Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.42857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.43 (42 Votes)

382Това, струва ми се, беше едно по-различно послание на българския патриарх и Светия Синод по случай Възкресение.

Вяра и култура не са едно и също нещо. Това ни каза посланието. Учението и спасението са различни неща, макар и двете да имат силна връзка с хуманността, с човеколюбието. Ясно и образно видяхме да се дели нещо – но не за да разделя хората на групи според някакъв признак, а за да покаже посока, направление. Каза ни: ти можеш да стоиш в едното, но можеш и да се придвижиш към другото.

Словото за Възкресение ни напомни, че споделя нещо повече от вековна мъдрост и хуманна доброта. Заяви, че християнското свидетелство не може да се впише само като наследство на един или друг от „многобройните учители, които човечеството познава в своята хилядолетна история. Един от онези, с чиято мъдрост е изпълнена съкровищницата на човешката култура”. На кого ще му се стори, че това е говорене от името на една извънредна, изключителна позиция? И какво ако е така – не се ли отличава тъкмо по това патосът, с който говори църковният оратор?

И в същото време, благодарение на тази смели изрази, в патриаршеското послание се даде друг знак – за свободомислие. Противно на очакванията за консерватизъм, които често се прилепят към образа на църковните институции. Християнското мислене е загрижено за културата на света – това ни се каза. Че натрупването на знание е ценност; че изброяването на разнообразни пътища към усъвършенстване на човека е скъп продукт на човешката история. Че на хуманност и любов, състрадание и взаимопомощ може да се учи на всички езици и във всички точки на историята – всичко това беше заявено и поставено пред очите на всички. И тази позиция е различна от представите за втвърдени, непомръдващи догми, които са уж в противоречие с настоящето.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)
gallup wingia logoВ навечерието на големия християнски празник Възкресение Христово водещата глобална изследователска асоциация „Галъп интернешънъл“ публикува данни от световно сравнително изследване в 68 държави между 66 хиляди души за нивата на религиозност, както и за вярванията по света. По-надолу в това съобщение са подробни таблици по двата въпроса – по демографски групи и по държави в азбучен ред.

62% от хората по света се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.

Религиозността по света

При хората с по-високи доходи религиозните са 50%, докато при хората с по-ниски доходи делът на религиозните достига до 66%. Тенденцията е същата и при образованието. 49% са религиозните сред високообразованите, а сред хората с ниско образование – 83%.

Най-религиозните страни са Тайланд (98% определящи се като религиозни) и Нигерия (97%), следвани от Косово, Индия, Папуа Нова Гвинея и Кот д‘Ивоар (всички с по 94%).

Китай е най-малко религиозната страна – 23% се определят като нерелигиозни, а 7 от 10 души там се определят като убедени атеисти. Само 9% в Китай се определят като религиозни. Други малко религиозни страни са Швеция, Чехия и Обединеното кралство. 

4.81818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)

15 35След терористичния акт в Петербургското метро, при който загинаха 11 и бяха ранени 50 човека, отново на преден план излизат въпросите как да се справим с болката, как да приемем случващото се нещастие, защо Бог допуска злото? Дали вярващите хора могат да намерят смисъл в ставащото и да открият духовна поука? Руският сайт “Православие и мир” търси от свещеници отговорите на тези въпроси.

Протоиерей Алексий Умински:

IMG 7161 1 600x413Какво да кажа за случилото се? Може само да плачем и да се молим. Не е възможно непрекъснато да обвиняваме и упрекваме Бог – Ти къде беше, къде беше?

Ние живеем в свят, в който всяка наша дума, всяко наше действие се отразяват на света. Всяка голяма война започва със скандала в комуналната квартира. Но ние не мислим за това, не го забелязваме.

В крайна сметка ние сами си организираме войните и терористичните актове едни срещу други – макар и малки, микроскопични, но страшни. Когато си отмъщаваме един на друг, когато воюваме помежду си, когато мразим, ненавиждаме, не си прощаваме. Това са терористични актове в нашия живот, но ние не ги забелязваме, защото те са с хомеопатичен размер.

Такива терористични актове ние си организираме ежедневно – чрез оскърбление, проклятие, с желанието ни другият да умре. Те се случват в света постоянно, случват ни се ежедневно, но ние им обръщаме внимание и ги приемаме като трагедия едва когато достигнат огромни размери.

4.29213483146 1 1 1 1 1 Rating 4.29 (89 Votes)

44456677В живота не е като в приказките и историите не винаги завършват с щастлив край. Така е на път да приключи и случаят с отец Паоло Кортези, католическият свещеник от Белене, който реши да приюти семейство сирийци.

След като семейството беше принудено да напусне града, отец Паоло си заминава от България по заповед на началниците си от Ордена на пасионистите.

Един италианец, който обичаше родината ни наравно със своята, беше по-голям патриот от много българи и направи толкова много за Белене, си тръгва огорчен, че българската действителност не подлежи на промяна.

Паоло Кортези пристига у нас през 2010 година и попада в Белене - един от градовете с най-голяма католическа общност в страната. Но Белене е известно и с друго - местните жители са прогонили няколко католически свещеници, а един епископ за малко да умре, защото му отказват лекарска помощ.

Но отец Паоло е твърдоглав и не се предава. Той вярва, че беленчани са най-добрите българи, а Белене - едно прекрасно място на брега на Дунава. Така представя новата си родина на всички свои приятели в Европа. Довежда стотици чужденци - именно там - в Белене, на брега на Дунава. Дестинация, която иначе не е сред най-посещаваните места от туристите.

Белене е малък град с висока безработица. Мнозина са отишли на гурбет. Много къщи са празни. На отец Паоло му се иска да направи нещо за това място, на което са останали само бабите и децата. Със скромните си възможности открива пицария, с която се отварят няколко работни места. Не спира дотук - открива и фурна, за правене на пресен хляб с машини, докарани от чужбина.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

13Може ли неправилният църковен живот да нанесе непоправими щети на човека? Кои отношения между духовника и миряните можем да наречем деструктивни? По тези въпроси разсъждават няколко руски свещеници, а поради общите проблеми тази дискусия е интересна и за нас.

Протойерей Димитрий Климов, настоятел на катедралния храм „Свети Николай Чудотворец” (Калач на Дон)

Неправилното устройство на църковния живот може да доведе до разруха както у миряните, така и у свещеника.

Ето например, един млад свещеник си представя своето служение като духовно дело, пастирско, мисионерско. А в днешно време нерядко църковният живот се поставя в плоскостта на официалния отчет, той все повече се бюрократизира. И се случва свещеникът да изпадне в отчаяние − в случаите, когато прави нещо, а после разбира, че въпреки това не може да отговори на всички онези изисквания, които се спускат отгоре. В крайна сметка свещеникът маха с ръка и си казва – нищо повече няма да правя!

А ако говорим не за текущите, а за постоянните проблеми, то един от тях е, че хората изливат върху свещеника всичките си мъки. Много е трудно да живееш с това постоянно.

Свещеникът заприличва на хирург, който още в зората на кариерата си се опитва да вникне в проблемите, болката, преживяванията на пациентите, а след това се превръща в циник.

Той осъзнава, че ако взима всичко присърце, то сърцето му просто ще се пръсне и няма да издържи този товар.

Затова има случаи свещеникът да постави бариера в общуването си с някой човек – уж го слуша, уж кима с глава, но нищо не си слага на сърцето. И това не е много хубаво. Обаче ако взема всичко присърце, тогава веднага ще възникне въпросът за психичното здраве на свещеника. Защото не всеки може да издържи това.

 

 

И рече старецът...
"Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога. Като воин Божи бъди трезв; залогът е безсмъртие и живот вечен."
Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.