Деяния на апостолите, глава 6. 1 - 6. Първите християнски дякони. 7 – 15. Св. архидякон Стефан.

Деян. 6:1. В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между Елинистите ропот против Евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.

„В тия дни“ – неопределено хронологично указание, даващо във всеки случай основание да се заключи, че описваните събития не са били толкова отдалечени от предхождащите.

„между Елинистите... против Евреите..“. т.е. между християните елинистите и евреите. „Елинистите“ са юдеи, живеещи в различните страни на езическия (гръко-римския) свят, говорещи на разпространения тогава гръцки език. Мнозина от тях били прозелити, т.е. езичници, приели юдейската вяра. Понякога елинистите се преселвали от езическите страни, за да живеят в Палестина и Йерусалим, и във всеки случай смятали за свой дълг да пътуват до Йерусалим за празниците, като оставали там за по-дълго или по-кратко време, а понякога оставали и по-дълго заради търговските си и други дела. Много от тях също така приели християнството, бидейки напълно подготвени за това.

Под названието „евреи“ тук се разбират християни от коренните постоянни евреи, местни жители на Палестина, които говорели еврейски език.

Деяния на апостолите, глава 5. 1–10. Анания и Сапфира; 11 – 16. По-нататъшните успехи на Църквата Христова и на апостолите; 17 – 33. Новото гонение на Синедриона: затваряне на апостолите в тъмницата, освобождаване от ангела, проповед в храма, отговор пред Синедриона; 34 – 39. Мъдрият съвет на Гамалиил; 40 – 42. Първите рани за Христовото име.

Деян. 5:1. А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,

„като продаде имот”, на гръцки език: ἐπώλησε κτῆμα, в славянския превод: „продаде село“ – (според стих 8 – τὸ χωρίον, т.е. земя, място, поле).

Деян. 5:2. скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.

„скри от стойността”, а само по себе си „скриването“ на истината представлявало непочтена постъпка. Но тук то е още по-престъпно, защото Анания казал, че е донесъл всичко, което получил за земята. Това било не само израз на позорна корист, но и на умишлена съзнателна лъжа и лицемерие. Измамвайки цялото християнско общество начело с апостолите, те искали да изглеждат толкова самоотвержени в полза на бедните, както и другите, а в действителност не били такива: служили на двама господари, а искали да изглеждат, че служат на един. Така вместо правдивост и искреност в святата християнска общност се появили двете неприсъщи ѝ качества -фарисейското лицемерие и Юдиното сребролюбие.

Деян. 5:3. Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?

Деяния на апостолите, 4 глава.  1 – 4. Залавянето на Петър и Йоан и последици от речта на Петър. 5 – 12. Разпитът на апостолите пред Синедриона и техният отговор. 13 – 22. Недоумението на Синедриона и освобождаването на апостолите. 23 – 31. Молитвата на апостолите и новото чудотворно знамение. 32 – 37. Вътрешното състояние на първоначалната Църква.

Деян. 4:1.  Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,

„Когато те говореха“, следователно речта на апостолите била „прекъсната“ от свещениците.

„изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата на храма“, οἱ ἱερεῖς καὶ ὁ στρατηγὸς τοῦ ἱεροῦ. Определителните членове на гръцкия оригинал сочат тук към определени свещеници, които през тази седмица са имали чреда в службите в храма (срв. Лука 1:8). Свещениците се намесват тук от раздразнение, че апостолите, без да са законно упълномощени според тях, поучават народа в храма.

„воеводата при храма“, всъщност началникът на стражата, която се състои от левити и се грижи за добрия ред, тишината и реда в храма, особено по време на богослужение. Той също бил свещеник.

Деян. 4:2.  които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;

„садукеите“ взели участие в залавянето на апостолите, тъй като били ядосани от учението им за възкресението на мъртвите, което, както е известно, те не признавали.

Деяния на апостолите, глава 3. 1 – 11. Свети апостол Петър изцелява сакатия по рождение човек. 12 – 26. Речта по този повод към народа.

Деян. 3:1. Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.

„В деветия молитвен час“ – ἐπὶ τὴν ὥραν τῆς προσευχῆς τὴν ἐνάτην; славянският превод не е точен: „на молитву в час девятый”. Гръцкият текст и руският превод предполагат по формата на израза си и други часове за молитва освен деветия: тези други часове са третият и шестият (според нашето часоброене в 9 и в 12 часа). Същевременно славянският превод е такъв, че може да се допусне случайност на съвпадането на часа на молитвата на апостолите с деветия час (по нашему в 3 часа следобед). Следите от трикратната ежедневна молитва се срещат в еврейската история твърде рано: още Давид в един от псалмите говори за молитвата вечер, сутрин и на обед (Пс. 54:18). Пророк Даниил  по време на Вавилонския плен ежедневно коленичил три пъти за молитва (Дан. 6:10). В храма сутрешните и вечерните часове (3-ти и 9-ти) са били осветени от специално определените сутрешни и вечерни жертви и именно в един от тези часове за молитва са отишли апостолите, за да отправят своите молитви към Бога в установените от Него храмови богослужения, които до този момент не са загубили своето значение за тях.

Деян. 3:2. Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;

„хром от майчина утроба” – Деян. 4:22 – той вече бил на повече от четиридесет години.

За “Красните врата” на храма (θύραν τοῦ ἱεροῦ τὴν λεγομένην ὡραίαν), букв. – „при храмовата врата, наречена красива“. Вероятно тази врата е била наричана така поради своята красота. За нея не се говори на друго място. Вероятно това са били главните източни врати (в Соломоновия притвор), водещи към двора на езичниците, които Йосиф Флавий описва като най-красивите, превъзхождащи със своята красота всички други врати на храма (Юдейската война 5:5,3).

Глава 2, Деяния на апостолите. 1 – 4. Първата християнска Петдесетница и слизането на Светия Дух върху апостолите. 5 – 13.Удивлението на народа. 14 – 36. Речта на апостол Петър. 37 – 45. Въздействието на първата проповед. 43 – 47. Вътрешното положение  на първата християнска община в Йерусалим.

Деян. 2:1. Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.

„Когато настана ден Петдесетница“. На Господ е било угодно  –  подобно на Пасха  – първата християнска Петдесетница да съвпадне с деня на еврейската Петдесетница, което не означавало нищо друго освен отмяна и по-добра замяна на двата юдейски празника.

Блажени Теофилакт говори за това събитие така: „в който ден бил даден Законът, в същия ден е било необходимо да бъде дадена и благодатта на Духа, защото както Спасителят, който е трябвало да понесе светото страдание, благоволил да предаде Себе Си не в друго време, а тогава, когато заколвали [пасхалното] агне, за да свърже истината със самия образ, така и слизането на Светия Дух по благоволение свише, било дарувано не в друго време, но по това, в което бил даден Законът, за да се покаже, че и тогава Светият Дух е законополагал, и сега законополага . Тъй като в деня на Петдесетница се събирали сноповете на новия плод и различни хора се стичали под едно небе (в Йерусалим): то в същия ден трябвало да стане и това, начатъците на всеки народ от живеещите под небето народи да се съберат в един сноп на благочестието и по словото на апостолите да бъдат приведени към Бога”...