Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

3.6875 1 1 1 1 1 Rating 3.69 (64 Votes)

652773929Шумотевицата, която предизвика както в правителствените, така и във фейсбук-средите решението да се внесе за ратифициране от Парламента ни т. нар. „Истанбулска конвенция“ от 11.05.2011 г. (подписана от България), ме предизвика да се запозная сериозно с нейното съдържание. Още повече, че в дискусията по него се намеси и човек, към когото храня най-добри приятелски чувства (бившият здравен министър д-р Петър Москов).

Какво установих?

Първо – бях удивен как един толкова ясен документ може да породи многобройни „конспиративни“ подозрения в посока, нямаща буквално нищо общо с него. С Конвенцията се бил правел опит да се „узакони“ понятието „трети пол“ (или най-малкото да се релативизира пола като „природно детерминирана характеристика на индивида“, като се превърне в „наименование за различни медицински или социални отклонения“ и в „модерна ролева игра“ за „извратено забавление“)[1].

Въобще – това пък бе внушението на фейсбук-писачите – „Истанбулската конвенция“ нямала друга цел освен (скритата, непризната, „дяволска“ цел) под претекст от защита от домашно насилие, да „принуди“ „нормалните“ ни общества да признаят законодателно правата на хомосексуални, транссексуални и други „отклонения“ от „традиционното“ и така – постепенно, с още една подмолна крачка – да ускори приближаването на човека към неговото „раз-човечаване“, към превръщането му в „пост-човек“.

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (48 Votes)

6612121 2P20160203 VSN 1158 1200Завършилият наскоро Архиерейски събор на Руската православна църква се оказа по-интересен, отколкото предишните. Три теми привлякоха вниманието: възобновените разговори за „ритуалното убийство“ на царското семейство, писмото на Филарет (Денисенко) от Украйна и речта на президента Путин. Съборът може и да изглежда като успех за патриарх Кирил, но на практика ситуацията е по-сложна: в отношенията и с архиереите, и с държавата, и с другите поместни църкви проблемите са повече от постиженията.

Проведеният миналата седмица Архиерейски събор е най-големият по брой на участници в историята на Руската православна църква. Днес в състава му влизат 386 епископи и макар че 30 от тях (основно от Украйна) не дойдоха на събора, това не променя общата статистика.

В официалните документи се посочва, че съборът се провежда през есента на 2017 г. във връзка с честването на 100-годишнината на Поместния събор от 1917-1918 г., най-значимия събор в историята на Руската църква. Но налице е смесване на акцентите и това красноречиво свидетелства за промените, които са станали в църковното съзнание за изминалите 100 години. Ако съборът от 1917-1918 г. е бил поместен, т. е. в него са взели участие не само епископи, но и свещеници и миряни, то сегашният събор не е поместен, а архиерейски и в него участват само епископи. Въпросът за провеждането на поместен събор дори не беше обсъждан.

Днес ръководството на Църквата е съсредоточено в ръцете на епископите – това е принципната позиция на патриарх Кирил. По негово време беше създадена стриктна йерархична вертикална структура, на чийто връх се намират патриархът и постоянните членове на Св. Синод.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

agia mВ колонката си от миналата седмица Деян Енев разказва една интригуваща и загадъчна среща между монах отшелник и един светски човек, прочул се с дара си на лечителство и прозорливост. Монахът също бил получил този дар след усилена аскеза. Затова той малко се усъмнил в обущаря, малко го укорил, може би дори малко му завидял – възможно ли е да получи такъв дар без да води аскетичен живот, дали няма нещо съмнително, дали не е самозванец? Човекът бил обикновен обущар, бил смирен и честен, но животът му не се отличавал с нищо необикновено. Отшелникът направо го попитал как е получил този дар.

– Едно-единствено нещо има, което може би ми е признато за заслуга на небето…

Отшелникът се приближил и обущарят му прошепнал нещо на ухото. Така завършва разказът. Не се казва какво му е прошепнал, каква е тайната му. Точно това е интригуващото и тайнственото. Каква ли ще да е тайната на обущаря? С какво ли е заслужил да получи дара на прозорливостта и лечителството от Бога? Умът ни гадае, търси отговор. Недоумяваме, предполагаме, тълкуваме.

4.5625 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (32 Votes)

zx320y320 3088506За пръв път учени ще имат достъп до ценни ръкописи от архива на манастира „Св. Георги Зограф“ на п-в Света гора в Гърция. Това става възможно заради проект за дигитализацията му, по който работят БАН и Софийският университет.

Началото е заредено с ентусиазъм и от двете страни, последван от продължило над година проучване на участниците, преодоляване на недоверието и стопяване на ледовете на чаша чай и бисквити.

Преди осем години така започва един от най-интересните и мащабни проекти в науката и архивите, който се случва и в момента – за дигитализацията на ръкописите и документите в Зографския манастир на Света гора от учени в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, БАН и Църковно-историческия и архивен институт (ЦИАИ) на Българската Патриаршия. С тяхна помощ от библиотеката изникват неочаквани съкровища – стотици документи от Османската империя, рецепти за ястия и мехлеми от преди векове, безценният за българската история пряк достъп до документи, запазили живо присъствието на големи личности – св. патриарх Евтимий, преп. Паисий Хилендарски, св. цар Петър и още много други, включително и ръкописи на японски език от края на 19 в.

В края на октомври Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Зографската св. обител подписаха 10-годишно споразумение, в което акцентът е развитието на архива след неговата дигитализация. Първите договори за работа по проекта са от 2010 г., но само с отделни учени (и то лично между тях и манастира), докато се преодолее натрупаното междуинституционално недоверие. В началото много от тях работят на доброволни начала или със скромно подпомагане от университета, фонд „Научни изследвания“ и новоучредената фондация на обителта. Преди две години Софийският университет с неговия Университетски комплекс по хуманитаристика решиха да финансират няколко изследователски екипа, които да започнат обработването, изследването и публикуването на документи и ръкописи, които са част от архива на манастира на Атон. Общата стойност на проекта е около 50 000 лв. за 24 месеца.

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (48 Votes)

ТеотокосМариам е родена като плод на усърдни молитви от Йоаким и Анна. Бездетството белязало тежко живота на двамата праведници и ето, в неговия заник, Анна зачева чудотворно в старините си и ражда Мариам, която е обещана на Бога. Още тригодишна я въвеждат в храма, за да се възпитава, обучава и образова. Според преданието първосвещеник Захария я въвежда в самата Светая светих, най-съкровеното, най-святото място в Йерусалимския храм, където веднъж в годината влиза единствено първосвещеникът и влиза единствено с жертвена кръв. Да, Мариам ще бъде над първосвещеника, така, както днес я почитаме като по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите. Не ни ли прилича това въвеждане на тригодишното момиченце в храма на срещата между стареца Симеон и четирсетдневния Иисус, като че ли храмът поема това дете с трепетните ръце на Симеон, храмът го поема, за да го подготви, възпита, изучи в свещените книги, в богомислието и в богопослушанието, в благочестието, за да го извае като избран съсъд, чрез който ще се роди спасението на човешкия род. Както Бог поискал от Авраам да жертва сина си Исаак, така Бог поискал и жертвата на Йоаким и Анна – да посветят свидната  си, измолена, къснородена рожба на Него.

 

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.