В какво се състои култът към смъртта, който става официална идеология в Руската федерация, кои са неговите основни проповедници и как всичко това се съчетава с православието?

Съвременната руска власт все още не е формирала никакви идеологически цели и затова необяснимостта на случващото се измества рационалното начало и на негово място идва мистиката – ако щете, мрачната „духовност“. С подкрепата на проповедници от Руската православна църква и философи-митотворци тази „духовност“ достига мащабите на нова религия, в чийто център стои култът към смъртта. Ако при това се споменава и православието, то е чисто „технически“, отхвърляйки миротворческите заповеди на Христос и апелирайки към баталните сюжети от Стария Завет и руската история.

Веднъж президентът заяви, че „дълбоките корени на нашия патриотизъм“ се крият в желанието да умреш пред очите на колкото се може повече хора („на света“) и че руснаците са тези, които ще отидат на небето като мъченици, а враговете им „просто ще издъхнат“. Тези думи бяха творчески преосмислени от патр. Кирил, който се опитва да придаде ново звучене на руското православие. След началото на частичната мобилизация през септември миналата година той увери, че смъртта на бойното поле „измива всички грехове, които човек е извършил“, което е най-прекият път към рая. Вече няма нужда от вяра, изпълнение на заповеди и добри дела, религията е сведена до единствения акт – жертвоприношение на самия себе си.

Всяка сутрин, когато светлината отвори клепачите ни, ние се изпълваме с благодарност за новия ден, който Бог ни дарява. Всеки нов ден е като ново сътворение, което започва с думите – „да бъде светлина“. Вчера, в първите мигове след събуждането, първото, което прочетох, беше една кратка мисъл от митр. Антоний Сурожки: „Ти молиш Бога да благослови този ден, за да бъде всичко в този ден благословено и управлявано от Него. След това се отнеси сериозно към това, което си помолил… Ако си осъзнал и приел, че Бог е благословил този ден, тогава всеки човек, когото срещнеш, ти е дар от Бога, всяко обстоятелство, което ти се яви, ти е дар от Бога, независимо дали е горчиво, или сладко, независимо дали ти харесва, или не. Това е Божият дар за тебе и ако започнеш да го приемаш така, ще можеш да се справиш с всякакви обстоятелства. Но трябва да посрещаш всичко с готовност, че може да се случи каквото и да е – приятно или неприятно“.

Пак затворих очите си, за да я осмисля. Това всъщност е „рецепта“ за святост. Знаем, че святост не се постига с рецепти, но тя има своите закони, има пътища, които водят към нея, както има и гибелни пътища. Светостта е вътрешната светлина. Светостта е трансформирането на външната светлина във вътрешна. Вътрешната светлина е също така животворна. Тя също така предизвиква радост и благодарност. Също така е милваща и стопляща. Усещаме всичко това, когато се обръщаме с молитва към светците, които почитаме. Имаме им доверие. Търсим помощта им. Уповаваме се на закрилата им. Прекланяме се пред образите им. Вдъхновяват ни.

Разговор в предаването "Духовен поглед" по БНР - Хоризонт с отец д-р Сава Кокудев, главен асистент по Систематично богословие в Богословския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" върху евангелския неделен текст Мат. 21:33-42: 

"Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господ и е дивно в очите ни"?

– Отец Сава, какъв е Вашият коментар на тази притча, каква е символиката на лозето, с лин и плет?

На 15 август във Велики Луки беше осветен паметник на Сталин. Свещеникът, извършващ „тайнството“, каза по-специално, че „Църквата е страдала по време на управлението на Йосиф Висарионович, но благодарение на това имаме много нови мъченици и изповедници“. Видеозапис от събитието обиколи света.

Малко след това на уебсайта на епархията се появи съобщение, че действията и изявленията на участващите духовници „не са израз на позицията на духовенството на Руската православна църква и отразяват техните лични възгледи и убеждения. В момента се извършва официална проверка“. Еп. Сава (Тутунов) заяви в своя канал в Телеграм, че ситуацията е възмутителна, а думите са богохулни. На сайта на Синодалния отдел за връзки между църквата и обществото и медиите нямаше информация за събитието на фона на съобщенията за поздравления и награди.

Вместо да правим прогнози дали свещениците, участвали в „тайнството“, ще бъдат подложени на същите запрещения като онези, които са заели антивоенна позиция, нека да зададем друг въпрос:

Как изобщо стана възможно подобно събитие? Кога се появява идеологията, която си поставя на пръв поглед невъзможната цел да сакрализира и въцъркови безбожния и антицърковен период от руската история?

В интервю за „Activatica“ беларуската православна християнка Наталия Василевич разказва за съпротивата срещу войната в Русия и Беларус и какво струва тя на вярващите. Наталия Василевич е богослов, понастоящем докторант по теология в университета в Бон, Германия, правозащитник и един от основателите на групата „Християни против войната“.

Очевидно днес свещениците от конфесиите, сраснали се с държавната власт заради своите интереси, често са най-уплашените хора в енорията. В същото време има много случаи, когато обикновени енориашки в кризисна ситуация като настоящата са се превърнали в безстрашни лидери.

Всъщност една православна баба или многодетна майка може да бъде много по-влиятелна в енорията от всеки свещеник. Моралното несъгласие с църковното ръководство ги кара да поемат отговорност за своята религиозна общност, да формулират своето несъгласие и да показват примери на удивителна солидарност.

Наталия Василевич знае колко голям е потенциалът на вярващите, които имат авторитет, от своя личен опит на активист, започнал в Беларус. Там Наталия, която е православна християнка, се включва в религиозната група „Християнска визия“, появила се по време на протестите през 2020 г. в Беларус. Тази група се занимава с отразяване на преследването на християнски активисти и евакуация на преследваните в случай на опасност.