Мобилно меню

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (15 Votes)

γεροντας εφραίμ 1Откъс от книгата „Съвременни преподобни отци“, предстоящо издание на Русенска св. митрополия

Ако някой поиска да се запознае с биографията на о. Ефрем, тя няма да му предложи някакви забележителни събития. Евангел Папаникитас е светското му име. Родил се на 6 декември 1912 г., в деня на св. Николай, в с. Амбелохори край гр. Тива. Завършил училище в Тива и после гимназия, а през 1933 г. отишъл на Света гора в Катунакя. През 1934 г. получава благословение да носи расо, а през 1935 г. приема великата ангелска схима с името Ефрем монах. На следващата година е ръкоположен за дякон и свещеник. В същата колиба той оставя последния си дъх на 14 (27) февруари 1998 г.[1]

Но това, което всъщност беше старецът Ефрем, не може да се опише и побере в нито една биография. Великите събития, които свързват светците, остават невидими и неописуеми. Синаксарите, които не просто разказват за събитията от живота им, но ги обясняват и тълкуват, също не отделят място за историческите описания, но подчертават истината, която се крие зад тях. А именно, че светците са „одушевени образи на живота според Христос“.[2]

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

229330.bЕдин от известните духовни старци на Света гора през втората половина на миналия век е старецът йеромонах Харалампий Дионисийски (1908-2001 г.). Известен е с това прозвище, защото през 1988 г. е избран за игумен на манастира „Св. Дионисий“ на Атон, на който пост остава две десетилетия. Най-напред обаче отива и се подвизава в т. нар. Нов скит (на гръцки Неа скити). За онова време старецът разказва следната история.

Още когато бил там, при него дошъл на изповед монах от друго братство, в което монасите се причастявали на всеки петнадесет дни. Монахът обаче намислил да напусне своето братство и да дойде в братството на стареца, за да се причастява по-често. Защото при отец Харалампий монасите се причастявали всеки ден. Като чул проблема на монаха, отец Харалампий му казал:

- Аз съм за честото причастяване. Ти, ако проявяваш послушание, ще се причастяваш на всеки петнадесет дена, но ще внимаваш с духовния си живот, за да държиш здраво Христос в себе си, докато се причастиш отново. Ако пък редовно се причастяваш, но не изпълняваш своя монашески дълг, Христос веднага напуска и те оставя в дългове. Монашеският живот, чедо, иска точност. Това не е шега.

4.9803149606299 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (254 Votes)

303533.pЕдин разговор с игумена на светогорския манастир „Дохиар“ архим. Григорий († 2018 г.)

Старецът е роден на о-в Парос, един от Цикладските острови в Егейско море. От малък се посвещава на монашески подвиг – първо в манастир на родния си остров, а после – на о-в Патмос. Духовно чедо е на забележителните старци Амфилохий Макрис († 1970 г.) и Филотей Зервакос († 1980 г.). По времето, когато започна възобновяването на атонското монашество през 70-те и началото на 80-те години на миналия век, йером. Григорий идва с група монаси на Атон и се заселват в „Дохиар“. По това време обителта е с малко на брой братство, съставено от престарели монаси, живеещи, както дотогава повечето атонски манастири, идиоритмено („по свой ритъм“, т. е. не-общежително). През 1980 г. с решение на Вселенската патриаршия, под чиято юрисдикция е Света гора, обителта е върната към общежителния устав и йером. Григорий е избран за игумен. Под негово ръководство манастирското братство се обновява качествено и количествено, сградите се ремонтират. Архим. Григорий беше забележителна духовна личност, мъдър наставник, умел ръководител във вярата и подвижничеството. Увлекателен събеседник, той беше и изкусен автор на книги, които разкриват същността на монашески живот, илюстрирана през живота на забележителни подвижници на 20 в. Изключително наблюдателен и вещ в духовното ръководство, той имаше чувствителна душа, умееше да откликва на съкровените търсежи на монаха или поклонника. Говореше прямо, понякога се изказваше рязко, никога не спестяваше истината. Затова всички го обичаха и идваха при него за съвет, а тези срещи преминаваха в продължителни монолози от негова страна. Старецът обикновено преминаваше от тема на тема, сякаш отгатвайки незададените въпроси на слушателите си. Такъв един разговор с монаси и миряни е записан във видеоклип, чийто превод предоставяме на читателите на „Двери“. Записът започва някак рязко, но не е трудно да се проследи мисълта на стареца.

Източноправославното монашество е било земеделско монашество. Не е имало фирми, не е имало бизнес. Монасите са обработвали земята и от това са живеели. Сега обаче нямаме земи (е, малко само), но не ги изоставяйте. Ръчният труд е благословен, но не трябва да стига до търговски размери, до търговия.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

46

За поста може да си поставим следната задача: да се опомним, да се събудим. Да погледнем съседа си, колегата, да си помислим – нямат ли и те някакви проблеми в живота? Как се проявява нашето християнство по време на пост, на какво най-вече трябва да обърнем внимание и как да направим така, че постът да не бъде напразен – по тези въпроси разсъждава о. Андрей Мизюк.

Постът е като фар в живота на християнина, излизане от ежедневието, напомняне за необходимостта от правилния път, който избираме. Християнството обаче трябва да се проявява не само по време на поста, то изобщо не бива да изчезва от живота ни. 

Постът е времето, в което още по-силно трябва да се концентрираме върху главната заповед – заповедта да обичаме ближния си. Всичко останало е съпътстващо. Разбира се, трябва да присъстваме на богослуженията, защото те ни напомнят към какво сме се запътили чрез поста, за това какво Бог е направил за нас. Напомнят ни за Неговата жертва, Неговата любов. Нашата малка жертва тук е благодарност.

4.9529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (170 Votes)

St Isaak the SirianНа вниманието на читателите ни предлагаме една забележителна молитва на преподобния Исаак Ниневийски или Сириец. Църквата е отредила неговата памет да се чества на 28 януари, заедно с другия много известен сирийски отец – преп. Ефрем (4 в.).

Св. Исаак е живял през втората половина на 7 в. Родом сириец, той e отлично образован и високо духовен църковник. Живял e отшелнически уединен, но и в манастир недалеч от библейския град Ниневия. Известно време е Ниневийски епископ, а после отново се връща към монашеския живот и до своята кончина се подвизава, пише и наставлява в т. нар. Скитска пустиня, южно от Нитрийската пустиня и на запад от делтата на р. Нил, където и до днес съществува манастирът „Дейр Сурианѝ“. Написал е много съчинения на сирийски език. Канонизиран е както от Православната, така и от дохалкидонските църкви.

Подвижникът-мистик задълбочено разяснява Св. Писание, божествените тайни, Христовия съд, духовното ръководство, описва и анализира съзерцанието и молитвата, същността на монашеския живот, състоянието на праведност и греховност, способите за самоусъвършенстване.

Текстът на дългата, но много дълбока по съдържание и поетична по език молитва преведе от руски език българският свещеник Траян Горанов, служещ в гръцка църква в гр. Торки, Великобритания. Ето и текста на самата молитва:

Всеславни Боже, Който живееш в неразгадаемо мълчание! С всичките си кости и от все сърце Ти принасям служба, достойна за Тебе, а душата ми се скланя глава до̀земи. Заради моето обновление Ти си построил на земята скиния на любовта (човешкото тяло на Иисус Христос, бел. ред.), място за почивка на Твоята воля, храм от плът, устроен чрез свещения елей, който превишава всяко светилище. Ти си го изпълнил със Своята святост, за да се извършва в него служението на всички; в него си указал поклонението на вечните ипостаси на Твоята Троица и на световете, които си сътворил по Своята благодат, разкрил си неизказаната тайна и сила, която не може да бъде почувствана или разпозната от сетивата на Твоите творения, получили живот от Тебе. Пред нея ангелските същества са потънали в мълчание от учудване пред облака на тази вечна тайна и пред потока от слава, изтичащ от изумлението, защото в мълчание ѝ се покланя всяко разумно същество, като се освещава и става достойно за Тебе.

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики