Думата катѝзма е гръцка – κάθισμα (kathisma). Употребява се най-често като понятие в православния богослужебен език. Производна е от глагола καθίζω (kathizo – седя, сядам) и затова в една от употребите ѝ в богослужението се превежда като седален, т. е. по време на пеенето на седалния може да се седи. Седалните са песнопения от 2 или 3 тропара (строфи), които се пеят на утринната. В богослужението в мирските (т.е. в села и градове в „света“, не в манастир) църкви тези песнопения (седалните) се изпълняват самостоятелно, без техния „кръстник“ – катизмите, които пък са части от псалтира. В манастирските (пълни) богослужения на утринната след началния тропар (т. нар. отпустителен) се четат катизми от псалтира и се пеят въпросните седални, надписани „след първата катизма“ и „след втората катизма“.
Така че седалните на утринната, които всеки църковен певец добре познава, като название идват от думата катизма, но не ги наричаме катизми, а ползваме славянската дума седални. Думата катизми пък се употребява за 20-те части на Псалтира, обособени за богослужебно или частно молитвено четене (понякога се и пеят).
Всеки, който познава Псалтира, този сборник от 151 молитвени текста, приписвани на св. пророк и цар Давид (независимо колко от тях са действително негово творение), знае, че псалмите са различни по дължина – от няколко реда до няколко страници. Затова разделянето на всички 151 псалома на 20 части–катизми е направено „механично“, според дължината на псалмите. Така например 17-а катизма съдържа само 1 псалом - 118-и, който е най-дългият – цели 176 стиха. А следващата катизма, 18-а, съдържа 15 псалома, тъй като някои от тези псалми имат само 3-4 стиха.
Наименованието катизми на тези четения на псалми е указание, че при четенето им (примерно 10-ина минути) богомолците могат да седят.
Дотук със седалните (песнопения) и катизмите (20-те части на Псалтира, обособени за ползване в Православната църква). Но напоследък с преводите на гръцки статии и книги на български, в които се говори за монаси и монашеския живот, някак плахо навлезе и друго значение на думата ка̀тизма (с ударение по гръцките правила): монашеска килия, малка къща или дори най-обикновена колиба, където „седи“, т.е. живее някой монах (рядко повече от един). Тази обикновено скромна къщичка също като килиите и скитовете на Атон задължително се числи към някой манастир. Съответно и живеещият в нея монах е подпомаган от обителта с хранителни продукти, макар и живеещите в такива отделни къщички да са по правило постници, т.е. ограничават до възможния минимум прехраната си. За разлика от килиите (отделни монашески къщи извън манастира) тези къщички, които гърците наричат катизма, нямат земя около скромната постройка, която да обработват за добиване на някои хранителни продукти. Те се ползват за уединение от някой монах от манастира или от някоя килия, който иска да се отдаде на личен усилен молитвен подвиг
Смятаме, че не е нужно да се въвежда още една неясна чуждица (при това в съвременния гръцки език катизма означава предимно седалка!), а вместо нея в преводните текстове може да се пише килия. Разбира се, доколкото и тази дума е ясна на читателя в значението ѝ на уединена монашеска къща извън манастир.
