за трапезата в триклиниума. Триклиниум е помещението за хранене в римската архитектура, бел. пр.).
Виното е вкусил разпоредникът на пира и го е намерил много добро, което и заявил на младоженеца. Това свидетелство потвърждава, че водата в съдовете наистина се е превърнала във вино. В действителност, от страна на разпоредника тук не е могло да има някакво самовнушение, защото той очевидно не е знаел за това, което слугите направили по нареждане на Христос. Освен това със сигурност не си е позволявал неумерена употреба на вино и следователно е бил напълно способен да определи действителното качество на поднесеното му от слугите вино. По този начин Христос, заповядвайки да занесат вино на разпоредника, искал да отстрани всякакъв повод за съмнение дали наистина в съдовете е имало вино.
“когато се понапият“ (ὅταν μεθυσθῶσι). Впрочем, и гостите са били в достатъчна степен способни да оценят поднесеното им вино. Христос и Пресветата Дева не биха останали в дом, в който има пияни хора, а и домакините, както казахме, не били богати хора и нямали твърде много вино, тъй че да се „опият”... Изразът на разпоредника: „когато се понапият” означава, че понякога негостоприемни домакини поднасят на гостите си лошо вино; това се случва, когато гостите вече са неспособни да оценят вкуса на виното. Но разпоредникът не казва, че в този случай стопанинът е имал подобно съображение и гостите са били пияни.
Евангелистът прекъсва разказа за тови разговор с младоженеца и нито дума не споменава за впечатлението, което е произвело чудото на всички гости. За него то е било важно дотолкова, доколкото е служело за укрепване на вярата на учениците на Христос.
2:11. Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
„Така Иисус тури начало на чудесата...“ Според най-авторитетните кодекси това място трябва да има следния превод: „това (ταύτην) направи Иисус като начало (ἀρχήν) на знаменията (τ. σημείων)”. Евангелистът разглежда чудесата на Христос като знамения, удостоверяващи божественото Му достойнство и Неговото месианско призвание. В такъв смисъл и апостол Павел пише за себе си на коринтяните: „белезите (по-точно - знаменията) на апостол (в мене) се показаха сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили” (2 Кор. 12:12). Макар Христос три дни преди това е дал на учениците Си доказателство за Своето чудно знание (Йоан 1:42 – 48), но тогава Той разкрил Себе Си само като пророк, а такива е имало и преди Него. Докато чудото в Кана е било първото от Неговите дела, за които Той Сам е казвал, че такива не е извършвал никой преди Него (Йоан 15:24).
„и яви славата Си”. Смисълът на това знамение и неговата важност е посочена в думите: „и яви славата Си”. За каква слава става дума тук? Тук не може да се разбира никаква друга слава освен божествената слава на въплътилия се Логос, която са съзерцавали апостолите (Йоан 1:14). И в по-нататъшните думи на евангелиста: „и учениците Му повярваха в Него” пряко е посочено действието на тази проява на славата на въплътилия се Логос. Учениците на Христос постепенно достигали до вяра в Него. Отначало тяхната вяра е била в зародишно състояние – това е било по времето, докато са били с Йоан Кръстител. След това тази вяра се засилила с приближаването им до Христос (Йоан 1:50), а след проявата на Неговата слава на сватбата в Кана достигнали толкова голяма вяра, че евангелистът намира за възможно да каже за тях, че „повярваха“ в Христос, т. е. те са се убедили, че Той е Месия и при това Месия не само в ограничения смисъл, който очаквали юдеите, но и същество, стоящо по-високо от обикновените Божии пратеници.
Може би евангелистът прави забележката учениците „повярваха” предвид впечатлението, което им направило присъствието на Христос на веселото сватбено празненство. Бидейки възпитани в строгата школа на Йоан Кръстител, който ги научил да постят (Мат. 9:14), те може би са били объркани от това отношение към радостите на човешкия живот, което е проявил новият им Учител, а и Сам взел участие в празненството и ги завел там. Но сега, когато Христос потвърдил с чудо Своето право да постъпва различно от Йоан, всякакви съмнения на учениците трябвало да изчезнат и тяхната вяра укрепнала. А впечатлението от чудото в Кана, произведено на учениците, било особено силно, защото техният предишен учител не бил извършил нито едно чудо (Йоан 10:41).
2:12. След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни.
След чудото в Кана Христос се отправил в Капернаум със Своята майка, братята Си (за братята на Христос – вж. тълкуванието на Мат. 1:25) и учениците. За причината, поради която Христос отишъл в Капернаум, съдим от обстоятелството, че трима от петимата ученици на Христос са живеели в този град, а именно Петър, Андрей и Йоан (Марк 1:19, 21, 29). Те могли да продължават тук заниманията с риболов, без да прекъсват общение с Христос. Може би и двамата други ученици, Филип и Натанаил, си намерили там работа. Но какво означавало идването в Капернаум на майката и братята на Христос? Най-вероятно е предположението, че цялото семейство на Иисус Христос е решило да напусне Назарет. И действително, от синоптичните Евангелия личи, че скоро Капернаум става постоянно местопребиваване на Христос и Неговото семейство (Мат. 9:1; Марк 2:1; Мат. 12:46). А в Назарет са останали само сестрите на Христос, очевидно, вече омъжени (Мат. 13:56).
„Капернаум“ – вж. Тълкуванието към Мат. 4:13.
„Дойде“ – по-точно: слезе. Пътят от Кана за Капернаум вървял надолу.
2:13. Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим
В Капернаум Христос очевидно не привличал вниманието към Себе Си. Своята обществена дейност Той е трябвало да започне в столицата на юдейството и то именно в храма, съгласно пророчеството на Малахия: „Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, Той иде, казва Господ Саваот” (Мал. 3:1).
По случай наближаването на празника Пасха Христос се отправил или, по-точно, се изкачил (άνέβη) към Йерусалим, който на всеки израилтянин е изглеждал стоящ на най-високата точка на Палестина (срв. Мат. 20:17). С Него този път са били и учениците Му (Йоан 2:17), а може би майка Му и братята.
2:14. и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали.
Според обичая на богомолците веднага след пристигането в Йерусалим Христос посетил храма. Тук, най-вече във външния двор, който служел за място, където езичниците можели да се молят, и отчасти в храмовите галерии, Той намерил хора, които продавали на богомолците жертвени животни или били заети с обменяне на пари, тъй като за Пасха всеки евреин е бил дължен да внесе данък за храма (дидрахма, вж. Тълкуванието към Мат. 17:24) и непременно с древноеврейската монета, която се е предлагала на богомолците от обменителите. Монетата, която трябвало да се внесе в храмовата хазна, била половин сикла (което съответства на осем грама сребро).
2:15. И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури.
Тази търговия и обмяна на пари нарушавали молитвеното настроение на дошлите да се помолят. Особено тежко е било това за ония благочестиви езичници, които не са имали право да влизат във вътрешния двор, където са се молели израилтяните, и които е трябвало да слушат блеенето и мученето на животните, и виковете на търговците и купувачите (търговците, трябва да се отбележи, са изисквали за животните често тройно по-скъпо, и купувачите, естествено, са подемали с тях спор). Христос не могъл да търпи подобно оскърбление за храма. Той направил бич от валящите се край животните парчета въже и изгонил от храмовия двор търговците заедно с техния добитък. Още по-сурово Той постъпил с обменителите, като разсипал техните пари и преобърнал масите им.
2:16. и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.
По-меко Христос се отнесъл с гълъбопродавците, като им е заповядал да махнат клетките с птиците (ταύτα = това, а не ταύτας = „тях“, тоест гълъбите). На тези търговци Той обяснява защо се е застъпил на храма. Казал им: „дома на Отца Ми не правете дом за търговия”. Христос смята, че е дължен да се застъпи за честта на дома на Своя Отец очевидно защото смята Себе Си за единствения истински Син Божи..., единствен Син, Който може да се разпорежда в дома на Отца Си.
2:17. Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: "ревността за Твоя дом Ме изяде".
Никой от търговците и обменителите не протестирал против действията на Христос. Възможно е някои от тях да са Го възприемали като зилот - от онези зилоти, които след смъртта на своя водач Юда Галилееца са останали верни на неговия девиз: с меч да възстановят царството Божие (Йосиф Флавий. Юдейската война. 2:8, 1). Други обаче вероятно са осъзнали, че досега са постъпвали неправилно, като се втурвали в храма със своите стоки и организирали тук нещо като пазар. А що се отнася до Христовите ученици, те доловили в постъпката на Христос, в Неговата ревност по дома Божи - изпълнение на пророческите думи на псалмопевеца, който, казвайки, че го изяжда ревността за Божия дом, предизобразил с каква ревност за славата Божия Месия ще извършва служението Си. Но тъй като в цитирания у евангелиста 68 псалом става дума за страданията, които търпи псалмопевецът заради своята преданност към Яхве (Пс. 68:10), то Христовите ученици, спомняйки си цитирания откъс от псалома, е трябвало същевременно да помислят и за онази опасност, на която се подлагал техният Учител, обявявайки се толкова смело против злоупотребите, които очевидно свещениците са покровителствали. Тези свещеници, разбира се, са били не обикновените свещеници, които идвали в определеното време да служат в храма, но постоянните официални лица от свещениците - водачи на свещенството, които са живеели в Йерусалим (и особено първосвещеническата фамилия), и които е трябвало постоянно да извличат облаги. От тази търговия търговците е трябвало да плащат известен процент от своята печалба на длъжностните лица в храма. И от талмуда виждаме, че пазарът при храма е принадлежал на синовете на първосвещеника Анна.
2:18. А юдеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?
Юдеите, т. е. водачите на юдейския народ (срв. Йоан 1:19), свещениците с най-висш ранг (така наречените сагани), веднага започнали да изискват от Христос, Който вероятно им се е сторил зилот (срв. Мат. 12:4), да им даде знамение като доказателство на правото Му да действа като изобличител на неуредиците в храма. Те, разбира се, не са могли да отрекат, че тяхното началническо положение е само временно, че трябва да се появи „верният пророк”, преди идването на когото управлението на юдейския народа е поел Симон Макавей и неговите потомци (1 Мак. 14:41; 4:46; 9:27). Но, разбира се, този „верен пророк” е трябвало с нещо да докаже своето божествено пратеничество. В този именно смисъл те задали въпроса на Христос. Нека Христос извърши чудо! Но те не смеели да Го заловят, защото народът също се възмущавал от профанизирането на храма, което свещениците от корист допуснали.
2:19. Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.
Юдеите изисквали от Христос чудо, за да докаже, че има право да действа като упълномощен пратеник на Яхве, и Христос проявил готовност да им даде такова чудо или знамение. Но на отговора Си Христос дава малко загадъчна форма, тъй че словото Му останало неразбрано не само от юдеите, но дори и от учениците (стих 22). Като казва „разрушете тоя храм” Христос сякаш имал предвид именно юдейския храм, което сочи и добавката „тоя” (τοῦτον). Ако, казвайки тези думи, Христос беше посочил Своето тяло, то в такъв случай не би възникнало никакво недоразумение: всички биха разбрали, че Христос предсказва Своята насилствена смърт. По този начин, под „храм” (ό ναός противоположно на думата το ίερόν, която означава всички помещения на храма и самия двор, срв. Йоан 2:14 – 15) би могло да се разбира преди всичко храмът, който е бил видим за всички. Но от друга страна, юдеите не са могли да не виждат, че не могат да се ограничат с такова разбиране на думите на Христос. Нали Христос им казал, че именно те ще разрушат храма, а те, разбира се, не могли и да си представят да вдигнат ръка срещу националната си светиня. И после, Христос веднага представя Себе Си като възстановител на този разрушаван от юдеите храм, очевидно вървящ против волята на самите разрушители юдеи. Тук пак се получавало някакво недоразумение!
Но все пак, ако юдеите и Христовите ученици се бяха отнесли по-внимателно към думите на Христос, може би щяха да ги разберат въпреки цялата им привидна загадъчност. Най-малкото щяха да попитат какво е искал да им каже Христос с това очевидно образно изказване; но те преднамерено се спират само на простия буквален смисъл на Неговите думи, като се стараят да покажат цялата им неоснователност. А междувременно, както било обяснено на учениците на Христос след Неговото възкресение, Христос действително е говорел за храма в двоен смисъл: и за този каменен храм на Ирод, и за Своето тяло, което е представлявало също храм Божи. „Вие – като че е казвал Христос на юдеите – ще разрушите своя храм чрез това, че ще разрушите храма на Моето тяло. Като Ме убиете като свой противник, ще си навлечете Божия съд и Бог ще предаде на разрушаване от враговете вашия храм. А заедно с разрушаването на храма трябва да престане и богослужението и да завърши съществуването си вашата църква (юдейската религия с храма й, б.р.). Но Аз ще въздигна Своето тяло след три дни, а едновременно с това ще създам и нов храм, също както и ново богослужение, което няма да бъде ограничено от онези граници, в които е съществувало преди”.
2:20. А юдеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?
„в три дни“. Думите на Христос за чудото, което Той би могъл да извърши за три дни, се сторили на юдеите нелепи. С насмешка отбелязали, че Иродовият храм е бил строен четиридесет и шест години – как може Христос да го възстанови, ако бъде разрушен, за три дни, т. е. както, вероятно, те разбирали израза „в три дни”, за възможно най-кратко време? (срв. 1 Пар. 21:12); Лука 13:32).
„граден е“. Под „градене на храма” юдеите очевидно разбирали продължителната работа по издигане на различни храмови постройки, която не завършила чак до 63 г. след Р. Хр., следователно, само седем години преди разрушаването му.
2:21. Той обаче говореше за храма на тялото Си.
2:22. А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус.
Христос не отговарил нищо на забележката на юдеите: ясно било, че те не желаели да Го разберат, а още повече – да приемат. Учениците на Христос също не Го разпитват за казаните от Него думи, а и Самият Христос в този момент не е имал нужда да им обяснява. Целта, с която Той се е явил в храма, е била постигната: Той обявил Своето намерение да започне великото Си месианско дело и го започва със символичното действие на очистването на храма. Веднага се разкрило и какво ще бъде отношението към Него на началниците на еврейския народ. По този начин Той наченал Своето обществено служение.
2:23. И когато беше в Иерусалим на празник Пасха, мнозина, като гледаха чудесата, които Той правеше, повярваха в Неговото име.
2:24. Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички,
2:25. и нямаше нужда някой да засвидетелствува за човека, понеже Сам знаеше, що има в човека.
„мнозина… повярваха в Неговото име“. Тук евангелистът говори за впечатлението, което Иисус Христос е направил с първото Си появяване в Йерусалим на народните маси. Тъй като по този повод Господ извършил много знамения или чудеса (вж. стих 11) през осемте дни на празника Пасха и тъй като при това Той многократно действал като учител, както личи например от думите на Никодим (Йоан 3:2) и отчасти от думите на Самия Христос (Йоан 3:11, 19), мнозина повярвали в Него. Ако тук Йоан споменава само за „чудесата”, които са довели при Христос много евреи, то с това той свидетелства, че за мнозинството знаменията наистина са били решаващият момент в тяхното обръщане към Христос. Затова именно и апостол Павел е казал: „юдеите искат личби” (1 Кор. 1:22). Те повярвали „в Неговото име“, т. е. виждали в Него обещания Месия и желаели да основат община с Неговото име. Но Господ добре е познавал всички тия вярващи и не се доверил на постоянството на тяхната вяра. Той познавал и изобщо всеки човек, когото срещнел, по силата на Своето чудно прозрение, примери за което Той вече бил дал на учениците Си наскоро (Йоан 1:42 – 50). Затова броят на учениците на Христос за тези осем дни на празника не е нараснал.
Съвременната новозаветна критика предполага, че във втората половина на разглежданата глава Йоан разказва за същото събитие, което според синоптиците се е случило на последната Пасха – Пасхата на страданията. При това някои екзегети сматат като по-правилно хронологичното описание на синоптиците, съмнявайки се във възможността на такова събитие още в първата година от общественото служение на Христос. Други отдават предпочитание на Йоан, предполагайки, че синоптиците са поставили разглежданото събитие не на онова място, където би следвало да се намира (срв. тълкуванието към Мат. 21:12 – 17, и сл. и паралелните места). Но всички съмнения на критиката нямат основание. Преди всичко няма нищо невероятно, че Господ говори като изобличител на безредиците, царящи в храма - този център на еврейския народ, и още в самото начало на Своето обществено служение. Той е трябвало смело да говори в най-централното място на юдейството - в Йерусалимския храм, ако е искал да обяви Себе Си за пратеник Божи. Още пророк Малахия предвъзвестява идването на Месия с думите, че Той ще се яви именно в храма (Мал. 3:1) и, както може да се заключи от контекста на словото (вж. следващите стихове в същата глава на книгата на Малахия), пак в храма ще извърши Своя съд над гордите със своята праведност юдеи. Освен това, ако тогава Господ не се беше открил толкова ясно като Месия, в Него са могли да се усъмнят дори учениците Му, на които несъмнено е изглеждало странно, че техният Учител, извършил вече велико чудо на сватбата в Кана, изведнъж отново се скрива от вниманието на народа, оставайки незабелязан в тишината на Галилея.
Казват: „но Христос не е могъл веднага да заяви, че Той е Месия – Той е сторил това много по-късно”. Към това добавят, че като постъпва като изобличител на свещениците, Христос веднага се поставя във враждебни отношения със свещенството, което е могло незабавно да Го залови и да сложи край на Неговото дело. Но и това възражение не е убедително. Защо свещениците да залавят Христос, щом Той е изисквал от търговците само законното и те много добре са знаели това? Нещо повече, Христос не отправя упрек директно към свещениците. Той изгонва само търговците, а свещениците лицемерно биха могли дори да Му благодарят за това, че Той се грижи за честта на храма...
Освен това заговорът на свещениците против Христос се е оформял постепенно и те, разбира се, не биха се осмелили без задълбочено обсъждане на делото в Синедриона да предприемат каквито и да било решителни стъпки против Христос. Като цяло критиката не е могла да приведе убедителни основания, за да ни накара да вярваме в невъзможността за повтаряне на събитието на изгонването от храма на търговците. Обратното, съществуват някои важни разлики между повествованието на синоптиците и Йоан за това събитие. Така, според Йоан, юдеите питали Христос по силата на какво право Той извършва очистването на храма, а според синоптиците първосвещениците и книжниците не задали такъв въпрос, а само Го упрекват, че приема похвали от деца. Освен това, според синоптиците, словото на Господ към осквернителите на храма звучи много по-сурово, отколкото словото Му при Йоан: там Господ говори като Съдия, дошъл да накаже хората, направили от храма вертеп на разбойници, а тук Той изобличава юдеите само в това, че са превърнали храма в място за търговия.
