Глава 17. 1-8. Преображение. 9-13. Въпросът на учениците за Илия. 14-21. Изцелението на бесноватото момче. 22-23. За смъртта и възкресението. 24-28. Плащане на храмовия данък.

Мат. 17:1.  И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;

(вж. Марк 9:2; Лук. 9:28; 2 Петр. 1:16).

Стихът почти дословно съвпада с Марк. 9:2, с изключение на това, че Марк не нарича Йоан "брат на Яков" и добавя накрая "сами" (μόνους) - дума, която според някои четения не се среща в Матей. В руския превод на Марк 9:1 този стих е отнесен към 9 глава, но в гръцките издания е прикрепен към 8 глава (вж. Тишендорф). В началото на стиха в руския превод (но не и в славянския) е пропусната думата "и". В Лука (Лук. 9:28) вместо "шест" дни са дадени "осем" дни. Неговият разказ не е сходен с този на първите двама синоптици. В края на стиха Лука посочва целта на изкачването на планината: "да се помоли". Първото нещо, което трябва да се забележи, е разликата между свидетелствата на първите двама синоптици и Лука за времето: шест и осем дни. Всъщност тя може да бъде лесно обяснена. Още Йероним смята отговора на този въпрос за "лесен" (facilis responsio est), защото Матей и Марк говорят за междинни дни, а Лука добавя първия и последния. Освен това трябва да добавим, че тук Лука не посочва точния брой на дните, а използва думата ὡσεί, т.е. около осем дни.

Глава 16. 1-4. Желанието на фарисеите и садукеите за знамение от небето и отговорът на Спасителя. 5-12. Квасът на фарисеите и садукеите. 13-20. Изповедта на Петър. 21-23. Христовата реч за страданията. 24-28. Учението за кръста.

Мат. 16:1. Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.

(вж. Марк 8:11; Лук. 11:16, 29).

Марк (Марк 8:11-13) е малко по-кратък от Матей (стихове 1-4). Още древните тълкуватели са забелязали известна несъобразност и неестественост на споменатата тук връзка между фарисеите и садукеите в Евангелията. Обяснявали го с факта, че макар фарисеите и садукеите да се различавали по своите догми, те действали в съгласие срещу Христос. Обединяването на фарисеите и садукеите може да показва и показва по-нататъшното и зловещо развитие на враждебността към Христос. Все по-тревожни новини за движението в Галилея достигат до столицата и това предизвиква опасения както сред управляващите религиозни класи, така и сред зилотите. От психологическа гледна точка това е напълно разбираемо. Сред хората съществува постоянна тенденция да се съобразяват с установените религиозни форми и те са враждебно настроени към нововъведенията, особено когато засягат материалните им интереси. Затова е естествено да се отнасят враждебно към учение, което е изцяло извън кръга на тези общи положения. Марк говори само за един фарисей (Марк 8:11), но садукеите на Матей може да са били иродиани. Матей споменава заедно фарисеите и садукеите пет пъти (Мат. 16:1-6, 11-12).

Глава 15. 1-20. Спорът и учението за "преданието на старците". 21-28. Изцеление на дъщерята на хананейката. 29-39. Нахранването на четири хиляди души със седемте хляба.

Мат. 15:1. Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: (срв. Марк 7:1).

Цялата тази глава съвпада с Марк.7:1-37, 8:1-10. Че описаното се е случило в Генисарет, личи от Мат. 14:34, а косвено се потвърждава и от евангелист Йоан, който, след като описва разговора в Капернаум, казва, че "след това Иисус ходеше по Галилея" (Йоан 7:1). Много е вероятно това да е станало известно време след Пасха, скоро след събитията, свързани с нахранването на петте хиляди души. Книжниците и фарисеите дошли от Йерусалим, както единодушно свидетелстват Матей и Марк. Те били по-уважавани хора от провинциалните и се отличавали с по-голяма омраза към Христос, отколкото последните. Вероятно е тези фарисеи и книжници да са били изпратени от Йерусалимския синедрион.

Мат. 15:2. защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.

(срв. Марк 7:2-5).

В следващия разказ Матей се различава от Марк, който подробно описва какви точно са били преданията на юдейските старци относно миенето на ръцете и за какво книжниците и фарисеите обвиняват Спасителя и учениците Му. Свидетелството на Марк се потвърждава много добре от талмудическите сведения, които имаме за тези еврейски обреди. Фарисеите са имали многобройни измивания и тяхното спазване е стигало до изключителна дребнавост. Например имало различни видове вода, с различна очистваща сила, на брой до шест, и точно се определяло коя вода е подходяща за едно или друго омиване. Особено подробни били определенията за миенето на ръцете. Говорейки за миенето на ръцете, евангелистите, и особено Марк, показват, че те са били много добре запознати с обичаите на евреите по онова време, изложени главно в малкия талмудистки трактат за миенето на ръцете "Ядаим".

Глава 14. 1-2. Тревогите на Ирод Антипа. 3-12. Убийството на Йоан Кръстител. 13-21. Завръщането на учениците и насищането на петте хиляди човека с петте хляба. 22-33. Успокояването на бурята в езерото. 34-36. Завръщането в Генисаретската земя.

Мат. 14:1. В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса

(Срв. Марк 6:14; Лук. 9:7).

В този и в следващия стихове евангелистът включва това, което би трябвало да постави след стих 12, ако бе го разказал хронологично, защото думите от стих 2 биха могли да бъдат изречени от Ирод, след като Йоан вече е бил убит. „Мълвата за Иисуса“ и забележката на Ирод служат за евангелиста като повод да припомни за обстоятелствата на убийството на Кръстителя, за които все още не било разказано в Евангелието.

Другите двама евангелисти разказват за тревогите на Ирод много по-късно, отколкото Матей. Последователността на разказа при Марк е еднаква с тази на Матей, но при Лука съвсем няма разказ за убийството на Кръстителя. Евангелист Лука се ограничава само да отбележи смъртта му, подобно на Матей, но с тази разлика, че (както и при Марк) той влага думите за възкръсването на Йоан от мъртвите не в устата на самия Ирод, но на обкръжаващите го лица, а Ирод само повтаря мненията за Кръстителя, изказани от тях. В основни линии обаче сведенията на синоптиците по този въпрос са сходни.

(Продължение на Евангелието на Матей и "синоптичният проблем")

Между предложените решения на „синоптичния проблем“ могат да се откроят следните три: 

1) Хипотезата за взаимната зависимост, според която по-късните от синоптиците имат предвид и се ползват от по-ранните. Тази хипотеза има три варианта според хронологичната последователност, в която поставя тримата евангелисти-синоптици: а) Матей-Марк-Лука. Марк, като пишещ след Матей, е ползвал написаното от него, а Лука, който е последният от тримата, се е ползвал от написаното от първите двама. Тази хипотеза е предложена от блажени Августин (De consensu evangelistarum I, II, 4), а от него я възприемат и много католически екзегети (Hug, Danko, Patrizi, de Valroger, Wallon, Schanz, Baquez). б) Марк е поставен на трето място в следната последователност: Матей-Лука-Марк. Това предположение е направено от Griesbach, според когото Марк е ползвал Лука и Матей. в) Марк е поставен на първо място, а Лука на трето, според хипотезата на Koppe (1782) и Storr (1786).

Една интересна вариация на горепосочените случаи е заслужаващата всяко внимание хипотеза на Τh. Zahn (Einleitung in das Ν. Τ. ΙΙ, 1899), според която Матей е написал първи своето евангелие на арамейски, а Марк го е имал предвид. Преводачът на Матей е имал предвид евангелието според Марк, а Лука – евангелието според Марк и други вторични източници. Мнението, че Матей е написал първи своето евангелие на арамейски, е възприето и от Belser (Einleitung das N. Τ. 1901), който твърди обаче, че Марк е имал предвид текста на Матей на арамейски език, както и проповедта на апостол Петър, а Лука е имал предвид Марк, Матей на арамейски и на елинистичен гръцки, както и устното предание.