Лука, 9 глава. 1 – 6. Изпращане на дванадесетте апостоли на проповед. 7 – 9. Иродовата присъда над Христос. 10 – 17. Чудотворното нахранване на народа. 18 – 27. Изповедта на апостол Петър и предсказанието на Христос за Неговите страдания. 28 – 45. Преображението на Господ Иисус Христос и изцелението на бесноватото момче. 46 – 50. Наставления за смирение. 51 – 62. Пътуването на Христос към Йерусалим.
Лука 9:1. А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести,
Евангелист Лука говори за изпращането на 12-те апостоли на проповед, следвайки Марк (Марк 6:7 – 13). При евангелист Матей наставленията към учениците са предадени много по-обширно (Мат. 10).
След като прекосил по-голямата част от Палестина, Спасителят бил убеден, че избраният народ, без подходящи учители и пастири, които да просветят умовете му и да го подготвят да приеме наближаващото Небесно Царство, "е уморен и разпръснат като овце без пастир". Посочвайки това обстоятелство, Той казва на учениците колко много жетва има, но малко работници. Вследствие на това Той заповяда да се молят на Господаря на жетвата, за да подготви от тях достойни работници за нея, а след това ги изпраща по двама във всички посоки на страната, за да учат хората, да потвърждават Неговото учение и да извършват чудотворни дела в Негово име (Мат. 9:35 – Мат. 11, Марк 6:7 – 13, Лука 9:1 – 6).
Лука 9:2. и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни.
“След като дава на учениците Си власт над злите духове, Господ не ги ограничава само до използването на тази власт, а им заповядва да проповядват и Евангелието. Този, на когото е поверено учението, трябва едновременно да проповядва и да върши чудеса. Тогава проповедта се потвърждава от чудесата, а чудесата – от проповедта. Защото мнозина често са извършвали чудеса чрез бесовска сила, но проповедта им не е била истинска; и затова чудесата им не са били от Бога” (блаж. Теофилакт).
Лука 9:3. И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи;
“ни тояга”. Тук евангелист Лука се съгласува не с Марк, а с Матей (вж. Марк 6:8, както и Мат. 10:10).
Лука 9:4. и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте напът;
Откритото гостоприемство на Изтока, което толкова често е било средство за разпространяване на нови учения, е трябвало да им бъде достатъчно за издръжка. При влизането си в някой град те трябвало да отидат в къщата, в която можели да се надяват да бъдат посрещнати, и да я поздравят с най-древния и високо ценен благослов – "Мир на този дом". Ако домът е достоен, благословията ще има сила; ако не е, тя ще се върне при тях.
Лука 9:5. и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях.
Ако ги отхвърлят, учениците трябва да изтръскат праха от нозете си, за да засвидетелстват, че са говорили истината, и по този начин символично да се освободят от всякаква отговорност за присъдата, която ще да се стовари върху съзнателните и закоравели врагове на светлината и която ще бъде по-строга, отколкото присъдата на най-мрачните части на езическия свят, в които никога не е възсиявала светлината или е сияела слабо.
Лука 9:6. Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
Междувременно апостолите обикаляли определените им градове и селища, като проповядвали навсякъде Евангелието и потвърждавали проповедта си с изцеления, изгонване на бесове и други необикновени дела. Проповядването им било съпроводено със значителен успех.
Лука 9:7. Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
За злополучния Ирод Антипа убийството на Йоан Кръстител се превръща в източник на постоянен страх и угризения. Когато чул за проповедта на Иисус Христос, той, който дотогава като садукей не вярвал в самото възкресение, изпаднал в ужас и се питал дали Йоан Кръстител, обезглавен от него, не е възкръснал, за да му отмъсти. Затова пожелал да види Христос, за да се убеди в неоснователността на страховете си.
След смъртта на Йоан Кръстител Антипа се върнал в Тивериада, но и там съвестта му не му дала покой. Бляскавите му пиршества също били помрачени, защото според преданието в разкошните ястия той постоянно виждал окървавената глава на Йоан, който мълчаливо произнасял своето изобличение: "Не бива да имаш жената на брат си".
Лука 9:8. други пък – че Илия се явил, а някои – че един от старовремските пророци е възкръснал.
Лука 9:9. И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види.
(Срв. тълкуванието към Марк 6:14 – 16; Мат. 14:1 – 2).
“кой пък ще да е Тоя”. При евангелист Марк Ирод заявява категорично, че това е възкръсналият Йоан (Марк. 6:16), докато евангелист Лука сякаш се стеснява да вложи в устата на Ирод такава невероятна мисъл.
“търсеше случай да Го види”. Съвестта тревожи Ирод и той смята чрез лична среща с този загадъчен човек, може би пророк, да успокои сърцето си.
Лука 9:10. Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида.
Проповедта на учениците имала голям успех и сега те се върнали при своя Учител и с радост Му разказали за това. Но Спасителят бил наскърбен от участта на Йоан Кръстител и затова побързал да отиде на едно пусто място, далеч от оживения Капернаум, за да отдъхне душата Му насаме и да разговаря с учениците Си.
“до един град”. На руски е преведено “близо до града”, докато по-правилно е "към града, наречен Витсаида", т.е. към североизточния бряг на Генисаретското море. За Витсаида вж. коментарите към Марк 6:45.
Той заповяда на учениците Си да отплават към Витсаида, но не към онази, от която дошли Петър и другите апостоли и която, намирайки се близо до Капернаум, не била "безлюдно място", а към другата Витсаида, която се намирала в североизточния ъгъл на езерото, малко по-далеч от мястото, където в него се влива река Йордан. Подобно на западната си съименничка, отначало тя била малко селце, но малко преди това Филип, тетрархът на Итурея, я разширил и разкрасил, наричайки я за да се отличава Витсаида Юлия. Добавеното име било дадено в чест на Юлия, красивата, но порочна дъщеря на император Август.
Лука 9:11. Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
Евангелист Лука говори за чудото с нахранването на народа, съкращавайки разказа на Марк (Марк 6:30 – 44; вж. Мат. 14:13 – 21). Той само определя по-точно направлението на пътя, по който се оттеглил Христос.
Лодката, очевидно забавена от неблагоприятен вятър, се движела бавно напред, недалеч от брега, а когато стигнала назначението си, се оказало, че целта, за която били тръгнали, изобщо не била постигната. Някои от хората ги били изпреварили и вече се тълпяли на кея, когато лодката докоснала брега, а в далечината се виждала дори тълпа от пасхални поклонници, пътуващи към Йерусалим, тъй като празникът Пасха не бил далеч. Привлечени от нарастващата слава на великия пророк, те се отклонили от директния път и се присъединили към останалите слушатели. Христос бил обхванат от състрадание към тях, защото те били като овце без пастир. Той и учениците Му се изкачили на склона на планината и зачакали хората да се съберат. След това слязъл при хората и ги поучавал, проповядвал за Небесното Царство и изцелявал болните.
Лука 9:12. А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.
Денят клонял към края си и слънцето вече започнало да се скрива зад западните хълмове, а хората все още оставали тук, сякаш приковани от целебния глас и святото учение на Христос. Скоро щяла да настъпи вечерта и след краткия източен здрач пътуващата тълпа от хора, която във възторга си пренебрегнала дори обикновените житейски потребности, щяла да се окаже на тъмно, гладна и далеч от всяко жилище и възможност за подслон. Учениците започнали да се притесняват да не би денят да завърши с някакъв злополучен инцидент, който да даде повод за нови нападки от страна на вече ожесточените врагове на техния Учител.
Лука 9:13. Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, – освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.
Но Христос, в Своето състрадание, предварил техните опасения и сам съобщил на Филип за трудностите. Последвало кратко обсъждане. За да се купи дори парче хляб за такава маса хора, щели да са нужни поне двеста динария, но дори и да имали такава сума в общата си каса, нямало нито време, нито възможност да направят необходимите покупки. Апостол Андрей споменал, че едно момче имало пет ечемични хляба и две риби, но очевидно подобен запас бил толкова малък, че не си заслужавало да се споменава. "Кажи им да си легнат", спокойно отговорил Христос (Мат. 14:13 – 21, Марк 6:30 – 44, Лука 9:10 – 17, Йоан 6:1 – 15).
Имената на двамата ученици – Филип и Андрей, не се споменава от евангелист Лука в описанието на случая.
Лука 9:14. Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.
Изненадани и в очакване на нещо необикновено, апостолите заповядали на хората да седнат, сякаш за да вечерят на богатата зеленина, която покривала склоновете на хълмовете през пролетта.
Лука 9:15. И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.
Лука 9:16. А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.
Спасителят, застанал сред гостите Си, радвайки се на делото на милосърдие, което бе замислил, вдигайки очи към небето, благодарил, благославил хлябовете, разчупил ги на парчета и ги дал на учениците да ги раздадат на народа; разделил между всички и двете риби.
Лука 9:17. И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи – дванайсет коша.
Това била скромна, но достатъчна, а за гладните пътници дори възхитителна вечеря. И когато всички се нахранили, Христос им заповядал да съберат останалите парчета, за да не се загуби нищо, но и за да покаже на учениците Си, че разточителството, дори изобилието да се дължи на чудодейна сила, е чуждо на божественото домостроителство. Благодарение на правилното разполагане на хората станало ясно, че са били нахранени около пет хиляди души, без да се броят жените и децата, и въпреки това дванадесет коша били пълни с онова, което останало неизядено.
Лука 9:18. По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
Изповедта на апостол Петър и предсказанието на Христос за Неговите страдания евангелист Лука предава според Марк (Марк.8:27 – 9:1; срв. Мат. 16:13 – 28).
“се молеше насаме”. Само евангелист Лука споменава за тази молитва на Христос.
Господ Иисус заминал за северната част на страната, за един град, известен като Кесария Филипова, търсейки там желания покой. Евангелист Лука не споменава името на този град, който ни съобщава Матей (Мат. 16:13). Градът се намирал в североизточния край на равнината Ел Гуле, покрита с тръстика и блата, и бил недалеч от Дан, крайната точка на северната граница на древния Израил, точно както Вирсавия била крайният предел на южната граница, почти на една линия с Тир, и следователно на такова разстояние, че било почти невъзможно книжниците и фарисеите да Го последват.
Напълно разбирайки недостатъчната готвеност на учениците Си, Христос никога преди това не ги бил питал как гледат на Него. Но сега, когато краят наближавал, било необходимо те да Го познаят в истинското достойнство на Неговото Божество. Той трябвало да се разкрие категорично като очаквания Месия. Да се ограничи като Йоан Кръстител с провъзгласяване на близостта на Божието царство, означавало да остави това царство незавършено и да създаде очакване, че ще дойде някой друг Месия, който да оглави новото Царство.
Лука 9:19. Те отговориха и рекоха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.
Този отговор показва колко слабо хората, дори учениците, са осъзнавали истинското Му достойнство и колко много тясната национално-юдейска идея за Месията е помрачила народната душа.
“за Йоана Кръстителя”. Учениците отговорили, че според някои, очевидно повтаряйки страховете на Ирод Антипа, в Него живее духът на Йоан Кръстител и че Той върши делата Си чрез този дух, или дори че Той е самият Йоан, който е възкръснал от мъртвите и се е появил под друго име;
“за Илия”. Други казвали, че Той е Илия, който, подобно на Енох, никога не е умирал, а е бил телесно взет на небето и сега се завръща с тяло, както е предсказал Малахия, за да подготви пътя за приемането на Месията;
“старовремските пророци”. Някои казвали, че е Йеремия, който дошъл да отвори ковчега и свещените съдове, скрити на планината Нево, и по този начин да провъзгласи приближаването на царството на Месията; или най-накрая, че е един от пророците, изпратен от Бога от другия свят като вестител на приближаващия Христос. Юдеите очаквали преди идването на Месията на земята да се появят не само Енох и Илия, но и Моисей и Йеремия. Йосиф Флавий пише, че те вярвали, че Мойсей е взет на небето подобно на Илия. Имали и поверие, че при превземането на Йерусалим от халдейците Йеремия скрил ковчега на завета, който трябвало да бъде отворен отново преди идването на Месията. От този отговор не личи някой да Го е смятал за действителния Месия. Обстоятелството, че Той не използвал сила, власт и не застанал начело на политическо движение, било причина у почти всички да изчезне всяка мисъл за Неговото месианско достойнство.
Лука 9:20. Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.
“Христа Божий”. От устата на Симон Петър – този отзивчив, силно обичащ и твърд като скала апостол, прозвучало признанието, което божественият Учител жадувал да чуе. Така, в околностите на един езически град, посветен на обожествения Август, Христос бил провъзгласен за Цар на Израил в тесния кръг от галилейските рибари.
Лука 9:21. Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,
Лука 9:22. като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
Лука 9:23. А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
“към всички”. Според Евангелието на Марк в този момент Господ призовал при Себе Си множеството, което Го следвало (Марк 8:34).
Той се обърнал към всички с поучение, че най-приятното служение на Бога и най-облагородяващият пример за хората, се крие в закона за саможертвата. Тези няколко думи оказват изключително благоприятно въздействие върху съвестта на човечеството, като насочват мислите му от чувствения към духовния свят.
Лука 9:24. Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.
Лука 9:25. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?
Лука 9:26. Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.
Лука 9:27. Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
След като разкрил на учениците Си тайната на предстоящите страдания на земния Си край, Спасителят не ги оставил объркани и в безпомощно състояние, а укрепил вярата им чрез последващото славно откриване на величието на Неговото Божество.
Лука 9:28. Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
Евангелист Лука разказва за преображението на Господа и за изцелението на бесноватото момче според Марк (Марк 9:2 – 32; срв. Мат. 17:1 – 9, 14 – 23). Но той добавя някои нови подробности в историята.
“Около осем дни подир” е доста неясен израз. Вероятно Лука брои тук както деня на Петровата изповед, така и деня на Преображението, затова той преброява два дни повече от Матей и Марк.
Минали шест или осем дни, изпълнени, без съмнение, както с тъжни и тежки, но също и с радостни мисли и чувства: тъжни, защото през тези дни Христос говорил за Своите страдания и смърт; тежки, защото Той не само разбил всички надежди за национално възраждане, но и обрисувал бъдещето на самите ученици в най-мрачни краски; и все пак тази тъга била покрита с радост поради смътното предвкусване на предсказаната духовна слава на новото Царство, чиито вестители те щели да бъдат. Малко по малко, в резултат на постоянното си общуване с Него, учениците все повече се убеждавали в духа на Неговото учение и постепенно осъзнавали как най-чистата радост и най-благородната слава произтичат от саможертвената любов, как в най-висш смисъл "по-блажено е да даваш, отколкото да получаваш". Евангелистите мълчат за тези свети дни, за това какво всъщност се е случвало в това свещено време, така че можем да имаме благоговейни догадки.
“взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова”. Според преданието Христос се е изкачил именно на тази планина, като взел със Себе Си трима ученици – Петър, който току-що изповядал възвижената си вяра в Христос, и двамата синове на Гърма - Яков и Йоан, и двамата обичани от Него, макар че по – младият Йоан, е бил най-сроден Нему по дух. Те и преди били отделяни от останалите апостоли при особени обстоятелства – например, само на тях е било позволено да влязат заедно с Христос в стаята на покойната в дома на Иаир, а малко по-късно щели да бъдат единствените свидетели на ужасните терзания в Гетсимания.
“на планината”. Не се знае точно коя е била тази планина, но от времето на блажени Йероним преданието настойчиво указва на планината Тавор като планина на Преображението. Тази планина се издига величествено над околността и представлява изключително живописна картина за пътника, който се приближава към нея през равнината Ездрилон.
Лука 9:29. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
“когато се молеше”. За молитвата на Христос преди Преображението говори единствено Лука.
“видът на лицето Му”. Евангелист Лука тук обединява в едно два израза на Матей (Мат. 17:2).
Лука 9:30. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
Лука 9:31. като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
“явиха се в слава”, т.е. в блясък, заобиколен от небесно великолепие.
“говореха за смъртта Му”. В оригинала на гръцки език е използвана думата “τὴν ἔξοδον αὐτοῦ”, тоест “за Неговия изход”, а не смърт. Това е отбелязано само от евангелист Лука. Под "изход" тук се разбира излизането на Христос от земния живот чрез смъртта, възкресението и възнесението на небето (срв. 2 Петр. 1:15). Те разсъждават за това, за да вдъхнат на присъстващите на Преображението представители на апостолите увереност, че смъртта на Христос, от която те се съблазнявали толкова силно (Мат. 16:22 и сл.), е била предсказана в Стария Завет.
Лука 9:32. А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
“бе налегнал сън”. Това също се споменава само от евангелист Лука. По всяка вероятност учениците са заспали, докато Христос се е молил, и са се събудили веднага щом светлината от лицето на Господа е засияла, а Мойсей и Илия са се появили в сиянието.
Лука 9:33. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори.
“когато те се отделяха”. Според Евангелието на Лука с предложението си Петър е искал да задържи тръгващите Мойсей и Илия.
Когато величественото видение започнало да изчезва, когато величествените посетители били готови да се разделят със Спасителя, Петър, поразен, уплашен и възхитен от гледката, не знаейки какво да каже, но желаейки да удължи присъствието им, възкликнал: "Наставниче, добре ни е да бъдем тук!" Грижите и тревогите на неговия скитнически живот и всичките му мрачни предчувствия за Учителя и за самия него изчезнали пред такава чудна светлина и победно тържество, и в простодушието си у него се породила сладката мечта дали не може това тържество да бъде продължено.
Лука 9:34. Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
“ги засени” – не Мойсей и Илия, а учениците, защото се казва "и се уплашиха" – със сигурност не Мойсей и Илия, а учениците.
Лука 9:35. И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
“глас из облака”. В древността Всемогъщият Господ слязъл на Синайската планина сред страшни гръмотевици, мрак и буря, но сега от ясното небе се спуснал светъл облак, подобен на този, от който в древността Господ говорил на Мойсей при входа на скинията, и засенчил Христос и двамата Му небесни посетители, като изпълнил с благоговеен страх тримата апостоли, когато видели как той се разпростира около тази свещена троица. Този облка беше символ на присъствието на Самия Бог, защото Сам Господ се приближил до това славно зрелище, за да свидетелства за Своя предвечен Син. Появата на Мойсей и Илия не била достатъчна, за да прослави Христос. Когато апостол Петър изразил желанието си, облак светлина ги засенчил и от него се чул глас: "Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение; Него слушайте".
Лука 9:36. И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
Лука 9:37. А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.
Лука 9:38. И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е:
Когато Спасителят се върнал при другите Си ученици, Той ги намерил в голямо объркване и затруднение (Мат. 17:14 – 20, Марк 9:13 – 28, Лука 9:37 – 43). Около тях се събрали много хора и довели едно бесновато момче; баща му ги помолил да го излекуват, но те не успели да изпълнят тази молба, което породило подигравки от страна на злъчните юдеи и книжниците, които се гордеели със своята ученост. Именно по време на тези пререкания се появил Христос, който впечатлил хората още повече, защото лицето Му все още сияело от славата на преображението. "За какво спорите с тях?" – попитал Той строго книжниците. Но книжниците били твърде смутени от внезапната Му поява и не знаели какво да кажат.
“погледни на сина ми”, т.е. спри милостивия Си поглед върху него, помогни му (срв. Лука 1:48).
“едничък ми е”. Това е отбелязано само от евангелист Лука.
Лука 9:39. прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;
В това време бащата на нещастното момче си проправил път през тълпата: коленичил пред Спасителя и на висок глас Му описал нещастието си, а именно, че синът му страда от ужасни пристъпи на бесовско обсебване, че е напълно глухоням, че е обхванат от мания за самоубийство, така че нещастникът вече неведнъж се е хвърлял в огън и вода. Той завел страдалеца при учениците на Иисус, но те били безсилни да изгонят беса, а неуспехът им само послужил като повод книжниците да им се присмеят.
Лука 9:40. аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.
Лука 9:41. Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
След като порицал учениците за тяхното маловерие, което било причината за този неуспех, Спасителят заповядал да доведат болното момче при Него и щом го довели, то било обхванато от нов пристъп на недъга си, паднало на земята в ужасни гърчове с пяна на устата.
Лука 9:42. А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.
Лука 9:43. И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:
Лука 9:44. вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.
"Иисус, оставяйки другите, се обръща към учениците и казва: всичко това, чудесата и думите за чудесата "вложете в ушите си". Защо? Защото предстои да бъда предаден и разпнат, та като Ме видите разпънат на кръст, да не помислите, че съм претърпял това поради Моето безсилие. Защото онзи, който върши такива чудеса, би могъл и да не бъде разпънат" (блаж. Теофилакт).
Лука 9:45. Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума.
Лука 9:46. И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям.
Евангелист Лука предава Христовите поучения за смирението според Марк (Марк 9:33 – 40).
“дойде им мисъл”. Както от преживените събития, така и от съпътстващите ги наставления и тържествени предсказания, учениците неволно стигнали до мисълта, че предстои голяма промяна в съдбата на техния Учител. Не бе ли настъпило времето на прославата Му на земята, когато Той вече няма да бъде смиреният учител, какъвто бе досега, а ще се яви в цялото величие на Месия, какъвто народът Му Го очаква, и да установи Своето велико и славно царство? Тази мисъл събудила у тях предразсъдъците, характерни за всички обикновени хора, и те започнали да се безпокоят да си осигурят най-доброто място в царството на Месията, което щяло да се разкрие. Още по пътя към Капернаум между тях възникнал спор кой от тях ще бъде най-велик в царството небесно.
Лука 9:47. А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,
Спасителят чул спора и когато пристигнали в града, ги попитал какво са обсъждали по пътя. Този въпрос събудил съвестта им и те се засрамили от себе си. Тогава Христос взел едно дете, поставил го до тях и ги увещал да бъдат по дух като децата, т.е. невинни, смирени и непретенциозни, и само тогава ще могат да влязат в Небесното Царство. По този ярък начин Той им повторил наставлението, което вече им бил дал в проповедта на планината и които те сега напълно били забравили.
“изправи го до Себе Си”. При Марк е “посред тях” (9:36). С това Господ показва, че детето е по-близо до Него, отколкото учениците, които се смятат за по-висши от всички останали хора.
Лука 9:48. и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
Лука 9:49. А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.
Лука 9:50. Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.
Въпросът за детската незлобливост напомнил на апостол Йоан за едно обстоятелство, с което се сблъскал по време на проповед, и сега се обърнал към Христос за разяснение. По време на проповедническото си пътуване те срещнали един човек, който изгонвал демони в името на Христос; но тъй като този човек не принадлежал към тяхното общество, те му забранили. Правилно ли постъпили? Не – отговорил Иисус, – "не го забранявайте". Този, който може да върши дела на милосърдие в името на Христос, не може да злоупотребява с това име. Който не е против тях, той е с тях.
Лука 9:51. А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим;
Този раздел се съдържа само в Евангелието от Лука.
“когато се приближаваха дните (на вземането му)”. Думата “вземане” – τὰς ἡμέρας τῆς ἀναλήψεως αὐτοῦ – всъщност означава, издигане, е използвана само на това място, но в следващите текстове тя очевидно означава възнесението на Иисус Христос на небето (Switzer. Tes., p. 282). Така евангелист Лука започва тук разказа за пътуването на Христос от Галилея до Йерусалим по време на Пасхата на страданията. Това пътуване, според описанието на Лука, не е било директно – директното пътуване би изисквало само три дни път – а е било бавно обикаляне през градовете и селата на Галилея и Перея, които Господ е искал да просвети със светлината на Евангелието.
“Той се обърна към пътя за Йерусалим”. По-точно "обърна лицето Си към Йерусалим" (τὸ πρόσωπον αὐτοῦ ἐστήριξε – хебраизъм; срв. Йер.21:10; 42:15). По този начин Йерусалим се превръща от този момент нататък в точката, към която постоянно е насочен Христовият поглед.
Лука 9:52. и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;
Евангелистът посочва, че Христос е възнамерявал да мине през Самария, но самаряните не Го приели, след което Той отново обиколил Галилея и после отново се появил на границите на Самария (Лука 17:11).
“да приготвят за Него”, т.е. да подготвят самаряните за Неговото пристигане, защото самаряните, както се вижда от следващия стих 53, не са одобрявали пътуването на Христос до Йерусалим, където, според тях, Христос щял да се обяви за цар. За тях било крайно неприятно, че техните врагове, юдеите, ще бъдат удостоени с такава велика милост от Този, Когото те преди това са признали (Йоан 4) за Месия (срв. Мат. 11:3).
Лука 9:53. но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.
Лука 9:54. Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
“като видяха това”, т.е. след като са разбрали това от завърналите се "вестители".
Лука 9:55. Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;
На гневното изказване на Заведеевите синове, които Сам Господ нарича синове на гърма (вж. тълкуванието към Марк 3:17) и които подобно на пророк Илия искат да свалят огън върху неразумните самаряни, Господ отговаря, че те не разбират, очевидно, че като Христови ученици, живеещи вече в Новия Завет, а не в Стария Завет, както е бил Илия, не трябва да прибягват до онези строги мерки за назидание, до които са прибягвали старозаветните пророци. Илия също е имал Божия Дух в себе си, Той се е проявявал по различен начин от Духа, под чието влияние се намират учениците на Христос.
“от какъв дух сте” (ποίου πνεύματός ἐστε). Думата "от дух" трябва да се пише с главна, а не с малка буква, както е в руския превод, защото гръцкият израз είναι πνεύματος означава да стоиш, да зависиш от Духа, – разбира се, от Божия Дух. (Срв. Марк 9:41)
Лука 9:56. защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село.
“друго село”. Най-вероятно вече не самарянско. Господ вероятно минава през Галилея и Перея, откъдето е било обичайно да пътуват поклонниците от север, за да отидат в Йерусалим.
Лука 9:57. И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.
Евангелист Лука описва в съответствие с Матей (срв. Мат. 8:19 – 22) отговорите на Господ към онези, които искат да Го последват.
Трудно е да се каже защо той отнася това събитие към времето на пътуването на Христос до Йерусалим, след като според Матей то се е случило много по-рано. Може би е сметнал, че е по-подходящо да го постави тук, тъй като донякъде разкрива състоянието на нещата по онова време. Христос отива на смърт и желаещите да станат Негови ученици сякаш усещали опасността, на която скоро ще бъдат изложени и Христовите ученици, и Го молят да им позволи да се сбогуват с близките си, които никога повече няма да видят.
Лука 9:58. Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
Що се отнася до първия отговор на Христос – за това, че няма подслон – той точно подхожда на онези обстоятелства, когато самаряните току – що са отказали да приемат Христос.
Лука 9:59. Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
Лука 9:60. Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.
“ти върви, проповядвай царството Божие”. Чрез тази добавка, която се среща само при Лука, привидно строгият отговор на Господ на молбата на този, който желае или по-скоро е призован от Господ да Го последва, е донякъде смекчен. Сега – сякаш Господ казва – времето е скъпо: Царството Божие или Царството на Месията трябва скоро да се открие и хората трябва да бъдат подготвени за него по-скоро.
Лука 9:61. А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.
“друг един рече”. Тази молба и отговорът на Господ (стихове 61 – 62) се срещат само у евангелист Лука. Просителят очевидно не е взел напълно решение дали да последва Христос – изглежда, че иска да се посъветва с домашните си, като прикрива това си намерение под претекст за естествено желание да се сбогува с тях. Господ казва, че човек не трябва да поема ново служение, имайки някакви съмнения. Не, необходимо е да му се отдаде напълно, искрено, с цялото си сърце, иначе такъв ученик винаги ще се оглежда назад, като орач, който не се интересува от работата си. Не може да се очаква, че такова отношение към делото за разпространение на Евангелието ще бъде от полза.
Лука 9:62. Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.
"Когото, според прекрасното изречение на блажения Августин, зове изтокът, той трябва да отклони мислите си от залязващия запад". Тази възвишена мисъл окуражавала и укрепвала онези велики светци и подвижници на Църквата, които се отказвали от всички семейни връзки и изоставяли всичко светско в името на Христос.
Към тази глава на "Толковая Библия" са добавени откъси от съчинението на А. Лопухин. “Библейская история при свете новейших исследований и открытий. Новый Завет”. С – Пб.: 1895. С. 291
