Глава 12. 1 – 12. Увещания за открито изповядване на вярата. 13 – 21. Притчата за безумния богаташ. 22 – 34. За събирането на земни съкровища. 35 – 48. За бдителността и верността. 49 – 53. За борбата, която Христовите последователи ще трябва да понесат. 54 – 59. За знаменията на времето.
Лука 12:1. Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
В следващата част (до стих 13) евангелист Лука се придържа към Евангелието от Матей или към онзи източник, който е бил близък до това Евангелие (срв. Мат. 10:17 – 33).
“пазете се от фарисейския квас”, (срв. Мат. 16:6).
“който е лицемерие”. т.е. пазете се, защото този квас, който прониква в цялата природа на фарисея, е лицемерие (срв. Мат. 6:2).
Лука 12:2. Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае;
Каква е връзката на речта с предходния стих? Несъмнено сега Господ изтъква безполезността на лицемерието: истината така или иначе със сигурност ще излезе наяве след време (вж. Мат. 10:26 – 27).
Лука 12:3. затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите.
Някои тълкуват това, прилагайки го към проповедта на апостолите, която отначало е била прикрита, а след това, с победата на християнството, е била провъзгласена открито. Но по-просто и естествено е да се види тук продължение на разказа за безсмислието на лицемерието: колкото и да крие лицемерът душевното си състояние, накрая то все пак ще бъде открито за всички.
“на видело”, т.е. на дневна светлина.
Лука 12:4. А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят;
(Срв. тълкуванието към Мат. 10:28 – 31).
Досега Господ е говорил за лицемерите, а сега се обръща към Своите приятели. От тях Той очаква не лицемерна преданост, а открито и честно, безстрашно служение.
Лука 12:5. но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте.
След това ги окуражава, като им припомня какво е преживял Той Самият и каква съпротива е срещнал. Нека не се страхуват от мисията си. Бог, Който се грижи дори за най-малките птички, когато падат на земята, Който брои дори самите косъмчета на главата, Бог, Който държи в ръката Си не просто живота и смъртта, а вечния живот и вечната смърт, и от Когото следователно трябва да се страхуват повече от вълците на земята, пребивава с тях. Той ще признае онези, които Неговият Син е признал, и ще отхвърли онези, които Той е отхвърлил.
Лука 12:6. Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога.
Лука 12:7. А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни.
Лука 12:8. И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели;
Лука 12:9. а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели.
Тук Господ увещава учениците към твърдо изповядване на вярата им и посочва наградата, която ги очаква за това.
“пред Божиите Ангели”. Евангелист Лука говори за "ангелите" като за служители, които обграждат трона на небесния Цар. Матей говори директно за Небесния Отец, пред Когото Христос признава за Свои верните Си изповедници .
Лука 12:10. И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.
(Срв. Мат. 12:31 – 32).
От изповядващите Христос речта преминава към невярващите в Христос, които ще говорят срещу Сина Човешки, а от тях – към хулителите на Светия Дух.
Лука 12:11. А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете;
Той ги предупреждава, че ще трябва да изтърпят много по време на тази и особено по време на бъдещата си апостолска дейност, защото ще бъдат съдени и бичувани в синагогите, ще бъдат изправени пред управници и царе; но въпреки това не бива да се притесняват как и какво да кажат, защото в онзи час ще им бъде дадено свише какво да кажат.
Лука 12:12. защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
Лука 12:13. Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството.
След Празника на шатрите имало два месеца преди другия тържествен еврейски празник, а именно Обновяването на храма, и Христос се възползвал от този промеждутък от време, за да посети отново родната Си Галилея и там, сред родната природа и малко събрание от вярващи, да душата Му да отдъхне от преживените тревоги. Престоят Му там бил белязан от редица нови и поразителни притчи и чудеса. В притчите не може да не се забележи отзвукът от преживените изпитания, тъй като в тях се изобличава най-вече прекомерната привързаност към благата на този свят до степен да се забрави Бог и душата, а същевременно ясно се укорява онзи дух на мъртво фарисейство, който заслепявал водачите на еврейския народ до такава степен, че те не били в състояние да разберат от какво най-голямо благо се лишават, отхвърляйки обещания Месия в лицето на Христос.
Поводът за изобличението на прекомерната привързаност към благата на този свят е един случай, когато по време на проповедта на Христос един от слушателите внезапно прекъсва беседата Му и Го моли да му помогне да постигне благоприятна подялба на имуществото със своя несговорчив брат. Подобна неуместна молба ясно показвала до каква степен този човек бил жалък роб на този свят и за да покаже ненадеждността и суетата на благата от този свят, Спасителят, отказвайки, разбира се, да участва в решаването на въпроса за разделянето на наследството, разказал притчата за един богат човек, който, след като получил изключително голяма реколта, не знаел какво да прави с това богатство.
Лука 12:14. А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?
Само Лука отбелязва това забележително събитие. Един от слушателите на Христос – във всеки случай не ученик на Христос, защото ученик едва ли би се осмелил да отправи такъв въпрос към Христос в присъствието на народа – някой, очевидно изключително зает с работата си, прекъсва Христос с въпрос или молба: "Учителю, кажи на брат ми...". Очевидно брат му бил присвоил за себе си цялото наследство, оставено от бащата, и желаел Великият Учител на народа да се застъпи за него. Може би, мислел си той, брат му ще послуша Учителя. Но Господ му отговорил кратко, че не е поставен да се занимава с разделяне на имоти.
“човече” (ἄνθρωπε) – това е правилният превод, а не както е предадено в нашия (руски) вариант: “Той рече на този човек…”. Господ нарича този, който се обръща към Него, "човече" – обръщение, което показва известно неодобрение на самата молба (срв. Римл. 2:1, 9:20).
“кой Ме е поставил”. Господ изрично отказва участие във въпроси от чисто гражданско естество. Той е дошъл да проповядва Евангелието, а щом то се утвърди в сърцата на хората, самото то ще преобрази и промени целия ред на обществения живот. Въз основа на Евангелието би могло да се развие съвсем справедливо християнско законодателство – вътрешното обновление трябва да доведе до външно, гражданско обновление (вж. за това: Розанов Н.П. Социално – икономическият живот и Евангелието, с. 1 – 5).
Лука 12:15. При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.
Господ посочва, че подтикът на искането, изказано от "човека", е алчността, и ни увещава да се страхуваме от това чувство.
“от користолюбие” (πάσης πλεονεξίας) – от всяка алчност в гръцкия текст, любостяжание.
“защото животът”. Кой живот? Обикновеният физически живот или вечният живот? От 20-и стих става ясно, че тук може да се има предвид само първото – обикновеното съществуване, чиято продължителност не зависи от това колко богатство е успял да натрупа човек за себе си: Бог внезапно слага край на живота на богатия и продължава живота на бедния.
Лука 12:16. И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;
След като казва, че животът на човека не се удължава от изобилието на имущество, Господ дава и притча, за да докаже думите Си. И вижте как Той ни изобразява ненаситните помисли на безумния богаташ. Бог творил своето намерение и проявявил особена доброта. Защото не на едно място, а по цялата нива на богаташа имало добра реколта; а той бил толкова безплоден в милосърдието, че преди да получи добива, вече го държал за себе си. (блаж. Теофилакт)
Лука 12:17. и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
“няма де да събера плодовете си”. Богаташът, разбира се, е знаел, че има хиляди нуждаещи се хора, на които е трябвало да даде излишъка от реколтата, но сякаш изобщо не се е смятал за длъжен да помага на ближните си и е мислел само за себе си, за да е спокоен за бъдещето, когато може би няма да има реколта.
Лука 12:18. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,
Следвайки собствения си безумен съвет, богаташът разсъдил, че само той трябва да получи всичко, така че да лиши всички от полза, без да забележи, че не само заради него, но и заради нуждаещите се, нивата му е дала добра реколта и не за това, че той трябва да придобие плодовете й, а за да ги раздаде и на бедните. Защото, ако само заради него полето даваше добра реколта, тогава щеше да расте само това, което е достатъчно за него. (Евтимий Зигабен)
Лука 12:19. и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
“ще кажа на душата си”. Душата тук се приема като "'седалище на чувственото": тя ще почувства удоволствието, което ще даде на човека богатството ("душа" на гръцки ψυχή е именно низшата страна на душевния живот, за разлика от πνεύμα, висшата страна на този живот).
Лука 12:20. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
“Бог му рече”. Кога и как – не е казано; тези неясноти са характерни за притчите като цяло (блаж. Теофилакт).
“ще ти поискат” (ἀπαιτοῦσιν, букв. изискат). Отново не е казано кой. Възможно е, разбира се, тук да се видят Ангели – "Ангелите на смъртта, които изтръгват душата на съпротивляващия се жизнелюбец" (блаж. Теофилакт; срв. Лука 16:22).
Лука 12:21. Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.
“богатее в Бога” (εἰς θεὸν πλουτῶν) не означава: събира богатство, за да го използва за слава Божия, защото в този случай нямаше да го има предходният израз “събира имане” (θησαυρίζειν), и противопоставянето би се състояло само в различните цели на обогатяването, докато несъмнено Господ противопоставя "обогатяването като цяло" на пълното безразличие към събирането на имущество.
Тук не може да става дума за събирането на неизследимите богатства – на благата на Месианското царство, защото това все още би било събиране на съкровища "за себе си", макар да са от друг вид. Следователно не остава нищо друго, освен да приемем тълкуването на Б. Вайс, според което "да забогатееш в Бога" означава да забогатееш с блага, които самият Бог признава за блага (срв. израза от стих 31: "търсете преди всичко Божието Царство").
Лука 12:22. И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете:
Това и следващите изречения, които разкриват идеята на притчата за безумния богаташ, са поместени в Евангелието на Матей в Проповедта на планината (вж. тълкуванието към Мат. 6:25 – 33).
Лука 12:23. душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото.
Лука 12:24. Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по – ценни от птиците!
Лука 12:25. Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?
Лука 12:26. И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото?
Лука 12:27. Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.
Лука 12:28. И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!
Лука 12:29. Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте,
“не се загрижвайте” (μὴ μετεωρίζεσθε) – по-правилно е да се преведе "не се безпокойте твърде много" в изискванията си към живота изобщо.
Лука 12:30. защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това;
Лука 12:31. но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.
Лука 12:32. Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.
“Не бой се, малко стадо”. Тези думи се срещат само у евангелист Лука. Тук Господ дава увереност на Своите ученици, че стремежът им към Божието царство (стих 31) ще постигне своята цел. А те може би са се страхували именно от това, че може би няма да влязат в това царство, защото във всеки случай те са били само един изключително малък кръг ("малко стадо"), докато в Стария Завет, според общоприетото тогава схващане, царството на Месията е било предназначено за целия избран народ. "Какво всъщност представляваме ние? – може би са си мислили апостолите. – Какво ще бъде това "царство", в което ще бъдем само ние и още няколко Христови последователи?". Но Господ разсейва всичките им съмнения, като посочва "благоволението" на Бога: Царството ще се отвори пред вас (срв. Лука 22:29 и сл.) – разбира се, славното Небесно Царство на Месията.
Лука 12:33. Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;
“Продайте имотите си”. Тази цел е толкова важна, че трябва да пожертвате земното си имущество заради нея. Това вече се отнася не само за апостолите, но и за всички Христови последователи (вж. Мат. 6:19 – 21).
“Пригответе си”. На другите ще дадете земните си притежания, но се погрижете и за себе си – постарайте се да придобиете небесното съкровище, т.е. влизането в славното Христово царство. Не бива обаче да мислим, че това ще бъде постигнато само с раздаване на имуществото си на бедните или само с милостиня. Милостинята, раздаването на имуществото само ще освободи човека от препятствието, което богатството представлява за човека, стремящ се да придобие Небесното Царство, но търсещият Царството трябва да приложи всичките си сили за постигането на своята цел.
“кесии, които не овехтяват”, т.е. такива хранилища на небесни съкровища, които никога не се изхабяват и от които нищо не се губи.
Лука 12:34. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
После, доколкото не всички съкровища биват ограбени, Господ добавя още по-голяма е съвършено необорима причина: "Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". Нека бъде така – казва Той, – че нито молец да го изяде, нито крадец да се приближи, но самото поробване на сърцето със съкровището, заровено в земята, и хвърлянето в земята на богоподобното същество на душата – за какво наказание е достойно това? Не е ли по-голямо наказанието за онзи, който има ум? Където е съкровището ти, там е и сърцето ти. Ако съкровището е в земята, сърцето е в нея; ако съкровището е на небето, и сърцето е горе. Кой няма да избере да бъде горе, а не под земята, да бъде ангел, а не къртица, която живее в подземни дупки?
Лука 12:35. Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени;
В тясна връзка с речта за бъдещото славно царство на Месията са думите, в които Христос увещава апостолите да бъдат особено бдителни в очакване на откриването на това Царство.
“да бъде кръстът ви препасан”. Тоест да бъдат в пълна готовност да посрещнат идващия Месия. Слугите е трябвало да ходят бързо, когато служат на господаря си, и затова е трябвало да препасват дрехите си, за да не се заплитат в краката им. По същия начин, когато посрещали своя господар през нощта, трябвало да държат в ръцете си лампи. Господарят е представен като идващ "от сватба" – не от своята, а просто от нечия сватба.
Лука 12:36. и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.
Лука 12:37. Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.
“Блазе на ония слуги” (δοῦλοι). С това прилагателно Господ иска да подчертае несъмнеността на справедливото възнаграждение, което всички Негови верни слуги ще получат при откриването на славното царство на Месията: самият господар ще окаже на такива слуги такова внимание, колкото и те на него, точно както и Месията ще възнагради Своите раби, които бдят.
Лука 12:38. И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.
“на втора стража и на трета стража”. На първата стража, т.е. в началото на нощта, няколко роби можели да останат будни и да почистят къщата. Но да останат будни по време на втората и третата стража означавало да останат будни обмислено. Тук евангелист Лука се придържа към древното юдейско разделение на нощта на три части или стражи, а евангелист Марк в Марк 13:35 се придържа към по-късното, римско разделение на нощта на четири стражи.
Лука 12:39. Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
“Знайте и това” (срв. Мат. 24:43 – 44).
Лука 12:40. Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
Лука 12:41. Тогава Петър Му рече: Господи, за нас ли казваш тая притча, или за всички?
Въпросът на апостол Петър е предаден само от Лука. Петър се интересува дали притчата за слугите, които чакат господаря си, се отнася само за апостолите, или за всички вярващи. В отговор на Петър Господ разказва притчата, която е дадена и в Матей (Мат. 24:45 – 51).
Лука 12:42. А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?
Ако в притчата при Матей става дума за "роб", а тук за "домакин", това очевидно не е противоречие, защото на Изток домакините в по-голямата си част са били от средите на робите. Още повече, че по-нататък (в стих 46) евангелист Лука казва, че съдбата на роба ще бъде същата като тази на неверните хора изобщо, а Матей (Мат. 24:51) използва думата "лицемери" вместо "неверни".
Лука 12:43. Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
Лука 12:44. истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
Лука 12:45. Ако пък оня слуга каже в сърцето си: скоро няма да дойде господарят ми, и почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива, –
Лука 12:46. господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните.
Лука 12:47. А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много;
Стихове 47 – 48 са допълнени от евангелист Лука. Слугата, който знаел всичко, което господарят му желае, и въпреки това не приготвил необходимото, ще бъде строго наказан. Този, който не е знаел волята на господаря си, няма да бъде наказан така в случай на неизпълнение на тази воля, но все пак ще бъде наказан за това, че е "извършил нещо достойно за наказание" (а какво точно – Господ не казва).
Лука 12:48. който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.
“от всекиго, комуто е много дадено”. Виж тълкуванието към Матей 25:14 и следващите стихове. Парите не бива да стоят без използване при този, на когото са дадени: очевидно те са дадени, за да се увеличат чрез търговия, и следователно, когато се връщат на този, който ги е дал, заедно с нея трябва да се даде и увеличението към нея. В преносен смисъл тук, разбира се, се имат предвид онези последователи на Христос, които са получили някакви особени духовни или външни предимства, чрез които трябва да служат за израстването на Църквата (Еф. 4:11 – 13).
Лука 12:49. Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!
Господ току – що казал, че Неговите верни служители трябва непрестанно да бодърствуват. Сега Той обосновава това, като посочва какво ще предизвика Неговото явяване сред човечеството: с Неговото идване трябва да настъпи времето на трудна борба, която ще се води между хората при вземането на решение дали да застанат на страната на Христос, или да тръгнат срещу Него.
“Огън дойдох да туря на земята”. Под този "огън" не трябва да се разбира нито Светият Дух (старото църковно тълкуване), нито Божието слово с неговата очистваща сила, нито огънят на гоненията, който изпитва вярващите, нито възпламеняването на Духа, възникнало у някои хора под влияние на Христовото учение, нито раздорите, които по-нататък са представени (ст. 51 и сл.) като всепоглъщаща стихия. Във всички тези тълкувания не се взема предвид в достатъчна степен самата същност на огъня, а против последното тълкуване говори обстоятелството, че раздорите по-нататък са представен не като унищожаващи, а като разделящи хората. Същността на огъня се състои в това, че той унищожава нещата и погубва всичко, което може да бъде унищожено, а онова, което е неизтребимо, не подлежи на неговото на разрушително действие, се очиства от всички излишни примеси. Определяйки по-отблизо значението на огъня, както той е разбиран тук, трябва да видим в него духовната сила, която разрушава сегашното устройство на света, унищожава в него всичко, което е тленно и противобожествено, и чрез това пречиства същността на този свят и го преобразява в нов, способен на вечно съществуване.
“колко бих желал да беше вече пламнал”. По-точно: "и колко много бих искал..." (καὶ τί θέλω).
Лука 12:50. С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!
“С кръщение трябва да се кръстя”. Този огън ще се разгори едва когато Христос изпълни Своето служение, заради което е дошъл на земята. Тук, разбира се, се има предвид кръщение чрез страдание, така да се каже потапяне (βάπτισμα) в страданието (срв. Марк 10:38).
“колко Ми е мъка”. Да се тъгува (συνέχεσθαι) означава в душата да има постоянно безпокойство, тъга (срв. Лука 21:25; 2 Кор. 2:4). Тук Христос изразява чисто човешкото чувство на потиснатост на духа при мисълта за предстоящо страдание (срв. Йоан 12:27; Мат. 26:37).
Ако по този начин Христос казва, че е дошъл да "хвърли" (на руски "свали" е по-слаб израз) огън на земята и желае този огън вече да е разпален, а след това продължава, че трябва да бъде кръстен със страдание, мисълта за което кара душата Му да изнемогва, по този начин Той дава да се разбере не само че Неговото страдание ще предшества разпалването на този огън, но и че то е необходимо, че без Неговото страдание огънят няма да се разпали. Оттук можем да заключим, че под огъня, който ще се разгори едва след Неговото страдание и смърт, Господ е имал предвид проповедта за Кръста, която за тези, които погиват, е съблазън, а за спасените – Божия сила (1 Кор. 1:18), и която наистина като огън трябва да пречисти света от всички греховни неща. Пламъкът на тази проповед ще гори, докато грешниците не бъдат окончателно погълнати в последния огън на Божия съд и докато не се появи ново небе и нова земя, в които обитава правдата (2 Петр. 3:7, 12 – 13).
Точно както Христос чрез кръщението, което приел в самото начало на Своето месианско служение, поел върху Себе Си вината на цялото човечество, така в кръщението на страданието Той понесъл отговорността за тази вина и възстановил праведността на човечеството, тъй като приемайки чрез вярата Неговите заслуги, ние наистина ставаме праведни пред Бога… Такава е причинно-следствената връзка между страданията и смъртта на Христос, от една страна, и запалването на огъня, от друга.
Лука 12:51. Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а – раздяла;
Причината за раздорите, които Христос предсказал, ако вземем предвид първо еврейските слушатели на Христос, се крие в самия еврейски народ. Този народ не е искал да признае, че с идването на Христос е настъпило дългоочакваното месианско време. Ето защо Господ ги упреква за нежеланието им да разберат великия смисъл на събитията, случващи се пред тях – делата на Христос. Христос изобличава народа със същите думи, с които някога се обърнал към фарисеите (вж. Мат. 16:1 – 4).
Лука 12:52. защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима;
Лука 12:53. баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.
Лука 12:54. Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива;
“облак … от запад”, т.е. откъм Средиземно море, облак, пълен с влага.
Лука 12:55. а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива.
Лука 12:56. Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате?
“лицемерци”. Така, съвсем справедливо, е трябвало да бъде наречен народът, защото той не е загубил здравия си разум, но въпреки това не искал да разбере смисъла на това, което Христос вършил пред очите му.
Лука 12:57. А защо и сами от себе си не съдите, що е право?
“защо и сами от себе си не съдите”. Тук силата на мисълта се крие в думата ἀφ´ ἑαυτῶν. Господ упреква хората за нежеланието им да разпознават "сами от себе си", тоест самостоятелно, смисъла на знаменията на времето, в което живеят, без да се ръководят от вредните внушения на фарисеите.
Лука 12:58. Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница;
“Кога отиваш”. С помощта на притча Господ още повече подчертава идеята, че е необходимо да се възползваме от знаменията на времето, които се случват сега, а съдържанието на притчата отново е взето от всекидневния живот.
Добре постъпва този, който, без да завежда дело в съда, бърза да се помири със своя противник или заемодател, защото съдът няма да се смили над неплатежоспособен длъжник и ще го предаде на мъчителя (πράκτωρ), чието задължение при гърците е било да събира всички дългове.
Така и Господ чрез тази притча съветва Своите слушатели да извършат колкото се може по-скоро това, което се изисква от тях при сегашното положение на нещата, т.е. да се покаят колкото се може по-скоро за упорството си, с което не са искали да признаят в Христос изпратения от Бога Месия, и по този начин да се избавят от заплашващия ги Божи съд (същото наставление се намира и в Мат. 5:25 – 26, но тук то е по-на място, отколкото там).
Господ обаче оставя на самите хора да приложат тази притча към себе си. Това не е трудно да се направи, защото времето, в което живее този народ, наистина прилича на делови отношения между длъжник и кредитор. Още Йоан Кръстител е проповядвал покаяние и е възвестявал идването на Господа на съд, а след това Самият Христос е свидетелствал за Себе Си пред народа като за Изкупител от греха и е внушавал идеята за строгата отговорност, на която ще бъдат подложени всички непокорни на Неговите увещания. Ако сега хората пренебрегнат всички средства, които им се предлагат, за да се освободят от вината си пред Бога, Бог ще постъпи с тях като с длъжника от притчата.
Лука 12:59. казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.
