Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

6abГлава 8. 1-9. Насищането на четирите хиляди души. 10-12. Христовият отговор на фарисеите на искането за знамение от небето. 13-21. Предупреждение към учениците срещу фарисейския и Иродов квас. 22-26. Изцелението на слепия във Витсаида. 27-30. Изповедта на учениците в Кесария Филипова. 31-33. Първото възвестяване на страданията. 34-38. За себеотрицанието.

Марк 8:1. В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:

Марк 8:2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.

Марк 8:3. Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

Марк 8:4. Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?

Теофилакт пише: „Но погледни учениците, колко са неразумни и все още нямат вяра в силата Му, макар че са видели толкова чудеса“.

Mарк 8:5. И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.

Марк 8:6. Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.

Можем да си представим колко много хора са били привлечени от слуха за тези чудеса ( Марк 7:31-37) към необикновения Учител. Те масово се стичали към Него, което било още по-лесно, защото на изток, при мекия и сух климат и при простотата и ограничените нужди на населението, е възможно да се живее и спи свободно на открито през летните месеци. Но, както често се случва и в момента с поклонниците в Йерусалим, мнозина нямали достатъчно провизии и в един от случаите се стигнало дотам, че хората изпаднали в крайно затруднение и трябвало да гладуват. Но тъй като народът търпял този глад, за да се утоли духовната му жажда, Христос отново се умилостивил над слушателите Си. Той поръчал на апостолите да разпръснат множеството по земята и по чудодеен начин ги нахранил с малкото налични запаси храна. Четири хиляди души били нахранени със седем хляба и пет малки риби, освен жените и децата, след което били събрани седем коша с остатъците.

Марк 8:7. Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.

Марк 8:8. И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.

Марк 8:9. А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

За чудото с нахранването на четирите хиляди души вижте коментарите към Мат. 15:32-39.

Марк добавя само, че Господ е обърнал внимание на някои, които са дошли при Него отдалеч (ст. 3) и следователно нямат близки и познати в околността, от които да получат хляб. По този начин евангелистът подчертава специалната грижа на Христос за хората.

За разлика от Матей, който споменава хлябовете и рибите заедно, евангелист Марк ги споменава поотделно. Освен това според Матей Христос благославя хлябовете и рибите, докато според Марк Господ изрича благодарност (εὐχαριστήσας) над хляба, а рибите благославя (εὐλογήσας).

Марк 8:10. И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

Като не намерил желания покой от другата страна на Галилейското езеро, където Христос пристигнал с учениците Си от страните на Тир и Сидон, Той, за да избегне възможността за още по-голямо събиране на хора, които започнали да проявяват, както и преди по подобен повод, превъзбудено настроение, прекосил езерото и пристигнал в пределите Магдалински (Мат. 15:39, същата област в Марк. 8:10 е наречена пределите на Далманутски), в долния край на Генисаретската равнина, близо до Капернаум.

Марк 8:11. И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.

Но веднага щом се появил в околността, враговете Му отново се задействали. Фарисеите вече били толкова озлобени срещу Него, че заради омразата си към Него потиснали отвращението си към иродианите и сключили съюз с тях, за да унищожат по-лесно Учителя, когото мразели. И наистина, само с нарасналото чувство на ожесточение можело да се обясни, че фарисеите, като класа, фанатично горда със своята обредна и морална чистота, класа хора, от чиито среди произлезли зилотите, ревнителите на закона, които отхвърляли всякакво управление, с изключение на управлението на възстановената теокрация, се съюзили с партията на нравствено индиферентните, които в пълното си безразличие към патриотичните стремежи на фарисеите се съюзили с омразния дом на Ирод. Но още по-зловещ знак за нарастващата опасност било, че дори садукеите се присъединили към фарисеите в нов опит да доведат Христос до сблъсък с властите.

Тези странни съюзници, които вероятно били дошли отново от Йерусалим и чакали Христос, за да влязат в нов спор с Него и така да Го унижат в очите на народа, очевидно били нетърпеливи по време на Неговото отсъствие. Така че щом Той се върнал от Галилейското езеро, се нахвърлили с голяма свадливост. Те най-много искали да получат от Христос видимо доказателство за Неговото пратеничество от Бога. Били чували многократно, както от хората, така и от Самия Христос, че Той е Божият Син, изпратен да спаси Израил, и че е извършил много знамения, за да докаже това. Но всички тези знамения според тях не бяха надеждни, защото според тях земята и дори въздухът били пълни с бесове. Възможно е князът на бесовете, за да заблуди хората и да ги накара да последват лъжеучителя, да Му е дал за известно време власт над тези духове и по този начин всички тези знамения да са били само мрачен заговор за погубване на хората. Египетските мъдреци също са извършвали чудеса, а отците на Израил не са вярвали дори на Мойсей, когато той е извършвал обикновени чудеса, защото тези чудеса са могли да бъдат извършени с помощта на магьосничество.  Знамението от небето е съвсем различно нещо. То стои извън властта на бесовете, които "не светят като слънцето, нито блестят като луната, нито могат да си помогнат" (Ос. 1:66-67). Книжниците смятали, че когато дойде царят Месия и започне голямата битка между Гог и Магог, на небето ще се появят знамения. (Talmud, Sabbat, f. 139, 1 . "Не бива да Го очакваме преди дъгата да се издигне над света и да го изпълни със светлина". Затова дай ни хляб от небето, както направи Мойсей, или знамение в слънцето и луната, както направи Иисус Навин, или свали гръмотевици и градушка, както направи Самуил, огън и дъжд, както направи Илия, или накарай слънцето да се отдръпне назад, както направи Исайя, или поне ни дай да чуем "Бавкол", който се яви на Симон Праведния, и едва тогава можем да Ти повярваме." Sepp. 5.65. Lightfoot, Hor. Hebr., 2.231, 241

Марк 8:12. А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.

За знамение от небето вижте Мат. 16:1-4.

Марк говори за това по-кратко от Матей. Например той пропуска думите на Господ за "знамението на Йона", вероятно защото читателите му, християни от езичници, едва ли биха разбрали смисъла им. Но пък добавя, че Христос "въздъхва дълбоко" от неверието на фарисеите.

Не е известно къде се е намирала Далманут. Можем само да кажем, че това село, подобно на Магдала, която Матей споменава в този разказ, се е намирало на западния бряг на Генисаретско море.

Марк 8:13. И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.

Марк 8:14. При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.

Марк 8:15. А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.

Марк 8:16. И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.

В бързината си да преплуват езерото учениците забравили да вземат със себе си хлябовете и естествено се притеснили от тази мисъл. Междувременно Христос, зает със собствената Си мисъл, се обърнал към учениците Си и им казал: "Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите" (Мат. 16:5-2, Марк 8:14-21). В Евангелието на Марк се казва "квасът Иродов" вместо "садукейски"). Това тържествено изказване обаче е било разбрано от учениците в съвсем друг смисъл и в съчетание с въпроса за липсата на взети припаси те си помислили, че Учителят им е намекнал именно за този пропуск. При кладенеца в Самария те някога помислили, че Той има предвид обикновена храна, когато им говорил за духовна храна; не били достатъчно духовно развити, за да разберат напълно Неговото твърдение, че плътта Му ще бъде хлябът на живота за вярващите. А по-късно били склонни да мислят, че Той им говори само за естествена почивка, когато им казал, че Лазар е заспал.  Духовната проницателност се проявява само при известно умствено развитие; непросветеният ум се учи бавно.

Марк 8:17. А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?

Марк 8:18. Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?

Марк 8:19. Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.

Марк 8:20. А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.

Марк 8:21. И рече им: как не разбирате?

За обсъждане на кваса вижте Мат. 16:5-12.

Вместо да се позове на садукеите (Мат. 16:6), Марк цитира Иродовия квас (ст. 15). Много е възможно евангелистът да изразява по този начин мисълта за сходството в моралните възгледи на Ирод Антипа, човек, изцяло отдаден на чувствеността, със садукеите, които също ценели материалните блага на живота повече от всичко останало.

Марк 8:22. След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него.

Чудото с изцелението на слепия във Витсаида (без да влиза в подробности за него) е описано само от евангелист Марк. Витсаида се намира на пътя за Кесария Филипова – там, където всъщност отивал Господ - недалеч от мястото, където река Йордан се влива в морето. Слепецът, който бил доведен при Христос, не е бил винаги сляп, което личи от факта, че е виждал хора и дървета (ст. 24).

Марк 8:23. Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?

Външните действия, които Христос използвал тук, са същите като тези, които използвал при изцелението на глухонемия (вж. Марк 7:32).

Нежното сърце на Христос не можело да не съчувства на нещастния човек, дори и на място, където жителите не били особено приятелски настроени към Него. Ако бе изцелил страдалеца на претъпкана улица, това щеше да привлече общественото внимание към Него, което Той сега се опитвал да избегне, доколкото е възможно, затова взел слепеца за ръка и го извел от града. Той можел да направи изцелението с една Своя дума, но предпочел да постъпи в този случай така, както направил с глухонемия в Десетоградието (Мат. 7:31-37).

Марк 8:24. Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.

Марк 8:25. После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.

Слепецът не започва веднага да вижда ясно, очите му все са замъглени и той не може да различи хората от дърветата. Затова Господ полага ръце върху него за втори път и той проглежда ясно.

Марк 8:26. И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.

Господ забранява на изцеления човек да разказва за чудото във Витсаида, може би за да избегне наплива на любопитни хора. Витсаида е наречена село (κώμη),а не град, както тук, така и в ст. 23. Тя носи това име от древни времена и ако тетрарх Филип я нарича "град на Юлия" (дъщерята на Август), древният и статут на "село" очевидно е бил запазен сред хората.

Марк 8:27. И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?

Марк 8:28. Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците.

Марк 8:29. Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.

Марк 8:30. И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.

За отговора на учениците на Христовия въпрос и за изповедта на апостол Петър вижте тълкуванието на Мат. 16:13-20. Евангелист Марк, който предава този разказ по-кратко от Матей, пропуска похвалата, която апостол Петър получава от Христос. Възможно ли е това да показва, че той е написал своето Евангелие под ръководството на апостол Петър? Със сигурност смиреният апостол не иска тази похвала да бъде включена в Евангелието от Марк. Евангелист Марк съобщава, че Христос говори на учениците "по пътя" към Кесария, а не в самата Кесария, както съобщава евангелист Матей.

Марк 8:31. И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.

Марк 8:32. И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.

Марк 8:33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.

За предсказанието на Христа за Своята смърт вижте Евангелието от Матея (Мат. 16:21-23). Марк добавя, че Господ започва да говори за Своите страдания "открито", т.е. по такъв начин, че да няма място за никакво недоразумение, и без всякакъв страх (παρρρησία).

Марк 8:34. И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

Марк 8:35. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Марк 8:36. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?

Марк 8:37. Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

Това бил неизразимо тържествен момент. Дори малцината вярващи и техният водач и говорител, приветствайки Христос като Месия, били запленени от старите национални възгледи и не можели да се примирят със страданията и смъртта на Месията. Но след като строго упрекнал самонадеяния апостол  за неговата неразумна привързаност и духовна слабост, Спасителят използвал случая, за да изложи най-дълбокото учение, с което се обърнал не само към учениците Си, но и към всички изобщо, Дори в такава отдалечена област като тази на Кесария Филипова Христос не можел съвсем да избегне това, че народът се събирал при Него, тъй като там живеели немалко юдеи. Евангелието на Марк свидетелства, че дори там народът Го е следвал масово, като обикновено е вървял на известно разстояние от Него и апостолите, а понякога е се доближавал, за да чуе доброто учение, което е излизало от устата Му. И хората, и учениците все още са били заразени със същите лъжливи схващания, които накарали Петър да се намеси така прибързано.

Затова Той се обърнал към всички с поучение, в което обяснил, че същността на всеки висш дълг, смисълът на всяка житейска истина, която е едновременно най-приятното служение на Бога и най-благородният пример за хората, се крие в закона за саможертвата. Точно по този повод Той изрекъл онези няколко думи, които оказали изключително благоприятно въздействие върху съвестта на човечеството, издигайки мислите му от чувствения към духовния свят: "Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на собствената си душа? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Марк 8:36-37) А след това Христос още веднъж им казал, че и Сам Той ще бъде предаден на съд.

Марк 8:38. Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

Учението за себеотрицанието (вж. Мат. 16:24-27).

Марк ясно говори, че поучението е изречено на глас пред "народа", който е заобиколил Христос, т.е. не само пред учениците. По същия начин едниствено Марк добавя към израза "заради Мен" (ст. 35): "и Евангелието". Евангелието, или благата вест за Христос, представлява очевидно за него и за читателите му нещо изключително важно, сякаш е гласът на Самия Христос, Който говори от небето. Каквото е отношението на човека към Евангелието, такова е следователно и отношението му към Самия Христос. Срв. Мат.10:33, 16:27.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d8urx 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики