Чудният риболов

Симон бил вече ученик на Христос (вж. Йоан 1:37 и по-нататък), само че не бил призован както другите апостоли към постоянно следване на Христос и продължавал да се занимава с риболов.

За мястото, на което се намирал Христос в лодката по време на проповедта вж. Марк 4:1.

Господ предложил на Симон да отплува по-надалеч на дълбоко място и там да хвърли мрежите, за да улови риба. Използвана е думата “помоли” вместо “нареди” (Евтимий Зигабен).

Лука 5:4. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.

Лука 5:5. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.

Симон, обръщайки  се към Господ като към “Наставник” (ἐπιστάτα! – вместо често употребяваното при другите евангелисти обращение “рави”), отвърнал, че едва ли може да се очаква улов, след като той с другарите си пробвали дори през нощта, в най-добрите часове за риболов, но и тогава нищо не уловили. Но все пак според вярата в словото на Христос, което, както Симон знаел, има чудодейна сила, той изпълнил волята на Христос и получил за награда голям улов.

“Удивлявамe се на вярата на Петър, който се отчаял от старото и вярвал в новото. "По Твоята дума ще хвърля мрежата." Защо казва: "по Твоята дума"? Защото "чрез Твото слово" "са сътворени небесата", и земята се основа, и морето се раздели (Пс. 32:6, Пс. 101:26), и човекът се увенча със своите цветя, и всичко стана по Твоето слово, както казва Павел, "държейки всичко с мощното Си слово" (Евр. 1:3)” (св. Йоан Златоуст).

Лука 5:6. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.

Лука 5:7. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.

Този улов бил толкова голям, че мрежите започнали да се раздират на някои места, и Симон заедно със спътниците започнали да дават знаци с ръце на рибарите, останали на другата лодка при самия бряг, да им дойдат по-скоро на помощ. Било излишно да викат поради отдалечеността на разстоянието на лодката на Симон от брега. А неговите другари (τοῖς μετόχοις), изглежда, през цялото време следели лодката на Симон, тъй като били чули това, което Христос му казал.

“Дали знак, а не викали, и това са моряци, които не правят нищо без викове и шум! Защо? Защото чудният улов на риба ги лишил от език. Като очевидци на божествената тайна, която се бе случила пред тях, те не можели да крещят, можели само да повикат със знаци. Рибарите, които дошли от другата лодка, в която били Яков и Йоан, започнали да събират рибата, но колкото и да събирали, в мрежите влизала нова. Рибите сякаш се надпреварвали да видят кой пръв ще изпълни заповедта на Господ: малките изпреварвали големите, средните усъдрствали пред по-големите, големите прескачали по-малките; не чакали рибарите да ги хванат с ръце, а сами скачали в лодката. Движението на дъното на морето спряло: никоя от рибите не искала да остане там, защото знаели Кой е казал: "да произведе водата влечуги, живи души" (Бит. 1:20)” (св. Йоан Златоуст).

Лука 5:8. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.

Лука 5:9. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,

И Симон, и другите, намиращи се там, извънредно се изплашили, а Симон дори започнал да иска от Господа да излезе от лодката, тъй като почувствал, че неговата греховност може да пострада от светостта на Христос (срв. Лука 1:12, 2:9; 3 Цар.17:18).

“От тая ловитба” – по-точно: «от улова, който те взеха» (в руския превод е неточно: “хванати от тях”). Това чудо особено поразило Симон не за това, че той по-рано не бил виждал Христовите чудеса, а защото то се извършило по някакво особено намерение на Господа, без всякаква молба от страна на Симон. Той разбрал, че Господ иска да му даде някакво особено поръчение, и страхът пред неизвестното бъдеще изпълнил неговата душа.

Лука 5:10. тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.

Лука 5:11. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Господ успокоява Симон и разкрива пред него целта, която имал, когато по чудесен начин изпратил на Симон най-богат риболов. Това било символично действие, с което на Симон се посочвал онзи успех, който той щял да има, когато започне да обръща чрез своята проповед към Христа множество хора. Очевидно евангелистът представя тук онова велико събитие, което се случило преди всичко благодарение на проповедта на апостол Петър в деня на Петдесетница, а именно, обръщането на три хиляди човека към Христос (Деян. 2:41).

“Оставиха всичко”. Макар, че Господ се обърнал единствено към Симон, но, изглежда, че и другите ученици на Господа разбрали, че за всички тях е настъпило времето да оставят своите занятия и да тръгнат заедно с техния Учител. Впрочем, това все още не бил призивът на учениците към апостолско служение, което станало след това (Лука 6:13 и по-нататък).

Отрицателната критика твърди, че при първите двама евангелиста не се казва нищо  за чудния риболов, от което се прави заключението, че евангелист Лука е слял тук две напълно различни по време събития в едно: призоваването на учениците да станат ловци на човеци (Мат. 4:18-22) и чудният риболов след Христовото Възкресение (Йоан 21). Но чудният улов в Евангелието от Йоан и чудният улов в Евангелието от Лука имат напълно различен смисъл. Първият говори за възстановяването на апостол Петър в неговото апостолско служение, а вторият - все още за подготовката за това служение:: тук при Петър се появява мисълта за онова велико дело, към което Господ го призовава. Затова несъмнено е, че описаното тук съвсем не е онзи улов, за който съобщава евангелист Йоан. Но в такъв случай как можем да примирим първите двама евангелисти с третия? Защо първите двама евангелисти нищо не казват за риболова? Някои тълкуватели, съзнавайки своето безсилие да разрешат този въпрос, твърдят, че евангелист Лука въобще няма предвид този призив, за който разказват първите двама евангелиста. Но цялата обстановка на събитието не позволява да се мисли, че то би могло да се повтори и че евангелист Лука е говорил не за този момент от евангелската история, който са имали предвид евангелистите Матей и Марк. Затова е по-добре да се каже, че първите двама евангелисти не са придали такъв важен смисъл на този символически риболов, какъвто той има при евангелист Лука. В действителност, за евангелист Лука, описващ в книгата Деяния проповедническото дело на апостол Петър, и, очевидно, отдавна заинтересован от всичко, което имало отношение към този апостол, изглеждало твърде важно и в Евангелието да отбележи това символично предварително указване на успехите на бъдещото дело на апостол Петър, което се съдържа в историята за чудния риболов.

Лука 5:12. Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса, падна ничком, па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.

Лука 5:13. Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него.

“докосна се до него”. Според блаж. Теофилакт, Господ го "докосва" не без причина. Но тъй като според Закона онзи, който се докосне до прокажен, се смята за нечист, Той го докосва, желаейки да покаже, че Той няма нужда да спазва такива дребни предписания на Закона, а че Сам е Господ на Закона и че чистите изобщо не се оскверняват от привидно нечистите, но проказата на душата е това, което осквернява. Господ го докосва с тази цел и в същото време, за да покаже, че Неговата свята плът има Божествената сила да очиства и животвори, като истинска плът на Бог Слово.

“искам, очисти се”. На неговата вяра идва безкрайно милостивият отговор: "Искам, очисти се." Всички чудеса на Христос са едновременно и откровения. Когато обстоятелствата на случая го изискват, Той понякога не отговаря веднага на молбата на страдащия. Но не е имало нито един случай, в който Той да се поколебае дори за миг, когато прокажен извика към Него. Проказата се смятала за признак на грях и Христос искал да ни научи, че сърдечната молитва на грешника за очистване винаги скоро получава отговор. Когато Давид, прототипът на всички истински каещи се, извикал с истинско съкрушение: "Съгреших пред Господа", пророк Натан веднага му донесъл благодатното благовестие от Бога: "Господ отне греха ти; няма да умреш" (2 Цар. 12:13). Спасителят протяга ръка и докосва прокажения и той веднага се очиства.

Лука 5:14. И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

(Срв. Мат. 8:2–4; Марк 1:40–44).

Евангелист Лука повече следва тук Марк.

Христос забранява на изцеления да разказва за случилото се, тъй като докосването до прокажения, което е забранено от закона, може отново да предизвика буря от възмущение от страна на бездушните законници, за които мъртвата буква на закона е по-скъпа от човечността. Вместо това излекуваният трябвало да отиде и да се покаже на свещениците, да занесе определения дар, за да получи официално свидетелство за своето очистване. Но изцеленият човек твърде много се радвал на щастието си, за да го скрие в сърцето си, и не изпълнил заръката за мълчание, а направил изцелението си известно навсякъде. За непослушанието на прокажения евангелист Лука обаче премълчава (ср. Марк 1:45).

Лука 5:15. Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си.

“Още повече”, т.е. в още по-голяма степен от преди (μᾶλλον). Забраната, казва той, само подбуждала още повече хората да разпространяват слуха за Чудотвореца.

Лука 5:16. А Той отиваше в самотни места и се молеше.

“И на нас е нужно, ако сме преуспели в нещо, да избягаме, за да не ни хвалят хората, и да се молим, за да бъде запазено у нас дарованието.” (Евтимий Зигабен).

Лука 5:17. Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, от всички села на Галилея и Иудея, и от Иерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, -

Евангелист Лука прави някои добавки към повествованието на другите евангелисти.

“Един ден”, т.е. в един от онези дни, именно по време на предприетото от Господ пътешествие (вж. Лука 4:43 и по-нататък).

“Законоучители” (вж. Мат. 22:35).

“от всички села” – хиперболичен израз. Мотивите за идването на фарисеите и законоучителите е можело да бъдат твърде разнообразни, но, разбира се, сред тях преобладавало недружелюбното отношение към Христос.

“Сила Господня”, т.е. силата на Бог. Където нарича Христос Господ, евангелист Лука пише думата κύριος членувана (ὁ κύριος), а тук е поставена κυρίου – нечленувана.

Лука 5:18. ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него;

(Срв. Мат. 9:2–8; Марк 2:3–12).

Лука 5:19. и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.

“През покрива”, т.е. през плочата (διὰ τῶν κεράμων),  която е била поставена за покрив на къщата. На едно място те разкрили плочата. (при Марк 2:4, покривът се представя като такъв, който е необходимо да се “пробие”).

Лука 5:20. И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.

“Рече му: човече, прощават ти се..” – Христос нарича разслабения не “чедо”, както в други случаи (например, Мат. 9:2), а просто “човече”, вероятно, имайки предвид предишния му греховен живот.

Блаж. Теофилакт пише: “Първо изцелява душевната болест, като казва: "Прощават ти се греховете", за да знаем, че много болести са породени от грехове; след това изцелява и телесната немощ, като вижда вярата на тези, които са го довели. Защото често по вярата на едни Той спасява други”.

Лука 5:21. Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

Лука 5:22. Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?

“Като разбра помислите им”. Някои критици указват тук на противоречие на евангелист Лука със самия себе си: от една страна, той току-що е казал това, за което книжниците разсъждавали по между си на всеослушание, така че Христос е могъл да чуе техните разговори, а после твърди, че Христос проникнал в техните помисли, които те държали в себе си, както отбелязва евангелист Марк. Но тук всъщност няма никакво противоречие. Христос е могъл да чуе разговора на книжниците помежду им – за това премълчава Лука – но в същото време Той проникнал с мисълта си в тайните им помисли, които те криели. Те, следователно, според евангелист Лука, не са изказвали на глас всичко, което мислят.

Лука 5:23. Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?

“Затова Той казва: "Кое ви се струва по-удобно - прощаването на греховете или възстановяването на здравето на тялото? Навярно според вас опрощаването на греховете изглежда по-удобно като нещо невидимо и неосезаемо, макар да е по-трудно, а оздравяването на тялото изглежда по-трудно като нещо видимо, макар по същество да е по-удобно.” (Блаж. Теофилакт)

Лука 5:24. Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.

Лука 5:25. И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

Лука 5:26. И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.

Впечатлението, оказано, от това чудо върху народа (стих 26), според евангелист Лука, е било по-силно, отколкото са го описали Матей и Марк.

Лука 5:27. След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене.

Призоваването на митаря Левий и организираното от него пиршество евангелист Лука описва съгласно с Марк (Марк 2:13–22; срв. Мат. 9:9–17), само от време на време допълвайки неговия разказ.

”Излезе” – от града.

“Видя” – по-правилно: “започна да гледа, да наблюдава” (ἐθεάσατο).

Лука 5:28. И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него.

“Като остави всичко”, т.е. своята кантора и всичко, което е в нея!

“тръгна след” - по-точно: “следваше” (мин. несвършено време на глагола ἠκολούθει според най-добрите четения означава постоянно следване на Христос)

Лука 5:29. И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.

“И други, които седяха на трапезата с тях”. Така евангелист Лука заменя израза на Марк “грешници” (Марк 2:15). За това, че на масата имало “грешници”, той казва в 30-ти стих.

Лука 5:30. А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници?

Лука 5:31. А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните;

Лука 5:32. не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Лука 5:33. А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?

“Защо учениците Иоанови...”. Евангелист Лука не споменава, че с въпроси към Христос се обърнали и самите ученици на Йоан (срв. Матей и Марк). Това се обяснява с факта, че той съкращава тази картина, която първите двама евангелиста разделят на две сцени, в една сцена. Защо Йоановите ученици се намирали този път заедно с фарисеите, се обяснява със сходството в техните религиозни практики. В действителност, фарисейският дух на постите и молитвите бил напълно различен от този на учениците на Йоан, който в същото време немалко изобличавал фарисеите (Мат. 3). Молитвите, които правели учениците на Йоан - за тяхспоменава само евангелист Лука, – вероятно са били извършвани в различните часове на деня, така наричаните юдейски “шма” (ср. Мат. 6:5).

Лука 5:34. Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът?

“А сега нека кажем накратко, че "синовете на брака" (сватбарите) се наричат апостолите. Пришествието на Господ се оприличава на сватба, защото Той е взел Църквата за Своя невеста. Затова сега апостолите не трябва да постят. Учениците на Йоан трябва да постят, защото техният учител практикува добродетелта с труд и болест. Защото е казано: "Йоан дойде, като не ядеше и не пиеше" (Мат. 11:18). Но Моите ученици, тъй като пребъдват с Мен - Бога Слово, сега не се нуждаят от ползата на поста, защото именно от това (пребъдване с Мен) са обогатени и са пазени от Мен”. (блаж. Теофилакт)

Лука 5:35. Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.

Лука 5:36. При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата.

“При това им каза  притча...”. Разяснявайки, че фарисеите и учениците на Йоан не могат да изказват претенции за неспазването на постите от Христос (за молитвата не става дума, защото, разбира се, и учениците на Христос са се молели), Господ по-нататък обяснява, че от друга страна, Неговите ученици не следва сурово да осъждат фарисеите и учениците Йоанови за това, че онези строго се придържат към старозаветните постановления или, по-добре, към древните обичаи. Не трябва в действителност да се вземе една кръпка от нова дреха за това, за да се закърпи старата; на старата кръпката не подхожда, а новата също ще бъде развалена от подобна изрезка. Това означава, че към старозаветния мироглед, на почвата на който продължавали да стоят даже и учениците на Йоан Кръстител, да не говорим за фарисеите, не следва да се добавя само една част от новия християнски мироглед, под формата на свободно отношение към постите, установени от юдейското предание (не от Закона на Мойсей). Какво ще стане, ако учениците на Йоан заимстват от Христовите ученици само тази свобода? В противен случай техният мироглед по никакъв начин няма да се промени, а междувременно те ще нарушат целостта на собствения си възглед, и заедно с това новото християнско учение, с което те след това трябвало да се запознаят, ще изгуби за тях впечатлението за цялостност.

Лука 5:37. И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят;

Лука 5:38. но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото.

“И никой не налива...”. Ето друга притча, но с напълно еднакво съдържание с първата. Новото вино е необходимо да се налива в нови мехове, защото ще ферментира и меховете ще се разтегнат твърде много. Старите мехове няма да издържат на този процес на ферментиране, те ще се спукат, - а за какво да ги пожертваме напразно? Те може към нещо да се пригодят… Ясно е, че тук Христос отново посочва безполезността на това да се принуждават учениците на Йоан, неподготвени да приемат Неговото учение като цяло, усвоявайки някое отделно правило за християнската свобода. Нека засега носителите на тази свобода да бъдат хора, способни да я възприемат и усвоят. Той, така да се каже, извинява Йоановите ученици за това, че те все още съставят някакъв отделен кръг, стоящ извън общението с Него…

Лука 5:39. И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.

Същото  извинение за учениците на Йоан се съдържа и в последната притча за това, че старото вино е по-вкусно (стих 39). Господ с това иска да каже, че за Него е напълно разбираемо, че хората, свикнали към известни порядки на живота и усвоили за себе си отдавна определени възгледи, се придържат с всички сили към тях и намират старото за приятно.